Tip:
Highlight text to annotate it
X
Озаглавил съм тази лекция "Социална Патология".
Реших да използвам метафората за "болест",
за да опиша актуалното състоянието на социалните въпроси
и тенденциите, които то предвещаваща и поддържа.
За първи път ми бе представена тази идея,
отнасяща социалното към клетъчното състояние,
от човек, на име Джон МакМърти,
който написа книга, озаглавена "Раковото състояние на Капитализма".
Причината е доста проста. Просто човешките същества
трябва да се справят с патогени, навлезли и вредящи на тяхната система за живот,
същото прави и социалната система, която всички ние споделяме.
Разбира се, тези обществени "болести" не са генерирани
по някакъв начин от физически микроби или други подобни.
По-скоро, те идват под формата нa
предполагаеми принципи на предпочитание;
културни "мемове", които се прехвърлят от един човек на друг въз основа на принципи,
и следователно, системи от вярвания.
Тези "мемове" или модели на гледна точка и поведение
са това, което в крайна сметка е резултат от или обхваща
културните проявления около нас
като идеите за демокрация,
републиканци, демократи,американската мечта и др.
В първата част ще разгледаме симптомите
и в крайна сметка ще направим диагноза на болестното състояние, в което сме.
След това, във втора част ще направим прогнози,
в смисъл какво можем да очакваме от бъдещето,
ако сегашните патогенни модели продължават.
И накрая в трета глава ще обсъдим лечението
за сегашното ни болно състояние
и това е мястото, където концепцията за ресурсно-базирана икономика
ще бъде първоначално разгледана.
Обаче, като въведение
първо ще опиша това, което наричам "невидим затвор".
Това е затворената интелектуална система за обратна връзка,
която постоянно забавя или дори спира
появата и осъществяването на нови социални променящи концепции.
Спира прогреса. Позволете ми да обясня.
Социалният ред, какъвто го познаваме, е създаден от идеи
или непосредствено, или като системно последствие.
С други думи, някой някъде направил нещо,
което генерирало групов интерес,което в последствие довело до реализацията
на даден социален елемент,формиран физически
или философски, или и двете.
Щом даден набор от идеи се възложи
на достатъчно голяма група хора,той се превръща в институция.
И щом тази институция по някакъв начин се направи доминираща,
след като е просъществувала известно време,
то тя вече може да се смята за установена.
Установените институции са просто социални традиции,
даващи илюзорна представа за постоянство.
На свой ред, колкото по-установени стават,
толкова повече културно влияние се стремят да имат над нас,
включително над нашите ценности, а оттам и над нашата самоличност и гледна точка.
Не би било преувеличено да се каже, че тези установени институции,
определящи личностната среда, са най-малкото платформа за подготовка,
за програмиране, ако щете,на личност с определени ценности,
необходими за поддръжка на тези иституции.
Следователно, ще ги наричаме "програми за създаване на ценности".
Открих, че аналогията с компютърното програмиране е
прекрасен начин да се опише това състояние.
Докато има непрекъсната дискусия за генетиката
и влиянието на обкръжаващата среда, за която,
както споменах, между другото, Роксан Мийдоус ще навлезе подробно по-късно в програмата,
е много лесно да се разбере, в контекста на ценностите,
т.е. какво смятате за важно и какво - не,
че информационните влияния или състояния
произхождат от света около вас.
Не се заблуждавайте,всяка интелектуална концепция,
която всеки от нас приема за качество,
е в резултат на културно информационно влияние,
по един или друг начин.
Обкръжаващата среда е безспирен програмиращ процес
и така както се създава софтуерен продукт за вашия компютър,
така и у всеки човек, умишлено или не,
се програмира неговият мироглед.
Да продължим с аналогията -човешкият мозък е машинна част,
а средата около вас представлява програмиращият екип,
който създава ценностите и възгледите.
Всяка една дума, която знаете, ви е била научена по един или друг начин,
и също така, всяко понятие и убеждение, което имате,
е резултат от същото това явление.
Жак Фреско ме попита веднъж:
"В каква степен ти си ти?"
Отговорът, разбира се, е вид парадокс,
защото или изобщо не съм аз, или изцяло съм аз,
когато опре до информация, която да разбера и на която да реагирам.
Информацията се являва последователен процес,т.е. - единственият начин,
по който човешко същество може да осъществи някаква идея,
е чрез приемането на зависима информация,
която допуска реализирането на такава идея.
Ние се оказваме културно запрограмирани от момента,
в който се появим на този свят, до момента на нашата смърт,
и аз не смятам да навлизам в това повече.
Обаче, следователно, културните атрибути,
които смятаме за важни величини,
са най-често тези, които са усилени от външно културно влияние.
Ще повторя.
Най-силно отстояваните културни атрибути
са тези, които са усилени от обкръжаващата ви среда.
Ако сте родени в общество, което цени конкуренцията пред сътрудничеството,
тогава е най-вероятно вие да приемете тези ценности, за да може да оцелеете.
Всъщност ние сме био-химични машини.
И докато интегритета на нашите процесорна мощност
и памет е зависим, в частност, от генетиката,
то причината за нашите действия произлиза главно
от идеите и опита, инсталирани
в мисловния ни апарат от света около нас.
Още повече, нашият биологически компютър - човешкият мозък,
има еволюционно интегрирана операционна система,
ако щете,с някои, явно тежки, вградени тенденции,
стремящи се да ограничават обективността ни,
а оттам и мисловния ни процес.
Което се проявява под формата на емоционални наклонности.
Знаете, сигурен съм, че много хора от вас са чували фразата: "Бъди обективен!"
Никое човешко същество не може да бъде напълно обективно.
Това е едно от важните неща, които съм научил, впрочем - от г-н Фреско.
Следователно, ние, хората, имаме една и съща обща склонност
да си намираме нещо, което работи за нашите нужди
при дадената социална структура,и да държим на него на всяка цена,
независимо от нова противоречива информация,която съвсем рационално се очаква
да доведе до изменения в логиката .
Да се страхуваме от изменения, защото разстройват асоциациите ни.
И, между другото, когато става въпрос за поддържането на дохода
в паричната система,виждате тази склонност в пълната си сила,
за което ще говоря по-късно.
Затова, всеки път, когато някой се осмели да представи идея
извън или против установената програма
реакцията обикновено е осъждането й като кощунство
или като подривност, конспирация, или просто грешка.
Например, в университетския свят,изследванията често биват ограничени
в самоотнасящи се пътища на разсъждения;
затворени обратни връзки,от което се предполага, че фундаменталните предположения
на училищата им за мислене са емпирични,
и че само тези експерти, както пише в установените им грамоти,
се считат за жизнеспособни авторитетни специалисти,
често имащи доминиращо влияние над общественото мнение.
Това е доктор на име Игнаш Земелвайс
и, моля, простете ми липсата на унгарско произношение,
е бил лекар, живял в средата на 1800-те години
и израждал деца.
