Tip:
Highlight text to annotate it
X
Смятам, че това ще ви се хареса.
Ще разговаряме с Дейвид Харви за лекциите му върху "Капиталът",
които изнася вече от 40 години.
Аз съм Нийл Смит.
Преподавам антропология и география в Нюйоркския университет
и Дейвид стана мой колега, откакто дойде тук.
Но преди това, много отдавна, преди повече от 30 години,
аз бях студент на Дейвид в "Джон Хопкинс" в Балтимора.
В началото не бях наясно какво представлява "Капиталът",
но там за първи път го прочетох и го направих заедно с Дейвид.
Дейвид, какво те подтикна да решиш да преподаваш "Капиталът",
някъде в началото на 70-те години?
Това беше един от онези исторически моменти,
когато беше нужно да се направи.
Пристигнах от Англия с кораб през лятото на 1969 г.
Отидох в Балтимора, където през 1968 г.
в града изригнаха масови протести
след убийството на Мартин Лутър Кинг.
Повдигаше се въпроса за гражданските права,
в града се ширеше расизмът,
водеше се Виетнамската война
и протестите срещу войната вече се бяха разгорели.
Бяха много смутни времена…
Спомням си, че някъде през декември 1969 г.
Фред Хемптън беше убит в Чикаго -
лидерът на "Черните пантери" -
и скоро след това, през май 70-та,
бяха убити студентите в университета Кент Стейт.
Направи се огромна студентска стачка,
милиони студенти от цялата страна се включиха в нея.
Последваха убийствата в университета Джексън Стейт.
Беше наистина много бурен исторически период.
Мисля, или поне за мен бе така, че не бяхме наясно
как да се справим с положението и как да си го обясним.
Като социолог бях научен да мисля върху нещата
и не можех да намеря рамка, която да обхване всичко случващо се.
Затова казах на няколко завършили студента:
"Какво ще кажете да прочетем "Капиталът"?
Тази книга все още не сме я чели,
може би ще намерим нещо в нея, което би ни помогнало".
Така залегнахме над нея и започнахме да я четем групово.
Ето как започна всичко.
Изчетохме я цялата, но изобщо не я разбрахме.
Разбрахме я напълно погрешно. Като си спомням сега, се изчервявам,
присещайки се какво казвах за нея първата година.
Като слепец водех слепите из целия този огромен текст…
Не разбирахме какво правехме и после решихме:
"Вече веднъж го направихме,
май е най-добре пак да я изчетем, защото явно не сме я разбрали правилно".
Тогава проумях едно нещо:
единственият начин да разбереш "Капиталът", е да я изчетеш цялата.
Невъзможно е да започнеш да я четеш с кристалночисто разбиране.
Така решихме втората година отново да се заемем с нея, и го направихме.
Тогава си помислих:
"Ето, това е интересно. Сега започвам да виждам някаква рамка,
която би могла да ми обясни какво се случва днес".
Помислих си: "Добре, трябва да се държа за нея".
Покрай мен имаше хора,
които също търсеха такава структура
и затова постепенно започнах да си казвам:
"Ще правя това всяка година".
Естествено, едно от нещата, които се случват, когато правиш това,
е, че изведнъж се оказваш етикетиран като "марксист".
Представа си нямах какво значи "марксист"
и в началото наистина не ме интересуваше,
но изведнъж, само защото четеш книгата и се отнасяш сериозно към нея,
искайки да разбереш света от нейната гледна точка,
изведнъж се оказваш запратен в този политически ъгъл.
Скоро си казваш: Предполагам, че явно тогава съм такъв. И така…
Смятам, че може да бъде полезно преди да започне лекцията
да ни направиш кратко резюме.
Да поговорим малко върху тези,
които смяташ за основни точки в първия том на "Капиталът".
Едно от нещата, което смятам, че е добре да се направи,
и една от причините да изпитвам такова удоволствие
от воденето на курса по този начин, е,
че повечето хора са посещавали курсове, където са взели по малко от Маркс,
по малко от Вебер, Дюркем и подобни, чели са откъси от Маркс или цитати,
но никога не са гледали на "Капиталът" като на книга,
а тя е прекрасна литературна творба.
Затова едно от нещата, които наистина бих искал да подчертая,
е да я прочетете, завладяваща е!
Веднъж привикнали с езика на изказване
и разбрали смисъла на термините,
тя е наистина динамична творба и се чете на един дъх.
Грабва ни още в началото,
посветено на елементарното понятие "стока".
Отиваме в магазина, виждаме стоки, купуваме ги, носим ги у дома си,
ядем ги или ги обличаме, или нещо друго,
и започвайки от стоката, която всички познаваме, ни води стъпка по стъпка
и по този начин разнищва механизмите на капиталистическата икономика.
Върху това изгражда зашеметяващите си прозрения:
например, защо има безработица и защо винаги се водят борби,
защо става така,
че капиталистите винаги се опитват да откраднат от нашето време,
защо живеем живот, в който нашият свят е така нагласен,
че усещаме всичко като несигурно и временно,
и какви угнетения се пораждат от всичко това.
Смятам, че книгата е невероятно откровение.
ПРОЧИТ НА "КАПИТАЛЪТ" НА МАРКС С ДЕЙВИД ХАРВИ
Епизод 1
Целта на този курс е да прочетете тази книга.
По възможно най-добрия начин - с термините на Маркс,
което може би звучи малко нелепо,
защото докато не прочетете книгата,
няма да знаете точно какво означават неговите термини.
Едно от условията на курса е да четете.
Бихте могли да извлечете най-доброто от него,
ако прочетете материала за разглеждане
преди да дойдете на лекцията, вместо само да я слушате.
Другата причина да ви съветвам това, е,
че винаги ще се борите, за да разберете нещо.
И при вътрешната ви борба с книгата можете сами да осъзнаете
каква е мисълта на Маркс и какво тя означава за вас.
Бих искал да насърча това "сражение" между вас и тази книга,
между вас и текста.
При четенето на "Капиталът" проблемът идва от факта,
че е трудно да се отнесем към нея без предубеждения.
Всеки е чувал за Карл Маркс
и всеки е чувал термините "марксизъм" и "марксист",
и всякакви допълнителни прилагателни,
прилепяни към тези думи.
Затова искам да ви помоля да се опитате да оставите настрана
множеството такива предразсъдъци, множеството неща,
които смятате, че знаете за Маркс и просто да се опитате да четете текста,
търсейки какво той наистина се е опитал да каже.
Това, разбира се, не е лесна задача
поради куп други причини,
за които бих искал да поговорим в това въведение.
Един такъв предразсъдък,
с какъвто имаме тенденцията да се отнасяме към текста,
идва от нашия личен интелектуален опит,
от нашето лично определено интелектуално образование.
За завършилите вече студенти, например,
това интелектуално формиране много често
се подчинява на програмата по специалността ви,
съображенията на специалността ви и нейните опасения.
Тенденцията е
да я прочетете от гледната точка на преподаваната ви специалност.
Едно от великите неща при Маркс е,
че той никога не се е съобразявал с която и да е специалност
и ако искате да го прочетете правилно,
ще трябва и вие да забравите преподаваното във вашата специалност.
Разбира се, не в дългосрочен план, но поне по време на този курс.
Ще трябва да разсъждавате какво наистина е казал той,
независимо от начина на мислене,
наложен ви от изучаваната от вас специалност.
Една друга причина тази книга да е така удивително богата,
са използваните в нея връзки.
Цитати на Шекспир, на гърците, на Балзак,
връзки с всички политически икономисти, с философи,
с антрополози и с всички останали.
С други думи, Маркс използва огромен набор от източници
и по начина, по който го прави, за вас ще бъде наистина вълнуващо
да разкриете някои от тези източници.
Всъщност понякога е доста трудно да се проследят,
дълго време съм ги търсил.
Но е наистина много вълнуващо,
когато започнете да откривате някои от тези връзки.
Например, когато започнах да я чета, не бях чел много от новелите на Балзак.
После ги прочетох и си казах: "Ето откъде Маркс е взел това!"
и тогава ще започнете изведнъж да виждате как е черпил отвсякъде
за всичко преживяно в света. Пълен е с Гьоте, с Шекспир и прочие.
Книгата е много богат текст от тази гледна точка
и ще започнете да я оценявате още повече, ако спрете да се питате:
"Коя историческа личност има предвид?"
или "За кой икономист говори?"
Друго нещо, което ще ви се случи, ако я четете по този начин,
е, че ще я намерите действително за много интересна книга.
Тя е очарователна книга,
но и тук съществуват поредица предразсъдъци,
защото много от вас вече са чели малко от Маркс в учебниците си.
Може би сте чели "Комунистическия манифест" в гимназията.
Може би сте посещавали някой от тези "прекрасни" курсове,
наречени "Въведение в социалната теория",
където сте се занимавали с Маркс 2 седмици.
Нали знаете - 2 седмици Вебер, няколко върху Дюркем и всички останали.
И може би сте чели части от "Капиталът".
Но да се четат части от "Капиталът" е съвсем различно
от прочитането му като книга.
Започвате да виждате как тези парчета - откъсите от него -
по един или друг начин заемат точните си места
в по-голямата картина на повествованието.
Иска ми се да извлечете от курса разбирането за смисъла
на това величествено повествование, за великите идеи в него,
защото така, според мен, Маркс би искал да бъде четен.
Той нямаше да е доволен, че някой ви казва:
"Прочетете откъс от тази глава"
или "Прочетете онази глава и така ще разберете Маркс".
Със сигурност нямаше да му хареса, ако знаеше, че му се отделят 3 седмици
като въведение в курса за социална теория.
Смятам, че и на вас няма вече да ви се харесва това,
защото ще извлечете някои идеи на Маркс.
Ще видите колко различно сте мислели досега,
а как ще разсъждавате, след като прочетете
една книга като "Капиталът" на Маркс.
Друго, което често се случва,
заради гледната точка на преподаваната ви специалност,
е, че много често разбиранията на хората умишлено се насочват
към преподаваната специалност. Карат ви да си кажете:
"Е, аз не съм добър икономист, тъй или иначе няма да уча икономика,
тъй че няма да се мъча да разбирам икономическите обяснения,
ще гледам само да проследя философските му теми".
