Tip:
Highlight text to annotate it
X
Subtitles downloaded from www.OpenSubtitles.org
Господарите на парите: Как международните банкери установиха контрол върху Америка
Какво се случва с Америка днес?
Защо сме затънали до шия в дългове?
Защо политиците не са в състояние да контролират дълга?
Защо толкова много хора – понякога и двамата родители в семейството -
са на ниско платени професии и се задоволяват с все по-малко?
Какво е бъдещето на американската икономика и начин на живот?
Защо правителството ни казва, че инфлацията е ниска, а покупателната сила
на заплатите ни намалява с тревожна скорост?
Само преди едно поколение,
хлябът струваше четвърт долар, а една нова кола - 1 995 долара!
Проблемът е, че от 1864 година, сме имали банкова система основана на дълг.
Всичките ни пари са създадени от правителствен дълг.
Не можем да погасим държавния дълг без да унищожим паричното си предлагане.
Ето защо не е възможно да изплатим националния си дълг
без да реформираме банковата си система.
Следователно решението не е
в дискутирането на размера на националния дълг,
а в реформирането банковата ни система.
Това е централата на Федералния резерв във Вашингтон.
Адресът и е доста впечатляващ -
Авеню на Конституцията – срещу мемориала на Линкълн.
Но дали той е “федерален”?
Дали е част от правителството на САЩ?
Това което ще ви покажем е,
че няма нищо федерално относно Федералния резерв
и че няма резерви.
Името му е една измама
съчинена преди да бъде гласуван закона за Федералния резерв през 1913,
за да накара американците да си мислят, че новата централна банка
работи в интерес на обществото.
Истината е, че Фед е частна банка,
притежавана от частни акционери,
работеща единствено за тяхното лично обогатяване.
“Това е точно така.
Фед е частна корпорация за реализиране на печалби, която няма резерви,
обезпечаващи банкнотите на Федералния резерв -
нашата валута.
„Да, наистина. Федералният резерв не е федерален и едва ли притежава резерви.
Това е една частна банка, притежавана от други частни банки.
Тя беше учредена от Конгреса под прикритието на една измама през 1913.”
Ако все още се съмнявате, че Федералният резерв е част от правителство,
проверете в телефонния си указател.
В повечето градове той не е в сините на цвят “правителствени страници”.
Той е поставен в белите “бизнес страници”
веднага след Федералния експрес - друга частна компания.
По -правилно е според американските съдилища,
Федералният резерв да се определя като частна корпорация.
Повечето членове на Конгреса просто не разбират системата,
а малкото които я разбират, се страхуват да проговорят.
Например, един конгресмен-ветеран от Чикаго
aни помоли да бъде интервюиран за този филм.
Обаче и двата пъти когато нашият екип отиде в офиса му за да го интервюира,
това е всичко, което успяхме да заснемем.
Конгресменът никога не се появи
пред камера, а по-късно се отказа.
Все пак, през тези години е имало няколко смелчаци.
Ето три примера.
През 1923, представителят от Републиканската партия от Минесота,
Чарлз А. Линдбърг, бащата на прочутия авиатор “щастливеца” Линди,
се изказа така:
“Финансовата система беше предадена в ръцете на Федералния резерв.
Бордът му управлява финансовата ни система
под диктата на една група, мотивирана единствено да печели.
Системата е частна и се ръководи с единствената цел
извличане на възможно най-големи печалби чрез използване на чужди пари.”
Един от най-отявлените критици на Фед в Конгреса
беше председателя на парламентарната комисия за банките и валутната система
през Голямата депресия, Луис Т. Макфадън.
През 1932 той заяви:
“В тази страна съществува една от най-покварените институции,
които някога е имало в света. Става дума за борда на Федералния резерв...
Тази зловеща институция докара до просешка тояга народа на САЩ
и на практика разори нашето правителство.
Това беше направено чрез безчестните действия
на богатите лешояди, които я контролират.”
Сенаторът Бари Голдуотър често критикуваше Фед:
“Повечето американци не разбират операциите на международните лихвари...
Сметките на Федералния резерв никога не са били одитирани.
Той е извън контрола на Конгреса... и манипулира кредитите на САЩ.”
“Федералният резерв е всъщност по-могъщ от федералното правителство.
въпреки че не е част от него.
Той е по-могъщ от президента, Конгреса и съдилищата.
Много хора не ми вярват. Нека да докажа твърдението си.
Федералният резерв решава и определя какви ще са плащанията по заемите
за колите и домовете на хората
и дали те ще имат работа или не.
Аз ви казвам, че това е пълен контрол.
Фед е най-големият и единствен кредитор на американското правителство.
Какво ни казва мъдростта? Длъжникът е слуга на заемодателя.”
Това което трябва да се разбере е, че от деня на приемане на
Конституцията до ден днешен,тези които печелят от частни банки като Фед
или както президентът Мадисън ги нарече “чейнджаджиите”,
са водили непрекъсната битка за контрола върху емитирането на
парите на Америка. Защо въпросът за това кой печата парите е толкова важен?
Да приемем, че парите са само стока.
Ако притежавате монопол върху една от стоките, която всеки желае
и никой не притежава в достатъчно количество,
много са начините да спечелите от това
и да упражните огромно политическо влияние.
Затова се води тази битка.
В цялата история на САЩ,
властта върху парите е преминавала от ръцете на Конгреса в тези
на някаква централна банка притежавана от частни лица.
Основателите на държавата знаеха злото, което вещаеха частните централни банки.
Те знаеха как частната централна банка Банк оф Инглънд
беше довела британския национален дълг до размери,
които принудиха Парламента да наложи
несправедливи данъци на американските си колонии.
Всъщност, както по-късно ще разберем от Бен Франклин,
това беше истинската причина за американската революция.
Основателите на държавата осъзнаваха опасностите и се страхуваха от
съсредоточаването на богатство и сила в ръцете на банкерите.
Ето какво каза Джеферсън:
“Аз искрено вярвам, че банковите институции са по-опасни
за нашите свободи от вражеските армии. Те вече са
създали аристокрация на парите, която е предизвикателство за правителството.
Правото да се емитират пари трябва да бъде иззето от банките
и върнато на народа, на когото по правило принадлежи.”
Това кратко изказване на Джеферсън е и решението
на нашите икономически проблеми днес.
Заслужава си да го повторим: „Правото да се емитират пари трябва да бъде
иззето от банките и върнато на народа, на когото по право принадлежи.”
Джеймз Мадисън,автор на Конституцията е бил съгласен с това.Той нарекъл
хората зад схемата за съществуване на централна банка “чейнджаджии”
и остро е критикувал действията им:
“Историята ни показва, че чейнджаджиите са използвали всички възможни
форми на злоупотреба, интрига и насилие
за да запазят контрола върху правителствата,
който те упражняват чрез контрол върху парите и разпространението им.”
Битката за това кой да печата
парите е била основната битка в историята на САЩ.
За нея са се водили войни.
Тя е предизвиквала депресии. Въпреки това,
след Първата световна война, вестниците и историческите книги
рядко са споменавали за тази битка. Защо? КОНТРОЛ НАД МЕДИИТЕ
До първата световна война, чейнджаджиите с господстващото си богатство
установиха контрол върху националната преса.
През цялата история на САЩ,
се е водила разгорещена битка за властта над нашите пари.
Тя е преминавала от едни ръце в други осем пъти от 1764,
като този факт е бил прикриван зад димната завеса
създадена от мажоретките на Фед в медиите.
Ако не спрем да говорим за дефицити и правителствени разходи
и не започнем да говорим затова кой контролира нашите пари,
сме обречени да бъдем измамени.
Без значение ще бъде дали ще променим Конституцията със
задължението да се балансира бюджета.
Положението ни ще се влошава, докато не изкореним причината и.
Какво е решението на проблема ни?
На първо място просвещение –
това е целта на този филм.
Второ: Ние трябва да действаме!
Ние трябва да си възвърнем правото да емитираме парите си.
Емитирането на нашата собствена валута не е радикално решение,
Това е решението използвано в различни периоди от историята ни
от мъже като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Андрю Джаксън,
Мартин Ван Бюрен и Ейбръхъм Линкълн.
И така, за обобщение, през 1913, Конгресът даде на една независима
централна банка,носеща заблуждаващото име Федерален резерв,
монопол върху създаването на американските пари.
Дългът, който тази привидно държавна корпорация създаде,
унищожава американската икономика.
Въпреки че Федералният резерв е една от най-могъщите
банки в света,тя не е първата.
От къде се зароди тази идея?
За да разберем мащабите на проблема,
трябва да се върнем обратно в Европа.
2. ЧЕЙНДЖАДЖИИТЕ
Кои са тези чейнджаджии за които говореше Джеймз Мадисън?
Библията ни казва, че преди две хиляди години,
Исус Христос е изгонил чейнджаджиите от храма.
Това са единствените случаи при които Исус е използвал насилие.
Какво са правили чейнджаджиите в храма?
Когато евреите са идвали в Йерусалим за да платят данъка си,
те са можели да сторят това със специална монета от половин шекел.
Тя е била половин унция чисто сребро с големината на монета от 25 цента.
По това време тя е била единствената монета
от чисто сребро и с точно тегло на
която не е присъствал образа на езически император.
Затова според евреите монетата от половин шекел е била подходяща за Бог.
Но тези монети не са били в изобилие.
Чейнджаджиите са ги изкупили
и след това са повишили цената им
до максимални за пазара нива.
С други думи, чейнджаджиите реализираха
огромни печалби, защото са имали действителен монопол върху парите.
Евреите е трябвало да плащат това, което те са искали.
Според Исус тази несправедливост е противоречала на светостта на Божия дом.
Измамата с парите не е възникнала по времето на Христос.
Двеста години преди това, Рим е имал проблеми с чейнджаджиите.
Два императора са се опитали да намалят властта на чейнджаджиите
чрез реформиране на лихварството
и ограничаване на правото на собственост върху земя до 500 акра.
И двамата са били убити.
През 48 г. Юлий Цезар си възвърна правото да сече пари от чейнджаджиите
и пусна в обръщение монети от което спечелиха всички.
С това ново изобилие от пари,
той реализира големи обществени проекти.