Чрез серия от събития установил модел,
че има връзка между предаването на болести
и факта, че докторите по онова време
никога не си миели ръцете след извършване на аутопсии.
Докторите по онова време извършвали аутопсии
в долните нива на болницитеи след това се качвали горе,
за да извършват израждания,без да си мият ръцете.
Така този доктор, осъзнавайки взаимовръзката,
започнал да говори за това на колегите си.
Казвал им: "Хей, знаете ли, че трябва да си миете ръцете, преди да се заемете с това;
преди изпълнението на хирургически намеси или израждане,
особенно след обработка на трупове."
Над него се надсмивали. Бил подиграван и игнориран.
Публикувал материали, а те били отхвърляни и осмивани.
И след много години в опити по въпроса,
накрая бил изпратен в психиатрия,където починал.
Чак доста години след смъртта му, когато Луи Пастьор
разработил теорията за болестотворните микроби,
неговите наблюдения най-накрая били разбрани,
и хората осъзнали каква ужасна грешка е била допусната.
От словото на Джон МакМъртри, професор по философия на Канада:
"По време на последната тъмна епоха
можете да се разровите в изследванията на мислителите от този период,
от Августин до Оками да не откриете нито страница
с критика към установената обществена структура,
докато рационално непоносимото феодално робство, абсолютният патриархат,
божествените права на кралете и всичко останало са били възможни.
В настоящия момент нима е по-различно?
Можем ли да видим по някоя медия или университетска преса
поне параграф, ясно демаскиращ
глобалния режим, който осъжда
всяко трето дете на недохранване,
при наличие на повече от достатъчно храна?
При така установения ред мислите стават неразличими от пропаганда.
Само една доктрина е произносима, а свещеническата каста със своите експерти
предписва нужди и задължения на всички.
Общественото съзнание е ограничено
в ролята на някакъв вид церемониална логика,
напълно опериращо в границите на получената структура
от предписания регулиращ апарат,
защищаващ привилегиите на привилегированите.
Планомерната цензура тържествува във вида на научна строгост
и единствената стая, оставена за търсене на мисъл,
се явява играта за рационализации на конкуренцията ."
Хората гледат да не критикуват обществения ред,
защото са обвързани в неговите граници.
Ние изпълняваме мисловна програма,
инсталирана в умствения ни апарат,
която вродено контролира отправната ни система.
Да направим друга аналогия - сякаш сме в някаква игра
и мисълта да попитаме за честността на самата игра рядко се появява.
Фактически, участници от обществото често стават толкова обсебени
от социално приетите норми, че всяко едно тяхно мнение е
оформено от установената господствуваща ценностна система
и интерпретацията на нова информация
е съзнателно, или даже подсъзнателно, филтрирана,
за да отговаря на главните им принципи.
Сега, след като е ясна основната идея,
нека префокусираме
и набързо разгледаме този "умоблокиращ" феномен, както бихте могли да го наречете,
в контекста на икономиката,
и по-специално - пазарната икономика.
В действителност, на този етап по-точно понятие би трябвало да е "икономическа теология".
Защото, както тази презентация ще проучи,
болшинството хора на тази планета
не само си нямат идея колко негативно са повлияни
от пазарната икономика като цяло,но и действително, на средно равнище,
имат непоколебима отдаденост на нейните принципи,
базирана единствено на традиционното внушение.
Веднъж получих и-мейл, където ми казваха:
"Ако Вие сте против свободния пазар, Вие сте против свободата."
(Смях)
И, естествено, аз потръпнах от този вид умствен контрол,
който установената господствуваща църква успешно е наложила.
Разбира се, ето така се запазва властта и се е запазвала
от установените господствуващи църкви от самото начало.
И номерът, отново, е да поставиш напълно хората в условията на
установената ценностна система, така че всяка мисъл за алтернатива
да бъде инстиктивно отхвърляна, без критично изследване.
И за да покажем колко дълбоко повсеместен е този феномен -
обърнете внимание, как всички активни организации,
...
винаги изключват пазарната система
като определящ фактор на вредни ефекти.
Това даже не им идва наум.
Вместо това се фокусират върху индивидуалности и определени групи
или корумпирани корпорации,
и както знаете, докато
се нацелват проблематични области на случаен принцип,
се избягва механизма, който по същество създава проблема.
Това е фаталният недостатък на случващото се в така наречените активни общности.
И, както твърдо и ясно ще бъде установено
в течение на презентацията,
най-големият екологичен унищожител
най-големият източник на отпадъци и замърсяване;
най-големият разпостранител на насилие, войни, престъпления,
жестокост, бедност и социална деформация;
най-големият генератор на обществени и лични неврози,
умствени разстройства, депресия, безспокойство;
и най-големият източник на обществена парализа,
спиращ преминаването ни към нови методологии
за глобално оцеляване и следователно - прогрес на тази планета;
не е някое правителство. Не е някое законодателство.
Не е някоя мошеническа организация или монопол, или картел.
Не е някакъв недостатък на човешката природа.
Ами е, фактически, самата икономическа система,
в самата си основа.
Пазарната система, паричната система, свободният пазар,
капиталистическата структура, независимо как го наречете,
е не само източникът на някои от най-големите
социални проблеми, с които се сблъскваме днес;
но и средата, подготвяща ни,
както може да се каже, за крайния етап на тази болест,
в която патогенният рак на социалните ценности
е мутирал и се е размножил до степен,
където неизбежно сме изправени
пред смърт или колапс на съвременната цивилизация, каквато я познаваме.
Сега, моля ви, разберете,
аз не съм теоретик за деня на страшния съд.
Не съм тук да предизвиквам всеобщи емоционални, разтреперващи коленете реакции,
обявявайки края на света.
Не трябва да си гений, за да видиш накъде сме се запътили,
посоката, за която медиите не искат да говорят,
и имайки предвид схемата на политическо, икономическо
и природно нехайство и злоупотреба,
ние се движим по курс на неминуем сблъсък, както ще обясня в последствие.
Имат ли решения тези проблеми? Да, имат.
Но те са толкова извън от статуквото
и са опасни за хората на власт, както политическа, така и икономическа,
че моментално са отхвърляни като ирационални и нелепи.
Самоназначилите се пазители на статуквото даже и не искат да ги чуят,
защото са твърде далеч от становището и същността им.
Ето няколко примера за неща, които се случват точно в този момент,
а има и много повече. Тези са малкото, появили се
в основния информационен поток.
Това е, където движението "Zeitgeist" се намесва. Наистина съжалявам да го кажа,
но ние не можем повече да разчитаме на държавните институции
да ни водят в правилната посока.
Всяко правителство на тази планета е затворено
в икономически ориентирана социална програма,
която е самообслужваща се, неустойчива
и разрушителна, в една или друга степен.
