Tip:
Highlight text to annotate it
X
Как се създават парите? Откъде идват? Кой печели?
За какво служат?
Какво е представлява паричната система? Какво са парите зад паричната система?
Повече от векове механизмите на паричната система стоят скрити от любопитните очи на населението.
Въздействието й, както на национално така и на международно ниво е ненадминато,
защото монетарната система е тази, която осигурява основата за международно господство и национален контрол.
Днес, след като кризи разклащат самите тези основи,
необходимостта от открит и честен диалог за бъдещето на паричната система никога не е била по-голяма.
Икономическата криза наподобява рак.
Ако просто чакате ли, чакате, мислейки си, че ще отмине - точно като рак, тя ще расте,
и изведнъж, ще бъде твърде късно. Това, което искам да кажа на всички е - подгответе се.
Не му е сега времето за самозалъгване, че правителството ще оправи нещата.
Правителствата не управляват света: Голдман Сакс го управлява.
"Ние сме на прага на една перфектна буря."
В опозиция имаме корумпирани, утвърдени интереси, които се крият по етажите на властта,
за която не съществува причина да се откаже от привилегии, които чувства като така справедливо заслужени.
Има ли той план за реформа на Здравната система? - НЕ! Има ли план за реформа в Полицията? - НЕ!
Има ли план за намаляване на дефицита? - НЕ!
Тишина! Тишина! Тишина!
Вярвате ли на правителството?
Опитайте се да се упокоите и да се държите като възрастни, и ако не можете, ако не е за вас,
напуснете залата. Махайте се. Ще се справим и без вас!
"Това е пункт за изхранване на банкерските братства!"
Не е случайност, че "бумът и спадът" се превърнаха в истински цикличен проблем около 1700г,
когато Уилям Петерсън създава Английската банка.
Това е недопустимо поведение по отношение на обществеността ... Не, това не е смешно!
Само в ума ви ли е смешно? - Не е смешно изобщо, това е безобразие.
Едно решение - Революция!
Системата по своята същност е нестабилна заради международната власт, която осигурява на доминиращите партии,
за което, в сърцето й лежи идеята - как да получа нещо от нищото.
Статистическият анализ е установил, че всеки път, когато една империя започва да се доближат до собствената си смърт,
ще откриете, че нейната валута се обезценява.
Не съществува наръчник за това как работи цялата тази система.
За да ви дам пример, изследовател, който работи по документален филм на Робърт Пестън
влиза в Английската банка и пита: "Можете ли да ми дадете ръководството за това как се създават пари?"
И те просто му отговарят: "Не!"
Този документален филм ще изследва и обясни тази постоянно променяща се система,
и въздействието, което тя има както на национално, така и на международно ниво.
97% СОБСТВЕНОСТ
1. Как се създават парите
Банкноти и монети
През 2010г. паричните запаси на Великобритания се определят на 2150 милиарда паунда.
2,6% от които са физически пари - 53,5 милиарда.
Останалите, 2100 милиарда паунда или 97,4% от общия паричен запас - дигитални пари.
3-те процента от парите са създадени от Централната банка
и тези пари по същество, ако сте създали банкнота от 10 паунда, може да я продадете на друга банка,
която да я постави в своя банкомат, и банката ще трябва да ви изплати 10 паунда или да купи банкнотата.
Няма да има лихви начислени върху тези пари, но те след това по същество се прехвърлят към Държавната хазна
и това е форма на набиране на средства за Правителството. Нарича се сеньораж.
Сеньораж: печалба направена от правителството чрез издаване на валута. Разликата между номиналната стойност на банкнотите и монетите, и техните производствени разходи.
Когато Английската банка създаде банкнота от 10 паунда, това й струва около 3 - 4 пенса реално за отпечатването й
и я продава на външни банки по номиналната стойност, 10 паунда.
И печалбата, разликата между отпечатването на банкнотата и истинската й продажба за 10 паунда, отива директно в Държавната хазна.
И така, всички печалби от създаването на физически пари, отиват за Държавната хазна
което намалява данъците, които трябва да плащаме. През последните 10 години това е увеличено с 18 милиарда паунда.
През 1948г. банкнотите и монетите представляват 17% от общите парични запаси.
Това е бил фактор, допринасящ в способността на правителството да финансира следвоенно възстановяване.
Това включва създаването на Национална здравна служба.
Само за 60 години банкнотите и монетите са се свили до по-малко от 3%.
Преди 1844г. парите са се създавали от частни банки и правителството не е печелело от това създаване.
Преди индустриализацията има множество съвместно съществуващи видове пари,
а възходът на спонсорираните от правителството Фиатни пари е сравнително ново явление.
През 1840г. не е имало закон. който може да спре банките да създават свои собствени пари.
Така, че те издавали хартиени банкноти, като един вид представяне на това, което имате по банковата си сметка.
Вместо да излизате с тежки метални монети от банката и после да плащате на някого с тях
може да вземете хартиена банкнота, която оказва колко пари имате в банката, да я дадете на някой
и той да отиде и да вземе металните монети от банката.
Така с времето, тези хартиени банкноти станали толкова добри, колкото и парите.