Правейки парите достъпни, Цезар си спечели обичта на хората.
Чейнджджиите обаче го мразеха.
Някои смятат, че това е бил важен фактор за убийството му.
Едно нещо е сигурно – с убийството
на Цезар свърши паричното изобилие в Рим.
Данъците, както и корупцията се увеличиха.
Както и в Америка днес, лихварството и обезценените пари бяха на закона.
Паричното предлагане в Рим се сви с 90%,
а обикновените хора изгубиха земите и домовете си –
нещо което ще се случи скоро в Америка.
С края на паричното изобилие
масите изгубиха вяра в римското правителство
и престанаха да го подкрепят.
Рим потъна в мрака на Тъмните векове.
4. ЗЛАТАРИТЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВНА АНГЛИЯ Хиляда години след смъртта на Христос,
чейнджаджиите, тези, които създават, разменят и манипулират парите са били
били активни в средновековна Англия.
Те са били толкова активни, че обединявайки действията си
са можели да манипулират икономиката на Англия.
Това не са били истински банкери.
Чейнджаджиите обикновено са били златари.
Смятат ги за първите банкери, защото са започнали да
съхраняват златото на хората в своите трезори.
Първите книжни пари са
били само разписки за оставено на съхранение при златарите.
Книжните пари са станали популярни, защото са били по-удобни и по-безопасни
за пренасяне от тежките златни и сребърни монети.
В един момент златарите забелязали, че за определен период от време,
само една малка част от вложителите са си теглели златото.
Златарите започнали да злоупотребяват със системата.
те са установили, че могат да печатат повече пари от златото
което са имали и обикновено тази лъжа е минавала.
След това те са давали книжните пари в заем, срещу което са вземали лихва.
Това поставя началото на даването на заеми с частични резерви –
да се дават в заем няколко пъти повече пари от резервите, с които се разполага.
Например, ако те са разполагали със злато на стойност 1 000 долара,
те са можели да дадат в заем около 10 000 долара книжни пари и да наложат
лихва върху тях без да се разбере измамата.
Така златарите са натрупали все по-големи богатства,
които са използвали за натрупването на все повече злато.
Днес тази практика да се дават в заем повече пари от резервите в наличност
се нарича банково дело с частични резерви.
Банките в САЩ имат право да дадат заеми в размер най-малко
десет пъти повече от парите с които разполагат.
Те ни налагат и лихва, да предположим 8%.
Тази лихва реално не е а 8, а 80%.
Ето защо сградите на банките са най-големите във всеки град.
МОРАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ
Трябва ли, че банките и лихвата да бъдат обявени извън закона?
Не. В средните векове, каноническият закон е забранявал
заемите да се облагат с лихва.
Тази идея е развита от Аристотел
както и от свети Тома Аквински.
Те са проповядвали, че парите е трябвало да служат на членовете на обществото
да улесняват размяната на стоки от които се нуждаем в живота си.
Лихвата, според тях, е пречела за осъществяването на тази цел,
поставяйки ненужни и непосилни тежести при използването на парите.
Според тях лихвата е противоречала на справедливостта и здравия разум.
От позицията на църковното право, през Средновековието
Европа забрани лихвата и я обяви за престъпление наречено лихварство.
С нарастването на търговията към края на Средновековието се
създадоха възможности за инвестиране.
Тогава се установи, че даването на заеми има известна цена за заемодателя
във вид на пропуснати възможности и рискове.
Бяха направени някои промени,но забраната върху лихвата си остана.
Всички моралисти, независимо от религията си са осъждали измамата,
потисничеството над бедните и несправедливостта като крайно неморални.
Както ще разберем, частичните резерви се коренят в измама
и резултатът е повсеместна бедност,
и намаляване на стойността на парите на всеки един от нас.
Древните златари откриха, че могат да се извлекат допълнителни печалби
като люшкат икономиката между периоди на “леснодостъпни” и “труднодостъпни” пари.
Когато са позволявали лесен достъп до заеми,
парите в обръщение са се увеличавали.
Парите са били в изобилие и
хората са вземали все повече заеми за да разширят бизнесите си.
След това златарите са затягали паричното предлагане
по-трудно са отпускали заеми.
Какъв е резултатът? Това което се случва днес.
Някои от хората не могат да платят предишните си заеми и
не могат да вземат нови заеми за да платят старите.
Следователно те фалират и трябва да продадат активите си на златарите
срещу центове за долар.
Тази практика все още се използва,
но вече носи названието “бизнес цикъл” или корекция.
5. ТАЛИ ПРЪЧИЦИ По примера на Цезар, крал Хенри Първи
най-после се реши да отнеме от златарите властта над парите около 1100 година.
Хенри можеше да използва каквото и да е вместо пари, морски миди или пера,
които често са били използвани далечните краища.
Той обаче изобрети
една от най-необикновените парични системи в историята,
наречена Система на тали пръчиците.
Ето, аз държа един от малкото оцелели примери на този вид британски пари
използвани цели 726 години до 1826 г.
тали пръчица.
Тази система е била въведена за да се елиминират манипулациите на златарите.
Тали пръчиците са били пари изработени от шлифовано дърво.
По дължината на пръчицата е имало резки, изразяващи различни парични стойности.
След това пръчицата е била разцепвана по дължината,
през резките, като резките оставали и на двете части.
Кралят запазвал едната половинка, за да не се позволи фалшифициране,
а другата е била пускана в обръщение в икономиката
като заместител на парите.
Тази тали пръчица е много голяма – стойността и е равна на 25 000 паунда.
Един от първите акционери в Банк ъф Инглънд
е откупил своя дял с една такава пръчица.
С други думи, той е купил акции на най-богатата
и могъща корпорация в света с парче дърво.
След създаването си през 1694 г.,
Банк ъф Инглъна атакува системата на тали пръчиците,
защото тези пари са били извън контрола на чейнджаджиите,
точно това, което крал Хенри е искал.
защо хората са възприели дървените пръчици за пари?
Това е интересен въпрос.
В човешката история, хората са търгували всичко
което са смятали, че е имало стойност и са го приемали за пари.
Тайната е в това, че парите са това,
което хората са съгласни да използват за пари.
Какво са днешните ни хартиени пари?
Само хартия.
Но ето ви и фокуса: Крал Хенри заповядал тали пръчиците
да бъдат използвани за плащате на данъци.
Това засилило търсенето и обръщението им и възприемането им като пари,
и тази роля те изпълняват добре.
Всъщност никакви други пари не изпълняват тази функция така добре и за
такъв период от време.
Всъщност Британската империя е изградена по време на тали пръчиците.
Тази система е била успешна въпреки непрекъснатите атаки
на чейнджаджиите, които са предлагали
металните си пари като конкурент.
С други думи, металните пари никога не са излизали от обръщение,
но тали пръчиците са били популярни, защото с тях са се плащали данъците.
Hай-после, през 16-ти век,
крал Хенри VIII облекчи законите за лихварството
и чейнджаджиите не се поколебаха да затвърдят своите позиции.
За няколко десетилетия те наводниха пазарите
със своите златни и сребърни пари.
Когато обаче кралица Мери наследи трона и затегна законите за лихварството,
чейнджаджиите отново започнаха да се запасяват с пари,
което повлече икономиката надолу.
След като доведената сестра на Мери кралица Елизабет I зае престола,
тя твърдо реши да си възвърне контрола над парите на Англия.
Решението и беше
да емитира златни и сребърни монети от държавната съкровищница
и да изземе контрола над парите от ръцете на чейнджаджиите.
Въпреки че контролът над парите не беше единствената причина за
революцията от 1642,а и религиозните различия,
паричната политика изиграва главна роля.
Финансиран от чейнджаджиите,
Оливър Кромуел успява да прочисти парламента
и да събори и екзекутира крал Чарлз.
Чейнджаджиите веднага получиха възможност
да затвърдят финансовата си власт.
В резултат на това, през следващите 50 години,
те принуждават Великобритания да води поредица от скъпоструващи войни.
Те завладяха една квадратна миля земя в центъра на Лондон,
известна като Лондонското Сити.
Тази площ днес е все още
един от трите най-важни финансови центрове в света.
Конфликтите с династията Стюарт принудиха чейнджаджиите в Англия
да се съюзят с колегите си от Холандия
и да финансират нашествието на Уилиам Орански,
който събори от власт Стюартите през 1688 и се възкачи на престола.
6. БАНК ЪФ ИНГЛЪНД
Към края на 17 век Англия беше финансово разорена.
След 50 години войни с Франция и Холандия, тя беше изтощена.
Отчаяни, държавните ръководители
се срещнаха с чейнджаджиите за да се молят за заеми.
Цената беше висока -
узаконена от държавата частно притежавана централна банка,
която да създава пари от нищото.
Това беше първата в света частна централна банка
Банк ъф Инглънд.
Въпреки че носеше измамното име Банк ъф Инглънд
за да заблуди масите, че е част от правителството,
това не беше така.
Като всяка частна корпорация
Банк ъф Инглънд беше основана чрез продажба на акции.
Инвеститорите, чиито имена не бяха разкрити,
трябваше да внесат 1 милион и 250 хиляди британски паунда в златни монети,
за да си купят акциите в банката,
но само 750 000 паунда от тях бяха получени.
Въпреки това, банката получи своето разрешение за дейност през 1694
и започна да раздава заеми, няколко пъти по-големи от парите,
с които се предполагаше че разполага и да получава лихва от тях.
В замяна,новата банка даваше на британските политици
каквито заеми пожелаеха,
стига те да бяха обезпечени чрез пряко данъчно облагане на народа.
Така че, узаконяването на Банк ъф Инглънд означаваше узаконяване
на фалшифицирането на националната валута за лично обогатяване.
За съжаление почти всяка нация днес
има частно контролирана централна банка,
създадена по подобие на Банк ъф Инглънд.
Властта на централните банки е такава,
че не след дълго те започват да контролират националните икономики.
Скоро тя се превръща в плутокрация – власт на богатите
Това е все едно да поставим
армията под контрола на мафията.
Заплахата от тирания е сериозна.
Да, имаме нужда от централни банки,
но те трябва да бъдат в частни ръце!
Измамата наречена централна банка е скрит данък.
Правителството продава облигации на централната банка
за проекти за които то няма
политическата мъдрост или воля да събере данъци.
