Tip:
Highlight text to annotate it
X
ЧАСТ ВТОРА
МИХАИЛ ХРАБРИ СЪЮЗЪТ
С вярата си в слабостта на Турската армия,
император Рудолф обявява началото на дългоочакваният кръстоносен поход.
Християните и Османските войски
се сблъскват решаваща битка при Керестес,
докато принц Михаил чака край Дунава, да бъде повикан на бой.
"Отче наш, Който си на небесата"
"Да се свети Твоето име..."
"Да дойде Твоето царство..."
"Да бъде Твоята воля..."
"Както на небето, тъй и на земята."
"насъщния ни хляб..."
Генерале, нека да не си прехвърляме ролите!
Аз, Сигизмунд Батъри, съм командир на тази битка.
"... дай ни днес..."
"и прости нам дълговете ни..."
"Както ние прощаваме на нашите длъжници."
"Защото това е твоето царство..."
"и силата и славата вовеки."
Амин.
В името на свещените рани на нашия Спасител... Атака!
Аллах Екбер!
Ние гнием тук от месеци.
Чакаме братята ни християни да ни повикат.
Ще бъдем по-добре без тях. - Губим си времето.
Може би Сигизмунд се жени отново.
Знаех, че очакваш пратеници на Рудолф,
но ето, че пристигна друг човек на императора!
Няма значение защо, аз се радвам да те видя.
Какво каза турчинът?
Че са надвили християните при Керестес лесно.
Когато си мислеха, че той ще победи, аз използвах стратегията ти от Кълугърени.
- Има ли много убити? - Около 50 000. Но не повече.
Михаил... Сигизмунд се отказа от трона.
Баща му е трябвало да се откаже от него още при раждането.
Той сега е монах. Но братовчед му, кардиналът, стана главнокомандващ.
Сега е твой ред.
Знам.
Михаил... Ще спечелиш една битка, може би две или десет,
но победата ни никога няма да се осъществи.
Селим, сега ми говориш като приятел или като пратеник на императора?
Мурад и Синан са мъртви.
Новият ни султан иска да сключи мир с теб.
Отстъпи назад! Не се въвличай с другите!
Само ако можех... Твърде си велик, за да държиш на думата си.
Султанът е раздразнителен, без значение от името му.
Бих започнал всичко отначало, но тогава ще бъда твърде стар.
За мен, мечът ще бъде тежък.
Или може би ще взема червея който гризе сърцата на хората,
които казват, че мечът не може да отсече превита глава.
Ти веднъж ме попита защо се присъединих към армията на султана.
Направих го за сила и слава. Ти какво искаш?
Винаги ме питаш едно и също.
Времето да ти отговоря все още не е дошло.
Какво е това?
Доказателството за верността на Андрю Батъри към великия султан.
Тук е твоето име, също, като васал.
Замойски иска Трансилвания, Молдавия и Влашко, за него,
и той реши да плати данъка, който ти пренебрегна.
Какво ще правиш сега?
Селим... Всички, които говорят езика на предците ми,
живеят в тези земи.
Най-могъщият човек на този свят ги раздели. Теб и останалите.
Стига!
Преди да пристигнеш в Истанбул, тези държави ще ми принадлежат.
Веднъж ти ме попита защо искам да управлявам тази бедна държава.
Сега знаеш защо.
Въпреки това... Искаш ли да сключиш мир с нас?
Строе, Раде, сигнал за събиране. Напускаме на момента.
Били сме предадени.
Направих грешка, Ваше Величество. Трябва да си платя за това.
Не говорете безсмислици, генерале!
Трябваше да окова Сигизмунд във вериги или трябваше да го убия!
Аз ви умолявам, Ваше Височество, да не се прекланяте пред тази маймуна.
Вашите молби са безполезни, генерале.
- Имаме още един шанс. - Ваше Величество... Животът ми...
Чрез покорността на Андрю Батъри, Турците ни заплашват.
Трябва да завладеем Трансилвания преди тях.
Точно това си мислех и аз. Цяла Трансилвания трябва да бъде ваша.
- Но... - Знам какво искате да кажете.
Ще бъдеш назначен като управител на този област. Доволен ли си?
Ваше Височество, ако може да говоря...
Скъпи Баста! Ти не би ме помолил да те направя принц на Трансилвания!
Максмилиан... Почти забравих! Запиши нужните документи,
чрез които давам на генерал Баста титлата Барон на империята.
Ваше Височество, това е моят план за нападение!
До един месец, ще завладея Трансилвания!
Твърде много време.
Ще достигна Алба Юлия в най-скоро време.
