Tip:
Highlight text to annotate it
X
Защо небето е черно през ноща?
Можете да си мислите, че отговорът е очевиден - Слънцето не е горе! Но единствената причина небето
да изглежда синьо през деня, е че слънчевата светлина преминава през атмосферата - ако нямахме
атмосфера (като Луната), небето винаги би било тъмно, дори когато Слънцето
свети. Така, нека зададем въпроса по друг начин - защо небето е черно?
Имам предвид, че космосът е пълен със звезди - безбройно много звезди, които са ярки колкото Слънцето
и в една безкрайна и вечна вселена, без значение, каква посока ще изберете, ако
погледнете достатъчно далеч в някаква посока вие ще видите звезда или галактика. Тоест цялото небе би било
толкова ярко, колкото е Слънцето, всяка нощ и ден!
А тъй като това не е така, тази тъмнина значи ли че има някакво разстояние,
след която звездите и галактиките просто... спират? Граница между нещо и нищо?
Ръбът на вселената?
Не точно - всички наши доказателства сочат, че космосът няма край. А вселената
сама по себе си няма реален край, но: доколкото знаем, вселената има
начало. Или поне около 13.7 милиарда години назад, когато вселената
е била толкова малка и смачката до такива размери, че нашите стандартни разбирания за време и пространство се невалидни.
И тъй като от това така наречено начало е минал краен интервал от време, това
означава, че някой от звездите нужни, за да запълнят "светещото небе" във всяка една посока
са толкова далеч от нас, че светлината няма време, за да достигне до нас...това е все едно
във вселената да е имало голяма буря и ние да чакаме да чуем гръмотевиците от
наистина отдалечените звезди.
Но чакайте, ситуацията е доста по-добра - тъй като отнема време докато светлината пропътува през вселаната,
когато насочим нашите телескопи на някъде наистина далеч, ние всъщност ще видим
част от вселената такава каквато е била когато е била излъчена светлината. Така че когато погледнем към светлина на 13,5 милиарда години,
ние няма да я видим, но не защото тя не е достигнала до нас, а защото тя все още не е била излъчена
ние няма да виждаме никакви звезди, защото наблюдаваме миналото на вселената, когато не е имало
формирани звезди! Беззвездна вселена! Сега това ми звучи, като доста добра причина,
защо гледаме и виждаме тъмно небе.
Но...не е. Имам предвид, че ние можем да видим точки от вселената, където
няма никакви звезди, защото в миналото все още не са се формирали никакви. Но дори
когато насочим телескопите си към най-ранните звезди, ние все още виждаме светлина. Не звездна светлина,
а светлина останала от големия взрив. И ние засичаме тази "космическа фонова радиация"
идваща малко или много от всички посоки формираща фон зад самите звезди. Така че
предполагам, че това не обяснява, защо небето е черно.
Така...ако нашите телескопи казват, че нощното небе не е тъмно, тогава защо
изглежда все едно е?
Тук е ключът към истинския отговор: когато телескопът Хабъл снимал далечните
звезди, той взел снимка с помощта на
инфрачервена камера. Защо? Ами, далечните звезди и галактики се отдалечат от нас, защото
вселената се разширява. Така същата причина, поради която забавящият се запис на гласа ми
понижава честотата му, то доплеровият ефект води до това, че отдалечаващите се звезди стават по-червени и
дори, колкото по-бързо се отдалечават от нас още по-червени,
докато станат...инфрачервени. И тогава не можем да ги видим повече. Или поне не и с
просто око - и ето защо, нощното небе изглежда тъмно!
На кратко: Ако ние живеем в безкрайна и непроменяща се вселена, цялото небе би било толкова ярко
колкото Слънцето. Но небето е тъмно през нощта, защото вселената има начало във времето,
също така не във всяка посока имаме звезда и по-важното, защото светлината от
твърде отдалечените звезди (дори по-отдалечения космически фон) изпитват червено отместване
от видимия спектър поради разширението на вселената, така че ние просто не можем да го
видим.
Най-накрая! Хвърлихме светлина върху това, защо нощното небе е тъмно. И защо не е.