Облигациите обаче се купуват с пари,
които централната банка създава от въздуха.
Повечето пари намаляват стойността на вашите пари.
Политиците получават парите които искат,
а народът ги изплаща чрез инфлация,
Красотата на този план е, че даже и един човек от хиляда не може да го разбере,
защото е скрит зад усложнен икономически брътвеж.
С формирането на Банк ъф Инглънд,
страната скоро бива залята от пари.
Цените са се удвоили.
Огромни заеми са били отпуснати за всякакъв вид невъзможни схеми.
Едно от предложенията е било за пресушаване на Червено море за да се
открие златото, което египетската армия е изгубила
преследвайки Мойсей и израилтяните.
Към 1698, правителственият дълг нараснал
от първоначалните 1? милиона паунда на 16 милиона.
Естествено,данъците били увеличени, за да бъдат изплатени заемите.
След като паричното предлагане на Великобритания
попада под трайния им контрол,
британската икономика беше завъртяна в поредица от възходи и падения,
точно това, което една централна банка твърди, че предотвратява.
“Две неща са вътрешноприсъщи не само за Банк ъф Инглънд,
но за централните банки въобще.
Първото е участието и във формирането на монетарна политика,
конкретната цел на която е постигане на паричен стабилитет.”
След като обаче Банк ъф Инглънд изцяло пое контрола,
британският паунд рядко е бил стабилен.
А сега нека се запознаем със семейство Ротшилд –
семейството, което се смята за най-богатото в света.
7. ВЪЗХОДЪТ НА РОТШИЛДОВИ Това е Франкфурт, Германия.
Петдесет години след като Банк ъф Инглънд отваря вратите си,
един златар на име Амшел Мозис Бауер отвори
работилница за монети и счетоводна къща през 1743,
като над вратата и постави герб
изобразяващ римски орел върху червен щит.
Фирмата става известна като "червения щит",
или на немски Ротшилд.
Когато синът му Мейер Амшел Бауер наследява бизнеса,
той решава да смени името си на Ротшилд.
Мейер скоро научи, че да дава заеми на правителства и крале
е било по-доходно, отколкото на отделни личности.
Не само че заемите са били по-големи,
но те са били и гарантирани от данъците които народите са плащали.
Мейер Ротшилд имаше пет сина.
Той ги обучи в тайните техники на правене на пари
и след това ги изпрати в основните европейски столици
да отворят клонове на семейния банков бизнес.
Първият син, Амшел Мейер,
остана във Франкфурт начело на собствената им банка.
Вторият му син, Соломон, беше изпратен във Виена.
Третият му син, Нейтън, беше най-умният от братята.
На 21 години той беше изпратен в Лондон през 1798г., сто години след
основаването на Банк ъф Инглънд.
Четвъртият му син, Карл, замина за Неапол,
а петият му син, Яков, отиде в Париж.
През 1785 Мейер премества цялото си семейство в по-голяма къща,
пет етажна сграда, която той раздели със семейство Шиф.
Тази къща стана известна като “Зеленият щит”.
Ротшилдови и Шифови щяха да играят централна роля
в европейската финансова история,
а също така и в тази на САЩ.
Ротшилдови започнаха преговори с европейски кралски величия във
Вилхелмсхохе,дворецът на най-богатият човек
в Германия и в Европа,принц
Вилхелм от династията Хес-Касел.
Първоначално те само са помагали на Вилхелм да спекулира с ценни монети.
Но след като Наполеон прогонил принца в изгнаничество,
Вилхелм изпратил 550 000 паунда
на Нейтън Ротшилд в Лондон
с инструкции да се закупят Консоли -
облигации на правителството, наричани още правителствени акции.
Ротшилд обаче, използвал тези пари по собствено усмотрение.
С Наполеон вилнеещ из Европа,
възможностите за военновременни инвестиции са били почти безгранични.
Вилхелм се завърнал във Вилхелмсхохе,
малко преди битката при Ватерло през 1815.
Той събрал Ротшилдови и си поискал парите обратно.
Ротшилдови му върнали парите с 8% лихва,
която британските Консоли биха му платили,
ако инвестицията е била направена.
Ротшилдови обаче запазиха печалбата направена с парите на Вилхелм.
Нейтън Ротшилд по-късно се похвали,
че за седемнадесетте години, през които е бил в Англия,
той е успял да увеличи първоначалния си дял от 20 000 паунда даден от
баща му, 2 500 пъти.
Сътрудничейки си вътре в семейството,
Ротшилдовите банки станаха невероятно богати.
Към средата на 18 век, те доминираха банковото дело в Европа
и със сигурност бяха най-богатото семейство в света.
Те финансираха Сесил Роудз,
в установяването на монопол върху
златните и диамантени полета на Южна Африка.
В Америка те финансираха Хариманови и Вандербилдови
в железопътните линии и пресата и
Карнеги в стоманодобивната индустрия.
Смяташе се, че Дж.П. Морган е бил най-богатият човек в Америка,
но след смъртта му се оказало,
че той е бил само лейтенант на Ротшилдови.
Когато завещанието на Морган станало обществено достояние,се разбрало,
че той е притежавал само 19% от компаниите на Дж.П. Морган.
Към 1850, богатството на Джеймз Ротшилд, наследника на френския клон,
беше на стойност 600 милиона френски франка – със 150 милиона повече
от състоянието на всички останали банкери във Франция взети заедно.
Той построи своя фантастичен дворец Ферие
на 19 мили североизточно от Париж.
Веждайки го за първи път, Вилхелм I възкликнал:
“Кралете не могат да си го позволят.
Това може да принадлежи само на Ротшилд.”
Един друг френски коментатор се изказа така:
“Има само една власт в Европа и тя е Ротшилд.”
Няма сведения, че първостепенното им положение
в европейските и световни финанси е отслабнало.
А сега нека да видим резултата от
дейността на Банк ъф Инглънд върху британската икономика
и как по-късно тя стана причина за Американската Революция.
8. АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Към средата на 18 век,
британската империя достигна върха на своето могъщество в света.
Британия беше водила четири войни в Европа след създаването
на частно притежаваната си централна банка, Банк ъф Инглънд.
Цената беше висока.
За да финансира тези войни, британският парламент взе огромни заеми от банката.
Към средата на 18 век, правителственият дълг беше 140 милиона паунда
смайваща за онези времена сума.
За да се изплатят лихвите към банката,правителството
създаде програма, според която тези пари
трябваше да се съберат от американските колонии.
В Америка обаче, нещата бяха съвсем различни.
Бичът на частно притежаваната централна банка беше все още непознат.
Това е залата на независимостта във Филаделфия,
където е била подписана Декларацията за Независимостта.
Към средата на 18 век, пред-революционна Америка е била сравнително бедна.
Съществувал е остър недостиг на монети от скъпоценни метали за търговията,
така че първите колонизатори са били принудени да експериментират
с печатане на свои собствени, “домашно произведени” книжни пари.
Някои от експериментите били успешни.
Франклин ревностно поддържал идеята колониите да печатат своите пари.
През 1757, Франклин е бил изпратен в Лондон
и останал там през следващите 18 години
почти до началото на Американската революция.
През този период американските колонии започнали да емитират своите собствени
пари, колониални разписки, които са били едно успешно начинание.
Те били надеждно средство за размяна
и са спомогнали за установяването на единство между колониите.
Трябва да се знае,
че повечето колониални разписки са били само книжни пари
само книжни безлихвени пари,
печатани в интерес на обществото, необезпечени със злато или сребро.
с други думи - декретни пари.
Веднъж ръководителите на Банк ъф Инглънд
попитали Франклин какво е обяснението му за просперитета на колониите.
Без да се колебае той отговорил: Много е просто.
В колониите ние емитираме нашите собствени пари.
Наричат се колониални разписки. Те се издават пропорционално
на нуждите на търговията и индустрията,
като по този начин продуктите лесно преминават
от производителите към консуматорите...
Така създавайки свои собствени пари,
ние контролираме покупателната им сила и не плащаме лихва на никого.”
За Франклин това е било здрав разум,
но можете да си представите какъв е бил ефектът върху Банк ъф Инглънд.
Америка беше научила тайната на парите,
а духът е трябвало да бъде върнат в бутилката час по-скоро.
В резултат на това Парламентът набързо прокарал “Закон за валутата” през 1764.
Той забранил на колониалните чиновници да печатат свои собствени пари и
им наредил да плащат всичките бъдещи данъци в златни или сребърни монети.
Така той принудил колониите да преминат към златен или сребърен стандарт.
За тези които вярват, че златният стандарт е решението
на съвременните американски парични проблеми,
вижте какво се случи в Америка, след това.
В своята “Автобиография”, Франклин пише:
“За една година състоянието се промени по такъв начин, че просперитетът
свърши и на негово място дойде такава депресия,
щото улиците на колониите се изпълниха с безработни.”
Франклин твърди, че това е било главната причина за Американската революция.
Според Франклин: “Колониите с радост щяха да си плащат данъците върху
чая и другите стоки, ако Англия не беше взела техните собствени пари,
което породи безработица и недоволство.
Неуспехът на колонистите да изтръгнат
възможността да издават своите собствени пари
от ръцете на Джордж III и международните банкери,
беше основната причина за Революцията.”
По времето когато първите изстрели са прогърмели в
Лексингтън, щата Масачузетс, на 19 април 1775г.
колониите са били останали без злато и сребро.
В резултат на това правителството е нямало друг избор
освен да печата свои собствени пари за да финансира войната.
В началото на войната паричното предлагане е било 12 милиона долара.
Към края, то е достигнало почти 500 милиона.
По този начин валутата се обезцени.
Чифт обувки са се продавали за 5 000 долара.
Колониалните разписки улесниха търговията.
Джордж Вашингтон с тъга отбелязал:
“Един вагон пари едва ли може да купи един вагон провизии.”
Днес, тези които подкрепят парите обезпечени със злато,
дават за пример периода от времето на революцията
за да демонстрират злото наречено “декретни пари”.
Трябва обаче да си припомним, че тези пари работиха толкова добре
20 години по-рано по време на мир,
че Англия трябваше чрез парламента да ги обяви извън закона,
8. БАНКА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА
Към края на революцията, на среща в “Залата на независимостта”
делегатите на Континенталният конгрес бяха отчаяни за пари.
