Tip:
Highlight text to annotate it
X
Никога не съм се замисляла
как ще умра.
Но да умра вместо някого,
когото обичам,
ми изглежда правилно.
Не съжалявам за
решението си да замина.
Ще ми липсва Финикс.
Ще ми липсва жегата.
Ще ми липсва любящата ми
и лекомислена майка.
Както и новият й съпруг.
- Момичета, много ви обичам,
но трябва да хванем
самолета.
Но те заминават, затова ще
прекарам известно време с баща си.
Ще бъде хубаво.
Поне така си мисля.
ЗДРАЧ
В щата Вашингтон, скрит
под покривало от облаци,
се намира малък град,
наречен Форкс,
с население 3120 души.
Ето къде ще живея.
Това е баща ми - Чарли.
Той е шериф.
Косата ти е пораснала.
Подстригах я последният път,
когато се видяхме.
Явно пак е пораснала.
Като малка прекарвах тук
по две седмици почти всяко лято.
Но това беше преди години.
Освободил съм ти няколко
шкафчета в банята.
Вярно... една баня.
Тази лампа върши доста
добра работа.
Продавачката избра
лилавите завивки.
Харесваш лилаво, нали?
- Да, хубаво е.
Благодаря.
Добре тогава.
Най-хубавото нещо в Чарли е,
че никога не досажда.
Бела, помниш ли Били Блек?
- Да.
Добре изглеждаш.
- Да, все още танцувам.
Радвам се,
че най-после си тук.
Чарли не спря да ми надува главата,
откакто разбра, че ще идваш.
Продължавай да преувеличаваш
и ще те овъргалям в калта.
Само че след като
аз те ритна в глезена.
Здравей, аз съм Джейкъб.
- Здравей.
Като малки си играехме
заедно в калта.
Да, спомням си.
Винаги ли се държат така?
С годините става все по-зле.
И така, какво мислиш?
- За кое?
За подаръка ти по случай
завръщането у дома.
Това?
- Купих го от стария Били.
Напълно поправих двигателя.
- Невероятно! Боже мой!
Страхотен е! Сигурно
се шегувате! Извинявай.
Казах ти, че ще й хареса.
Разбирам от деца.
Да, човече,
направо си върха.
Трябва да натиснеш два пъти
съединителя преди да запалиш.
Всичко друго би трябвало да е наред.
- Това ли е съединителя?
Да, точно този.
- Добре.
Искаш ли превоз до училище?
- Аз уча в резервата.
Ясно.
Лошо. Щеше да е хубаво
да имам някой познат там.
Първи ден в новото училище.
Сега е март - средата на срока.
Направо страхотно.
Хубава кола.
- Благодаря.
Ти трябва да си Изабела Суон,
новото момиче.
Здравей, аз съм Ерик - очите
и ушите на това място.
Ако се нуждаеш от компания, обяд
или пък рамо, на което да поплачеш...
Предпочитам да си
страдам мълчаливо.
Подходящо заглавие за статията.
Работя в училищния вестник,
а ти си новина за първа страница.
- Не, нали няма да...
Моля те, недей...
- Успокой се. Няма да пиша статия.
Благодаря.
Извинявай. Казах им
да не ме карат да играя.
Не, добре съм.
Ти си Изабела, нали?
Просто Бела.
Аз съм Майк Нютън.
- Приятно ми е.
Има страхотна забивка, нали?
Аз съм Джесика.
Ти си от Аризона, нали?
- Да.
Не се ли предполага,
че хората от Аризона
би трябвало да са
доста по-мургави?
Да, вероятно
затова ме изритаха.
Добра си.
Много забавно.
Майки, запознал си се
с момичето ми, Бела.
Твоето момиче?
- Да.
Моето момиче!
Мили Боже. Държат се като първолаци.
Ти си като лъскава нова играчка.
Усмивка!
Извинявай, нужна ми е
за статията.
Няма да има никаква статия, Анджела.
Не повдигай повече въпроса.
Всичко е наред, просто...
- С теб съм, мила.
Предполагам просто ще трябва
да напишем още една статия за...
алкохолизма при младите.
- Защо не пишете за...
нередовното хранене?
Или пък за подплънките
на отбора по плуване?
Всъщност това е доста добра идея.
- Нали? Точно това си помислих и аз.
Говорим за наистина
Олимпийски размери.
Няма начин. Той е прекалено слаб.
Не виждам смисъл.
Определено.
Кои са те?
Семейство Кълън.
По-точно осиновените деца
на доктор и госпожа Кълън.
Преди няколко години
се преместиха от Аляска.
Общуват само помежду си.
Да, защото всички са заедно.
Наистина заедно.
Русото момиче е Розали,
а едрото, тъмнокосо момче е Емет.
Те са нещо като двойка.
Дори не знам, дали това е законно.
Но Джес, те нямат
кръвна връзка помежду си.
Да, но живеят заедно.
Все пак е странно.
Дребното момиче с тъмната коса
е Алис. Доста е странна.
Тя е с Джаспър, който
изглежда толкова измъчен.
Доктор Кълън ги е отгледал
като сватовник.
Може би ще осинови и мен.
А кой е той?
Това е Едуард Кълън.
Наистина е страхотен,
както сигурно сама виждаш.
Но изглежда никоя тук
не е достатъчно добра за него.
Не че ме интересува.
Така че...
Наистина няма смисъл
да си губиш времето.
Нямам такова намерение.
Здравейте, господин Молина.
- Здравей, Майк.
Госпожица Суон.
Здравейте. Пропускът Ви?
Благодаря.
Добре дошли.
Това са нещата Ви.
Има само едно свободно място.
Елате.
Днес ще наблюдаваме
поведението на планарията,
позната още като
плосък червей.
Все трябва да има свободно място
в някой друг час. Физика? Химия?
Всички места са заети.
Един момент, мила.
Опасявам се, че ще трябва да
останете в часовете по биология.
Хубаво. Явно ще
трябва да търпя.
Не мога да повярвам колко си
пораснала и колко хубава си станала.
Здравей, Бела.
Помниш ли ме?
Играех Дядо Коледа
една година.
Уейлън, не е прекарвала Коледа
тук откакто беше на 4 години.
Бях много внушителен, нали?
- Ти винаги си внушителен.
Откаченият Дядо Коледа?
Децата обичат онези
малки бутилчици.
Остави момичето да се
нахрани на спокойствие, Уейлън.