Хората ще предпочетат хартиените банкноти пред това да отидат до банката за да вземат истински пари
и очевидно веднага щом банките разбират, че това което са създали се е превърнало в доминиращ тип пари в икономиката,
осъзнават и, че създавайки повече от тях могат да генерират повече печалби.
Те могат просто да отпечатат малко нови банкноти, да ги заемат и да получат лихва върху тях.
Така и правят до 1840г. През 1840г. стигат твърде делеко
и причинената инфлация дестабилизира икономиката. И така през 1844г.
консервативното правителство на Робърт Пийл приема закон,
който отнема правото на търговските банки да създават пари и го дава изцяло на държавата.
Така, от тогава Английската банка е единствената организация оторизирана да създава пари.
Оттогава, всичко се е превърнало в дигитално и това, което използваме сега като пари са дигитални числа, които търговските банки мога да създадат от нищото.
Проблемът е, че не включват в законодателството депозитите,
безсрочните депозити, държани в банките физически или в електронна форма,
което по същество е самия депозит. Днес по-голямата част от парите в обръщение са електронни пари,
безсрочните депозити са тези, които седят в сметките ни.
В известен смисъл законодателството трябва да се изравнява с развитието на електронните пари и начина, по който банките фактически работят.
Пари в банкова сметка се наричат банкови депозити.
Това е счетоводен термин, който банките използват, когато създават кредит.
Те следват същия процес, когато създават заеми. Всички пари държани в банкови сметки са счетоводни записи.
ПАРИ ОТ ТЪРГОВСКИ БАНКИ
Реалността е такава, че в момента повечето пари не са нито хартиени, нито метални, а дигитални.
Просто числа в една компютърна система. Това е вашата Виза дебитна карта, вашата електронна разплащателна карта.
Ето това е - пластмаса. Числа в една компютърна система. Преместване на пари от една компютърна система в друга.
Всичко е една голяма база от данни и тези дигитални пари, са това, което ползваме за да правим плащания.
Това, което фактически ползваме за да задвижваме икономиката.
Мисля, че много от хората във Великобритания смятат, че Правителството или Централната банка
отговарят за парите, които са в обръщение и издаването на нови,
но това не е така.
Частните банки са тези, които създават по-голямата част от новите пари в обръщение и решават как те да се разпределят.
Официалната терминология за тези счетоводни записи е "пари от търговски банки"
Когато банките отпускат заеми на хората, те създават нови "пари от търговски банки"
Когато клиента изплати заема тези "пари от търговската банка" се унищожават.
Банката запазва лихвата като печалба.
Има толкова много заблуди по отношение това как банките работят.
Има една анкета направена от Центъра Гобдън, където питат хората как според тях банките оперират.
Близо 30% от анкетираните смятат, че когато сложат парите си в банка, те просто си стоят там и са в безопастност.
Сега може да разберете защо всяко дете има прасенце-касичка, където събира пари
и в един черен ден разбива касичката, взима тези пари и те биват похарчени.
Така че много хора имат тази представа за банкирането
че има безопасно място, където парите да си стоят и ще са достъпни винаги, когато потрябват.
Други 60% приемат, че когато парите бъдат сложени в банка, тези пари ще бъдат преместени към някой, който иска да ги вземе на заем.
Например, може да имаме пенсионерка, която продължава да спестява през целия си живот, и тези спестявания се дават
на някой млад човек да си купи къща. Но в действителност банките на работят така.
"В основата си това е счетоводен трик... банките създават пари. Не ги заемат... когато банка дава така наречения заем, тя го прави да изглежда, че все едно се депозират пари... налага се да се измисли дългът... така се създават парични средства." - Проф. Ричард Уернър
В момента във Великобритания създаването на пари е главно в ръцете на частните банки.
Около 97 - 98% от парите са създадени като, да го наречем - "дълг" към банката,
когато банката в основата си е пуснала пари в обръщение като заеми.
Това е един слабо разбиран факт.
Това не е теория на конспирацията, не е някоя шантава теория, това е начина, по който Английската банка описва процеса.
Когато банките отпускат заеми създават нови пари.
...най-голяма роля в създаването на пари играе банковия сектор... Когато банките отпускат заеми те създават в допълнение и депозити за тези, които взимат заемите. (Пол Тъкър - заместник-управител на Английската банка)
Малко са икономистите, които осъзнават как паричната система работи,
но ако не осъзнаваш как паричната система работи и си мислиш, че
ако всички спестяват това е добре за икономиката,
това, което в действителност се случва, след като разбереш как работи системата,
е, че ако всички започнат да спестяват, количеството пари в икономиката се намалява и имаме рецесия.
Повечето икономисти нямат представа за цялата картина. Не разбират всичките елементи на системата.
Уповават се на предположения, на получени знания без да навлизат в детайлите,
а парите са в центъра на икономиката. Ако не разбираш от къде идват те,
кой ги създава и кога се създават, как тогава може може да разбираш самата икономика?
Когато по-голямата част от парите, които ние използваме не са кеш, а електронни пари,
тогава този, който създава електронните пари получава приходите от създаването им
и е очевидно, че създаването на електронни пари е много по-печелившо от създаването на кеш,
защото нямаш абсолютно никакви производствени разходи.
Така че ако имаме 18 милиарда паунда печалба в течение на десетилетие от създаването на кеш,
в действителност банките са създали 1200 милиарда паунда.