През 1781, те позволиха на Робърт Морис, техния финансов надзорник
да основе частно притежавана централна банка
Морис беше богат човек, който
стана още по-богат по време на революцията
търгувайки с военновременни стоки.
Носеща името Банка на Северна Америка, новата банка прие модела
на Банк ъф Инглънд.
Беше и позволено да използва практиката на частичните резерви -
да дава в заем пари, с които не разполагаше,
както и да наложи лихва върху тях.
Ако аз или вие го направите, ще бъдем обвинени измама.
Според устава на банката, частни инвеститори
трябваше да вложат първоначален капитал от 400 000 долара.
Но когато Морис не можа да събере сумата,
той безсрамно използва политическата си власт за да депозира в банката
златото, което Франция беше депозирала в Америка.
След това той даде тези пари в заем на себе си и своите приятели
за да ги ре-инвестира в акции на банката.
Както и Банк ъф Инглънд,
тази банка получи монопол върху националната валута.
Скоро опасността стана явна.
Стойността на американската валута продължи да пада в
продължение на четири години, а през 1785г.,
банката не получи нов мандат.
Водачът на успешния опит за унищожаване на банката,
патриотът Уилиам Финдли от Пенсилвания,
обясни проблема по следния начин:
“Тази институция, която се ръководи единствено от принципа на алчността
няма никога да промени целта си...
да завладее цялото богатство, властта и влиянието над страната.”
Хората зад банката на Северна Америка –
Александър Хамилтън, Робърт Морис и президента и Томас Уайлинг
не се отказаха.
Само шест години след това, Хамилтън, секретар на съкровищницата
и менторът му Морис атакуваха
Конгреса с нов проект за частна централна банка.
Носеща името Първа банка на САЩ, тя
отново се ръководеше от Томас Уайлинг.
Играчите бяха същите, само името на банката беше променено.
10. КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ КОНВЕНТ
През 1787, ръководителите на колониите се събраха във Филаделфия
за да заменят остарялата вече договор за конфедерирането.
Както вече разбрахме, Томас Джеферсън и Джеймз Мадисън
са били против частно притежавана централна банка.
Те разбираха проблемите, които Банк ъф Инглънд беше създала
и не желаеха нищо подобно.
Според Джеферсън:
Ако някога американският народ
разреши на частни банки да контролират печатането на неговите пари,
първо чрез инфлация, а след това чрез дефлация,
банките и корпорациите които се развиват около тях
ще лишат американския народ от всякаква собственост,
докато децата му един ден се събудят бездомни
на континента който техните бащи бяха завладели.”
По време на дебата за бъдещето на паричната система
друг един от основателите, губернатора Морис, остро разкритикува
мотивите на собствениците на Банката на Северна Америка.
Губернаторът Морис оглавяваше комитета, който
написана завършения вариант на Конституцията.
Морис много добре знаеше мотивите на банкерите.
Заедно със стария си бос, Робърт Морис,
губернаторът Морис и Александър Хамилтон представиха
първоначалния план за Банка на Северна Америка
пред Континенталния конгрес в последната година на революцията.
В едно писмо написано до Джеймз Мадисън на 2 юли 1787,
губернаторът Морис разкри какво се е вършело:
“Богатите ще се опитат да установят своята власт и да поробят останалите.
Те винаги са го правили и винаги ще го правят...
резултатите от дейността им тук ще бъдат каквито са били и другаде,
ако чрез силата на правителството не ги поставим там,
където трябва да бъдат.”
Въпреки че губернаторът Морис напусна редиците на банкерите,
Хамилтън, Робърт Морис, Томас Уайлинг и техните европейски поддръжници
не възнамеряваха да се отказват.
Те убедиха мнозинството от делегатите на Конституционния конвент
да не дава власт на Конгреса да емитира книжни пари.
Повечето от делегатите бяха все още замаяни
от необузданата парична инфлация по време на революцията.
Те бяха забравили колко успешни бяха колониалните разписки преди войната.
Но Банк ъф Инглънд не беше забравила.
Чейнджаджиите не можеха да позволят
на Америка да печата своите собствени пари отново.
Конституцията мълчи по този въпрос.
Тази грешка остави вратата широко отворена за чейнджаджиите -
точно според техния план.
11. ПЪРВА БАНКА НА САЩ
През 1790, по-малко от три години след подписването на Конституцията,
чейнджаджиите отново нанесоха удар.
Новоназначеният първи секретар на съкровищницата, Александър Хамилтон
предложи проектозакон в Конгреса за
формирането на нова частна централна банка.
В същата тази година, Мейр Ротшилд направи
следното изказване от своята банка във Франкфурт:“Ако аз печатам и
контролирам парите на една държава, не ме интересува кой пише законите и.”
Александър Хамилтон беше пионка в ръцете на международните банкери.
Той искаше и успя да създаде Банка на САЩ.
едно от първите назначения на Хамилтън след дипломирането му като юрист
е било помощник на Робърт Морис,
председателя на Банката на Северна Америка.
Всъщност година преди това, Хамилтън в писмо до Морис казал:
“Един не много тежък национален дълг, за нас ще бъде национална благословия.”
Благословия за кого?
След ожесточени дебати, през 1791г.
Конгресът гласува проектозакона и даде двадесетгодишен мандат на банката.
Новата банка се наричаше Първа банка на САЩ.
Изправен съм пред сградата на Първа банка на САЩ във Филаделфия.
Банката получи право да печата пари
даже при положение, че 80% от акциите и се притежаваха от частни инвеститори.
Останалите 20% бяха купени от правителството на САЩ,
но причината не беше да се даде на правителството право на участие,
а да достави първоначалния капитал за останалите акционери.
Също както и при предишната Банка на Северна Америка и Банк ъф Инглънд,
акционерите никога не изплатиха пълната стойност на акциите си.
Правителството предостави първоначалните 2 милиона долара в наличност,
след това банката чрез стария фокус с частичните резерви,
даде заеми на останалите акционери, за да могат да изплатят
останалите 8 милиона долара
за тяхната безрискова инвестиция.
Също както Банк ъф Инглънд,
името Банка на САЩ беше умишлено избрано,
за да прикрие факта, че тя беше контролирана от частни лица.
Също както и при Банк ъф Инглънд, имената на инвеститорите в банката
никога не бяха разкрити.
Години след това се говореше,
че Рошилдови бяха силата зад старата Банка на САЩ.
Банката беше представена пред Конгреса като средство за стабилизиране на
банковата система и елиминиране на инфлацията.
Какво се случи?
През първите пет години, правителството взе в заем 8.2 милиона
долара от Банката на САЩ.
През този период цените нараснаха със 72%.
Новият външен министър, Джефърсън
наблюдаваше това с тъга и разочарование, безсилен да го спре:
“Бих желал да прокарам само една поправка в нашата Конституция –
да забраня на федералното правителство да взема пари в заем.”
Така мислят и милиони американски данъкоплатци.
Те гледат с разочарование как федералното правителство
обрича американската икономика на вечна задлъжнялост.
Въпреки че носеше името Първа банка на САЩ,
това беше първият опит за частна централна банка в страната.
Както и при Банка на Северна Америка
правителството даде парите за да започне дейността на тази банка,
а след това банкерите си дадоха заеми един на друг
за да изкупят останалите дялове.
Това беше измама, проста и очевидна
и нямаше как да продължи дълго време,
но нека сега да се върнем обратно в Европа за да видим
как един човек успя да манипулира британската икономика,
получавайки първи вестта за окончателния разгром на Наполеон.
12. ВЪЗХОДЪТ НА НАПОЛЕОН
Тук, в Париж Банк ъф Франс беше създадена през 1800г.
по подобие на Банк ъф Инглънд.
Наполеон обаче реши, че Франция трябва да бъде свободна от заеми
и не се доверяваше на Банк ъф Франс.
Той заяви, че когато правителството зависи от банкерите за пари,
банкерите а не правителствените ръководители управляват:
“Ръката която дава е по-силна от ръката която иска. Парите нямат родина.
На финансистите им липсва патриотизъм и благоприличие.
Тяхната единствена цел са печалбите.”
Една неочаквана помощ щеше да дойде от Америка.
През 1800г., Томас Джеферсън спечели трудна победа над Джон Адамс
за да стане третия президент на САЩ.
През 1803г., Джеферсън и Наполеон сключиха сделка.
САЩ дадоха на Наполеон 3 милиона долара в злато,
в замяна на една голяма територия на запад от река Мисисипи -
покупката на Луизиана.
С тези три милиона долара, Наполеон бързо сформира армия
и потегли през Европа, покорявайки всичко по пътя си.
Но Англия и Банк ъф Инглънд бързо му се противопоставиха.
Те финансираха всички нации по пътя му и извлякоха огромни печалби от войната.
Прусия, Австрия и най-накрая Русия
потънаха в дългове опитвайки се неуспешно да спрат Наполеон.
Четири години по-късно, когато френската армия беше в Русия,
30 годишния Нейтън Ротшилд,
който ръководеше лондонския офис на семейство,
лично се зае с изпълнението на един дързък план
да пренесе през Франция необходимия товар злато
за да финансира атака на дукът на Уелингтън от Испания.
По-късно, на едно пиршество, Нейтън се бе похвали,
че това е било най-изгодната сделка която е бил правил.
Той не подозираше, че в близко бъдеше щеше да направи още по-изгодна сделка.
Атаката на Уелингтън от юг и няколко поражения,
принудиха Наполеон да абдикира,
като Луис XVIII беше коронован.
Наполеон беше изпратен на заточение на Елба, малък остров близо до Италия,
завинаги далеч от Франция.
Докато Наполеон беше заточен и
временно победен от Англия с финансовата помощ на Ротшилдови,
Америка също се опитваше да се освободи от своята централна банка.
13. ГИБЕЛТА НА ПЪРВА БАНКА НА САЩ – ВОЙНАТА ОТ 1812
През 1811, законопроект за подновяване на дейността на
Банката на САЩ беше представен в Конгреса.
Дебатите станаха много разгорещени,
а законодателите на Пенсилвания и Вирджиния
поискаха от Конгреса да унищожи банката.
