Tip:
Highlight text to annotate it
X
Заради световната икономическа
криза от 2008
десетки милиони хора загубиха
спестяванията си,
работата си и домовете си.
Ето как се случи.
Исландия
Население: 320,000
Брутен Вътрешен Продукт:
13 милиарда щатски долара
Загуби в банковия сектор:
100 милиарда щатски долара
Исландия има стабилна демокрация
и висок стандарт на живот.
И доскоро - ниска безработица
и държавен дълг.
Имахме изцяло изградена
инфраструктура на модерно общество:
чиста енергия,
производство на храни,
регламентиран риболов.
Добро здравеопазване
и образование,
чист въздух,
ниска престъпност.
Място подходящо за живеене.
Бяхме на финалната права.
Но през 2000 г. правителството
започва политика на дерегулация,
която ще окаже
пагубни последствия
за околната среда
и икономиката.
Разрешили на международни
компании като "Алкова"
да изградят огромни
алуминиеви съоръжения
и да експлоатират
националните геотермични
и водноелектрически
източници на енергия.
Много от красивите
райони в планините
с най-вълнуващите цветове
са геотермични.
Така че нищо не
остава без последствия.
В същото време
правителството приватизирало
три от най-големите
банки в Исландия.
Резултатът - един от
най-големите експерименти
с дерегулация във
финансовата сфера.
Финансирането взе връх,
съсипа страната.
В рамките на 5 години
тези три малки банки,
които никога не са работили
извън Исландия,
взели заем от 120 милиарда
щатски долара.
Размер, десетократно по-голям
от икономиката на Исландия.
Банкерите и техните приятели
се обсипвали с пари.
Имаше огромен балон.
Цените на акциите
скочиха девет пъти,
цените на жилищата
се удвоиха.
Балонът издигнал хора като
Йон Асгер Йоханесон.
Той взел милиарди от банките,
за да започне бизнес в Лондон.
Купил си частен
самолет на райета,
яхта за 40 милиона долара
и апартамент в Манхатън.
Вестниците пишат:
Този милионер
купи тази компания
в Англия или Финландия,
или Франция.
Вместо да кажат:
Този милионер взе
милиарди долари заем,
за да купи тази компания
и ги взе от вашата банка.
Банките създават фондови борси
и съветват вложителите
да изтеглят пари
и да ги вложат
във фондовите борси.
Типично за една финансова
пирамида, нали?
Американски счетоводни фирми,
като "Кей Пи Ем Джи",
проверили банки и
инвестиционни фирми в Исландия
и не открили
нищо нередно.
А агенциите за кредитен рейтинг
казали, че в Исландия е чудесно.
През февруари 2007
агенциите за рейтинг решиха
да повишат рейтинга на банките
до най-високия
възможен рейтинг – AAA.
Стигна се дотам,
тъй като правителството
се движи с банкерите,
като в "Пи Ар" шоу.
Когато банките в Исландия
се сриват в края на 2008
безработицата се утроява
в рамките на 6 месеца.
Всички бяха
засегнати в Исландия.
Значи много хора са
изгубили спестяванията си?
Да, това се случи.
Регулаторните органи,
които трябва да предпазват гражданите
на Исландия, не направили нищо.
Двама адвокати от
компания за контрол
отиват в банка, за да
обсъдят някакви проблеми.
Когато приближават
виждат 19 "Ес Ю Ви",
паркирани пред банката.
Значи когато влезеш,
ще видиш 19 адвокати,
които са много добре подготвени
и готови да оборят всеки аргумент.
Ако се справиш добре, тогава
ти предлагат работа при тях.
Една трета от
финансовите регулатори
отишли да работят за банките.
Но това е световен проблем.
В Ню Йорк имате
същия проблем, нали?
Превод и субтитри
Petrakiz
ВЪТРЕШНА АФЕРА
Какво мислите
за доходите на Уол Стрийт?
Прекомерни.
Пол Волкър
Бивш Председател на Федералния Резерв
Казаха ми,
че за Международния Валутен Фонд
е много трудно да критикува Щатите.
Не бих казал така.
Доминк Страус-Кан
Административен Директор МВФ
Дълбоко съжаляваме,
че нарушихме Щатския закон.
Те са удивени
какви количества кокаин
използват брокерите от Уол Стрийт
и въпреки това
работят на следващия ден.
Не знаех какво е
суап за кредитно неизпълнение.
Малко съм старомоден.
Джордж Сорос
Милиардер, Инвеститор, Филантроп
Лари Самърс някога
да е изпитвал угризения?
Не чувам признания.
Барни Франк - Председател,
Комисия за Финансови Услуги
Правителството пише чекове.
Това е план А, това Б,
а това е план В.
Бихте ли подкрепил правен контрол
върху заплатите на администрацията?
Не бих.
Дейвид МакКормик
Зам. Министър на финансите при Буш
Подкрепяте ли закона за компенсации
в сферата на финансовото обслужване?
Ако са го разпоредили съдебно, да.
Мислите ли, че са го разпоредили?
- Така мисля.
Скот Талбот
Лобист
Значи помагаш на тези хора
да вдигнат света във въздуха?
Може и така да се каже.
Те извлякоха огромни печалби
от обществената загуба.
Андрю Шенг - Комисия за
Регулиране на Китайско Банкиране
Когато мислиш, че можеш
да създадеш нещо от нищото,
тогава е много трудно
да устоиш на изкушението.
Лий Сиен Лунг
Министър Председател, Сингапур
Притеснена съм, че много хора
искат отново да вършат нещата,
както го правеха преди кризата.
Кристин Лагард
Министър на финансите, Франция
Получавах много анонимни
и-мейли от банкери, в които пишеше:
"Не можеш да ме цитираш,
но наистина съм загрижен".
Джилиан Тет
Редактор, "Дъ Файненшъл Таймс"
Защо си мислите,
че не беше проведено
по-обстойно разследване?
Защото тогава ще
се намерят виновните.
Нуриел Рубини
Професор
Мислите ли, че училище "Къламбиа"
има проблем с конфликт на интереси?
Не виждам да имаме.
Глен Хъбард
Декан, Икономически съветник при Буш
Елиът Спитзър
Бивш Губернатор на Ню Йорк
Регулаторите не свършиха работата си,
а имаха правомощията да го направят,
докато бях главен
щатски прокурор.
Просто не искаха.
През уикенда, "Леман Брадърс",
една от най-уважаваните
и големи инвестиционни банки,
бе принудена да обяви фалит.
Друга банка, "Мерил Линч",
пък бе принудена да се разпродаде.
Световните финансови пазари
тръгнаха надолу
следвайки драматичното развитие
за два от гигантите на Уол Стрийт...
През септември 2008,
фалитът на инвестиционна банка
"Леман Брадърс"
и сриването на най-голямата световна
застрахователна компания "Ей Аи Джи",
задейства световната
финансова криза.
Акциите паднаха рязко.
Това е най-големият спад в историята.
Цените на акциите
продължават да падат,
след срива на "Лемън".
Резултатът беше
световна рецесия,
която струваше на света
десетки трилиони долари,
остави 30 милиона души без работа
и удвои националния дълг
на Съединените Щати.
Ако погледнете
крайният резултат:
структурата на собствения капитал,
на жилищното благосъстояние,
после структурата на доходите,
на работните места,
15 милиона души по целия свят
биха се озовали
под прага на бедност.
Това е една ужасно скъпа криза.
Тази криза не беше случайност.
Беше причинена от една индустрия
излязла извън контрол.
От 1980 г. насам, разрастващият се
финансов сектор в Щатите
доведе до нарастване
на тежките финансови кризи.
Всяка криза причинявала
все повече щети,
докато финансовата индустрия
правила все повече и повече пари.
ЧАСТ I: КАК СТИГНАХМЕ ДОТУК
След Голямата депресия,
Съединените Щати
имали 40 години на икономически
растеж, без нито една финансова криза.
Финансовата индустрия
била строго регулирана.
Повечето банки
били местни фирми
и им било забранено да спекулират
със спестяванията на вложителите.
Инвестиционните банки, които се
разпореждали с акции и облигации
били малки частни дружества.
В традиционното
инвестиционно банкиране
партньорите осигуряват парите
и наблюдават тези пари
много внимателно.
Те искаха да живеят добре,
но не го искаха на всяка цена.
Пол Волкър работи в
Министерството на Финансите
и председателства Федералния Резерв
от 1979 до 1987 година.
Преди да влезе в управлението,
работи като финансов икономист
в банка "Чейс Манхатън".
Когато напуснах работа, за да отида
в министерството през 1969 г.
годишният ми доход
беше около 45,000 долара.
В "Морган Стенли", през 1972 г.
работили около 110 човека.
Един офис и капитал от
12,000,000 долара.
Сега "Морган Стенли"
има 50,000 работника,
капитал от няколко милиарда
и офиси по целия свят.
През 1980-та
финансовата индустрия бележи бум.
Инвестиционните банки
стават обществени
и разполагат с огромни
парични средства.
Хората от Уол Стрийт
започнали да забогатяват.
Имах приятел,
които търгуваше с облигации
в "Мерил Линч"
през 1970 година.
Работеше като кондуктор
по влаковете през нощта.
Защото имаше 3 деца
и не можеше да ги издържа
само с търговия от облигации.
До 1986 г. беше започнал
да прави милиони
и мислеше, че печели
защото е умен.
Сега най-важно за нас,
като нация,
е да възстановим
икономическия просперитет.
През 1981 г.
президентът Роналд Рейгън
избира за
министър на финансите
изпълнителният директор на
"Мерил Линч" Доналд Рийгън.
Уол Стрийт и Президентът
гледат в една посока.
Говорих с много влиятелни
хора на Уол Стрийт.
Те също ще застанат зад
Президента на 100 процента.
Администрацията на Рейгън с помощта
на икономисти и финансови лобисти,
започнали 30 годишен период
на финансови дерегулации.
През 1982 г.
администрацията на Рейгън
премахва ограниченията върху компании
занимаващи се със спестявания и заеми,
позволявайки им да правят
рискови инвестиции.
До края на десетилетието
стотици от тези компании
се провалят.
Кризата струвала на данъкоплатците
124 милиарда долара
и много хора изгубили
спестяванията си.
Това може би е най-големият
банков обир в историята.
Хиляди банкери отишли в затвора,
защото са завлекли техните компании.
Един от най-запомнящите се случаи,
бил този на Чарлз Кийтинг.
Когато през 1985 г.
федералните регулатори
започнали да го разследват,
Кийтинг наел икономиста
Алън Грийнспан.
В това писмо до регулаторите,
Грийнспан хвали стабилният
бизнес план на Кийтинг и казва,
че не вижда риск в това
да се позволи на Кийтинг
да инвестира парите
на клиентите си.
Според източници, Кийтинг платил
на Грийнспан 40,000 долара.
Чарлз Кийтинг влязъл в
затвора малко след това.
Доколкото до Алън Грийнспан,
Президентът Рейгън го назначил
за шеф на Федералния Резерв.
Грийнспан бил преназначен от
президентите Клинтън и Джордж Буш.
