Tip:
Highlight text to annotate it
X
Сега съм с Матю Постъл,
който е специалист по история на архитектурата.
Намираме се на 53-та улица на Парк Авеню
и сме застанали
пред една от най-важните сгради в историята на архитектурата в Щатите -
"Сийграм Билдинг" на Лудвиг Мис ван дер Рое.
Строена е между 1956-та и 58-ма година.
Можеш ли да обобщиш набързо защо е толкова важна?
Важна е поради много причини.
Мис проектира такива сгради
още от 20-те години,
но никога не е имал възможността да построи офис сграда.
Това е първата възможност
да види своите идеи.
Много неща са се случили преждевременно.
Мис първо е развивал идеите си на хартия,
през първото десетилетие на века, а после и през 20-те, както ти каза.
Първо идва революцията в Германия,
после войната,
после краят на Голямата депресия.
Мести се в Щатите, проектира сградата на института "Армър".
И после получава тази задача -
"Сийграм Билдинг".
"Сийграм" е канадска компания.
Компания за алкохол, може би най-голямата в света по онова време.
Мисля, че им е провървяло заради сухия режим.
Да, защото те са в Канада.
Да, защото са в Канада и могат незаконно да внасят алкохол в Чикаго през езерата.
Централният им офис бил в Ню Йорк.
И как се е случило това?
Историята зад "Сийграм" е, че те решили да построят централен офис в Ню Йорк
в средата на 50-те.
Погледнали към отсрещната страна на улицата,
били впечатление от цялата известност, която "Ливър хаус" натрупала.
А тя е била първата икона на модернизма, която се е появила на Парк Авеню.
Първата сграда с окачена стъклена фасада в Манхатън.
Чарлз Локуин, един от изпълнителните директори в "Ливър",
е учил за архитект
и е напуснал "Ливър", за да открие собствена фирма.
И така Бронфман, който е начело на "Сийграм", решава да наеме Локуин.
Той наема Локуин.
А Локуин много се отдалечава от предварителните скици.
Има един голям макет на сградата, който е в офиса му,
когато дъщеря му идва да го види.
Какво общо има тя?
Тя учи архитектура и дизайн в Харвърд.
Тя казала: "Татко, това е най-грозното нещо, което съм виждала"
И какво направила тогава?
Казала:
"Татко, отиваме в Музея на модерното изкуство
и ще говориш с Артър Дрекслър, главният куратор на отдел "Архитектура".
Музеят е само на няколко пресечки,
така че разходката не е дълга.
И какво казал Дрекслър на Бронфман?
Дрекслър казал, че има три избора.
Льо Корбюзие.
- Френският архитект.
Да, но било много трудно да се работи с него.
Също и Франк Лойд Райт.
- Очевиден избор - американец.
Но той бил твърде стар.
Бил е почти на 90 години.
И предложил да се пробват с Лудвиг Мис ван дер Рое.
- И така и направили.
Какво е направил Мис тук?
Създал е една сравнително опростена форма с издължена кула, облечена в бронз.
Момент, казваш "бронз"? Скулптурите се правят от бронз.
Ето затова казвам, че не само е икона на модернизма в архитектурата на Ню Йорк,
но е и една от най-класическите сгради в града.
Това е интересно -
значи ти имаш предвид "класическа" в смисъла на класическия стил в Древна Гърция?
Това е сграда, която има патина, като една скулптура.
Не просто обичайното тъмнокафяво и черно.
Има някаква прилежност
в самия цвят, и то по много изтънчен начин.
Малко по-тъмна е от първоначалния вид,
но само си представи, че всяка година поне веднъж,
я минават с масло, за да не се окисли.
За да не стане зелена
или до каквото водят химичните реакции при бронза.
Но Мис наистина обича древногръцката архитектура.
Така че проектира сграда, която е много симетрична,
с известна дисциплина и статичност.
И ако погледнеш реда греди отпред -
те изглеждат малко като колони с канелюра.
Добре, това е наистина интересно,
защото те наистина имат такива вертикални бразди,
които приличат на канелюра, и цялата сграда е на платформа,
като древногръцки стилобат, като в Партенона.
Тук има е усещане за пропорция.
Изглежда класическо.
И е невероятно, че това може да каже въпреки височината на сградата.
Това е голяма сграда.
Гърците са работили в по-малки мащаби, римляни - малко по-големи,
но нищо като това тук.
Това е предизвикателството - как да използваш уроците на древните
при строежа на сграда от метал и стъкло.
И това не е ли абсурден проект?
