Tip:
Highlight text to annotate it
X
[Девета симфония на Бетовен]
Вратовете ни малко се измориха от гледане нагоре,
но си струва.
Намираме се в сградата на Виенския сецесион
и в момента разглеждаме "Фризът на Бетовен" на Густав Климт.
Сецесионистите решават да направят нещо наистина радикално
и да създадат нещо, което е изцяло базирано на скултура на Бетовен от Макс Клингер
с идеята да се използва до край изкуството,
включвайки архитектура, скулптура, рисуване и музика.
Идеята зад Gesamtkunstwerk, или тотално и пълно изкуство,
е да се обединят изкуствата,
като се смята, че обединяването на изкуствата е било нещо загубено вече.
Идеята за Gesamtkunstwerk идва от Рихард Вагнер,
който смята, че операта е както музика и реч,
така и сценичен дизайн и костюми.
Нещо, което представлява целокупност на изкуствата,
но което е било като загубен идеал.
Но откриването на тази изложба
вървеше версията на Малер на Девета симфония на Бетовен
и човек може едва ли не да чуе музиката на това място тук.
Бетовен е смятан за изолиран, претенциозен, неразбран гений.
Човек, в когото художниците от 19. век виждали себе си.
Точно преди да нарисува "Фризът на Бетовен"
Климт е преследван заради стенописите,
които прави за университета.
Така че тази идея за отчуждението, за самотния гений,
наистина са намерили своя отзвук в този момент.
"Фризът на Бетовен" сега се съхранява в мазето на сградата на Виенския сецесион
в стая по образец на предишната, в която е съхраняван.
Фризът започва по дългата стена с много пестелива композиция.
По-голяма част от тази стена е празно пространство, просто мазилка.
Но на върха виждаш низ от фигури в дълги падащи дрехи,
които сякаш се носят или почти летят над това пространство.
Очите им са затворени.
Телата им се удължени, това са гении-покровители,
или митологични фигури, които символизират копнежите на човечеството.
Гениите са прекъснати в една част на фриза,
където се появява първо младо момиче, голо, в профил.
Тя всъщност представлява само очертание.
Стиснала е ръце, изглежда доста свенлива,
но също така носи надеждатата.
До нея има две фигури на колене, които също са голи.
Тези фигури изобразяват страдащото човечество,
защитени от рицар, който е целият в златни доспехи и с две женски фигури над него,
изобразяващи амбиция и състрадание.
Можеш да видиш как амбицията държи лавров венец,
като че ли подстрекава рицаря за нещо.
Фигурата на рицаря има шлем в краката си
и носи огромен меч.
Тук я има идеята за търсенето на митичната фигура,
която да бъде някакъв вид спасител.
Австрия и Германия ще изкривят тези идеи по ужасен начин,
когато хората ще започнат да виждат в обезумели фанатични фигури спасителя.
Помисли за Хитлер и останалите.
Всъщност някои от тези лидери
вече се появяват във Виена през последното десетилетие на 19.век.
Нека да преминем към следващата стена,
която представя силите, от които рицарят е тук да избави света.
Тъмните сили.
Тази стена е изрисувана в мрачни цветове
и визуално е като препятствие, през което рицарят да мине.
Той трябва да може да победи,
но също така и да устои на изкушението.
На левия край на стената виждаме три горгони.
Това са митични гръцки чудовища.
Те са три сестри, които имали змии вместо коса,
най-известната от които е Медуза.
Те са били смъртоносни, но също са рисувани по много изкусителен начин.
И над трите горгони различаваме
фигурите на болестта, лудостта и смъртта, пресъздадени като жени.
Фигурата, която заема най-голяма част от стената обаче
е на чисто зло - това е митичният Тифон.
Когато гледаш Тифон, със сигурност можеш да разпознаеш
главата му като на маймуна, но цялата декоративна картина вдясно
също е Тифон.
Можеш да откроиш огромно синкаво крило на орел,
а под него - тяло като на влечуго.
И в това влечуго виждаме друга женска фигура,
която пресъздава изгаряща мъка.
И докато другите фигури са в златно и синьо,
тя цялата е в сиво и черно.
Завита е както в собствената си коса, така и с тънък воал.
Фигурите вдясно от Тифон
похотта, разврата и невъздържанието.
Гениите отново се появяват, така че последната стена отново е светла.
Тази стена пресъздава спасението на човечеството в изкуствата,
така че виждаме и фигура, свиреща на лира, която изобразява поезията и музиката.
Тя е приказно обвита в блестящо злато.
Това е богато орнаментирана повърхност,
шарките по дрехата ѝ са създадени със скъпоценни камъни,
които отразяват светлината.
Това е почти като картина върху древногръцка ваза -
с линейността и декоративността.
В тази част на фриза гениите се появяват вертикално.
Има чувство за завършеност, за задоволени копнежи.
Изглеждат унесени в захлас,
сякаш се движат в такт с музика.
В края на Девета симфония Бетовен включва стиховете
на "Ода на радостта" на Шилер, което представлява тази триумфална музика,
където огромен брой гласове едновременно се включват
и изразяват един вид пълна завършеност.
Един от стиховете в "Одата на радостта"
гласи "целувка за целия свят" и в тази фалическа форма
в самия край на картината виждаме мъж и жена в прегръдка,
увити в златен пашкул и със слънцето и луната от двете страни.
Изглежда водата се върти около тях, за да ги обгърне и съедини,
а телата им са толкова близо, че почти се сливат.
Главите им не се виждат,
а любовта им е събирателно на всичко в този фриз
и изглежда като толкова перфектен визуален израз на начина,
по който музиката на Бетовен достига до кулминацията.
[ Девета симфония на Бетовен ]
.