По времето на Клинтън
дерегулацията продължава
под управлението на Грийнспан
и Министърът на финансите
Робърт Рубин,
бивш директор на
инвестиционна банка "Голдман Сакс",
и на Лари Самърс -
професор по икономика в Харвард.
Мощният финансов сектор
на Уол Стрийт,
разполагайки с лобисти и много пари,
постепенно оплете много политици,
както Демократи
така и Републиканци.
В края на 90-те, финансовият сектор
се обединил в няколко гигантски фирми.
Всяка от тях толкова огромна,
че ако се провали може да
застраши цялата система.
А администрацията на Клинтън дори
им помогнали да станат още по-големи.
През 1999 г.
"Ситикорп" и "Травлърс"
се сливат в "Ситигруп".
Най-голямата компания за
финансови услуги в света.
Сливането нарушава наредбата
"Глас-Стиийгъл",
закон приет след
Голямата депресия,
който забранява на банките
да използват депозитите на
клиентите за рисково инвестиране.
Поглъщането на "Травлърс" беше
незаконно, но Грийнспан не каза нищо.
Федералният Резерв го притисна
за около година и
след това приеха закона.
През 1999 г. по настояване
на Самърс и Рубин,
Конгресът приема наредбата
"Грам-Лийч-Блайли".
По известна като наредба
за съживяване на "Ситигруп".
Тя премахва "Глас-Стиийгъл"
и разчиства пътя
за следващи сливания.
След това Робърт Рубин
направи 126 милиона,
като зам. председател
на "Ситигруп".
Той отказа да бъде
интервюиран за този филм.
Защо правят големи банки?!
Защото банките искат монопол,
искат лобита.
Банките знаят, че когато са твърде
големи те ще бъдат подпомогнати.
По принцип
пазарите са нестабилни
или поне
потенциално нестабилни.
Подходящата метафора е
"Танкери за нефт".
Те са много големи.
Трябва да се
разделят на отделения,
за да се попречи на плискащия
се нефт да преобърне танкера.
Дизайнът на кораба трябва
да се вземе под внимание.
След депресията
регулацията въведе тези
много надеждни отделения,
а дерегулацията доведе до
премахване на тези отделения.
Следващата криза
идва в края на 90-те.
Банките поддържат големия балон
в интернет акционирането.
Последвано от катастрофа
през 2001 година,
която причинява загуби за
5 трилиона долара.
Комисията за
Обмяна и Ценни книжа -
федерална агенция създадена за да
регулира инвестиционното банкиране,
не направила нищо.
Поради липсата на действие
от страна на правителството
и предвид провала
от саморегулация,
възникна необходимост от намеса
и приемане на предпазни мерки.
Разследването на
Елиът Спитзър разкрива
че банките популяризирали компании,
за които знаели, че ще се провалят.
На борсовите анализатори им се плащало
според това колко клиенти ще доведат.
Това, което казвали
пред обществото
се различавало от това,
което си говорели по между си.
"Инфоспейс",
с най-високия възможен рейтинг,
е отхвърлен от анализатор
като "боклук".
"Иксайт" - също високо оценен
е наречен "чист боклук".
Много от инвестиционните банки
се оправдаха,
не като опровергаха
анализаторите, а като казаха,
че всеки знае какво се случва
и никой не трябва да се
осланя на тези анализатори.
През декември 2002 г.
десет инвестиционни банки
уредили въпроса на обща стойност
1,4 милиарда долара
и обещали да се променят.
Скот Талбот е главен лобист
в Кръгла Маса за Финансови Услуги,
една от най-мощните групи
във Вашингтон,
която представя почти всички
големи световни компании.
Не ви ли притеснява факта,
че някои от вашите компании
се замесиха в големи по мащаб
престъпни дейности?
Бъдете по-конкретен.
- Добре...
Първо на първо престъпни дейности
не бива да се допускат, точка.
Откакто дерегулацията започва
най-големите световни финансови фирми
са били хващани да перат пари,
да мамят клиенти и да
фалшифицират документи,
отново, и отново, и отново.
"Джей Пи Морган"
подкупва държавни служители
"Ригс Банк" пере пари на
чилийския диктатор Аугусто Пиночет.
"Кредит Суис" насочвала средства
към ядрената програма на Иран
и към "Организация
за Космическа Индустрия" на Иран,
която строяла
балистични ракети.
Всяка информация,
която е свързана с Иран се премахва.
Банката била глобена
536 милиона долара.
"Сити Банк"
помогнала за изнасянето на
1,5 милиона от наркотици
извън Мексико.
Казвали ли сте,
че трябва - цитирам:
"да се отърве от всички документи
свързани със сметката"?
Казах го като на шега.
Беше в самото начало.
Не го мислих на сериозно.
Между 1998 и 2003 година
"Фени Мей" завишила доходите си
с повече от 10 милиарда.
Тези отчети са крайно сложни
и изискват изчисления, с които
често експертите не са съгласни.
Изпълнителният директор
Франклин Рейнс,
който управляваше бюджета
по времето на Клинтън,
получил над
22 милиона и бонуси.
Когато хващат "Ю Би Ес" да помага
на заможни американци
да избегнат данъците
те отказват да сътрудничат
на правителството.
Ще ни предоставите ли имена?
Ако има
формално споразумение...
Няма такова... съгласихте се,
че сте участвали в измама.
Докато "Енрон" е изправена пред
безпрецедентни глоби,
инвестиционните фирми не са длъжни
да си признават каквото и да било.
Когато играеш на едро
с толкова много продукти и клиенти
се случват и грешки.
Индустрията
за финансови услуги
изглежда се отличава с
определено ниво на престъпност.
Кога за последно
"Сиско" или "Интел", или "Гугъл",
или "Апъл", или "Ай Би Ем"...
Съгласен съм с вас относно
противопоставянето на услугите,
но по начало високотехнологичните
услуги са творчески бизнес,
където ползите и
доходите се извличат,
когато създадеш
нещо ново и различно.
От 1990 г. насам
премахването на ограниченията
и високите технологии
водят до бум на сложни финансови
продукти наречени деривати.
Икономисти и банкери твърдели,
че са направили пазара по-сигурен.
Но вместо това
го дестабилизирали.
След края на Студената война
много бивши
физици и математици
решиха да използват
уменията си
във финансовите пазари.
И заедно с банките
и инвестиционните фондовете...
Създават различни оръжия?
- Абсолютно.
Както Уорън Бъфет каза:
"Оръжия за масово поразяване. "
Регулаторите, политиците
и бизнесмените
не приеха сериозно заплахата
от финансова промяна
върху стабилността на
финансовата система.
Използвайки деривати, банкерите на
практика могат да спекулират с всичко.
Могат да залагат
за цените на нефта,
за фалит на някоя компания,
дори за това какво ще е времето.
До края на 90-те,
дериватите създали нерегулиран
пазар на стойност 15 трилиона.
През 1998 г.
някой се опитал да ги регулира.
Бруксли Борн завършила първа
в класа, в "Станфорд Лоо Скуул"
и била първата жена редактирала
рецензия на основен закон.
След като практикувала управление
на деривати в "Арнолд и Портър",
Борн била назначена
от Президента Клинтън
за председател на Комисията за
Търговия със Стокови Фючърси,
която надзирава
пазара с деривати.
Бруксли Борн ме попита
дали бих отишъл
да работя с нея.
Мнението ни беше,
че това е един сериозен,
потенциално
дестабилизиращ пазар.
През май 1998 г.
комисията внесла предложение
за регулиране на дериватите.
От Министерството на финансите
реагирали незабавно.
Отидох в офиса на Бруксли,
тя тъкмо затваряше телефона
и беше пребледняла.
Погледна ме и каза:
"Това беше Лари Самърс.
Има 13 банкери в офиса му. "
Звучал много заплашително.
Един вид да я накара да спре.
Банките много разчитаха на
доходите от такъв тип дейност
и това доведе
до титанична битка,
за да се предотврати регулирането
на този набор от инструменти.
Малко след телефонния
разговор със Самърс,
Грийнспан, Рубин и шефът на Комисията
за Обмяна и Ценни Книжа Артър Левит
дали общо изявление,
в което порицали Борн
и препоръчали на законодателството
да остави дериватите нерегулирани.
Регулацията на
сделки с деривати,
които са договаряни
с професионалисти,
не е необходима.
Властта й беше иззета,
за съжаление.
Първо от администрацията на Клинтън,
а след това от Конгреса.
През 2000-та,
Сенатор Фил Греъм
имаше голяма роля в
приемането на законопроекта,
който до голяма степен освободи
дериватите от регулация.
Те уеднаквяват пазарите.
Те намалят регулаторната тежест.
Мисля, че трябва
да го направим.
След напускането на Сената, Фил Греъм
става вицепрезидент на "Ю Би Ес".
От 1993 г. насам, съпругата му Уенди
участва в борда на "Енрон".
Но нашата голяма надежда е,
че ще бъде възможно да продължим
със създаването на подходящи закони
целящи да създадат
правна сигурност за дериватите.
След това Лари Самърс
направи 20 милиона
като консултант на инвестиционен
фонд използващ деривати.
Исках да се присъединя
към коментарите на
Министър Самърс.
През декември 2000 г.
Конгресът приема
Наредба за Модернизация
на Стокови Фючърси.
Създадена с помощта на лобисти
от финансовата индустрия
наредбата забранява
регулирането на деривати.
Веднъж направено,
нямаше връщане.
Употребата на деривати
и финансови иновации
се увеличи драматично
през 2000-та.
И Бог да ми е на помощ.
- И Бог да ми е на помощ.
Докато Джордж Буш
заема длъжност през 2001-ва,
Финансовият сектор в Щатите
става по-печеливш,
по-концентриран и по-мощен
от когато и да било.
Индустрията се доминирала от
пет инвестиционни банки,
два финансови конгломерата,
три компании за
застраховане на ценни книжа,
и три рейтингови агенции.
А свързването им заедно създало
хранителна верига с ценни книжа,
една нова система свързваща
трилиони долари,
ипотеки и други заеми
с инвеститори по целия свят.
Преди 30 години ако искаш
да вземеш заем за жилище,
човекът, който ти ги дава
очакваше да му ги върнеш.
Взел си заем от кредитора
и той иска да му ги върнеш.
Постепенно създадохме ценни книжа,
чрез които за хората
даващи заеми вече няма риск.
При старата система,
когато собственик на жилище
си плаща ипотеката всеки месец,
парите отивали направо при кредитора.
Тъй като изплащането на
ипотеките отнема десетилетия
Кредиторите били внимателни.
При новата система
Кредиторите продават ипотеките
на инвестиционни банки.
Банките комбинират хиляди ипотеки
включително заеми за коли,
студентски заеми и
дългове по кредитни карти,
за да създадат
сложни деривати наречени
Структурирани Облигационни Емисии
или "СОЕ".
След това инвестиционните банки
ги продават на инвеститори.
Сега когато собствениците на
жилища плащат ипотеките си
парите отиват в инвеститори
по целия свят.
Банките плащат на рейтингови
агенции за да оценяват "СОЕ".
На много от тях
бил даден рейтинг ААА,
който е възможно най-високият
инвестиционен рейтинг.