Веднага щом приключиш
ще ти донеса любимия ти...
плодов пай.
Спомняш ли си?
Баща ти и до ден днешен
си го хапва, всеки четвъртък.
Страхотно. Благодаря.
Ако тренировките вървят добре, с Фил
може да се преместим във Флорида.
Моля, поставете 1,25 долара
за още 3 минути.
Мамо, къде ти е мобилният телефон?
- Добре, не ми се смей...
Не съм си загубила зарядното...
То просто изчезна.
Ще се побъркам. Не мога да се
оправям с технологиите.
Липсваш ми!
- Миличка, и ти ми липсваш!
Разкажи ми как мина в училище?
Как са новите ти съученици?
Има ли готини момчета?
Добре ли се държат с теб?
Ами...
Всички са много дружелюбни.
Какво е станало?
- Няма значение.
Напротив, има, миличка.
- Имам да пиша домашни.
Ще ти се обадя по-късно.
Добре, обичам те.
- И аз те обичам.
Реших да се срещна с него
и да разбера какъв му е проблема.
Но той не се появи.
Бела!
На следващият ден...
отново не се появи.
Изминаха няколко дни.
Нещата започнаха
да стават малко странни.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Ледът не ми помага
особено за придвижването.
Затова сложих
нови гуми на пикапа.
Старите се бяха изтъркали.
Вероятно ще закъснея за вечеря.
Трябва да ида до Мейсън Каунти.
Човек от охраната на Гришан Мил
е бил убит от някакво животно.
От животно?
Тук не е като във Финикс, Белс.
Надявам се да мога
да помогна с нещо.
Пази се!
- Винаги го правя.
Благодаря за гумите.
Момичетата отговарят за организацията
на бала, а аз ще напиша статията.
Но се нуждаем от съвет за музиката.
Ще ми дадеш ли листата си?
Чудех се...
Дали си заета за...
Как си, Аризона? Наслаждаваш ли се
на дъжда? По-добре свиквай.
Ей, Майк, голям
сладур си, човече.
Здравей.
Съжалявам, че не ти се
представих миналата седмица.
Аз съм Едуард Кълън.
Ти трябва да си Бела?
Да.
Пред вас се намират видовете клетки,
съдържащи се в лукова глава.
Разделете ги и определете
фазите на митозата.
Първите, които успеят
да се справят, ще спечелят...
Златния лук.
Първо дамите.
Нямаше те.
Да, бях извън града за
няколко дни по лични причини.
Профаза.
Нещо против да погледна?
Профаза.
Точно както ти казах.
Наслаждаваш ли се
на дъжда?
Какво?
Питаш ме за времето?
Май да.
Всъщност не обичам дъжда.
Имам предвид когато е студено
и влажно. Наистина не ми харесва.
Какво има?
- Нищо.
Анафаза.
Нещо против да погледна?
- Не.
Анафаза.
Точно както ти казах.
Щом толкова мразиш
студа и дъжда,
защо се премести на най-дъждовното
място в Съединените щати?
Сложно е.
Сигурен съм,
че ще те разбера.
Майка ми се омъжи повторно и...
Не харесваш новия й съпруг или?
Не, не е това.
Фил е много мил.
Метафаза.
Искаш ли да погледнеш?
Не, вярвам ти.
Защо не се премести
заедно с майка си и Фил?
Фил е бейзболист и...
пътува много.
Майка ми оставаше вкъщи с мен,
но знаех, че не е щастлива.
Затова реших да прекарам
известно време с баща си.
Но сега ти не си щастлива?
Не е така.
- Извинявай, просто...
Просто се опитвам
да те разбера...
Но ми е много трудно.
Да не би да носиш лещи?
Не.
Последния път, когато те видях,
очите ти бяха черни, а сега...
Сега ми изглеждат златистокафяви.
- Да, знам.
От светлината е.
Бела!
- Бела!
Бела, ужасно съжалявам,
паникьосах се.
Бела, обадих се на бърза помощ.
Бела! Добре ли си?
С теб ще си поговорим после.
Добре ли си?
Добре съм, татко. Успокой се.
Съжалявам, Бела.
Опитах да спра.
Да, знам. Всичко е наред.
- Не, изобщо не е наред.
Татко, вината не беше негова.
- Можеше да те убие! Осъзнаваш ли го?
Да, но не го направи.
Можеш да кажеш сбогом
на шофьорската си книжка!
Чух, че дъщерята
на шерифа е тук.
Доктор Кълън.
- Здравей, Чарли.
Аз ще поема случая, Джаки.
Изабела?
- Бела.
Добре, Бела, изглежда не е било
сериозно падане. Как се чувстваш?
Добре.
Погледни насам.
След всичко това може да се чувстваш
малко дезориентирана и под стрес.
Жизнените ти показатели са добри.
Няма и следа от травми на главата.
Мисля, че ще се оправиш.
Толкова съжалявам, Бела.
Наистина.
Щеше да е много по-зле, ако
Едуард не ме беше избутал от пътя.
Едуард? Синът ти?
- Да, беше невероятно.
Появи се толкова бързо,
а не беше наблизо.
Изглежда си извадила
голям късмет. Чарли.
Трябва да подпиша
някои документи.
А ти по-добре
се обади на майка си.
Казал ли си й?
Сигурно направо е откачила.
Какво трябваше да направя?
Да я оставя да умре ли?
Не става дума само за теб,
а за всички нас.
Ще продължим този разговор
в кабинета ми.
Може ли да поговорим?
Розали.
Какво има?
Как стигна до мен
толкова бързо?
Стоях точно
до теб, Бела.
Не е вярно. Стоеше до колата си,
от другата страна на пътя.
Не е вярно.
Вярно е!
Бела, ударила си си главата,
затова си малко объркана.
Знам какво видях!
И какво по-точно видя?
Ти спря буса.
Спря го само с една ръка.
Никой няма да ти повярва.
Няма да кажа на никого.
Само искам
да знам истината.
Просто ми благодари
и да приключваме.
Благодаря.
Няма да спреш с въпросите, нали?
- Не.
Надявам се, че обичаш
разочарованията.
Това беше първата нощ,
когато сънувах Едуард Кълън.
Искам да проверя
разрешителните на всички!
Виж се само!
Жива си!
Да, фалшива тревога.
Исках да те попитам нещо.
Знам, че е чак
след месец, но...
Искаш ли да дойдеш
с мен на бала?
