Tip:
Highlight text to annotate it
X
Вече ден ли е?
Джаред!
Събуди се, Джаред!
Всичко ще бъде наред.
Но какво е това нещо?
- Не знам.
Рей!
Не мърдай оттук.
Какво има?
- Изчезна.
Джаред!
Джаред!
Джаред!
НЕБЕСНА СВЕТЛИНА
Превод и субтитри:
Владислав Владев а.к.а. E-Tle™
15 часа по-рано...
Не мога сам да реша.
Илейн, избери последната.
Джей Рок и Ти Мъни?
Доста сме напред за времето си.
Изобщо не си се променил.
- Всъщност са на Тери.
Ще видиш, невероятен е.
- Тръпна в очакване.
Да беше мислил,
преди да застреляш онази отрепка.
Какво правиш тук толкова рано?
- Денят е прекрасен.
Не знаех.
- Рей те търси за проекта.
Ще се погрижа за техния въпрос,
но не и на рождения си ден.
Здравей.
- Винаги ли трябва да бъде тук?
Върши си работата, скъпа.
- Целият миришеш на пот.
Всичко наред ли е?
- Да, нищо ми няма.
Ще ви помогна за багажа.
- Благодаря ви.
Ето затова си моят герой.
Джей Рок
Да, това сме ние.
Сигурно се шегуваш!
- Гледай да не свикнеш с този лукс.
Това е нашият етаж.
Как е вторият най-талантлив след мен?
- Откъде да знам? Как си?
Бива.
- Честит рожден ден.
Ти трябва да си Илейн.
Добре дошла.
Невероятно е.
- Красотата на автоматизацията.
Личният ми палат в небесата.
- Гледката е умопомрачителна.
Ще ти задам един въпрос.
Обещаваш ли да наглеждаш момчето ми?
Не си длъжна да отговаряш.
- Ще съм на пълен работен ден.
Колкото и да ти плаща,
ще ти дам двойно.
И вече започна да ръси глупости.
Това не ми се хареса.
Стаята ви е ето там.
Ще изпробвате ли басейна?
- Естествено.
Скъпа, време е за басейн!
Как е, човече?
Скъпи, ще ми вземеш ли "космополитън"?
- Разбира се. Барът е насам.
Наистина успя, всички бяха сигурни,
че ще успееш, но...
Здравейте, момчета.
- Здрасти.
Нямаше да се справя без теб.
- Аз единствено декорирах стените.
Но пък изглеждат страхотно.
- Така си е.
Честит рожден ден, Тери.
- О, да! Честит рожден ден на мен.
Без теб няма да се справя,
а дори подарък не съм ти взел.
Имам нещо наум. Ела.
Виждам, че се погаждате отлично.
Скъпи, къде е моят "космополитън"?
- Прощавай, изхвръкна ми от главата.
Дениз, донеси ми.
- Някой друг ще желае ли?
Не, благодаря.
По-добре е от Бруклин през декември.
- Всъщност ми харесва "четири сезона".
Има един на две преки оттук.
Утре излизаме в открито море и
няма да те изпускам от поглед, друже.
67 фута, красавица!
Вътрешна сигурност. Тук са,
защото не съм ги поканил на купона.
Честит рожден ден, Тери.
- Как е, човече?
Искам да се запознаеш с някого. Рей?
Изчакай малко.
Направил си супер парти, рожденико.
- Благодаря ти.
Как върви проектът с роботите?
- Зле, но шефът го хареса, така че...
Това ли е момчето-чудо?
И неговата очарователна дама.
Приятно ми е да се запознаем.
- На мен също.
Радвам се, че ще си част от екипа.
- Моля?
Намерихте ли къде да живеете?
Във Венеция е страхотно.
Аз живях там, така че...
- Ще го имаме предвид.
Отивам да се освежа.
- Върви.
Не, скъпа...
Страшна мадама. Браво на теб.
- Да тръгваме.
Но за какво говореше той?
- Как е, дами?
Какво имаше предвид?
- Слушай.
Изглежда изтървахме котката
от торбата. Мислех си...
Трябва да се преместиш в Ел Ей.
