Tip:
Highlight text to annotate it
X
СМЕНЕНО ДЕТЕ
По истински случай
Лос Анжелис
9 март, 1928
Миличък, време е за ставане.
Още малко!
- Утре е събота и ще спиш повече.
Плътно до стената.
Ела тук. Готово.
Яж си закуската, че ще истине.
Нали е зърнена - трябва да е студена.
Миличък, пристигнахме.
Ето ти книгите.
Давай!
Изчакайте, ще Ви свържа с ръководителя.
Ето я, идва.
Секунда само.
Този ни подлудява.
Говори ръководителят.
Как мога да съм Ви полезна?
Да, за съжаление така се получава
понякога. Какво прави?
Всичко наред ли е?
- Да, г-жата имаше проблем с връзката.
Здравей, приятел! Как беше в училище?
- Учихме за динозаврите.
Сбих се с едно момче.
- Какво се случи?
Удари ме.
- Ти отвърна ли му? Правило номер едно:
Не започвай бой, а го завършвай!
Защо те удари?
Защото го ударих.
- Значи ти си бил първи? Защо?
Каза, че татко ми е избягал,
защото не ме харесва.
Татко ти не те познава.
Как може да не те е харесвал?
Тогава защо ни е напуснал?
- Когато ти се роди, пристигна една кутия.
В нея имаше нещо,
което се нарича "Отговорност".
Някои хора го смятат за
най-страшното нещо в света.
Значи е избягал, защото се е изплашил
от съдържанието на кутията? Това е глупаво!
Именно.
Пропуснах ли предаването?
- Боя се, че да. Хайде, време е за сън.
Утре ще отидем ли на кино?
- Чух, че има нов филм с Чарли Чаплин.
И един друг - "Мистериозният авиатор".
- Какво е това?
Не знам, затова е мистериозен.
Тежък ли съм?
- Никак даже!
10 март, 1928
Маргарет е. Как си?
- Добре.
Изглежда днес Джин е болна.
Не можем да й намерим заместник.
Мона може да използва допълнителните часове.
- Ти не можеш ли да дойдеш?
Обещах на Уолтър да го заведа на кино.
- Само до 16.00ч.
Добре, само дотогава.
Ще се видим.
В хладилника има сандвич и мляко.
Г- жа Райли и дъщеря й ще се отбият.
Мога да се грижа за себе си.
Знам. Ще наглеждат къщата, не теб.
Утре ще отидем на кино!
След това - право към Санта Моника!
Как ти звучи?
Ще се върна преди да се стъмни.
- Не се боя от тъмното. Даже от нищо!
Знам.
Бъди послушен.
Обичам те.
Обаждане от Охайо.
- Търсят някой главен.
Да пробваме да прехвърлим
обажданията към линиите на Ал Маха.
Кристин, надявах се да те настигна.
Впечатлен съм от работата ти.
Не бяха реагирали добре,
когато наех жена - ръководител.
Но ти опроверга всички.
Благодаря, г-н Харис.
- Чакай, моля те.
Търсим мениджър за новия офис
в Бевърли Хилс. Ако се интересуваш,
предлагам препоръката си...
- Прекрасно. Благодаря Ви.
Ще говорим в понеделник.
Благодаря Ви много!
Моля ви!
Уолтър? Миличък?
Уолтър?
Уолтър?
Миличък?
Уолтър, време е да се прибираш!
Сузи, да си виждала Уолтър?
- Не, г-жо Колинс. Съжалявам.
Уолтър?
Полицейската станция.
- Ще Ви свържа.
Кристин Колинс, живея на
23-то Северно Авеню.
Искам да обявя изчезнало дете.
- Връзката Ви с детето?
Син ми е.
- Откога го няма?
Току-що се прибрах от работа.
Или от тази сутрин, или от един час.
Проверихте ли при съседите?
- Разбира се.
Може да сте изгубила представа за времето.
- Винаги се прибира, щом се стъмни.
Ще пратите ли някого?
- Не може, преди да са минали 24 часа.
В 99% от случаите,
детето се появява до сутринта.
Нямаме средства, за да гоним
всяко хлапе, което лудува с приятели.
Уолтър не би го направил.
- С цялото ми уважение, всеки родител мисли така.
Моля Ви!
- Мога да запиша името Ви и информацията.
Сигурен съм, че дотогава
ще се появи. Винаги така правят.
Насочваме мислите си към Кристин Колинс,
чийто син изчезна преди почти две седмици.
Макар да не е член на паството,
днес ще се молим за нея, както всеки ден.
От радиото и вестниците научаваме,
че полицията на Лос Анжелис
прави всичко по силите си,
за да събере майката и сина.
Сигурно е така, но имайки предвид,
че управлението е най-жестокото, корумпираното
и некомпетентното в тази част на
планината, не вярвам да е истина.
Всеки ден се появяват нови трупове в Мълхоланд
и в канавките на града, благодарение на работата
на началник Джеймс Дейвис и хората му.
Всеки ден нуждите на честни граждани
се пренебрегват, за сметка на
алчността и личната изгода.
Всеки ден градът потъва все по-дълбоко
в блато от страх, смут и корупция.
Някогашният "Град на Ангели" се е превърнал
в място, където бранителите ни
са всъщност наши насилници,
застанали над закона...
3 април, 1928
Разбирам. Благодаря Ви.
Ще се обадя след няколко седмици.
Отделението за изчезнали?
Обажда се Кристин Колинс.
Искам да попитам дали
сте намерили дете с описанието
на Уолтър Колинс.
Да, моля Ви да се обадите.
Ще звънна пак след седмица. Благодаря.
Де Калб, Илиной
20 юли, 1928
Два долара.
Забравил съм си портфейла вкъщи.
Става ли да съм ти длъжник?
Без кредити! Плащай, или викам
полицията. Писна ми от такива като теб.
Не се опитвам да те метна,
просто си забравих портфейла.
Ще отида да го донеса за 10 минути.
Ами гаранция?
- Няма по-добър от човешкия залог.
Стой тук, сине. Веднага се връщам.
- Но...
Не прави проблеми.
Човекът е свестен - доверява ни се.
Стой тук, отивам за портфейла.
Десет минути и звъня на полицията!
По дяволите!
Обажда се Хари от ресторанта.
Свържи ме с шериф Ларсън.
Имам някакъв проблем с връзката.
Благодаря.
Г- жо Колинс, аз съм капитан Джей Джей Джоунс
от отделението за малолетни.
Кабинетът ми наблюдава
случаи с изчезнали деца,
включително и синът Ви.
Той е жив, г-жо Колинс!
Преди два дни е прибран
от местната полиция на Де Калб, Илиной.
Невредим е.