Даже днес е много интересно да се чете Маркс от тази гледна точка.
Аз изнасям този курс всяка година от 1971-ва, с едно изключение.
Някои години го изнасям 2 пъти, други - три пъти.
В първите години го изнасях пред много разнородни групи.
Една година беше пред философския отдел на Морган Стейт Колеж -
днес Университета Морган Стейт. Друг път беше пред
завършили английска философия студенти на "Джон Хопкинс".
Друга година бяха икономисти, и тъй нататък.
В крайна сметка за мен бе интересно да видя как всеки път,
четейки я с различна група, те виждат съвсем различни неща в нея.
В крайна сметка си извадих ценна поука от това четене
с хора от така различни учебни насоки.
Това понякога ме подлудяваше, но пък научих ценен урок.
Например една година имах група,
следваща програмата за сравнителна литература в Джон Хопкинс.
Бяха седем души.
Започнахме с първа глава и останахме целия семестър на първа глава!
Това ме подлудяваше. Казах им: "Вижте, трябва да я приключим в крайна сметка",
мислех, че е много важно да го направим, но те казаха:
"О, не, трябва добре да я разберем, правилно да я разберем.
Какво точно има предвид под стойност? Какво точно е "стоката пари"?
Какво е фетишизъм? Какво точно значи всичко това?"
И все от този сорт… Попитах ги: "Защо правите всичко това?"
Казаха ми: "Ами ние следваме школата на… " -
дотогава никога не го бях чувал и си помислих,
че очевидно е идиот, след като е създал подобно нещо.
Казва се Жак Дерида
и е изкарал доста време в Хопкинс в края на 60-те, началото на 70-те.
Затова има много последователи в програмата за сравнителна литература.
Едно от неща, което след това осъзнах по този повод…
Научиха ме да обръщам сериозно внимание на езика, използван от Маркс.
Какво казва той и как го казва, какво има предвид и какво не е казал,
това също е изключително важно.
Така всъщност и аз се учех… Сега съм много благодарен на онази група,
не само защото вече не звуча като идиот,
както когато казах, че никога не съм чувал за Жак Дерида.
Така много бях повлиян от онази група,
която ме принуди да разгледам под лупа само първа глава,
и да разсъждавам буквално върху всяка дума, всяко изречение,
всяка връзка с предишното изречение.
Да, наистина искам да свършим с работата.
Наистина искам да свършим с целия том
и затова няма да посветим цялото си време на първа глава,
но различните специалности могат да разкрият пред очите ви такива неща.
Защото Маркс всъщност е написал този текст
от няколко различни гледни точки, както ви казах.
Смятам, че ние трябва да разпознаем
как тези различни гледни точки се кръстосват в самия текст.
Откриваме три по-големи области на вдъхновение за този труд,
и те са развиват подробно
чрез здравата връзка, в случая на Маркс,
с критическата теория, с критичния анализ.
Когато е бил сравнително млад, е написал кратка статия
за журналистическата си колона в "Германски ежедневник".
Заглавието на статията е:
"Безпощадна критика на всичко съществуващо".
Доста кратка статия, препоръчвам ви да я прочетете, защото е пленителна.
Какво прави в нея?
Изобщо не казва, че всички са глупави и разсъждават грешно,
нито смята да критикува всички за начина им на съществуване. Не.
Това, което казва, е, че има наистина много сериозни хора,
които разсъждават върху света наистина усилено.
Те виждат определени неща за света и каквото виждат, е ценен източник за нас.
Критичният метод прави следното: взима каквото са видели те,
работи върху него и го превръща в нещо различно.
Едно от нещата, които казва по-късно и което описва метода му възхитително, е:
начинът, по който се извършва тази трансформация,
е да вземеш коренно различни идеи
и събирайки ги заедно да запалиш революционен огън.
Всъщност точно това прави и той.
Той взима много различни стари школи,
събира ги в едно, стрива ги заедно и създава съвсем различно ново знание.
Както казва в едни от предговорите си:
Ако се опитвате да създадете нова научна система,
погрижете се да промените досегашното тълкуване на понятията.
Трябва да промените целия метод на изследване.
Трите идейни направления, които разглежда в "Капиталът",
са следните:
Първо е идейното направление на политическата икономия -
политическата икономия на 18-ти и началото на 19-ти век.
Тя е главно английска.
Не е само английска, но тръгва от Лок, Хобс и Хюм
до, разбира се, Адам Смит, Рикардо и Малтус.
И много други личности, като Денем-Стюарт и не толкова значителни.
Той подлага всички тези хора на дълбока критика в четвърти том,
наречен "Теории за принадената стойност".
Той не е имал ксерокс, нито интернет и подобни неща,
затова внимателно копира на ръка дълги пасажи от Адам Смит
и после прави коментарите си по тях.
Дълги пасажи от Стюарт
и отново, дълги коментари по тях.
Всъщност това, което прави, днес го наричаме "деконструкция".
Едно от нещата, които научих,
прочитайки "Теории за принадената стойност",
бе как да "деконструирам" доводите по този начин.
Наистина, той прави следното, казва:
"Адам Смит прави това заключение. Но какво е пропуснал?
Какво липсва? Кое е липсващото парче в картината,
което наистина помага да наредим пъзела,
и когато го сложим на мястото му, изводите основно се променят?"
Затова политикономията e наистина доста важна
като една неразривна част от историята.
Познавам политикономията доста добре.
Чел съм много такава и се чувствам в свои води с нея.
Може би, защото идвам от английската школа,
затова се чувствам доста комфортно с нея.
Затова, когато я разглеждаме,
ще ви дам различни материали, отнасящи се до нея,
за да видите откъде Маркс се е вдъхновил за изводите си,
тъй като невинаги е цитирал източниците си в "Капиталът".
Разработва някаква идея, която явно е взета отнякъде
и това е от значение, но Маркс невинаги цитира откъде.
Понякога цитира, разбира се, някои други теоретици,
дори американци, но най-вече французи.
Френската школа в политикономията е доста по-различна.
Маркс се опира и на нея, но тя е само една част от неговия интерес.
Второто идейно направление е
класическата немска критическа философия,
която се простира до гръцките философи.
Маркс е написал дисертацията си върху Епикур,
и затова е добре запознат с гръцките мислители
и с начина, по който гръцкото мислене
е пренесено в немската критическа философска школа -
Спиноза, Лайбниц и, разбира се, Хегел, както и много други.
Тази школа е от огромно значение
и по много начини той използва немската критическа философска традиция
в политикономията. Той ги събира в едно.
Освен това е силно привлечен по много начини, от Кант.
Затова тази школа е от голямо значение.
Аз не съм дълбоко запознат с тази школа.
Не съм добре подготвен с тази школа,
затова тези от вас, които са добре запознати с нея,
по всяка вероятност ще открият неща, които аз пропускам.
Това научих, работейки с групи философи, познаващи отлично Хегел и други,
и видях влиянието на Хегел върху начина, по който работи Маркс.
Зная някои неща, но не съм много силен в това,
въпреки, че бих искал да бъда.
Трябва да ви кажа, че в началото изпитвах симпатия
към английската икономистка Джоан Робинсън,
която казва, че е против начина, по който в труда на Маркс
Хегел си подава носа между нея и Рикардо.
Изпитвах симпатия към думите й.
Някои от проблемите, които имам в разбирането на Хегел,
ме карат да харесвам тези думи.
На шега казвам, а може би не трябва да го казвам,
защото ще разстроя хегелианците тук,
че всъщност хубавото от четенето на Хегел преди Маркс,
е само, че ще можете да разберете Маркс по-лесно.
Затова ако сте чели малко Хегел,
преди да прочетете Маркс, всичко ще е наред.
Третото идейно направление, което използва и често се позовава на него,
е утопичната социалистическа школа.
Тя е най-вече френска,
въпреки че ги има и Робърт Оуен, някои английски мислители,
естествено и Томас Мор от английската школа,
който използва често и навсякъде в текста,
но големите социалистически мислители са във Франция през 1830-40,
където е бумът на утопичното мислене.
Хора като Етиен Кабе, създал групата "Икарци",
идва тук и се установява в САЩ след 1848 г.
Прудон. Сен-Симон. Фурие.
Маркс познава отлично техните трудове - живял е известно време в Париж,
и ако погледнете Комунистическия манифест,
ще откриете, че е разочарован от тях.
Той не харесва начина, по който
утопистите описват някакво идеално общество,
без да имат каквато и да било идея как да преминат от сегашното към бъдещото.
Маркс иска да се опита да превърне социалистическия проект
от утопичен социалистически проект в научен социалистически проект.
Но за да направи това, той не може просто да вземе
английския емпиризъм, английската политикономия и подобните.
Той трябва да пресъздаде, да пренесе научния метод върху всичко това.
И неговият научен подход следователно
се гради в голяма степен в поставянето под въпрос
на водещата английска школа на класическата политикономия,
заедно с водещата немска школа на критическата философия
и утопичния импулс.
Той се пита: Какво е комунизмът? Какво е социалистическото общество?
Как можем да критикуваме капитализма?,
като третият въпрос е водещ за него.
Добре съм запознат с френската социалистическа школа от онзи период,
с утопичния социализъм от онзи период, и съм чел доста за него.
Например, чел съм много от тях, като Фурие,
Сен-Симон и най-вече Прудон, и всъщност мисля,
че Маркс често използва от тях повече, отколкото иска да си признае.
Стреми се да се дистанцира от тази явно утопична школа,
развила се през 30-те и 40-те на 18 век,
която счита виновна за провала на революцията през 1848 г. в Париж.
Тъй като иска да се дистанцира от всичко това, той казва:
"В крайна сметка аз не признавам повечето им идеи",
но всъщност използва доста от техните идеи,
особено на Сен-Симон, както и, отричайки го, Фурие.
Факт е, много от неговите идеи са противоположните на Фурие.
Не можете истински да го разберете, без да разберете какво той отрича.
Както отрича Фурие, по същия начин категорично отрича
и много от политическите икономисти, особено Малтус,
който му е особено трудно да приеме.
Това са някои от основните теми, събрани на едно в тази книга.
