Tip:
Highlight text to annotate it
X
(Музика)
Бързо! Какво е общото между
говеждите бургери, бейзболните тренировки
и автомобилните ауспуси?
Труден въпрос. Нека да го попитам по друг начин.
Какво е общото нещо между McDonald's,
D-Bat и Meineke?
Може би знаете отговора, ако заедно с Биг Мак,
сте абсорбирали фрагмент от романтичната история на Рей Крок.
Той е търговецът, който създал това, което станала
една от най-големите вериги за бързо хранене в света.
Той го направил като сключил сделка
с двама мъже наречени Макдоналдс.
Те били братя, собственици на малка верига ресторанти
и сделката била, че той можел да използва тяхната марка и техните методи.
След това той поканил малки предприемачи
да отворят Макдоналдс ресторант, който те щели да управляват като собственици,
с дял от собствеността.
Много различен от бизнес модела, в който магазините на мама и татко
имат пълна собственост, но нямат подобна поддръжка.
Всички примери
в моя начален въпрос са на франчайз операции.
Крок понякога е смятан
за изобретател на франчайзинга,
а също и Айзък Сингер, магнатът на шевните машини.
Но не е така. Истинският зародиш на франчайзинга
не бил в шевове или говеждото месо,
а в красотата.
Марта Матилда Харпър
била прислужница от канадски произход.
Тя оправяла легла, почиствала къщи, пазарувала.
Докато работила в семейството на лекар в Онтарио,
тя придобила тайна формула за шампоан,
който бил базиран на по-научна основа
от шарлатанските, които били рекламирани всеки ден във вестниците.
Учтивият лекар също научил зреещата млада жена
на елементите на физиологията.
Марта имала тайна амбиция,
заедно с тайната формула:
решимостта да стартира свой собствен бизнес.
До 1888 г., служейки като прислужница в Рочестър, Ню Йорк,
тя спестила достатъчно пари,
360 долара, за да си помисли за отварянето
на публичен фризьорски салон.
Но преди да може да реализира мечтата си,
я сполетяли две беди. Тя се разболяла
и припаднала от изтощение.
Г-жа Хелън Смит, практикуваща изцелителка
от вярата на християнската наука, била призована до леглото й.
Двете жени се помолили и Марта се възстановила.
И не след дълго, след като се почувствала по-добре й казали:
"О не, не може да наемете мястото, което сте си набелязали."
Виждате ли, нейното начинание щяло да бъде първият публичен фризьорски салон.
Жена в бизнеса била достатъчно шокираща тогава.
Само 17 % от работната сила през 1890 г. били жени,
но жена, която извършва фризьорство
и грижа за кожата на публично място?
Ами това със сигурност щяло да породи скандал.
Марта похарчила част от спестяванията си за адвокат и спечелила нейното дело.
Тя гордо изложила на вратата
на нейния нов салон снимката
на едва 150-сантиметровата Марта като Рапунцел,
с коса до краката й, но блестяща в добро здраве.
Нейната болест, също, се оказала дар.
Амбицията й сега била задвижвана
от стойности на Християнската наука.
Методът на Харпър, както тя започнала да нарича услугите си,
се отнасял както за обслужване на душата,
така и за рязане на коса.
В терапевтичното спокойствие на нейния салон,
тя научила, че всеки човек може да свети
с красотата която има,
ако е духовно цялостен и физически покорен на това, което тя наричала:
"законите на чистота, хранене,
упражнения и дишане."
Тя била много практична относно това.
Дори проектирала първия полулегнал стол за миене на косата,
въпреки че пренебрегнала да патентова изобретението.
Салонът на Марта имал огромен успех.
Знаменитости извън града дошли
да опитат метода на Харпър.
Те се наслаждавали на услугите толкова много,
че я призовали да отвори салон в градовете им.
И ето къде етичното чувство на Марта
вдъхновило коронната й иновация.
Вместо агенти, работещи с комисионна, както направили другите иноватори,
от 1891 г., тя настанила
жени от работническата класа, точно като нея,
в салони точно като нейния,
посветени на нейната философия и нейните продукти.
Но тези нови служители
не били осигурени със заплата от Марта.
Жените в система, която се превърнала в сателитна мрежа от 500 салона
в Америка и след това Европа, Централна Америка
и Азия, всъщност притежавали Харпъровите салони.
Това, което било достатъчно добро в 19 век
за активисти за женски права като Сюзан Б. Антъни
и било достатъчно добро в 20 век
за Удроу Уилсън, Калвин и Грейс Кулидж, Жаклин Кенеди,
Хелън Хейс и Лейдибърд Джонсън,
трябвало да бъде достатъчно добро за останалата част от света.
Днес, само магазинът на основателката на метода на Харпър
остава в Рочестър, Ню Йорк, но наследството на Марта е разнородно.
Нейните здравни и козметични процедури се копират
и нейният бизнес модел е доминиращ.
В действителност, половината от продажбите на дребно в Америка
са чрез франчайзинг идеята на Марта Харпър.
Така че следващия път, когато се наслаждавате на хамбургер от Макдоналдс
или на добра нощна почивка в Days Inn,
си помислете за Марта.
Тъй като тези франчайзи може би нямаше да бъдат същите,
ако тя не беше изобретила модела, преди повече от век.