Бил е придружаван от някакъв безделник,
за когото нямаме информация.
Благодаря Ви!
Има много журналисти.
Хората обичат да има щастлив край,
а Вашата история е именно такава.
По-добре да побързаме.
Благодаря на всички!
След малко ще получите изявление,
но сега важното е да съберем
тази жена със сина й.
Г- жо, запознайте се
с началник Джеймс Дейвис.
Напоследък имаше само негативи от пресата.
Добре е, че при Вас нещата се наредиха.
Надявам се, че момчетата ми
са се грижили добре за Вас.
Не можах да го обявя за изчезнал през
първите 24 часа и помислих, че това е...
Формалност, да.
Прекрасно.
Ако имате проблем с пресата...
Жени!
Чакай малко.
Назад.
Е, няма ли да...
- Това не е синът ми!
Какво говорите?
- Това не е моят син!
Сигурно грешите.
- Не греша.
През последните пет месеца
се е променил - отслабнал е.
Бих познала сина си.
- Само казвам, че сте в шок, а той е променен.
Как се казваш?
- Уолтър Колинс.
Често срещано име.
- Къде живееш?
23-то Авеню, номер 210, Калифорния.
Това е мама.
Слушайте, разбираемо е.
Очакваше се да сте объркана.
Момчетата на тази възраст
се променят много бързо.
Несъмнено, това е синът Ви.
- Това не е Уолтър.
Не и онзи Уолтър, който помните.
Затова е важно да го заведете вкъщи.
За пробен период.
- Пробен период ли?
Когато попадне сред познати вещи,
а Вие се осъзнаете от шока,
ще осъзнаете, че това е Вашият Уолтър.
Заклевам се, че това е синът Ви.
Ако имате някакви проблеми,
говорете с мен. Ще се погрижа.
Давам Ви думата си. Вярвайте.
Той няма къде другаде да отиде.
Моля Ви.
Може и да не мисля трезво.
Да, точно така.
Благодаря Ви!
Обърнете се.
Първа среща след толкова време? Как сте?
- Трудно е за обяснение.
Отначало бе в шок и не позна
момчето, което е напълно нормално.
Как си, синко? Добре е да си вкъщи, а?
- Да, страхотно е.
Полицейското ни управление е благодарно
на упоритата работа на шерифа.
За това, че превърнаха тази среща в реалност.
Отдадеността на полицията да служи на народа е факт.
Може ли да ги снимаме двамата?
- Разбира се.
Прегърнете се.
Вкусен ли е сандвичът? Още мляко?
- Не.
'Не, благодаря'.
- Не, благодаря.
Мръсен си от влака,
трябва да се изкъпеш.
Пижамата ти е на леглото.
Добре ли си?
- Паднах в тъпата вана.
Обрязан си.
Излизай.
Последният път, когато мерих сина си,
беше с 6см по-висок от теб.
Кой си ти?
Какво правиш тук?
Кой си?
Той не е синът ми. Не знам защо твърди
обратното, но е станала грешка.
Разбрахме се да го
оставим да се пригоди.
По-нисък е с 6см.
- Може да не сте го измерила правилно.
Сигурен съм, че има логично обяснение.
- Обрязан е, а Уолтър не е.
Синът Ви липсва от 5 месеца.
Бил е в компанията на пропаднал отшелник.
Кой знае какво му е сторил този
побъркан човек! Може да го е обрязал.
И да го е смалил?
Защо не ме изслушате?
- Слушам, по дяволите!
Просто се е променил.
И двамата сте преживели ужасно нещо.
Той се нуждае от Вас и обичта Ви.
Това не е моят син!
- Защо го правите?
Напълно сте способна да се грижите
за момчето. Имате добра работа.
Защо бягате от майчините си отговорности?
Не бягам от нищо!
Дори се грижа за непознат,
защото съм единственото, което има той.
Притеснява ме това, че не търсите сина ми!
Защо да търсим човек,
който вече сме намерили?
Защото не сте го намерили.
- Самоличността му е потвърдена
от най-големите умове, занимаващи се
с това. Знаят какво правят.
Аз не знам ли?
Съжалявам. Оценявам тежкия труд
на поделението и не желая да създавам проблеми.
Просто е станала ужасна грешка. Помогнете ми
да я поправим, за да намеря сина си.
Преди да е станало късно.
Моля Ви!
Съжалявам.
Няма да Ви отнемам повече време.
Да, капитане?
- Сара, набери д-р Тар.
Аз съм д-р Ърл Тар. Изпрати ме капитан Джоунс.
Помагам му в случаите с малолетни.
Може ли да вляза?
- Започнах да си мисля, че не ми вярва.
Тук съм, за да оправим нещата.
Къде е момчето?
Ето го!
Красавец! Взел е Вашите очи
и малко от носа.
Добре изглежда, въпреки перипетиите.
- Мислех, че сте тук, за да ми помогнете.
Така е. Казаха ми, че е претърпял
някои физически промени.
Трябваше да се отбия и да успокоя
майчинското Ви чувство.
Нямам майчинско чувство към него,
защото това не е синът ми.
Подобни изявления няма
да подобрят самочувствието му.
Капитанът спомена нещо за ръста му.
- Да. Ела.
Плътно до стената.
Шест сантиметра по-нисък.
Е, г-жо Колинс...
Понякога травмата може
да повлияе върху растежа на децата.
Стресът може дори да свие гръбначния
му стълб. Не е често, но е възможно.
А обрязване?
- Възможно е похитителят да го е извършил.
Все пак е хигиенично.
Травмата е била голяма.
Може да е подтиснал спомена.
Има съвсем логично медицинско
обяснение за всичко това. Питайте.
Трябва да се запознаете
с промените у него, докато го е нямало.
Не бих ли разбрала, ако това
е синът ми? Аз съм майката.
Значи не сте обективна.
Виждате през призмата на емоцията.
Не е същото момче, откакто се е върнал.
Като войниците, завърнали се от бойното поле.
Майчиното сърце, завлядано от интуиция
и емоция, вижда промените и се противопоставя.
Настойчиво вярва, че това не е същото дете.
Но това не променя фактите.
Ще поставя въпроса на тест
за обективност. А Вие?
Това беше безобразие!
- Успокойте се и ме изслушайте!
Не, Вие ме изслушайте!
Така нареченият доктор
дойде в къщата ми и ме обвини,
че не познавам собственото си дете!
- Откри ли нещо?
Откри това, което явно сте
му казали да открие.
Не трябва да се срамувате.
- Не в това е въпросът.
Губите време, в което трябва да го търсите!
- Рапортът е окончателен.
Искам да го видя, за да мога да го
оспорвам преди да замине за Ню Орлиънс.
Добре.
