Tip:
Highlight text to annotate it
X
Имате ли едно от тези?
Аз малко се вманиачих с моето.
Всъщност малко се вманиачавам с всички свои неща.
Някога питали ли сте се от къде идват всички неща които купуваме
и къде отиват, когато ги изхвърлим?
Не можах да спра да се чудя и за това проучих.
И това което открих в книгите е, че вещите се движат по система,
от извличане, през производство, през разпределение, до консумиране, до изхвърляне.
Всичко заедно се нарича материално стопанство. Реших да проуча още малко.
Всъщност прекарах 10 години обикаляйки света,
проследявайки от къде идват нашите вещи и къде отиват.
И знаете ли какво открих? Това не е цялата история.
Има много липсващи неща от това обяснение.
Като начало, тази система изглежда като да е наред. Няма проблем.
Но истината е, че това е система в криза.
И причината да е в криза е, че е праволинейна система
а ние живеем на ограничена планета
и не можем да прилагаме праволинейна система на крайна планета неопределено дълго.
Всяка стъпка от тази система взаимодейства с реалния свят.
Реалния живот не се случва на празна бяла страница.
Тя взаимодейства с общества, икономики, околната среда.
И покрай всичко това тя се удря в твърди граници.
Граници не се виждат тук защото диаграмата не е пълна.
Затова нека се върнем обратно и нека запълним някои от празнините и да видим какво липсва.
Добре, едно от най-важните неща които и липсва са хората, да - хората.
Хората живеят и работят навсякъде покрай тази система.
И някои хора в тази система имат по-голямо значение от други;
Някои думата им тежи повече. Кои са те?
Ами нека да започнем с правителството.
Приятелите ми казват, че трябва да използвам танк за да символизирам правителството
и това е вярно в много държави и все повече и в нашата,
все пак повече от 50% от парите от нашите данъци в момента отиват при военните,
но аз използвам човек да символизира правителството
защото аз се придържам към виждането и ценностите че правителството трябва да е
от хората, чрез хората, за хората.
Работата на правителството е да ни пази и да се грижи за нас. Това е тяхната работа.
След това идват корпорациите.
Причината, че корпорацията изглежда по-голяма от правителството
е защото тя е по-голяма от правителството.
От 100-те най-голем икономики 51 са корпорации.
Докато корпорациите са растели по размер и сила, виждаме лека промяна в правителството
където те са малко по-загрижени да осигурят
всичко да работи за тях вместо за нас.
ОК, нека да видим какво друго липсва от картината.
Ще започнем от добива,
който е модерна дума за експлоатация на природните ресурси,
което е модерна дума за унищожаване на планетата.
Как изглежда това? Ние изсичаме дървета, взривяваме планини за да вземем металите в тях,
използваме всичката вода, и избиваме животни.
И ето ни сега тичащи срещу първата си граница.
Ресурсите ни свършват. Ние използваме твърде много неща.
Знам, че това може да ви е трудно да го чуете, но това е истината и ние трябва да направим нещо.
Само през изминалите три десетилетия,
една трета от ресурсите на планетата са били изконсумирани. Край няма ги.
Ние режем и копаем и извозваме и унищожаваме земята толкова бързо,
че подриваме способността на планетата да поддържа човешки живот.
Където аз живея, Съединените Щати, имаме останали по-малко от 4% от нашата първична гора.
Четирдесет процента от водите са станали негодни за пиене.
И проблема ни не свършва с това Ние използваме твърде много неща,
Но използваме повече от нашия дял. Имаме 5% от населението на света,
но консумираме 30% от ресурсите на света и създаваме 30% от отпадъците по света.
Ако всеки консумира като САЩ, ще ни трябват от 3 до 5 планети.
И знаете ли какво? Имаме само една.
И така, отговорът на моята държава за тези ограничения е просто да отидем и да вземем нечии други ресурси!
Това е третия сват, – което някои ще кажат
е друга дума за нашите неща, които са се появили на на нечия чужда земя.
Та как изглежда това? Същото нещо: унищожаване на земята.
75% от световните рибни запаси в момента са на изчерпване или изчерпани.
80% от първичните гори на планетата са изсечени.
Само в Амазонка, губим 2000 дървета всяка минута.
Това са седем футболни игрища в минута.
А какво става с хората които живеят там?
Ами, според тези хора, те не притежаваттези ресурси
дори ако те са живеели там поколение след поколение, те не притежават средствата за прозводство
и те не купуват много неща. А, в тази система,
ако не притежаваш или не купуваш много неща, ти нямаш стойност.