Какво правите тук? Защо спряхте? Вървете!
Милорд, ние няма да продължим по-нататък.
- Какво? Не ви чух добре. - Милорд... Винаги сме ви следвали.
Готови сме да го вършим докато умрем.
Но нашите имоти са покрити с руини. Селяните бягат.
Когато се върнем, ще открием само руини.
Къде ще открием парите за войските ни, Милорд?
Вие обещахте да издадете указ за координиране селяните по нашите земи.
Това ли ви безпокои в момента?
Милорд, дори в Трансилвания, където отиваме в момента,
селяните са задължени да останат по земите си. Glebe al scripti...
Виждам, че не си забравил Латинския, Преда.
Ти знаеш, че румънската дума е forinsubordonatio.Disobedience.
В превод от Латински cecitas означава "слепота".
Дай ми указа, Раде! Виждам, че го носиш като сладко съкровище.
Хванахте ме в трудно време, храбри ми приятели.
Но сега не мисля за имотите ни!
Не искам държавата да пропадне, само защото ние не сме задружни.
Не искам да ви виждам да стоите тук и да бездействате!
Княз Михаил идва!
- Братята ни идват! - Княз Михаил пристига!
Нека да ги посрещнем подобаващо!
Изгорете всичко!
Vivat dominus nostrum Andreus!
Господа...
Замълчете!
Мистериозните деяния на нашия господар се изплъзнаха от нашите немощни умове.
Да! Прав си!
Братовчед ни Сигизмунд,
който разбра, че короната и скиптъра са прекалено тежки за неговата особа,
откри спокойствие в сърцето на нашата Свята църква,
докато аз взех меча си, за да опазя Кръста.
Към неповяхваща слава Божия...
Ваше Височество, отче... не разбрах нищо.
- Какво не разбра? - Той е глупав.
Слушам ви, скъпи Томпа.
По това, което казахте, изглежда, че ще се бием с турците.
Но, от това което знам, вие им се подчинихте.
Томпа, вие сте велик войн,
но нека ви кажа, че нямате бляскава душа.
- Не се нуждая от такава. - Замълчи!
- Кой го казва? - Да запазим спокойствие, господа.
При Керестес Бог съвсем чисто ни показа,
че часът на Християнската победа предстои.
Но аз ви питам... Кой е този Михаил?
Княз на царевицата!
Осмелява се да ни атакува... Демон превърнал се в див за власт!
Той маркира пътя си в Трансилвания с руините на нашите крепости,
изпепелени от селяните.
Той отприщва животинската сила на яростното население.
Изненадан съм, Томпа, че се осмелихте да говорите.
Вие много добре знаете, че Секеите въстанаха
и че се присъединиха към армията на този първобитен селянин.
Точно така е! Какво правите тук? Вървете при него!
Между Турците, които ни изоставиха, и този безочлив Християнин,
истинските благородници могат да изберат само първото.
Господа, ние сме войни. Нека да се веселим!
Боже мой! Те са тук!
Непокорникът е тук.
Господа, това е ръката на предпазливостта.
Князът на царевицата ще се бие на земята, която ние избрахме, в Шелемберг.
Този авантюрист падна в капана ни.
Вярно е! Ура!
Идиоти!
Аз познавам Михаил. Той ще се бие с нас по свой си начин и ще ни разбие всички!
Какъв срам, Хусар!
Това не е първият път, когато Батъри ни карат да си петним ръцете
и нашата чест.
Какво тежко проклятие падна на главите ни,
откакто отстъпихме като слепи мъже пред суетността на други такива.
Господ ще ни накаже. Горкичкият Томпа!
Какво горчиво възнаграждение, за 40 години в армията!
Господа...
Одобрявам жеста ви.
Ние ще накажете изменник и бунтовник.
Въпреки всичко, като свят човек, ще се моля за опрощението на греховете им.
Опрости деянията на тези грешници. Амин.
Картата, господа!
Първият строй на битката си остава както реших,
с Баба Новак от ляво и Ага Лека, от дясно.
Секеите ще останат с мен.
Никой няма да се движи без моя заповед.
Върнете се при войските си! Какво има?
Милорд, католически свещеник иска да ви види. Мисля, че е техен пратеник.
Сигизмунд?
Християнски братко, никога се съм очаквал още едно приветствие от теб.
Знаех, че ще ми се смееш и подиграваш.
Влез в палатката ми! Ако Секеите те разпознаят, ще те убият.
- С теб ли се бият? - Осем хиляди мъже.
Ти не ги прати при Кълугърени, затова те дойдоха сами.