Приятен ден.
Утре ли ще довършим?
- Да.
Лека нощ, мамо.
- Престани!
Не съм ти майка!
Искам си детето обратно!
Ти не си ми син.
Искам си моя син. Проклет да си!
Не беше правилно да ти викам.
Ти си дете и не мисля, че осъзнаваш
какво правиш и какво ми причиняваш.
Само разбери, че синът ми е всичко за мен.
Независимо какво мисли полицията,
или пък целият свят, ние с теб знаем истината.
Знаем, че не си Уолтър,
просто трябва да им го кажеш.
За да намерят сина ми. Моля те.
Утре ще говорим.
Г- жа Кристин Колинс?
- Да.
Аз съм Густав Бриглеб. Пастор в църквата Свети Паул.
Слушала съм проповедите Ви, благодаря.
Тази сутрин четохте ли Таймс?
- Не.
Хвърлете му едно око и след около час
елате в енорията на закуска.
Трябва да се видим.
- Ало?
Мистериозен случай: След като детският
специалист на полицейското управление,
д- р Тар, прегледа Уолтър Колинс,
за да установи причините за
отслабване, бледост и объркване,
след завръщането му при майката...
Добро перафразиране, нали? Забележете
"след завръщането му при майката".
Не става ясно дали Вие сте му майка,
Става ясно, че сте отговорна за промените.
И че полицията е обезпокоена
за състоянието му докато е при Вас.
Опитайте яйцата, вкусни са.
След щателен преглед, д-рът каза,
че явно детето тепърва ще разкаже
историята си, но това ще стане с времето.
Но не и преди да усети разбиране.
Точно това липсва тук.
Вяра в детето.
При прегледа не установих нищо,
което да оспори работата на полицията.
Защо го правят?
- За да не си признаят, че са допуснали грешка.
Всеки с половин мозък би го разбрал.
Изключваме половината аудитория на вестника.
Мисията ми е да уведомявам хората за неща,
които полицията на Лос Анжелис крие.
В полицията властват насилие,
злоупотреба, убийства и смут.
Когато Дейвис пое властта
преди две години, той каза:
Ще се борим срещу убийците
по улиците на града. Искам ги мъртви.
Ще има порицание за всеки полицай,
показал милосърдие над престъпник.
Осигури оръжия на 50 жестоки полицая
и разрешение да стрелят, когато решат.
Нарече ги "Въоръжен взвод".
Нямаше адвокати, дела,
въпроси, разследвания, глоби.
Просто купища от трупове.
Трупове по моргите, в болниците,
по улиците, не защото поделението
искаше да се справи с престъпността.
То искаше да се справи с конкуренцията.
Половината полицаи са замесени
в комарджийство, проституция и т. н.
Както с Адам и Ева. Разрешиш ли някому да прави
каквото си иска, точно това ще се случи.
Поделението не толерира
противопоставянето и пречките.
Вие сте способна да ги изложите,
а това не им харесва.
Ще направят всичко възможно,
за да Ви злепоставят.
Прекалено често съм го виждал,
за да си затворя очите точно сега.
Затова исках да се срещнем -
да Ви обясня в какво се забърквате.
Ако решите, ще Ви помогна да се борите.
Оценявам всичко, но аз нямам
мисия, като Вас. Просто си искам сина.
Много деца са ставали жертва
на подобни лични изгоди, но ако опитате,
може да сложите край на това.
Трябва да запълним две дупки.
Дърпаше се, но се погрижих.
Предните два зъба на сина Ви бяха разделени
от тъкан, която запълва малка празнина.
Онова момче няма такава пролука.
Може ли да се промени с възрастта?
Те така ще твърдят.
Възможно е в някои случаи,
но в случая на Уолтър - не.
Единствено чрез операция, но отсега Ви казвам,
че на това момче не му е правена такава.
Бихте ли го казали официално?
- Извинете за езика. Да, по дяволите!
Изглежда упойката отминава.
Но пък първо трябва да напиша писмото.
Занимавайте го с нещо.
Много се е променил. Знаеш ли коя съм?
- Учителка.
Дори учителите имат имена.
- Познавам Ви, но не помня как се казвате.
Г- жа Фокс. Седни си на мястото.
На своето, не на което и да е място.
Нали вече година седиш на него?
Г- жо Колинс, ако това е синът Ви,
аз съм кралица Елизабет.
Не само ще напиша изявление,
но и ще свидетелствам пред съда.
Дори и пред президента Кулидж, ако трябва.
- Благодаря Ви.
Ще се видим вечерта за емисията.
Успех!
Здравейте, казвам се
Кристин Колинс.
Деветгодишният ми син,
Уолтър Колинс, изчезна на 10 март.
След петмесечно разследване,
ми беше доведено дете от Де Калб.
Казаха на мен и на вас, че е синът ми.
Не е така.
Полицията на Лос Анжелис сгреши.
Това е причината за т. нар. промяна.
Имам писмени изявления от учителките
и докторите му, че това не е синът ми.
Ще ги размножа и ще ви ги представя утре.
Дадох възможност на полицията да признае
грешката и да поднови издирването на сина ми.
Принудена съм да дам гласност
на случая, тъй като те отказаха.
Надявам се това да ги убеди да довършат
започнатото и да намерят сина ми.
Благодаря много.
Морели, намери Колинс и я доведи.
Вкарай я през задния вход.
Оттук, госпожо.
Защо от задния вход?
- Капитанът иска да избегне репортерите.
Седнете, капитанът ще дойде.
Някой да иска да поеме Канада?
Малолетен, незаконен имигрант,
депортиран обратно в Канада.
Поемам случая.
Скучно ми е.
Г- жо Колинс, оставете момчето тук,
тя ще се погрижи за него.
Седнете. Създавате ни проблеми.
Засрамвате цялото поделение.
Нямах такова намерение.
- А поласкахте ли ни, когато разгласихте, че бъркаме деца?
А прекарахме месеци над случая Ви!
Искахте да ни изложите ли?
Разбира се, че не.
Искам да намерите сина ми.
Проблемът Ви е, че бягате от отговорност.
- Какво?
Хареса ли Ви свободата?
Правихте, каквото си поискате.
Но ние намерихме сина Ви и сега той е пречка.
Затова измислихте този цирк.
Да може държавата да се грижи за него.
- Не е вярно!
Дори той твърди, че Ви е син.
Защо ще го прави?
Кой го е научил?
Само знам, че лъже.
- Може и така да е. Така сте го научила.
И при двама ви лъжата е вродена.
Ако питате мен, мястото Ви не е тук.
Или лъжете умишлено,
или не осъзнавате какво правите.
Безотговорна майка ли сте,
или се правите на луда, защото трябва?