Това популяризирало "СОЕ"
в пенсионните фондове,
които могат да купуват само
високо оценени ценни книжа.
Системата била тиктакаща бомба.
Кредиторите вече не се интересували
дали кредитополучателя ще се разплати.
Така че започнали
да дават рискови заеми.
Банките също не ги било грижа.
Колкото повече "СОЕ" продавали,
толкова повече печелели.
А агенциите за рейтинг,
на които плащат банките,
не носят отговорност ако рейтингите им
за "СОЕ" се окажат грешни.
Даже и да се окажеш натясно
нямаше регулиращи ограничения.
Просто имаше зелена светлина да се
изпомпват все повече и повече заеми.
Между 2000 и 2003 година
броят на ипотечни заеми
нараснал почти четири пъти.
Никой в тази хранителна
верига с ценни книжа,
от самото начало до края,
не се интересуваше за
качеството на ипотеките.
Беше ги грижа само как
да увеличат капацитета
и да изкарат хонорар
от всичко това.
В началото на 2000-та
има огромно покачване
на рисковите заеми
наречени "сабпрайм".
Но когато хиляди такива заеми
били обединени за да се създаде "СОЕ",
много от тях отново получили
ААА рейтинги.
Сега нямаше да бъде възможно
създаването на деривати.
Така няма рискове, каквито носят
застрахователните полици.
Там има ограничения
на рисковете,
които могат
да се поемат и т. н.
Те не го направиха, нали?
Не го направиха, а трябваше.
Значи тези хора знаеха,
че правят нещо опасно?
Мисля, че да.
Банките предпочитали "сабпрайм" заеми,
защото те носели по-високи лихви.
Това довело да огромно нарастване
на злоупотребите със заеми.
На кредитополучателите били
предлагани скъпи "сабпрайм" заеми
и на много хора били давани заеми,
които не могат да изплатят.
Всички поощрения,
които финансовите институции
предлагаха на брокерите
се базираха на мисълта
за по-голяма доходност.
Продукти, които бяха
непочтени заеми.
Ако банкерите правят
повече пари от "сабпрайм",
тогава ще ти предложат
именно такива заеми.
ЧАСТ II: БАЛОНЪТ
Внезапно стотици
милиарди долари
потекли през
веригата с ценни книжа.
Тъй като всеки може
да направи ипотека,
покупките на жилища и цените
на къщи се устремили нагоре.
Резултатът - най-големия
финансов балон в историята.
Недвижимото имущество е
реално, може да се види,
да се живее в него,
може да се отдава под наем.
Появи се огромен бум в строителството,
от което нямаше никакъв смисъл.
Желанието за финансиране
във финансовия сектор
доведе до всичко това.
За последно имахме строителен
балон в края на 80-те.
Тогава нарастването на цените
на жилища беше незначително.
Този балон доведе до
относително тежка рецесия.
От 1996 до 2006 г. цената на
недвижимото имущество се удвои.
При цена на билета
от 500 долара,
те дойдоха да чуят как да си купят
парче от американската мечта.
"Голдман Сакс", "Беър Стърнс",
"Леман Брадърс", "Мерил Линч"
бяха в схемата за раздаване на
"сабпрайм" заеми,
бележещи растеж от
30 милиарда годишно
до над 600 милиарда годишно
за период от 10 години.
Знаеха какво се случва.
"Кънтриуайд Файненшъл" -
най-големият "сабпрайм" кредитор,
раздали заеми на
стойност 97 милиарда
и направили над
11 милиарда долара печалба.
На Уол Стрийт
годишните бонуси ударили върха.
Търговски посредници и
изпълнителни директори
станали изключително заможни.
"Леман Брадърс" била на върха,
като посредник за "сабпрайм" заеми.
А шефът й Ричард Фулд
прибрал 485 милиона долара.
Балоните от
строителство и кредити
донесоха печалба от
стотици милиарди на Уол Стрийт.
До 2006-та вече около
40 процента от всички печалби
идваха от
финансови институции.
Това не беше реална печалба,
не беше реален доход.
Бяха просто пари, създадени от
системата и вписани като доходи.
Две три години по-късно
всичко е заличено.
Мисля, че това всъщност беше
една национална и същевременно
една световна
финансова пирамида.
Чрез наредба за защита на
равенството и собствеността,
Борда на Федералния Резерв
създава механизъм
за регулиране на
индустрията с ипотеки.
но председателят Алън Грийнспан
отказва да го използва.
Алън Грийнспан каза:
"Аз дори не вярвам,
че ще свърши работа".
В продължение на 20 години
Робърт Гнайзда ръководел
"Грийнлайнинг" -
мощна група от адвокати.
Редовно провеждал
срещи с Грийнспан.
Дадохме му за пример
"Кънтриуайд",
където предлагат 150 различни
лихви по ипотеките.
Той отговори, че даже да имаш
докторат по математика
пак няма да си способен
да ги разбереш,
за да знаеш
кое е добро и кое не е.
Помислихме,
че ще предприеме нещо.
Но в процеса
на разговор стана ясно,
че няма да изостави
идеологията си.
Срещнахме се отново с
Грийнспан през 2005-та.
Срещахме се най-малко
по два пъти годишно,
но той не искаше
да си променя мнението.
Алън Грийнспан отказа да бъде
интервюиран за този филм.
В този невероятен свят на
мигновени комуникации
свободното и ефикасно
предвижване на капитал
спомага за създаването на най-големия
просперитет в човешката история.
Комисията за Обмяна и Ценни Книжа
не извършва никакво разследване
на инвестиционните банки
по време на създалият се балон.
146 души бяха освободени от
изпълнителния отдел на комисията.
Това ли са показанията ви?
- Да.
Мисля, че имаше систематично
изкормване, или
както искате го наречете,
на агенцията и нейната способност,
чрез орязване на персонала.
В офиса на комисията
за рисков мениджмънт
персоналът бил сведен,
до 1 човек ли казахте?
Да, когато този господин
се прибере вкъщи през нощта
може да изгаси осветлението.
По време на балона,
самите банки вземали кредити,
за да изкупят повече заеми
и да създадат повече "СОЕ".
Коефициентът
между заетите пари
и собствените пари на банката
е наречен "задлъжнялост".
Колкото повече
банките заемали,
толкова по-голяма
била задлъжнялостта им.
През 2004 г. Хенри Полсън,
шефът на "Голдман Сакс",
лобирал пред Комисията
за Обмяна и Ценни Книжа
за премахването
лимита на задлъжнялост
и на банките да се позволи
да заемат още пари.
Комисията
някак си реши да остави
банките да спекулират
много повече.
Това беше лудост.
Не знам защо, но те го направиха.
На 28 април 2004
Комисията за Обмяна и Ценни Книжа
обмисля вдигане на лимитите.
Казахме, че тези са
големите шефове и очевидно е така.
Но ако нещо се обърка,
ще настане ужасна бъркотия.
На тези нива е очевидно,
че си имаме работа с
най-съвършени финансови институции.
Това са фирми, които в най-голяма
степен работят с деривати в Щатите.
Говорихме с някои от тях,
доколкото бяха склонни.
Фирмите всъщност смятаха,
че броят е подходящ.
Комисарите гласуваха ли за приемането
на поправки в установения ред?
Да. Единодушно.
И заседанието беше отложено.
Нивото на задлъжнялост
във финансовата система
стана плашещо.
Банките задлъжняваха
до нива от 33 към 1,
което значи, че минимално 3 процентово
намаление в стойността на активите
ще ги прати в несъстоятелност.
Имало и друга тиктакаща бомба
във финансовата система.
"Ей Ай Джи" - най-голямата
световна застрахователна компания
продавала огромни
количества деривати
наречени
"суап за кредитно неизпълнение".
За инвеститорите, притежаващи "СОЕ"
суаповете за кредитно неизпълнение
били нещо като
застрахователна полица.
Инвеститорът, който купувал
суапове за кредитно неизпълнение
плащал на "Ей Ай Джи" премия.
Ако "СОЕ" се окажат лоши,
"Ей Ай Джи" обещавала да плати
на инвеститора за загубите.
Но също така и
спекуланти можели да купуват
суапове за кредитно
неизпълнение от "Ей Ай Джи",
с цел да залагат срещу "СОЕ",
каквито не притежават.
В застраховането можеш да застраховаш
само нещо, което притежаваш.
Нека кажем, че аз имам къща.
Мога да я застраховам веднъж.
Дериватите позволяват на абсолютно
всеки да застрахова тази къща.
Вие можете, някой друг може.
50 човека могат да я застраховат.
Какво става,
когато къщата ми изгори?!
Броят на загубите
става пропорционално голям.
Тъй като суаповете за кредитно
неизпълнение били нерегулирани,
"Ей Ай Джи" не заделяли никакви
пари в случай на потенциални щети.
Вместо това плащали на
служителите си огромни бонуси
веднага щом
се подписвал договор.
Но ако по-късно "СОЕ" се окажат лоши,
"Ей Ай Джи" ще се окаже натясно.
Хората били награждавани
за поемането на големи рискове.
При добри обстоятелства това носи
бързи приходи и оттам бонуси,
но след време това
ще доведе фирмата до фалит.
Една напълно изопачена
система за обезщетения.
Отделът на
"Ей Ай Джи" в Лондон
издал суапове за кредитно неизпълнение
на стойност 500 милиарда долара.
Много от тях
за високорискови "СОЕ".
400-те служители на компанията
направили общо 3,5 милиона
между 2000 и 2007-ма.
Джоузеф Касано - шефът на
отдел "ФП", направил 315 милиона.
За нас е много трудно,
без да прозвучи несериозно,
да си представим
разумен сценарий,
при който да изгубим дори
и 1 долар с тези сделки.
През 2007 г. ревизорите от
"Ей Ай Джи" отправили предупреждения.
Един от тях Джоузеф Денис
подал оставка в знак на протест.
След като Касано многократно го
възпирал да разследва счетоводството.
Нека ви кажа за един,
който не е взел бонуси.
Г-н Денис, който се е опитал
да предупреди и двама ви,
че сте се натъкнали
на големи проблеми.
Напуснал е от отчаяние
и не е получил бонус.
През 2005 г. Рагурам Раджан, икономист
от Международния Валутен Фонд,
изнесъл доклад на симпозиума
"Анюал Джаксън Хоул".
Най-елитната банкова
конференция в света.
Кой беше в публиката?
Мисля, че бяха най-големите
банкери в света.
Самият г-н Грийнспан,
Бен Бернанке,
Лари Самърс беше там,
Тим Гайтнер беше там.
Заглавието на доклада
беше съществено.
Финансовото развитие
прави ли света по-рисков?
Изводът беше,
че го прави.
Докладът се фокусира
върху поощренията,
които генерират
огромни бонуси,
базирани върху
краткосрочни печалби.
Но които не налагат никакви
наказания в случай на щети.
Раджан посочил, че тези поощрения
карат банкерите да поемат рискове,
които евентуално могат да
унищожат техните фирми
или дори цялата
финансова система.
Много е лесно да
генерираш производителност,
като поемаш повече риск.