Така, след това материалите минават до "производство" и това което става там е, че ползваме енергия
за да смесим токсични химикали с натуралните ресурси за да направим токсично замърсени продукти.
Днес има над 100 000 синтетични химикала в употреба и за търговия.
Само шепа от тях са били тествани за техните последици за здравето
и НИКОЙ не е тестван за синергични последици за здравето,
което означава последиците когато те взаимодействат с всички останали химикали на които сме изложени всеки ден.
Така че, ние не знаем пълния ефект върху здравето и природата от всичките тези токсични химикали.
Но ние знаем едно нещо: Токсично влиза, токсично излиза.
Докато продължаваме да слагаме токсични неща в нашата индустриална производствена система,
ще продължаваме да получаваме токсични неща в продуктите които носим
в нашите къщи , работни места, и много ясно, в нашите тела.
Като BFR, бромирани забавители на пламък.
Те са химикали които правят продуктите по-огнеустойчиви но те са супер токсични.
Те са невротоксин, което означава че са токсични за мозъка Какво изобщо правим ние с химикал като този?
И все пак ние го слагаме в нашите компютри, нашите уреди, дивани, матраци, дори в някои възглавници.
Всъщност вземаме възглавниците, цопваме ги в невротоксин
и тогава ги носим в къщи и слагаме главата си на тях да спим за 8 часа всяка нощ.
Сега, аз не знам как е за вас, но на мен ми се струва, че в тази страна с толкова много потенциал,
можем да измислим по-добър начин да предпазим главите си от възпламеняване през нощта.
Тези токсини се натрупват в хранителната верига и се концентрират в нашите тела.
Знаете ли коя е храната на върха на хранителната верига,
с най-високи нива на множество токсични замърсители? Човешката кърма.
Това значи, че сме стигнали до момент в който най-малките членове на нашето общество - нашите бебета
получават техните най-високи дози от токсчни химикали, от кърмата на техните майки.
Не е ли това невероятно престъпление?
Кърменето трябва да е най-фундаменталния човешки акт при отглеждането на дете,
трябва да е свещен и безопасен. Кърменето все още е най-добрия начин
и майките определено трябва да продължават да кърмят, но ние трябва да го предпазваме. Те трябва да го предпазват.
Аз си мислех, че те се грижат за нас. И разбира се,
хората които са изложени на най-много токсични химикали,
са работниците във фабриките, много от които са жени в детеродна възраст.
Те работят с токсични химикали влияеши на репродуктивната сиситема, ракообразучащи и много други.
Питам ви сега, Какъв тип жена в детеродна възраст
ще работи на място изложена на токсични химикали влияещи на репродуктивната система,
освен жена която няма друг избор? И това е една от "красотите" на тази система?
Ерозията на местната околна среда и състоянието на икономиките тук
осигуряват постоянен запас от хора които нямат друга възможност.
Глобално 200 000 души на ден се местят от околна среда,
която ги е издържала от поколения,
в градове, много от които живеят в гета, търсейки работа, без значение колко токсична е тази работа.
Така че, виждате, не е само ресурси това което е похабено и изхвърлено покрай тази система,
а също така и хора. Цели общества биват унищожавани.
Да, токсично влиза, токсично излиза.
Много от токсичните химикали напускат фабриките в продукцията,
но дори още повече излизат като вторични продукти, или замърсители. И това е много замърсяване.
В САЩ индустрията признава за изпускането на над 4 милиарда паунда токсични химикали всяка година
и може би много повече след като това е само това което те признават.
Та това е друга граница, защото, бляк,
кой иска да гледа и да мирише 4 милиарда тона от токсични химикали на година? Та, какво правят те?
Преместват мръсните фабрики отвъд океана замърсявайте нечия друга земя!
Но, изненада, много от това замърсяване на въздуха се връща пак при нас, носено от въздушните потоци.
Та какво става след като всички тези ресурси са превърнати в продукти?
Ами, идват тук, за дистрибуция.
Дистрибуция означава "продажба на всичкия този токсично-замърсен боклук възможно най-бързо."
Целта тук е да държим цените ниски, да накараме хората да купуват, и карай стоката да се движи.
Как поддържат цената ниска? Ами, не плащат на работниците в магазините твърде много
и икономисват от здравни застраховки всеки път когато могат. Всичко е за изнасянето на разходите.
Това означава, че реалните разходи за производството на продукта не са обхванати в цената.
С други думи, ние не плащаме за нещата които купуваме.
Мислех си за това онзи ден.
Разхождах се и исках да слушам новините,
отбих се до магазин за електроника да си купя радио.
И открих тези сладки, малки, зелени радиота за 4 долара и 99 цента.