Няма да слушам това.
- Нали искахте експерти?
Още ли твърдите, че момчето не е синът Ви?
- Да.
Не се съпротивлявайте.
- Не можете да го направите.
Затворник сте на психиатричната
клиника на Лос Анжелис.
Дамата твърди, че е мамена
и убеждавана от полицията, че
детето й е син, а тя мисли, че не е.
Г- жа Колинс ни е позната
от 10 март, 1928 г.
Тогава обяви деветгодишния си син
за изчезнал. Намерихме го през август.
Откакто й го върнахме,
тя все още твърди, че липсва.
Страда от параноя, заблуда
и е далеч от реалността.
Може да е опасна за себе си и за другите.
Да остане под психиатрично наблюдение,
докато възвърне здравия си разум.
Име?
- Кристин Колинс.
Изпращащ полицай?
- К-н Джей Джей Джоунс.
Полицията иска да ми даде урок...
- Спокойно, или ще Ви сложа усмирителна риза.
Искате ли?
- Не, г-жо.
Тогава се дръжте добре.
Код 12.
Разтворете крака.
- Какво?
По-широко.
Това е стаята Ви.
Докторът ще Ви прегледа сутринта.
Може ли да разговарям с някой главен?
- Съжалявам.
Това е моята стая.
А да се обадя по телефона?
- Не са позволени списания, радио,
или остри обекти. За Ваше добро е.
Това е моята стая.
Това е моята стая.
Моята стая!
Махай се от стаята ми!
Проблем ли има?
- Не, просто малко прегря.
Търся място, на име "Норткот Ранч".
Почти там сте. Още две-три
мили на запад, после надясно.
Пътят ще Ви отведе направо там.
Случило ли се е нещо там?
Решавам проблем с едно дете.
Благодаря за помощта.
Ехо?
Ела тук.
Полицията е. Имам заповед
за малолетния Кларк. Отворете вратата.
Спри.
Престани, или ще ти затисна лицето.
Хайде.
Какво ти стана?
Да нямаш проблеми със закона?
Има ли значение?
Връщам те в Канада.
Не е краят на света.
- Какво?
Не можеш да останеш
в Щатите, колкото си искаш.
Няма ли новини от г-жа Колинс?
- Не се е обаждала.
Иди до тях и провери дали е добре.
Ако не е там, питай съседите.
Добре.
Пастор Густав Бриглеб, поднасям ви
словото Божие по радио KGF.
Тази вечер бях подготвил гост,
но явно е възпрепятствана.
Ще се постарая да възпроизведа за вас
какво е разказала тази сутрин на пресата.
Ще ви кажа какво се е случило.
И ще ви го разказвам всяка нощ,
докато някой не реши да предприеме нещо.
Един билет до Канада за тази вечер.
Тази вечер е невъзможно.
Мога да Ви пратя в Сиатъл.
Оттам - локално или през границата.
- Ще свърши работа.
Еднопосочен.
- 15 долара.
Благодаря и приятен път.
Закуската е половин час.
Трябва да говоря с лекар.
- Закусвалнята е по коридора.
Докторът ще Ви потърси,
веднага щом е готов.
Трябва да ядеш. Нормално е.
Прави неща, които те карат
да изглеждаш нормална.
Единственият ти шанс.
Казвам се Каръл Декстър. А ти?
Кристин Колинс.
Знам, че е трудно, но си изяж порцията.
Говори се, че си код 12.
Там водят арестуваните.
Докторите и персоналът смятат,
че щом е така, значи има причина.
Няма причина. Напълно здрава съм
и ще им го обясня.
Колкото повече се правиш на нормална,
толкова по-луда започваш да изглеждаш.
Ако се усмихваш, за тях си истеричка.
Ако не се усмихваш, това е депресия.
Ако пък не правиш нищо,
си емоционално осакатена.
Мислила си по въпроса.
- Не схващаш ли? И аз съм код 12.
По една причина сме тук.
И двете сме вбесили ченгетата.
Онази там беше омъжена
за полицай, който я пребиваше.
Когато се опита да се оплаче,
той я доведе тук.
Един полицай счупи и двете ръце на брат й.
Опита ли се да го разгласи...
Ами ти?
- Работя през нощта.
Нали се сещаш?
В клубовете по центъра.
Един клиент ме тормозеше.
Подадох жалба. Оказа се полицай,
а аз се оказах тук.
Аз не мога така.
- Всички знаят, че жените са слаби.
Че са емоционални, че липсва логика.
Ако случайно кажат нещо,
което не е удобно, значи са луди.
Ако сме луди,
никой няма да ни слуша.
На кого би повярвала?
На някаква луда, или на полицай?
Тук се учим да си мълчим
и да сме послушни.
Иначе не си отиваме вкъщи.
Или си отиваме в това състояние.
Престани. Моля те.
Станфорд Кларк?
- Тук съм.
Документите пристигнаха.
Вдругиден ще си депортиран в Канада.
Тамошната полиция ще те поеме.
Надявам се да си се научил вече
да не прекосяваш границата нелегално.
Чакайте. Бих искал да говоря
с полицая, който ме доведе.
Сигурно има по-важни дела.
- Моля Ви. Важно е.
Г- жа Колинс. Аз съм д-р Стил.
Моля, седнете.
Надявам се престоят Ви да е приятен.
- Да.
Наистина ли?
В началото може да е трудно.
- Така е, но е достатъчно приятно.
Направили са Ви кръвни изследвания.
- Васерман. Изследваха ме за сифилис,
тъй като поврежда мозъка.
Някой смята, че е нужно.
Това разстройва ли Ви?
Тъй като е стандартна процедура - не.
Именно.
Трябва да проверим всичко.
- Сигурно за някои е неудобно.
Според досието Ви, вярвате, че
полицията е заменила момчето Ви с непознато.
Просто това не е момчето ми.
Моят син все още не е намерен.
Странно, защото тук има
статия със снимка
как посрещате сина си от гарата.
Това сте Вие, нали?
- Да.
Значи първо е бил синът Ви,
а после вече не е?
Откога мислите, че хората
се променят и се превръщат в други хора?
Хората не се променят.
Не мислите, че се променят?
- Не това...
Полицията не иска да Ви преследва,
а да Ви защити. Наистина ли?
Странно. Защото при приемането,
сте казала на сестрата, че полицията
умишлено Ви е намесила в конспирация.
Или сестрата също участва в заговора,
или променяте версията си.
Често ли имате проблеми при
разграничаването на реалност и фантазия?
Съжалявам, че Ви притеснявам
по никое време, но момчето е упорито.
Да видим какво има да каже.
Демократите валят като из ведро.
Дано си струва.
Пак ли ти?
Е?
Не ми е лесно.