Между 1998 - 2007г. паричните запаси на Великобритания са се увеличили 3 пъти.
1200 милиарда са създадени от банки, като в същото време 18 милиарда са създадени от Държавната хазна.
Много хора смятат, че когато казвам това или, когато ти казваш това или Позитив Мъни казват онова, всички ние сме куп откачалки.
Но на 9-ти март 2009г., управителят на Федералния резерв,
Бен Бернанке дава първото интервю, което управител на Централната банка на Съединените щати някога е давал.
Предния ден той буквално спасява AIG, застрахователна корпорация, дори не е банка,
чрез около 160 милиарда щатски долара.
Журналистите го питат: "Г-н Бернанке, от къде взехте 160 милиарда за да спасите AIG?"
"Това пари от данъци ли са?"
Не са пари от данъци. Банките имат сметки във Федералния резерв по същия начин, по който вие имате в търговските банки.
Така че, за да дадем на банката ние просто използваме компютър и обозначаваме размера на сметката, която банката има във Фед. резерв.
Така че това е много по-близко, въпреки че не е точно същото, до печатане на пари, отколкото до заемане.
Банките създават нови пари всеки път, когато удължават кредит, закупуват активи
или правят плащания по собствените си сметки, което най-вече включва разширяване на техните активи.
Когато една банка купува ценни книжа, като например корпоративни или държавни облигации
тя добавя облигациите към активите си и увеличава депозита на банката на въпросната компания чрез съответното количество.
Нови "пари от търговската банка" влизат в обръщение, когато хората похарчат кредита, отпуснат от банката.
Това, което открих докато обикалях от врата на врата, някъде от Август 2009г. до изборите,
около 8-9 месеца някъде, бе, че когато се опитахме да обясним на хората как паричната система работи,
се наблюдава един почти вграден отказ на хората да приемат съществуването на такава странна ситуация.
"О, не, невъзможно. Какво имате пред вид? Не може да бъде... банките... не... банките не може да създават пари от нищото."
"Това е абсурдно. Не може да го правят. Те дават заеми от депозираните пари."
Повечето хора си имат някаква идея за парите. Придържат се към техния си начин за справяне с парите
и се опитват да приложат тяхната собствена представа за това как работи малкото им домакинство в националната икономика.
И разбира се, нещата не работят така.
До 2008г. неизплатения кредитен портфейл от създадени банкови кредити
познат още като "пари от търговските банки" се равнява на 2000 милиарда паунда.
Отношението към количеството банкноти и монети по депозитите през 1982г. е 1:12.
До 2010г. отношението нараства до 1:37.
За всеки 1 паунд създаден от Държавната хазна се създават 37 "от търговските банки".
През 10-те години преди кризата от 2007г.,
във Великобритания запасите от "пари от търговски банки" се увеличават между 7% и 10% всяка година.
Ръст от 7% се равнява на удвояване на паричните запаси на всеки 10 години.
Количеството пари, които създават от нищото е просто невероятно.
1200 милиарда за последните 10 години.
Тези пари се разпределят в зависимост от приоритетите на банковия сектор,
а не приоритетите на обществото.
Банковия сектор е увеличил активите си от 2500 милиарда през 1980г. на 40 000 милиарда.
През 1980г. глобалните банкови активи са 20 пъти повече от глобалната икономика.
До 2006г. това са 75 пъти, според ООН.
Както показва следната диаграма, всичките банкови активи като процент от брутния вътрешен продукт
са относително стабилни: 50-60% до към края на 1960г. След това се покачват драстично.
За да се направят парите в света днес не се произвежда нищо.
Това е просто вид спекулация - основно да правиш пари от пари.
Това е най-печелившата форма на икономическа дейност, която съществува в света днес.
Днес, банките нямат ограничение какво количество могат да отпуснат
и следователно, колко нов кредит да създадат от нищото. Единствено са ограничени от собственото си желание да отпускат заеми.
Има два основни въпроса с позволяването на банките да създават пари.
Първо - факта, че създават тези пари като отпускат заеми,
което гарантира, че ние трябва да заемем нашите пари за икономиката от банките.
Като такова, за да има здравословен икономически растеж, Правителството трябва да разполага със стратегии
за разрешаване на все по-увеличаващ се дълг.
Единствения начин Правителството да създаде допълнителна покупателна способност е като вкара себе си и нас в по-голям дълг.
Втория голям въпрос с разрешаването на банките да създават пари е това, че те имат стимул винаги да създават повече.
Създават повече пари, ако направят кредит.
Получават бонуси, комисиони и стимули за да кредитират колкото може повече.
Имат нужда да изградят търговска култура. Какво правят?
Вербуват невероятния и чаровен Анди Хорнби, който идва от ASDA (супермаркет)
за да превърне банката в супермаркет с търговия на дребно.
Ако оставите банкери да управляват паричните запаси,
паричните запаси постоянно ще растат, растат и растат, заедно с количеството дълг,
до точката, в която всичко се срива, когато някои от хората не могат да платят заема, в последствие се спират кредитиранията.
Чували се политици и журналисти да казват: "Живеем отвъд нашите възможности."
Станали сме зависими от дълга. А трябва да властваме над разходите си и живеем в рамките на възможностите си.
Не е възможно в настоящата система.