Стоях си на опашката да го купя това нещо и си мислех
как изобщо би могло 4.99 долара да отразят разходите
за направата на това радио и за транспорта му до моите ръце? Металът може би е добит в Южна Африка,
петролът вероятно е добит в Ирак, Пластмасите са най-вероятно произведени в Китай,
и може би цялото нещо е сглобено от някой 15 годишен в Мексико.
4.99 долара няма дори да могат да платят наема на мястото на рафта който заемаше докато аз не дойдох,
какво остава за заплата на продавача който ми помогна да си го избера,
или за множеството океански пътувания и превози с камион които частите на това радио са преживели.
И така разбрах, че аз не плащам за радиото. Тогава, кой е платил?
Ами... Тези хора са платили със загубата на техните природни ресурси.
Тези хора са платили със загубата на техния чист въздух с повишаване на заболяванията от астма и рак.
Децата в Конго са платили с тяхното бъдеще - от децата в части от Конго 30%
се налага да напускат училище за да добиват колтан,
метал който ни е нужен за нашите евтини електроники за еднократна употреба.
Тези хора дори са платили, чрез нуждата да покриват техните собствени здравни застраховки.
По дължината на цялата система хора са дали от себе си за да мога аз да купя това радио за 4.99 долара.
И нито едно от тези дарения не е записано в нито една счетоводна книга.
Това е което имам предвид под собственици на компании изнасящи истинските разходи за производство.
И това ни води до златната стрелка на консумацията.
Това е сърцето на системата, Двигателят който я задвижва.
Толкова е важна, че предпазването на тази стрелка е станало най-високия приоритет на тези двамата.
Това е причината, след 9/11, когато нашата страна беше в шок,
и Президентът Буш можеше да предложи много други подходящи неща:
даскърбим, да се молим, да се надяваме. НЕ. Той каза да пазаруваме. ДА ПАЗАРУВАМЕ?!
Ние сме станали нация от консуматори. Нашата главна самоличност е станала това да бъдем консуматори,
не майки, учители, фермери, а консуматори.
Главния начин по който нашата стойност се мери и демонстрира
е чрез колко ние допринасяме за тази стрелка, колко консумираме. И ние го правим!
Пазаруваме и пазаруваме и пазаруваме. Караме материалите да текат, и да текат те могат!
Познайте колко процента от всичкия поток на материали през тази система е е все още в продукт или в употреба 6 месеца след датата на покупка в северна америка?
Петдесет процента? двадесет? НЕ. Един процент. Един! С други думи, 99 процента от нещата
които изсичаме, изкопаваме, преработваме, транспортираме - 99 процента от нещата които прекарваме по тази система
Изхвърляме до 6 месеца. Сега кажете ми как можем да поддържаме планета
с това ниво на използвани материали. Не винаги е било така.
Средния американец сега консумира два пъти повече от колкото преди 50 години.
Питайте баба си. По нейно време, грижата за предметите и находчивостта и пестеливостта са били ценени.
Та как са станали нещата така? Ами, не са станали просто така. Било е замислено.
Малко след втората световна война, тези са се опитвали да измислят как да повдигнат/оберат икономиката.
Анализаторът по продажби на дребно Виктор Лебоу съставил разрешението
и това е станало нормата за цялата система.
Той е казал: "Нашата безкрайно продуктивна икономика изисква да направим консумацията наш начин на живот,
в който превръщаме купуването и използването на стоки в ритуали, с които търсим да задоволим нашите духовни нужди и
нуждите на нашето его чрез консумирането.
Имаме нужда нещата да бъдат консумирани, изгаряни, заменяни и изхвърляни с все по-високи и нарастващи темпове."
Съветникът и прецедател по икономическите въпроси на президентът Айзенхауър казал че: 00:12:22.58,00:12:25.92 "Най-високата цел на Американската икономика е да произвежда повече потребителски стоки."
ПОВЕЧЕ ПОТРЕБИТЕЛСКИ СТОКИ?
Нашата най-висока цел? Не да осигурим здравеопазване, образование, или транспорт
или устойчивост или справедливост? Потребителски стоки?
Как те са ни накарали да се навием на тази програма толкова ентусиазирано?
Ами, две от техните най-ефективни стратегии са планирано остаряване и остаряване спрямо нашите възприятия.
Планираното остаряване е по друг начин казано "проектирано за сметището."
Означава, че те всъщност правят изделията такива, че да станат безполезни възможно най-бързо
за да ги захвърлим и да си купим нови.
Очевидно е с неща, като найлоновите торбички и еднократните чашки, но сега го правят дори и с големите продукти
парцалите с дръжка, DVD-та, фотоапарати, дори барбекюта, всичко! Дори компютрите.