- И на мен не ми беше лесно да дойда дотук.
Братовчед ми е роден в Норткот.
Ранчото, в което ме намерихте, е негово.
Разреши ми да живея там,
ако наглеждам мястото, докато го няма.
Каза да остана, колкото искам.
Мислех, че мога да си тръгна по всяко време.
Тоест, те е държал затворен там?
Когато дойдох, бягаше свободен като птичка.
Можело е да си тръгнеш, когато решиш.
Измисли си историята,
докато беше нелегално в страната?
Не е така. Слушайте ме.
Той каза...
- Какво е казал?
Че ако се опитам да избягам, ще ме убие.
Не знаете какъв е
и какво ме караше да правя.
Да започнем отначало.
Какво те е карал да правиш?
Да убивам деца. Кълна се,
че не исках. Той ме караше.
Каза, че ако откажа, ще убие и мен.
Трябва да ми помогнете.
Не съм искал да убивам деца.
За какви деца говориш?
- Не им знам имената.
Колко деца?
- Общо ли?
Около 20.
Лъжеш.
- Кълна се, че е истина.
Убил си 20 деца?
- Някъде там. След време спрях да броя.
Едно или две от тях избягаха.
Никой не убива 20 деца, ей така.
- Ние го направихме.
Как?
- Понякога по две или три наведнъж.
Винаги знаеше как да се прикрием.
Как да изчистим колата.
Проверяваше гуми, двигател.
Страхуваше се, че колата ще се развали.
И че ще ни хванат.
Всеки път поемахме по нова посока.
Никога два пъти на едно и също място.
Понякога обикаляхме с часове.
Търсихме те като луди.
Родителите ти претърпяха катастрофа.
Казаха да те намерим. Ранени са лошо.
Полицията ги откара в болницата,
но нямаха време да те открият.
Влизай. Побързай.
Трябва да те закараме в болницата.
Много деца се качваха при непознат.
Нали там имаше и друго дете.
- Добро момче.
Мислеха, че са в безопасност,
щом аз бях там.
Всеки път, когато се качваше
някое дете, исках да умра.
Веднага ги затваряше,
щом пристигахме в ранчото.
Гладен ли си?
Пази вратата, Станфорд.
Какво има? Няма да те нараня.
За това ли се притесняваш?
Понякога ги убиваше веднага.
Друг път събираше още деца.
Докато станат четири-пет.
Пази вратата.
Понякога оставяше две живи.
Казваше ми:
"Довърши ги, Стан!
Или аз ще те довърша."
Подчинявах се.
Убивах ги.
Погледни ме. Ако ги видиш,
ще можеш ли да ги разпознаеш?
Не знам, може би.
- Ще ти покажа някои.Прегледай ги.
Ако разпознаеш някое,
сложи снимката на масата.
Съжалявам.
Господи...
- Не исках. Той ме накара.
Уолтър Колинс, 9-годишен,
Лос Анжелис.
Погледни ме. Сигурен ли си за този?
- Сигурен съм.
Исусе!
- Господи!
Кучи син...
Лъже те. Омекнал си.
- 20 деца.
Разиграва те.
Знае, че е загазил
и лъже как е бил принуден да остане.
- Не мисля така.
Не видяхте колко е изплашен.
- Посочил е Колинс, а ние го намерихме.
Не четеш ли вестници?
Съжалявам, но пак е тук.
Кой?
- Бриглеб. Разпитва за Кристин Колинс.
Кажете на копелето да се
разкара, или ще го арестувам.
Опитах, но каза, че той
и приятелите му няма да си тръгнат.
Какво, по дяволите?
Господи!
Айбар, ела веднага тук!
При съмнение за убийство,
трябва да се започне разследване.
Това са деца!
- Аз определям правилата.
Нареждам ти да вземеш
детето и веднага да се явите тук!
Не разговаряй с никого, ясно?
Капитан Джоунс!
Какво, по дяволите, сте сторили на Колинс?
Не се опитвайте да лъжете, защото
е видяна да я отвежда полицейска кола.
Г- жа Колинс е задържана.
Изпадна в нервна криза.
Моля?
- Получава най-доброто лечение.
Това е всичко.
Следващият.
- Нареди се тук.
За какво са ми лекарства?
- Ще те отпуснат.
Не искам да се отпускам.
- Хайде.
Доктор Стил!
Няма да взимам лекарства.
Не знам какви са.
Нищо Ви няма.
- Моля?
Добре сте.
- Да, така е.
Тогава няма да имате нищо против
да подпишете това. Пише, че сте сгрешила.
Че детето, върнато Ви от полицията,
е всъщност Ваше. Че са били прави
да Ви пратят тук за наблюдение
и че са освободени от отговорност.
Подпишете.
- Няма да го подпиша.
В такъв случай, състоянието Ви
не е подобрено. Подпишете и се махате оттук.
Права съм. Синът ми още липсва.
- Г-жо, превъзбудена сте.
Няма да подпиша,
защото това не е синът ми!
Пациентката изпада в истерия.
Упоете я.
Не.
Отвори уста.
Това не е твоя работа!
Това е работа на полицията.
Нямаш ли достатъчно неприятности
със закона, при положение, че си курва?
Заведете я в стая 18.
- Спрете!
Хайде, хлапе.
Извинете. Ще го поема за разпит.
Не трябваше да го правиш.
- Исках.
Усещането беше хубаво.
Загубих две бебета, заради тези лекари.
Изборът беше мой.
Тогава не можех да се боря.
Ти можеш. Не спирай.
- Няма.
Майната им. И на коня, върху който са дошли.
- Това не е речник за една дама.
Времето създава речника.
Когато нямаш какво да губиш.
- Не трябва да си тук.
Провери къщата,
а ти - плевнята.
Чисто е.
- А там?
Да вървим.
Покажи ми.
Хайде.
Сигурен ли си, че е това?
- Сигурен съм.
Копай.
Ти си ги заровил, сега ще ги изкопаеш.
Започвай. Чу ме.
Боже.
Доведи всеки полицай, намиращ се
в радиус от 30 км оттук.
Информацията за Гордън Норкот е в колата ми.
Синко, спри.
Сега можеш да спреш.
Ще поемем оттук.
Свърши се.
Всичко е наред. Свърши се.
12.
Оставете ни насаме.
Виждам, че взимате лекарствата.
Шест дена и никакъв напредък.
Трябва да минем на по-агресивна терапия.
Освен ако не докажете, че сте по-добре.
Подпишете.
Майната ти на теб и на коня, с който си дошъл.
- Стая 18.
Искам да говоря с главния тук.
Моля Ви.
- Кой е главния?
Отвори.
- Аз съм главният лекар.