Предлагам обаче ние да я прочетем с езика на Маркс,
макар това да представлява редица трудности.
Самият Маркс е наясно с това.
Той коментира много интересно в предговорите си,
най-вече в предговора за френското издание,
където препоръчва то да се публикува на части -
знаете, французите обичат да публикуват неща като файлетони,
и книгата излиза с първите две глави,
на другата седмица още… един вид поредица.
Маркс пише през 1872-ра: "Напълно одобрявам Вашата идея
да издадете превода на "Капиталът" в периодично излизащи свитъци.
В тази форма произведението ще бъде по-достъпно за работническата класа,
а това съображение за мен е по-важно от всички други.
Това е лицевата страна на медала, но има и обратна страна.
Методът на изследване, с който си служа
и който не е прилаган към икономическите въпроси,
прави четенето на първите глави доста трудно и има опасност
да не би у френската публика... " - това се отнася и за вас -
"която винаги с нетърпение се стреми към окончателни изводи
и жадува да узнае връзката
между общите принципи и непосредствено вълнуващите я въпроси
да изчезне интересът към книгата, щом не получи всичко в самото начало.
Срещу това затруднение не мога да направя нищо,
освен още отсега да обърна внимание върху него
и да предупредя читателите, които търсят истината.
В науката няма царски път и до нейните светли върхове
могат да достигнат само онези,
които, без да се плашат от умората, се катерят по нейните стръмни пътеки".
Тъй като вие сте тук, защото ревностно сте се решили да откриете истината,
трябва първо да ви предупредя,
че първите няколко глави са особено сложни и трудни.
Причини са няколко.
Една от тях е неговият метод, за който ще говорим след минута.
Другата причина е особеният начин, по който е решил да разгърне своя проект.
Неговата цел е да разбере
как действа капиталистическият начин на производство.
И той осъзнава, че това е наистина огромен проект.
За да започне този проект,
той трябва да развие понятията, които ще му помогнат да разбере
цялата сложност, съществуваща при капитализма.
В един от своите предговори говори за метода, който е решил да използва.
Казва: "Начинът на излагане…",
сега ще говорим за начина му на излагане.
Той пише това към второто издание:
"Начинът на излагане формално трябва да се отличава от начина на изследване.
"Изследването" - това е процесът на проучване -
"трябва да усвои материала в подробности,
да анализира различните форми на неговото развитие,
и да се добере до тяхната вътрешна връзка.
Едва след като тази работа бъде завършена,
може по съответен начин да бъде изразено действителното движение.
И когато това бъде постигнато,
ако животът на материала…",
това е капиталистическият начин на производство,
"…получи своето мисловно отражение, тогава може и да изглежда,
че имаме работа с една предварителна конструкция".
Маркс говори тук за своя метод на изследване,
който е различен от метода му на излагане.
Изследването му започва с всичко съществуващо - всичко, което се случва.
Започвате с действителността според вашия опит,
както вие я виждате и чувствате.
Това е началната ви база.
Започвате с описанието на действителността
от политическите икономисти, от писателите, от всеки.
Започвате с целия този материал
и после търсите в този материал някакви прости концепции.
Това той нарича "методът на слизането".
При метода на слизането
от действителността, която виждате, се слиза дълбоко,
търсейки някакви основи, основни понятия.
И веднъж като разкриете тези основни понятия,
после пак се изкачвате на повърхността,
за да видите какво става там, и ще откриете,
че освен първоначалното ви виждане за света, от което сте тръгнали,
има и друг начин за тълкуване на случващото се.
Всъщност Маркс е пионер в този подход, който,
ако сте запознати с психоанализата, смятам, че познавате.
Там се тръгва от външното поведение и се търси нещо,
търсят се основните понятия, както прави Фройд.
Откривате набор от концепции и след като ги изкарате наяве, възкликвате:
"О! Този човек се държи така и изглежда по този начин,
но всъщност държанието му се дължи на друго".
Маркс прави същото нещо. Фактически Маркс е откривателят
на този метод в социалните науки:
Тръгва от повърхностния вид и открива основните понятия.
Той решава да започне "Капиталът" с основно понятие.
Започва с изводите от своите изследвания.
'Кое е моето основно понятие?'
Той излага основните термини много просто и директно
и наистина изглежда предварително построено.
Когато го четете за първи път, ще си кажете:
"Откъде идват всички тези неща?
Откъде ги е взел? Защо прави това?"
И през половината време няма да знаете за какво точно говори с тези термини.
Но после малко по малко, продължавайки напред,
ще започнете да виждате как тези термини обясняват случващото се покрай нас.
След това ще започнете да си казвате:
"Ето какво означава всъщност "теорията на стойността".
Ето защо е вкарал темата за стойността.
О! Ето какво всъщност има предвид с този фетишизъм.
Ето защо ми трябват всички тези термини".
Истината е, че можете да разберете как точно действат тези понятия
само прочитайки книгата докрай.
Това е твърде непозната стратегия.
Имам предвид, че сме свикнали с друга стратегия, която ни набиват:
"Научи правилно едно понятие и после премини към следващото!"
Както когато слагате тухла върху тухла.
Маркс е по-скоро като разрязване на лука.
Използвам тази метафора, макар и неподходяща,
защото някой може да я свърже с факта,
че когато режем лук, обикновено се разплакваме.
Но това, което той всъщност прави, е, да тръгне от обвивката на лука
и отивайки в сърцевината му, намира причината за растежа му
и после се връща отново на повърхността.
Затова чак накрая разбирате какво е искал да каже,
когато се върне на повърхността и видите обяснението му за растежа.
Когато започвате от вътрешността постепенно премахвате пластовете.
Това всъщност правите. Постоянно ще обогатявате понятията.
Нещо, което ви изглежда много елементарно и абстрактно понятие
постепенно се обогатява все повече, колкото повече напредвате.
Става дума за разширяване на тези понятия.
Това не е методът "тухла върху тухла" и много от нас не са свикнали с него,
но се погрижете да свикнете с мисълта, че точно така ще работите.
Това за вас означава,
че може да се мотаете като луди поне в първите 3 глави,
защото по всяка вероятност няма да разбирате точно какво се има предвид
преди да напреднете достатъчно с текста.
После ще започнете да виждате
как тези понятия работят и какво представляват.
Дали е вкусна тортата става ясно чак при яденето й.
От началото на книгата до момента, когато разберете
откъде произтичат заключенията, направени от Маркс,
естествено, ще мине малко време.
Включително и за избора му на отправна точка.
Както ще видите, той започва от определението на стоката.
Това е доста странна отправна точка.
Смятам, че повечето от вас, когато мислят за Маркс, се сещат за фрази като:
"Цялата история е история на социални борби".
Затова мислите: "Капиталът би трябвало да започне с класовата борба".
Не зная колко, но сигурно 300 страници изобщо не се споменава класовата борба.
Доста неприятно за тези от вас, които търсят това в нея
и мислят за класовата борба.
Но защо той не започва с парите?
Всъщност в неговото ранно подготвително изследване
той е мислел да започне с парите,
но после все повече разбира, че е невъзможно да тръгне от парите.
Но защо не започва с работата?
Всъщност е можел да започне по много начини,
но решава да започне със стоката.
Ако прочетете предварителните му трудове, ще видите един дълъг период,
между 20 и 30 години, в които е размишлявал по този въпрос.
Коя е най-добрата отправна точка, от която да разработи всичко?
"Кое е сърцето на този лук…", ако предпочитате така да се изразя,
"…който се опитвам да анализирам,
и който ще ми помогне наистина да разбера как работи цялата система?"
И той решава да тръгне от стоката.
Това е произволна начална точка.
Вие няма да видите логиката в нея. Той не я обяснява.
Нито се опитва да ви убеждава в нея. Той просто казва:
"Аз ще започна оттук. Ето как започвам да разсъждавам по темата.
Ще използвам тези понятия".
Много загадъчно начало. И не се опитва да убеждава в нищо.
В този момент си казвате:
"Щом няма никакво оправдание за това, защо да не зарежа текста настрана?"
После нещата стават малко по-сложни.
Стигате до трета глава, където повечето хора,
започнали "Капиталът", спират да го четат,
ако се опитват да го четат по собствено желание.
Когато стигнат до трета глава, започват да си казват:
"Невъзможно е. Така до никъде няма да се стигне".
Наистина е трудно поради тези причини.
Друга причина да е трудно, е, защото
целият набор от термини е замислен не само за първия том на "Капиталът".
Те му трябват, за да го водят през цялото изложение,
през всички теми, които е решил да засегне.
Сигурно ще се отчаете, като разберете, че "Капиталът" е в четири тома.
Затова, ако наистина искате да разберете капиталистическия начин на производство,
трябва да прочетете и четирите тома на "Капиталът".
Първи том е само определена гледна точка
върху капиталистическия начин на производство.
Още по-лошо, четирите тома на "Капиталът"
са само една осма от онова, което е искал да напише.
Ето какво пише в "Към критика на политическата икономия",
подготвителният му текст, където нахвърля различни идеи за "Капиталът":
"Това, което ще анализирам, е следното. Трябва да обясним:
1) Общите абстрактни детерминанти, съществуващи малко или много
във всички обществени формации.
2) Категориите, съставящи вътрешната структура на буржоазното общество,
и оттам другите основни понятия: капитал,
работна заплата, поземлена собственост и отношенията между тях.
Град и провинция. Трите големи социални класи.
Търговски отношения. Циркулация.
Кредитна система" - Интересна тема точно сега.
"Частна собственост.
3) Концентрация на буржоазното общество в лицето на държавата,
от гледна точка на отношенията.
Непродуктивни категории.
Данъци. Държавен дълг.
Обществен дълг. Население.
Колонии.
Емиграция.
4) Международни производствени отношения,
международно разделение на труда, международна търговия,
износ и внос, обменни курсове," - друга интересна тема.
"Пето," - отлична тема, "Световният пазар и кризите".
Ето какъв пейзаж е описал в "Към критика на политическата икономия"
за това, което смята да направи.
Това е планирал да направи,
това е започнал да прави, пишейки "Капиталът".
Той не го е завършил.
Дори не се е докоснал до повечето от тези теми.