Какво ще кажеш?
За кое?
- Искаш ли да дойдеш?
На бала? С мен?
Аз...
Балът...
Танци...
Не е много добра идея
като за мен.
Пък и имам планове за тогава.
Ще ходя в Джаксънвил.
Не можеш ли да идеш
някой друг път?
Не, няма да ми
върнат парите.
По-добре покани Джесика. Знам,
че тя ще се радва да дойде с теб.
Момчета, хайде! Трябва да тръгваме!
Какво е зеленото?
Добре. Да тръгваме.
Хайде, момчета.
Към другия автобус.
Да вървим!
Черупки от яйце, листа от моркови...
Резултатът е невероятен!
Изсипете ги там.
- Да, господине.
Много добре. Сега ще ви
приготвя чаша торов чай.
Това е един от основните начини
за рециклиране.
Не го пийте!
За растенията е!
Какво има в Джаксънвил?
Откъде знаеш за това?
Не отговори на въпроса ми.
Ти не отговори на нито един
от моите, така че...
Дори не ми каза "здравей".
Здравей.
Ще ми кажеш ли как спря буса?
Да. Имах прилив на
адреналин.
На много хора се случва.
Провери в Google.
Жители. Ето какво
има в Джаксънвил.
Поне гледай къде стъпваш.
Съжалявам, че през цялото време се
държа толкова грубо.
Мисля, че това е най-добрия начин...
- Познай кой ме покани на бала?
Кой?
Всъщност си мислех,
че Майк ще покани теб.
Не ти ли се струва странно?
- Не, никак даже.
Чудесна двойка сте.
- Да, знам.
Бела, виж!
Червей!
Бела, разбери, че не бива
да сме приятели.
Трябваше да се замислиш
за това малко по-рано.
Защо просто не остави
буса да ме блъсне
и да си спестиш цялото
това съжаление?
Мислиш, че съжалявам,
че те спасих?
Виждам, че е така.
Но не знам защо.
Не знаеш нищо.
Здравей.
С нас ли ще пътуваш?
Не, няма място.
Майка ти се обади, отново.
Вината си е твоя. Не трябваше да
й казваш за инцидента. Приключи ли?
Да.
Може би си права.
Тя винаги се тревожи.
Стори ми се различна...
Щастлива.
Изглежда Фил е свестен.
Да, така е.
Добре.
Ла Пуш, мила.
Идваш ли?
Трябва ли да знам
какво е това?
Ла Пуш е плажът близо до
резервата. Ще ходим утре.
Ще има големи вълни.
- Не сърфирам само в интернет.
Изправи се само веднъж и
не беше върху дъска за сърф.
Можем да наблюдаваме
и китовете. Ела с нас.
Плажът Ла Пуш, скъпа.
Ла Пуш.
Ще дойда само
ако спреш да го повтаряш.
Наистина, човече,
страшничко си е.
Подреждаш си храната?
Бела.
Благодаря.
Промяната в настроението
ти понякога ме смайва.
Казах, че за теб ще е по-добре да не
сме приятели, не че не искам.
Какво трябва
да значи това?
Значи, че ако наистина си
толкова умна, ще стоиш далеч от мен.
Да приемем, че
не съм толкова умна.
Ще ми кажеш ли истината?
- Вероятно не.
Предпочитам да чуя
твоите предположения.
Колебая се между радиоактивни
паяци и криптонит.
Тези неща са свързани
с герои, нали?
Ами ако аз не съм герой?
Ами ако аз съм лошият?
Не си.
Опитваш се да държиш хората далеч
от себе си. Но това е само маска.
Защо просто не
излезем заедно?
Всичко ще ходят
на плажа. Ела и ти.
Забавлявай се.
На кой плаж?
- Ла Пуш.
Не знам. Просто...
Заради плажа ли?
Просто там има прекалено
много хора.
Ужасно е студено.
- Аз влизам.
Вече не съм сигурен дали си струва.
- Изминахме целия този път до тук.
Поне аз влизам.
Момчета, държите се като бебета.
Мислех, че Ерик ще ме
покани на бала.
Но не го направи.
Тогава ти го покани.
Вземи нещата в свои ръце,
ти си силна и независима.
Така ли?
- Да.
Ще ми помогнеш ли с това?
Бела.
- Здравей, Джейкъб.
Момичета, това е Джейкъб.
- Здравейте, момичета.
Здравей.
- Здравей.
Следиш ли ме?
Все пак си в моя резерват,
не помниш ли?
Сърфираш ли?
Определено не.
Ще трябва да правите компания
на Бела. Срещата й се провали.
Каква среща?
- Покани Едуард.
Просто исках
да бъда учтива.
Хубаво е, че го е поканила.
До сега никой не го е правил.
Защото всички Кълън са откачалки.
- Прав е.
Познавате ли го?
Семейство Кълън никога
не идват тук.
Какво имаха предвид
приятелите ти с това,
че семейство Кълън
никога не идват тук?
Заинтригуваха те, нали?
Не съм много сигурен, че
трябва да говоря за това.
Мога да пазя тайна.
Наистина звучи като стара
и страшна история.
Искам да я чуя.
Знаеш ли, смята се, че племето ни
е произлязло от вълци.
Какво? Вълци?
Истински вълци?
Това е легенда на племето.
А каква е историята
за семейство Кълън?
Предполага се, че произлизат
от нещо като неприятелски род.
Прадядо ми, вождът на племето,
ги хванал да ловуват в нашите земи.
Но те твърдели, че
са различни от останалите.
Затова с племето сключили договор.
Ако те стоят далеч от земите ни,
ще запазим в тайна от бледоликите
какви са всъщност.
Мислех, че скоро
са се преместили тук.
Или просто са се завърнали.
Ясно.
И какви всъщност са те?
- Това е просто история, Бела,
Хайде, да вървим.
Ехо?
Джералд?
Джералд?
Здравей.
Хубаво яке.
Кои сте вие?
- Все същите глупави въпроси:
"Кои сте вие?"
- "Какво искате?"
"Защо го правите?"
Джеймс, нека не си
играем с храната.
Няма го.
Когато времето е хубаво,
семейство Кълън просто изчезват.
Какво? Изчезват просто така?
Не, родителите им ги водят
на къмпинг и други такива.
Моите не искат и да чуят
за такова нещо.
Момичета, ще ходя
на бала с Ерик.
Току-що го поканих,
поех инициативата.
Казах ти, че ще стане.
