Tip:
Highlight text to annotate it
X
Казвам се Зеп Холцер.
Аз съм планински фермер от Лингау.
Намираме се на 1400м надморска височина.
Тук отглеждаме растения - лилий и други водни видове, които не се срещат на такава височина,
тъй като това е най-студеният район на Австия.
[ ЗЕП ХОЛЦЕР - Папата на Пермакултурата]
Тук се наблюдава една перфектна система, изградена на принципите на "Холцеровата Пермакултура",
както и едно многообразие от всевъзможни видове растения.
Ето например Лупина, Див Пелин, Дигиталис (Напръстник),
това са отровни растения, които обаче са много важни за здравето на почвата и животните - така те поемат всичко необходимо от аптеката на природата.
Ето тук - този склон, тази скала - всичко е отрупано с ябълки и други плодове.
Те дават плод по различно време и когато задуха вятър,
ябълките падат по склона, изтъркулват се на долу по хълма а там ги чакат овцете, кравите, прасетата - който е там в момента.
Това е като автомат за храна.
Холцеровата пермакултура e самоизучена, изпробвана, симбиотична и органична агрокултура.
Ето тук розите рaстат до рододендрон, а до тях - aзалия
това не изобщо не би трябвало да е така.
Растенията се предпазват едно-друго, което означава създаване на симбиози - заедно е по-добре от колкото сам!
Това трябва да се наблюдава, да се озъзнае - то се среща на всякъде в природата.
Когато човек се опита да разбере природата,
той остава толкова вдъхновен и убеден от нейната перфектност, че не иска да спира да я изучава.
По този начин аз използвам симбиозaтa на взаимните зависимости, докато една монокултура е като борба един срещу друг,
тъй като по едно и също време еднакви растения имат необходимост от еднакви хранителни вещества,
а в природата няма толкова много на разположение. Тогава трябва изкуствено да наторяваме и растенията се разболяват, стават зависими...
Тогава започваме да ги пръскаме, да се борим, вместо да разбираме и осъзнаваме.
А когато има симбиоза на взаимните зависимости, растенията са здрави и взаимно си помагат.
Така работата ми бива улеснена и в същото време имам здрави и устойчиви растения.
Само човекът не е перфектен. Той си мисли, че е по-интелигентен от природата и че може да я подобри,
а по този начин всъщност нанася огромни щети!
Като погледнем отсрещния склон, виждаме пример за класическа смерчова монокултура.
Поради тази индустриална експлоатация голяма част от гората измира.
Снежните бури, вятърът и нападението от вредни бръмбари ще доведат до пълното ѝ унищожаване.
Това обаче бива подпомагано от правителството с различни видове премий.
Аз наследих нашата ферма през 1962 година на 19 годишна възраст.
Нашата собственост се намира на 1100-1500м надморска височина и се разпростира на около 50 хектара.
На тази площ се наблюдават 400м разлика в надморската височина.
И така аз терасирах целия склон.
Тук се наблюдава многообразна и пищна растителност състояща се отчасти и от някои екзотични растения.
Това тук е боровинков храст. Имаме стотици от тях.
Ето това е една смесена култура. Тук отдолу е пълно с моркови.
Ето ги тук ... до късна есен те ще станат прекрасни и много големи.
Тук между тях виждате салата. Мога да ви покажа много стари и устойчиви сортове, които надали лесно ще намерите на друго място.
Ето например един стар и устойчив вид зелена салата.
За ядене е направо чудесна!
Всяко растение е едно живо същество.
Всичко живее. Няма нищо мъртво - нищо, абсолютно нищо.
За мен всичко е живо и е много важно човек да се научи да съжителства с околните си.
Когато се поставя на мястото на това боровинково растение, когато го почувствам,
когато на ум го попитам как се чувства и го наблюдавам - листата, плодовете, стеблото, почвата, симбиозата -
тогава то ми казва, че се чувства добре. Това просто го усещам.
Ако дойда при него и му кажа "Добро утро!", то със сигурност няма да ме разбере.
По целия път на долу всичко е отрупано с плодове, плодове и още плодове.
Вижте само колко много кивита - това е китайски сорт. Когато узреят може да ги ядете направо с люспата.