Забелязали ли сте, че когато купувате компютър в наши дни,
технологията се променя толкова бързо, че само за няколко години,
той се превръща в пречка за комуникацията? Полюбопитствах
и за това разглобих един настолен компютър за да видя какво има вътре. И открих,
че частта която се променя всяка година е просто една миниатюрна частичка в ъгъла.
Ама ти не можеш просто да смениш тази една частичка, защото всяка нова версия има различна форма,
та трябва да захвърлиш целия компютър и да си купиш нов.
Прочетох няколко списания за индустриален дизайн от 1950-те когато планираното остаряване
е навлизало наистина сериозно. Тези дизайнери са говорят толкова отворено за това.
Те всъщност дискутират колко бързо трябва да проектират нещата да се счупят
за да могат консуматорите все пак да имат достатъчно вяра в продукта
за да могат да идат и да си купят друг такъв. Било е интернационално.
Но нещата не могат да се чупят достатъчно бързо за да поддържат тази стрелка плаваща,
за това ето го и "остаряването спрямо нашите възприятия."
Възприеманото остаряване ни убеждава да изхвърлим нещо което е все още съвсем годно за ползване.
Как го правят това? Ами, променят начина по който изглеждат стоките,
така че ако си си купил нещата преди няколко години,
всеки може да каже, че ти не си допринесъл за тази стрелка в последно време
и тъй като начина по който ние демонстрираме нашата атойност е чрез приноса ни за тази стрелка, може да се получи неудобно.
Например аз имах същия дебел бял компютърен монитор
на бюрото си за 5 години. Моята колежка си взе нов компютър.
Тя има плосък, лъскав, готин монитор.
Той е в тон с нейния компютър, в тон е с нейния телефон, дори нейния моливник.
Тя изглежда все едно кара космически кораб а аз,
аз изглеждам като да имам пералня на брото си.
Модата е друг много важен пример за това. Питали ли сте се някога защо токчетата на женските обувки
се променят от дебели тази година до тънки следващата, пак дебели, пак тънки? Не е защото има някакъв спор
по въпроса кой вид токчета са най-полезни за краката на жената. А е защото да носиш дебели токчета
по време на година с тънки токчета на мода показва на всички, че не си допринесъл за тази стрелка в последно време,
така че ти не си толкова ценен колкото този човек с тънките токчета до теб
или по-вероятно в някоя реклама. Така е за да продължаваме да купуваме нови обувки.
Рекламите и медиите като цяло имат голяма роля в това.
Всеки от нас в САЩ е обсипан с над 3000 реклами на ден.
Всички ние виждаме повече реклами за една година, от колкото хората преди 50 години са виждали за целия си живот.
И ако помислиш малко, какъв е смисълът на рекламата освен да ни направи нещастни с това което имаме?
Така че 3000 пъти на ден, на нас ни се казва, че косата ни не е както трябва, кожата ни не е както трябва,
дрехите ни не са както трябва, мебелите ни са грешни, колите ни не са каквито трябва, ние не сме наред
но всичко това може да бъде направено правилно, ако само отидем и напазаруваме.
Медиите също така помагат, чрез прикриването на всичко това и всичко това,
така че единствената част от материалистичната икономика която виждаме е стрелката за пазаруване.
Добива, производството и отпадъците всичките стават извън нашето зрително поле.
Така че в САЩ имаме повече неща от когато и да било,
Но изследванията показват, че нашето национално щастие всъщност се понижава.
Нашето национално щастие е достигнало върха си и обърнало през 1950-те, по същото време по което тази мания за консуматорство експлоадира.
Хммм. Интересно съвпадение.
Мисля си че знам защо. Ние имаме повече предмети,
но имаме по-малко време за нещата които ни правят щастливи:
приятели, семейство, почивка. Ние работим повече от всякога.
Някои анализи показват, че имаме по-малко свободно време сега от колкото при феудалното общество.
И знаете ли кои са двете главни дейности,
които правим в оскъдното си свободно време което имаме?
Гледаме телевизия и пазаруваме.
В САЩ прекарваме 3-4 пъти повече време в пазаруване
от колкото нашите аналози в Европа. Та ние сме в тази абсурдна ситуация
където отиваме на работа, може би дори на две работи, и се прибираме в къщи и сме смазани
за това се пльоскаме на новия си диван и гледаме телевизия и рекламите ни казват " ТИ НЕ СТРУВАШ", "ТИ НЕ СТАВАШ"
и ние отиваме до мола да си купим нещо за да се почувстваме по-добре, и тогава трябва да ходим на работа още повече
за да платим за нещата които тъкмо сме си купили и се прибираме вкъщи и сме още по-изморени
и сядаме и гледаме още телевизия и тя ни казва да идем до мола отново
и ние сме на този откачен работи-гледай-харчи конвейр и ние просто можем да спрем.
