Tip:
Highlight text to annotate it
X
Последният път, когато говорихме, г-н Бен Андерсън, субтитри от www.kinematograf.bg
тъкмо бе завършил документален филм за Афганистан,
и проследи британските войници там.
Нещата леко се прецакаха.
Да. - А сега се връщаш от Дубай.
Повечето хора знаят за Дубай,
защото иска да е центъра на Средния изток.
Ти понаучи това-онова за Дубай, нали? - Там строят лъскави небостъргачи,
най-големият мол на света, най-големият аквариум на света и др.
Строят ги хора, които работят почти без пари.
Значи ги строят роби. - Това не е преувеличение.
Наистина ли?
Щом веднъж попаднат там и разберат колко ще им плащат,
затъват в дългове само докато пристигнат.
Това е експлоатационен труд.
Дубайски роби С Бен Андерсън
Фокусирахме се върху бангладешките работници.
Местните агенти отиват в селата им. Казват:
"Нали знаеш колко е хубаво в Дубай?
Мога да ти намеря работа за 300 паунда на месец."
Което за тях е мечтана заплата.
"Плати ми 2 000 паунда и ще те закарам.
Ще ги изплатиш след шест месеца или година.
Тогава ще започнеш да пращаш пари вкъщи. Ще започнеш свой бизнес.
Веднага щом кацнат, им вземат паспортите.
Разбират, че ще им плащат между 120-160 паунда на месец.
И това за шест работни дни на седмица, 12 часа на ден,
по осем мъже в стая при абсолютно мизерни условия.
Много британци мечтаят да избегнат мрачните британски зими
сред знаменитости под слънцето.
Затова се престорих на един от тях и се записах в Първа група,
която ми обеща да ме заведе в онази част на Дубай,
която не може да се види по вестниците.
Търговците от Първата група са убедени, че работниците им са добре.
Грижите ли се за работниците от Първата група?
Разбира се, всички са настанени добре.
Мисля, че са щастливи да са тук,
защото е много по-трудно да печелиш пари в Пакистан или Индия.
Така че всичко е наред. - За нас е важно да знаем, че са...
Абсолютно. Не се тревожете, тук няма роби.
Интересното е, че общата настройка,
която забелязах в Дубай е, че това е нещо нормално.
Да, за нас това е лошо, но... - Да, за нас, но за тях е добро.
Нямаме право да интервюираме работниците на място.
Като си тръгнат ще ги проследим до лагера и ще видим условията на работа
в един от най-известните проекти в цял Дубай.
Ето как работехме там в продължение на около три месеца.
Промъквахме се и говорехме с тях, преди да влязат в лагера.
Имаше охрана на всеки вход.
Не можеш да говориш с тях? - Точно така.
Опитвахме се да ги хванем, преди да влязат.
Ами ако бяха ви хванали? - Преди журналистите били затваряни
и глобявани с огромни глоби.
Ако не знаеш, че това са работнически квартири,
би си помислил, че е склад за машини.
Няма улично осветление, мирише на канализация.
Листове рифелувана ламарина ограждат редица колиби.
Прилича на коптор.
Колко са тук? Има двама, шест, осем души в стаята?
Девет. - Девет души.
Но преди да интервюираме работниците, се появи шефът на лагера.
Говориш ли английски? - Да, какво искаш?
Да видя дали хората са доволни. Става ли?
Не. - Искаш ли да си тръгнем?
Да. - Добре. Сигурен ли си?
Ще си тръгваме. - Хайде.
Работниците се страхуваха да говорят с нас.
Опасяваха се, че ще ги уволнят и пратят вкъщи, ако ги хванат.
Този кадър е моята визия за Дубай сега.
Всички небостъргачи блещукаха на хоризонта,
а ние бяхме в една черна дупка. Там живееха тези хора.
Какво ще видим сега? - Срещнахме се с индийски агент,
който от години праща работници в Дубай и изкарва много пари.
Те постоянно й се оплаквали и тя се чудела какво става.
Но те били особено упорити и тя решила да разследва.
Когато след два месеца разбрала как живеят, толкова се ядосала,
че доколкото знам, тя е първият агент, който се разприказва за това.
Когато пристигнахме, тя ни посочи сградата.
В нея не бихте държали дори добитък.
Историята на работниците е тъмната страна на Дубай.
Страната, която един милион британски туристи годишно, не виждат.
Ще видим, че условията на живот са много ужасни.
Живеят в почти нечовешки условия.
Това са съвсем примитивните им тоалетни.
Това е тоалетната?! Две тоалетни и една баня за 45 човека.
Сега много ми се иска светът да се събуди и да погледне в мрака
отвъд лъскавите светлини.
Изобщо не смятам, че работодателите тук имат някакъв морал.
Не визирам само една компания.
Повечето компании не зачитат живота на работниците си.
Никакво зачитане.
Виждаш, че там палят огън. Имат подставка за огнище, но не и газ.
Компанията не им доставя газ. Затова палят огън в двора.
Така готвят за всички 45 човека.
Значи нямат вода, нито кухня?
Не. Оправят се сами.
Каквото намерят, го скътват за себе си.
Едни хора ни казаха, че цял месец са яли само хляб, ориз и картофи.
"Ами месо и риба?" Отговориха ми, че два-три пъти месечно ядат месо и риба.
В една кухня видяхме хората да си готвят скъпата порция риба за месеца.
Четири малки тропически риби. Толкова големи.
Това беше цялата им храна. Тези хора са лесна плячка за агентите,
които им искат огромни такси за привилегията да работят в Дубай.
Средно плащат по 2 000 паунда, което е толкова много за тях,
че трябва да вземат пари назаем или да продадат някоя нива.