Така че трябва да компенсираш
риска на производителността.
Ето къде е прогнило.
Раджан уцели в десетката.
Той каза следното:
"Твърдите, че сте намерили начин да
печелите повече с по-малък риск,
а аз казвам, че печелите повече
с цената на по-голям риск".
А това е голяма разлика.
Самърс беше гласовит.
Той смяташе,
че критикувам промяната
във финансовия свят.
И беше притеснен за регулацията,
която обръща тази промяна.
Обвини ме, че съм синдикалист.
Искаше да е сигурен, че не искаме
пълна промяна на регулациите,
за ограничаване на
финансовия сектор.
Лари Самърс отказа да бъде
интервюиран за този филм.
Да речем, че ще направиш още
2 милиона или 10 милиона годишно.
Като поставиш
финансова институция в риск.
Някой друг плаща сметката.
Ти не плащаш.
Ще направиш ли този залог?
Повечето хора на Уол Стрийт казват:
"Разбира се, ще го направя."
Дъ Хамптън
На 2 часа от Ню Йорк
Никога не беше достатъчно.
Те не искаха един дом.
Искаха пет къщи и
скъп апартамент на Парк Авеню.
Искаха частен самолет.
Мислите ли,
че това е индустрия,
в която много високи
компенсации са оправдани?
Мисля, че трябва да внимавате
с употребата на "много високи".
Всичко е относително.
Имате къща за 40 мил. с гледка
към океана във Флорида,
лятна вила в Сан Вали, Айдахо.
Вие и жена ви имате колекция
от картини за милиони долари.
Ричард Фулд никога не се е
появявал на търговския етаж.
Горе имаше съветници
през цялото време.
Имаше си частен асансьор.
Беше напълно изолиран.
Асансьорът се програмира
от техници,
така че шофьорът му
се обажда сутринта
и един пазач го задържа.
Има само 2 или 3 секунди,
в които той вижда хора.
Скача в асансьора и
отива направо на 31-я етаж.
Знаете ли, че "Леман" имаха
доста корпоративни самолети?
Колко бяха?
Имаше 6,
включително Боинг 767.
Имаха и хеликоптер.
Не са ли малко множко?
Ние се занимаваме с хора от
най-висок калибър, а те умеят всичко.
Банкирането се превърна в
състезание по надпикаване.
Моят е по-голям от твоя,
ей такива неща.
Участвали само мъже,
по случайност.
Сделки с 15 не са достатъчно големи,
затова правим със 100 милиарда.
Тези хора обичат рисковете
и са импулсивни.
Джонатан Алпърт е терапевт,
има много клиенти от
най-високо ниво на Уол Стрийт.
Това е част от тяхното
поведение и личност
и също така се проявява
извън тяхната работа.
Нормално е за момчетата да излязат,
да отидат в стриптийз бар.
Виждал съм да ползват
кокаин и проститутки.
Наскоро невролозите
провели експерименти.
Сложили хора в машина за
Ядрено Магнитен Резонанс.
Накарали ги да играят на игра,
в която наградата е пари.
И забелязали, че когато
някой спечели пари,
частта, която се стимулира е същата,
която и кокаина стимулира.
Много хора изпитват нужда
да демонстрират това поведение,
за да успеят, за да бъдат
повишени или да бъдат приети.
Според статия на Блумбърг
развлечението на бизнеса е 5%
от приходите на брокери
на деривати в Ню Йорк
и често включва стриптийз клубове,
проституция и дрога.
Брокер от Ню Йорк през 2007 г.
завел дело срещу неговата фирма.
Заявявайки, че от него се изисквало
да набира проститутки за клиентите.
Има очевидно пренебрежение
относно това
какво въздействие оказва държанието им
върху обществото и семейството.
За тях е нормално
да ползват проститутка
и после да се приберат
вкъщи при жена си.
Кристин Дейвис ръководела група за
елитна проституция от апартамента си.
Той се намирал на няколко пресечки
от Стоковата Борса в Ню Йорк.
Колко клиенти?
Около 10,000 по това време.
Каква част бяха от Уол Стрийт?
От изисканите клиенти,
вероятно към 40-50 процента.
Имаше ли клиенти от всички големи
фирми, като "Голдман Сакс"?
"Леман Брадърс" - да,
имаше от всички.
Имаше по-малко от "Морган Стенли".
От "Голдман" бяха най-много.
Много от тях
ми звъняха и казваха:
"Можеш ли да ми намериш
Ламборджини за през нощта."
Харчеха корпоративни пари.
Имах най-различни кредитни
карти от всякакви фирми.
Услугите се таксували като
поправка на компютри.
Проучване на пазара,
консултантски услуги.
Обикновено им давах празна бланка
и им казвах да си издадат фактура.
Смятате ли, че този тип поведение
се разпростира и до ръководството.
Абсолютно,
със сигурност го знам.
Стига до самия връх.
Мой приятел от голяма
финансова компания каза:
"Време е да научиш за
"сабпрайм" ипотеките. "
Уговори ми среща на неговото бюро.
Имаше и техник, който много се
вълнуваше, че щрака на компютъра
и в рамките на три секунди,
издаде ценни книжа
на "Голдман Сакс".
Беше пълна катастрофа.
Заемателите са взели кредит, средно
по 99,3% от стойността на къщата.
Което значи, че почти нямат
вложени пари в къщата.
Ако нещо се обърка
ще изоставят ипотеката.
Това не е заем,
който би дал, нали?!
Трябва да си полудял.
Но някак си,
докато 8,000 такива заема
се обработвали от "Голдман Сакс"
и рейтинговите агенции,
две трети от тях
получили рейтинг AAA,
което значи, че имат сигурност
като на държавни ценни книжа.
Това е съвършена лудост.
"Голдман Сакс" продали токсични
"СОЕ" на стойност от 3,1 милиарда
през първата половина
на 2006-та.
Шеф по това време
бил Хенри Полсън,
най-високоплатеният
изпълнителен директор на Уол Стрийт.
Добро утро,
добре дошли в Белия Дом.
Радостен съм да съобщя,
че ще номинирам Хенри Полсън
за Министър на финансите.
Той има много
натрупан опит,
познава в детайли
финансовите пазари.
Има репутация
на искрен и почтен човек.
Може да си помислите,
че е било трудно за Полсън
да свикне с мижавата
държавна заплата.
Но да приеме поста на
Министър на финансите
е било най-доброто
решение в живота му.
Полсън е трябвало да продаде
акциите си на стойност 485 милиона,
когато приема
да работи за правителството.
Но заради закона прокаран
от първия Президент Буш,
не било нужно да
плаща никакви данъци.
Това му спестило
50 милиона долара.
Една статия излезе
през октомври 2007-ма.
Една трета от ипотеките
били просрочени.
Сега вече
повечето са просрочени.
Една от групите, които купували
тези вече безполезни книжа
била "Пъблик Емплоийс"
от Мисисипи,
която осигурявала месечни помощи
на над 80,000 пенсионери.
Те загубили милиони долари
и сега съдят "Голдман Сакс".
До края на 2006-та,
"Голдман" отишли по-надалеч.
Не само продавали
токсични "СОЕ",
но и започнали
да залагат срещу тях.
В същото време
казвали на клиентите,
че това са
висококачествени инвестиции.
Купувайки суапове за кредитно
неизпълнение от "Ей Ай Джи",
"Голдман" можели да залагат
срещу "СОЕ", каквито не притежават
и да получават пари,
при евентуален техен провал.
Попитах дали някой
се е обадил на клиентите
да им каже, че тези ипотеки
вече не се препоръчват.
Те не отговориха нищо,
но просто се усещаше как се хилят
от другата страна на слушалката.
"Голдман Сакс" купили
суапове за кредитно неизпълнение
за 22 милиарда от "Ей Ай Джи".
От "Голдман" осъзнали, че така
"Ей Ай Джи" може да фалира
и похарчили 150 милиона,
застраховайки себе си в случай,
че "Ей Ай Джи" се срине.
През 2007-ма,
"Голдман" отишли по-надалеч.
Започнали да продават
специално изготвени "СОЕ",
така че колкото повече пари
губели клиентите,
толкова повече пари
правели от "Голдман Сакс".
Шефът и всички чиновници отказаха
да бъдат интервюирани за този филм.
Април 2010 г. те били принудени
да дадат показания пред Конгреса.
Продали сте Ценни Книжа от
"Тимбъруолф" за 600 милиона.
Преди да ги продадете,
ето какво са си говорели
хората от отдел продажби:
"Момче, тази сделка не струва."
Това беше и-мейл адресиран
до мен, в края на юни.
Ясно.
- След сделката.
Не, вие сте продължили
да продавате и след това.
Търгувахме и след това.
- Да, добре.
В следващият и-мейл
на 1-ви юли 2007-ма,
се казва на продавачите:
"Тимбъруолф са с най-висок приоритет".
Най-високият ви приоритет е да
продадете тази смотана сделка?
Ако интересите ви противоречат
с тези на клиента,
длъжни ли сте
да го споделите с него?
Това ви питам.
Г-н Председател,
опитвам се да разбера...
Мисля, че разбирате много добре,
но не искате да отговорите.
Убеден ли сте,
че имате дълг,
да защитавате по най-добрия начин
интересите на вашите клиенти?
Сенаторе,
пак повтарям, нашият дълг
е да служим на клиентите
като им посочваме цените на сделките,
когато поискат да им ги покажем.
Какво мислите за
продажбата на книжа,
които вашите хора
смятат за "боклук"?
Това притеснява ли ви?
Мисля, че...
Това хипотеза ли е?
Не.
Това е действителност.
Тогава не...
- Днес го чухме.
Чухме го: "Това е смотана сделка,
това е боклук".
Аз... не чух нищо днес,
което да ме накара да мисля,
че нещо се е объркало.
Няма ли конфликт,
когато продадеш нещо на някой
и след това правиш залози
срещу същите тези ценни книжа
без да споделяш
това с клиента?
Виждате ли проблем?
В контекста на пазарна
търговия това не е конфликт.
Когато разбрахте какво си говорят
вашите служители в тези и-мейли:
"Боже, каква смотана сделка,
какъв боклук!"
Почувствахте ли нещо?
Аз... мисля, че е много жалко
да го получиш по и-мейла.
И... е много жалко...
Аз не...
По и-мейла?
Кажете ни какво е усещането?
Мисля, че е много жалко за някой да
каже това, под каквато и да е форма.
Смятате ли, че конкурентите ви
се занимават с подобни дейности?
Да. И в по-широки граници от нас,
в повечето случаи.
Мениджърът на
инвестиционен фонд Джон Полсън
направил 12 милиарда,
залагайки срещу ипотечния пазар.
Когато ипотечните книжа,
срещу които залагал свършили,
той заработил с "Голдман Сакс" и
"Дойч Банк" за да създаде още от тях.
"Морган Стенли" също продавали
ипотечни книжа, срещу които залагали
и сега са подсъдими
по дело за измама
на Вирджинските острови.
В съдебният процес се твърди, че
те са знаели за некачествените "СОЕ".
Въпреки, че им бил
даден рейтинг AAA,
"Морган Стенли" залагали,
че те ще се провалят.