- Не виждам оръдия. - Ще ги чуеш.
- Кой те изпрати тук? - Бог.
Свят с Неговото име! Той ли желае да узнае къде съм разположил оръдията си?
Замълчи!
Михаил, виждам дяволски похот да блести в очите ти.
Очите ми блестят, само защото съжалявам, че не си от другата страна.
И, че в момента не те оплаквам.
Ти го унижаваше както никой друг.
Дори в съня ми, чувствам болката от това унижение.
Грешах.
За мое отмъщение, ще можеш ли да пролееш християнска кръв?
- Послушай ме, монахо! - Удари ме! За греховете ми...
Михаил, ти отприщи яростта на сбирщината.
Ти, принца,
пренебрегваш факта, че си подписал споразумение между нашите държави!
Как се осмеляваш да ми го напомняш?
Аз не знам нищо за "нашите" държави.
Съществува само една страна: тази на предците ми.
Михаил, убий ме, ако искаш, но първо ме изслушай!
Споразумението ни е познато и одобрено от цяла Европа.
Европа? Не ме е грижа за Европа.
Какво стори Европа за мен, когато времената бяха тежки?
Моята държава е единственото нещо, за което ме е грижа. Разбра ли?
Да , разбрах.
Умолявам те. Бог да бъде с теб!
Ти си толкова честен монах, колкото, когато бе принц.
Йоника!
На вашите заповеди, Милорд!
Заведи го някъде, където ще види цялата битка.
Стой с него! Ако мръдне, посечи го.
- Искаш да не се бия? - Да не би да не изпълняваш заповедите ми?
До два часа, суровият врат на Власът ще бъде пречупен под краката ни.
Господа, оказвам честта на десният фланг да започне битката.
Селяните ще ни атакуват.
Атака!
След мен!
Атака!
Напред, братя!
Не се предавайте, смели мъже! Елате с мен!
Елате...
Преда!
Марко ще помогне на Баба Новак да разбие сърцевината на наемниците.
Да, сър!
Конят ми!
Огън!
Михаил, нека се включа в битката!
Не се безпокой! Строе и Марко са там.
Мили боже, прости на този, който пролива християнска кръв!
Не може да говориш. Просто гледай!
Господа, Левият фланг на Хусар ще се включи в битката,
ако и средата на армията се включи.
Власът ще бъде разгромен.
Хусар... Аз няма да дойда с теб.
Ти за кого се биеш?
За мъжът, който държи Турците при Дунава?
А с кого? С кардинал, който ни направи подчинени на турците?
Не, Хусар, няма да дойда с теб.
Ти знаеш колко отмъстителни са Батъри. Ще изгубиш главата си.
Има нещо, което ми е по-скъпо от главата ми, приятеля ми.
Прав си, но аз не мога да направя същото. Ти си свободен човек.
Аз съм войн и трябва да изпълня дълга си.
Върша го с тежест на сърцето.
- Сбогом, Сани! - Сбогом, Янчи! Пази се!
Хусари! Атака!
Ваше Височество... Това е края на битката.
Ако ми позволите, място за атака за благородници.
Никога няма да ми простят, че не съм им позволил да убият Власите.
Върви, Корнис!
Да тръгваме! Хората ни са в опасност.
Атака!
Какво прави Раде? Той трябва да стои неподвижен!
Точно така!
Мисля, че падна в капана им.
Огън!
Грешеше, Ага Лека. Ти, също, Раде.
Нека вторият строй да се включи в битката!
Ще ни бъде ли трудно да се бием с тях, татко?
Застанете в позиция за атака!
Огън!
- Къде е Преда? - Не знам!
Аз не го открих!
- Къде го залови? - На хълма.
- Познаваш ли го? - Не.
- Не знаеш ли кой е той? - Не.
Той е граф Корнис, командир на наемните войници.
Ваше Височество, аз съм ваш заложник.
Господарю, ще трябва да почакате.
Сега ти ще чакаш, синко.
Не исках да спечеля битката по този начин. Махни тази тенекия!
Аз ще се бия с ризата ми!
Атака!
Атака, братя мои!
Господа...
Благородници!
Каретата ми!
Не!
Да живее княз Михаил!
И дълго управление, Милорд!
Господ го опази в добро здраве!
Виждал съм го да коленичи пред Сигизмунд.
А днес, ето къде е! Завоевател на Алба Юлия!
Да живее Михаил!
Бог да бъде с него!
Откри ли Преда?
Не.
Служителят на господаря, Преда Бузецки, изгуби живота си в Трансилвания.
