Tip:
Highlight text to annotate it
X
Повечето хора всъщност не биват наранени от света.
Наранени са от собствените си очаквания.
Четох някъде, че Х. Дж. Уелс бил много разочарован от хората.
Той мислел, че ще се развием като едно по-научно общество
от днешното такова,
обаче това, което го разочаровало, не бил светът.
Били са собствените му очаквания.
Той очаквал, че хората ще се насочат повече към науката
и по-малко към метафизиката.
Предполагал, че системата
ще стане по-интелигентна и ще намери правилната посока.
Но това, което го наранило, са били собствените му очаквания.
Истинският отговор на проблема е:
Каквото се случва в света, е истинско.
Това, което си мислите, че трябва да се случи, не е истинско.
Така че вие не сте разочаровани от света.
Разочаровани сте от собствените си проекции.
Ако срещнете човек и си кажете: "Ето един прекрасен човек",
обаче той се окаже различен от очакванията ви,
вие се ядосвате, казвате си: "Тя не е толкова чудесна",
или "Той не е толкова чудесен",
а това, на което сте ядосан, са вашите собствени проекции.
Правилният начин да гледате на някой е:
"Не знам достатъчно за човека, за да направя преценка".
С времето, когато направите преценка,
си казвате: "Досега ми изглежда горе-долу".
Но нещо може да се появи, което да напомни на човека за нещо предишно.
И той да ви нарани. Но всъщност не ви наранява той.
Човекът е нормален. В смисъл - нормален е съобразно своите ценности.
Както майка ми беше религиозна,
защото това е нормално за средата, от която произхожда,
и когато положението стане тежко, тя се моли, вместо да...
защото не знае какво друго да направи.
Трябва да отделите известно време
и да се опитате да информирате хората за това как да гледат на нещата.
Може да ви отнеме две или три години да го направите,
но очакваме да намерим хора, които разбират за какво говорим.
Когато си клатят главите в съгласие,
това не означава, че разбират.
Означава, че разбират ограничена част.
Въпросът е:
Какви са ви очакванията?
Например в химията, ако смесите дадени неща
при дадена температура, нещо определено ще се случи.
При различна температура не се случва същото.
Можете да се ядосате и да захвърлите експеримента си на пода,
ако не следвате химичните закони.
И така, ако човек иска да бъде по-аналитичен,
трябва да се научи да казва "Не знам"
или: "Досега всичко изглежда добре.
Изглежда връзката ми върви добре в много области
или поне в повече области от очакваното".
Понякога биваме приятно изненадани
от реакциите на хора, за които сме имали негативно мнение.
Може да имам негативно мнение за теб,
но с времето, наблюдавайки какво правиш,
моето негативно виждане става позитивно.
Но ако съм имал негативно виждане, значи съм проектирал.
А в действителност не съм знаел. Затова идеята е -
когато се случат събития, които са тежки,
ако човек ви изостави в такъв момент,
ще разберете, че той не може да живее в такива условия.
Това не е лош човек. Той просто се връща към това, което знае.
"Да се върне към това, което знае" ще рече -
ако се случи нещо катастрофално,
ако човек е прострелян, лежи на бойното поле
и си казва: "Надявам се медицинската помощ да дойде скоро. Чувствам се зле".
Ако те не дойдат бързо, той си казва: "Къде се бавят, по дяволите?".
Очаквал е да дойдат по-бързо,
но те идват толкова бързо, колкото могат - когато и да е това.
И ако не може да понесете това, можете да ругаете колкото си искате.
Но ако продължите дълго време да ругаете и да се ядосвате,
вероятно е те да пристигнат в този период.
И вие си казвате: "Е, молитвите ми бяха чути,
защото аз се надявах те да дойдат и да ме спасят".
Това се отнася за...
Х. Дж. Уелс имаше сцена във филма си,
мисля, че се казваше "The Shape of Things to Come",
в която сцена летец сваля немски или някакъв друг самолет,
после отива до мястото на катастрофата,
а сваленият пилот там е много зле.
И той не може да го остави. Пострадалият казва: "Самолетът ще избухне,
а аз съм много пострадал".
И нашият човек му дава пистолет да се застреля.
Във филма "Въздушна поща"
имаше човек, затворен вътре в горящ самолет. Не можеше да се измъкне,
затова един друг го застреля два пъти. Обичаше го,
но не искаше да го остави да изгори до смърт.
Това убийство ли е? Какво е?
Ако някой твърди, че е болен от рак и страда много,
и аз го застрелям - това любов ли е?
Как да говорим за любовта?
Разбирате ли какво имам предвид? Ако човек е болен от рак,
и каже: "Моля те, вземи живота ми.
Докторът казва, че мога да живея три месеца в това състояние".
И го чувате как плаче, страда...