Сигурна ли си, че трябва
да заминаваш точно тогава?
Да, семейни неща.
Трябва да идем до Порт Анджелис преди
да са изкупили всички хубави рокли.
Порт Анджелис?
Нещо против и аз да дойда?
- Определено ще искам мнението ти.
Харесва ми. Но не съм сигурна, че
искам да е само с една презрамка.
Тази ми харесва.
- Особено бродерията.
Какво мислиш, Джес?
Светло лилаво? Отива ли ми?
Харесва ми. Но пепеляво розовата
също е хубава.
Но тази ми харесва повече.
Подчертава фигурата ми.
Мили Боже.
- Доста неловко.
Ужас.
Бела, какво мислиш?
Харесват ли ти?
- Страхотни са.
Каза така и за
последните пет рокли.
Всичките бяха много хубави.
Не ти е до това, нали?
Всъщност исках да отида
до една книжарница.
Да се срещнем после в ресторанта?
- Сигурна ли си?
Да, ще се видим след малко.
- Добре.
Права е, страхотни са.
Заповядайте.
Лека вечер!
- Благодаря.
Видяхме те в магазина за рокли.
- Ей, накъде тръгна?
Ето я.
Къде отиваш?
- Ела да пийнеш с нас.
Защо не постоиш при нас?
- Хайде, ще бъде забавно.
Май не й допада идеята, момчета.
Красива си.
- Не ме докосвай!
Не ме докосвай!
Влизай в колата!
Това, което току-що направи,
е много опасно.
Би трябвало да се върна и
да им откъсна главите.
Не, няма нужда.
Не знаеш какви отвратителни
неща си мислеха.
А ти знаеш?
- Не е трудно да се досети човек.
Говори за нещо друго, за да
не мисля за това и да обърна...
По-добре си сложи
предпазния колан!
По-добре ти сложи твоя.
Съжалявам, момичета, аз...
- Къде беше? Оставихме ти съобщения.
Чакахме те, но бяхме
прекалено гладни и...
Съжалявам, че задържах Бела.
Срещнахме се случайно и
се заприказвахме.
Няма проблем. Напълно разбираме.
Случва се, нали така?
Ние тъкмо си тръгвахме,
така че...
Бела, ако искаш...
Бих искал да се уверя,
че Бела ще хапне нещо.
Ако нямаш нищо против.
После ще те закарам у вас.
Много мило.
- Наистина много мило.
Да, трябва да хапна нещо.
Ще се видим утре. До скоро!
- Добре.
Ето ги и равиолите с гъби.
- Благодаря.
Моля.
Сигурен ли сте,
че не искате нищо?
Не, благодаря.
Ако има нещо,
само ме повикайте.
Наистина ли нищо
няма да хапнеш?
Не, на специална диета съм.
Трябва да ми дадеш
някои отговори.
Да, не...
За да преминеш
от другата страна...
1.77245...
Не те питам колко е
корен квадратен от Пи.
Значи го знаеш?
Откъде знаеше къде съм?
- Не знаех.
Как ли пък не...
- Какво...
Не си отивай. Аз...
Следиш ли ме?
Изпитвам огромна нужда
да те защитавам.
Проследил си ме.
- Опитах се да стоя настрани,
или поне докато не ти
потрябва помощта ми.
Тогава чух какво си
мислеха онези нищожества...
Почакай...
Казваш, че си чул
какво са си мислели?
Значи можеш
да четеш мисли?
Мога да прочета мислите
на всеки човек в тази стая.
Но не и твоите.
Пари.
Секс.
Пари.
Секс.
Котка.
Но погледна ли
към теб... нищо.
Доста разочароващо.
Нещо с мен ли не е наред?
Казвам ти,
че мога да чета мисли,
а ти мислиш,
че нещо с теб не е наред.
Какво има?
Вече нямам сили
да стоя далеч от теб.
Тогава недей.
Мисля, че се стоплих.
Ръката ти е
ледено студена.
Какво става?
Баща ми е все още тук.
Може ли да спреш?
Колата на баща ми.
Какво прави той тук?
Карлайл, какво става?
Уейлън Фордж е бил намерен мъртъв
в лодка, близо до дома си.
Току-що приключих с
ексхумацията на тялото.
Мъртъв? Но как е станало?
- Бил е нападнат от някакво животно.
Същото, което е убило
и пазачът в Мейсън?
Най-вероятно.
Значи се приближава към града?
- Бела, по-добре влез вътре.
Уейлън беше
приятел на баща ти.
Добре.
Ще се видим после.
Татко, наистина съжалявам.
Познавах го
от тридесет години.
Не се тревожи, ще го хванем.
Междувременно...
Искам да носиш това
със себе си.
Не знам дали...
- За да е по-спокоен твоят старец.
Да се прибираме вкъщи.
Студеният.
Немъртъв.
Бърз.
Силен.
Ледено студен.
Безсмъртен.
Пие кръв.
Ти си невероятно
бърз и силен.
Кожата ти е бледа и
ледено студена.
Очите ти
променят цвета си.
Понякога говориш
сякаш си от друга епоха.
Никога не ядеш, нито пък пиеш нещо.
Не излизаш на слънчева светлина.
На колко години си?
Седемнадесет.
От колко време си
на седемнадесет?
От доста.
Знам какъв си.
Кажи го.
На глас.
Кажи го!
Вампир.
Страхуваш ли се?
Не.
Защо не ми зададеш
основният въпрос?
С какво се храним?
Няма да ме нараниш.
Къде отиваме?
На върха.
Над облаците.
Трябва да видиш как изглеждам
на слънчева светлина.
Ето защо не излизаме
на слънчева светлина.
Хората ще разберат,
че сме различни.
Ето какво съм аз.
Сякаш е от диаманти.
Красива е.
Красива? Това е кожа
на убиец, Бела.
Аз съм един убиец.
Не вярвам.
Защото вярваш на лъжата,
зад която се прикривам.
Аз съм най-опасният
хищник на света.
Всичко в мен те привлича:
гласът ми, лицето ми,
дори миризмата ми.
Като че ли ми е
притрябвало всичко това.
Нима можеш
да избягаш от мен?
Нима можеш
да ме победиш?
Аз съм създаден
да убивам.
Не ме интересува.
Убивал съм хора.
Няма значение.
Исках да убия и теб.
Никога преди не съм жадувал
човешка кръв толкова силно.
Вярвам ти.