Тук се подписва подчиненият на господаря, принц на цялата Римска империя,
на Трансилвания, Молдова и Влашко отвъд Алпите,
маршал на Секеите и владетел на част от Унгария,
Сигизмунд Батъри.
Какво?
Милорд... Андрю Батъри... Имам предвид, главата му...
Беше донесена от двама мъже. Те са тук.
Приближете се!
- Вие ли го убихте? - Да.
Защо?
Просто така.
Направихте го за пари...
Не.
Той измами и уби нашият командир, Томпа.
Ето този го намушка също! И този! И този!
Ние няма да го забравим.
Каква е волята ви? Ще ни задържите ли или ще ни пуснете?
Свободни сте.
Горкият свещеник!
И сега... Ето ни тук отново заедно,
на същото място, където ме унижавахте!
Мина много време от тогава.
Вие сте пленени, без оръжия,
чакайки да сторя това, което трябва.
Съжалявам за всичко, което може да сме вършили заедно.
Познавам ви и се възхищавам на куража ви.
Може да се научите да ни опознаете и да ни възхвалявате, също.
Това е съдбата ни.
Преда!
Няма го, Милорд.
Къде е Строе?
Тук съм, Милорд!
Марко...
Михалча...
Динча...
Нямахме дреме дори да ги погребем...
Раде... Строе!
- На вашите заповеди! - Дайте на тези благородници оръжията им!
Не, Милорд!
Не! Нека ги убием!
Михаил... Нека аз да ги убия!
Казах да им върнете оръжията!
Как сте, Росана?
Благодаря на Негово Височество, че ме е запомнил.
Нека да ги посрещнем с няколко изстрела!
Огън!
Какво е това?
Ние напредвахме твърде лесно, и това не би трябвало да ни изненада.
Беше просто приветстващ изстрел, генерале.
Имам удоволствието да ви поздравя с добър ден.
Малко закъсняхте, но... Очевидно, вие сте тук.
Това не е моя работа. Имам други дългове.
Негово Височество Михаил нареди да оставите войската си тук.
Ще ме последвате, по един или друг път,
с всички почести... Отиваме в Алба Юлия.
Можете ли да ми кажете къде е вашият княз?
Ще разберете скоро, генерале. много скоро.
Знаех, че ще дойдете. Можех да се закълна.
Чаках ви толкова дълго, Михаил.
Почти забравих колко дълго бе.
Не трябва ли сега да си почиваш?
Бих желала да ми позволите да отседна тук някъде, около вас...
- Все още не, Росана. - Толкова е странно!
Преди много време, срещнах човек в Истанбул.
След това отидох на сватбата на мой приятел, за да се срещнем отново.
Той ме посети, после ме напусна, той се би и стана известен...
А аз стоях тук и го чаках.
Семейството ми не знаеше дори дали съм жива.
А сега, косата на този мъж посивя.
- Къде ще отидеш сега? - Не далеч. Ще се върна скоро.
За колко дълго?
Росана... Защо правиш всичко това?
Защото те обичам.
А ние какво ще правим?
Какво ще правим сега? Антихристът ще ни убие.
Всички ли са молдовци?
Онези в цветни униформи са поляци.
- А молдовците? - Те са другите.
Стойте!
Молдовски братя!
- Какво казва той? - Вятъра раздухва думите му.
Молдовски братя!
Какво прави той?
Молдовски братя!
Бъдете готови! Не ме ли чувате?
- Огън! - Оръдията!
Огън!
Молдовски братя!
Да живее княз Михаил!
Какво ще правим?
Атака!
Предадени сме!
Поляците се разпръсват!
Да живее княз Михаил!
Татко, погледни как бягат!
Остави ме намира!
- Какво има? - Не мога да виждам!
- Какво стори? - Не мога да виждам!
Да живее Михаил!
Да живее Михаил!
Елате, братя!
Хлябът и солта от Молдова, Милорд!
Милорд, това е знамето на Молдова!
Братко!
Бият ли се?
Не, синко. Не се бият.
Днес видяхме съдбата ни осъществена!
Онези, които са родени от една майка, ще стоят заедно!
Влашко, Трансилвания и Молдова!
Това е моята воля!
В заключение, вие сте тук, генерале!
Беше ли дълго пътуването?
Нося ви изрични заповеди.
Какви заповеди, генерале?
Вие сте тук. Аз не съм този, който ви е извикал,
но пратениците на императора са винаги добре дошли тук.
Може би ще ми поверите командването на кавалерията ви по друг случай.
Помните ли светата литургия, татко?