- И какво ще правя тук?
Аз едва си плащам сметките вкъщи.
- Ще си ми полезен.
Не се нуждая от пожертвования.
- Добре. Нужен си ми.
Не разбирам нищо от програмиране.
- Говориш пълни глупости.
Напротив, ще се справиш.
Компютърът е просто устройство.
Не знам...
Не се виждам да работя тук.
Къде тогава се виждаш?
Страх те е да не те метна с парите?
- Не става въпрос за заплащането.
Не се самозалъгвай,
парите са най-важното.
Но какво ще каже Илейн?
Не съм господ да огрея навсякъде,
сам се погрижи за този въпрос.
Тери, търсят те по телефона.
- Помисли си добре.
Илейн?
Аз... Не се сърди.
Ние сме тук да се забавляваме.
- Няма значение, забрави.
Дойде ми като гръм от ясно небе,
нямах си представа, че...
Закъснява ми.
- Какво имаш предвид?
Цикълът ми закъснява.
Извинявайте.
И откога си така?
- Не знам.
Чувствах се зле седмици наред
и си направих изследвания...
Но защо не си ми казала?
- Искаше ми се...
Повярвай ми,
не исках да ти проваля почивката.
Не си...
По дяволите!
- Само това ли ще кажеш?
А ти какво очакваш?
Не мисля, че съм готов за това.
- Така ли било, Джаред? Ами аз?
Не става дума за...
- Би ли...
Длъжни сме да вземем решение.
Илейн!
Започваме! Харесва ми!
Имаме си победител!
О, да! Продължавай!
Само така!
Иисусе, не!
Боже мой!
Простете, но се оплакаха,
че вдигате шум.
И кой е този,
като половината сградата е празна?
Знам, но другата половина се опитват
да спят, така че ако не възразявате...
Всичко мина като по учебник.
- О, да.
Я виж ти!
Заплювам си дивана.
- Има място за двама ни.
Обичам да ми е просторно.
- Добре, човек не може да те убеди.
Лека нощ.
Ден 1
Съмна ли се?
- Очевидно.
Загаси лампите!
Рей, какво правиш?
Какво е това нещо?
Рей!
Не мърдай оттук.
Какво има?
- Изчезна.
Джаред, не!
Не гледай светлината!
Недей, Джаред!
Но какво става тук?
- Помогни му, Тери!
Какво ти става?
Джаред? Господи!
Моля те!
Какво става с него?
Джаред!
- За бога!
Джаред? Какво беше това чудо?
Какво му има?
Джаред, за бога!
Къде е Рей?
- Тери, не отивай до прозореца!
Джаред!
- Къде е той?
Изчезна!
- Но как така?
Падна ли? Скочи ли?
- Не!
Моля те, не губи съзнание.
Рей излезе на балкона,
привлечен от светлината...
...и просто се изпари. Изчезна!
Какво се случи, Джаред?
- Моля те, Тери!
Погледни ме, Джаред.
Кажи ми какво видя. Какво беше?
Внимателно.
Какво се случи, Джаред?
Нямам представа.
Бях привлечен от тази светлина.
Вдигни щорите.
- Няма.
Казах да ги вдигнеш!
- Няма!
Долу има нещо.
- Какво?
Погледнете сами.
Нищо не се вижда.
На покрива има някакви хора.
- Но какво правят там?
Откъде да знам?
Да проверим какво става.
- Не знаете какво ви чака навън.
Ще те придружа.
- Ще се обадя в полицията.
Ще направя някоя друга снимка.
- Не излизай.
Няма да го оставя сам.
- Дава свободно.
Оръжие? Необходимо ли е?
Виж дали няма да съобщят
по новините за случилото се.
Тери!
- Няма да се бавя.
Джаред?
- Погледни ме.
Да тръгваме.
- И да се върнеш.
Да действаме. Последвай ме.
По дяволите, Уолтър!
- Какво ви става?
Отивам да огледам навън.
- С оръжие в ръце?
Прибирай се.
И не вдигай шум.
Убеден ли си,
че трябва да го направим?
От три сутринта няма нищо ново.
Дениз, пусни телевизора.