Недей!
Тук съм. Значи
ти имам доверие.
Със семейството ми сме различни
от останалите от нашия вид.
Храним се само с животни. Научихме
се да контролираме жаждата си.
Докато ти...
Миризмата ти...
ми действа като наркотик.
Като наркотик,
който е само мой.
Защо тогава ме намрази
още щом се запознахме?
Защото те желаех отчаяно.
Все още не съм сигурен
дали мога да се владея.
Знам, че можеш.
Не мога да
прочета мислите ти.
Трябва да ми кажеш
какво мислиш?
Страхувам се...
Това е добре.
Но не от теб,
а от това да не те изгубя,
да не изчезнеш.
Не знаеш колко дълго
време съм те чакал.
И така лъвът се влюби в агнето.
Какво глупаво агне.
Какъв извратен и
мазохистичен лъв.
За три неща бях
напълно сигурна.
Първо - Едуард
беше вампир.
Второ - една част от него,
не знам точно колко голяма,
жадуваше кръвта ми.
И трето...
бях безусловно и безвъзвратно
влюбена в него.
Монте Карло? Такава ли
ще е темата на бала?
Залози, мъже в костюми
и Бонд. Джеймс Бонд.
Мили Боже!
Знаеш ли,
че всички ни гледат?
Не и онова момче.
Не, и той погледна.
И без това нарушавам
всички правила.
Май ще горя в ада.
Трябва ли някой да умира
за да стане като теб?
Не, Карлайл го направи.
Никога не би го причинил на някого,
ако този някой има друг избор.
От колко време си вампир?
От 1918 година.
Карлайл ме намери,
умиращ от Испански грип.
Какво беше усещането?
- Мъчително.
Но това, което Карлайл направи,
бе далеч по-мъчително.
Малко от нас притежават
нужната воля, за да го направят.
Не е ли трябвало
просто да те ухапе?
Не точно.
Щом вкусим...
човешка кръв губим
контрол над себе си.
Почти невъзможно е
да спрем.
Но Карлайл го е направил.
Първо с мен, а после
и със съпругата си Езме.
Значи Карлайл е причината
да не убиваш хора?
Той не е единствената причина.
Не искам
да бъда чудовище.
Със семейството ми казваме,
че сме "вегетарианци".
Оцеляваме, пиейки кръв
само от животни.
Това е като да си човек и да се
храниш само със тофу.
Поддържа те силен,
но винаги искаш още.
Не е като да пия
твоята кръв, например.
Някой от другите
вампири ли уби Уейлън?
Да. Има и
други като нас.
Срещали сме се
от време на време.
Останалите от семейството ти
могат ли да четат мисли като теб?
Не, само аз.
Но Алис вижда бъдещето.
Обзалагам се, че е видяла,
че ще се появя.
Виденията на Алис
са относителни.
Бъдещето постоянно
се променя.
Не можеш ли да се държиш като
обикновен човек? Имам съседи.
Утре ще те заведа вкъщи.
Благодаря.
Почакай, при семейството ти?
- Да.
Ами ако не ме харесат?
Значи не се тревожиш, че отиваш
в къща, пълна с вампири,
а за това дали
ще те харесат?
Радвам се, че успях
да те разсмея.
Какво има?
Задава се усложнение.
Ще те взема утре.
Здравейте. Идвате да видите
как е пикапа?
Изглежда добре.
Оправила си бронята.
Всъщност дойдохме да видим
как е телевизорът ти.
Днес е първият мач
на Маринърс за сезона.
Пък и Джейкъб не спря да ми надува
главата, че иска пак да те види.
Браво, татко. Много ти благодаря.
- Нека бъдем честни, сине.
Нося витамин Р.
- Много добре, шерифе.
Ето и от домашно приготвената
пържена риба на Хари Клиъруотър.
Има ли някакъв напредък
със случаят на Уейлън?
Не мисля, че е бил
убит от животно.
Никога не съм вярвал,
че е било животно.
Ще предупредиш ли и
останалите в резервата?
Да държат хлапетата далеч от гората!
- Ще го направя.
Не искаме още някой
да пострада, нали така?
Къщата е невероятна.
Толкова е светла
и просторна.
Ти какво очакваше?
Ковчези, подземия и ров?
Не, не и ров.
Не и ров.
Това е единственото място,
на което не се налага да се крием.
Казах им да не го правят.
Изобщо харесва ли италианска кухня?
- Името й е Бела!
Сигурен съм, че каквото
и да приготвим, ще й хареса.
Усещате ли това?
Човекът пристигна.
Бела, приготвяме ти
италианска храна.
Бела, това е Езме. Моя майка
във всяко едно отношение.
За първи път използваме кухнята,
специално заради теб.
Надявам се да си гладна.
- Да, определено.
Тя току-що яде.
Направо страхотно!
Понеже знам,
че вие не се храните...
Много мило от твоя страна.
Не обръщай внимание
на Розали, както правя аз.
Нека продължим да се преструваме,
че това не е опасно за всички нас.
Никога няма да кажа
нищо, на никого.
Тя го знае.
Да, но проблема е, че сега
всички знаят, че сте двойка и...
Емет!
- Не, тя трябва да знае.
Ако това приключи зле,
ще засегне цялото семейство.
Да приключи зле
означава ли...
аз да стана храна?
Здравей, Бела!
Аз съм Алис.
Наистина ухаеш страхотно.
Алис, какво...?
Всичко е наред, с Бела
ще станем добри приятелки.
Извинявай, Джаспър
от скоро е вегетарианец.
Все още му е малко трудно.
Приятно ми е да се запознаем.
Всичко е наред, Джаспър,
няма да я нараниш.
Добре, ще те разведа
из останалата част от къщата.
Ще се видим после.
- Добре.
Сладка е.
- Знам.
Мисля, че мина добре.
- Почисти това. Веднага!
И ти ли се чувстваше
толкова странно?
Не знам.
Дипломи от гимназията?
Да. Това е нещо като
семейна шега.
Завършили сме
доста гимназии.
Сигурно е ужасно да повтаряш
гимназия отново и отново.
Да, но за колкото
по-млади се представяме,
токова по-дълго
можем да останем.
Ела.
Това е моята стая.
Няма легло?
- Не, аз не...
Аз не спя.
Никога?
- Не, никога.
Ясно.
Имаш толкова много музика.
Какво слушаш?
Това е Дебюси.
Не знам дали...