Изчислено е, че има три милиона такива работници в ОАЕ.
Ако всеки плаща по 2 000 паунда, това са много пари.
За какво са? - За визата.
Трябва да покрият билета и визата.
Които струват много по-малко от 2 000. Но за това им ги искат.
Всъщност плащат агентът да им уреди привилегията
да отидат да работят в рая.
Има ли такса за визата, която трябва да платят на правителството?
Забранено е компанията да таксува работниците за виза или транспорт.
В държавата на работника се сключва договор. После се лети до Дубай.
При пристигането в Дубай договорът се къса.
Понякога му се плаща двойно по-малко от обещаната заплата.
Освен това му конфискуват паспорта. - Този шотландец е много интересен.
Елмаз, индийският агент, била толкова гневна от разкритията,
че писала на всеки, за когото се сети в дубайското управление.
Дори на Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч. Никакъв отговор.
Отговорил само той. Работил е за петролна компания в Абу Даби
и бил толкова бесен за случващото се с работниците,
че създал НПО, на име "Мафиваста".
Значи на никого не му пука. - Да.
Забравените роби на Дубай. - Точно така.
Хората отвън не знаят за тях.
Разкарвани са от лагер в лагер, преди да се озоват тук без работа,
принудени да изпълнят договора си.
Семействата им не получават пари от тях.
Няма клауза за напускане. Дори и да им върнат паспортите,
не могат да си позволят да се приберат.
Хванати са в капан.
На практика компанията им ги е вързала в окови за периода на договора.
Задържането на паспорта не е ли незаконно?
Незаконно? Много неща са незаконни, но се случват. И то често.
Случва се често. Закони има.
Например, наскоро въвели закон, според който,
ако температурата се качи над 50 градуса, работата трябва да спре
и работниците да си починат.
Затова температурата никога не се качва над 50 градуса.
Как така? - Не и официално. Но иначе е над 50.
Но според официалните доклади, никога не е над 50 градуса.
И работниците не спират работа.
Нищо не ми остана. От други хора вземам храна назаем.
Минаха пет месеца и още не ми е платил.
Просех и често оставах гладен.
Някак си оцелявам.
Жена ми и децата ми искат да им пратя пари или да се върна. Къде да отида?
Нужен е един час на работниците да се върнат в лагера.
Искат да проговорят, но не смеят да разкрият идентичността си.
Всички, с които разговаряхме, бяха задлъжнели
и твърдяха, че не им се плаща обещаното от агентите.
Затова си сложих тъмна шапка и влязох в лагера със скрита камера.
Налагало ли ти се е да снимаш често със скрита камера?
Всички интервюта в лагера са правени така.
Ако те хванат, ще си имаш неприятности.
Правителството бе пратило доносници навсякъде - в хотелите, такситата...
Трябва да си много внимателен.
На практика главният коридор, който разделя квартирата от тоалетните,
е в дълбока, гъста кал, урина, изпражнения от тоалетните.
Мястото около тоалетните е най-влажно,
най-кално и най-вонящо. Казвам истината.
Имаше толкова потоци отточна вода, които блокираха пътеките,
че работниците трябвало да сложат камъни, по които да ходят.
Значи много е воняло. - Да, ужасно много.
Казаха ми, че канализацията е примитивна.
Не бях сигурен дали ми казват истината.
Когато видиш с очите си ти става ясно. - Тоалетните им текат на улицата?
Местата около тоалетните са най-отвратителни.
Нямаше съмнение, че от тук идва проблемът.
Чудя се дали има вода?
Не могат да пуснат водата на излизане.
Пробвах всеки кран. На много места нямаше кранове.
Повечето, които имат кранове, не пускат вода.
Така мръсотията си остава.
На петата тоалетна започнах да повръщам, защото повече не издържах.
А ти не си гнуслив. Бил си в Афганистан, Конго, къде ли не.
Работил съм като гробар с трупове.
Това трябва да ти се е сторило ужасно. - Работниците казаха,
че сега е по-добре в сравнение с преди.
В свое изявление компанията обвинила работниците -
"техните стандарти за чистота и хигиена не са като нашите.
Много е трудно да променят навиците, които носят със себе си.
"Панорама" намери документи, че проблемът е в хигиената на Арабтек.
През Януари, ден преди да снимам в лагерните тоалетни,
властите в Дубай предупредили Арабтек за лошо почистване на тоалетните.
Правителството знае. Какво прави по въпроса?
Бяхме впечатлени, че правителството заяви, че положението е критично.
Но ги глобиха само 2 000 паунда.
Месец по-късно беше все така зле. Обвинихме компанията,
но според тях работниците са виновни. Синдикатите са забранени в Дубай.
Понеже самите компании страдат от световната криза,
последствията от оплакването са по-лоши от преди.
Казват ни, че след като сме дошли, трябва да работим.
Ако намерят дефект в работата, край.
Връщат ни в Бангладеш. Нямат нужда от нас.
Ако работим добре, ако компанията просперира,
ще помислят и за нас.
Мислиш ли, че нещата може да се подобрят за вас?
Нямаме надежда за бъдещето. Безпомощни сме.
Има три милиона работници имигранти.
Паспортите им са отнети.
Не им се плаща според договореното.
Дори нямат пари да ядат.
Живеят в мизерни условия с примитивна канализация.
Ти тъкмо се върна от там. Как се чувстваш след Града на светлините?
Реалността в Дубай е в пълно противоречие с това,
което виждаш по телевизията. Попитах индийския агент:
"Какво мислиш, когато видиш лъскавите снимки от Дубай"?
Тя отговори: "Сега виждам скелети".
Превод и субтитри: Александър Кръстанов