Затова "Капиталът" е само началото на този огромен проект,
обширен проект, в който той намеква на много места
как да разбираме държавата, как да разбираме
гражданското общество, как да разбираме емиграцията,
как да разбираме валутния обмен, и други подобни.
Затова ние трябва да разберем причината
за целия този набор от понятия в началото на книгата...
Той се опитва да го създаде така, че да понесе тежестта на цялата структура,
В Първи том той всъщност построява рамката,
като Първи том е само едно парче от целия този пъзел,
който той е искал да сглоби.
Първи том е основен поглед върху капиталистическия начин на производство
от гледна точка на производството, но не на пазара,
не на световната търговия, а само от гледна точка на производството.
Затова нека да приемем, че това, което ще извлечем от този курс,
е анализът на Маркс на капиталистическия начин на производство
от гледната точка на производството.
Втори том е от гледната точка на търговията.
Трети том разглежда създаването на кризите,
както и правилата на разпределението,
лихвата, рентата, данъците, този вид въпроси.
Нека поговорим за метода -
другата част от метода,
който е много важен за начина на изложение и начина на изследване:
Използването от Маркс на диалектиката.
Той казва, пак в предговора,
че в диалектиката ще открием
съвсем различна концепция за анализиране.
Трудно ще откриете случайни думи при Маркс.
Маркс не казва "Това води до онова".
Той почти винаги казва: "Това диалектически се отнася до онова".
Диалектическата връзка е вътрешна връзка,
а не връзка, причинена отвън. Тя е една вътрешна връзка.
Той говори за диалектическия метод
в послеслова към второто издание.
Той казва: "Да,
използвал съм някои идеи на Хегел".
"Но," казва той, "в основата си моят диалектически метод
не само се различава от хегеловия, но е негова пълна противоположност".
Аз смятам, че понякога се забелязва, че не е точно така.
Че, всъщност, Маркс коренно е променил диалектическия метод,
той не само го е преобърнал, както казва.
После продължава: "Преди близо 30 години аз поставих под критика
мистифициращата страна на Хегеловата диалектика."
Маркс тук има предвид трактата си,
наречен "Критика на Хегеловата философия на закона",
"Критика на Хегеловата философия на правото", няма значение заглавието,
и смятам, че тази критика изиграва основна роля за Маркс
в определяне на отношението му спрямо Хегеловата диалектика.
Там той говори за нейната способност да заблуждава.
И тъй като тази мистифицираща форма на диалектиката,
разпространявана от Хегел, става мода в Германия,
Маркс решава да я преобрази по такъв начин,
че тя да може да опише
всяка форма на историческо развитие като гъвкаво и движещо се.
Той трябва да я преобрази така, че да обяснява най-добре
и характеристиките на предишните общества.
Точно това ни казва, че е същественото е този метод,
"Диалектиката не се смущава от нищо
и по самата си същност е критична и революционна."
С тези думи ни казва,
че ще използва този вид диалектичен метод,
за да установи отношенията между елементите в неговата система,
но смята да го направи по начин, който да улови гъвкавостта и движението.
Маркс преди всичко е невероятно впечатлен
от гъвкавостта и динамиките на капитализма.
Това е много странно, тъй като често се казва,
че Маркс е статичен, структурен анализатор.
Ще ви се стори странно, докато четете "Капиталът",
когато осъзнаете, че той вижда движението.
Той постоянно вижда движението.
Постоянно говори за това движение, а то е диалектическо движение.
Затова един от начините, по който би трябвало
да четете Маркс от неговата гледна точка,
е да се опитате да схванете какво той има предвид под "диалектика".
Проблемът е, че той така и не е написал трактат върху диалектиката.
Никога не е казал: "Този е моят диалектически метод".
Съветвам ви следното:
Ако наистина искате да разберете неговия диалектически метод,
прочетете "Капиталът". Това е най-доброто, което има.
И когато сте прочели много внимателно "Капиталът",
ще усетите как точно действа диалектическият метод.
В началото сигурно ще сте малко объркани,
защото вероятно досега не сте използвали диалектично мислене,
и най-учудващият факт е, че колкото по-напред сте в следването,
толкова по-малко използвате такъв диалектически метод.
Малките деца са силно диалектични.
Те виждат движението във всичко.
Те виждат навсякъде противоречията и оборват всичко.
Всяко противоречие е свързано с всичко останало
и вашите деца ви показват удивителни противоречия.
Обикновено тогава вие им казвате:
"Стига си мислил сега върху това! Трябва да мислиш рационално!"
В момента ние приучаваме хората
още от момента на раждането им да не мислят диалектически.
Но е факт, че диалектическият метод е силно интуитивен.
Маркс всъщност възстановява този невероятно интуитивен
диалектически метод и го използва в работата си,
както в своята аналитична схема, което ще видим заедно,
така и в разбирането, че всичко се развива.
Всичко се движи. И той използва такива термини.
Той не говори за "работа", а за "работен процес".
Капиталът не е предмет, а е процес, той е в движение.
Стойността не може да съществува, ако не е в движение.
Когато нещата спрат, стойността изчезва
и цялата система се срутва.
Точно това се случи, ако си спомняте, в следобеда на 11 септември.
Повечето неща спряха. Движението спря.
Самолетите стряха да летят. Вече дори не се прекосяваха мостовете…
И след три дни изведнъж всеки осъзна, че капитализмът ще се срути,
ако нещата не се задвижат отново. Затова Джулиани излезе и каза:
"В името на Бога, извадете кредитните си карти и отидете да пазарувате!
Върнете се на Бродуей! Отидете и правете тези неща. Отидете!"
Буш също се появи на екрана и каза на самолетната индустрия:
"Върнете се и възстановете полетите. Раздвижете се отново". Спомняте си.
С други думи, капитализмът е, както би казал Джек Керуак, "вечно по пътя".
И ако не беше винаги по пътя, не би съществувал.
Маркс оценява това. И е доста странно,
че той бива често описван като някаква статична фигура,
докато в действителност е точно обратното.
Капитализмът се движи и се променя, постоянно е в движение.
Затова и смятам, че Маркс се опитва да открие основните понятия,
които биха ви помогнали да разберете това движение.
Затова някои от неговите идеи са формулирани по такъв начин,
тъй като се отнасят до отношения, отнасят се до преобразуващо действие.
Изглежда така в този момент и изглежда иначе в следващия момент.
Това може да доведе до някакво объркване,
и затова той се опитва да ви изведе от объркването,
създавайки основните термини, основната структура,
която ще ви помогне да разберете всички движения,
които постоянно се случват около нас.
И особено начина, по който това движение се е наложило днес
с капиталистическия начин на производство.
Затова смятам, че един от начините,
по който трябва да се опитате да разберете Маркс,
е чрез оценяването на неговия диалектически метод.
Много хора, включително и много марксисти,
всъщност не харесват неговата диалектика.
Цели среди, като например т. нар. "аналитични марксисти", казват:
"Нали знаете, цялата тази диалектика… "
Те обичат да се самоопределят като "марксисти без глупости,"
защото просто казват: "Тия диалектики са просто глупости".
Освен това има и други хора,
които искат по един или друг начин да вземат нещо истински диалектично
и да го вкарат в причинно-следствена връзка.
Фактически има най-различни тълкувания на думите на Маркс,
твърде далеч от диалектиката.
Възможно е това да е правилно;
аз не се опитвам да ви кажа, че аналитичните марксисти грешат.
Далеч съм от намерението да доказвам,
че грешат хората, които използват позитивистки математически модел.
Те може и да са прави.
Но ако искате да разберете Маркс от неговата гледна точка,
трябва да използвате диалектиката.
И сте свободни да кажете накрая: "Маркс греши,
диалектиката е грешна, не ми харесва, не работи".
Свободни сте да го направите, но преди да го кажете,
трябва да разберете какво представлява и как работи.
Затова бих искал да отделим известно време,
за да опознаем диалектичния подход на Маркс
и да видим как действа той.
Ето и последната точка преди почивката.
Помолих ви да се опитате да четете Маркс
от неговата гледна точка, но водач ще ви бъда аз.
Затова, докато го четете с моя помощ,
моите идеи ще бъдат от съществено значение.
Затова бих искал да ви кажа, че е естествено
да усетите моя интерес към урбанизацията,
към неравностойното географско развитие,
към империализма и към други подобни.
Моите интереси ще бъдат наистина важни, в смисъл,
че те се отразяват в начина, по който аз чета този текст.
В продължение на повече от 30 години
водя вътрешен диалог между себе си и този текст.
Една от причините да обичам да преподавам всяка година, е,
че всяка година се питам: "Колко ли различно ще го прочета тази година?
Какво ли ще ми направи впечатление, което не съм видял досега?"
И ме впечатляват нови неща, защото нови факти са се случили,
нови исторически и географски промени.
Така, когато изникнат определени факти,
аз се връщам назад и търся в Маркс, мислейки:
"Дали е казал нещо по този въпрос?"
Понякога откривам наистина гениални неща,
които е казал по темата, понякога не откривам нищо.
Така продължавам с дългия си диалог
и използвам винаги в своята работа този начин на мислене и тези термини.
По този начин, естествено, променям начина си на тълкуване на текста.
Подозирам, че ако можехте да видите как съм водил този курс преди 25 години,
ще откриете, че съм казвал
коренно различни неща от тези, които казвам сега.
По различни причини, както историческото развитие се променя,
така и интелектуалното развитие се променя.
Изникват всякакви въпроси, които не са съществували преди.
Ето защо всеки го чете по различен начин.
Интересно уточнение. В един от предговорите Маркс говори за същото:
как буржоазната теория тълкува света по определен начин
и после историята доказва, че теоретичните й обяснения са погрешни
и следователно идеите се променят,
когато обстоятелствата се променят.
Значи, идеите трябва да бъдат преразглеждани.
Затова ще откриете, че моето четене също е такова.
Няма начин да се избегне това, но в крайна сметка,
бих искал да ви накарам да откриете вашето собствено тълкуване,
което ще бъде възбудено от текста, в зависимост от вашия опит -
интелектуален, социален, политически.