Вероятността за плавен преход
към нов просвещаващ социален проект,
който няма отрицателни странични явления,
за които ще говоря, е крайно ограничена,
имайки предвид достъпните опции при текущия ред:
т.е. юридическата система, политическата система и т.н.
Подобно, не можем повече да търпим
движените от печалба нрави на корпоративните и финансови сили,
които управляват всичките ни ценни ресурси на планетата,
ресурси, от които всички ние се нуждаем, за да оцелеем.
Днешното общество е болно и болестта прониква във всичките му жизнени системи,
и аз виждам движението "Zeitgeist" като имунната система
на обществения свят, ако искате.
[аплодисменти]
Благодаря ви. Първа глава: Диагноза.
Преди да започна с този анализ на социалното състояние,
първо трябва да вземем предвид проблема с ценностите
и културния релативизъм.
Съвременните хора са склонни да мислят, че техните идеи са равни на чуждите такива,
независимо от наличието на потвърждаваща информация.Тази мания с възгледите
създаде основен критерий за толкова много хора днес,
които нямат физическо сравнение,
като фактите стават неудобни
и в края на краищата, хората мислят, че всичко е еднакво.
И вие срещате този аргумент много, сигурен съм, че всички сте го изпитвали.
Това е много, много специфичен момент.
Всеки е различен в мненията си.
Невъзможно е, колкото и необикновена
и удобна да е такава представа.
Съществен остава въпросът:'Какво заслужава вниманието ни?'
Какво е важно за всеки един индивид на тази планета,
как да поддържаме добър личен
и социален стандарт на живот по един устойчив начин
Кое е нещото,което никой неможе да оспори
и с което всички са съгласни.Без значение християни,
мисюлмани,капиталисти социалисти,атеисти,анархисти,
сцентолози,републиканци?
С кое всички са съгласни?
Ами,ето нещо което е универсално
да си здрав вместо да си болен.
Може да се каже,че да си здрав е предпочитана категория.
Нормални срещу патологични състояния,
следователно добри за здравето срещу болестни състояния.
са в основата на ценностната система
за всички общества или личности.
На практика всички хора, във всички общества предпочитат да са живи
и здрави, при последно допитване.
Не съществува културен дебат дали добрата храна,
предотвратяването на ракови болести, или наличието на чиста питейна вода
е добра ценностна система.
Поради това нашият анализ на общественото здраве,
няма да се базира на Брутният Вътрешен Продукт,
цените, състоянието на борсата, икономическото развитие,
безработицата или трудовата заетост, споразумения за свободна търговия,
или някое друго общо прилагано икономическо определение
използвано с цел да покаже че обществото се "подобрява" или "влошава".
Вместо това ще разгледаме неща които наистина имат значение,
като например честотата на заболявания, бедността,
социалният капитал, доверието,
конфликтите, коупцията, изтощяването на планетата, замърсяването,
брой на убийства, средната продължителност на живота, успехите в образованието,
брой на затворниците, злоупотреба с наркотици и алкохол, душевни заболявания.
Това са нещата които наистина имат значение.
И така, нека започнем.
Обратно на общоприетите твърдения,
последните доказателства сочат, че нашите ранни предци,
живяли преди да се въведе "Земеделието",
всъщност не са живяли в условия на непрекъснати конфликти и непрестанен ужас,
както множество антрополози биха предположили по-рано.
Всъщност, т.нар. Ловни общества са били уникално устроени
изразени едновременно в ограничаващ,
но и също така сам по себе си контролиран образец, за околна среда.
Преди появата на земеделието, е имало много малък контрол
върху нещата на разположение. Не сме имали земеделие,
не сме можели да контролираме околната среда.
Резултатът от това е естествено уравновесена околна среда.
А самите общества изглежда са отразявали това равновесие
като са имали социална структура без йерархия,
конкуренция или лидерство.
Всъщност, установено е че тяхната ценностна система,
техните социални ценности, са били основно базирани
на единнство, алтруизъм и подялба.
И буквално са били забранили лидерството, надмощието,
агресията и егоизъма.
Това днес ни е известно благодарение на антропологични проучвания
над съществуващи ''Ловни Общества' по света'
като например Пираха, както се произнася в Бразилия.
Удивителното в случая е ,че изглежда повече - и това е важен аргумент
за всеки който се опитва да ви каже че сегашната система е естествена -
през повече от 90% от човешката история, през човешкото съществуване
на тази планета за което знаем,
ние сме били част от социални групи които не са използвали пари,
не е съществувала йерархия, и дори сме имали
"стратегий против надмощието'' където болшинството
се е обединявало срещу всеки индивид
който се е опитвал да има повече власт и контрол.
До голяма степен напълно обратно на това която имаме днес.
"Селскостопанската Революция'' е променила всичко това.
Тя е дала на хората възможноста да контролират тяхната околна среда по-съсредоточено.
Препитаването е станало възможно и достъпно за всеки.
Сега, докато това развитие изглежда като неуспорима облага за всички,
то също представя и някои досадни социални проблеми
като резултат от характерните им условия, с които до ден днешен продължаваме да се справяме
Според мнението на Професорът по Неврология
в Станфордския Университет, Др. Робърт Саполски
"Ловните Общества са имали хиляди диви източници на храна за прехрана.
Селскостопанството е променило всичко това, генерирайки съкрушителната зависимост
от няколко дузини източници на храна.
Селскостопанството е разрешило складирането на излишните ресурси
и така, неизбежно се стига до неравномерното им складиране,
стратификация на обществото и въведението на класите.
По този начин, е позволило и въведението на бедността''.
От тогава драматичната промяна в структурата на човешкото общество,
създаването на липсата на равновесие е продължило
и социалната стратификация и неравенството в доходите
са сега основният елемент на модерният свят който всички познаваме.
Всъщност, много хора които не са запознати с човешката история
вероятно биха разгледали тези атрибути като част от някакъв
естествен човешки ред. Това е толкова широко разпространено в наше време.
Преминали сме от отглеждането на храна, до размяната на стоки
за широко потребление, до пазара на златото, до пазара на ценни книжа
и до международната валутна мрежа.
Преминали сме от ценностна система отразена
от нашите действителни натурални процеси
в ценностна система базирана на нотариални актове
разменяни за печалба сами по себе си,
на практика - Аз бих казал дори напълно
- отделени от природните ресурси
И сме дошли от свят основан на необходимост,
и социална загриженост за запазване и устойчивост,
до свят основан на стратегическа манипулация,
безсмислен материализъм
и мания за имоти и собственост.
По думите на историка, философ Давид Хюм
"Първият човек, който след ограждането на парче земя
се е сетил да каже: "това е мое."
и е намерил хора достатъчно наивни, че да му повярват,
е бил истинският създател на гражданското общество.
Колко престъпления, колко войни, колко убийства,
колко нещастия и ужаси този човек би спестил на човечеството,
което чрез пресмятане на залозите и попълването на празнините
би трябвало да изкрещи на своите, "Внимавайте когато слушате този мошеник,
вие сте изгубени ако забравите че плодовете на Земята принадлежат на всички ни,
а Земята като цяло, на никого."