Пресата открито нападна банката, наричайки
я “голяма измама”, “лешояд”, “усойница” и “кобра”.
Де да имахме още веднъж независима преса в Америка!
Един конгресмен на име П.Б. Портър
се нахвърли срещу банката от трибуната на Конгреса,
като пророчески предупреди, че ако се даде нов мандат
Конгресът “ще отгледа в пазвата си усойница,
която един ден ще забие отровните си зъби
в сърцето на свободата на тази страна.”
Изгледите пред банката бяха мрачни.
Някои автори твърдят, че Нейтън Ротшилд е отправил предупреждение,
че ако не бъде даден нов мандат на банката,САЩ ще бъдат
включени в една изключително опустошителна война.
Но това не бе достатъчно. Когато димът се разсея,
проектозаконът беше отхвърлен с един глас в Камарата на представителите
и беше в безизходно положение в Сената.
По това време четвъртият президент на Америка, Джеймз Мадисън,
беше в Белия дом.
Да си припомним, че Мадисън беше упорит противник на банката.
Неговият вицепрезидент, Джордж Клинтън, наруши равновесието в Сената
и отпрати банката в небитието.
След около пет месеца Англия нападна САЩ
и се започна войната от 1812г..
Но британците все още бяха заети с Наполеон
при което войната завърши без победител през 1814г..
Въпреки че чейнджаджиите временно изгубиха,те не бяха напълно победени.
Само след две години, те щяха да предложат централна банка
– по-голяма и по-силна от преди. 14. ВАТЕРЛО
Нека сега отново се върнем към Наполеон.
Този епизод прекрасно показва коварството на
Ротшилдови при установяването на контрол
върху британския пазар на акции след Ватерло.
През 1815г., една година след края на войната с Америка,
Наполеон избягва от заточението си и се завръща в Париж.
Френски войски бяха изпратени да го заловят,
но обаянието му беше толкова силно, че войниците се подчиниха на стария си вожд
и за втори път го провъзгласиха за император.
През март 1815г. Наполеон събира армия,
която британския дук Уелингтън разгромява
три месеца по-късно при Ватерло.
Твърди се, че Наполеон взема заем от пет милиона паунда
от Банк ъф Инглънд за да се превъоръжи,
но истината може би е, че тези пари са дошли от банка Увард в Париж.
От тогава насетне, нормална практика на
частните централни банки е била да
финансират и двете воюващи страни.
Защо една централна банка да финансира и двете страни?
Защото войната е най-големият генератор на дългове.
Народите са готови да вземат всякакви заеми за да победят.
Победените получават достатъчно за да
подържат напразните си надежди за победа,
а победителите получават достатъчно за да победят.
Обикновено при подобни заеми съществува гаранция,че победителите
ще уважат заемите на победените.
Ватерло се намира на около 320 километра североизточно от Париж
в днешна Белгия.
Тук Наполеон понесе последния си разгром
след като хиляди французи и англичани
дадоха живота си в един горещ юнски ден през 1815 г.
Ето там, на 18 юни 1815г.
74 000 французи срещнаха 67 000-на войска
от Англия и други европейски страни.
Резултатът от битката беше съмнителен.
Ако Наполеон беше атакувал няколко часа по-рано,
той може би щеше да я спечели.
Независимо от това кой щеше да победи или изгуби, в Лондон
Нейтън Ротшилд планираше да използва тази възможност за да установи контрол
върху британския пазар на акции и облигации,
а вероятно и върху Банк ъф Инглънд.
Ротшилд беше поставил един от своите доверени агенти на име Ротуърт
на северната част на бойното поле, която е по-близо до Ламанша.
След като битката беше решена, Ротуърт потегли за Ламанша.
Той предаде новината на Ротшилд цели 24 часа
личния куриер на Уелингтън.
Ротшилд побърза да отиде на борсата и зае обичайното си място
до една голяма древна колона.
Всички погледи бяха вперени в него.
Ротшилдови бяха изградили легендарна мрежа за съобщения.
Ако Уелингтън беше разбит и Наполеон отново на свобода из Европа,
финансовото състояние на Великобритания щеше да бъде наистина мрачно.
Ротшилд изглеждаше покрусен.
Той стоеше безмълвен с очи сведени надолу.
Изведнъж той започна да продава.
Другите изнервени инвеститори също видяха, че той продава.
Това означаваше, че Наполеон беше победил, а Уелингтън беше разгромен.
Пазарът се срина.
Скоро всички продаваха своите Консоли – британски правителствени облигации
и цените им рязко паднаха.
Ротшилд обаче тайно започна да купува обратно Консолите
чрез подставени лица на цена в пъти по-ниска от цената преди няколко часа.
Митове и легенди, ще кажете вие.
Сто години по-късно, New York Times публикува история
в която се казваше как внукът на Нейтън се бе опитал чрез съда
да спре една книга в която тази история беше описана.
Семейство Ротшилд твърдеше, че историята е невярна и клеветническа.
Но съдът отхвърлил молбата на Ротшилдови
и ги накарал да заплатят всички разноски по делото.
Още по-интересно в тази история е,
че според някои автори в деня след битката при Ватерло,
само за няколко часа, Нейтън Ротшилд овладя не само пазара на облигации,
но също така и Банк ъф Инглънд.
Дали Ротшилдови заграбиха прекия контрол над Банк ъф Инглънд -
първата и най-богата частна централна банка
на една от големите европейски нации
едно нещо е сигурно -
към средата на 19 век Ротшилдови бяха най-богатото семейство в света.
Те доминираха новия правителствен пазар на облигации
и създадоха свои банкови клонове и индустриални концерни по цял свят.
Всъщност останалата част от 19-ти век
стана известна като "Векът на Ротшилдови".
Въпреки поразяващото си богатство,
това семейство си изгради една аура на незабележимост.
При все че то контролира десетки, индустриални, търговски добивни
и туристически корпорации, само няколко от тях носят името Ротшилд.
Към края на 19 век, според оценките на един експерт,
Ротшилдови са контролирали половината от световното богатство.
Какъвто и да е размерът на богатство им,
разумно е да се предположи, че техният дял в световното богатство
е нараснал драматично от тогава.
Но от началото на 20 век, Ротшилдови внимателно са развивали идеята,
че властта им е донякъде отслабнала, въпреки нарастването на богатството им.
15. ВТОРА БАНКА НА САЩ
Междувременно във Вашингтон през 1816 г.,
една година след Ватерло и завземането на Банк ъф Инглънд от Ротшилд,
Американският конгрес прокара проектозакон за
още една частно притежавана централна банка.
Банката беше наречена Втора банка на САЩ.
Новият мандат на банката беше копие на предишния.
Правителството на САЩ щеше да притежава 20% от акциите.
Разбира се федералният дял беше изплатен веднага в трезорите на банката.
След това чрез стария фокус наречен даване на заеми с частични резерви,
тези пари се превърнаха в заеми към инвеститори,
които след това изкупиха останалите 80% от акциите.
Както и преди, основните акционери останаха анонимни.
Това което се знае е, че най-големият дял, представляващ една трета от акциите
беше продаден на чужденци.
Според един наблюдател:
“Без преувеличение може да се каже, че Втората банка на САЩ
имаше дълбоки корени във Великобритания, както и в САЩ.”
към 1816, някои автори твърдят, че Ротшилдови и техните съюзници,
установиха контрол над Банк ъф Инглънд
и подкрепиха новата частно притежавана централна банка в Америка.
16. АНДРЮ ДЖАКСЪН
След 12 годишно манипулиране на парите
от страна на Втората банка на САЩ,
на американците това вече им омръзна.
Враговете на банката избраха известния сенатор от Тенеси, Андрю Джаксън,
героят от битката при Нови Орлеан, да се кандидатира за президент.
Това е домът му, наречен Ермитаж.
Първоначално, никой не даваше шансове на Джаксън.
Банката много преди това беше научила как да контролира политиката с пари.
За изненада на чейнджаджиите,
Джаксън спечели изборите през 1828г..
Джаксън беше решил при първа възможност да унищожи банката
и не пропиля никакво време за това.
Но лицензът на банката изтичаше през 1836г. –
последната година от втория му мандат, при положение че го получеше.
През първия си период като президент, Джаксън се задоволи
да изгони многото слуги на банката от държавна служба.
Той уволни 2 000 от 11 000-те хиляди служители на федералното правителство.
През 1832 с приближаването на преизбирането му, банката нанесен удар,
като се надяваше, че Джаксън нямаше да се противопостави
Тя помоли Конгреса да поднови лиценза и четири години по-рано.
Конгресът се съгласи и го изпрати за одобрение при президента.
Но Джаксън остана непреклонен.
“Старият дъб”, не се уплаши и отхвърли проектозакона.
Посланието му е един от най-великите американски документи.
То ясно изрича задълженията на американското правителство
към своите граждани – бедни и богати:
“Не само гражданите ни ще се възползват от щедростта на нашето правителство.
Повече от 8 милиона от акциите на тази банка се държат от чужденци.
Лесно е да се предвиди,
че такава голяма концентрация на сила в ръцете на няколко безотговорни личности
може да нанесе огромни поражения нашата страна и институции.
Не са ли застрашени нашата свобода и независимост при наличие на една банка,
която по своя характер е толкова малко свързана с нашата страна?
Да и се даде правото да контролира и съхранява парите на това общество,
като по този начин държи в зависимост хиляди хора,
ще бъде по-сериозна заплаха, отколкото една вражеска армия.
Ако правителството се ограничи само до предоставяне на равна закрила за всички,
както и небето дава своите дъждове и порои
и на планините и на низините, на бедните и богатите,
това ще е една неоспорима благословия.
Проектът който е пред мен е твърде далеч от тези справедливи принципи.”
По- късно през юли 1832г., Конгресът не успя да отхвърли ветото на Джаксън.
Сега на Джаксън му предстоеше преизбиране.
Той изнесе този аргумент пред народа.
За първи път в историята на САЩ,
един кандидат изведе президентската си кампания сред хората.
Преди това, кандидат президентите си стояха у дома и изглеждаха важни.
Лозунгът на кампанията му беше: “С Джаксън и без банката.”
Националната Републиканска партия издигна сенатора Хенри Клей срещу Джаксън.