"Лунна светлина"
е страхотна.
Какво има?
- Не мога да танцувам.
Винаги мога да те накарам.
Не ме е страх от теб.
Наистина не трябваше
да го казваш.
По-добре се дръж
здраво, маймунке.
Вярваш ли ми?
По принцип да.
Тогава затвори очи.
Какво?
Не може да е истина!
Не е възможно да съществува
нещо толкова красиво.
В моят свят е възможно.
Почакайте.
От човек е.
Аризона, какво става?
Значи сега си с Кълън?
Това никак не ми харесва.
Гледа те все едно си
нещо за ядене.
Съжалявам, че закъснях.
Забавих се с проекта по биология.
Поръчах ти салата от спанак.
Нещо против?
Следващият път поръчай една
и за теб вместо това месо...
Здрав съм като кон.
Извинете, шерифе,
но хората биха искали да знаят
дали днес сте открили
нещо при реката?
Да, открихме човешки следи. Каквото
и да е, отправило се е на изток.
Оттук нататък шерифът
на Кетсъп Каунти поема случая.
Надявам се да го
заловят бързо.
Изглежда приятелите ти се опитват
да ти привлекат вниманието.
Няма проблем ако искаш да отидеш при
тях. И без това трябва да тръгвам.
Аз също.
Бела, петък вечер е.
Излез.
Синът на Нютън
ще се радва да те види.
Да, той е добър приятел.
Ами останалите момчета
в града?
Интересуваш ли се
от някого?
Татко, за момчета ли
ще говорим?
Предполагам, че не.
Имам чувството, че прекалено
често те оставям сама.
Трябва да си сред хора.
Нямам нищо против
да оставам сама.
Мисля, че съм го
наследила от баща си.
Как вървят нещата
с бейзбола?
Фил тренира усилено. Знаеш
как е, скоро започва сезонът.
Търсим си къща под наем в случай,
че решим да останем за по-дълго.
Джаксънвил ще ти
хареса, миличка.
Така ли? Но и във Форкс
наистина ми харесва.
Какво?
Във Форкс започва
да ми харесва.
Това има ли нещо общо
с някое момче?
Да.
Знаех си! Разкажи ми всичко!
Какъв е той? Спортист? Индианец?
Обзалагам се, че е умен.
Права ли съм?
Мамо, става ли
да ти се обадя по-късно?
Чакай, трябва да поговорим относно
момчетата. Ще внимаваш, нали?
Как влезе тук?
През прозореца.
Често ли го правиш?
Само последните
няколко месеца.
Обичам да те гледам,
докато спиш.
Интересно ми е.
Винаги съм искал
да видя нещо.
Просто не мърдай.
Не мърдай.
Спри!
Съжалявам!
По-силен съм,
отколкото си мислех.
Искаше ми се да можех
да кажа същото.
Не бива да губя контрол,
когато съм с теб.
Не си отивай!
Нося ти още една.
- Благодаря.
Имам среща с Едуард Кълън.
Не е ли прекалено
голям за теб?
Не, в един клас сме.
Мислех, че харесваш
семейство Кълън.
И аз си мислех, че не харесваш
никое от момчетата в града.
Да, но технически погледнато
Едуард не живее в града.
Сега чака отвън.
- Така ли?
Да, и иска да се запознае
с теб. Официално.
Добре. Доведи го.
Би ли се държал мило?
Важен е за мен.
Шериф Суон, исках да се представя
официално. Аз съм Едуард Кълън.
Здравей, Едуард.
Бела няма да закъснява
много тази вечер.
Ще играем бейзбол
със семейството ми.
Бейзбол?
- Да, сър. Такъв е плана.
Бела ще играе бейзбол?
Успех тогава.
- Обещавам да се грижа за нея.
Взе ли лютивия спрей?
Да, татко.
От кога вампирите
обичат бейзбол?
Това си е американска игра.
Пък и се задава буря.
Само тогава можем да играем.
Сега ще разбереш защо.
Радвам се, че дойде.
Ще ни трябва съдия.
Мисли си, че мамим.
- Знам, че мамите.
Кажи, ако ги видиш, Бела.
Добре.
Време е.
Сега разбирам защо играете
само когато има буря.
Това ще е хоумрън, нали?
Едуард е много бърз.
Вън си!
- Вън!
Скъпа, недей така,
това е само игра.
Много добре.
Маймунката ми.
Спрете!
Тъкмо си тръгваха,
но ни чуха.
Да вървим!
- Прекалено е късно.
Пусни си косата.
Като че ли това ще помогне. Мога да
я надуша от другия край на игрището.
Не трябваше да те водя тук.
Съжалявам.
Какво...
- Просто мълчи и стой зад мен.
Мисля, че това е ваше.
Благодаря.
Аз съм Лоран. А това са
Виктория и Джеймс.
Аз съм Карлайл.
Това е семейството ми.
Здравейте.
Боя се, че ловните ви занимания
ни създадоха доста проблеми.
Приемете извиненията ни.
Не знаехме, че територията е заета.
От дълго време
пребиваваме по тези земи.
Така ли?
Добре, тогава няма да ви създаваме
повече проблеми. Само минавахме.
Хората ни преследваха, но успяхме
да ги заблудим. В безопасност сте.
Много добре.
Ще приемете ли
още трима играчи?
Хайде, само за една игра.
Разбира се. Защо пък не?
Няколко от нашите тъкмо си тръгваха.
Може да заемете техните места.
Ние ще урдяме първи.
Аз ще гоня топката.
Мисля, че това няма
да е проблем за нас.
Ще видим.
Донесли сте ни закуска?
Човек?
Момичето е с нас. Мисля,
че е най-добре да си вървите.
Виждам, че играта приключи.
Тръгваме си.
Джеймс!
Отведи Бела от тук.
Тръгвайте.
Добре, разбрах, разбрах!
И сега какво? Джеймс ще
тръгне да ме преследва?
Джеймс е преследвач. Ловуването е
негова мания. Прочетох мислите му.
Реакцията ми на игрището
го спря. Но така превърнах това
в най-вълнуващата му игра.
Никога няма се откаже!
Какво ще правим?
- Трябва да го убием!
Да го разкъсаме и
да изгорим парчетата!
Къде отиваме?
- Далеч от Форкс.
Ще се качим на лодка за Ванкувър.
- Трябва да се прибера. Веднага!
Откарай ме вкъщи!
- Не можеш да се прибереш вкъщи.