Година по-късно,
направили стотици милиони,
докато инвеститорите загубили
почти всичките си пари.
"Голдман Сакс", Джон Полсън
и "Морган Стенли" не били сами.
Фондовете "Трайкедия" и "Магнетар"
направили милиарди,
залагайки срещу "СОЕ",
изготвени съвместно с
"Мерил", "Джей Пи" и "Леман".
"СОЕ" били продавани като
"сигурна" инвестиция.
Вероятно бихте се запитали,
защо пенсионните фондове
купуват високорискови книжа?
Но хората от "Стандърт анд Пуурс"
и "Мудис" казваха, че това е AAA.
Всички тези книжа
са издадени след одобрение
и подпечатване от
рейтинговите агенции.
Трите рейтингови агенции -
"Мудис", "СиП" и "Фитч",
направили милиарди, давайки
високи рейтинги на рискови книжа.
Печалбите на "Мудис" -
най-голямата рейтингова агенция,
нараснали 4 пъти
между 2000 и 2007-ма.
На "Мудис" и "СиП" им се плащаше в
зависимост от рейтинговите доклади.
На колкото повече структурирани книжа
даваха рейтинг AAA,
толкова по-високи щяха
да им бъдат доходите.
Представете си да отидете при някой
репортер и му кажете, че ако напише
нещо позитивно ще му дадете 500,000
долара, но иначе няма да получи нищо.
Рейтинговите агенции можеха
да спрат партито, като кажат:
"Съжаляваме,
но ще затегнем критериите. "
Това веднага би отрязало изтичането
на средства към рискови заематели.
Инструментите
с рейтинг ААА набъбнали
от една шепа
до няколко хиляди.
Стотици милиарди долари
били обложени с данък.
За година.
- Да, за година.
Дадох показания и пред
двете камари на Конгреса
относно проблема
с рейтинговите агенции.
На два пъти дотичваха
с много известни адвокати
и оспорваха мнението ни,
казвайки,
че това е само "мнение",
на което не трябва да се разчита.
Рейтингите на "СиП"
изразяват нашето мнение.
Нашите рейтинги
са само мнения.
Мнения.
Те са просто мнения.
Мисля, че ние подчертахме факта,
че нашите рейтинги са...
са просто мнения.
Те не споделиха мненията си с нас.
Всички те отказаха да бъдат
интервюирани за този филм.
Те не показват пазарната
стойност на книжата,
изменчивостта на цената им или
доколко са подходящи за инвестиция.
ЧАСТ III: КРИЗАТА
При нас в ефир идват
много икономисти и казват:
"О, това е балон и ще се спука,
ще се окаже истински
проблем за икономиката."
Някои казват, че дори може да
предизвика рецесия на даден етап.
Какъв е най-лошият сценарии,
ако станем свидетели на
драстично падане
на цените в страната?
Не приемам вашите предпоставки.
Това е доста малка вероятност.
Никога не сме имали спад
на цените в страната.
Бен Бернанке
става председател на
Борда на Федералния
Резерв през февруари 2006 г.
върхова година за
"сабпрайм" заемите.
Но въпреки многобройните
предупреждения,
той и подопечният му
борд не направили нищо.
Бен Бернанке отказа да бъде
интервюиран за този филм.
Робърт Гнайзда се срещнал
с Бен Бернанке и с борда
три пъти след като
Бернанке става председател.
Само на последната среща
той намекна, че има проблем
и правителството
трябва да се намеси.
Кога беше това?
Коя година?
2009 г. на 11-ти март в столицата.
Тази година?
- Да, тази година.
Значи си се срещал с него
и през 2008-ма?
Да.
Един от шестте щатски губернатори
на служба при Бернанке
бил Фредерик Мишкин,
назначен от Буш през 2006-та.
Вземахте ли
участие в срещите,
които Робърт Гнайзда
и "Грийнлайнинг"
провеждаха с
Борда на Федералния Резерв?
Да, бях в комисията
отговаряща за това.
Комисия за Защита
на Потребителите.
Той предупреди много категорично
относно това което се случва
и отиде при борда
с документи за един такъв заем,
какъвто често се дава.
Беше любезно изслушан
и нищо не беше направено.
Пак казвам, не съм запознат с
детайлите от гледна точка на...
Всъщност аз не...
Каквато и информация да ви е дал,
не съм сигурен точно...
Ако трябва да съм честен,
не мога да си спомня тази дискусия,
но със сигурност имаше проблеми,
които назряваха.
Но въпросът е, в какви мащаби?
Защо не се опитахте да разберете?
- Хората се опитаха.
Имахме цяла група занимаваща се
с това, но поради някаква причина...
Не говорите сериозно. Ако
бяхте опитали щяхте да разберете.
Много е лесно да кажеш,
че можеш да разбереш.
Още от 2004-та,
ФБР започнали да предупреждават
за епидемията от ипотечни измами.
Съобщили за завишени оценки,
документация за скалъпени заеми
и други измамни дейности.
През 2005-та главният икономист
на МВФ, Рагурам Раджан,
предупредил, че опасните поощрения
могат да доведат до криза.
След това се появили предупрежденията
на Нуриел Рубини през 2006-та.
Статията на Алан Слоун
в списание "Форчън"
и във "Вашингтон Поуст"
през 2007-ма
и постоянните
предупреждения на МВФ.
Казах го от името на фонда:
"Кризата, която предстои е огромна."
С кого говорихте?
Правителството, Хазната,
Федералния Резерв, с всички.
През май 2007-ма, Бил Акман -
мениджър на инвестиционен фонд,
направил презентация наречена
"Кой държи торбата?",
която описва
създаването на балона.
А в началото на 2008-ма,
Чарлз Морис издал книгата си
относно предстоящата криза.
Лесни Пари, Големи Играчи
И Голямата Кредитна Катастрофа
Какво правите, когато не сте сигурен?
Може да имате подозрения,
че критериите при
посредниците са занижени,
но въпросът е дали трябва да
направите нещо относно това?
До 2008-ма, просрочените
плащания се увеличили драстично
а хранителната верига
с ценни книжа се пропукала.
Кредиторите вече не можели да
продават техните заеми на банките
и тъй като заемите се оказали лоши,
много от тях фалирали.
Чък Принс от "Ситибанк"
го каза много добре:
"Трябва да танцуваме,
докато музиката спре. "
Всъщност,
музиката вече беше спряла.
Пазарът за Структурирани
Облигационни Емисии рухнал,
заварвайки банките с раздадени
кредити за стотици милиарди долари,
"СОЕ", и недвижимо имущество.
Когато кризата започна,
администрацията на Буш
и Федералния Резерв
бяха още зад завоя.
Не разбраха нейните мащаби.
Кога за първи път
си помислихте,
че това е опасно,
това е лошо?
Спомням си много добре,
една среща на Г 7,
мисля, че беше
февруари 2008-ма.
Помня, че дискутирахме
проблема с Ханк Полсън.
И ясно си спомням,
че му казах:
"Ханк, виждаме цунамито
да приближава."
А вие предложихте
да попитаме
какъв бански костюм ще сложим.
Какъв беше отговора му,
какво чувстваше?
Каза, че нещата са под контрол
и че наблюдават много
внимателно ситуацията.
Всичко било под контрол.
Ще продължаваме да растем.
Ще го кажа така:
Ако си в растеж,
не си в рецесия, нали?
Всички знаем това.
Всъщност рецесията започнала четири
месеца преди това изявление на Полсън.
През март 2008-ма, банка "Беър Стърнс"
останала без налични средства
и е придобита за 2 долара на акция
от "Джей Пи Морган Чейс".
Сделката била подкрепена с
30 милиарда долара държавни помощи
от Федералния Резерв.
Това беше моментът, в който
администрацията можеше да се намеси
и да приложи разнообразни мерки
които щяха да намалят
риска за системата.
Информацията,
която аз получавам е,
че краят не е дошъл.
Има какво още да се случва.
Съвместната работата на тези банки
с Федералния Резерв и
Комисията за Обмяна и Ценни Книжа
подсили тяхната ликвидност,
укрепи техните
капиталови позиции.
Постоянно получавам доклади.
Нашите регулатори са много бдителни.
На 7-ми септември 2008,
Хенри Полсън
обяви федералното изземване
на "Фени Мей" и "Фреди Мак",
два гиганта за ипотечни кредити
на ръба на оцеляването.
Нищо от нашите действия днес
не променя начина,
по който гледаме
на корекцията в строителството
и здравината на други
финансови институции в Щатите.
Два дни по-късно,
"Леман Брадърс"
обявява рекордни загуби от
3,2 милиарда долара и борсов срив.
Случващото се с "Леман"
и "Ей Ай Джи" през септември
все още беше изненада.
Дори и след случката
с "Фени" и "Фреди".
Явно се случваха процеси
през септември, огромни процеси,
за които никой не знаеше.
Мисля, че това е добре казано.
"Беър Стърнс" била оценена на AAA,
месец преди да фалира?
По вероятно A2.
- A2.
Да.
- Добре.
A2 все още не значи фалит.
- Не, не, не.
Това е висок и солиден
инвестиционен рейтинг.
"Леман Брадърс" - A2,
дни преди да фалират.
"Ей Ай Джи" - AA,
дни преди да им бъде отпусната помощ.
"Фени Мей" и "Фреди Мак" имаха AAA,
когато бяха спасени.
"Ситигруп", "Мерил" - всички
имаха инвестиционни рейтинги.
Как е възможно това?
Ами, добър въпрос.
Чудесен въпрос.
Някой от администрацията
не отиде ли
при големите институции да им каже:
"Нещата са сериозни. "
"Стига глупости.
Кажете какво става?"
Първо, регулаторите са такива,
това им е работата, нали?
Работата им е да разбират
нивото на опасност
в различните институции
и те имат много рафинирано разбиране,
което става по-отговорно,
по-прецизно
с напредването на кризата.
Извинете ме,
но това очевидно не е истина.
Как така не е истина?
През август 2008-ма, бяхте ли наясно
за кредитите рейтинги на
"Леман Брадърс", "Мерил Линч",
"Ей Ай Джи"
и мислите ли,
че са били точни?
Разбира се, по това беше ясно,
че предварителните
кредитни рейтинги са били неточни,
защото са били занижени значително.
- Не, напротив.
Имало е занижаване
от гледна точка на индустрията.
Разбира се, цените на акциите...
Всички тези фирми са
имали рейтинг поне от A2,
няколко дни преди
да бъдат спасени.
Тогава отговорът ми е,
че не съм достатъчно запознат,
за да отговоря
на вашия въпрос.
Губернатор Фред Мишкин
подава оставка от 31-ви август.
Казва, че планира да продължи
учителската си кариера.
Защо напуснахте Федералния
Резерв през август 2008-ма?
Точно по средата на
най-лошата финансова криза.
Трябваше да
преработя един учебник.
След неговото напускане, в Борда на
ФЕД има 3 свободни от общо 7 места.
Сигурен съм, че учебникът ви
е важен и е доста четен.
Но през август 2008-ма,
се случваха много по-важни
неща по света, не мислите ли?