Причината, поради която всички са потънали в дълг, не е защото безразсъдно са взимали назаем.
Ние не сме взели всички тези пари назаем от "армия" пенсионери, спестявали през целия си живот.
Парите в настоящата система са дълг. Създава се, когато банка отпуска заем.
Единствения начин, в тази система, по който можем да вкараме пари в икономиката,
единствения начин да имаме пари за бизнес и търговия, е като вземем назаем от банките.
И това е точно обратното, на това, за което Тори Парти спори,
че трябва да имаме спестявания за да може да подпомогнем Здравното осигуряване.
И това е, защото икономистите напълно ги бъркат тези неща,
както по отношение на паричната политика, но също така и в икономическо мислене,
и тъй като повечето хора се придържат към старомодния начин на мислене, че трябва да имаш спестявания преди да направиш инвестиция,
имаме цялата тази бъркотия, в която се намираме днес.
Сега, една от причините, защо е трудно да разберем банковата система и създаването на кредит,
е, че напускаме училищата без никакви пари, отиваме намираме работа, и работим като чирак водопроводчик.
Работим наистина здраво цял месец и накрая на месеца някой слага пари в банковата ни сметка,
и така, логиката за нас е: работиш и чак тогава взимаш пари и имаш спестявания.
В действителност, вие никога нямаше да имате тази работа, ако първоначално не е бил създаден кредит.
Това е една много важна, погрешно разбрана концепция,
и не е нещо, за което обществото е виновно. Икономистите не разбират тези неща.
Парите не са следствие на икономическа активност.
Много хора, с които съм се сблъсквал, един вид приемат, че ако имаш бизнес
и хора, които правят разни неща, то някак се парите изникват от процеса на правене на тези неща,
правиш неща, отглеждаш неща, продаваш неща, произвеждаш неща,
и парите просто се появяват. Но не е така. Като да заредиш кола с гориво е. Трябва да го налееш вътре.
Когато видя Дейвид Камерън да говори за това, как се нуждаем от икономика, която не е базирана на дълга,
а се нуждаем от икономика базирана на спестявания, той просто не знае какво говори. Нелепо е.
Напълно абсурдно е и показва пълната му липса на разбиране на това как работи паричната система в действителност.
Това, което той всъщност казва е, че се нуждаем от икономика без пари.
Ако всички спестяваха, щеше да се наблюдава масово "изчезване" на пари,
както когато банките опрощават дългове, които са несъстоятелни,
по същество, това си е да изчезнат пари.
Но ако хората не се вълнуваха от дълга, то това е просто една шега.
Толкова аматьорско разбиране на това как икономиката работи, как паричната система работи и как в действителност се създават парите.
Наистина се разсмивам, като гледам какво хората говорят.
Всички просто повтарят това, което са научили един от друг и постоянно чуваш едни и същи неща
и нервите ми се опъват като чуя хората да казват:
"Да, нуждаем се от повече правила, трябва да контролираме банките, бонусите."
Всичко е просто един параван. Трябва да работим върху всички симптоми на тази огромна зараза
наистина трябва да се погледне паричната система - как се създават парите.
И ако не искаме никакъв дълг, определено казваме: "Не искаме пари, а искаме икономика, в която няма пари
и изключение на 3те процента, които са създадени свободни от дълг.
Знаем, има парадокс зад сегашната система.
Ако ние като общество, направим повече дълг, това ще вкара повече пари в икономиката
и ще се наблюдава "бум". А, когато има такъв "бум" е по-лесно да вземеш на заем, което пък увеличава дълга.
В крайна сметка този цикъл продължава. Става все по-лесно да задлъжняваш, докато някой хора стават свръх-задлъжнели
след което изпадат в несъстоятелност. Не могат да изплащат повече ипотеките си.
Това е, което се случи за първи път с ипотеките в Америка. И оттогава се носи една вълна от просрочени плащания,
която пулсира в цялата икономика. Банките изпадат в несъстоятелност.
След това влизаме във финансова криза, а банките спират кредитиранията.
По време на "бум-а" има прекомерно кредитиране, а след това спряха заемите, което направи рецесията още по-лоша.
Хората губят работата ти, което ги прави още по-зависими към своя дълг, само за да оцелеят в общи линии.
Имаме система, в която трябва да вземеш назаем, за да има икономика.
Ние трябва да сме длъжници на банките. Това гарантира огромните печалби на банките.
Това представлява цикълът на бум и спад.
И както казах преди, г-н Заместник Председател, никакво връщане към цикъла на бум и спад.
Банковото кредитиране трябва постоянно да се увеличава.
Плащаме лихва върху всеки един паунд. Даже да смятате, че някакви пари принадлежат на вас,
някой, някъде плаща лихви върху тези пари.
Банковата система има такова голямо въздействие върху света,
но само защото снабдява нациите с парични средства.
Трябва да ги защитаваме, трябва да ги субсидираме. Трябва да им позволяваме да продължават,
защото бедствието от един банков колапс засяга всички по един огромен начин.
Всеки, който казва, че не е трябва да се спасяват банките не е на ясно с естеството на нашата парична система.
Това е като да премахнем една огромна част от нашите пари.
Но от друга страна спасявайки банките, увековечаваме една система, която никога няма да заработи, така или иначе.