Молим се на нашият свят господ
да благослови върховният княз Михаил,
и че ще укрепи скиптъра си с неговата всемогъща сила
и че ще го дари с могъщество и мъдрост,
за да царува и да раздава правосъдие както пожелае.
Твоята милост и любов са толкова велики, о, Боже!
Благословен в името на Отца, и Сина и Светия дух,
сега и завинаги!
Ако пренебрегна това, което чувствам точно сега,
смея да твърдя, че Власите притежават смелостта на луд човек.
Мислех за същото нещо.
Да се молим за Господа ни!
Скъпи Господи, чуй нашата молитва!
Погледни с твоята милост към верния си служител Михаил,
който Ти избра да царува над трите Румънски княжества!
Благослови царуването му, както останалите, които благослови,
сега и завинаги!
Този скъпоценен камък, който ще бъде на главата ти,
ще бъде в покой върху нея с благословията на Христос, нашият Бог,
който те коронова за княз на Влашко,
Трансилвания и Молдова.
Какво има?
Милорд, пратениците на султана са тук. Селим Паша е.
Важно е, Милорд.
Пусни го вътре!
"Аз, Мохамед, крал на кралете, върховен на върховните"
"и владетел на толкова много държави,"
"които миналите ми предци и прадеди, нека Аллах да ги възнагради,
"са превзели с чистата сила на техните оръжия,"
"по настоящем ние ви признаваме, княз Михаил,"
"за владетел на Влашко, Транислвания и Молдова."
"Това е доказателството за вашата сила."
Душата ми се радва за теб, Михаил.
Той е загубен. Този жест ще бъде неговият край.
А сега, Михаил... на добър път!
Ще се видим ли отново?
Отказали се от завладяването на Истанбул, Михаил?
Не мисля така. Ще се видим отново.
Радваме се, че разбра това, което ние искаме да разбереш.
На тази земя, всеки, който дойде с приятелски чувства, е добре дошъл.
Онези които задържат това в ума си, са прави да го извършат.
Онези, които не го сторят, ще се запознаят с острието на нашия меч.
Кълна се, че това е моето наследство!
След като уби братовчед ни Андрю, със собствените си ръце,
това ужасно чудовище бе признато от султана за княз.
Той прие езичниците в светата църква.
Никога не съм извършил такова нещо.
Реших да се оттегля в скромен манастир.
Ние сме запознати с твоите приключения, Сигизмунд. Няма нищо ново.
Този звяр, който аз сравнявам с Чингиз Хан ет Тимур Ленк,
ще има хладнокръвието да счита Ваше Величество за негов равен, утре.
Този път се опасявам, че си прав. Дори и да не ми харесва като цяло.
Кълна се в избавлението на душата ми,
че винаги ще се подчинявам на Ваше Височество.
Въобще не вярвам в твоите клетви, Сигизмунд.
Ваше Величество,
докато бях в уединение, мислех за съдбата на моята държава.
Твърде малка е и твърде незначителна,
за мен, за да искам да я управлявам сам.
Дори и ако времето ще намали липсата на моя опит,
Аз скромно моля Ваше Височество да брани Трансилвания.
Вече няма повече да ме заблуждаваш, Сигизмунд.
Максимилиан, донеси ми договора, който приготвих.
- Императорско Величество... - Ваше Височество...
Прегледах исканията ви. Достатъчно за един ден, приятелю!
Ваше Величество, имам лична благосклонност да ви питам.
Трагичните събития, които Ваше Величество загърби с такова великодушие
ме разделиха с възлюбената ми...
Слушам те.
Главната причина, заради която се върнах в езическият свят...
Скъпа моя... Това е твоят съпруг! Надявам се, че ще го познаеш.
Това е принц Сигизмунд.
Знам защо си тук, Михаил.
Знаеш много добре, че това е безполезно.
Не може да получиш Николай.
- Трябва да ми го дадеш, Станка. - Аз "трябва да ти го дам"?
Тъкмо когато си помислих, че най-накрая сме се разбрали.
Ти винаги си вършил това, което искаш и аз никога не съм заставала на пътя ти.
Ти уби всякакви желания в мен да викам "Спри!".
Стигна твърде далеч, Михаил. Толкова си егоистичен!
- Не съм сторил нищо за себе си. - Наистина? Познавам те много добре!
- Никога няма да ти дам Николай! - Николай е не просто само твой или мой.
Държавата трябва да знае, че е била защитавана от меча на княз Николай,
нейния бъдещ владетел!
Не ме е грижа за теб и за никого другиго, когато става въпрос за сина ми.
Майко!
Дълго време исках да говоря с теб, в присъствието на баща ми.