Когато тръгне след теб, това ще е
първото място, където ще те потърси.
Баща ми е там!
- Няма значение!
Напротив има! Може да го
убие заради нас!
Нека първо те изведа от тук.
- Баща ми е там! Трябва да се върнем!
Ще измислим начин
да заблудим Джеймс.
Не знам, но трябва
да направим нещо!
Едуард, казах ти, остави ме намира!
- Бела, моля те, не го прави!
Всичко свърши! Изчезвай!
Бела, какво става?
Трябва да се махна от тук.
Тръгвам си още сега.
Бела?
Какво да му кажа?
Не искам да го нараня.
Миличка, какво става?
- Но се налага.
Чакам те в пикапа.
Нарани ли те?
Не.
Скъса с теб или какво?
Не, аз скъсах с него.
Мислех, че го харесваш.
Да, и точно за това
трябва да замина.
Не искам да ми се случва това.
Отивам си вкъщи.
Вкъщи? Майка ти дори
не е във Финикс.
Но ще си дойде. Ще й се обадя,
докато пътувам.
Не бива да шофираш по това време.
Защо не размислиш.
Ако на сутринта все още искаш да си
отидеш, ще те откарам до летището
Не, искам да карам. Имам нужда
от малко време да помисля.
Ако усетя, че съм уморена,
ще спра в някой хотел. Обещавам!
Бела, знам, че не прекарвахме
много време заедно,
но можем да променим това.
Може да правим повече неща заедно.
Какво например? Да гледаме
бейзбол на плоския екран?
Да вечеряме заедно всеки път?
Месо и плодов пай?
Татко, това е
твоят живот, не моят.
Бела, моля те,
тъкмо си те върнах.
Ако не си тръгна сега, ще остана
приклещена тук, също като мама.
Баща ти ще ти прости.
Защо по-добре не ми
дадеш аз да карам?
Няма да ми прости. Трябваше
да видиш лицето му.
Казах му същите неща, които и мама,
когато го напусна.
Това беше единственият
начин да те пусне да си идеш.
Не се тревожи за него.
Сега е в безопасност.
Преследвачът е след нас.
Боже...
- Емет е.
Алис е в колата зад нас.
Почакай!
Дойде да ни
предупреди за Джеймс.
Тази битка не е моя.
Уморих се от игричките му.
Но той притежава
забележителен усет за убиване.
Не съм виждал друг като него
през всичките си 3000 години.
Колкото до жената, Виктория,
не я подценявайте.
Бил съм се с вампири и преди.
Не е лесно да бъдем убити.
Но не е невъзможно.
Ще ги разкъсаме и
ще изгорим парчетата.
Не ми харесва, че се налага
да убиваме други от нашия вид,
било то и садист като Джеймс.
Ами ако преди това
той убие някой от нас?
С Бела ще тръгнем на юг. Можете ли
да отдалечите преследвача от тук?
Не, Едуард. Джеймс знае, че няма да
се отделиш от Бела. Ще ви преследва.
Аз ще тръгна с Бела. С Джаспър ще я
откараме на юг. Ще я пазя, Едуард.
Би ли запазила мислите си за себе си?
- Да.
Розали, Езме,
облечете ги, за да може преследвачът
да улови миризмата на Бела.
Защо да го правя?
Каква ми е тя?
Розали, Бела е с Едуард.
Сега е част от семейството.
А ние защитаваме
семейството си.
Боже, ако нещо...
Ако нещо се случи,
кълна се, че...
Нищо няма да се случи. Ние
сме седем, а те - само двама.
Когато всичко това свърши,
ще дойда да те взема.
Добре.
Бела, сега ти си моят живот!
Здравей, мамо.
Пак съм аз.
Предполагам, че батерията ти е
паднала или нещо такова.
Не съм във Форкс, но всичко е
наред. Ще ти обясня после.
Роуз, остави следа
на дървото.
Така е добре.
Какво има?
Какво виждаш?
Разбрал е.
Преследвачът току-що
смени посоката си.
Накъде се е насочил?
- Огледала...
Стая, пълна с огледала.
Едуард каза, че виденията
не винаги се сбъдват.
Вижда посоката, в която
е решил да поеме човек.
Ако човек промени решението си,
видението също се променя.
Значи сега преследвачът се
е насочил към балетно студио?
Била си тук?
- Като малка ходех на уроци.
В училището, където учех,
имаше зала точно като тази.
Училището тук във Финикс ли е?
- Да.
Едуард, добре ли си?
- Изгубихме го.
Но жената е
все още някъде тук.
Розали и Езме се връщат обратно
във Форкс, за да защитят баща ти.
Идвам да те взема. Ще заминем
някъде, само ние двамата.
Останалите ще продължат
да ги търсят.
Ще направя всичко,
за да си отново в безопасност.
Мамо, радвам се, че си
получила съобщението ми.
Какво правиш вкъщи?
- Бела! Бела, къде си?
Успокой се, всичко е наред.
- Бела! Бела!
Ще ти обясня всичко после.
Мамо, там ли си?
Гимназията във Форкс не пази
много добре данните на учениците си.
Не беше никак трудно за Виктория
да намери предишния ти адрес.
Имаш много хубава къща.
Чаках да се прибереш,
но вместо това дойде майка ти,
разтревожена от
обаждането на баща ти.
Получи се много добре.
Чакай! Чакай!
- Не я докосвай!
Все още можеш да я спасиш.
- Недей!
Но ще трябва да се измъкнеш от
приятелчетата си. Ще се справиш ли?
Къде ще се срещнем?
Какво ще кажеш за
балетното ти студио.
Ще разбера,
ако доведеш още някого.
Бедната ти майчица ще
плати за тази грешка.
Никога не съм се замисляла
как ще умра.
Но да умра вместо някого,
когото обичам,
ми изглежда правилно.
Не съжалявам за решенията, които ме
изправиха лице в лице със смъртта.
Без тях нямаше
да имам Едуард.
Бела! Бела, къде си?
- Мамо!
Мамо?
- Ето къде си била.
Какво правиш тук?
- Всички ми се присмиват.
Ти си прекрасна танцьорка.
- Мамо, изложих се.
Не си!
Това е любимата ми част.
Била си упорито дете, нали?
Тя дори не е тук.
- Не.
Съжалявам. Знаеш ли,
наистина много ме улесни.
И за да направим
този момент по-забавен,
ще заснема кратко филмче за
времето, което ще прекараме заедно.