Вие ли затворихте Кристин Колинс?
- Не обсъждаме случаи с никого.
Със сигурност ще обсъдите този.
Прочетете го.
Спрете.
За последен път Ви питам дали
сте готова да подпишете.
Не.
Свободна сте.
Какво?
- Преоблечете се в съседната стая.
В съседната стая ли?
- Да, постарайте се.
НАМЕРЕНИ СА УБИТИ ДЕЦА В РАНЧО
Сестра, веднага искам да видя
всеки един документ по случая Колинс.
Кога излиза?
Най-мащабното престъпление в Лос Анжелис!
Момчето Колинс се смята за мъртво!
Толкова съжалявам.
Воденето на случая Колинс
изложи поделението на присмех.
Съществува възможност да ни потърсят в съда.
- Никой не можеше да знае за ранчото.
Нито ние, нито началникът
на полицията, нито шерифът.
Колкото до г-жа Колинс,
не съм убеден, че детето й е от жертвите.
Има още четири снимки на деца,
които приличат на него.
Кларк може да е сбъркал.
- Това повдига въпроса: "На кого му пука?"
Градоначалникът иска да се свърши
с всичко това. И аз го искам.
Да продължаваш да твърдиш, че момчето
не е от жертвите, не е начинът.
Ако детето, което й върна,
не е Уолтър, нито пък е сред жертвите,
тогава къде, по дяволите е той?
Ще разпитват защо не си вършим работата.
Но пък ако е бил сред клетите жертви,
запитванията ще престанат.
Можем да живеем с този срам.
Лекото неудобство е за предпочитане
пред големия проблем.
Детето е в неизвестност от почти година.
Досега щяхме да сме го намерили.
Истината е, че вероятно е мъртъв.
По-добре майката да свикне
с мисълта сега, не по-късно.
Да.
- Това е всичко, капитане.
Предполагам, това е всичко.
Не съм направил нищо.
Дори не бях тук, когато е станало.
Представяйки се за Уолтър Колинс,
ставаш съучастник в отвличане и убийство.
Жалко, затворът не е място като
сиропиталищата. По-лошо е.
- Не можете. Аз съм дете.
Кларк също, но ще го затворим.
Всички убийци отиват в затвора.
Махнете го оттук. Не зависи от мен.
- Не искам да отида в затвора.
Докажи ми.
Знам, че в Лос Анжелис
се снимат филми.
Мислех, че ако се запозная с Таймекс,
ще ми даде да пояздя коня му.
Знаехте ли, че конят се казва Тони?
Как сте?
- Добре.
Полицията чака следващия Ви ход.
- Отивам си вкъщи.
Мислех за това какво причиняват
на онези жени, на Уолтър.
Казвах му никога да не започва
бой, а да го завършва.
Не аз започнах войната,
но аз ще я завърша.
Полицията няма да си позволи
да Ви преследва пред хората,
но ако усети, че има заплаха,
това ще се промени.
Какво биха ми сторили сега?
Нямат нищо. Отивам си вкъщи.
Ванкувър, Канада
20 септември, 1928
Здравей, сестричке.
- Гордън, не знаех, че си в града.
Преди няколко дена пристигнах.
Исках да те изненадам. Има ли проблем?
Не, разбира се.
Влизай.
- Къде ми е племенницата?
Отиде в града. Ще се върне
довечера. Боб е тук.
Може ли да остана за няколко дни?
Мога ли да използвам банята?
Дълъг път.
Естествено.
Той ли е? Отиди отсреща.
Ще се обадя в полицията.
Горе е.
- От другата страна.
Г- жо Колинс, запознайте се
с приятеля ми г-н Хана.
Моите съболезнования.
- Може ли да влезем?
Оценявам, че не се отказахте да го търсите.
Няма да стане по-лесно.
Преди пет години загубих дъщеря си.
Всеки ден си мисля: "Това трябва
да й го разкажа". Но нея я няма.
Моля, седнете.
Цяла сутрин разговарях със секретаря
на полицейската комисия.
Казаха ми, че няма да ми разрешат
да свидетелствам. Не било нужно.
Моите източници твърдят, че комисията
ще защитава полицията докрай.
Че вината е във Вас и упоритостта Ви
и в това, че сте ги принудила
да Ви затворят за Ваше добро.
Предполагам, трябва да наема
адвокат и да пусна граждански иск.
Знам адвокат, който четири пъти
съди града и победи.
За жалост, не можем
да си позволим да го наемем.
Затова ще го направя безплатно.
За мен ще бъде чест да Ви защитавам.
В 15-годишнината си практика,
не съм виждал толкова смела жена.
Благодаря.
Казвам се С.С. Хана и имам заповед
за освобождаването на всички жени с код 12,
поради неясноти около задържането им.
- Съжалявам, но главният лекар...
Или ще освободите хората, или Вие
самата ще се озовете зад решетките.
И то без ключ.
Не мога да Ви позволя...
- Отстъпете настрана.
Как ще коментирате задържането Ви?
- Добре съм. Малка ваканция.
Много ми беше приятно.
Полицията ме забавлява.
Как беше задържано момчето Ви?
- Не съм го задържал аз.
Наскоро разбрах, че някой ме иска.
Не съм се и опитвал да разбера.
Знаехте ли защо сте преследван?
- Предпочетох да не се меся в това.
Какво ще кажете на родителите на убитите?
- Без коментар.
Неочаквано.
- И това също.
Искове за сваляния от длъжност,
отправени от г-н Хана и новият му клиент,
Кристин Колинс.
Няма нужда да преглеждаш детайли.
Копието ти ще пристигне всеки момент.
Градският съвет се съгласи на това.
- По дяволите.
Мислех, че бяхме свършили с това.
Предстоят избори, не мога да си го позволя.
Бях инструктирал к-н Джоунс да се погрижи.
Няма да е достатъчно
да си признае грешката.
Ако го махнем от картинката за малко,
може нещата да се поуспокоят.
Какво става?
- Огромен протест.
Заради случая Колинс.
Боже...
ПОЛИЦИЯТА - СРАМ ЗА ГРАДА НИ
Неведоми са пътищата Божии.
Не ви е срам!
Дами и господа, моля за внимание.
За първи път се събират толкова хора тук.
Моля Ви да се въздържате от демонстрации.
Искаме да узнаем истинските
факти на това дело.
Изслушвайте се, или ще стоим тук седмица.
Г- н Торп, не виждам членове на комисията.
Присъстват ли членове на комисията?
Началник Дейвис, или капитан Джоунс?
Г- жо Колинс, елате с мен за минута.
Трябва да видите нещо.
Полицията си трае, за да не се създаде
хаос от отсрещната страна на улицата.