Да ви е приятно да отговаряте на текста,
както и да го оставите да ви отвръща,
и да оцените начина, по който Маркс се опитва да разбере света.
Смятам, че преди всичко, този текст е прекрасно упражнение
в стремежа да се разбере това,
което изглежда почти невъзможно за разбиране.
От тази гледна точка този текст ще възбуди мисленето ви.
Аз понякога ще ви помагам, но не твърде много,
тъй като в крайна сметка е ваша задачата да си обясните
какво от описаното в този текст е отразено във вашия собствен живот.
Ето защо тази книга е толкова велика.
Тя ще разговаря с вас по някакъв начин.
Предполагам, не по същия, по който разговаря с мен.
Това е напълно логично и напълно обяснимо.
И следователно, бих се радвал за вас,
ако се отнесете към нея с подобна душевна нагласа.
Това е всичко, което исках да кажа в това въведение.
Смятам, че е много полезно просто да прочетем тази първа част заедно
и да се опитам да ви покажа
какво имам предвид под метода му и всичко, за което говорих.
Той започва, казвайки просто:
"Богатството на обществата, в които
господства капиталистически начин на производство
се явява като грамадно натрупване на стоки;
а отделната стока е негова елементарна форма.
Поради това нашето изследване започва с анализа на стоката".
Това е отправната точка, за която вече споменахме.
Но обърнете внимание на нещо относно езика: "изглежда".
Винаги обръщайте внимание, когато Маркс използва думата "изглежда".
"Изглежда" не значи "е".
"Изглежда" означава, че всъщност се случва друго нещо
и най-добре е да погледнете и да потърсите какво е това "друго нещо".
Обърнете внимание също, че той се интересува
само от "капиталистическия начин на производство".
Той не засяга предишните начини на производство
или социалистическите начини на производство,
нито дори смесените начини на производство.
Концентрира се върху капиталистическия начин на производство
в най-чистата му форма.
Смятам, че е много важно да помним това, докато четем този текст.
И така, това е отправната точка.
Ако се замислите, всъщност е много добра начална точка.
Защо?
Колко от нас в тази стая никога не са имали опит със стоката?
Всеки има опит със стоките.
Днес виждали ли сте такава?
А вчера?
Не ги ли купувате постоянно? Не обикаляте ли постоянно, търсейки ги?
Той наистина е избрал един общ знаменател,
нещо общо за всички нас, нещо, което познаваме.
Ние ходим в магазина, купуваме я
и тя е абсолютно необходима за нашето съществуване.
Не можем да живеем, без да използваме стоките.
Трябва да купуваме стоки, за да можем да живеем.
Това е наистина проста връзка и ние ще започнем с нея.
Друго чудесно нещо относно стоката,
и сигурно пак ще се повторя, казвайки го:
няма значение дали сме мъже или жени, или японци, или от друг етнос,
религиозни или не. С други думи:
ние виждаме само тази много проста икономическа сделка.
После той казва: Добре, какъв вид икономическа сделка е това?
Той казва: Стоката е нещо,
което задоволява човешките желания или нужди.
Казва още: Аз не се интересувам от външната форма на стоката.
В следващия параграф казва, че стоката е нещо извън нас,
което после става наше.
Стоката "задоволява човешките потребности от всякакъв вид.
Природата на тези потребности, все едно дали те имат за източник
например стомаха или фантазията, никак не изменя същността на работата".
С други думи: той не се интересува
от психологичните мотиви и ги оставя настрана.
Казва: Аз не се интересувам защо хората купуват стоки.
Те могат да ги купуват, защото ги искат, нуждаят се от тях, желаят ги.
Мога да купувам за забавление, или от нужда, или по друга причина.
Моята цел не е да говоря за тези неща.
Всичко, което ме интересува, е самият факт, че просто някой купува стока.
После продължава и казва: Погледнете добре върху това.
Колко стоки има на света?
Има милиони от тях, всички с различни качества,
и всички ние ги оценяваме с различни количествени мерки.
Той оставя и това настрана и казва: "Разкриването на тези различни страни,
а следователно и на разнообразните начини на употреба на нещата,
е дело на историческото развитие.
Така е с намирането на обществени мерки
за количеството на полезните предмети.
Различията в стоковите мерки произлизат отчасти
от различната природа на измерваните предмети, а отчасти са условни.
Полезността на един предмет го прави потребителна стойност".
Първата голяма идея: ПОТРЕБИТЕЛНА СТОЙНОСТ.
Предметът е полезен за теб. Не ме интересува защо е полезен за теб.
Не смятам да обсъждам историята на потребителните стойности
и подобни неща, нито начина, по който те я измерват.
Интересува ме само концепцията за потребителна стойност.
Забележете как веднага се абстрахира.
Той говори в един от предговорите си
за проблема на социалните учени като него.
Те не могат да отидат в лабораторията, да изолират нещо и да започнат с опити.
Те трябва да направят подобие на "правенето на опити",
използвайки това, което той нарича: "Силата на абстракцията".
И го виждаме моментално: стоката е центърът.
Абстрахирам се от човешките искания, нужди и желания.
Абстрахирам се от всяко обсъждане на определените качества на предметите.
Стига ми само фактът, че в известен смисъл стоката
притежава нещо, наречено "потребителна стойност".
Това веднага го довежда до думите в средата на 32-ра страница:
"При тази обществена форма, която имаме да разглеждаме тук" -
тоест при капиталистическия начин на производство -
"те същевременно представляват
и веществените носители на разменната стойност".
Пак… погледнете тази дума: "носители".
Стоката е носител на нещо. Не е като да кажеш: тя "е" нещо.
Тя е носител на нещо,
което трябва да се определи.
И как ще мислим относно нея?
Когато погледнем развитието на размяната географски и във времето,
ще открием огромно многообразие
от процеси на размяна, пазарна размяна.
Ще видим съществуването на различни съотношения
между блузи и обувки, според времената и според мястото.
Ще видим различни количествени отношения между един тон пшеница
и чифт обувки, тон стомана и прочие.
Така първото, което ще установим относно размяната,
е, че разменната стойност навсякъде е непоследователна.
Той казва: "Разменната стойност
изглежда като нещо случайно и чисто относително,
така че една вътрешна, присъща на стоката
разменна стойност не съществува".
Забелязваме нещо относно разменните отношения:
всяко нещо по принцип може да се размени с всяко друго нещо.
Това означава, както той веднага отбелязва,
че винаги сме в състояние да разменим нещо за нещо друго
и после да разменим каквото сме получили за нещо трето.
С други думи: Можем просто да продължим да разменяме.
Така предметът продължава да се движи.
Така той може да бъде разменен с всички останали стоки в даден момент.
В такъв случай, казва в края на 32-ра страница:
"От това следва - първо, че валидните разменни стойности на една стока
изразяват едно и също нещо.
Но и второ, че разменната стойност не е друго, освен начин на изразяване,
"форма на проявление" на някакво друго, различимо от нея съдържание".
Това значи: дори да държа една стока в ръката си,
аз не мога да я разчленя
и да открия в нея този елемент, който я превръща в годна за размяна.
Не става така.
Тя е разменяема за нещо друго и аз не мога
да изкарам наяве какво я прави разменяема,
търсейки вътре в стоката.
Трябва да погледна стоката в нейния ход.
Тук започваме да говорим за хода, за движението.
Трябва да наблюдаваме него.
Тъй като се движи, тя очевидно изразява нещо
относно разменяемостта,
съизмерима в размяната.
Имам предвид, че всички неща се измерват с размяната.
Защо са съизмерими? И откъде възниква тази оценка?
Откъде идва? Как се определя?
Стоката е носител на това нещо, но то не е вътре в нея.
То се ражда от стоката.
То е отношение вътре в стоката, а не нещо материално.
Тук той съпоставя пшеницата и желязото
и дава един от своите геометрични примери,
изкарвайки основно правило в началото на 33-та страница:
"И така всяко от тези две неща, доколкото то е разменна стойност,
трябва да може да бъде сведено към това трето", каквото и да е то.
"Това общо не може да бъде някое геометрично,
физическо, химическо или някакво друго
природно свойство на стоките", казва малко по-надолу.
Тук установяваме нещо от огромно значение.
Маркс често е описван като някакъв мърляв материалист.
Чували сте: Всичко трябва да е материално.
Но тук виждаме веднага,
че той изобщо не говори за материалната страна на нещата.
Можем да изследваме материала на стоката колкото си искаме,
но няма да открием тайната на нейната съизмеримост и разменяемост.
Няма да я открием.
На следващата страница казва:
"Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество;
като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество," -
тоест: колко от това се разменя за колко от онова,
"значи не съдържат нито атом потребителна стойност".
Съизмеримостта, за която говори, няма нищо общо с полезността на предмета.
След което казва: "Ако оставим настрана потребителната стойност на стоките,
ще им остане само едно свойство…" и тук прави огромен скок напред.
Какво е това свойство? Всички стоки са продукт на човешкия труд.
Това е общото между тях и разменната и потребителната стойности
са носители на това качество на стоките - продукти на човешкия труд.
Но веднага след това казва:
За какъв труд обаче става дума?
Ето един пример:
ако аз съм ленив и несръчен и се мотая 15 дни, за да направя една блуза,
наистина ли тогава тя трябва да струва
колкото това, което си произвел ти за 15 дни с твоя труд,
докато този, който е направил блузата за 3 дни, може да я размени
срещу стоки, направени с 3 дни работа?
Затова казва в началото на стр. 34:
"Те вече не се различават един то друг,
а всички са сведени към еднакъв човешки труд,
към абстрактен човешки труд".
Вижте колко бързо изложение и колко тайнствено звучи:
Потребителна стойност, разменна стойност, абстрактен човешки труд.
Сега идва следното:
"Да разгледаме сега това, което остана от продуктите на труда.
От тях не остана нищо, освен една еднообразна призрачна предметност;"
Маркс обича всички тези неща за призраците,
върколаците и всички подобни неща. Ще срещнем много такива.
Той е голям почитател на Шели, Франкенщайн и други такива,
и ще открием често подобен език. Което е страхотно.
"една проста безформена маса от неразличим човешки труд,
тоест от изразходване на човешка работна сила
без оглед на формата на нейното изразходване.
