Tip:
Highlight text to annotate it
X
Скоро се върнахме от Северна Корея и съм като гръмнат.
Преди да отида в Северна Корея не знаех много за нея,
освен, че е последната утопична държава
със социалистически култ към личността.
Знаех, че Ким Джонг Ил е къдравият господин с големите очила,
който пиел повече "Хенеси" от всички хора на света.
Но когато се разровихме, открихме, че Ким Джонг Ил е обичал киното.
Има над 20 000 филма, построил е 7 частни кинозали,
и е обичал филмите за убийци психопати, Годзила и...
Елизабет Тейлър.
Толкова обичал филмите, че построил огромно студио
в центъра на столицата Пхенян.
Ким Джонг Ил е най-откачения мъж на света.
Северна Корея - най-откачената страна на света.
Отвличали хора, за да правят най-откачените филми на света.
Най-откачената филмова история на света.
Севернокорейска филмова лудост.
Ким Джонг Ил дошъл на власт през 1993 г.,
след смъртта на баща си Ким Ил Сонг,
който бил първият владетел генералисимус на Северна Корея.
Ким Йонг Ил направил филм за баща си,
с който плавно да утвърди предаването на властта,
за да стане следващия бог/баща/ върховен владетел/плейбой.
Ким Джонг Ил е познат на народа си като "Великия генерал",
но е велик във всичко. Той е съвършен архитект, съвършен дизайнер,
съвършен животновъд. Той е най-добрият в правенето на сирене.
Съвършен е във всички изкуства, най-вече във филмовото.
Дори е написал книга за него.
Ким Джонг Ил направил филмово студио в центъра на Пхенян,
но нямало кой да прави филмите.
Затова отвличал хора.
Бяхме отвлечени през 1978 г.
Ким Джонг Ил ни помоли да направим филм
за Северна Корея и за филмовата й индустрия.
"Пулгасари", 1985 г. Отвлечен режисьор: Шин Санг-Ок.
Докато повечето хора се опитват да се измъкнат от Северна Корея,
ние се опитвахме да влезем, което не е лесно.
Трябваше година и половина да нахалстваме и да звъним,
за да получим уклончиво съгласие да отидем в Северен Китай, Шенянг,
за да преговаряме със севернокорейското посолство.
Вземат ви и ви вкарват в кола, вземат паспорта и парите ви
и ви стоварват в някакъв севернокорейски бар.
В него слушате корейски пропагандни песни.
И ако не беше приятелят ми Марк от "Ел Ей Таймс" - благодаря ти, Марк -
който ме светна, че всички в бара са от тайната полиция,
и ако не покажеш ентусиазъм, няма да влезеш.
Затова се напих с вино от боровинки, изправих се,
започнах да пея, доколкото мога и затова получих виза на следващия ден.
Влязохме.
Веднага след като пристигнете в Пхенян ви взема охраната.
Вземат ви с колата и ви закарват в града.
Пхенян, Северна Корея.
Първото, което забелязвате е, че няма трафик, няма коли,
хората ходят пеша навсякъде. Закарват ви в 45-етажен хотел,
но в него има само един ред светлини и си казвате:
"Използват само един етаж"!
Във фоайето е пусто.
Само някаква тъжна морска костенурка плава в аквариум.
Дошли сме в комунистическа времева капсула от 1950-те.
Индустриална пустош, наводнения, мръсотия.
Не мога да ходя никъде. Хотелът е на остров
и не можете да го напуснете без охраната, гида и тайния полицай.
Разбрах, че е от тайната полиция, защото никога не влизаше в кадър.
Водят ви само там, където те искат. Маршрутът е одобрен от правителството.
Първо ви водят при ДМЗ - демилитаризираната зона,
която всъщност е най-милитаризираната зона в света.
Тя е последната следа от Студената война.
Това е последното място на земята, където Изтокът среща Запада.
Това е историческото място, където народната армия на Корея
е накарала американската армия да коленичи като куче.
Това сигурно го помнят.
Добре, аз ще му кажа.
Такъв вид обиколка продължава около три дни -
водят ви при този и онзи монумент. Не знаете какъв е и за какво е,
но трябва да го посетите.
Трябва да отидете в Народната зала, Народната библиотека, отбора на народа,
народното това, народното онова.
Безчет безполезни скучни монументи.
През цялото време ги питах дали можем да отидем във филмовото студио
а те... Нищо, нищо не изразяват, нищо не казват.
Но ни заведоха на едно място, което много ни впечатли -
Ариранг - масовия гимнастически салон.
Намираме се в най-големия стадион на света.
150 000 деца се приготвят за представление. Седим на подиума,
който обикновено е запазен за великия генерал Ким Джонг Ил.
Седим тук, а всички онези хора чакат да започнат представлението.
Това е най-побърканото чувство, което можете да преживеете.
Игрите на Ариранг са като живата версия на холивудски екшън.
120 000 деца са обучавани две години, за да правят тези...
номера с картоните и задни салта.
Но никой не ги гледа.
Цялото представление е за шепа хора,
които са толкова параноични, че не пускат никого.
От една страна сте зашеметени, а от друга си казвате:
"Защо"?
Нямат газ, електричество, хората гладуват и всичките им пари отиват
за най-умните и способните, за да направят представление за десет души.
Осъзнах, че това е същността на Северна Корея -
да прави представление.
Тогава, след пет дни в страната, още не бяхме видели филмовите студиа,
времето ни изтичаше и започнах да се притеснявам,
че няма да ги видим и в такъв случай цялото пътуване щеше да бъде провал.