Така че, каквото и да правим винаги ще имаме този цикъл на бум и спад, докато не изясним как се създават парите
и функциите на банките. След това банките може да си вършат работата.
Те ще бъдат нормален бизнес, както всеки друг.
Тук има и един основен демократичен въпрос. Имаме всички тези частни, търсещи печалба банки,
които създават близо 200 милиарда паунда годишно и ги напомпват в икономиката, където си поискат,
в основни линии, където им изнася, дали ще са някакви токсични деривати
или пари в жилищни балони, правейки жилищата по-скъпи.
200 милиарда паунда през 2007г. нови пари в икономиката, създадени от нищото
и където бъдат похарчени, това определя формата на икономическата ефективност.
Така че, ако ще позволяваме на някого да създава пари от нищото,
то поне трябва да имаме някакъв демократичен контрол над това за какво се ползват.
Искам да кажа, дали ще се ползват за здравни грижи или за разрешаване на проблеми с околната среда или за намаляване на бедността
или пък ще ги използваме да направим жилищата по-скъпи, така че никой да не може да си позволи жилище.
Погледнете го като субсидия, супер специална субсидия към банките, за правото да създават пари,
което би трябвало да е в полза на обществото и да разпределя чрез демократичен процес.
Резервна валута на Централната банка
Има още една друга форма на пари, които са си вид електронни пари
и това са вид пари, които се използват от търговските банки да правят плащания помежду си.
Уличните банки не биха искали да пренасят огромни количества с пари
защото е опасно, неудобно и скъпо. Трябва да се наеме охрана за такива количества пари.
Така че това, което правят е да плащат помежду си с електронна версия на пари
които на индустрията са познати като Резерви на Централната Банка. Пазят се в електронни сметки в Английската банка.
Но като член на обществото вие не можете да достъпите тези електронни пари
не може да си отворите сметка в Английската банка.
Това, което правят е, ефективно да продават тези пари на банките и го правят като ги създават от нищото
и като закупуват облигации, като плащат за облигации от "уличните" банки.
"Уличните" банки придобиват облигации, които по своята същност са държавен дълг
и ще го предадат на Английската банка, като в замяна Английската банка
ще вкара нови стойности по сметките на банките, открити при нея.
Един вид ефективно се създават резерви на централната банка от нищото.
Английската банка създава този резерв към Централната банка
като увеличава наличния кредит на дадената банка по сметката й към Английската банка.
От своя страна въпросната банка връща облигации или активи като обезпечение за резервите.
Общо 46 банки имат сметки към Централния резерв на Английската банка.
По-малки или чуждестранни банки имат сметки в някоя от тези 46 банки, за да може да приемат или да правят плащания в паунди.
Преди Март 2009г., Английската банка ще попита всяка една сетълмент банка колко валута в резерв ще е необходима.
Сетълмент банките след това разменят облигации за тази валута и се съгласяват да купят обратно тези облигации за определена сума
на определена дата в бъдеще. Сетълмент банката получава след това лихва
на база лихвения процент за съответните резерви, които притежава.
От началото на кризата, резервите на тези сетълмент банки рязко нарастнаха.
ЗНАЧЕНИЕ НА РЕЗЕРВИТЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА
Когато клиент на банка трансферира пари от своята сметка към сметката на друг клиент,
настъпва процес наречен Интрадей зануляване.
Количеството резерв, с който Банка А разполага при Английската банка
се понижава със съответното количество, което Банка Б получава.
Това е значението на централния резерв на банките.
Преди кредитната криза, ако на една банка й намалее резервът при Английската банка за да покрие облигациите си,
тя ще трябва да поиска на заем резерви с лихва от други банки.
Преместват се само резервите при централната банка, "пари от търговските банки" просто се увеличават или намаляват.
Ако продадете нещо по eBay, знаете, че сделката не е приключена докато не получите някакви пари в сметката си.
Повечето хора искат да видят парите отразени по сметките си преди да затворят сделката.
С банките е общо взето същото, но те искат да видят парите в техните сметки при Английската банка
преди да счетат сделката за затворена.
Например, ако купувате жилище от някого, чиято сметка е в друга банка,
това, което ще се случи след като похарчите четвърт милион за къщата,
е, че ще наредите на вашата банка да трансферира пари към банката на продавача, а банката ви ще
инструктира Английската банка да премести 250 000 паунда от нейната сметка
към сметката на банката на продавача. Парите всъщност ще се преместят между две сметки в Английската банка.
След като тези пари бъдат преместени, тогава банките ще смятат плащането за направено.
Те всъщност не търгуват с този тип пари, който ние имаме в сметките си,
търгуват с тези специални пари, които могат да се ползват в Централната банка.
Има милиони хора в цялата страна, които си трансферират пари ползвайки няколко основни банки.
Тези банки могат да поддържат актуален списък от заявки в компютърните си системи, много от които взаимно се изключват в края на деня.
Петте основно банки - RBS, Lloyds, HSBC, Barclays и Santander - държат 85% от всички депозити.
След като има лимитиран брой банки в системата, централния резерв може да се премества в много затворен кръг.
Парите просто циркулират в тази система, и ако помислите върху това,
един паунд може да се използва за да направи милиони плащания ако се завърти милион пъти.