...Като кристали на тази обща за всички тях обществена субстанция
те са стойности - стокови стойности".
Посветил е тези 4 страници, за да изложи три основни концепции.
Потребителна стойност, разменна стойност, стойност.
Стойността е, което се предава в процеса на размяна на стоките.
Тя е скритият елемент в стоката, която превръща
всички стоки в принципно разменяеми с всички останали.
После казва: Добре, нека се абстрахираме от потребителната стойност
и се върнем да разгледаме разменната стойност.
Тогава ще видим разменната стойност, както казва на стр. 34,
"като необходимият начин на изразяване,
или форма на проява на стойността".
Изразяване, форма на проява; но този път я виждаме по друг начин:
Има нещо тайнствено в разменяемостта на всички тези стоки.
Някаква мистерия относно начина,
по който всички тези стоки могат да бъдат измерени една с друга.
Мистерията е, че всички те са някакви стойности.
Но тези стойности сега са представени от разменната стойност.
Така разменната стойност,
тоест колко всъщност сте дали за този продукт на пазара,
става изразител на стойността, става изразител на труда.
Когато отидете в магазина,
не можете да видите труда в стоката.
Но тя има разменна стойност - цена, нали?
Още веднъж Маркс казва:
Да, стоките са продукт на труда, но вие не можете да го видите,
не можете да видите труда в стоката.
Но имате усещането колко е, защото е представен чрез цената на стоката.
За това става дума -
разменната стойност е символ на нещо друго.
Да кажеш, че нещо е символ на нещо друго,
не е същото, като да кажеш, че "е".
Защото, както някой може да каже веднага,
разликата между символа и това, което нещото наистина Е,
понякога може да бъде огромна.
Маркс отделя известно време, за да говори за същността на разликата
между стойността и нейния символ.
На стр. 34 той казва:
"Дадена потребителна стойност или благо има, значи, стойност само защото в нея
е опредметен или материализиран абстрактен човешки труд"
Опредметен - много важна концепция.
Работният процес се опредметява в нещо.
Тази идея ще стане много важна за Маркс.
Вие имате предмет и имате трудов процес.
Каква е връзката между процеса и предмета?
Тази връзка ще изниква постоянно в текста.
Процесите и предметите - предметът е символ на процеса.
Искате ли един прост пример?
Ако сега започна да ви изпитвам и ви накарам да напишете върху хартия
значението на тези термини и после ви поставя оценка.
Аз бих ви оценил върху хартията.
Но какво общо има тя с процеса, който извършваме тук?
Смятам, че ще се почувствате много оскърбени,
когато ви оценя с 4, 3 или 2, защото все още не сте разбрали нещо.
Всъщност вие се мъчите в момента чрез интелектуален трудов процес
да осмислите какво, по дяволите, съдържа този текст.
Това е много важно нещо.
Но ако аз се опитам да оценявам процеса като предмет?
Всъщност образованието е пълно с такива проблеми.
Обучението е действие, процес.
Хората научават неща, действат, мислят и прочие.
А ние постоянно тестваме колко добри са хората в това действие,
чрез нещата, които пишат.
Дисертации, есета, теми, въпросници и други.
Та това, което Маркс казва, е:
Добре, символът, тоест разменната стойност,
е нещо, което можете действително да видите,
но тя само символизира стойността.
И както ще видим, стойността винаги е процес, движение.
Което означава, че процесът е опредметен.
Трудовият процес - грънчарят прави гърне - накрая е опредметен в нещо.
И на пазара се продава този предмет, а не действието.
Но предметът не би съществувал без действието.
И така, процесът се опредметява.
Някои хора обичат да мислят дисертации,
без никога действително да създадат нещо.
Можете даже да си кажете: Тази идея е страхотна!
Веднага ще стана професор!
Но, естествено, трябва да я опредметите…
Както знае всеки, който е минал през това, можете да имате страхотна идея
и да смятате, че е фантастична, но като се опитате да я напишете върху хартия
да си кажете: Боже господи, колко е безсмислена!
Маркс говори за тази връзка.
Става дума точно за тази основна връзка в идеята за опредметяване.
Човешкият труд се опредметява, материализира
в нещото, наречено "стока".
И вътре в това нещо, количеството труд се измерва
от продължителността на труда, използван за направата на предмета.
Самият труд се измерва, както казва Маркс.
Изчислява се в часове, дни...
Това ни довежда до начина, по който капиталистическият начин на производство
е създал определена представа за времето.
Време. Как капиталистическият начин на производство структурира времето?
Маркс започва да го доказва, казвайки:
Трябва да разберем, че този въпрос е свързан с факта, че времето е пари.
Времето е свързано със стойността по определен начин,
следователно дори мерките, с които измерваме времето,
са съобразени с нуждите
на капиталистическия начин на производство.
По-надолу в същия параграф казва:
"Целокупната работна сила на обществото
се изразява в стойностите на стоковия свят".
Къде съществува това общество и къде преобладава този стоков свят?
Тук не говорим за някакво определено място,
а всъщност виждаме общата ситуация.
Стоковият свят, къде съществува стоков свят днес?
В Китай, Мексико, Япония,
в Русия…
В целия свят.
Когато разглежда обществото, той гледа целия капиталистически свят.
Когато изследва концепциите за труд
и измерването на стойността, той всъщност критикува
целия този свят, а не само определена дейност и определен труд
на определено място и време. Говори за целия свят,
за глобалната ситуация, дори и днешната.
Той прави блестящо описание на глобализацията,
ако искате да я наречете така, в "Комунистическия манифест".
В него Маркс говори за буржоазния стремеж
към създаването на световен пазар и последствията от това,
как старите индустрии се унищожават и се създават нови с голяма лекота.
Маркс пише това в условия, когато светът се превръща много бързо
чрез кораби, влакове и прочие, в световна икономика.
Той разбира много добре последствията от това
и вижда, че стойността не се определя от случващото се у дома,
а от случващото се в "стоковия свят".
Резултатът в крайна сметка е следният:
"Всяка една от тези индивидуални работни сили" -
говори за целокупната работна сила на обществото -
"Всяка една от тези индивидуални работни сили
представлява същата човешка сила, както и всички други
доколкото тя носи характер на една обществена средна работна сила
и действа като обществена средна работна сила".
Тук вкарва нов ключов термин:
"ОБЩЕСТВЕНО-НЕОБХОДИМО РАБОТНО ВРЕМЕ е онова работно време, което,
при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството
и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда,
е необходимо за изработването на някоя потребителска стойност".
Това е неговото първо определение на стойността.
Стойността е обществено-необходимо работно време.
Смятам, че една от причините Маркс така загадъчно да определя
потребителната стойност, разменната стойност и стойността,
е, за да избегне някой, който е чел Рикардо,
да си каже: "Та това е чист Рикардо!"
И наистина е чист Рикардо, но с едно много важно уточнение.
Рикардо казва, че стойността е "работно време".
Маркс казва, че стойността е "обществено-необходимо работно време".
Би трябвало веднага да си зададете въпроса:
Какво е "обществено-необходимо"?
Как може да се определи?
Тук той не дава никакъв отговор.
Ще започнете да осъзнавате отговора на този въпрос,
когато изчетете целия "Капитал".
С други думи, Маркс тук
просто тръгва от понятията, създадени от Рикардо.
Повтаря го, но допълва: "Рикардо е пропуснал това".
Не е достатъчно да кажем, че стойността е работно време.
Трябва да си зададем въпроса:
Какво е обществено-необходимо работно време?
Как се определя? Кой го определя?
И това е голям въпрос.
Бих искал да добавя, че и днес този продължава
да е големият въпрос за световния капитализъм:
кой и как определя стойността?
Имам предвид, че всички обичаме да мислим, че си имаме собствена стойност
и всеки обича да говори за стойността.
Но Маркс тук ни казва: "Вижте, стойността се определя
от един процес, който ние не разбираме".
И тя не е наш избор, а нещо, което ни се случва.
Трябва да открием как това се случва.
Ако искате да разберете кои сте вие
и къде се намирате във водовъртежа на стойностите и всичко останало,
то трябва да разберете как се създава стойността,
как се произвежда и какви са последствията
за обществото, околната среда и всичко останало.
Ако смятате, че можете да разрешите въпросът с глобалното затопляне
без всъщност да се занимаете първо
с въпроса кой определя структурата на стойността
и как тя се определя в тези процеси,
значи се подигравате със себе си.
Маркс всъщност казва:
Вие трябва да откриете какво е обществено-необходимото.
Ще отделим доста време, за да разгледаме какво е обществено-необходимото.
Той веднага уточнява, че все пак стойността не е фиксирана.
Както вече споменах, той винаги се фокусира върху гъвкавостта на нещата.
Казва: "Естествено, стойността се променя с продуктивността".
"Напр. след въвеждането на парния тъкачен стан в Англия,
е бил достатъчен може би само половината от предишния труд
за преработка на известно количество прежда в тъкан.
Английският ръчен тъкач в действителност и след това
за тази преработка е имал нужда от същото работно време, както и преди,
но продуктът на неговия индивидуален работен час
вече е представлявал само половин обществен работен час
и затова е спаднал на половината от предишната си стойност".
Значи на първо място стойността е крайно чувствителна
към революциите в технологиите, революциите в производителността.
В голямата си част "Капиталът" се занимава с разглеждането
на тези революции в производството,
свързани със стойността.
Това води до извода в началото на стр. 35:
"Само количеството на обществено-необходимия труд,
или обществено-необходимото работно време
за произвеждането на една потребителна стойност
определя величината на нейната стойност"
Това е дефиницията.
"Отделната стока тук се взема само като среден екземпляр от своя вид".
После пак го повтаря. Често ще видите Маркс да прави така.
Той се повтаря.
Дава примери за нещата и ако не уловите веднага смисъла на примера,
той след малко пак повтаря идеята, уточнявайки:
"Стойността на една стока щеше да бъде значи постоянна,
ако необходимото за нейното произвеждане работно време оставаше постоянно.
Но то се променя заедно с всяка промяна в производителната сила на труда".