Взех я назаем от къщата ти.
Надявам се нямаш нищо против.
Добре и...
Снимаме!
Това ще разбие малкото
сърчице на Едуард.
Едуард няма нищо
общо с това.
Напротив, има. Гневът му ще го
тласне към нещо далеч по-интересно
от жалките му опити
да те предпази.
Нека продължим.
Красота!
Каква динамика само.
Добре съм подбрал сцената.
Колко жалко, че е нямал
смелостта да те ухапе.
Вместо това те е оставил
да живееш като крехък човек.
Наистина е жестоко.
Кажи на Едуард
колко много боли!
Кажи му да си отмъсти!
Кажи му!
Не, Едуард, недей...
- Кажи му!
Сам си. По-бърз си
от останалите.
Но не си по-силен.
Достатъчно силен съм,
за да те убия.
Съжалявам.
Бела, всичко е наред.
Сине! Достатъчно!
Помни кой си всъщност.
Бела се нуждае от теб.
Всичко е наред...
Боже!
Карлайл, кръвта!
Братята ти ще се погрижат за него.
- Държа го!
Запали огън!
Използвай дъските от пода.
Алис!
- Алис, върви.
Засегната е бедрената артерия.
Губи прекалено много кръв.
Главата ми...
Сякаш гори!
От отровата е.
Трябва да решиш. Би могъл да
оставиш отровата да се разпростре.
Не.
Така или иначе ще се
случи, Едуард. Видях го.
Не трябваше да става по този начин.
Губи много кръв.
Алис, подай ми колана си.
- Карлайл, имам ли друг избор?
Стегни го над ръцете ми.
Карлайл!
Върви!
Можеш да опиташ да
изсмучеш отровата.
Знаеш, че няма да мога да спра.
- Намери сили да спреш.
Трябва да решиш. Остават й
само няколко минути живот.
Ще накарам болката
да си иде, Бела.
Ще я накарам да си иде.
Едуард, спри!
Кръвта й е вече чиста.
Ще я убиеш!
Едуард, спри!
Спри! Намери сили!
Смъртта идва лесно, тихо...
По-трудно е да живееш.
Бела?
Скъпа?
Бела.
Мамо?
- Здравей.
Мамо? Къде е той?
Къде е Едуард?
Спи.
Не те остави дори за миг.
Баща ти е долу, в кафенето.
Какво се е случило?
Паднала си и
си счупила крака си.
Загубила си много кръв.
Нищо ли не си спомняш?
Едуард и баща му са тръгнали след
теб, за да те убедят да се върнеш.
Когато си отишла в хотела,
където са били отседнали,
си се спънала и си паднала
надолу по стълбите,
а после - през прозореца.
Типично за мен.
Миличка, толкова съжалявам.
Фил е.
Много се тревожи за теб.
Пишеш съобщение?
- Да, най-накрая.
Казах му да остане
във Флорида.
Миличка, много ще ти хареса
в Джаксънвил, винаги е слънчево.
Намерихме прекрасна къща,
ще си имаш собствена баня...
Мамо, искам да
остана във Форкс.
Какво?
Искам да живея във Форкс.
Добре, ще го обсъдим после.
Би ли повикала татко?
Трябва да говоря с него.
Дължа му извинение.
Добре, миличка.
Отивам да го повикам.
Ще повикам и сестрата, става ли?
- Добре.
Какво се случи?
Къде е Джеймс?
Погрижихме се за него.
Но жената, Виктория, избяга.
Жива съм,
благодарение на теб.
Не, в болница си заради мен.
Най-лошото беше че...
Мислех, че няма
да мога да спра.
Но спря!
Бела, трябва да отидеш в Джаксънвил,
за да не мога да те нараня отново.
Какво?
Не! Не!
Дори не разбирам...
За какво говориш?
Искаш да си отида? Не, не мога!
Не мога просто да те оставя.
Знам.
Не можем да бъдем далеч един
от друг. Не можеш да ме оставиш.
Тук съм.
Просто никога повече не ми
говори такива неща. Никога!
Къде другаде
бих могъл да отида?
Алис ми даде тази рокля.
С гипсът изглеждам...
Идеално!
Ще се грижа за нея,
шериф Суон.
Чувал съм го и преди.
Белс...
Сложих ти нов флакон
от лютивия спрей в чантата.
Татко...
Изглеждаш прекрасно.
Благодаря.
Чао.
Веднага се връщам.
Бела.
- Джейкъб.
Здравей.
Изглеждаш добре.
- Ти също.
На бала ли отиваш?
С приятелка?
Не.
Баща ми ми плати, за да
дойда и да говоря с теб.
20 долара.
Какво има?
Само не се ядосвай.
Той иска да се разделиш
с приятеля си.
Каза...
Цитирам:
"Ще те наблюдаваме."
Благодари му от мое име.
- Добре.
Другия път да ти плати повече.
- Добре. Нека ти помогна.
Джейкъб.
Аз ще се погрижа.
Ще се видим после, Бела.
Добре.
Оставих те сама за две минути
и вълците веднага се появиха.
Не мога да повярвам,
че ми причиняваш това.
Просто се усмихни!
Наистина се опитваш
да ме убиеш.
Балът е един от най-хубавите
моменти в живота.
Не искам да пропуснеш
нито един от тях.
Искаш ли да тръгваме?
- Да.
Ще танцуваме ли?
Сериозно ли говориш?
Защо пък не?
Виждаш ли? Танцуваш.
И то на бала.
Едуард, защо ме спаси?
Защо просто не остави отровата
да се разпростре в кръвта ми?
Сега можеше да съм
като теб.
Не знаеш какво говориш.
Не искаш това.
- Искам теб. Завинаги!
Няма да отнема живота ти.
Аз вече умирам.
Остарявам с всяка секунда.
Така трябва да бъде.
Алис каза, че ме е видяла
да съм като теб. Чух я.
Виденията й се променят.
Да, но зависят от решението,
което човек вземе.
Аз вече взех моето.
Наистина ли мечтаеш за това?
Да се превърнеш в чудовище?
Мечтата ми е
да бъда с теб завинаги.
Завинаги?
Готова ли си?
Да.
Не е ли достатъчно да прекараш
един дълъг и щастлив живот с мен?
Да.
За сега.
Никой от двама ни
не отстъпи тази вечер.
Но аз няма да се откажа.
Знам какво искам.
bay victory