- Николай! - Не, майко!
Този път ти трябва да слушаш! Знам, че не съм дете
детето, което плачеше в скута ти някога
или детето, което го бе страх да види слънцето и живееше в твоите приказки.
Достатъчно живях в манастири, молех се в църкви,
и бях учен от стари монаси, които смърдяха!
Винаги си ме държала далеч от баща ми, който обичах и мразех заедно с теб.
Прости ми, майко, но твоята егоистичност ще убие всичката ми воля.
Аз съм противен! Имам криви крака!
Чувам войни и деца да се смеят зад гърба ми!
Затова се крия в помещенията на тези църкви, които мразя!
Нека Бог да ми прости!
Искам да бъда истински мъж.
Искам да бъда като баща ми.
По-добре хората да ме мразят, отколкото да ме съжаляват!
Искам да отида с баща ми.
Татко... Мислиш ли, че заслужавам да дойда с теб?
Не те ли е срам от мен?
Ела, синко!
Ще бъдеш по-силен от мен.
Сбогувай се с майка си!
Дай ми благословията си... и ми прости...
Не беше прав. Не трябваше да им прощаваш.
- Знам, отче. Не бях прав. - Какво са ти сторили?
Казах, че ще чакаме нашите хора! Кочеа ще бъде тук до един ден.
Той ще ни доведе войници от Олтения. Ние сме малко, Милорд!
Това не е добре, Милорд.
Татко, ти знаеш как да се биеш в битка,
ти си доста добър в богослужения, но в политика...
Добре тогава.
Защо първо не изчакаме хората си и тогава да се бием със Сигизмунд?
Сигизмунд никога не би ни нападнал,
ако знае, че армията на Баста и мъжете на императора трябва да се присъединят към нас.
Милорд... Тези са пратеници на Сигизмунд!
Ърл Корниш! Богарски! Шекеи!
Ние сме пратеници на принц Сигизмунд.
Имате доста смелост! Вие се заклехте да ми бъдете верни.
Сега идвате тук като пратеници на моя враг.
За това трябва да ви отрежа главите!
Това е последният път, за който ви оставям живи.
Това е обещание.
Целият съм в слух.
Принц Сигизмунд Батъри, с неговата многобройна армия,
към когото ние, Трансилванските благородници, се присъединихме,
не искаме да бъде проливана Християнска кръв.
- Точно затова... - Достатъчно!
Кажете на Сигизмунд, ме това е моята държава.
Аз и само аз мога да поставям условия!
А аз имам само едно: Той трябва да си тръгне! Не искам дори да чувам за него.
Изпратете благородниците!
Александър Македонски на Християнският свят, нека да видя теб сега!
Пригответе всички оръдия!
И кавалерията!
Милорд, имам новини от Истанбул.
Въстанието на турските еничари бе потушено.
Изглежда, че Селим Паша е мъртъв.
Селим?
Имперската армия е тук.
Ако те са тук, няма да е нужно да проливаме повече кръв.
Твоите съмнения бяха безполезни, татко.
Отговорете на приветствието!
Огън!
Господа, бъдете готови за битка!
Ще бъде дълъг ден.
Генерал Баста... Псето е тук.
Балът ще започне скоро, господа!
Татко, кои са тези?
Баста и наемните му войници. Ти ги видя в Алба Юлия.
- Сега казват, че са наши приятели. - Онези с предвзетите знамена?
Татко, това ли е Австрийската армия?
Да, Николай. Добре доши, мои храбри войници!
Ваше Височество,
взводовете на генерал Баста са на ваше разположение.
Генералът ви изпраща военни приветствия и очаква заповедите ви.
Благодаря ви, сър. Дойдохте в точния момент.
Поемете левия фланг!
Заповедите ви ще му бъдат изпратени съвсем скоро, Ваше Височество.
Какво има, Йоника?
Милейди...
Графиня Ди Вентини иска да говори с вас.
Графиня Ди Вентини...
Ще чака. Аз ще я повикам.
Нейно Височество каза, че ще ви извика. Сега тя е заета с други дейности.
Милейди... жената на княз Михаил е в опасност.
Знам. Князът е на бойното поле.
- Неговият живот винаги е бил в опасност. - Той ще бъде предаден.
По време на битката, армията на Баста ще се присъедини към редиците на Сигизмунд.
- Те заговорничеха против него. - Невъзможно!
Последното писмо на императора...
Не виждаш ли? Това е въпрос на живот и смърт.
Може би съм пристигнала твърде късно.
Николай!
Николай!
Михаил!
Михаил!