и го застрелвате. Убиец ли сте? Добър ли сте?
Всички тези думи са много трудни за боравене.
Зависи от ситуацията.
Зависи колко сте привързан към човека.
Дали изобщо ви интересува страданието им. Разбирате ли ме?
Та хората молят определени доктори да вземат живота им.
Страдат прекалено много. Прекалено е тежко за семействата им.
Нямат банкова сметка, за да покрият лечението на болестта си.
Казват: "Моля ви, сложете край на живота ми,
защото болката е непоносима".
А Библията казва, че не трябва да отнемаме живот,
независимо колко голяма е болката.
Това е билетът ти за рая, особено в Индия.
Ако човек страда много, значи изкупува кармата си.
Ако сложите край на това, застреляте го, той не може да изплати кармата си.
Значи, има всякакви такива щури неща,
на които сте изложени,
и използвате логиката си, мислейки, че има логика.
Има логика само ако човек каже: "Разбирам идеята ти,
но не съм способен да я приема емоционално".
Има такива хора, които не могат да го направят.
Не могат да застрелят баща си, независимо че той страда,
защото е казано "Не убивай",
и те мислят, че ако застрелят баща си, който страда,
те извършват престъпление срещу Господ.
Така че запомнете - вашите собствени очаквания ви нараняват,
а не светът, в който живеете. Каквото и да стане в света, то е истинско.
Това, което мислите, че трябва да стане, не е истинско.
Хората биват наранени от своите очаквания.
Някакви въпроси относно това?
Ако имате разумни очаквания като "Не знам",
тогава ако се случи нещо, може да си кажете: "Не мислех, че положението ще е толкова зле".
Откъде знаете колко зле ще бъде?
Каквото и да стане, независимо колко е лошо,
ако петдесет деца са загинали в автобусна катастрофа,
това е проблем. Защо са загинали?
Автобусът се е хлъзнал по заледена магистрала. Какво можете да направите по въпроса?
"Не знам". Тогава това състояние ще продължи,
освен ако не измислите гуми с нов вид сцепление,
които не могат да се хлъзгат по заледени магистрали.
Това е най-доброто, което може да направите. Но ако направите такива гуми
и ги сложите на автобусите, но автобусите пак се хлъзгат,
значи имате още работа пред себе си.
Не може да кажете: "Направих гуми за лед, които няма да се хлъзгат".
Това е проекция, освен ако не сте ги тествали много пъти.
Разбирате ли?
Та какво иска човек наистина?
Иска точна предвидимост.
Не може да постигнете това, освен ако не сте технически мислещ.
...точна предвидимост.
Ако двигателят откаже, това означава,
че нещо не е наред с горивната помпа, или много други неща.
Ако не може да обърнете внимание на тези неща,
значи вероятно в един или друг момент
двигателят ще откаже.
Сега - не очаквам от вас да започнете да приемате всички неща, които се случват.
Очаквам да сте ядосани и да си кажете: "Какво мога да направя по въпроса?
Не знам, но ще опитам. Ще опитам да направя така,
че хората да не бъдат наранявани.
Ще се опитам да изработя конвейер,
който да е под и над релсите, да е заключен,
така че дори в лунапарка
влакчето на ужасите да не може да излезе от релсите,
защото ще бъде захванато отдолу".
Това захващане може да е перфектно,
но самата конструкция да не е.
Така че, би било много трудно
за един отделен човек да се справи с всички тези неща,
но той или тя ще знае към какво да се насочи едва след събитието.
Първо трябва да се случи събитието, чак тогава човекът изобретява предпазни средства
и се справя с проблема, но може да има други проблеми
и може да се случи друга злополука.
И човекът казва: "Какво мога да направя за това нещо?
Не знам достатъчно за него. Ще чета по въпроса
и ще опитам да се запозная с природата на проблема,
и ще се опитам да го реша".
И когато някой ви пита: "Решихте ли го?"
"Ето това е устройството, което направих в опит да го реша".
"Ще работи ли?" "Ами, според тестовете, които направих - да".
Но в действителност става така, че е студено, маслото не тече,
затова нещото не е добре смазано и не работи.
Има други фактори, за които разбирате впоследствие.
Това се нарича "постфактум".
И така някои хора се ядосват на техниците и казват:
"Ти си техник. Защо това нещо отказа?"
"Какво предлагаш?", казвате вие на човека.
Ако ви кажат: "Ти проектира това устройство и то отказа".
"Да, отказа, очевидно не съм знаел достатъчно
за решаването на проблема. Вие какво предлагате?
Не се ядосвайте на мен. Какво предлагате вие?
Не сте направили нищо, освен да очаквате от мен да реша проблема".
Колекция от 4 DVD-та, на разположение в www.thevenusproject.com
Благодарим ви за подкрепата.