Такава е системата, която имаме сега - малко количество истински пари,
които обикалят ли обикаля из системата и се използват за да направят огромни количества от плащания от наше име.
Точно преди кризата има 20 милиарда пауна по сметките на централната банка.
Септември 2007г. Хиляди клиенти на Нортърн Рок се тълпят за да изтеглят своите пари.
Компанията е принудена да предприеме спешни мерки за финансиране. Това е първия такъв случай с английска банка за последните 140 години.
Нортърн Рок извършва покупка на ипотечни активи, но не успява да продаде секюритизираните активи за да покрие задълженията си.
Английската банка, като кредитор от последна инстанция, е трябвало да се намеси и да снабди Нортърн Рок с валутен резерв.
Ако те нямат достатъчно от този "валутен резерв" от централната банка, не могат да осъществяват ефективно плащания.
И ако това се случи, доста бързо след това цялата система пресъхва.
Така че Английската банка е отговорна да има достатъчно от тази валута в системата.
Изискванията към банките за притежание на определено количество валутни резерви са се променяли много пъти след 1947г.
По това време, банките е трябвало да притежават минимално количество от 32% от резерв, кеш или Съкровищни облигации по депозитите си.
През 2006г. е представена Коридорната Система, в която банките сами задават стойността на резервите си всеки месец.
Правилата се променят отново през март 2009г., когато Английската банка представя количествените улеснения.
Количествените Улеснения предоставят на сетълмент банките централни валутни резерви безплатно.
Централните Валутни Резерви са тези, които се посочват като истински пари в модела на частичния резерв
но факта е, че банките могат да притежават от тях колкото си поискат.
И Централните Валутни Резерви сами по себе си са Фиатни пари,
които не са обезпечени с нищо.
Като последствие от това - частичния резерв губи своето значение.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПРАИТЕ
Ако погледнете историята през последните 150 години някъде,
започвате със Златния стандарт, който излиза на преден план през 1880/1890г.
където по същество страните се привързват към определена зададена стойност на златото
и след това се споразумяват да фиксират тази стойност, да я запазят
и да търгуват със злато помежду си за да са сигурни, че баланса е там
но и също така да се опитат да разширят, ограничат или договорят активността в собствените си икономики и да са сигурни, че баланса
тази фиксирана цена, се поддържа. Това се разпада след Първата Световна Война.
Това е мястото, когато всичко се разпада, много голяма дислокация на международната парична система,
която не е напълно решена преди Бретон-Удската конференция в края на Втората световна война,
когато всичко се обвързва с долара, а долара се обвързва със златото.
Нещо като премахване на банкирането със злато
или да кажем, че има нещо като солидно стоково обезпечени пари зад хартиените или кредитните пари,
които всички използваме днес. Все едно сте премахнати от него.
След Хирошима, Токио се чуди кога ли ще падне следващата атомна бомба.
Не се чудиха много.
През 1944г., в Бретън-Уудс, Великобритания и Съединените щати, започват преговори, как да управляват световната икономика,
световната парична система, и излизат със Световната банка и Международния Валутен Фонд
и серия от други институции създадени да ръководят световната валута
като все още има Златен стандарт, но този Златен стандарт е строго вързан към долара.
Всички златни запаси са преместени от Лондон във Форт Нокс,
и всички световни валути се обвързват с долара.
Системата бива проектирана да се справи с всякакви дисбаланси, да избегне кредитни кризи,
за държавите, кредитните кризи са известни като баланс на търговски дефицити, т.е. когато те не могат да плащат сметките си и валутата им рухва.
Валутите били управлявани и системата стабилна, докато американците играли ролята на надзорници.
Сега, кой знае великата история, как всичко приключило?
И така - количеството пари, което било необходимо за Виетнамската война, това е нещото, до което исках да стигна.
Петролните шокове са другото.
Това означаваше, че американците не зачитат повече ролята си или не изпълняват ролята си на управители на паричната система.
Те издуваха стойността на собствената си валута, която уж трябва да бъде обвързана,
обвързана със златото и всяка една друга валута. И какво направиха Французите?
Французите малко се обезпокоили, че президента Никсън не бил напълно откровен.
Те били притеснени, че се случва точно това, което описахме, че президента Никсан печата пари, а не трябва.
И притеснени, че няма достатъчно злато, с което да се отчете обменния курс на френския франк,
и изпратили малък военен кораб в пристанището на Ню Йорк за да помолят най-учтиво за своето злато.
Получили ли са си златото? Хайде, познайте! Не са! И системата Бретан-Уудс достигнала своя край.
И тук е точката, където навлизаме в модерната ера на финансовата система.
Фиатни пари: Средство за размяна, което емитентът не обещава да компенсира със стока и се основава на доверие.
Исторически, произведените пари са се фиксирали към дадена стока, често злато, но днес не са фиксирани към нищо.
Което означава, че няма нищо, на което да се облегнат парите ни. Това парче хартия е просто парче хартия.
Къде ни води това? Ако парите не се основават на нищо, защо си мислим, че имат някаква стойност?
Извинете? Защото все още можем да отидем и да ги разменим за нещо. Да? Някой друг искаше да каже нещо?
Един малък страхотен латински факт - думата за кредит произлиза от? Вяра. Правилно.