Синко...
Кавалерията, Милорд!
Приближават се!
Тръгвайте!
- Остави ме намира! - Ти също ли искаш да умреш?
Остави ме, отче! Николай...
Николай, синко...
Скъпи синко! Николай...
С всички сили таени в мен, По този начин аз те моля да живееш...
Нека Царството на Рая да бъде затворено за теб
и нека никога де не почиваш в мир, ако умреш тук, като глупак!
Ти трябва да браниш кръста до самия край.
В противен случай, ще умрем напразно.
Конят ми!
И ето как княз Михаил изчезва от историята.
Героят на християнския свят...
Заедно с душите на покойниците,
имай милост, Господи, над душата на твоя слуга Николай!
Постави го на място с богата светлина на тревисти полета,
където няма никаква скръб и сълзи.
Какво неубедителна победа! Срам ме е, че аз съм го постигнал.
Андрю Батъри ни накара да отстъпим на Турците.
Сигизмунд Батъри ще ни продаде на Австрийците.
Какво е станало с теб, Ковакс?
Ние не разбрахме това навреме и ще си платим.
Позволихме си да се присъединим към Корниш
и се превърнахме в слепи служители на това семейство.
Скъпи мой генерале!
Краят на един предател...
Татко! Къде си?
Станка...
Станка!
Станка, не само твоето сърце се къса.
Знам! Вече нямаш повече мечти за сила и слава.
Не го направих за себе си, Станка...
Не за себе си.
Къде е гроба на детето ми?
Той лежи в земята на неговата държава, Станка.
В земята на неговата държава...
В земята на неговата държава...
Да не би да искаш да бъда щастлива за това?
Върви си!
Ти не съществуваш за мен! Дори в паметта ми!
Проклинам деня, в който те срещнах!
Те обърнаха всичко, за да те открият.
Вземи! Яж! вкусно и топло. Супа от язовец.
Яжте, Милорд! Това е каквото ние ядем. Може би ще го харесате.
Държавата се превърна в пепел. Чакахме твърде дълго.
Аз знам, че ваше височество не би имал време да скърби.
Ограничени сме само по нашите земи, като роби. Каква е ползата, Милорд?
Децата ни са мъртви.
Права си, жено. Децата ни са мъртви.
Замълчи, жено! Не знаеш какво казваш.
Тя знае.
Благодаря ти за супата и милите думи.
Простете им, Милорд! Те са глупави и гладни.
Господа, историята ще ви бъде благодарна за този жест.
Да тръгваме!
Какво правите, генерале? Някой ли ви е накарал?
Сега знам със сигурност, че вие сте истински герой.
Генерал Баста, вие сте задържан.
Може би историята... Още едно, милейди...
...ще обясни жеста ми на ревност.
Не се противете, генерале! Правиш нещата по-трудни.
Вие сте в присъствието на дама. Какво по...
Милейди... Покрийте си колебливите прелести!
Не желая да имам нищо общо с вас.
Генерале, действията ми са мотивирани високи политически причини.
Разгледахме документите на нашия покоен братовчед,
когото ние често оплакваме,
и там видяхме, че споразумението ни с турците е по-добро от колкото с Рудолф.
Освен това, скъпи ми приятелю,
спогодбата с васалите, направена от власът, все още е валидна.
Докато той имаше брилянтната идея за нахлуване в Молдова,
аз открих себе си за насилен да говоря с Негово Величество и с всеки
от по-висок род!
Ти мръсен изменник!
Наказах ви за вашата безочливост, милорд.
Както срамът, който вие ми нанесохте върху честта ми на мъж,
когато вие злоупотребихте с невинността на това безценно създание...
Кирали!
Погрижете се за него!
Арестувайте го!
Оставете ме!
Милейди... не бих искал да се простудите, облечена така.
Отидете си в стаята!
Виена
Прага
Милорд...
Съжалявам да ви го съобщя,
че ще трябва да удостоите нашият хан с вашето присъствие за три месеца.
Но само с вашето присъствие.
Ваше Величество, запалих огъня в стаята ви.
Една дама питаше за вас. Остави ви писмо.
Той иска да бъде получено от императора, но той няма никакви пари!
Ваше Височество, Негово Величество, за да поканя Ваше Превъзходителство
да дойде с мен в имперския дворец.
Станете, генерале!
А сега, Максимилиан,
нека да видим героя, който успя да обезпокои две империи!
Той ангел ли е или демон?
Моят любим и многоуважаван княз...
Ваше Величество...
Бяхте тук толкова дълго, без да знаем нищичко.