До петък, 12-ти септември,
"Леман Брадърс"
останала без налични средства
и цялата индустрия за инвестиционно
банкиране потъвала бързо.
Стабилността на световната
финансова система била в опасност.
Същият уикенд,
Хенри Полсън и Тимъти Гайтнер -
президент на Федералния Резерв
в Ню Йорк,
свикали спешно съвещание
с шефовете на големите банки
за да спасят "Леман".
Но "Леман" не били сами.
"Мерил Линч",
друга голяма банка,
била също на ръба на фалит.
И същата неделя била придобита
от "Банк ъф Америка".
Единствените желаещи
да купят "Леман"
били от британската
фирма "Барклис".
Но британските регулатори
поискали финансови гаранции от
американското правителство.
Полсън отказал.
"Леман" и федералното правителство
не предвиждали банкрут.
Всички скочихме в
едно жълто такси
и отидохме до
Банката на Федералния Резерв.
Оттам поискаха да се започне дело
за несъстоятелност до полунощ
на 14-ти септември.
Продължавахме да настояваме,
че това ще бъде ужасно събитие.
Използвах думата "Армагедон".
Дали бяха обмислили напълно
последствията на тяхното предложение?
Ефектът върху пазара
щеше да бъде необичаен.
Вие казахте това?
- Да.
Казаха, че са обмислили
всички коментари по темата
и все още са на мнение,
че за да се успокоят пазарите
и да се продължи напред
е необходимо
"Леман" да обявят банкрут.
Да се успокоят пазарите?
- Да.
Кога за първи път ви казаха,
че "Леман" ще фалират?
След като това се случи.
- След това?
О, добре.
И... каква ви беше реакцията,
когато научихте за това?
"Майко мила".
Полсън и Бернанке не се консултирали
с другите от правителството
и не разбрали последствията
от чуждите закони за фалит.
Според британския закон,
офисът на "Леман" в Лондон е
трябвало да бъде затворен незабавно.
Всички трансакции
бяха задържани.
А има десетки стотици
хиляди трансакции.
Фондовете, които имаха
активи на "Леман" в Лондон,
изпаднаха в ужас, че няма да могат
да си получат активите обратно.
Една от опорните
точки се провали.
И това оказа огромен ефект
върху цялата системата.
Най-старият фондов пазар
в държавата,
зачеркна 750 милиарда
невъзвръщаеми дългове
раздадени от вече фалиралата
"Леман Брадърс".
Провалът на "Леман" причини
и срив на пазара на хартия,
на която разчитат
много компании
за да плащат работни разходи,
като ведомост.
Ще трябва да се
съкращават служители.
Не могат да се купуват части.
Това блокира целия бизнес.
Хората стояха и се питаха:
На какво да вярваме?
Вече на нищо не можем да се доверим.
Същата тази седмица,
"Ей Ай Джи" дължала 13 милиарда
на притежатели на
суапове за кредитно неизпълнение,
а нямала пари.
"Ей Ай Джи" беше друга опорна точка.
Ако и тя беше спряла,
всички самолети
трябваше да спрат полетите.
На 17-ти септември, "Ей Ай Джи"
е иззета от правителството.
А ден по-късно,
Полсън и Бернанке
поискали от Конгреса 700 милиарда
долара помощ за банките.
Те предупредиха, че алтернативата
ще бъде катастрофален финансов срив.
Беше страшно.
Цялата система замръзна.
Всяка част от финансовата
и кредитната система.
Никой не можеше да вземе пари.
Все едно сърцето на световната
финансова система спря.
Правя всичко по силите си.
Много от нещата,
с които се занимавам,
са последици от това,
което е било правено,
преди много години.
Сенатор Полсън даде
изявление през есента.
И назова всички
основни причини за това.
Не говорите сериозно, нали?
Говоря съвсем сериозно.
Вие какво очаквахте?
Какво точно
очаквахте да чуете?
Той беше главният защитник
за забрана върху регулацията на
суаповете за кредитно неизпълнение
и също така вдигна границите
на задлъжнялост на банките.
Е и...
- Той спомена ли за тези неща?
Не го чух да споменава
нещо такова.
Може ли да
изключим това за малко?
Хенри Полсън отказа да бъде
интервюиран за този филм.
Когато "Ей Ай Джи"
била подпомогната,
притежателите на суапове
за кредитно неизпълнение,
сред които и "Голдман Сакс", получили
61 милиарда долара на следващия ден.
Полсън, Бернанке и Тим Гайтнер
накарали "Ей Ай Джи"
да плати по 100 цента на долар,
вместо да преговаря за по-ниски цени.
В крайна сметка,
помощта на "Ей Ай Джи"
струвала 150 милиарда
на данъкоплатците.
160 милиарда минали
през "Ей Ай Джи",
14 милиарда от тях отишли в
"Голдман Сакс".
В същото време, Полсън и Гайтнер,
накарали "Ей Ай Джи" да се откаже
от правото си да съди "Голдман"
и другите банки за измама.
Не е ли проблем, ако човекът,
който трябва да се справи с кризата
е бившия шеф
на "Голдман Сакс"
и има голяма роля
в причиняването й?
Трябва да подчертая,
че финансовите пазари днес
са изключително сложни.
На 4-ти октомври 2008 г.
Президентът Буш
подписва законопроекта
за 700 милиарда долара помощ.
Но световните фондови пазари
продължават да пропадат
от страх, че световната
рецесия предстои.
Законопроектът за помощ
не прави нищо
да задържи вълната от
съкращения и просрочени ипотеки.
Безработицата в Щатите и Европа
бързо нараства до 10 процента.
Рецесията набира скорост
и се разпростира по целия свят.
Започнах да се плаша,
защото не предвиждах
че целият свят ще тръне надолу
по едно и също време.
До декември 2008-ма,
"Дженеръл Мотърс" и "Крайслер"
са изправени пред фалит.
Американските потребители
намалят харченето.
Продажбите на китайските
производители падат рязко.
Над 10 милиона работници
в Китай губят работата си.
Накрая както винаги,
най-бедните плащат най-много.
Тук може да
се изкарат доста пари,
70, 80 щатски долара на месец.
Като фермер в страната,
не можеш да изкараш толкова.
Работниците пращат
заплатите си по родните места.
На семействата си.
Кризата започна в Америка.
Всички знаем,
че ще дойде и в Китай.
Някои фабрики опитват
да намалят работниците.
Някои хора ще обеднеят,
защото ще изгубят работата си.
Животът става по-труден.
Имахме растеж
от около 20 процента.
Беше превъзходна година.
И внезапно паднахме
до минус 9 процента.
Износът рухна.
Говорим за 30 процента.
Поехме удар,
паднахме от скала, бум!
Дори кризата да се разгърне,
не знаем до къде
ще се разпространи
или колко тежко ще бъде.
И все още се надяваме,
че ще имаме подслон
и че няма да пострадаме
много от бурята.
Но не е възможно.
Това е много глобализиран свят,
икономиките са свързани по между си.
Просрочените ипотеки
в Съединените Щати
достигат 6 милиона
в началото на 2010.
Всяка обявена
просрочка на жилище,
оказва влияние на всеки
живеещ в къщата.
Защото тази собственост ще бъде
продадена на по-ниска цена.
Вероятно не е била добре
поддържана преди продажбата.
Според наши изчисления още 9 милиона
собственици ще изгубят жилищата си.
Отидохме да видим
какви къщи се продават.
Харесахме си една.
Вноската щеше да бъде
3,200 долара.
Къламбиа Рамос и
съпругът й не говорят английски.
Били измамени от
техния ипотечен брокер,
на който плащал
нечестен кредитор.
Всичко беше хубаво.
Къщата беше красива.
Ниски вноски.
Сякаш спечелихме от лотарията.
Но реалността дойде
заедно с първата вноска.
Почувствах се много зле,
заради съпруга ми...
защото работи твърде много.
А имаме три деца.
"Палатковият Град"
Флорида
Огромното мнозинство, за съжаление,
са хора пострадали от икономиката.
Живеели са ден за ден,
заплата за заплата,
но и това свършило.
Безработицата няма да изплати
ипотека или сметките за кола.
Аз бях шофьор на
камион за дърва.
А те затвориха всичко.
Затвориха дъскорезницата.
Преместих се тук.
Работих като строител.
И в строителството закриха работните
места, така че нещата са трудни.
Тук има много хора и за в бъдеще
ще се виждат повече такива лагери,
защото просто
няма работа в момента.
ЧАСТ IV: ОТГОВОРНОСТ
Когато компанията се справя добре,
и ние се справяме добре.
Когато компанията не се справя добре,
господине, и ние не се справяме добре.
Хората унищожили
собствените си компании
и въвлякоха света в криза,
си тръгнаха от развалините
с непокътнато богатство.
Петте най-висшестоящи
в "Леман Брадърс"
направили над 1 милиард
долара между 2000 и 2007 г.
и когато фирмата фалирала
те задържали всички пари.
Системата проработи.
Няма смисъл да даваме заеми, които
ще се провалят, защото ще загубим.
Заемателите губят,
общността губи и ние губим.
Шефът на "Кънтриуайд"
Анджело Мозило
направил 470 милиона долара
между 2003 и 2008-ма.
140 милиона дошли след като
разпродал акциите си от "Кънтриуайд",
12 месеца преди
компанията да се срине.
Аз винаги търся отговорност от борда,
когато бизнесът се провали,
защото той е отговорен за
изпълнителния директор
и наблюдава големите
стратегически решения.
Проблемът с бордовете в Америка
е в начина, по който се избират.
В повечето случаи, бордовете
се избират от самите директори.
Бордът на директорите
и комисията за обезщетения
са в най-добра позиция
да определят
надниците на началниците.
Как се справят,
последните 10 години?
Ами ако погледнете тези...
Бих им писал петица.
Петица?
- Да.
- Не двойка?
- Не двойка, в никакъв случай.
Стан Онийл,
шефът на "Мерил Линч"
получил 90 милиона долара
през 2006 и 2007-ма,
след като поставил
фирмата на колене.
Бордът на директорите на "Мерил Линч"
му позволили да напусне
и той събрал 161 милиона
долара от обезщетения.
Вместо да бъде уволнен на
Стан Онийл му е позволено да напусне
и взема 161 милиона.
Такова решение са взели
от борда на директорите.
Каква оценка давате
на това решение?
Това е по-трудно. Не знам
дали мога да дам петица.
На наследника на Онийл,
Джон Тейн,
му било платено
87 милиона през 2007-ма
А декември 2008-ма,
2 месеца след като "Мерил"
била подпомогната
от американските данъкоплатци,
Тейн и бордът на "Мерил"
раздали милиарди в бонуси.
През март 2008-ма
финансовият отдел на "Ей Ай Джи"
губи 11 милиарда долара.
Вместо да бъде уволнен,
шефът на отдела, Джоузеф Касано
останал да работи като консултант
за 1 милион долара на месец.
Искахме да сме сигурни,
че ще запазим при нас
ключовите играчи и служители
като интелектуален капацитет.
Участвах в много
интересна вечеря
организирана от Ханк Полсън
преди малко повече от година
с някои представители
на властта
и директори от
най-големите банки в Щатите.