Честота за извънредни случаи
Тихо е.
По дяволите, Джаред!
- Не ми каза да я държа отворена.
Още като пристигна ти го казах!
- Извинявай.
Залегни.
А сега какво?
Да хвърлим един поглед.
Свързахте се с Джаки.
Моля оставете съобщение.
Аз съм, мамо.
Случи се нещо.
Вдигни, моля те.
Обади ми се,
когато чуеш съобщението.
Мамка му!
Не успявам да го видя ясно.
- Дали е каквото си мисля, че е?
Пресвета дево!
Да се махаме оттук.
- Какво е...
Бързо, Тери!
Дърпай!
- Отдръпни се назад!
Хайде, де!
Стреляй отново.
Дърпай!
Илейн, не гледай светлината!
Отдръпнете се! Направете място!
- Тя добре ли е?
Добре ли си, скъпи?
Чувствам как горя.
- Трябва да смъкнем температурата.
Не ме изоставяй, Илейн.
До теб съм.
Дай я, бързо!
Ще се оправиш. Обещавам ти.
Погледни ме.
Погледни ме.
Всичко ще бъде наред.
Изправи се бавно. Добре ли си?
Ти също гледаше светлината.
Но колко продължително?
Боже мой!
Всички тези хора...
Но за какво са им?
- Не искам да знам.
Не мога да повярвам.
Но как е възможно?
Веднъж погледнеш ли светлината...
...тя те запленява. Сякаш те...
- Контролира.
Как реагираш при вида
на нещо така омайно?
Брилянтен замисъл.
- Омръзна ми от тези глупости!
Хрумна ми нещо.
- Къде отиваш?
Отивам да видя Уолт.
- Но защо?
Притеснявам се за него.
Всичко ще бъде наред.
Джаред, добре ли си?
Нищо ми няма.
- Нека погледна.
Казах ти, че съм добре.
Добре.
- Аз...
Уолт?
Ехо? Уолт?
Уолт?
Уолт?
Тук ли си?
Какво правиш?
- Крия се.
Видях хората в небето.
Всички крещяха от ужас.
Ще се качим в колата ти
и ще се махнем оттук. Залегни.
Затвори устата на песа!
По дяволите!
Не! Уолт, недей!
Чухте ли това?
Какво се случи? Казвай!
Качваме се на лодката ми и изчезваме.
- Но какво се е случило?
Отвлякоха Уолт.
- Какви ги говориш?
Това беше различно -
влезе в сградата и го отвлече.
Да се махаме тогава!
- Само аз ли видях снимките?
Случва се навсякъде.
- Не може да са навсякъде.
Нямат кораби над водата.
- Той има право.
Не им отне дълго време,
за да ви открият на покрива.
Ще стигнем с кола дотам за 2 мин.
- Нямаш представа на какво са способни.
Илейн, изплашена си.
Ние също сме уплашени.
Но няма да чакам да ме приберат.
- Не преиначавай думите ми.
Успокой се, човече?
- И как да стане? Те са в сградата!
Тери.
- Вдигат се автоматично.
Господи!
По дяволите!
Тръгвайте! Движение!
Отвращаваш ме!
- Какво ти става?
Ще си поговорим по-късно за това.
- Непременно.
Не съм искала да се случи.
Но не ни ли виждат или чуват,
ще стоим тук и пазим тишина...
- И колко дълго ще издържим така?
Те отвличат хора!
Колкото сме по-далеч от града,
толкова по-добре за нас.
Той има право.
- Джаред!
Стигнем ли до яхтата, ще имаме шанс...
- Не си сигурен, че ще успеем.
Длъжни сме да опитаме.
- Навън утихна.
Вземете храна и вода.
Хайде, хайде!
Колкото по-бързо стигнем там,
толкова по-бързо ще отплаваме.
Да тръгваме.
- Какво...
Аз ще карам, знам пътя.
Вземи уличницата с теб.
Кандис! Кандис?
Качвай се в колата!
Съжалявам за случилото се, Тери.
Побързай!
- Какво си мислиш, че правя?
Забави. Спри колата!
- Няма.
Нуждаете ли се от помощ?