Виновните ще бъдат наказани. Моля...
- Нашият личен съветник... - Милорд...
Скъпи мой князе...
На какво дължа честта
за разбирането на Ваше Величество за моето пребиваване в Прага?
Милорд, няколко сериозни събития предстоят да се случат.
В Алба Юлия, Сигизмунд се вдигна бунт срещу нас.
- Той подкрепи Турците. - От къде знаете това?
Познавам го.
Само вие можете да възстановите реда.
Точно затова правя това официално искане.
Не сте ли радостен?
Ваше изящно Величество.
Докато вие вдигахте палати и тихо тихичко търсехте философския камък,
аз изгорих до основи държавата ми и загубих детето ми и семейството ми.
Най-добрите ми приятели обогатяват почвата на полетата си.
И вие питате защо аз не съм щастлив.
Милорд, искам да поправя грешката си. Ще ви дам един милион монети,
за да съберете най-добрата армия в цяла Европа.
Също предлагаме две херцогини в Силесия.
Не.
Земите на Влашко, Молдова и Трансилвания...
Това искам аз.
Пригответе договора, Максимилиан!
Имам само едно условие.
Приятелско искане, бих казал...
Простете на генерал Баста! Сдобрете се с него!
Сигизмунд го рани дълбоко. Баста ще се бие за вас.
Исках тази слуга за вас.
Сега, Милорд, може да последвате вашата блестяща съдба!
Имам чувството, че той има пълен контрол над нас.
Да, Ваше Величество. Той има.
Колко жалко, че не се е родил Австриец! Или Турчин, в краен случай...
Този характер е непрестанен извор на опасност към империята.
Той има злочестата съдба да управлява малка държава.
Как мислите звездите ще повлиаят на съдбата му?
Има случаи, когато Ваше Величество може да заеме място сред зведите.
Нека Власът да си счупи врата!
Сигизмунд има двойно повече хора и оръдия.
Благородници, Ще ви отведа до победата. Аз ви познавам. Аз ви избрах.
Моля ви за услуга.
Оставете главнокомандващите, които заловите на бойното поле, за мен!
Благодаря ви!
Власът ни атакува.
Той ни атакува.
Ще го посрещнете с цялата сила на вашите оръдия.
Оръдията! Огън!
Ваше Величество... Редиците ви победиха Сигизмунд.
Княз Михаил спечели битката още веднъж.
Беше прекрасна победа.
Чудя се къде ще отведе съдбата този страшен княз.
- Най-необикновеният човек! - Ваше Величество...
Разбирам, че е време да тръгвам.
Да, Максимилиан.
Вашето присъствие ни уважи, Ваше Превъзходителство.
Това са заповедите на Негово Величество!
Екзекутирайте ги!
Майко... Ти, тук?
Боже мой... изминах дълъг път, за да те открия!
Жив и здрав ли си?
Толкова си отслабнал!
И костата ти е побеляла, момчето ми...
Защо си толкова съмотен?
Тъжен си... Искаш да започнеш отначало.
Да края на пътя, майко.
Знам, мочето ми.
Казваше ми го, когато беше просто едно детенце.
Защо си толкова самотен?
Не се притеснявай, майко! Ще отида при народа ни, за да им занеса добрите новини.
Направих го! Нищо не бе напразно.
Сега трябва да тръгвам.
Защо ти толкова самотен?
Турда, 8-ми Август, 1601
Ваше Височество...
Щи ви помолим за услуга.
Какво искате?
Ваше Височество... Ние сме рицари.
генерал Баста дълбоко ни засегна с поведението си.
Молим за разрешение да се бием под вашите заповеди.
Станете! Седнете на моята маса!
Мои смели войни! Искам да изпием заедно тази чаша вино!
За смелостта ви в битките и нашата победа!
Това е нашата последна чаша заедно. Дългът ви свършва тук.
Армията ми е на път към Трансилвания.
Благодаря ви и ви пожелавам...
Ще царуваш над малка държава.
Съседите ти ще те малтретират, а ти ще изпалшиш армиите ни.
Остани тук! ще ти дам войска и ще разбереш каво е слава.
Давам ти един милион жълтици, за да събереш най-добрата ар мия в цяла Европа.
Също така, две херцогини в Силесия и титлата на благородник!
Все пак, Михаил... Не искаш ли да сключиш мир с нас?
Не. Ще стигна до края на пътя, независимо къде ще ме отведе.
Искам тези хора да разберат какво се иска
и какво може да се направи.
Оставям наследството ми:
Влашко,Трансилвания и Молдова.
Превод и Субтитри: mimoslav4eto