И много изненадващо
тези господа обсъждаха,
че били твърде алчни
и носят част от отговорността.
И после се обърнаха към касиера и към
Министъра на финансите, и казаха:
"Трябва да регулирате нещата,
защото сме твърде алчни. "
"Не можем да го избегнем.
Трябва да има повече регулация."
Говорих с много високопоставени
банкери по този въпрос.
И сега за първи път чувам
някой да казва,
че искат техните компенсации
да бъдат регулирани.
Да, защото в този момент
се страхуваха.
И когато се появи
решение на кризата,
те си промениха възгледите.
В Щатите, сега банките
са по-големи и по-мощни,
и по-концентрирани
от когато и да било.
Има по-малко конкуренти
и много по-малки банки
са били погълнати от големите.
"Джей Пи Морган"
сега е по-голяма отколкото преди.
"Джей Пи Морган" погълнаха първо
"Беър Стърнс", а после и "УАМУ".
"Банк ъф Америка" изкупи
"Кънтриуайд" и "Мерил Линч".
"Уелс Фарго" изкупи "Уаковиа".
След кризата,
финансовата индустрия
включително и
Кръгла Маса за Финансови Услуги
работили още
по-усилено срещу реформите.
Финансовият сектор
дава работа на 3,000 лобисти,
по повече от 5
за всеки член на Конгреса.
Смятате ли, че индустрията
за финансови услуги
има прекалено политическо
влияние в Съединените Щати?
Не. Всеки човек в страната
е представен тук във Вашингтон.
И смятате, че всички групи
в американското общество
имат равен и честен
достъп до системата?
Можете да влезете в която зала
за изслушване пожелаете.
Да, така мисля.
Всеки може да влезе в тези зали, но
надали може да пише лобистки чекове,
или да се ангажира с такива
политически участия като вашите.
Между 1998 и 2008-ма
финансовата индустрия
похарчила на 5 милиарда долара
за лобиране и
дарения за кампании.
А след кризата
дори харчат повече пари.
Финансовата индустрия налага
своето влияние по много умел начин,
за който повечето
американци не подозират.
Той е покварил изучаването
на самата икономика.
Дерегулацията оказа страхотна
финансова и интелектуална подкрепа.
Защото хората привеждаха
доводи в тяхна собствена полза.
Икономическата професия беше
основния източник на тази илюзия.
От 1980 г. насам,
академичните икономисти
са най-големите защитници
на дерегулацията
и играят важна роля в оформянето на
правителствената политика на Щатите.
Само неколцина от тези икономически
експерти предупредили за кризата.
И дори след кризата, много от тях
се противопоставили на реформите
Преподавателите имаха навика
да взимат много пари,
като консултанти.
Професорите в бизнес училищата
не преживяват с факултетска заплата.
Те се справят много добре.
През последното десетилетие,
индустрията на финансовите услуги
е направила
политически дарения
за около 5 милиарда
долара в Щатите.
Доста пари.
Това не ви ли притеснява?
Не.
Мартин Фелдстийн
е професор в Харвард
и един от най-видните
икономисти в света.
Като икономически
съветник на Рейгън,
той бил главния архитект
на дерегулацията.
А от 1988 до 2009-та,
бил в борда на
директорите на "Ей Ай Джи"
и в борда на нейния финансов отдел,
който му плащал милиони долари.
Съжалявате ли, че сте бил
в борда на "Ей Ай Джи"?
Няма да коментирам.
Не, не съжалявам, че съм бил в борда.
Не съжалявате?
- Не, абсолютно не.
Добре.
Съжалявате ли за някои
решения на "Ей Ай Джи"?
Не мога да кажа
нищо повече за "Ей Ай Джи".
Преподавал съм в Нортуестърн и Чикаго,
Харвард и Къламбиа.
Глен Хъбард е декан в
"Къламбиа Бизнес Скуул"
и бил председател на Съвета на
Икономическите Съветници при Буш.
Мислите ли, че индустрията
на финансовите услуги
има твърде много политическа
сила в Съединените Щати?
Не мисля така. Не.
Със сигурност няма да
придобиете такова впечатление
заради пердаха, който
ядат във Вашингтон.
Много изтъкнати академици
тайно правят състояние,
докато помагат на
финансовата индустрия
да оформи обществената дискусия
и правителствената политика.
"Ди Анализис Груп",
"Чарлз Ривър Асосиетс",
"Компас Лексикон"
и Консултантска Група
за Икономика и Закони
ръководят индустрия
за милиарди долари,
която предлага икономически
експерти под наем.
Двама банкери, Ралф Чиофи
и Матю Танин,
използвали тези услуги.
Срещу мениджърите на "Беър Стърнс"
се водело дело за измама с книжа.
След като наели "Ди Анализис Груп",
двамата били освободени.
На Глен Хъбард било платено
100,000 долара,
за да свидетелства
в тяхна защита.
Мислите ли,
че икономическата дисциплина има
проблем с
конфликта на интереси?
Не съм сигурен,
че ви разбирам.
Мислите ли, че една значителна
част от икономистите
имат финансови конфликти
на интереси,
които могат да се поставят
под съмнение.
Разбирам ви,
но се съмнявам.
Повечето академични
икономисти
не са заможни бизнесмени.
Хъбард прави
250,000 долара на година
като член на борда
на "Мет Лайф".
Бил е и в борда на "Капмарк" -
голям търговски ипотечен кредитор
по време на балона,
който фалира през 2009-та.
Също така съветвал
"Номура Сикюритис",
"ККК" Финансова Корпорация
и много други финансови фирми.
Лора Тайсън, която отказа
да бъде интервюирана за този филм,
е професор в Калифорнийския
Университет, Бъркли.
Тя беше председател на Съвета на
Икономическите Съветници
и после директор на Съвета
за Национална Икономика
в администрацията
на Клинтън.
След като напуска правителството,
отива в борда на "Морган Стенли",
който й плаща
350,000 долара на година.
Рут Симънс,
президент на Университет Браун,
прави над
300,000 долара на година
в борда на "Голдман Сакс".
Лари Самърс,
който като Министър на финансите
играе важна роля в
дерегулирането на дериватите,
става президент на
Харвард през 2001-ва.
Докато е там, прави милиони
консултирайки инвестиционни фондове
и още милиони, платени от банки,
за изнасянето на лекции.
Според неговият федерален отчет,
богатството на Самърс е между
16,5 и 39,5 милиона долара.
Фредерик Мишкин, който се върнал
в "Къламбиа Бизнес Скуул"
обявил в неговия федерален отчет,
че неговото състояние е между
6 и 17 милиона долара.
2006-та написахте изследване
за финансовата система на Исландия.
Исландия е развита страна
с отлични институции,
ниска корупция и
върховенство на закона.
Икономиката вече се е приспособила
към финансовата либерализация,
като същевременно съобразителното
регулиране и надзора са доста силни.
Да, а това беше грешка.
Оказа се,
че съобразителното регулиране
и надзора не са силни.
Какво ви накара да
мислите, че са силни?
Използвах информацията,
която имах
и общо казано изглеждаше,
че Исландия има добри институции.
Беше напреднала страна.
Какво проучване
точно проведохте?
Говорих с хората.
Имах вяра в Централната Банка.
която всъщност се провали.
Защо имахте "вяра"
в Централната Банка?
Защото тази вяра се дължеше
на информацията, която имах.
Колко ви платиха
за изследването?
Платиха ми, мисля, че цифрата беше...
Това е публична информация.
На Фредерик Мишкин
му били платени 124,000 долара
от Исландската Търговска Камара
за да напише тази дисертация.
Във вашето "Си Ви", заглавието
на този доклад е било сменено от
"Финансова Стабилност в Исландия" на
"Финансова Нестабилност в Исландия".
Ами, това е,
ако е печатна грешка,
значи има печатна грешка.
Мисля, че трябва да е
обществено достояние,
когато някой прави проучване
по дадена тема
и има финансов конфликт
с това проучване.
Но доколкото си спомням,
това не се спазва.
Не мога да си представя
някой да не го направи,
щом ще го пише на хартия.
Би имало значителни професионални
санкции ако не го направиш.
Не видях никъде
в изследването
да сте посочил,
че ви е било платено
от Исландската Търговска Камара
за да го напишете.
Не, аз...
- Добре.
На Ричард Портес, най-известният
икономист във Великобритания
и професор в
"Ландън Бизнес Скуул",
също му била възложена работа
от Исландската Търговска Камара
да напише доклад, който хвали
Исландския финансов сектор.
Самите банки
са високо ликвидни.
Всъщност те спечелиха пари от
падането на исландската крона.
Това са силни банки,
пазарният им капитал е обезпечен
за предстоящата година.
Това са добре
управлявани банки.
Портес също не
споделя в доклада си,
че му е било платено от
Исландската Търговска Камара.
Харвард изисква
ли да се споделя
за финансови конфликти на
интереси в публикациите?
Не и доколкото знам.
Вие изисквате ли да се докладват
компенсации от външни дейности?
Не.
Не мислите ли, че това е проблем?
- Не виждам защо.
Мартин Фелдстийн е
в борда на "Ей Ай Джи",
Лора Тайсън е в борда
на "Морган Стенли",
Лари Самърс прави 10 милиона, като
консултира фирми за финансови услуги.
Няма връзка така ли?
Ами, да. В голяма
степен няма връзка.
Вие сте написал много статии
относно най-разнообразни теми.
Не ви ли се стори за уместно
да разследвате риска
от нерегулираните
суапове за кредитно неизпълнение?
Не, никога.
Същият въпрос,
по отношение на
компенсациите за
изпълнителната власт,
регулацията на
корпоративното управление,
влиянието на
политическите дарения...
Нямам какво да добавя
към това разискване.
В момента гледам
вашето резюме.
Изглежда сякаш, че по-голяма
част от страничните дейности
са свързани с консултиране на
индустрията за финансови услуги.
Не бихте ли се съгласил
с това определение?
Не, доколкото знам.
Даже не мисля, че клиентите
са вписани в моето "Си Ви".
Кои са вашите клиенти?
Не смятам да обсъждам това с вас.
- Добре.
Имате още няколко минути
и интервюто приключва.
Консултирате ли фирми
за финансови услуги?
Да, консултирам.
- И...
Но не желая
да навлизам в подробности.
Включват ли други фирми
за финансови услуги?
Възможно е.
- Не помните ли?
Това не са показания. Бях достатъчно
учтив да ви предоставя време.
Доста глупаво, сега го осъзнавам.
Но имате още 3 минути.
Пробвайте се.
През 2004-та, по време
на най-големия балон,
Глен Хъбард написал обща
дисертация с Уилиам Дъдли -
главен икономист
в "Голдман Сакс".
Хъбард похвалил
дериватите за кредит
и веригата с ценни книжа,
твърдейки, че те подобряват
разпределението на капитал
и повишават
финансовата стабилност.
Похвалил намалената
изменчивост в икономиката
и заявил, че рецесията е
забавила темпове и е умерена.
Дериватите за кредит
защитавали банките от загуби
и помагали за
разпределянето на риска.