- Не. Вървете си.
Но те биха могли...
- Казах, че ще се оправим сами.
Тери, скрий се!
Тери! Тери!
- За бога, Тери!
Тери!
- Хайде! Насам!
Държа те!
Тери!
- Връщай се в колата! Веднага!
Потегляй, хайде!
Какви ги вършат?
- Нямам представа.
Хайде!
Отваряй се по-бързо!
По дяволите! Хайде!
Хайде!
Отваряй се, боклук такъв!
Назад!
Божичко! Помощ!
Помогнете ми!
- Насам.
Кандис, къде е ключът?
Побързай!
Отвори вратата!
Господи!
Добре ли сте?
- Как си?
Боже мой! Господи!
- Да тръгваме, госпожо.
Съпругът ми е там!
Жив е!
Боже господи!
Помогнете ми!
Дърпайте!
Да бягаме!
Тръгвайте! Хайде!
Ще минем през задната врата.
Бягайте!
Не!
Не спирайте!
По-живо!
Не спирайте да бягате!
- Отвори вратата!
Отвори я!
- Отдръпнете се!
Влизайте!
Не отивам обратно горе.
- Там ще сме в безопасност.
Ами ако ни чакат там?
Щом искаш да стоиш тук, хубаво.
Да тръгваме.
Хайде, по-бързо!
По дяволите...
Дръж се, човече.
Ела, ще се нуждая от помощта ти.
Все пак е по-добре от нищо.
- Щом така казваш.
Независимо дали ти харесва,
такава е реалността.
Бъди силен!
Добре ли сте?
Ранени ли сте?
Не.
- Добре съм.
И сега какво?
- Ще останем тук.
Ще наблюдаваме
и следим радио честотите.
Съгласна съм с него.
Ще ни спасят.
Не може да продължи вечно така.
Нали?
Ще е най-добре да не се делим.
- Не мога, димът ми пречи.
Предвид обстоятелствата, оправдано е.
- Кандис.
Бременна съм, ясно?
Помислих си, че...
при цялото това напрежение...
Всичко ще се оправи.
Така не успях да съобщя на майка си.
Хайде, ние ще поемем първа смяна,
докато момичетата спят.
Защо да сме двамата?
Опитат ли се да ни светнат,
ще се подкрепяме взаимно.
Мразя Лос Анджелис!
Пукната душа не се вижда.
Може би най-лошото е свършило.
- Или пък ни предстои.
Какви мислиш, че са тези същества?
- Не знам. Има ли някакво значение?
Просто не ми изглежда реално.
Само че е точно такова
и по-добре да се осъзнаеш.
Какво имаш предвид?
- Градът е изоставен на произвола.
Трябва да оцелеем.
Няма да останат много живи.
Какво виждаш?
Бият се с тях.
Какво правиш?
- Искам да видя какво става.
Изключи го! Става прекалено светло,
не можем да рискуваме да ни видят.
Боже мой!
Ден 2
Успя ли да спиш изобщо?
Влошило ли се е?
- Кое?
Петното на кожата ти.
Аз самата не бих могла да издържа
на тази светлина дълго.
Един господ знае
какво са ни причинили.
Какво са причинили на телата ни.
Помниш ли момента, когато я съзря,
тогава тя пое контрол над теб.
Чувство, с което сякаш си свикнал.
Нещо силно и могъщо.
Все още го изпитвам.
Защо не поседнеш?
Отпусни се.
Добре, казвай какъв е планът,
защото изгаряш от нетърпение
да го споделиш с нас.
Нищо ли няма да кажеш?
- Ние сме в центъра на случващото се.
Наясно съм с това.
- Отсреща има купища яхти.
Веднъж вече опитахме.
- Припомни ми как завърши тогава.
Този път ще бъдем тихи.
- И ще претърсим яхтите за ключове?
Налага се.
- Страшен план, Джаред.
Не е за вярване, че предлагаш
да го направим след случилото се!
Казваш, че аз съм виновен ли?
- Умолявах те да не го правите.
Но ти така и не ме послуша.
- Мислиш ли, че Тери би ме чул?
