Tip:
Highlight text to annotate it
X
„Ние го наричаме нова форма на зло в света. Това никога не е правено от нито едно правителство
в миналото -- да се обърне към голяма група от собствения си народ и да каже: „Ще ви убием
без какъвто и да било процес и след това ще продадем органите ви.""
„Лице от САЩ или Канада, например, може да насрочи бъдещата си трансплатация
на определена дата."
„Това е престъпление срещу човечеството. Ужасяващо е и трябва да престане."
Убити за органите им: Тайният държавен бизнес на Китай с трансплантации
„Ако ще ходите в Китай и ви предстои трансплантация на черен дроб през трите ви седмици престой там,
то това означава, че някой ще насрочи екзекуция, ще определи кръвната група и типа тъкан на потенциалния екзекутиран,
за да бъдат те готови, преди да трябва да си вървите."
„Започвайки към края на 1999 г., броят на извършваните трансплантации просто избухна."
В Китай се извършват повече операции за трансплантиране на органи от всяка друга страна, с изключение на САЩ.
Но за разлика от другите държави, Китай няма ефективна програма за даряване на органи. Причината е културна:
китайците вярват, че тялото на човек трябва да остане непокътното дори и след смъртта.
Китайският заместник-министър на здравеопазването, Хуанг Джиефу, предполага, че се извършват
7000 трансплантации годишно с органи от починали хора.
И че над 90% от тях са екзекутирани затворници.
Броят на наказателните екзекуции в Китай е информация, класифицирана като „държавна тайна",
но по оценка на „Амнести Интернешънъл" цифрата е около 1700.
„Сметките просто не излизат. Несъответствието е просто прекалено голямо."
С едва 1700 екзекутирани престъпници и без ефективна система за даряване на органи,
откъде идват останалите органи?
Джао Шухуан е била в китайски трудов лагер, защото практикува Фалун Гонг.
„Във всеки трудов лагер, в който бях, ни правеха пълен медицински преглед.
Вземаха ни кръв и я изследваха.
Всеки трудов лагер правеше същото."
„По наша оценка за периода между 2000 и 2005 г. са извършени над 41 500 трансплантации,
които нямат друг обясним източник."
„Абсолютно съм убеден, че в продължение на дълъг период от 1999 г. насам
се е извършвало насилствено отнемане на органи от затворници, особено от практикуващи Фалун Гонг."
„Пазачът ни откара в болницата към трудовия лагер „Масанджя"
и разбрах, че изследват урината и кръвта ни за чернодробна функция."
„Лекарите отиват в лагерите. Преглеждат очите им, изследват
органите им с ултразвук и т.н. и това са единствените хора в лагерите,
които минават подробен медицински преглед."
През 2006 г. двама канадци -- международният адвокат по човешки права Дейвид Матас и
бившият държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския регион Дейвид Килгор започват разследване по обвинения
в насилствено отнемане на органи в Китай.
Там откриват поне 52 косвени доказателства, включително интернет страници на китайски болници,
предлагащи съвместими органи за по-малко от седмица.
„Това е просто невъзможно, освен ако няма неограничен източник на органи. И това да са хора,
които са живи. Говорим за живи донори. Самата операция е форма на екзекуция.
Това са били живи хора, които са били убити заради органите им."
„Това те кара да мислиш за някакъв гротесков ресторант, където си избираш омара, докато е още в аквариума.
Но тук говорим за човешки същества."
„Военните правят пари от това, болниците правят пари от това,
посредниците правят пари от това. И говорим за пари; говорим за
огромен мулти-милионен бизнес."
Журналистът и автор Итън Гатмън решава да извърши собствено независимо разследване.
„Имаме свидетели на изчезване на хора; хора, които са били прегледани и след това са изчезнали,
пълни автобуси, цели затворнически отделения, които са били изпразнени.
Сведенията започват да изглеждат като нещо много, много по-голямо."
Подобно на тибетците и християните, милиони практикуващи Фалун Гонг са преследвани
в Китай заради своите вярвания. През 1999 г. тогавашният лидер на компартията, Дзян Дзъмин, издава следната заповед:
„Пречупете ги финансово, съсипете репутацията им и ги унищожете физически."
От тогава хиляди практикуващи Фалун Гонг са изчезнали без следа.
„Какво е станало с хората, които са изчезнали? Доколкото знаем, те са все още там, в
трудовите лагери, и много от тях са били убити чрез насилствено отнемане на органите им,
но останалите са все още там. И те са банката за органи на Китай."
"Около 1999 г. има около 150 центъра за трансплантации. Шест или седем години по-късно
броят им е 600. Това е увелечение от 300% в рамките на такъв кратък период от време
и то без програма за даряване на органи."
„Военните болници се наблюдават в Китай. Няма нищо, което те да могат да направят, без
партийната централа да забележи. Всичко това от триадите ли се управлява? Не.
Това се управлява от държавата. Това е убийство и то идва от държавата."
„Това е престъпление срещу човечеството. Трябва да дадем най-доброто от себе си, за да идентифицираме онези
конкретни лица, които участват в това, и да ги добавим в списъка
с хора, които заслужават да бъдат изправени пред правосъдието."
„През 2006 г., когато това излезе на бял свят и осъзнахме, че те убиват политически затворници
заради органите им, лекарите бяха тези, които застанаха на предна линия в опит да спрат това."
„Всеки ден десетки хора са екзекутирани или убити заради органите им в Китай.
Така че ние трябва да разпространим информацията. Трябва да информираме лекарите да спрат тази практика."
Но не само лекарската общност бива информирана. Държавният департамент на САЩ
спомена за твърденията относно насилственото отнемане на органи в годишния си доклад за човешките права в Китай
през 2011 г. за първи път.
На 3 октомври 106 представители на Конгреса на САЩ подписаха писмо, адресирано
до Държавния департамент, настоявайки пред колегите си за разкриване на информация относно насилственото отнемане на органи,
която те може да са получили от източниците си в Китай.
„Това варварско нарушение на човешките права трябва да бъде спряно,
но за да го спрем, първо трябва по-мащабно да го разобличим."
И с дори още повече петиции, циркулиращи в интернет, въпросът започва да привлича световно внимание.
Но още много е нужно да бъде направено.