Да вземеш индустриалните материали на една индустриална култура
и да се опиташ да ги свържеш със сгради на 2500 години.
Мис би казал, че не.
И защо това е основателно?
Мисля, че защото модернизмът в архитектурата винаги е търсил
някаква дисциплина,
търсил е някакъв баланс, нов или стар,
и това било едно от решенията, които е намерил.
Нека погледнем сградата - много е изчистена.
Когато я погледнем отдолу нагоре,
тя се извисява.
Думата, която ми идва на ума, е "вертикална скорост".
Като при изкачване.
Просто я следим с поглед. Как го е постигнал?
Виж вертикалните колони на прозорците, тези по рамките -
те всъщност продължават от основите чак до върха на сградата.
Като ги гледам сега, не изглеждат като обикновени колони на прозорци.
По-скоро са като греди с Н-образен профил, като ферми.
Защо е така?
Те нямат друга функция освен декоративна.
Декоративни са и премахват равнотата на повърхността.
Създават някаква текстура.
Също и малко дълбочина.
Има и малко игра на светлина.
Когато е била строена сградата, се говорело за индустриални материали, за честност,
разни такива проблеми, но това време е отминало
и осъзнали, че не е невъзможно да се инвестира малко и в декорация.
Декоративно е,
но също става въпрос за декоративен символизъм.
Защото стоманените греди са това, което държи сградата.
Но тези са с променена функция.
Не и тези греди.
Но отразяват това, което е вътре в сградата, структурата.
Да, в малък мащаб.
Предполагам, че отвътре са стоманени, а не бронзови.
Не биха били много приятни за гледане.
И така Мис използва тези греди, за да извиси погледа.
И те наистина имат декоративна функция.
Преди малко говорихме за класическия стил.
Партенонът например е бил богато украсен.
Там няма сух режим, разбира се.
Като че има някаква анатема в начина, по който мислим за Мис ван дер Рое,
за модернистичното движение, като че искаме да махнем всичко излишно като декорация.
А той, напротив, го позволява.
Това стереотипът за модернизма -
че той е без всякакви декорации.
Тук има прекрасна употреба не само на бронз по екстериора,
но и на мрамор, гранит, а също и тези красиви басейни, които отразяват светлината.
Като имаме предвид, че разполага с бюджет за квадратен метър,
тази сграда се оказва една от най-скъпите за времето си.
Защото не използва целия...
Не използва целия парцел, да, но по-скоро заради материалите.
Алуминият е по-евтин, за разлика от друго.
За съжаление повечето е мед.
Виж травертина, с който са покрити асансьорните шахти.
Знаеш ли какво намирам за интересно?
Виж асансьорните шахти - четири са.
Движат се отвъд стъклената мембрана, която затваря лобито.
Стъклото е като сапунен мехур, а те са го проболи.
Мисля, че придават истинска солидност на сградата.
Значи ето какво я поддържа зрително.
А също и препраща пак към древните римляни. - Как така?
Ами травертинът е римски травертин.
Значи има постоянни препратки към Античността.
Спомена преди малко това пространство отпред - сградата не ползва целия си парцел.
Разположена е доста дълбоко в Парк Авеню.
Възможно най-навътре, въпреки че има някои допълнения отзад.
Когато попитали Мис защо е проектирал сградата толкова навътре,
той отговорил, че искал да покаже уважението си към Tennis and Racquet Club отсреща.
Не искал да засенчва сградата в италиански "палацо" стил.
Това всъщност е една от именитите сгради в Ню Йорк.
Това е доста важно кръстовище.
Тук имаме "Ливър хаус", Tennis and Racquet Club и "Сийграм".
Мисля, че е искал да остави пространство, за да се вижда сградата му.
Изкачването на стълбите към площада
и поглеждането нагоре към сградата предполага едно възприемане на архитектурата,
което рядко се случва в Ню Йорк.
Но тук има още нещо, може би класически елемент,
но тук изглежда като място за събиране на хора,
докато сме тук, хората вървят, спират, заговарят се,
седят до басейните. Мястото е един вид социално.
Това интересувало ли е Мис?
Ако погледнеш по-критично към нещата,
той оставил минимален брой места за сядане,
по никакъв начин не окуражавал хората да стоят наоколо.
Ето това е един интересен въпрос. Това са несъвършенствата на модернизма -
неговата стерилност, студенина,
липса на човечност, човешко присъствие.
Създал ли Мис нещо, което ни позволява да го обитаваме удобно,
или нещо, което ни отчуждава в някаква степен?
Мисля, че зависи от къде си.