Та в крайна сметка какво става с всичките тези неща които купуваме?
С тази скорост на консумация те не могат да се съберат в нашите къщи,
въпреки че средния размер на къщите се е удвоил
в тази страна от 1970 до днес. Всичко отива вън на боклука.
И това ни води до отпадъците. Това е частта от материалистичната икономика
за която ние всички знаем най-много защото ние трябва да извлачим боклука до тротоарите.
Всеки от нас в САЩ прави 2,5 килограма боклук на ден.
Това е два пъти повече от това което всеки от нас е правил преди 30 години.
Всичкият този боклук или бива изхвърлен в сметище, което е просто голяма дупка в земята,
или ако наистина нямате никакъв късмет първо се изгаря в пещ за горене на смет и след това се хвърля на сметището.
Във всеки случай и двете замърсяват въздуха, земята, водата и не забравяйте промените в климата.
Изгарянето е наистина много зле.
Помните ли тези токсични химикали там в етапа на производството?
Ами изгарянето на боклука освобождава токсичните химикали във въздуха.
Дори по-лошо, прави нови супер токсични химикали. Като Диоксин.
Диоксин е най-токсичната направена от човека субстанция известна на науката.
Пещите за изгаряне на отпадъци са най-големия източник на Диоксин.
Това означава, че ние можем да спрем най-големия източник на най-токсичния направен от човека химикал
просто като спрем изгарянето на боклука. Можем да го спрем още днес.
Сега, някои компании не искат да се занимават с изграждането на сметища и на пещи за изгаряне на боклук тук,
така че те просто изнасят боклукът. Какво да кажем относно рециклирането? Рециклирането може ли да помогне?
Да, рециклирането помага. Намалява боклукът в този край
и намалява натиска за изкопаване и изсичане на нови материали от този край.
ДА, Да, Да, всички ние трябва да рециклираме. Но рециклирането не е достатъчно.
Рециклирането никога няма да бъде достатъчно. Поради няколко причини.
Първо, отпадъците идващи от нашите къщи са просто върха на айсберга.
За всеки контейнер с боклук който ти изнасяш на тротоара,
70 контейнера с отпадъци са направени преди това
само за да се произведе боклукът в този един контейнер който ти изнасяш на тротоара.
За това дори и да можем да рециклираме 100 процента от отпадъците идващи от нашето домакинство,
не стигаме до сърцевината на проблема. Освен това много от боклукът не може да бъде рециклиран,
или защото съдържа твърде много токсично химикали или е проектиран да НЕ бъде рециклируем по начало.
Като тези кутии за сокове с пластове от метал и хартия и пластмаса
всичките стопени заедно Никога не можеш да разделиш тези за истинско рециклиране.
Така че виждате, това е система в криза. Навсякъде по пътя се блъскаме в ограничения.
От промяна на климата до намаляващо щастие, тя просто не работи.
Но доброто в един всеобхватно проникващ проблем
е, че има толкова много точки в които може да се намесим.
Тук има хора работещи за спасяването на горите и тук за изчистване на производствените процеси.
Хора работещи върху правата на работниците и честното възнаграждение
и съзнателно консумиране и блокиране на сметищата и пещите за горене на отпадъци
и много важно, за вземане на нашето правителство обратно
за да може то наистина да бъде от хората и за хората.
Всичката тази работа е много важна, но нещата ще започнат да се раздвижват наистина,
когато започнем да виждаме връзки, когато видим голямата картина.
Когато хората по дължината на тази система се обединят, ще можем да завоюваме и да трансформираме тази линейна система
в нещо ново, система която не похабява ресурси или хора.
Защото това което наистина има нужда да изхвърлим е този старовремски навик да изхвърляме неща.
Има нов начин за мислене за тези неща и той е базиран на устойчивост и справедливост:
Зелена химия, Нула отпадъци, Производствени системи от затворен цикъл,
Възобновяема енергия, Местни живи икономики.
Вече се случва. Някои казват, че е нереалистично, идеалистично, че не може да стане,
но аз казвам, че тези които са нереалистични са тези, които искат да продължът по стария път.
Това е бленуване.
Запомнете, че стария път не се е просто случил. То не е като гравитацията с която просто трябва да живеем.
Хора са го създали. И ние също сме хора. Така че нека създадем нещо ново.