Нещо повече, оскъдността
сега е основната сила в търговията.
В нашата система недостигът се равнява на печалба.
Колкото по-малко има от нещо в наличие, толкова по-висока е цената му в пари.
С други думи, изобилието е нещо негативно в система стремяща се към печелба.
По думите на антрополога Маршал Сахилис:
"Индустриалната Пазарна система обособява оскъдността,
по начин напълно безпрецедентен
и до известна степен единствен,
където продукцията и дистрибуцията са определени от поведението на цените,
и всички начини на препитание зависят от изкарване и харчене на пари.
Недостиг на материални блага
се превръща в категорична, изчислима
начална точка, за всички икономически дейности."
Подобно на това бих искал да напомня, просто да допълня,
че парите в обръщение в Америка, по всяко време,
са били по-малко от необходимите да погасят всички дългове.
С други думи, на Американският финансов пазар
и на повечето други финансови пазари по планетата,
няма и никога няма да има, достатъчно напечатани пари,
за да бъдат погасени всички дългове в една икономика.
Парите са създадени от дългове, чрез заеми.
И на тези заеми е начислена лихва,
без значение дали е държавна акция или личен заем за имот.
Ако всеки един заем трябва да бъде изплатен незабавно в нашата икономика
ще има една огромна сума пари
която е буквално невъзможно да бъде изплатена в националната парична валута.
Това е основната причина защо стратификацията и неравенството
са буквално вградени в нашата система
Наследствен недостиг на самите парите в обръщение.
Представете си това.
В тази система фалитът не е някакъв нестандартен страничен продукт,
с който се сблъскват невнимателните хора,
той е неизбежен, вграден атрибут.
Това е игра на музикални столове. Надявам се това вече е ясно.
По думите на икономиста Бернар Лиетер,
знаменит цитат,
"Алчноста и конкуренцията не са резултат
от неизменимия човешки темперамент.
Алчноста и страха от недоимък са всъщност непрекъснато създадени
и преувеличени като краен резултат на парите които използваме.
Можем да произведем повече от необходимата храна за да нахраним всички,
но ясно е че няма достатъчно пари за да платят за всичката тази храна.
Недостигът е в нашите национални валути.
Всъщност работата на Централните Банки е
да създава и да подържат този недостиг.
В резултат на което ние трябва да се борим един срещу друг за да оцелеем."
Това последно изречение наистина означава толкова много.
"В резултат на което ние трябва да се борим един срещу друг за да оцелеем."
Последствията от тези механизми са отново, крайно социално неравновесие
и следователно социална стратификация.
С това изяснено, нека сега вземем под внимание
състоянието на доходите и тяхното неравенство по света.
През 2005 хубавците от Citigroup
известиха своите най-заможни клиенти
относно състоянието което те нарекли "Плутономия",
и в увода на това известие е обобщено нещо много, много ясно.
"Светът е разделен на две части - "Плутономията" и всичко останало.
Съединените Щати, Великобритания и Канада са основните "Плутономий" -
икономики подхранвани от богатите."
Определението за "Плутономия" е общество в което главната част от всичкото богатство
е разбира се, контролирано от постанянно намаляващо малцинство.
И като такова, икономическото развитие в това общество
става зависимо от богатствата на
заможното малцинство, и не от останалите хора.
Запомнете това.
Те питат "Кои са двигателите на Плутономията?''
Отговорът им е "Напредъка в технологята,
увеличаването на продукцията, находчиви финансови нововъведения,
капиталистически настроени корпоративни правителства,
международният наплив от имигранти
и чуждестранни завоевания укрепващи създаването на богатства,
Робски Труд
законодателството, и патентоването на открития.
Често тези вълни от благосъстояние са свързани с множество усложнения,
и биват усвоени по най-добър начин от заможните и образованите на своето време."
Основната точка на този документ е разбирането
че средно статистическият потребител е без никакво значение за стойноста на пазарите.
Така супер-богатите, търгувайки помежду си,
са отговорни за състоянието на икономиката като цяло.
Те заявяват "В Плутономията няма такова същество като 'Американски потребител',
или 'Британски потребител', или дори 'Руски потребител'.
Има богати потребители, малко на брой, но непропорциални,
относно ограомният дял от доходи и потребление който заемат.
Останалите са бедните, многогобройни
но само отчитат изненадващо малък залък от националният пай."
Те Продължават. "Ето защо, например,
ние се безпокоим по-малко за влиянието което високите цени на петрола оказват бърху потреблението като цяло.
Ясно е че високите цени на петрола са в тежест на голяма част от обществото.
Въпреки това, без да се правят някакви морални преценки,
неравновесието на доходите, каквото е в момента,
просто прави тази група по-малко свързана с общата база данни.
Какъв е извода? Трябва по-малко да се безпокоим за средно статистическият потребител
- да речем педесетте процента - и какво правят те,
щом тази част от потребители е (според нас) по-малко свързана с общата база данни,
отколкото богатите, и това как те се чувстват и какво вършат.
Това е проста математика, не морали.
Трябва да им се отдаде заслуженото за това че поне са честни.
Нека преди да продължа, да уточня нещо.
"Плутономията" както е описана в документите на Citigroup,
а това са много обширни документи,
е разбира се състояние на крайно неравновесие. Толкова крайно в определени държави,
че инвеститорите малко се интересуват от
навиците на среднo статистическия потребител.
С други думи, предпочитаната мутация,
е станала възможна в резултат на стимулираната финансова система,
където потребителските навици на голяма част от населението
остават почти извън интереса на богатите,
където те, заможният елит, "Плутономията", могат сега просто да търгуват
помежду си и да забравят за по-нисшите класи.
С други думи, толкова много пари се разменят между богатите,
че тенденцийте на общественят потребител са почти без значение.
Това разбира се звучи смислено ако се замислите
за изпозваните методи за преценяване здравината на икономиката,
които предполагаемо се отнасят за всички.
''Брутният Вътршен Продукт'' по принцип е изчислен
въз основа на това колко пари харчат хората
за определена стока или услуга.
Така че използвайки примера за общото богатство,
ако имаме най-богатият 1% да владее
35% от финансовото богатство в Америка,
и останалите 19% контролират 50%,
оставяйки бедните 80% с контрол само над 15%,
резултатът е 20% от Американското население, контролират 85% от парите.
И Citigroup са се сетили за това.
Този много малък дял от населението всъщност стои зад всичко.
Това означава че финансовата система по същество, поощарява малка загриженост
за действията и благосъстоянието на 80% от общественоста.
И след като всички знаем, че финансовата система
е най-могъщото влияние върху повечето правителства по света,
и специално правителството на САЩ, започва да се забелязва че единствената загриженост
която оправляващата класа има за болшинството от населението,
е да ни държи достатъчно самодоволни, за да няма някаква враждебна реакция.
