Tip:
Highlight text to annotate it
X
Защо се получава така,
че сякаш не можем
да се приспособим към физическата природа без да я унищожим?
Защо се получава така,
че тази култура
представя по един уникален начин закона за намаляващата се възвръщаемост?
Така че нашият успех е едно падение.
Казано с други думи, че ние изграждаме
огромна технологична цивилизация,
която изглежда, че обещава постигането на всяко едно желание
с такава лекота, с каквато се натиска бутон.
И все пак, както в много вълшебни приказки,
когато желанието е най-накрая материализирано
то е като измислено злато,
изобщо не е материално.
С други думи, толкова много от нашите продукти,
колите ни,
домовете ни,
дрехите ни,
храната ни.
Изглежда сякаш...
те наистина са били внезапно създадени от чиста мисъл.
Така да се каже, че са напълно несъществени,
защото им липсва онова, което ценителите на виното, наричат тяло (плътност).
А и в много други отношения.
Богатствата, които създаваме са мимолетни.
И в резултат на това сме разочаровани,
ние сме ужасно разочаровани.
Чувстваме, че единственото нещо е да продължим така и да вземаме все повече и повече.
И в резултат на това,
целият пейзаж започва да прилича
на стаята на едно разглезено дете, което има твърде много играчки
и е отегчено от тях и ги хвърля настрани
веднага щом ги получи.
Играе с тях няколко минути.
Също така сме се посветили на
една огромна война
срещу основните материални измерения на времето и пространството.
Искаме да премахнем техните ограничения.
Искаме да правим всичко възможно по-бързо.
Искаме да превърнем ритмите и уменията за работа
в пари,
с които наистина можеш да си купиш нещо, но не можеш директно да изядеш.
А после хукваме бързо към дома
да избягаме от работата и да започнем истинския живот,
да се насладим на себе си.
Както знаете, за по-голямата част от американските семейства,
изглежда истинският смисъл на живота,
това, за което се втурвате към дома,
е да гледат...
едно електронно пресъздаване на живота.
Не може да го докоснете,
то няма мирис, а също няма и вкус.
Може би си мислите, че хората, които се пирбират вкъщи да потърсят истинския смисъл на живота,
в една силно материалистична култура, биха се прибрали,
за да се насладят на един огромен банкет или на една любовна оргия,
или на бунтарска музика и танци.
Но няма нищо такова.
Оказва се, че това е чисто пасивно
съзерцаване на блещукащия екран.
Виждате миля след миля тъмни къщи
с малки електронни екрани,
блещукащи в стаите.
Всички изолирани, гледащи това нещо.
И по този начин не съществува никаква съпричастност между хората въобще.
А тази изолация на хората в техния личен свят
е наистина създаването на една безумна тълпа.
И така...
ние не се разбираме един с друг,
с изключение на публичните изяви за освобождаване на натрупаната враждебност
като футбола или боксовите мачове.
А...
дори и в телевизионните спектакли, които човек гледа,
е напълно характерно да се показват хора, които се нападат и нараняват едни други,
но никога не се показват хора, които се обичат взаимно,
освен в случаите, когато нещата са представени по един много ограничен начин.
Човек може само да направи изводът,
че причината за това
е, че
проявите на физическа любов са много по-опасни
от проявите на физическа омраза.
И ми се струва, че една култура, която
има такъв начин на допускане
е по начало луда
и е посветена - неволно наистина,
но въпреки това в действителност е посветена
не на оцеляването,
а на действителното разрушаване на живота.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Реч: Алън Уотс Видео кадри: Baraka (1992),Samsara (2011), Ozora Festival (2011), How TV Ruined Your Life
Музика: Ash Ra Temple - Reunion Видео монтаж: Omid Pakbin (Omega Point)
За повече такива клипове и лекции може да се абонирате за канала на OMEGA POINT
Български субтитри: El Freegano