Въпреки че банката наля 3 милиона долара в кампанията на Клей,
Джаксън беше убедително преизбран през ноември 1832г..
Джаксън знаеше, че с изборната му победа, битката едва беше започнала:
“Хидрата на корупцията не е мъртва, а само ранена”
– каза новоизбраният президент.
Джаксън заповяда на новия секретар на Съкровищницата, Луис Маклейн,
да започне изтеглянето на правителствените влогове от Втора банка на САЩ
и да ги вложи в държавни банки.
Маклейн отказа.
Джаксън го уволни и назначи Уилиам Дуейн
за нов секретар на Съкровищницата.
Дуейн също отказа да изпълни заповедта на президента
и Джаксън трябваше да уволни и него,
след което назначи Роджър Б. Тейни на този пост.
Тейни започна да изтегля правителствените средства от банката на 1 октомври 1833г.
Джаксън ликуваше:
“Успях да я окова. Готов съм да извадя всичките и зъби заедно с корените им.”
Но банката още не беше се предала.
Ръководителят и Никълъс Бидъл
използва своето влияние в Сената за да отхвърли назначението на Тейни.
В една рядко срещана изява на арогантност, Бидъл заплаши
да причини икономическа депресия, ако банката не получи мандат.
Това беше война:
“Ако този достоен президент
след като е скалпирал индианци и е хвърлял съдии в затвора
си мисли, че ще се справи с банката, той греши.”
След това в изблик на откровение, така нехарактерно за банкер,
Бидъл заяви, че банката ще направи парите трудно достъпни,
за да принуди Конгреса да и даде нов мандат:
“Нищо друго освен едно всеобщо страдание не ще впечатли Конгреса.
Единственият ни безопасен път е неотклонно да следваме политика
на строги парични ограничения и аз не се съмнявам, че накрая тази политика
ще доведе до оздравяване на валутата ни и продължаване на мандата на банката.”
Какво смайващо откровение!
Ето ви я голата истина, разкрита с една шокираща яснота.
Бидъл смяташе да свие паричното предлагане
за да предизвика масирана депресия, докато Америка се предаде.
За съжаление това се е случвало неведнъж в историята на САЩ
и може би ще се случи още веднъж в наше време.
Николъс Бидъл изпълни заканата си.
Банката рязко сви паричното предлагане
като започна да си изисква старите заеми и да не отпуска нови.
Последва финансова паника, след което дълбока икономическа депресия.
Разбира се Бидъл обвини Джаксън за катастрофата,
казвайки че тя е била причинена
от изтеглянето на федералните средства от банката.
За съжаление, неговият план постигна целта си
Заплатите и цените се сринаха.
Безработицата се повиши както и броят на фалитите.
Навсякъде цареше хаос.
Вестникарите обвиняваха Джаксън в уводните си статии.
Банката заплаши да спре плащанията
към политиците в замяна на тяхната подкрепа.
Само след няколко месеца, Конгресът се събра за да обсъди паниката.
Шест месеца след като изтегли парите от банката,
Джаксън беше официално разкритикуван чрез резолюция на Конгреса
прокарана с гласуване резултатът от което беше 26 за и 20 против.
Това беше първият случай на критика отправена към президента от Конгреса.
Джаксън също се нахвърли срещу банката:
“Вие сте котило от усойници. Аз съм решен да ви унищожа
и се кълна във всемогъщия Бог, че ще ви унищожа.”
Съдбата на Америка се намираше на острието на нож.
Ако Конгресът събереше достатъчно гласове да отхвърли ветото на Джаксън,
банката щеше да получи още един 20 годишен монопол върху парите на Америка
– достатъчно време да консолидира и без това огромната си сила.
Тогава се случи нещо невероятно.
Губернаторът на Пенсилвания се изправи в защита на президента
и остро разкритикува банката.
На всичко отгоре, Бидъл публично се беше похвалил,
че банката е имала план да смаже икономиката.
Изведнъж ходът на събитията се промени.
През април 1834 камарата на представителите гласува
(134 за и 82 против) срещу даването на мандат на банката.
Последва и едно още по-убедително гласуване
за съставянето на комисия за разследване на причината за катастрофата.
Когато комисията пристигна пред вратите на банката,
със заповед за проверка на счетоводните и книги, Бидъл отказа да се подчини.
Той също така не позволи надзор върху кореспонденцията на банката с членове
на Конгреса относно личните им заеми и авансови плащания.
Бидъл също така отказа да даде показания пред комисията във Вашингтон.
На 8 януари 1835г., Джаксън изплати последната вноска
от националния дълг, който беше създаден с разрешаването на банката да емитира
пари купувайки правителствените облигации,
вместо хазната да прави това без да се създава дълг.
Той беше единственият президент, който напълно изплати националния дълг.
Няколко седмици по-късно, на 30 януари 1835,
наемен убиец на име Ричард Лорънс, се опита да застреля президента Джаксън.
И двата му пистолета направиха засечка.
По-късно Лорънс беше признат за невинен поради невменяемост.
След освобождаването си, той се похвали, че влиятелни личности от Европа
му бяха възложили задачата и му бяха обещали защита, ако бъде заловен.
На следващата година, когато мандатът и изтече,
Втората банка на САЩ престана да съществува като централна банка.
По-късно Бидъл беше арестуван и обвинен в измама.
Той беше даден под съд, но беше оправдан и скоро след това почина.
След втория си президентски мандат,
Джаксън се оттегли в своя дом, Ермитажа, близо до Нашвил.
Той ще бъде запомнен с непоколебимостта си при унищожаването на банката.
На чейнджаджиите им бяха необходими 77 години да се съвземат от поражението.
запитан за най-големият му успех, героят от войната Джаксън отговори:
“Аз убих банката.”
7. ЕЙБ ЛИНКЪЛН И ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА
За съжаление Джаксън не успя да вникне в картината и корените на злото.
Въпреки че Джаксън унищожи банката,
най-коварното оръжие на чейнджаджиите – банковото дело с частични резерви –
се още използваше от многото държавно учредени банки.
Това подгря икономическата нестабилност през периода преди Гражданската война.
Все пак, централните банкери бяха извън играта,
поради което Америка забогатяваше и изместваше границите си на запад.
Чейнджаджиите водеха неуспешна борба
за да си възвърнат изгубения монопол върху парите.
Накрая те използваха старата формула на банките – финансирането на война
и създаването на задлъжнялост и зависимост.
След като не можеха да имат централна банка по някакъв друг начин,
Америка трябваше да бъде поставена на колене чрез въвличането и във война,
както постъпиха през 1812 след като Първа банка на САЩ не беше лицензирана.
Месец след встъпването на Линкълн в длъжност,
проехтяха първите изстрели на Гражданската война
във форт Самтър, Северна Каролина, на 12 април 1861г..
Разбира се, че робството беше причина за Гражданската война, но не и главната.
Линкълн знаеше, че икономиката на Юга зависеше от робството
и преди Гражданската война, той нямаше намерение да го премахне.
В своето встъпително слово, месец по-късно, той даде следното обяснение:
“Нямам намерение по пряк или косвен начин
да преча на робството там, където то съществува.
Вярвам, че нямам законното основание да го правя, нито пък го желая.”
Даже и след първите изстрели при форт Самтър,
Линкълн продължаваше да твърди,
че войната не се води за забрана на робството:
“Моята първостепенна задача е да спася Съюза,
а това не значи запазване или унищожаване на робството.
Ако можех да спася Съюза, без да освобождавам и един роб,
бих го направил.”
Тогава, за какво се води Гражданската война?
Много фактори бяха от значение.
Северните индустриалци използваха защитни тарифи
за да не позволят на южните щати да купуват по-евтините европейски стоки.
Европа реагира като спря да внася памук от Юга.
Южните щати се оказаха под двоен финансов удар.
Те трябваше да плащат за повече от жизнено необходимите им стоки,
а доходите им от експорта на памук рязко спаднаха. Това засили недоволството им.
Съществуваха обаче и други фактори.
Чейнджаджиите бяха като ужилени от това,
че Америка се бе измъкнала от контрола им преди 25 години.
От тогава, американската икономика се развиваше бурно и нацията забогатя,
а това беше лош пример за останалия свят.
Централните банкери видяха възможност да разделят новата забогатяваща нация
и да я разделят и завладеят чрез война.
Ще кажете, че това е конспиративна теория?
Нека да чуем мнението на един добре осведомен наблюдател по това време.
Това е Ото Бисмарк, канцлер на Германия,
човекът който обедини германските графства през 1871:
“Решението за разделянето на САЩ на две равни по сила федерации,
беше взето от финансовите сили в Европа, далеч преди Гражданската война.
Тези банкери се страхуваха, че ако САЩ се запазят като единна държава и нация,
те биха постигнали икономическа и финансова независимост,
а това ще наруши превъзходство на Европа над капиталистическия свят.”
Няколко месеца след първите изстрели при форт Самтър,
централните банкери дадоха на Наполеон III
(племенник на Наполеон от Ватерло)
210 милиона франка за да заграби Мексико и да разположи
войски на южната граница на САЩ.
Той се възползва от Гражданската война за да наруши Доктрината Монро
и да направи Мексико колония.
Независимо от изхода на войната,
една отслабена и задлъжняла Америка,
отново щеше да отвори достъпа на Европа за колонизация
на Централна и Южна Америка,
това което Доктрината Монро беше забранила през 1823г.
В същото време, Великобритания придвижи 11 000-на войска в Канада
и я разположи по северната граница с Америка.
Британската флота беше готова да се намеси при нужда.
Линкълн знаеше, че е под двоен удар.
Съдбата на Съюза го измъчваше.
Съществуваше нещо много по-важно от различията между Севера и Юга.
Ето защо той държеше повече на Съюза, отколкото на разгромяването на Юга.
Но Линкълн се нуждаеше от пари за да победи.
През 1861 Линкълн и секретарят на съкровищницата Салмон П. Чейс
отидоха в Ню Йорк за да кандидатстват за необходимите заеми.
Чейнджаджиите, в желанието си да разрушат Съюза,
предложиха заеми с лихва от 24-36%.
Линкълн вежливо отказа и се завърна във Вашингтон.
