Tip:
Highlight text to annotate it
X
Историята ми започва в Зимбабве
с един смел рейнджър на име Орфей
и една ранена биволица.
Орфей погледна биволицата,която беше на земята, и погледна и мен,
и когато очите ни се срещнаха, в тях имаше скръб, неизказана от нас тримата.
Тя беше прекрасно диво и невинно създание,
а Орфей вдигна дулото на пушката си към ухото ѝ. (Изстрел)
И в този момент, тя започна да ражда.
Когато животът се изплъзна от недоносеното малко, прегледахме раните.
Задният ѝ крак се беше оплел в примка от осем нишки бодлива тел.
Борила се е за свободата си с такова усилие толкова дълго,
че тазът ѝ се беше разкъсал на две.
Е,накрая беше свободна.
Дами и господа,днес чувствам голяма отговорност
като говоря пред вас от името на тия,които никога няма да могат.
Тяхното страдание е моята скръб, моята мотивация.
Мартин Лутер Кинг най-добре обобщава моя призив за бойна готовност днес.
Той е казал: " Идва момент, когато, човек трябва да заеме позиция,която не е нито неутрална,
нито държавна, нито народна.
Но, той трябва да заеме тази позиция, защото съвестта му казва,че така е редно."
Защото съвестта му казва,че така е редно.
Ще задам един въпрос на всички в края на тази реч.
Този въпрос е единствената причина,поради която днес изминах целия този път от африканската савана.
За мен този въпрос пречисти душата ми.
Как ще отговорите на този въпрос зависи само от вас.
Спомням си,че като малък гледах филма "Магьосникът от Оз"
и никога не се плашех от вещицата или от летящите маймуни
Най-много се страхувах,че ще порастна като Лъва, без храброст
И докато растях все се питах дали смятам,че ще стана храбър?
Е, години след като Дороти беше намерила обратния път към Канзас,
а Лъвът беше намерил своята храброст,
аз влязох в едно студио за татуировки и си татуирах на гърдите
думите "Търси и Унищожи".
И си помислих,че това ще ме направи голям и смел.
Но ми трябваше почти десетилетие, да израстна в тези думи.
До двадесет годишна възраст бях станал водолаз във флота.
До 25, като снайперист от специалните части,
знаех точно колко пъти да щракна, за да насоча пушката си,
и да уцеля в главата движеща се мишена от 700 м.
Знаех точно колко грама бризантни взривни вещества са нужни,
за да взривя стоманена врата само от няколко метра,
без да взривя себе си, или екипа си,или нещо зад себе си.
И знаех,че Багдад е шибано място, и,когато избухват разни неща,
ами, умират хора.
Тогава, нямах представа каква друга работа има един природозащитник,
освен да прегръща дървета и да нервира големи корпорации. (Смях)
Знаех,че са в безизходица. Знаех,че пушат трева. (Смях)
Наистина не ми дремеше за околната среда, а и защо трябваше?
Преди бях идиотът,който превишаваше скоростта само, за да пробва да удари птичките с колата си.
Живеех на светлинни години от опазването на околната среда.
Просто девет години върших в реалния живот неща,
които повечето хора не биха мечтали да опитат на Плейстейшън.
Е, след 12 разходки до Ирак като така наречен "наемник", уменията,които имах ставаха за едно:
Бях програмиран да унищожавам.
Сега,като си давам сметка,за всичко което съм правил, и местата,на които съм бил,
в сърцето си, съм извършил само един истински акт на храброст.
И той се състоеше в това просто да избера дали да кажа "Да", или да кажа "Не".
Но, точно този единствен акт ме определя напълно
и прави така, че никога да няма разделение между това кой съм аз,и това,което правя.
Когато накрая оставих Ирак зад себе си бях изгубен.
Да, чувствах се - ах - просто нямах представа накъде отива животът ми
или къде ми е писано да бъда, и пристигнах в Африка в началото на 2009-та.
Тогава бях на 29.
Някак, винаги съм знаел, че ще намеря смисъл в хаоса
и точно така стана.
И представа си нямах, обаче,че ще го намеря в пущинака на един от затънтените райони на Зимбабве.
Ние патрулирахме и лешоядите кръжаха във въздуха
и колкото повече се приближавахме вонята на смъртта се усещаше във въздуха като плътен,тъмен воал
и изсмукваше кислорода от дробовете ти.
И като се приближихме, там имаше един голям мъжки слон,
който лежеше на една страна, с изрязано лице.
И светът около мен застина.
Бях обзет от силна и непреодолима тъга
Когато видях,че невинни създания биват убивани ей така, това ме порази както нищо друго досега.
Всъщност бракониерствах като тинейджър и ще отнеса спомените в гроба.
Времето ме промени,обаче; нещо в мен не беше същото.
И никога вече няма да бъде.
Запитах се: "Нуждае ли се този слон от лицето си
повече отколкото някакъв в Азия се нуждае от бивник на бюрото си?"
Ама, разбира се,че се нуждае, това беше неуместно.
Всичко,което имаше значение още там беше:
Ще бъда ли достатъчно смел да се откажа от всичко в живота си, за да се опитам да спра и да спра страданието на животните?
Това беше единственият истински определящ момент в живота ми:
Да или не?
На следващия ден се обадих на семейството си и почнах да продавам всичките си къщи.
Тези имоти са прилични приходи, които наемникът придобива бързо заради войната.
Парите,който цял живот съм спетявал оттогава подпомагат и разрастват Международната фондация за борба с бракониерството.
МФББ е пряко-въздействаща организация в областта на правоприлагането.