И aз не представям това, Citigroup
ни го изясснява изрично като заявяват:
"Ние определяме като най-голяма заплаха за "Плутономията", зачестилите
политически искания да бъде намалено неравенството в доходите,
равномерното разпределение на богатствата и съмненията в ефикастноста на глобализацията
която е подпомогнала приходите и растежа на богатствата."
Но не се тревожете, те не са прекалено загрижени.
"Нашето заключение? Трите лоста които правителствата и обществеността
биха могли да натиснат за да унищожат плутономията са благоприятни.
Правата за собственост са като цяло все още непокътнати,
данъчната политика неутрална към благоприятна
и глобализацията поддържа прекомерната наличност на работна ръка
действайки като спирачка за покачването на трудовото възнаграждение."
Те резюмират:
"Основата теза на нашата "Плутономия": богатите са
доминиращият източник на доходи, богатството и търсенето в "Плутомни" държави
каквито са Великобритания, Съединените Щати и Австралия;
държави с освободен икономически подход към създаването на благосъстояние,
вярваме че действията на богатите и пропорционирането на заможни хора
в една икономика, помагат за разбирането на множество неприятни главоблъсканици
и страхове разисквани от наши правни клиенти напоследък,
като глобални неравновесия или защо високите цени на горивата
не са унищожили търсенето.
Мислим че Плутономията решава тези проблеми
и ни учи да не се тревожим за тях.
Второ, вярваме че богатите ще стават още по-богати през идните години,
като капиталистите (богатите) ще имат по-голям дял от БВП,
като резултат предимно от глобализацията.
Очакваме глобалният басейн от работна тъка в развиващи се държави
да държи под контрол покачването на трудовото възнаграждение и растежа на печалбите -
което е добре дошло за богатството на капиталистите
и сравнително лошо за развитият пазар на неквалифицирана работна ръка.
Това предвещава успехи за фирмите които продават или обслужват богатите."
Извинявам се че трябваше да ви прекарам през целият този раздут текст,
но се надявам той да изясни
какво хората на върха наистина мислят за финансовата система.
И те вероятно са прави. Богаите ще стават по-богати.
Сегашният икономически спад който наблюдаваме
всъщност не означава нищо за най-заможните 20%.
Оставащите 80% са тези които продължават да страдат.
Но на кой му пука? Очевидно двадесетте процента на върха така или иначе
движат икономиката, а аз дори няма да навлизам подробно в какво означава това
за нашите наивни възгледи за демокрация в модерният свят.
Всъщност, с думите на бившият главен съдия
Луиз Д. Брандис,надявам се го произнасям правилно,
"Можеме да имаме демокрация в тази държава, или можем да имаме несметни богатства
съсредоточени в ръцете на малкото богаташи, но не можем да имаме и двете."
Сега, аз излагам всичко това като въведение
към това за което ще говорим що се отнася до общественото здраве.
Същевременно, смятам че е необходимо да се представят някой статистики.
През 2007, главните директори на най големите 365 Американски компании
са получили много над 500 пъти заплатата на средният работник.
В много от тези водещи компаний главният директор получава повече за един ден,
отколкото средният работник изкарва за цяла година.
Семейството Wal-Mart, което е около шест души, Уолтънови,
притежава общи богатства изчислени на окло 90 милиарда долара
през 2009, според списание Forbes.
Общите богатства на най- бедните 40% от Американското население
е само 95 милиарда долара.
Също така, най-добре платените професий на планетата
са в сферата на финансовите търговий и инвестициите професии
без абсолютно никакво значение,
не създават нищо.
Те са без смислъл за състоянието на обществото в натуралният свят.
През 2005 средната годишна заплата
за менаджерите на водещите 26 мрежи от финансови фондове, като хазарт и казина,
беше 363 милиона долара на човек.
Сравнете това със средният доктор в медицината който изкарва около 150,000$ годишно,
а също и учените занимаващи се с биологични проучвания, търсейки лек
и лечения за болести, които изкарват само около 68,000$ годишно.
Сами разбирате. Неравновесието в доходите е тук
и нараства, а също така изглежда не може да бъде спряно,
като се вземат под внимание механизмите на финансовите пазари
и огромните разлики в доходите в различните сфери,
станали обществено приета действителност.
И така, ние задаваме следният въпрос.
Как се отразява това на нашето здраве, на нашето благосъстояние?
Ново по рода си проучване направено от Ричард Уилкинсон и Кейт Пикет от Великобритания
в областа на социалните неравенства в здравето
и социалните вреди за здравето, ни дава някой дълбоки разбирания
за това какво означава да имаме общество основано и движено от неравенство.
Да обобщим това ново по рода си проучване общоприетата гледна точка че
обществените проблеми са създадени директно от отделни материални състояния,
като лошо подслоняване, или лоши диети, или липса на образователни възможности
и т.н. е опровергана.
Идеята че по-богатите общества се справят по-добре от по-бедните общества
що се отнася до здравето като цяло, не е вярна.
Обществените проблеми изобилстващи в богати, високо стратифицирани държави
са основно създадени от мащаба на материалното различие
между хората в самото общество.
Проблемът не е изцяло в дохода, но по-скоро е проблем свързан с доходите.
Ако сравните геупи хора със същият доход в различни държави,
ще откриете че тези в по-неуравновесени държави
се справят много по зле от тези в по-уравновесени държави,
със същият доход.
Изглежда че съществува психологически-обществен феномен.
Неравенството като че ли прави държавите обществено нефункционални.
Така основавайки се на мярките за обществено здраве, като престъпност и благосъстояние,
е безопасно да кажем, както ще ме видите да изяснявам,
че в действителност сегашната структура е нищо повече от един обществен провал.
Продължителност на живота.
В тази графа виждаме някои специфични групи от заможни държави.
Извинявам се на тези които не могат да прочетат това от далечният край на залата;
Ще се опитам по най-добър начин да изясня какво се случва тука.
Всъност Игрек графата която виждате е Продължителност на Живота
и хикс графата е Неравновесието в Доходите от ляво на дясно и от долу на горе.
Продължителноста на живота от дъното към върха разбира се, от долу на горе.
Както виждате според това, Япония има най ниското неравенство в доходите,
но със смайващо висока продължителност на живота.
Докато Сингапур, изпреварвайки само Съединените Щати в тази определена група
държави които са анализирани, които са най-вече заможни държави,
има най-високото неравновесие в доходите
и спада на графата по-средата ясно показва
как диаграмата местеща се от по-ниско към по-високо неравенство
намалява продължителноста на живота във всички тези държави.
Употреба на наркотици. Виждаме Съединените Щати
като страната с най-високо ниво на неравенство, базирайки се на конкретният пример,
също да се намира във водещите 4 държави
по употреба на нелегални наркотици: САЩ, Нова Зеландия, Австралия и Великобритания.