Той повика своя стар приятел полковник Дик Тейлър от Чикаго
и му възложи задачата да финансира войната.
На едно заседание, Линкълн попита Тейлър как ще го направи.
Ето какво каза Тейлър:
“Линкълн, това е лесно,
накарай Конгреса да гласува проектозакон за конкурс за отпечатване на банкноти,
плати на войниците си и спечели войната.”
Когато Линкълн го попита дали народът на САЩ ще приеме банкнотите,
Тейлър му каза:
“Хората и който и да е било друг няма да са в състояние да избират,
ако ги направиш законно платежно средство.
Те ще имат пълното одобрение на правителството
и ще свършат същата работа както и които и да е било други пари,
тъй като на Конгреса е дадено право от Конституцията.”
Линкълн постъпи точно така.
От 1862 до 1865г., той напечата 450 милиона долара от новите пари.
За да се различават от банкнотите на частните банки,
той отпечата гърбовете им със зелено мастило.
Ето защо тези банкноти носеха името “зеленогръбки”.
С тези нови пари, Линкълн плати на войската си и купи снаряжение.
По време на войната близо 450 милиона долара "зеленогръбки"
бяха отпечатани, без правителство да плаща лихва по тях.
Линкълн беше разбрал кой дърпа конците
и какъв е залогът за американския народ.
Ето какви бяха възгледите му:
“Правителството трябва да създава, емитира и пуска в обръщение
всички пари и кредити необходими за поддържането
на собствената си покупателната сила и тази на консуматорите.
Привилегията да създава и пуска в обръщение пари
не е върховна привилегия на правителството,
а една прекрасна възможност за сътворение.
Възприемайки тези принципи,
данъкоплатците ще си спестят огромните лихви.
Парите ще престанат да бъдат господари и ще се превърнат в слуги на хората.”
Една невероятна уводна статия в London Times
обясни отношението на Банк ъф Инглънд към зеленогръбките на Линкълн:
“Ако тази неразумна финансова политика,
която води началото си от Северна Америка се утвърди,
то тогава правителството ще може да произвежда своите пари
без никакви разходи.
То ще изплати дълговете си
и ще има необходимите пари да развива търговската си дейност.
То ще преуспее и ще бъде първия подобен пример в историята на света.
Умовете и богатството на цял свят ще отидат в Америка.
Тази страна трябва да се унищожи или тя ще унищожи всяка монархия на земята.”
Схемата се оказа успешна, толкова
успешна, че на следващата 1863г., когато Северните щати и Конфедерацията
започват да събират войски за решителното сражение,
Съкровищницата остро се нуждаеше от разрешение на Конгреса
да отпечата повече зеленогръбки.
Това принуди Линкълн
да разреши одобряването на Закон за националните банки.
Новите банки бяха освободени от задължението да плащат данъци, а
също така получиха и монопол върху създаването
на новите пари - банкноти.
Въпреки че зеленогръбките още се използваха,
количеството им беше ограничено.
По важно нещо обаче е, че от този момент, паричното предлагане на САЩ,
щеше да се създава чрез дълг,
от банкерите при покупката на държавни облигации,
които да служат за резерви на щатските банкноти.
Според обяснението на историка Кенет Галбрейт:
“Дълги години след войната, Федералното правителство имаше бюджетен излишък.
То обаче, не можеше да погаси дълговете си, защото това означаваше,
че нямаше да съществуват облигациите, които гарантираха банкнотите.
Изплащането на дълга означаваше унищожаване на паричното предлагане.”
През 1863, Линкълн получи неочаквана помощ от руския цар Александър Втори.
Царят, както и Бисмарк в Германия
знаеше какво кроят чейнджаджиите и
упорито се противопоставяше на частна централна банка в Русия.
Ако Америка оцелееше и се изскубнеше от лапите им,
положението му щеше да бъде сигурно.
Ако банкерите успееха да разделят Америка и
върнат на Великобритания и Франция частите от нея
(и двете нации под контрола на централни банки),
един ден, те щяха да се обърнат срещу Русия.
Тогава царят заповяда, ако Англия или Франция се
намесят активно и помогнат на Юга,това
щеше да се счита за обявяване на война на Русия.
Той изпрати своята тихоокеанска флота в Сан Франциско.
Линкълн беше преизбран на следващата 1864 г..
Ако беше останал жив,той щеше със сигурност да унищожи
националните банки и монополът им върху парите.
На 21 Ноември 1864, той написа следното до един свой приятел:
“Силата която разполага с парите ограбва народа в мир
и заговорничи срещу него, когато е изправен пред враг.
Тя е много по-деспотична от монарсите,
по-нагла от автократите и по-егоистична от бюрократите.”
Малко преди да бъде застрелян Линкълн,
неговият бивш секретар на съкровищницата, Салмон П. Чейс,
се разкая за участието си в прокарването
на Закона за националните банки, година по-рано:
“Участието ми в прокарването на Закона за националните банки,
беше най-голямата финансова грешка в моя живот.
Изграден беше монопол, който засяга всички интереси на страната.”
На 14 април 1865г., 41 дена след встъпването си в длъжност
и пет дни след като Лий се предаде на Гарант при Апоматокс,
Линкълн беше застрелян от Джон Уилкс Буут в театър Форд.
Бисмарк, канцлерът на Германия беше наскърбен от тази смърт:
“Смъртта на Линкълн е беда за християнството.
Никой в САЩ не беше на висотата на неговото величие.
Страхувам се, че чуждестранните банкери със своите заплетени и коварни трикове
ще установят пълен контрол върху изобилните богатства на Америка
и ще ги използват за да покварят съвременната цивилизация.
Те не биха се поколебали да хвърлят цялото християнство
във воини и хаос за да получат в наследство планетата.”
Бисмарк добре разбираше плана на чейнджаджиите.
Твърдения, че международните банкери бяха виновни за убийството на Линкълн
се появиха в Канада 70 години по-късно, през 1934г..
Джералд Макгийър, известен и уважаван канадски адвокат,
изказа това шокиращо обвинение в една 5 часова реч пред
Камарата на общините
в която остро разкритикува канадската парична система
Спомнете си, че това беше по време на Голямата депресия
която бушуваше и в Канада.
Чрез агенти на тайната полиция, Макгийър беше получил документи,
от процеса на Джон Уилкс Буут,
премахнати от обществените архиви.
Макгийър заяви, че според тях, Буут е бил наемник
работещ за международните банкери.
Според статия във Ванкувър Сън, от 2 май 1934г.:
“Ейбръхъм Линкълн, Мъченикът освободител на робите
беше убит чрез машинациите на група представляваща международните банкери,
която се страхуваше от амбициите на президента
за изграждане на национална кредитна система.
Само една група в света по онова време
имаше причина да желае смъртта на Линкълн...
Това бяха хората които се противопоставяха
на неговата програма за национална валута
и които по време на Гражданската война
се бореха срещу политиката на зеленогръбките.”
Интересно също така е и че според Макгийър, Линкълн е бил убит не само
защото банкерите желаеха да си възвърнат централната банка в Америка,
но и защото те искаха монетите да се леят от злато –
злато което те контролираха.
С други думи, те искаха златен стандарт за Америка.
Линкълн беше направил точно обратното – той емитираше държавните банкноти
със зелен гръб, които се базираха на искреността и доверието.
Статията цитира Макгийър:
“Това бяха хора заинтересовани от въвеждането на златния стандарт
и правото на банкерите да управляват валутата и кредитите
на всички народи по света. С премахването на Линкълн,
те можеха да осъществят плановете си в САЩ и го направиха.
Осем години след убийството на Линкълн, среброто беше демонетизирано
и паричната система на САЩ
беше поставена върху основите на златния стандарт.”
След смъртта на Линкълн, САЩ не са издавали безлихвени пари.
Банкнотите с червен печат, отпечатани през 1963г.
не са били нови емисии от президента Кенеди,
а старите зеленогръбки преиздавани през годините.
Поради невежество или глупост, през 1994 г., законът Рийгъл
узакони замяната на зеленогръбките на Линкълн с кредитните пари.
С други думи зеленогръбките на Линкълн са били в обръщение до 1994.
Защо банкерите не обичаха среброто, а златото?
Много просто. Тъй като среброто беше в изобилие в САЩ,
беше сравнително трудно да се контролира.
Златото беше и винаги ще бъде оскъдно.
В исторически план монополът върху златото се е установявал лесно,
докато количеството на среброто е било 15 пъти по-голямо.
18. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЗЛАТНИЯ СТАНДАРТ
С отстраняването на Линкълн, следващата цел на чейнджаджиите
беше установяването на пълен контрол върху парите на Америка.
Това не беше лесна задача.
С отварянето на американския Запад, бяха разкрити огромни количества сребро.
Освен това зеленогръбките на Линкълн бяха популярни.
Въпреки атаките на европейските централни банкери,
те продължиха да се използват в САЩ.
Според историка Клион Скусен:
“Веднага след смъртта на Линкълн се поведоха сериозни дебати
за съживяването на краткотрайния му експеримент
с Конституционалната парична система.
Ако европейските парични тръстове не бяха се намесили,
тя без съмнение щеше да се утвърди.”
Ясно беше, че идеята Америка да печата своите собствени безлихвени пари
плашеше елита на европейските централни банки.
Те с ужас наблюдаваха как зеленогръбките ставаха все по популярни в Америка.
Линкълн беше мъртъв, но подкрепата за неговата парична политика нарастваше.
На 12 април 1886г., почти една година след убийството на Линкълн,по
настояването на европейските централни банкери,
Конгресът прокара Закон за свиване на паричното предлагане,
който упълномощи Съкровищницата да извади от употреба зеленогръбките
и да свие паричното предлагане.
Авторите Теодор Торен и Ричард Уорнър, описаха
резултата от свиването на паричното предлагане в книгата си
“Истината за парите”:
“Тежките години след Гражданската война можеха да бъдат избегнати,
ако узаконяването на зеленогръбките беше продължило
според плановете на президента Линкълн.
Вместо това последваха няколко парични паники, които днес наричаме рецесии,
като те принудиха Конгреса да узакони
поставянето на банковата система под централизиран контрол.
Така на 23 декември1913 година беше прокаран закона за Федералния резерв.”