Медицински изследовател
пише статия, заявявайки:
"За да излекуваш тази болест
трябва да предпишеш това лекарство. "
Оказва се, че докторът
прави 80 процента доходи
от производството
на това лекарство.
Не ви ли притеснява?
Несъмнено е важно
да се сподели...
Мисля, че това също е малко
по-различно от случаите,
които дискутираме тук,
защото...
Президентите
на Харвард и на Къламбиа
отказаха да коментират
академичните конфликти на интереси.
И двамата отказаха да бъдат
интервюирани за този филм.
Какво мислите, че говори това за
икономическата дисциплина?
Няма връзка с абсолютно
нищо, наистина.
И действително мисля,
че това е важна
част от проблема.
ЧАСТ V: КЪДЕ СМЕ СЕГА
Растящата сила на
финансовия сектор в Щатите
било част от по-мащабна
промяна в Америка.
От 1980 г. насам,
Съединените Щати се превърнали
в по-неравно общество
и икономическата им
мощ западнала.
Компании като "Дженеръл Мотърс",
"Крайслер" и "Ю Ес Стийл" -
някога сърцето на Щатската икономика,
били лошо управлявани
и изостанали зад
чуждестранните им конкуренти.
А когато страни като Китай
отворили техните икономики,
американските компании
прехвърлили работни места
в чужбина за да пестят пари.
В продължение на много години,
660 милиона хора в развитите страни
били ефикасно защитени
от тази допълнителна работна сила,
която съществува на планетата.
Внезапно Бамбуковата и
Желязната завеса се вдигнаха
и се появиха още
2,5 милиарда хора.
Били съкратени десетки хиляди
американски работници.
Производствената ни база
беше унищожена,
буквално в рамките
на няколко години.
Докато производството западало,
други индустрии се издигали.
Съединените Щати са водещи
в информационната технология,
където е лесно да се намерят
високоплатени работни места.
Но за тях
се изисква образование.
А за средностатистическите
американци,
колежът е извън
техните възможностите.
Докато частни университети,
като Харвард,
имат милиарди долари
в техните фондове,
финансирането на обществените
университети се свива
и обучението поскъпва.
Образованието за обществените
университети в Калифорния
поскъпва от 650 долара
през 1970-та
до над 10,000 долара
през 2010-та.
Решението на американците дали
ще отидат в колеж, зависи от това,
дали ще намерят пари
за да платят.
Междувременно, данъчната политика
се сменила в полза на богатите.
Когато заех длъжност,
сметнах, че данъците са
твърде високи. И те бяха.
Най-драматичната промяна била
поредица от намаляване на данъците,
замислена от Глен Хъбард,
който по това време работил
като главен икономически
съветник на Буш.
Администрацията на Буш
рязко намалила данъците
върху инвестиционните печалби,
стоковите дивиденти,
и премахнала
данък сгради.
Благодарение на нашия обширен план
сега има 1,1 трилиона долара
в ръцете на американските работници,
семейства, инвеститори
и малки
собственици на бизнес.
Повечето ползи от
тези данъчни намаления
отишли в най-богатите, съставляващи
1 процент от американците.
Това наистина беше
крайъгълен камък,
от нашата политика за
възстановяване на икономиката.
Неравенството в
Съединените Щати е най-голямо,
в сравнение с всички
други развити страни.
Американските семейства отговорили
на тези промени по два начина:
като работят повече
и като задлъжняват.
Когато средната класа
изпада все повече и повече
има необходимост от
политическа реакция,
като се улесни
получаването на кредит.
Не е нужно
да имаш порутена къща.
Нискодоходният купувач
може да има хубава
къща като всеки друг.
Американците вземат на заем
за да финансират домовете си,
колите си,
здравеопазването си
и образованието на децата си.
90 процента от хората
загубиха позиции
между 1980-та и 2007-ма.
Всичко отиде в този
1 процент от най-богатите.
За първи път в историята,
средностатистическите
американци
имат по-ниско образование и
са по-неуспели от родителите си.
Алчността и безотговорността,
на Уол Стрийт
и във Вашингтон,
ни доведе до финансова криза,
толкова сериозна
колкото всяка друга след
Голямата депресия насам.
Когато финансовата криза ударила
точно преди изборите 2008-ма,
Барак Обама посочил алчността
на Уол Стрийт и регулаторния провал
като примери за нуждата
от промяна в Америка.
Липсата на контрол във Вашингтон
и на Уол Стрийт
ни забъркаха в тази каша.
След встъпването си в длъжност,
Президентът Обама
говорил за нуждата от реформи
във финансовата индустрия.
Искаме регулатор на риска,
вдигане на капиталовите изисквания.
Нуждаем се от агенция за финансова
защита на потребителите.
Но когато били гласувани
в средата на 2010-та,
финансовите реформи били слаби
и в някои критични сфери,
като рейтинговите агенции,
лобирането и даренията
нищо съществено
не било предложено.
Ако можех да отговоря на речта на
Обама относно регулаторната реформа
с една дума,
бих отговорил така: Ха!
Има съвсем малка реформа.
Как така?
Това е правителство на Уол Стрийт.
Обама избрал Тимъти Гайтнер
за Мистър на финансите,
който бил президент на Федералния
Резерв в Ню Йорк по време на кризата
и един от хората взели решението
да се плати по 100 цента за долар
на "Голдман Сакс" за техните
залагания срещу ипотеки.
Когато Тим Гайтнер
даваше показания
за одобрението си
като Министър,
той каза:
"Аз никога не съм бил регулатор. "
Тогава разбрах, че той не е
разбирал от работата си,
като президент
на ФЕД в Ню Йорк.
Тимъти Гайтнер отказа да бъде
интервюиран за този филм.
Новият президент на ФЕД
в Ню Йорк е Уилиам Дъдли -
бивш главен икономист
от "Голдман Сакс",
чиято обща дисертация с Глен Хъбард
хвалила дериватите.
Шеф на персонала на
Гайтнер е Марк Патерсън -
бивш лобист за "Голдман".
А един от съветниците е Люис Сакс,
който ръководел "Трайкедия" -
компания замесена в залагания
срещу ценни книжа,
които самата тя продавала.
Начело на Комисията за
Търговия със Стокови Фючърси
Обама избрал Гари Генслър -
бивш началник в "Голдман Сакс",
който помогнал да забранят
регулацията на деривати.
Начело на Комисията
за Обмяна и Ценни Книжа
Обама избрал Мери Шапиро -
бившият шеф на "ФИНРА" -
саморегулативен орган на индустрията
за инвестиционно банкиране.
Шефът на персонала на Обама -
Рам Еманюъл
направил 320,000 долара
работейки в борда на "Фреди Мак".
Мартин Фелдстийн
и Лора Тайсън
са членове на Консултативния Борд
за Икономическо Възстановяване.
А главният икономически съветник
на Обама е Лари Самърс.
Най-висшестоящите съветници
са същите хора, които бяха там
и изградиха структурата.
Когато стана ясно,
че Самърс и Гайтнер
ще играят важна роля,
като съветници,
разбрах, че това
ще бъде статукво.
Администрацията се противопоставила
на регулацията за банкови компенсации,
дори когато чуждестранни
лидери предприели действия.
Мисля, че финансовата индустрия
трябва да служи първо на
другите, след това на себе си.
През септември 2009-та,
Кристин Лагард и финансовите
министри на Швеция, Холандия,
Люксембург, Италия,
Испания и Германия
призовали страните от Г 20,
включително и Съединените Щати,
да наложат строги регулации
върху банковите компенсации.
А през юли 2010-та,
Европейският парламент
приема същите тези регулации.
Администрацията на Обама
нямала отговор.
Тяхната гледна точка е,
че това е временно и нещата
ще се върнат, както са били.
И ето защо
аз го преназначавам
за още един мандат,
като председател на Федералния Резерв.
През 2009-та, Барак Обама
преназначил Бен Бернанке.
Благодаря,
г-н Президент.
До средата на 2010-та, нито един
финансов изпълнителен директор
не е бил криминално преследван
или дори арестуван.
Нито е бил назначен
специален прокурор.
Нито една финансова фирма
не е била криминално преследвана,
за измама с ценни книжа
или счетоводна измама.
Администрацията на Обама не
направила опит да върне компенсациите
раздадени на финансови директори
по време на балона.
Несъмнено бих повдигнал обвинения
на някои топ лидери на "Кънтриуайд",
като Мозило.
Бих огледал "Беър Стърнс",
"Голдман Сакс",
"Леман Брадърс"
и "Мерил Линч".
За криминално преследване?
- Да.
Би било много
трудно да се спечели.
Но мисля,
че могат да успеят
ако накарат достатъчно
служители да проговорят.
В индустрия, в която употребата
на наркотици, проституция
и сметки за проститутки
подправени като бизнес разходи
се случват в промишлени размери,
не би било трудно да накараш хората
да говорят, ако истински го искаш.
Предложиха ми сделка,
срещу по-малка присъда и аз приех.
Не се интересуваха
от документацията.
Не се интересуваха
от нищо.
Не се интересуваха от документацията?
- Точно така.
Има разбиране да не се
използват на всяка цена
пороците на хората в контекста
на случаите от Уол Стрийт,
за да се постигне резултат.
Мисля, че може би
след катаклизма, през който
минахме хората ще преоценят това.
Не съм аз този,
който трябва да съди.
Федералните прокурори бяха
изключително щастливи да използват
пороците на Елиът Спитзър и да го
накарат да напусне през 2008-ма.
Те не изявиха подобен ентусиазъм
що се отнася до Уол Стрийт.
Вие идвате днес
при нас и ни казвате:
"Съжаляваме, не го искахме"
"Няма да го направим отново,
повярвайте ни. "
Ами, аз имам колеги,
които всъщност обраха
някои от вашите банки.
И те казват същото!
Те съжалявали, не го искали.
Нямало да го направят отново.
През 2009-та,
когато безработицата удря
най-високото си ниво от 17 години,
"Морган Стенли" платила на своите
служители над 14 милиарда долара.
А "Голдман Сакс" раздала
над 16 милиарда.
През 2010-та,
бонусите дори били по-високи.
Защо трябва на финансов
инженер да се плаща
от четири до сто пъти повече,
отколкото на истински инженер?
Истинският инженер
строи мостове,
а финансовият инженер
строи мечти.
И когато тези мечти
се окажат кошмари,
другите хора плащат за това.
В продължение на векове
американската финансова система
била стабилна и сигурна.
Но тогава нещо се променило.
Финансовата индустрия
обърнала гръб на обществото,
корумпирала
политическата система,
и хвърлила световната
икономика в криза.
На огромна цена, ние избегнахме
катастрофа и се възстановяваме.
Но хората и институциите,
които предизвикаха кризата,
са все още на власт,
а това трябва да се промени.
Те ще ни кажат,
че се нуждаем от тях
и това, което правят, е твърде
сложно за нас за да го разберем.
Те ще ни кажат, че това
няма да се случи отново.
Те ще похарчат милиарди,
за да се борят с реформите.
Няма да е лесно.
Но за някои неща
си струва да се бориш.
Превод и субтитри
Petrakiz