Г- жо Колинс, аз съм Лиян Клей.
Това е съпругът ми, Джон.
Искам да изкажа съчуствието си.
Само ние си знаем какво преживяхме,
чакайки новини за сина ни, Дейвид.
Но не може да се сравнява
с това, което Ви причини полицията.
Станете.
Моля, седнете.
Видях Ви в новините.
Голяма смелост имате,
щом така се опъвате на полицията.
Нека обвиняемият стане.
Гордън Стюард Норткот, обвинен сте
в три убийства от първа степен
и още 17, след разглеждане
от областния прокурор. Как пледирате?
Не съм виновен, Ваша чест.
- Седнете, г-н Норткот.
Съдът ще разгледа делото утре сутрин.
Момчето Уолтър Колинс е обявено
за изчезнало на 10.03.1928.
На 18-ти август започна
национално издирване.
Бе намерено дете с описанието му
в Де Калб, Илиной.
Разпитахме го и той призна,
че се казва Уолтър Колинс.
Подготвихме прехвърлянето му в Калифорния.
Г- жа Колинс Ви е казала,
че това не е нейният син.
Така е. Отрече това да е той,
въпреки доказателствата за обратното.
Последствията доказаха,
че е била права.
Кое Ви наведе към мисълта
да я изследвате за психически проблеми?
Д- р Стил я определи като хладнокръвна.
Държа се странно при първата си среща с момчето.
Изпратих я под наблюдение,
заради обезпокоителното й държание.
Просто щракате с пръст и една
невинна попада в психиатрична клиника?
Всяко семейство в този щат е в опасност,
щом капитанът на полицията вика жена
в офиса си и след миг, я затваря в клиника.
Не е била затворена.
Какво казвате?
- Не сме я затваряли, а я отпратихме.
Глаголът няма значение.
Важното е, че сте го направили без заповед.
Държа копие на опита за доказване на лудост
в делото срещу Колинс. Подписан е от...?
От мен.
Значи, жена е затворена
в лудница без заповед.
След дни се изготвя заповед,
но няма нужда от подпис,
защото жената вече е в клиниката.
Вярно ли е това, капитане?
Технически. Ситуацията беше специфична
и използвахме крайни мерки.
Не сме виновни, че се подведохме от момче,
което твърдеше, че е Уолтър Колинс.
Заради твърденията му и нейното държание
помислихме, че има нещо гнило.
- Защото се е усъмнила във Вас?
Защото не искаше да ме послуша.
Продължи да се инати и да се опитва
да се справи сама с проблема.
- Борила се е за живота на сина си!
Момчето можеше да е живо,
ако не губихте ценно време
да отричате, че сте сгрешили!
Накрая стана именно това.
В един определен момент,
докато става всичко това, Уолтър е жестоко убит
с още 19 деца в ранчото Норткот.
Така е.
Нямам повече въпроси.
След много усилия, успяхме да
идентифицираме момчето като Артър Хачинс.
Това и ареста на заподозряния
в убийството на истинския Колинс.
Разрешихме две от най-големите
мистерии в историята на Лос Анжелис.
Дано вие, от пресата, да оцените
добрите неща, които правим.
Не само грешките, които са рядкост.
Истинската майка на момчето,
Джанет Хачинс.
Надявам се да не Ви е създавал проблеми.
- Никак. Една снимка?
Жената, при която беше останал,
г- жа Колинс, иска да вземете тези дрехи.
Не е ли хубав жест? Кажи "благодаря".
- Не ги искам. Дайте ги на някой друг.
Мисли за другите.
- Не е моя вината. Полицаите ми казаха, че съм
Уолтър Колинс. Не беше моя идеята.
Напоследък все чуваме обвинения
към полицията за собствените ни грешки.
Приятен път, Артър.
Това е за днес, приятели.
На десети март се върнах от работа
и синът ми, Уолтър, го нямаше.
Капитан Джоунс е действал спрямо
информация, която е считал за вярна.
Това дете никога не беше
стъпвало в класната ми стая.
Обърнахме се към добрите ни приятели
от полицията, за да ни насочат към хората,
с асоциално държание.
Представям ви обстоятелствата...
Тук съм. Влез.
Разхождах се из стаята на Уолтър,
докато той спеше.
Макар да не го виждах или чувах,
аз го усещах.
Затова не мисля, че е мъртъв.
Все още го усещам.
Знам какво казаха от полицията, но
останките не могат да се идентифицират напълно.
Може онова дете да е сгрешило,
когато е посочило снимката на Уолтър.
Разбирам, че не желаете
да го приемете.
Но мисля, че е време да продължите напред.
Синът Ви би го искал.
Може би. Възможно е и да иска
да продължа да го търся.
Вярвам, че той Ви чака на място,
където се събираме с любимите хора.
И съм сигурен, че той е убеден,
че сте сторила всичко по силите си.
Трябва да тръгваме.
Тишина в залата!
Чухме всички свидетели и факти.
Препоръчваме капитан Джоунс
да бъде отсранен от служба.
Ред в залата!
Моля!
Журито достигна ли до решение?
- Да, Ваша чест.
Нека обвиняемият се изправи.
Второ, ще се предприеме промяна
в законите и процедурите,
спрямо които един гражданин
ще бъде изпращан в психиатрична клиника.
Прочетете присъдата.
Намираме Гордън Стюард Норкот
за виновен по всички обвинения.
И последно, възвръщане на доверието
в полицията ще се постигне единствено
след отстраняването на началника.
Изслушването приключи.
Желаете ли да направите изявление
преди изпълнението на присъдата?
Искам да стане ясно,
че никога не съм се страхувал от Вас.
Ваша чест! Колкото то съда...
Единствено тя ме разбира.
И тя беше клеветена в пресата.
Само тя разбира какво е
да те обвиняват за нещо,
което не си извършил.
После да те хвърлят някъде,
за да изгниеш и да бъдеш забравен.
Не съм убил момчето ти.
Не бих наранил дете!
Задръжте клиента си, или ще го узаптя.
Махнете се от мен!
Гордън Стюард Норткот, присъдата е следната:
Ще бъдете изпратен в затвора Св. Куентин
за две години строг режим, до 02.10.1930.
На тази дата ще бъдете обесен.
Бог да се смили над душата Ви.
30 септември, 1930
Мога ли да си почина 10 минути?
- Разбира се.
Тези дни си вземи няколко такива
почивки. Ще ти се отрази добре.
Ще видим.
Кристин Колинс е. Вчера звънях.
Чудех се дали сте имали време
да разгледате документите
и описанието на Уолтър Колинс.
След месец отново ще звънна.
Знам какво правите. Затова исках
да се видим. Става дума за Уолтър.
Получихме странна телеграма.