Добре. Да кажем,
че успеем да излезем от сградата...
прекосим пътя и намерим яхта с ключ,
тогава какво следва?
Ще се измъкнем оттук.
- И къде ще отидем?
В Южна Каролина?
- Навсякъде, но не и тук.
Откъде си сигурен?
Ние сме тук и сме живи.
Какво беше това?
Какво виждаш?
Слава Богу!
Хайде, ще успееш!
Всички да залегнат!
Илейн?
Получи се!
Не мога да повярвам?
Свърши ли се?
Нещо против да погледна?
- Целият е твой.
Дали има още наши самолети?
- Определено.
Сега знаят как да се справят с тях
и ще изпратят помощ.
Какво? Какво има?
Те не са мъртви,
ние само наистина ги... вбесихме.
Нещо се случва.
Да покрием прозорците с нещо.
Помогни ми.
Върни се тук!
- Аз ще ти помогна.
Използвай това.
Джаред, какви ги вършиш?
- Единственото възможно нещо.
Какво ти става?
- Тези неща са тук заради нас.
Мислиш, че не ми е ясно ли?
Оставаме тук,
в наш интерес е.
Съгласна съм с него.
- А кога си била против? Нямаме вода!
Нямаме дори ток!
- Видя какво ни чака навън.
Предпочитам да бягам, отколкото
да съм мишена в 20-етажна сграда.
Останем ли тук, в тази радиация,
мъртви сме.
Движение! Заемете позиции!
Пусни ме!
- Какво си мислиш, че правиш?
Искам да ни видят.
- А онези съществата? Луд ли си?
Те ще ни помогнат.
- Не са тук да ни спасяват.
Да ти прилича на спасителен отряд?
Не разбираш ли? Намираме се във война!
Но къде отиват?
Хеликоптерът ще се върне за тях,
трябва да тръгваме. Хайде!
Видят ли ни на покрива, ще ни вземат.
- А ако не се върнат? Свалиха самолет,
а какво остава за един хеликоптер?
- Поне имаме някакъв шанс.
Шанс ли? Току-що взривиха
ядрена бомба над града!
А ти искаш да се разхождаш?
- Казвам ти, престани!
По дяволите!
- И просто ще си стоиш там?
Какво ще се случи, когато унищожат
самолетите ни? Нямаме и чаршафи!
Ела с мен.
- Откъде си така сигурен?
Да тръгваме.
- Не си в състояние да заставяш никой.
На чия страна си?
- Предупреждавам те.
Престанете и двамата!
- Погледнете лицето му.
Той е болен!
Не ме карай да те наранявам.
- Спокойно, не ще успееш.
Не тръгвам без семейството си!
И ти не можеш да ми попречиш
да ги взема със себе си.
Довери ми се, Илейн.
Това съм аз.
Все още съм си аз.
Зная.
Трябва да тръгваме.
Ще умре заради него.
- Помогни ми да покрия прозорците.
Хайде.
Добре, да тръгваме.
Виждаш ли някого?
Те са там.
Помогнете ни.
- Не мърдайте!
Почакайте, не стреляйте,
нуждаем се от помощ.
Назад!
- Моля ви!
Насам! Побързайте!
Не! Не!
Не!
Хайде! Пазя ти гърба!
...двама души на съседния покрив.
- Разбрано, приближавам към тях.
Помощ! Падаме!
Падаме! Повтарям, падаме!
Не!
Боже господи!
Ела!
Свали го от мен!
Тръгвай! Хайде!
Видях едно скеле.
Единственият ни път надолу.
Хайде!
Джаред!
Джаред!
- Бягай, Илейн!
Продължавайте да стреляте!
Да пукнеш, кучи син!
Помогнете ми! Помощ!
Помощ!
Джаред, погледни ме.
Погледни ме.
Изправи се. Хайде!
Преследва ни.
Спасявай се!
Тръгвай!
Животът ми ще изгуби смисъл без теб.
Ден 3
Джаред! Не!
Моля ви, не!
Не!
Джаред?
Превод и субтитри:
Владислав Владев а.к.а. E-Tle™
The Future Is Ours 2010
1811/457/193/1/S2I