После започва да говори за това. Обърнете внимание:
"Производителната сила на труда се определя от разнообразни условия;
преди всичко от средното равнище на сръчността на работниците,
от степента на развитието на науката и на нейната технологическа приложимост"
Маркс много се вълнува от значението на технологията и науката за капитализма.
"…от обществената организация на работния процес,
от широтата и ефективността на средствата за производство
и от природните условия".
Широк спектър от елементи се отразяват върху стойността.
Преобразяването на естествената околна среда води до революции в стойността.
Технологията и науката, социалната организация на производството,
технологиите и всичко останало...
Затова всъщност стойността зависи от огромен сбор елементи
и той тук не се задълбочава в изброяването на всички,
а просто иска да ни предупреди, че това, което наричаме стойност, не е постоянно.
Тя зависи от постоянните революционни трансформации.
После става нещо странно.
Точно в последния параграф, той изведнъж казва:
"Един предмет може да бъде потребителна стойност, без да бъде стойност".
Добре, всички сме съгласни с това.
Ние дишаме въздух и досега не сме го бутилирали,
въпреки че ще започнем и това да правим.
Нещо може да е полезно и да е продукт на човешкия труд, без да бъде стока.
Отглеждам домати в двора си и ги ям.
Много хора, дори и при капитализма,
продължават да си произвеждат много неща за тях самите.
С известна помощ от "Направи си сам".
"За да произведе стока" - ето определение за стоките,
"човек трябва да произведе не само потребителна стойност,
но потребителна стойност за други".
Значи не просто потребителна стойност за феодала,
каквато създава крепостния селянин,
а потребителна стойност, която ще получат другите чрез ПАЗАРА.
Значи, стоката е потребителната стойност,
която вие сте произвели и която отива на пазара.
"Най-сетне", казва, "нито един предмет не може
да бъде стойност, без да бъде предмет за потребление.
Ако той е безполезен, то и съдържащият се в него труд е безполезен,
не се смята за труд и затова не създава никаква стойност".
Сега изглежда, че се освобождава и абстрахира
от казаното по-горе за потребителната стойност.
Беше казал: "Няма да се спирам върху потребителните стойности,
те не ме интересуват. Абстрахирам се от тях.
Ще взема разменната стойност и тя ще ме доведе до стойността.
Но веднъж като погледна стойността, започвам да казвам:
няма значение какъв труд е вкаран в предмета, ако никой не го иска.
Ако той не задоволява човешките искания, нужди или желания, той няма стойност".
Значи стойността на предмета зависи от факта
дали той е потребителна стойност за някой, някъде.
Трябва да можете да я продадете.
Той отново вкарва потребителната стойност в идеята за стойността.
Много интересна структура се получава. Нещо такова:
Това бих искал да направите: след края на всеки прочетен раздел,
да помислите върху изградената терминология,
и как са свързани термините помежду си.
Днес получихме нещо подобно на това:
Тръгваме от стоката.
Казахме, че всъщност стоката има двояк характер.
Тя има потребителна стойност
и освен това има разменна стойност.
Разменната стойност е символ на нещо.
На какво?
Тя е символ на стойността.
Но стойността не означава нищо,
ако не е свързана отново с потребителната стойност.
Какво е стойността?
Обществено-необходимото работно време.
Ако имате къща, повече ви интересува
нейната потребителна или разменна стойност?
Ако и двете ви интересуват, значи искате хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.
Нали така? Тук има противоречие -
ако искате да получите разменната стойност на нещо,
не можете да имате и потребителната му стойност.
Ако искате да потребявате нещо, трудно ще получите разменната му стойност,
освен ако не го ипотекирате или другите такива неща,
които хората правят през последните няколко години.
Обърнете внимание на структурата:
Самата концепция за "стока" притежава два аспекта.
Но ако погледнете стоката,
можете ли да я разделите на две и да кажете:
това е потребителната й стойност, а онова разменната?
Не можете, тя е единство.
И въпреки това единство, имаме двоен аспект.
Този двоен аспект ни позволява да определим
нещото, наречено стойност, като обществено-необходимо работно време.
Стойността е носител точно на това.
Носителка на това.
Но, за да бъде стойност, предметът трябва да бъде и полезен.
Естествено, в тази връзка можем да видим
колко въпроси изникват относно търсенето и предлагането.
Ако предлагането е твърде голямо, стойността ще падне,
ако е твърде малко, ще се покачи.
Така че тук е замесен и въпросът с търсенето и предлагането.
Маркс всъщност не се интересува много от него.
Както казва на много места в изложението:
"Това, което ме интересува, е какво става,
когато търсенето и предлагането са в равновесие".
Когато те са в равновесие, анализът е съвсем различен
и стойността на стоките се определя
от това обществено-необходимо работно време,
каквото и да означава обществено-необходимо.
Така от тази интересна структура започваме да говорим
за стойността на стоката.
Можем да говорим за стойностите на стоката.
Трябва да стигнем до точката, в която разбираме,
че стойността на стоката представлява
обществено-необходимо работно време.
От друга страна ви съветвам да разгледате
как тук работи диалектическият метод на Маркс.
Можете ли да кажете, че разменната стойност създава стойност?
Можете ли да кажете, че разменната стойност създава потребителна стойност?
Или че потребителната стойност или каквото и да е, произлиза от нещо друго?
Този вид анализ не е причинно-следствен.
Той разглежда отношенията, диалектичните връзки.
Можете ли да говорите за разменната стойност
без да говорите за потребителната?
Не, не можете.
Можете ли да говорите за стойността без да говорите за потребителната стойност?
Не можете.
С други думи, не можете да говорите за нито една от тези концепции,
без да говорите за всички останали.
Това имам предвид, казвайки,
че термините са събрани като в лукова глава.
Съществува цялостен, здраво свързан сбор от връзки между тези термини.
Освен това видяхме, че ще говорим за действието, за движението,
за правенето на нещата, за трудовите процеси,
които се опредметяват в потребителната стойност
и които се символизират от разменната стойност.
Имаме много интересна структура от термини,
които не са в причинно-следствена връзка.
Те са вътрешно свързани.
Разбирайки това,
ще започнем да виждаме и определени противоречия, които вече споменах.
Да, би било прекрасно
да имаме потребителна стойност и разменна стойност едновременно.
Но много често сме изправени пред необходимостта да направим труден избор.
Трябва ли да използвам потребителната стойност
или трябва да взема разменната стойност?
Тоест, дали да се откажа от разменната или потребителната стойност?
Всекидневно правим това, когато отидем в магазина, нали?
Трябва ли да се разделя с разменната стойност - парите,
заради тази стока, или не?
Трябва ли да взема парите? Какво трябва да направя?
Маркс започва от нещо, което обяснява нещо друго.
Но по начина, който го прави, той не казва: "Това е причинено от онова".
Това не е причинно-следствен анализ.
Ето откъде тръгвам, оттук искам да започна да мисля върху нещата.
Това е диалектичен начин на доказване,
който вече ни разкрива нещо
относно изборите, които правим, влизайки в магазина,
и нещата, които виждаме в магазина.
В магазина виждаме символи на човешкия труд, а не самия човешки труд.
Можем да купим само неговия символ.
Ние търгуваме със символа, който е опредметен
и изглежда като стойност,
и после трябва да изберем между потребителната и разменната стойност.
В такива ситуации изпадат всекидневно всички хора.
Можете да видите тази терминология,
която Маркс обяснява малко по-различно от мен,
но ако се замислите, ще видите, че тя може да ви помогне да разбирате.
Затова не я заучавайте като някаква абстракция.
Опитайте се да я облечете с подходящи примери, мислейки върху нея.
С това какво всъщност се има предвид?
Как това ще ми помогне да разбера какво се случва около мен?
Този вид ключови въпроси
се пораждат от такъв вид анализ.
Бих искал с това въведение
да ви опиша начина,
по който да се опитате да четете тази книга.
Невинаги ще успявате да го направите.
Но ако в края на всяка част се върнете в началото й,
запитайте се за какви връзки той говори.
Какво тези връзки ми казват
не само за тези неща, но и за случващото се наоколо?
Във всекидневния ни живот какво се случва на пазара
и навсякъде другаде? Какво ми казва текстът?
Дали ми казва нещо?
В началото ще ви е доста трудно да видите какво ви казва,
но напредвайки Маркс започва да посочва примери, раждащи се от тези връзки
и ще продължава да ви води
към далеч по-лесно разбиране на тези движещи сили.
Той действа по този начин.
Смятам, че е добре да ви посъветвам
да се върнете в началото на тази част
и внимателно да разгледате начина, по който тези идеи са развити
и как работят от тази гледна точка.
Обобщавайки, винаги говоря по този начин във въведението на курса.
Осъзнах тази необходимост от горчив опит.
Бих искал да се опитам да ви въвлека в текста, затова оттук нататък,
след като сте го прочели вече много внимателно,
несъмнено ще се породят редица въпроси в главата ви.
Затова, когато говоря за нещо и не можете да го схванете,
защото не ви се връзва с това, което вече сте научили,
ви моля да ме прекъснете.
Няма проблеми, но ме прекъсвайте върху текста.
Както Маркс казва в предговора към френското издание,
хората много често искат да говорят за политика,
аз обожавам да говоря за политика.
Но понякога, ако говорите все за политика, ще забравите текста,
а всъщност целта на този курс е
да прочетем и разберем книгата.
Ако искате да говорим за политика, после можем да отидем в бара
и да говорим за политика колкото си искате, пред няколко бири.
Това също е част от удоволствието в този курс.
Но тук ние ще се опитаме да се посветим на текста.
В някои моменти, които ще се опитам да ви посоча,
е възможно да изживеете нещо изключително,
когато откриете връзка със структурата на анализа. Той е изключително полезен.
Тогава хората обикновено казват: "О, това ми напомня нещо,
когато работех за Ей Ти енд Ти, се случи това и това, и това…
И е точно както Маркс го описва!"
С други думи, постоянно ще откривате връзки между текста и опита ви.
Нямам нищо против, напротив, това е винаги много полезно.
Но всъщност това, което ще се опитаме да направим,
е да разберем текста и да го опознаем по-добре.
Не преставам да повтарям,
че само след като сме го опознали достатъчно,
можем да оспорваме идеите, изложени в него.