С други думи, чейнджаджиите искаха две неща:
1/ Връщането на частно притежаваната централна банка под техния контрол
2/ Американска валута обезпечена с тяхното злато.
Стратегията им беше в двупосочна -
първо да причинят серия от паники, които да убедят обществото,
че само централизираният контрол върху парите може да осигури стабилност.
На второ място те трябваше да премахнат толкова пари от системата,
че да направят повечето американци отчаяно бедни
за да не могат да се противопоставят на банкерите или пък да не мислят за това.
През 1866г. един милиард и осемстотин милиона долара бяха в обръщение в САЩ
– около 50.46 долара на човек.
Само през 1867г., 500 милиона бяха премахнати от паричния обем.
Десет години по-късно, през 1876г., паричното предлагане в САЩ
беше свито до 600 милиона долара.
С други думи 2/3 от парите на Америка бяха извадени от употреба от банкерите.
В обръщение останаха само $14.60 на човек.
След още десет години,
паричното предлагане беше намалено до 400 милиона долара,
въпреки че населението нарастна.
В резултат на това само 6.67 долара на човек останаха в обръщение
84% загуба на покупателната сила за 20 години.
Днес икономисти се опитват да ни предложат идеята,
че рецесиите и депресиите са естествена част от нещо,
което те наричат “бизнес цикъл”.
Истината е, че паричното предлагане е манипулирано днес,
както е било преди и след Гражданската война.
Как се случи това? Как така парите станаха оскъдни?
Банките изискваха незабавно плащане на заемите и не отпускаха нови.
В добавка, сребърните монети бяха претопявани.
През 1872г., човек на име Ърнест Сед получи?100 000
(Около $5,000,000)
от Банк ъф Инглънд и беше изпратен в Америка да подкупи
необходимите конгресмени за да се демонетизира среброто
Беше му наредено в случай, че тези пари не стигнат, да изтегли още?100 000,
или толкова, колкото е необходимо.
На следващата година, Конгресът прокара "Закон за монетите" от 1873г.
и отливането на сребърни долари беше рязко прекратено.
Всъщност републиканецът Самюел Хупър, който предложи проектозакона,
призна че той е бил написан от Сед.
Истината става още по-неприятна,
когато през 1874г. самият Сед призна кой стоеше зад тази схема:
“Отидох в Америка през зимата на 1872-73 година,
със задачата да осигуря гласуването на проектозакон
за демонетизирането на среброто.
Това беше в интерес на тези, които представлявах –
управителите на Банк ъф Инглънд.”
Но борбата за контрола над американските пари все още не беше приключила.
Само три години по-късно, през 1876г.,
с една трета от населението на Америка без работа,
хората започнаха да се изнервят.
Надигнаха се протести за връщането на зеленогръбките на президента Линкълн,
или на сребърните пари
за да се увеличи обема на парите.
Същата година Конгресът създаде комисия за среброто, която да разреши проблема.
Докладът и ясно показа виновниците – националните банкери.
Докладът е интересен и с това, че сравнява
умишленото свиване на паричния обем от банкерите след Гражданската война
с падането на Римската империя:
“Бедствията от времето на тъмните векове
бяха причинени от намаляването на парите и падането на цените...
Без пари цивилизацията не би започнала развитието си,
а когато предлагането им стане все по-оскъдно,
тя залинява и ако то не се облекчи, загива.
По време на християнската ера на Римската империя,
металните пари в обръщение са били един милиард и осемстотин хиляди долара,
а към края на петнадесети век те се свиха до 200 милиона...
Историята не познава друг така опустошителен период
като този от Римската империя до тъмните векове.” Щатска комисия за среброто
Въпреки този доклад на комисията, Конгресът не предприе никакви мерки.
На следващата 1877г., от Питсбърг до Чикаго избухнаха бунтове.
Факлите на гладуващите вандали осветиха небето.
Банкерите набързо обмислиха следващия си ход.
Те решиха да изчакат.
След като отново си възвърнаха контрола, те не възнамеряваха да се откажат.
На събранието на Американската асоциация на банкерите,
те убедиха членовете си да направят всичко възможно
за да осуетят намеренията за връщането на зеленогръбките.
Секретарят на асоциацията, Джеймз Бюъл, написа писмо до членовете и
в което нагло призова банките да
осуетят усилията не само на Конгреса, но и на пресата:
”Съветвам ви да използвате всякаква възможност
да подкрепите тези от големите ежедневници и седмичници,
и най-вече земеделската и религиозна преса,
които се противопоставят на издаването на книжните пари със зелен гръб
и да оттеглите подкрепата си от тези,
които не желаят да се противопоставят на идеята
правителството да печата парите.
Анулирането на закона за създаването на пари от банките
и възвръщането към пари издадени от правителството
означава да се дадат пари на хората,
което сериозно ще намали нашите печалби като банкери и заемодатели.
Срещнете се с вашия конгресмен и го ангажирайте да подкрепи нашите интереси,
за да можем да контролираме законотворчеството.”
С увеличаването на политическия натиск върху Конгреса за промени,
пресата, се опита да отвлече вниманието на хората от истината.
На 10 януари 1878 г., Ню Йорк Херълд Трибюн написа следното:
“Столицата на страната най-после създаде национални банки.Нека
да видим, дали Конгресът ще се осмели да им се противопостави.”
Този ход не беше съвсем успешен.
На 28 Февруари 1878г., Конгресът гласува Законът Шърмън,
който позволи отливането на ограничен брой сребърни долари,
слагайки край на петгодишно прекъсване.
Това обаче не премахна зависимостта на валутата от златото,
нито пък напълно възстанови среброто.
Преди 1873 година, всеки който донесеше сребро в щатския монетен двор
можеше да получи равностойността му в долари безплатно. Това се промени.
Все пак сребърните пари отново се вляха в икономиката.
Без заплахата върху контрола им над парите, банкерите започнаха да
дават заеми и това беше края на Депресията.
Три години по-късно,
американците избраха републиканеца Джеймз Гарфийлд за свой президент.
Гарфийлд разбираше как се манипулира икономиката.
Като конгресмен Гарфийлд е беше председател на Комитета по кредитите,
както и член на Комитета за банките и валутата.
След встъпването си в длъжност, той открито се нахвърли върху чейнджаджиите:
“Този, който контролира обема на парите в дадена страна,
е пълен господар на промишлеността и търговията и...,
а когато се разбере, че е много лесно да се контролира цялата система
от няколко влиятелни личности на върха,
няма нужда да ви се обяснява кое поражда инфлациите и депресиите.”
Няколко седмици след това изказване, на 2 юли 1881г.,
президентът Гарфийлд беше застрелян.
19. БОРБА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СРЕБЪРНИТЕ МОНЕТИ
Чейнджаджиите бързо набираха сили.
Те започнаха периодично да стрижат стадото си, като предизвикваха периоди
на възход,следвани от депресии.
Така те успяха да купят хиляди домове и ферми
за центове спрямо долар от цената им.
През 1891г. чейнджаджиите се
приготвиха отново да съборят американската икономика
като мотивите им бяха изложени възмутително ясно в една записка
разпространена от Асоциацията на банкерите в Америка -
организация в която членуваха повечето банкери.
Тази записка призоваваше банкерите да предизвикат депресия на определена дата
три години по-късно.
Ето как изглеждаше част от нея според архивите на Конгреса:
“На 1 септември 1894г., ние по никакви съображения
няма да подновим заемните си договори.
На 1 септември ще си искаме заемите.
Ние ще влезем във владение на ипотекираните имоти.
Можем да станем собственици на 2/3 от фермите на запад от Мисисипи
и на хиляди още на изток от Мисисипи на цени които определим...
Ние също така можем да притежаваме
от фермите на Запада и парите на цялата страна.
Така фермерите ще станат квартиранти, както е в Англия.”
Депресиите можеха да се контролират, защото Америка леше на златен стандарт.
Тъй като златото е оскъдно, то е една от най лесните за манипулиране стоки.
Хората искаха узаконяването на сребърните пари за да се отърват
от контрола на чейнджаджиите върху златните пари.
Те искаха връщането на сребърните пари и отмяна на Закона Сед от 1873,
наричан тогава “Престъплението от 1873.”
През 1896 спорът за повече сребърни пари стана
основна тема в президентската кампания.
Уилиам Дженингс Брайън, сенатор от Небраска,
президентски кандидат на Демократите, издигна лозунга “Свобода за среброто”.
По време на националния конгрес на демократите в Чикаго,
той произнесе емоционална реч,
“Корона от тръни и кръст от злато”, която му спечели номинацията.
Въпреки че тогава Брайън беше 36 годишен,
тази реч се счита за най прекрасното слово
произнасяно на политически конгрес.
В драматичното си заключение, Брайън заяви:
“Ние ще отговорим на тяхното желание за златен стандарт с тези думи:
‘Вие не ще наденете на главите на трудовите хора тази корона от тръни,
вие не ще разпънете човечеството на кръст от злато.”
Банкерите щедро подкрепиха републиканския кандидат Уилиам Маккинли,
който защитаваше златния стандарт.
Поради това, надпреварата беше една от най-оспорваните
в американската история.
Брайън произнесе повече от 600 речи, в 27 щата.
Щабът на Маккинли накара фабрикантите и индустриалците
да информират своите служители, че ако Брайън спечели
, всички фабрики и заводи ще бъдат затворени и няма да има работа.
Тази уловка успя. Маккинли победи Брайън с минимална преднина.
Брайън отново се кандидатира за президент през 1900 и 1908г.,
но и двата пъти неа успя
На конференцията на демократите през 1912г.,
Брайън беше човекът, който помогна на Уудроу Уилсън да спечели номинацията.
Когато Уилсън стана президент, назначи Брайън за Държавен секретар.
Скоро обаче, Брайън се разочарова от администрацията на Уилсън.
Брайън служи в администрацията на Уилсън само две години.
През 1915 година, той подаде оставката си заради потопяването на Лузитания,
събитието което въвлече Америка в Първата световна война.
Въпреки че Уилиам Дженингс Брайън не успя да стане президент,
неговите усилия забавиха със 17 години чейнджаджиите
от постигането на следващата им цел -
нова, частно притежавана централна банка на Америка.
Best watched using Open Subtitles MKV Player