Credete = да вярваш
След колапса на златния стандарт на долара през 1971г. и дерегулацията на финансовата система,
създаването на пари нараства експоненциално.
На срещата Световния Икономически Форум в Давос се поставя необходимостта от кредит в икономиката,
световната икономика да се разшири с 100 трилиона долара.
Един трилион има 12 нули, така че 100 са, ако искате да си ги представите, 1 и 14 нули - 100 000 000 000 000.
Те вярват, че това кредитно разширяване ще създаде бум,
защото ще има повече пари в икономиката, с които да се инвестира.
Очарователна е тази поява на дигитални пари, как се трансформира всичко, наистина.
Защото напълно отприщва частните банки да доминират и да правят паричната система угодна за себе си
и това да работи за хората, които управляват тези частни банки.
РАСТЕЖ И ИНФЛАЦИЯ
Ако искаме да имаме растяща икономика в сегашните условия трябва да имаме растящ дълг.
Това е нещо, което много малко хора разбират
в това число и политиците, които управляват икономиката, което е плашеща мисъл.
БВП - Брутен вътрешен продукт: Пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в дадена страна за определен период.
С растежа на паричните запаси, повече пари са налични за инвестиране в продуктивни възможности.
Въпреки че може да се използват и за хазартни залагания и покачване на цените на активите.
Ръст на паричните запаси = Вероятно относително нарастване на икономическата активност.
ЕФЕКТИ НА БЪРЗИЯ РЪСТ НА КРЕДИТИТЕ
Инфлацията е покачване на общото равнище на цените на стоки и услуги в една икономика в продължение на период от време.
Когато общото равнище на цените се покачва, всяка една парична единица купува по-малко стоки и услуги
С увеличаване на паричните запаси и това, че повече средства са на разположение,
повече пари са на разположение за инвестиции, което може да доведе до растеж,
но също така повече пари са налични и за покупка на стоки и спекулация, което води до инфлация.
Всъщност, инфлацията е това, което се случва, когато твърде много пари се опитват да купят твърде малко стоки и услуги.
Има твърде много пари за истинското лице на икономиката.
Въпреки че на практика инфлацията е много по-изкривена и сложна.
Измерването на инфлацията не е наука и начина, по който се измерва поставя дилема.
Индексът на потребителските цени, ИПЦ - се измерва от извадка от стоки и услуги.
На всяка категория стоки и услуги се дават данни за претегляне
което определя цялостното въздействие на ценовите данни за цялата категория.
Тази мярка обаче се счита, че осигурява най-ниска стойност на инфлацията.
Интересното е, че цените на жилища, ипотеки, общински данък са изключени, но пък такси от приложения и агенции за запознанства са включени.
Инфлационен индекс на цените на дребно е друг начин за измерване на инфлацията
и отбелязва последователно по-високи стойности от индекса на потребителските цени .
Напоследък много пенсионни схеми коригираха своите годишни изплащания от индекс на цените на дребно към индекс на потребителските цени.
Това е друга мярка за намаляване на разходи, която ще остави пенсионерите зле в бъдеще.
Индексът ИПЦ на инфлацията не е насочен към предоставяне на точна картина за инфлацията
и влошаването на покупателната възможност на парите.
През седемте години между 2000г. и 2007г. паричните запаси се увеличават двойно и централната банка,
Английската банка, остава с впечатлението, в него момент, че контролира всичко
защото казва, че цените не се покачват чак толкова много.
Разбира се, те са гледали само цените в местния магазин зад ъгъла.
Не са гледали цените на имотите, а имота е най-големия разход, който повечето хората ще направят.
Много западни страни силно субсидират селскостопанското производство, което има ефект на задържане на цените и инфлацията в ниски нива.
Увеличаването на цените на имотите може да ви накара да се чувствате, че ставате по-заможни,
но с увеличаване на вашето благосъстояние, ефекта е, че намалява това на вашите деца.
Всъщност, няма нетна печалба в богатството, защото децата ви ще трябва да платят много повече, когато поискат да си купят къща.
Така че, нетна печалба няма - те ще трябва да изкарват много повече.
Ще трябва да имат много по-големи дългове.
Така че, покачването на цените на имотите не създава допълнителна нетна стойност на БВП на икономиката.
Всъщност, това, което прави е да преразпределя богатството към тези, които вече притежават къщи
т.е. богатите хора и да го премахва от бедните хора, които не могат да си позволят да стъпят на жилищната стълбица.
Още един пример за агресивната политика да се оставят цените на имотите просто да се надуват.
Това кара всички да се чувстват сякаш нещата вървят добре и хората харчат парите си за други неща,
взимат капитал от имотите си, но това не създава работни места.
Не повишава качеството на икономиката. Не помага за баланса на търговията.
Не помага за публичния дефицит. Това е игра с нулева сума.
Към Август 2011г., 85,5% от банковите заеми са обезпечени с ипотекирани жилища.
Ако имате някой, който създава пари, които могат да се похарчат само за едно определено нещо,
което е имот, то цената на това нещо ще расте.
Между 2000г. и 2010г. създават повече от един трилион паунда нови пари
- 500 милиарда само в 3те години преди кризата. Затова цените на имотите са се преместили нагоре от там където са били.
Няма нищо специално в къщите.
Просто всички тези смешни пари се напомпват в този пазар.