Имаме още около 10 минути, ако някой иска да зададе
въпроси върху казаното.
Винаги съм мислила, че когато се говори за стойност във философската школа,
обикновено се има предвид идеята, че тя е абсолютна
и че съществува напълно независима,
и се чудя как можем да приемем марксовата дефиниция
за стойността като обществено-необходимо работно време,
тоест като зависеща от обществото.
Няма ли някакъв начин тя да бъде външна,
може би в някакво общество с точно определена стойност,
което да се опитаме да пресъздадем
и в което двете неща да се примирят?
Или стойността е винаги и неизбежно някаква химера?
Мисля, че трябва да разбереш следното:
Маркс определя стойността като нещо,
съдържащо се в процесите на капиталистическия начин на производство.
Той би ти казал, че можем да имаме алтернативни стойности, чудесно.
Можем да мечтаем за тях и да ги желаем.
Но те не биха имали голямо значение,
преди да ги превърнем в реална стойностна система,
управляваща всекидневието ни, както го прави днешната.
Затова Маркс няма против да се мисли върху алтернативни стойности.
И наистина смятам, че един от големите въпроси,
пред които сме изправени днес, е какви алтернативни стойности
бихме искали да видим да действат на световния пазар.
Справедливи стойности…
Това се случва често по екологичните въпроси, например.
Хората искат да говорят за екологични стойности,
които би трябвало да бъдат взети под внимание.
Отговорът, според мен, е, че Маркс би казал: "Чудесно!"
Е, може и да не каже така… Той е имал ясна цел къде иска да отиде.
Но смятам, че теоретично би казал:
Чудесно! Но за да може твоята идея за стойност да проработи,
ти трябва да се изправиш срещу една, която сега е доминираща.
В смисъл, какво се случва в магазина, как живеем всекидневно и прочие.
Говорим за теория на стойността,
която е впримчена вътре в капиталистическия начин на производство.
Често се допускат големи грешки,
най-вече защото стойността е свързана с труда и трудовите процеси.
В социалистическите общества е имало много предложения
Марксистката трудова теория за стойността да се приеме като принцип
и върху нея да се базира изграждането на социализма.
Но не това казва Маркс, напротив: "Стойността е присъща
на капиталистическия начин на производство".
И ние трябва да си изясним какво точно е тази стойност.
Има алтернативни теории на стойността.
Естествено, вие можете да философствате върху тях,
да мислите върху тях, да се притеснявате за тях - социално, политически и прочие.
Препоръчвам ви винаги да сравнявате с неговата гледна точка,
защото много лесно обяснява как работи капиталистическия начин на производство.
И ако желаете наистина да лансирате различен набор от ценности,
то ще трябва да преобърнете капиталистическия начин на производство.
Това е и неговото революционно намерение.
Там има друг въпрос.
Би ли могъл да ни кажеш как би трябвало да гледаме на опредметяването.
Защото моето разбиране на понятието е, че е много по-фиксирано.
Когато трудът се опредмети,
той се отдалечава от работника и се получава разделение.
Как бих могъл да си го представя като движение?
Отново… Не става дума…
Не е…, момент, нека ви дам един пример:
Да приемем, че работникът прави къща.
Други работници са се трудили по нея и са си тръгнали,
после идват други например.
Въпросът е: къщата завинаги ли ще запази определената й стойност?
Ако гледаме през очите на Маркс, отговорът е "не".
Защото, нека си представим, че стане революция в технологията
и изведнъж изграждането на къщите стане много по-лесно.
Тогава ще можете да се преместите от крайния квартал някъде другаде,
благодарение на външните промени, които са се намесили.
Това ни връща към факта, че нещо като къщата
притежава потребителна стойност и потребителната стойност се запазва,
а ако можете да я продадете, има и разменна, макар и намаляла с времето.
И така, във всяко нещо има движение,
затова нещата и техните качества не са фиксирани.
Още веднъж, намесват се много динамики.
Но Маркс решава да не се концентрира в "Капитала" върху това.
Казва нещо от сорта:
"Добре, приемам за момент, че нещата са фиксирани",
но не забравя тук да ни предупреди:
"Огледайте се! Всичко е в движение,
никога не е фиксирано, постоянно се променя,
понятията са динамични, а не статични. Опредметяването го има,
но дори самият смисъл на опредметяването се променя
в зависимост от мястото и времето.
Всички тези елементи си взаимодействат.
Смятам, че капиталистическият свят, който описва Маркс,
се различава съществено от днешния капиталистически свят.
Например, днес имаме определени закони, които защитават монополите -
само някои компании могат да произвеждат определено нещо
и това води до доминацията на тези компании.
Това не са закони, защитаващи свободния пазар.
Как това се отразява върху стойността - обществено-необходимото работно време?
Ето, това са някои от въпросите, които ще се породят във вас.
Какво е обществено-необходимо работно време?
Как то се определя?
До каква степен зависи от монополите, установили се на пазарите?
До каква степен зависи от империалистическите политики?
До каква степен зависи от колониалните заробвания?
С други думи, това са отворени въпроси.
И Маркс е готов да дискутира принципно по всички тези въпроси.
Но нека повторя, че ние тук ще се фокусираме
върху марксовата концепция за чистия капиталистически начин на производство.
Която, както ще видим, се базира върху идеите
на класическата политическа икономия.
С други думи: класическата политическа икономика твърди,
че може да се установи перфектно функциониращ пазар,
че държавата ще изчезне и няма да има монополи.
Затова Маркс казва: Добре, нека приемем,
че класическите политически икономисти са прави и светът е устроен така.
Ще видим примери, когато
това условие го поставя пред сериозни трудности.
Но дори и сега, няма нищо в тази концепция,
което да изключва възможността от влиянията, за които говориш.
Поне за мен, изразът "обществено-необходимо"
е нещо, което е постоянно отворено и се променя непрекъснато.
Какво е обществено-необходимо сега
в сравнение с обществено-необходимото през 1850-та?
Много са различни.
Бих искал да мислиш за него
като за променливо понятие, но да разбереш как Маркс го използва
по точно определен начин за точно определена ситуация
и с точно определена цел.
Обществено-необходимото включва ли работата,
нужна на работника за неговото размножаване?
Обществено-необходимото може да включва и това.
Както много феминистки социалистки
отбелязваха в дебатите през 60-те и 70-те години,
целият въпрос с обществено-необходимото
трябва да взима предвид някои основни разходи по възпроизвеждането,
които се раждат в рамките на семейството и които тежат върху плещите на жените.
Ако погледнете цялата история на индустриалната революция,
женският труд във фабриките е най-разпространен, така е и до днес.
По-голямата част от пролетариата днес са жени.
Как възпроизвеждането се отразява в социален аспект,
и как да се интегрира в обществено-необходимото работно време,
винаги е било обсъждан въпрос сред марксистите.
Между другото, Маркс винаги е бил скептичен към термина "марксист".
Веднъж дори казва: "Аз не съм марксист".
Това, което е имал предвид, е, че винаги много неща са се казвали от негово име,
каквито всъщност той никога не е казвал.
Това е една от причините да ми се иска
да мислите върху нещата от гледната точка на Маркс.
Защото е много важно да разберете как той развива
концепцията за обществено-необходимото, която ще разгледаме.
Как след това ще искате да я развиете, е нещо отворено за дискусии и дебати.
Как ще искаме да я развием като социалистически,
или социално-екологически, или социално-феминистки програми...
Как ще изберем да я развием e въпрос, който зависи от нас самите.
Смятам, че Маркс не би искал да гледаме на книгата
като на някакво евангелие, което да следваме сляпо
и което не ни позволява да намерим собствения си път.
Тя не е ограничаваща с аргументите, а иска да сте свободни мислено
и да търсите всички възможни начини,
всички възможни алтернативи, всички възможни пътища за развитие.
Последен въпрос.
Можеш ли да кажеш накратко какви са разликите
между потребителната и разменната стойност?
Потребителната стойност е блузата или обувките,
всичко, което ползваме. Разменната стойност е
блузата или обувките на пазара, тяхната цена, казано по-просто.
Не обичам да използвам думата "цена" преди да сме говорили за парите.
Но когато разгледаме този въпрос,
ще видите как се определят цените на пазара,
и че разменната стойност е цената на стоката.
Сега ще се разделим. Благодаря ви много.
Следващата седмица няма да се срещаме. Има някакъв празник, нали?
Денят на труда. - О, денят на труда, хубав празник.
Следващия път ще прочетем края на първа глава, и втора глава.
И ще приключим в края на втора глава. Тя е доста кратка.
Останалото от първа глава е много любопитно по различни причини.
Споменах ви за литературния стил на Маркс. Стилът му се променя
от чисто аналитичен, който виждаме тук, и следващия път ще видим пак,
до това, което наричам "счетоводен стил", който е смъртоносно скучен.
Например: "Това струва 2 шилинга, онова струва 3 шилинга,
а онова 2 и половин пенса. Ако прибавим това към онова, ще получим... "
Смъртоносно скучно.
Трета глава е доста дълга
и освен това е написана в такъв стил.
Според мен е трябвало да я направи по-кратка.
Но пък в нея има нещо много важно и ще се наложи да се преборите с нея.
Последната част от Първа глава е върху фетишизма на стоките,
където говори за върколаци и Робинзон Крузо
с невероятен литературен стил. В тази глава наведнъж ще откриете
няколко примера за различните стилове писане на Маркс.
Всичките на едно място.
Ако тръгнете да пишете дисертация по този начин, хората могат да ви кажат:
"В името на Бога! Махни го това, не се прави така!"
И ще трябва да изберете определен стил.
А той пише с различни стилове. И го прави с удоволствие.
Всъщност е доста забавно, защото ще започнете да си казвате:
Как това е свързано с онова?
И какво всъщност означава? Така че, първа глава е такава.
Втора глава е общо взето кратка, и отново, доста аналитична.
Ключовите идеи са изложени както досега.
Тя е още една крачка към създаването на терминологията.
Значи първа и втора глава за следващия път.
В памет на Пейчо Пейчев
Превод и субтитри Даниела Пенкова
www.dokumentalni.com kolibka.com