Докато в долния ешелон имаме Япония, Швеция и Финландия,
които имат най-ниското неравенство и най-малката употреба на наркотици;
Гърция също е там. Тук са важни тенденцийте.
Виждате ясно спада в графата.
Искам по обширно да поговоря зя този конкретен пример. Аргументите за това:
Бе направено проучване през 2002 с маймуни Макаци.
В проучването, 20 маймуни са били наблюдавани и са анализирани
обществените йерархии които се образуват в различни обстоятелства,
отбелязвайки кои животни са били доминиращи и кои подчинени.
Резултатът беше, че маймуните които са станали доминиращи
са имали повече Допаминова активност в мозаците си, от тази която са показали
преди да станат доминиращи, докато маймуните които са станали подчинени,
са показали много малки промени в мозъчната си химия.
В резултат на което, след като маймуните са били научени да употребяват кокаин
чрез ръчки, е било установено че маймуните подчинени
са взимали много повече кокаин от доминиращите маймуни.
С други думи, това е един вид самолечение.
Нека продължим към психичните заболявания.
Психичните заболявания са много по-често срещани в по неуравновесените държави.
Още веднъж наблюдаваме САЩ на вържа на душевните болести;
докато Япония е в най-ниската група.
Както се вижда от тази таблица, Психичните заболявания и неравенството
са до голяма степен свързани.
Бърз поглед върху посещенията на докторски кабинети за антидепресанти SSRI,
между пълнолетни 18 или повече годишни
в Съединените Щати от 1995 до 2002
показва ясна тенденция на разтеж в зависимоста от антидепресанти.
Най-често срещаният вид оплаквания са разбира се безпокойство и депресия.
Психолог на име Жан Туендж е провел интересно проучване,
което доказва, че Американците са много по-обезпокоени днес отколкото са били навремето.
Проучване върху студенти от 1952 до 1993,
около 52,000 студента
разкрива че студентите днес са по-обезпокоени
от 85% от броят им в началото на проучването (т.е. 1952).
Към краят на осемдесетте, средностатистическото Американско дете е било по-обезпокоено
от децата станали психиятрични пациенти през петдесетте.
Що се отнася до депресията, проучване озаглавено
" Тенденций във времето на юношеското душевно здраве" разкрива че във Великобритания,
депресията между хора от 20 до 25 годишна възраст е два пъти по-често срещана,
в проучване на около 10,000 души родени през 1970.
Проучване върху 10,000 души, два пъти по-често срещана през 1970 отколкото през 1958.
То също разкрива че по принцип, психично-социалните смущения,
от които страдат ладите са се увеличили значително през последните 50 години.
В Германия, Италия, Япония и Испания
1 от 10 души са обявявани за "луди" всяка година.
Във Великобритания са 1 от 5, а в САЩ 1 от 4.
В населението като цяло, броят на психични заболявания е пет пъти по-висок
в най-неуравновесените държави в сравнение с най-уравновесените.
Сега разбира се, знам че се питате: "Ами гените?"
Мисля че Ричард Уилкинсон много добре обобщава.
"Въпреки че психичните заболявания могат да бъдат повлияни от промени
в нивото на дадени мозъчни химикали,
никой не е доказал че те всъщност водят до депресия,
по-скоро промените се дължат на депресията.
Въпреки че някои генетични уязвимости биха могли да бъдат свързани с някои генетични заболявания,
това не може само по себе си да обясни огромният прираст
на заболявания през последните десетилетия.
Нашите гени не могат да се променят толкова бързо."
Нека сега продължим към идеята за доверието.
Друга дума за това е Обществен Капитал.
Общественият Капитал е определен като отношение, дух
или желанието на хората да се ангажират със задружни граждански дейности,
следователно, съществува силна връзка на доверие.
Както виждате в таблицата, тези които чувстват че могат да вярват един на друг
са много повече, естествено,
в общества със по малко неравенство.
Това разбира се е повече от очевидно, както сигурен съм много от вас биха се съгласили.
Естествено, с по-голямо неравновесие, хората са по малко загрижени един за друг.
Всъщност, мисля, че недоверието и неравенството се подсилват взаимно.
Сега, тази точка сама по себе си вероятно е достатъчна за едночасова лекция:
Какво е обществото ако хората не могат да си вярват?
Важно е да се разбере че идеята за приятелството
и впечатленията които идват с приятелството,
което в крайна сметка е качеството на доверието,
е характеристика напълно противопоставяща се
на съредноваващият се менталитет,
и икономическите теорий за собственият интерес които наблюдаваме днес.
Състрадание, взаимодействие и сътрудничество са равни на добро здраве,
докато подозрение, караници, съревнование,
винаги се равнява на високи дози стрес и оттам разруха.
За което ще говорим след секунда, стресът е
един от най-смъртоносните убийци които познаваме. Той е таен убиец.
И живейки в общество където трябва да пазиш гърба си
и където трябва да се бориш за всичко което притежаваш;
където трябва да се съмняваш във абсолютно всяка сделка,
щом съществува предпоставката - предпоставка че човекът
може би се опитва да те изиграе за тяхна собствена облага;
фактът е следният, обществено ние пруспяваме ако има доверие и сътрудничство,
доказано чрез здравни стандарти.
Общесвени структури които създават връзки основавайки се на неравенство,
малоценност и обществено изключване,
причиняват най-много обществена болка и невроза.
Нека продължим към оценките в образователнието.
Това е много интересно. Не само че по неуравновесени държави
имат по слаб успех
но и децата са също така по-склонни да спрат да ходят на училище.
Интересното е, че разпределението не класите и ефектът
им са станали много очевидни в тази насока.
Например, проведено проучване през 2004,
където са взети 321 Индийски момчета
от по-висша класа и са били събрани със 321 Индийнски момчета от по-нисша класа,
възложили са им задача за решаване на даден проблем.
Първият път когато са провели този експеримент, класоворо разделение,
социялният статут, не е бил обявен на децата.
Те не са имали никаква представа кой е бил около тях. И както виждате
с необявените класи - по-нисшата класа всъщност побежава висшата.
При вторият опит, резултатите са били коренно променени,
и по-нисшата класа се е справила много по-лошо от първият път,
докато висшата класа се е справила по-добре. Това е психологично.
Това е психо-социална взаимовръзка между превъзхождащите и ,тези които биват превъзхождани
която се повтаря многократно в много други изследвания
и има същите последствия.
Хората са изключително повлиани от възприетия си статус в обществото.
Когато очакваме да бъдем възприети като превъзхождащи много често действаме като такива
Процент на убийствата.
Както сами виждате САЩ е на първо място
когато става въпрос за убийства.
И очевидно ,ако погледнете схемата Високата степен
на убиийства е по характерна за неравните общества
Всъщност, насилието само по себе си
е вероятно най-установената характеристика на социалното неравенство
повече от всички други неща за които говорим в тези примери.