- От кого?
Гордън Норткот. Иска да се видите.
- Защо?
Каза, че знае, че още търсите сина си.
И преди да умре...
Каза, че е излъгал,
когато е казал, че не го е убил.
Иска да си признае, че го е извършил.
Щял да Ви каже истината,
ако се видите наживо,
за да можете да продължите с живота си.
Ще бъде екзекутиран вдругиден,
така че нямате много време.
Отне ми цяла сутрин,
за да подготвя всичко.
Вие сте първата жена от 30 години,
която посещава убиец в затвора,
точно преди смъртта му.
Добре ли сте, г-жо?
- Ще бъда до вратата.
20 минути.
Не вярвам да имаш цигара?
Поискахте да дойда,
за да ми кажете истината.
Така казах, но не мислех,
че ще дойдете.
Сега какво?
- Не вярвах. Не желая да Ви виждам.
Не желаете?
- Не мога да разговарям с Вас,
имайки предвид какво ще ми сторят утре.
Да изпратя телеграмата беше лесно.
Но сега не мога да Ви кажа,
каквото искате да чуете.
Защото не искам да отивам в Ада
с лъжа на уста. Молих се,
помолих Бог да ми прости и той го направи.
Оттогава се чувствам спокоен.
Но ако сега Ви излъжа, това
ще е грях и няма да ми се прости.
Няма време за това.
Не ми се ходи в Ада.
Вие сам ме повикахте.
Моля Ви, погледнете ме.
Вие ли убихте сина ми?
Вие ли го убихте?
- Не знам за какво говорите.
Напротив, знаете.
- Казах, че няма да говоря сега.
Ти ли уби сина ми?
- Не знам.
Не помниш ли?
Отговори ми!
Махнете се от мен.
- Или какво? Отговори ми!
Знаеш му името. Каза, че е ангел!
Ти ли го уби?
Отговори ми!
- Ще ме нараниш.
Дано отидеш в Пъкъла!
- Пазач!
Уби ли сина ми?
Дано гниеш в Ада!
Ти ли уби сина ми?
Гордън Стюърд Норткот,
осъден сте за убийство.
Наказанието е смърт чрез обесване,
без право на обжалване.
Екзекуцията ще се извърши, както е
разпоредено от законите на Калифорния.
Последни думи?
- Не.
Признал съм всичко, както обещах.
Не толкова бързо!
Моля Ви!
Не съм виновен за всички.
Не всички убих.
Моля те, Господи!
Нека някой се помоли за мен.
Тиха нощ, свята нощ...
27 февруари, 1937
Тази вечер ще има забава вкъщи.
Имам много работа.
- Хайде, молим те.
Някой трябва да се погрижи.
Отивайте, имам си радио.
Лека нощ.
Слушайте, наистина...
Ще ходим с приятели на ресторант
и ще гледаме Оскарите там.
Ще бъде забавно. Ела с нас.
- Много съм заета.
Лека нощ.
Бен, заложила съм два долара,
че ще спечели "It Happened One Night".
Изглежда, само аз мисля,
че няма да е "Клеопатра".
Ако стане така, ще го
отпразнуваме ли с вечеря утре?
Да, ще се видим.
Ако твоят филм спечели, ще ти се обадя.
- Ще бъда тук.
"Клеопатра"...
- Надценен.
И "It Happened One Night".
Кларк Гейбриъл, Клодет Колбърт,
няма какво повече да добавя.
Може ли плика?
Победител е "It Happened One Night".
- Знаех си.
Аз черпя.
Кристин Колинс?
- Да.
Аз съм г-жа Клей. Помните ли ме?
- Да, разбира се.
Исках веднага да Ви се обадя.
Полицията е намерила момче, Кристин!
Къде?
- На Линкълн Хайт.
Веднага идвам.
Исках веднага да отидем,
но било важно първо да поговорят
с него насаме.
Сигурни ли са?
- Да, но важното е, че аз съм сигурна.
Намерили са моя Дейвид.
После какво стана?
Дейви, хайде.
Имаше ли други момчета?
- Мисля, че бяха още петима. Беше отдавна.
Здравейте, деца. Това е Дейви.
Разговаря ли с тях?
Спомняш ли си имена?
Имаше двама братя.
Името май беше Уинслоу.
Другите бяха Джефри и Уолтър.
- Уолтър?
Помниш ли фамилията му?
- Колинс.
Кажи ми как така
помниш и фамилията му?
Заради това, което се случи.
Уолтър и Джефри се уговориха.
Намерихме пролука на оградата.
Направихме си място, за да се измъкнем.
Но една от дупките не беше
достатъчно широка и се заклещих.
Кракът ми се заклещи.
Помогни ми.
Той идва!
Бягай!
Къде сте?
Връщайте се!
Провери останалите.
Ще ви хвана! Мамка му!
Ще ви намеря, където и да сте.
Влизай в колата.
Ще ви намеря!
Тогава ги видях за последно.
- Значи не знаеш дали ги е хванал.
Само знам, че ако Уолтър не ми беше
помогнал, нямаше да се измъкна.
Какво се случи после?
Крих се по пътищата, докато не видях
да минава един влак, в който скочих.
Защо не каза на никого за това?
- Боях се, че ще ме преследват.
Не казах никому.
Бях напълно сам.
Една жена ми даде храна.
Казах й, че съм сирак
и останах при нея.
Всяка нощ се будя, мислейки,
че са до прозореца ми.
Чух по радиото, че се говори
за случилото се в ранчото.
Знам, че вече няма връщане там.
- Защо?
Тъй като не споделих с никого,
се страхувах, че ще ме обвинят
за смъртта на децата.
Какво те накара да разкажеш сега?
- Много ми липсваха мама и тате!
Искам да си отида вкъщи.
Още не мога да го проумея.
Минаха пет години, случаят е закрит,
мислим си, че е мъртъв...
Добре, че е бил Уолтър.
Гордейте се със смелостта на сина Ви.
- Гордея се.
Още ли мислите, че е някъде там?
- Защо не?
Трите момчета са избягали
и ако единият е оцелял,
значи и другите може да са успяли.
Уолтър може също да се страхува.
Страхува се да си дойде, да узнаят
кой е, да не би да има проблеми.
Дава ми нещо, което досега нямах.
- Какво е то?
Надежда.
Капитан Джоунс бива отстранен.
Началникът на полицията, Дейвис, е преместен.
Крайер не се кандидатира на изборите.
До смъртта си, пастор Бриглеб води емисията си по радиото
против корупцията на политиците и полицията.
След скандала, Калифорния отново се превърна в мирен щат.
Кристин Колинс никога не престана
да търси сина си.
Превод по слух: reDeyeZ
Пламена Кръстева