Ако парите се вкарват в икономиката, ако отиват в имоти, в ипотеки например
- това е увеличение на количеството пари в икономиката без съответно увеличение на активността в производството, на БВТ.
Това са разходи, които не се основават на БВП. Това е причината за инфлацията.
Във Великобритания сме го имали в изобилие. Имали сме масивен бум на имотите.
Основната причина за този бум, по мое мнение,
е огромното количество от спекулативен кредит създаден от банките за да се влее в имотите.
Ако имотите са по-евтини, ще е по-евтино да се строят. Повече от тях биха били построени.
Ще има по-малко огромни къщи с почти никакви хора в тях.
Лондон няма да е център на един вид богаташка спекулативна оргия,
където всички най-богати хора на света искат да притежават недвижимо имущество, защото изглежда като страхотен актив.
На къщите ще се гледа предимно като на място за живеене, вместо като място за инвестиции.
Важното тук е, че ако ти си банка и трябва да дадеш заем, имаш варианти.
Можеш да дадеш заем на някой дребен бизнес и да знаеш, че риска от неустойка по този заем
е доста висок, защото този малък бизнес, неговия собственик,
има ограничена отговорност, което означава, че ако този бизнес се прецака, ти като банка всъщност не получаваш нищо обратно.
Така че това си е висок риск, в сравнение с това да дадеш парите си на някой, с къща като обезпечение, с ипотека.
Така че има много простичък стимул за банките да поощряват наливането на пари в имоти, а не в дребен бизнес.
Ето това е истински проблем, ако го разтегнеш върху цялата икономика,
защото се оказва, че се поощрява това да се вкарват пари с спекулативни, а не продуктивни инвестиции.
Така че, още веднъж, трябва да помислим как да направим паричната си система по-балансирана
между тези два вида спекулативни и продуктивни инвестиции.
Правителството показва огромно нежелание да регулира имотния пазар
и още веднъж - да регулира парите, които банките вливат в недвижимо имущество.
Ние не решаваме кой създава кредит и за какво. Не. Оставили сме това на няколко момчета в банка да го решават основно.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА "БАЛОНИТЕ"
Балон се появява, когато има висока инфлация при цената на определена стока или услуга за кратък период от време.
Първия балон е бил този с лалетата през 1637г.
Идеята с лалетата и тяхното значение е, че виждате за първи път финансов балон и срив.
Манията по лалета - черни лалета, които са митично идеални и някои може да направи генетично
чрез култивиране на много поколения - става мания в Холандия около 1630г.
Това, което не са осъзнавали е, че много от най-редките разновидности на лалетата
били в следствие на вирус, а не на гени. Но пък се продавали до момента, в който
цената им станала 10 пъти средната годишна заплата на човек работещ в Холандия.
Имало фючърсен пазар в луковиците на лалетата,
защото очевидно ти ги засаждаш сега, но не знаеш какво ще се появи от почвата.
Така че виждаме преди почти 400 години, как паричната система или финансовата система
не е нещо, което е абстрактно и съществува някъде там в етера,
но е нещо, което си има работа с държави, власт, търговия и как те си взаимодействат помежду си.
За разлика от лалетата, които са лукс за еднократна употреба, къщите са и лукс, и необходимост.
И като такива, са идеални за средство за създаване на пари и балони.
Жилището е може би най-ценното притежание, към което повечето хора се стремят.
Изкуственото повишаване на цените на имотите по този начин позволява дадена страна да разшири паричните си запаси без да засяга данните за инфлация.
Допълнителната покупателна способност увеличава възприеманото богатство по отношение на другите страни
и по този начин създава относителна власт.
Нещо като начин да се увеличи паричната сила без да се инвестира в продуктивно производство или индустрия.
Разбира се ако се вгледате във Великобритания и Америка като изключителни примери за това,
това са страни с много високи цени на частните имоти,
имате достатъчна основа да се опитате и да държите на разстояние такъв тип политика.
Мисля, че беше съвсем умишлено, в случая с Щатите, почти категорично, когато Алън Грийнспан,
като ръководител на Федералния резерв предизвикан от срива на стоковия пазар в края на 1990г.,
съвсем съзнателно намалява лихвените процент до почти нула. Всеки можело да вземе на заем изключително евтино,
и по-специално, много лесно можело да се вземе на заем срещу залог като къща, която е актив,
и потенциално банката може да каже: ОК, ние не просто ти даваме необезпечени пари,
всъщност ти имаш къща, и това е страхотно, понеже ние бихме могли да я приемем обратно.
Няма да ви кажат това, когато приемете ипотеката, но могат,
и този балон е после това което подклажда разширяване като това в Щатите,
във Великобритания, и после нещо подобно идва на мястото му за следващите десетина години.
Мисля също така, че е и отражение на една основна слабост на тези правителства
че те просто нямат волята и вероятно способността, но мисля, че е по-скоро волята
да оспорват финансовите пазари, да оспорят големите капитали и да кажат: "Сега смятаме да направим нещата по различен начин.
И вие трябва да се съобразите с това, защото сме демократично избрани
а вие съвсем честно не сте, и ние имаме мандат за да направим това и ние ще го направим."
"Просто запомнете, всичко е част от плана. Това срещу, което джавкате - вие сте гласували за него!"
Subtitles by the Amara.org community