Джеймс Жилиган, който 25 години е бил затворнически психиятър
и във момента е директор на Центърът за Изучаване на Насилието
в Харвърдския ниверситет, каза следното за опита от
дългогодишната си работата с насилствени престъпници:
"Затворниците с който работя са ми казвали многократно,
щом ги попитам защо са нападнали някого,
че е станало защото 'той показа неуважение към мен'.
Неуважение е основна дума в речника, моралната ценостна система,
и психо-динамиката на тези хронично насилствени мъже.
Все още не съм виждал сериозен акт на насилие който да не е провокиран
от чувството за срам и унижение,
неуважение и подигравка, и също винаги представлява
опит да се предотврати или поправи 'загубата на уважение' -
без значение колко строго е наказанието.
Ние рискуваме грешно да разбирем тези хора,
ако не осъзнаем, че те буквално го мислят
когат казват че по-скоро биха убили или осакатили никой, биха умряли,
отколкото живяли без достойнство, гордост и самоуважение.
Те буквално предпочитат смърта пре загубата на достойнство."
Наистина е много лесно да се забележи как класовите взаимоотношения
и от там неравенството в доходите, могат да се трансформират в чувство на унижение,
загуба на контрол, неуважение и подигравка.
Знаете как когато някой си загуби работата, това често е принизяващо.
Казват, "О, съпругът ми е безработен."
А това е принизяващото, "О, той е... безработен..."
В края на краищата самата същност на класите е йерархична.
С други думи, по-висшата класа в действителност гледа с пренебрежение
по-нисшата класа, исторически погледнато.
А самото гледане отвисоко е унизително.
Поради това, не трябва да се изненадваме защо Съединените Щати е световен лидер по-броят на
убийства, като се вземе в предвид огромното неравенство в дохоите.
И така стигнахме до броя на затворниците.
Една също много точна тенденция.
Очевидно както виждаме, броят на затворниците е много по висок в неуравновесени държави.
Колкото по-неуравновесена е държавата, толкова повече хора са в затвора.
Както и да е, интересното в случая е,
че това не се отнася само до броя на престъпленията, който разбира се
е по-значим в неуравновесени общества,
но също така е свързан с наказателните мерки
срещу т.нар. "криминални елементи на обществото".
С други думи, колкото по неуравновесено е обществото,
толкова по стриктни са наказанията за дадени престъпления.
И от там, повече хора са заключени в затвори за по-дълги периоди от време
отколкото в по-уравновесени държави.
От 1984 година щатът на Калифорния е построил
1 ново училище, и 20 нови затвора.
Като допълнение, за тези които мислят
че затворническата система изпълнява някакъв вид терапевтична рехабилитационна роля
в преобразуването на човешките същества и тяхното поведение,
Бих искал още веднъж да се върна към нашият затворнически психиятър
Джеймс Жилиган за неговото мнение.
Той заявява: "Най-ефикасният начин миролюбив човек
да бъде превърнат в побойник е да го изпратиш в затвора.
Криминалната съдебна и наказателна система действат
много погрешно, а именно, убеждението че наказанието
ще възпре, предотврати или забави насилието,
когато всъщност то е най-мощният стимулант на насилие
който някога сме срещали."
Сега нещо много интересно: Обществена Подвижност.
Обществената Подвижност изразява
класовата взаймовръзка която получаваме при раждането си,
и колко лесно е за нас да преминем нагоре от тази класа
или надолу от нея, през остатъка от живота ни.
С други думи, ако си роден в бедност, колко вероятно
е да станеш богат?
Както виждате от тази таблица, Съединените Щати,
домът на "Американската Мечта",
има най-ниската Подвижност от всичи държави в конкретният пример.
Съществува много голяма вероятност, че ако сте родени в бедност, ще си останете бедни.
Също така, ако сте родени богати,
най-вероятно ще останете богати за остатъка от живота ви.
И ако помислите по въпроса, това всъщност е един вид разделяне на класите.
Виновни за тази действителност са отчасти
самите механизми на нашата финансова система,
която умишлено държи нисшата класа бедна,
а висшата богата.
Като един бърз пример за това, нещо което съм казвал и преди,
но което смятам за много важен пример,
ако имате един милион долара и го сложите в банкова спестовна сметка
с 5% лихва, ще се сдобиете с 50,000$ годишно
само за този депозит.
Правите пари от пари, листчета хартия, нищо повече,
без изобретения, без принос към обществото, нищо.
С това изяснено, ако сте човек от бедната или средна класа,
ограничен финансово, и трябва да вземете лихвен заем,
както повечето хора, за да си купите дом или пък използвате кредитни карти,
тогава плащате лихва на банката,
която банката теоритично използва
да изплати 5те процента за спестовните сметки.
Това уравнение е не само крайно обидно поради употребата
на лихва чрез която се краде от бедните за да се плаща на богатите,
но също така умишлено увековечава класовата стратификация,
държейки нисшите класи бедни, под непрекъснатият товар на дългът,
докато поддържа висшите класи богати, със способноста да превръща големи съми пари
в повече пари, без никакъв труд или принос към обществото.
Между другото това е само един механизъм, използван
за да осигури запазването на тези класови
характеристики, и класово резделение.
Детска Смъртност.
Много просто, по-висока в неуравновесени
отколкото в уравновесени държави.
Затлъстяване Естествено, по-високо в по-неуравновесени държави.
Юношеска Раждаемост. По-висока в по-неуравновесени държави.
Нововъведения. Обичам този пример. Защото е силен шамар
за всички онези партийни пазарни ентусиасти, които изглежда смятат,
че базиращата се на съреднование система за увеличаване на печалбите
означава нови изобретения за общото ни благо.
И съжелявам да кажа, това иобщо не е така.
Използвайки мярката за патенти на милион, Финландия, Швеция
и Ирландия изпреварват Съединените Щати, когато става въпрос за нововъведения.
И последно, нека хвърлим един поглед върху общата сума
която събрахме от многото точки които току що разгледахме.
Тази таблица показва Продължителност на Живота, Успехи в Математиката, Детска Смърност,
Убийсва, Брой Затворници, Юношеска Раждаемост, Доверие, Затлъстяване,
Душевни Заболявания (употреба на алкохол и наркотици), и Обществена Подвижност.
Както виждате, в Съединените Щати,
с най-голямо ниво на стратификация, ние сме абсолютно най-зле.
И само за да съм сигурен, че ясно разбирате тези анализи,
това е таблица показваща пълният доход, от същите неща които току що видяхте.
Както сами виждате, не съществува модел. Няма тенденция на спад.
Ето ги тук, една до друга така, че да можете да видите колко приложима е наистина тази информация.
Тенденцията е много ясна що се отнася до неравеното
поделение в дадена държава или обществена среда.
Като последна точка по темата за неравенството и неговите последствия,
искам да изложа едно проучване наречено "Бърократското Проучване",
което се е провело на два етапа - първи и втори - в периода на 60 или 70 години.