Чудесни са! Много по-ароматични и по-вкусни от останалите сортове.
Ето тук виждаме скалите. Те са като слънчев колектор, или микро-климатични зони.
Камъните се нагряват от слънцето и излъчват топлина. Като печка са. А това е много важно за топлолюбивите растения.
Погледнете само колко много грозде расте тук.
Това е моята страст към експериментирането. Опитах се да отглеждам много топлолюбиви растения дори на тази височина и при тези ниски температури.
Във фермата имаме около 72 езера, като броя и най-малките.
Всички те взети заедно се равняват на около 4 хектара водна площ.
Водата е най-важното нещо.
Целият свят се състои от 70% вода, както и ние самите.
Ако се използва по правилен начин, водата може да е по-продуктивна от която и да е почва.
Още като ученик изкарвах парите си, като копаех малки езерца и отглеждах водни растения.
А днес правя същото в по-голям мащаб - с риба, раци, миди и всевъзможни водни растения.
Водата обаче има една много по-важна функция.
Това е целогодишният воден баланс, който предпазва от суша и евентуални пожари.
Също така, когато почвата е суха и твърда, тя не може да попива водата.
Почвата трябва да бъде по-хладна от дъждовната вода, за да може да я поеме.
Когато почвата е твърда и гореща, когато е изхабена от отглеждането на монокултури,
тя не може да абсорбира водата. Така водата се стича по склоновете и това е причина за големи наводнения.
Тук в езерото има около 30 различни вида риба.
Както извън водата има многообразие, а не еднообразие, така е и във водата.
Всичко, което съм направил - било то терасирането, или овощните дървета в гората,
рибните езера, свободното животновъдство - всичко това е забранено. Аз съм възможно най-глобяваният фермер в цяла Австрия.
Защото: "... овощните дървета допринасят за опустошаването на горските площи, тъй като представляват чужда за гората дървесина ...",
"... терасирането се възприема като незаконен земен насип ..."
Не можете да си представите - започнаха да идват чиновници, нанасяйки големи щети с техните наредби и разпореждания.
Обърнаха всичко на опаки. Това беше просто непоносимо!
Какво означава да преминеш през всичко това и да му устоиш...?
Мога да ви дам многобройни примери, от които направо ще настръхнете.
Това са прасета от различни породи - Швабска Халия (Swäbisch Hall), Duroc и Duropolia. Имаме някои, тежащи по 400кг и от горе. Най-тежкото е 460кг.
Това са едни от най-големите. Могат да се използват за създаването на тераси и биотопи.
Способни са да копаят на дълбочина от няколко метра, ако биват правилно насочвани с помощта на храна.
Прасетата изобщо не са подходящи за масово отглеждане.
Толкова са глупави, че не се сещат да се скрият на сянка от слънцето и на следващия ден са изтощени от слънчевото изгаряне.
Непрекъснато сменяме положението на животните. Прасетата разкопават. След това посяваме растения.
След прасетата идват телетата, когато вече всичко е порастнало и за тях има храна.
След това идват овцете и след тях отново прасетата.
Не трябва да затварям животните и да си играя на надзирател, които се грижи за затворниците в обора.
Така само си създавам излишна работа.
Ето едно новородено - само на няколко дена.
Пчелите, дъждовните червеи и горските мравки са най-важните насекоми.
Червеите преработват всичко и снабдяват с всички необходими вещества. Ако нямаше червеи, нас отдавна нямаше да ни има.
Мравките от своя страна регулират броя на насекомите, ако са в повече. Те нападат и изяждат ненужните ларви.
Мравките имат мрежа от пътеки под тревата, както ги има и в един град - пътеки, пътища, магистрали, а даже и "метро" под земята.
Изучавайки и осъзнавайки живота на мравките, човек ще разбере колко високо интелигентни същества са те.
Най-близкото селище е Рамингщайн. Аз нямам много вземане-даване с тях. Не съм стъпвал там от 3-4 години.
Няма какво да търся там, където се събират местните - те така или иначе изобщо не разбират от това, с което се занимавам.
Първото нещо, което правят е да се присмиват и после ти завиждат. Смятат ме за побъркан...