От бучащи машини, до международна квалификация на рейнджъри,
ние се борим всеки Божи ден, да достигнем до военни решения
в полза на природозщитниците.
Историята ми може да е доста уникална,
но няма да се възползвам от това, за да ви разкажа за организацията,която ръководя -
от това вероятно можеше да излезе доста добра дарителска кампания.
(Смях и аплодисменти)
Помнете, днес става дума за въпроса, който ще ви задам накрая.
Защото, не мога да дойда тук и просто да говоря за спасяването на дивата природа,
когато знам,че проблемът относно помощта за животните е много по-широкозастъпен в обществото.
Няколко години след като видях този слон се събудих много рано една сутрин.
Вече знаех отговора на въпроса, който щях да си задам,
но, за първи път го изразих с думи:
Дали кравата цени живота си повече отколкото аз харесвам барбекюто?
Разбирате ли, проявявал съм толкова време това, терминът,за което е "видизъм".
Видизмът много прилича на расизма и сексизма.
Означава да определяш различни ценности, права или специално отношение към лица,
единствено въз основа на това кои или какви са те.
Когато осъзнах поведението, с което съм се нагаждал
ежедневно за мое удобство, ми стана лошо.
Разбирате ли, обичах да обвинявам части от Азия за тяхното ненаситно търсене на слонова кост и рога от носорог,
и начина, по който икономическият растеж в региона
значително увеличава незаконната търговия с диви животни.
Когато се събудих онази сутрин обаче,осъзнах,
че, макар че посветих живота си на спасяването на животните,
в сърцето си знам,че не съм по-добър от един бракониер,
или от оня в Азия с бивник на бюрото си.
Като "свръхконсумиращ месоядец" наричах някои животни "зверове".
А, в действителност аз съм бил звярът: убийствено покорен,
роб на навиците си, игнорирах съвестта си.
Ние всички през живота си сме общували с домашни любимци или други животни.
Не можем да отрчем,че разбираме чувствата,които изпитва всяко животно.
Способноста да изпитва болка или самота.
И да се страхува.
Също като нас, всяко животно има способността да изразява задоволство,
да гради семейство и да иска да задоволи основни инстинкти и желания.
За много от нас обаче,
това е така стига да позволим на въображението ни да опознава
преди истината да обезпокои нашите навици.
Несъответствието,което съществува между консумацията на един продукт
и реалността, която е нужна, за да се пусне продуктът на пазара, е субективно явление.
С животните се отнасят като със стока и се причисляват към собствеността.
Наричаме "убийство" това да убиеш човешко същество, а все пак създаваме законни и незаконни индустрии
от това,което би се считало за мъчение ако бяха въвлечени хора.
И плащаме на хора да причиняват на животните неща, с които никой няма лично да се заеме.
Само защото не го виждаме отблизо не значи,че не сме отговорни за това.
Питър Сингър, човекът, който е популяризиръл термина "видизъм" е написал:
"Макар че може да има разлики между човеците и животните
всички те споделят способността да страдат.
И ние трябва да обърнем еднакво внимание на това страдание.
Всяка позиция, която позволява сходни сучаи да се третират по различен начин,
не се определя като приемлива морална теория."
Тази година по света 65 милиарда животни ще бъдат убити във ферми.
Колко животински живота струва един човешки живот?
Един месоядец в тази стая ще изяде през живота си средно 8 000 животни.
Замърсяването на океана, глобалното затопляне и обезлесяването
ни водят към следващото голямо масово изчезване
и месната индустрия е най-големият негативен фактор във всички тези явления.
Незаконният трафик в дивата природа сега се квалифицира като една от най-големите престъпни индустрии в света -
наред с наркотиците, оръжията и трафика на хора.
Способността да спрем това унищожение
се крие в готовността на международната общност
да се намеси и запази едно умиращо глобално съкровище.
Провеждане на опити върху животни -
ако животните толкова приличат на нас, че да използваме тях вместо хора
тогава със сигурност те имат съвсем същите атрибути,
което значи,че заслужават да бъдат предпазени от злото.
Дали говорим за животновъдни ферми, износ на животни, бракониерство, търговия с животински кожи,
логично, според мен става дума за едно и също.
Страданието си е страдание
и убийството си е убийство.
И колкото е по-безпомощна жертвата,
толкова по-ужасяващо е престъплението.
Следващият път, когато си помислите, че някой любител на животните е прекалено емоционален,
прекалено избухлив, или даже малко луд, моля сетете се,
че ние виждаме нещата през различна призма.
След няколко дни синът ми ще се роди.
Чудя се: "В какъв свят ще дойде той?"
Дали ще бъдем поколението, което определя неспособността си като вид?
Смятам, че поколението ни ще бъде оценявано
според нашата морална смелост да защитим това,което е правилно.
И, че всяка достойна постъпка изисква някаква саможертва.
Ами, сега аз безусловно се принасям в жертва на животните.
И, когато съблека всичките си материални принадлежности,
виждам,че аз също, съм животно.
Ние сме семейство. Заедно на една планета.
И от пет милиона вида на тази планета,
само един има властта да определя равнището на страдание, което е приемливо
да понесат всички други съзнаващи създания.
Дали ще ядем по-малко месо,
за да участваме в борбата срещу бракониерството, или ще говорим от името на безгласните,
всички ние си избираме.
А, малките промени в живота ни означават големи промени в живота на другите.
И така, сега да се върна към началото.
Прчината, поради която съм тук е въпросът ми към вас:
следващия път, когато имате възможност да помогнете на животните,
ще бъдете ли достатъчно смели?
Да или не?
Много ви благодаря.