Професор Майкъл Мармот от Отдела по Епидемий
и Обществено Здраве в Университетският Колеж на Лондон
е бил директорът на тези проучвания.
Той е наблюдавал Британската Гражданска Система
и са разкрили че съществува спад в качеството на здавето
в индустриализирани общества, който не се дължи просто
на лошо здраве за непривилегированите,
и добро здраве за всички останали. Случвало се е нещо друго.
Забележете, това е Великобритания, която има социализирано здравеопазване.
Така че всеки по същество има еднакъв достъп
до същото количество здравеопазване
Открили са, че независимо от това е съществувало обществено разпределение на болести,
слизайки от върха на общесвено икономическата стълба към дъното.
И видовете болести от които хората се разболяват също средно се променят.
Например, на най-ниското стъпало на йерархията
съществувало четирикратно увеличение на смъртност от сърдечни заболявания,
в сравнение с най високото стъпало.
И тази тенденция е била до известна степен отново неповлияна от достъпа до здравеопазване.
Това между другото е само един пример.
Съществуват редица здравни проблеми които възникват
и не могат да бъдат обяснени чрез самите доходи.
И то всъщност се връща назад до овладяването на стреса,
ако навлезете в това и проучите тези въпроси.
Дори в държава със здравеопазване за всеки,
колкото е по-лош финансовият статус и позицията в йерархията на човека,
толкова по-лошо ще бъде и тяхното здраве.
С други думи, хора на по-високи обществено икономически позиций,
тези по-високо в пирамидата, живеят по-дълго, радват се на по-добро здраве,
и страдат по-малко от инвалидност,
докато тези с по нисък обществено икономически статус
умират по-млади и страдат повече от инвалидност и болести.
Това отново се изразява чрез наклонена черта, което
означава, че от горната висша класа, право надолу към нисшата класа,
класата на дъното, всяка последователна стъпка надолу или нагоре по обществено-икономическата стълбица
представлява и съответна промяна в качеството
на човешкото здраве.
Крайният резултат е, че съществуват прекалено много статистически данни които направо крещят,
че да се живее в по-уравновесено общество е по-здравословно и продуктивно
за окло 99,9% от населението.
Само тези на самият връх на пирамидата
могат да се считат за незасегнати от болеста
позната като обществено неравновесие.
С други думи, равенството е в полза на всички.
Сега като ни е представена тази реалност,
длъжни сме да зададем въпросът: Каква е истинската
психо-обществена причина за тези последици?
Кои са най-доминиращите механизми в движение
които непрестанно подържат класовото разделение
и невроазата и болеста която генерират?
Наистина не е необходимо да търсим много далече за осъществими възможности.
Културно програмиращото крило на пазарната система е рекламната индустрия,
която има за цел да продължи консуматорските ценности които виждате около себе си.
Тя обаче достига много по-далеч от това.
Достига по-далеч от това просто да кара хората да купуват стоки
за печалбата на дадена компания.
Факт е че ценностите на материализма и консумацията
са от крайно голямо значение за действието на световната икономика
Без тези ценности системата
ще се препъне, и нека обясня защо.
В основата на икономиката която познаваме
е заложено непроменимото условие за непрекъсната,
продължителна, циклова консумация.
С други думи, цялата основа на това което наричаме "икономически разтеж",
което на свой ред е превърнато в термини като Брутен Вътрешен Продукт,
които би трябвало да бъдат мярка за обществен прогрес и прочие,
е нищо повече от хора които непрекъснато и продължително купуват и продават,
отново и отново.
Ако хората не купуват продукти,
компаний и магазини не могат да си позволят да плащат на техните работници.
Ако на един работник не може да му се плати, тогава този работник който също е консуматор,
не може да излезе и да изхарчи парите които е получил от работата
обратно в системата за да увековечи този цикъл.
Ако хората не харчат постоянно парите си,
цялата икономическа структура, включително и цялата трудова система,
би се сринала напълно.
С това на лице, най-големият приоритет на всяка корпорация.
или дори на всяко правителство загрижено за своята икономика,
е да се усигури че народа има неизменим интерес
постоянно да консумира.
Интересно е да се отбелжи, че Америка е била основана
до известна степен от Протестантска работна етика,
Протестантски възглед за света, където икономията и спестяването,
тогава са били доминиращи ценности.
От тези времена насетне, рекламните компаний е трябвало да променят техните аргументи
от полезни вещи
към тези свързани с емоционалният апел
и подобрение на статуса.
Американците днес консумират два пъти повече
отколкото преди края на Втората Световна Война.
Като една историческа бележка,
една от главните фигури в това "отвличане" на Американските ценности, както бих го нарекъл,
е човек на име Едуард Бернис.
Бернис е най-известен с книгата си наречена "Пропаганда",
в която тази идея е била продадена на много хора, включително на Джоузеф Гобелс.
Той е бил нает от всички главни корпораций преди много десетилетия
за да помогне да накара народа да купува неща,
от които те просто не са имали нужда.
Един нов свят на неврологични асоциации, като материализъм,
и за да цитирам Торстейн Веблен - "подозрителна консумация"
бе отприщен по това време и драматично се е разрастнал и мутирал.
Днес, човешките нужди са станали напълно извратени
от внушените, предположени нужди генерирани от
консумативно-провокиращият механизъм на маркетинга и рекламата.
Колкото по незадоволена и недоволна е публиката,
толкова по-добре е това за рекламните агенций и корпораций.
"Теорията за Нарастващата Консумация" се подхранва от един вид малоценност и стеснителност.
И това се превежда, много буквално, във идентичност и социялен статут.
Удивително, индоктринирането е толкова мощно,че "Теорията за Нарастващата Консумация"
за отражение на някакъв вид основен човешки интерес,
все едно е отражение на човешката природа.
Това разбира се е необосновано. Всъщност, нашата невротична нужда да пазаруваме и да консумираме
е в действителност отражение на това колко сме социялни,
а и как сме повлияни от общественото програмиране,
и статусовото насочване към притежания и външен вид,
а и от всичко друго което ни е пробутвано.
Достатъчно по този въпрос, сега ще започна преходът
към следващата част от тази презентация,
и накратко искам да изтъкна нещо важно,
че не само генерираните от статуси консуматорски тенденций
на по-голяма част от народа, особенно в Америка,
създават голяма доза обществен стрес,
което води от части до много от проблемите които току що анализирахме;
но и склонноста към постоянна циклова консумация,
която, отново е необходима за да функционира цялата световна икономика,
също така очертава тенденций които ясно представляват тежки
проблеми за околната среда
и на продължаващото унищожение на цивилизацията която познаваме,
докато унищожаваме всичките наши природни ресурси чрез това
идиотско "Подозрително Консумиране" за да подхранваме БВП.
Втора Част: Прогноза
Основните точки които разгледахме за благосъстояние и качество на живота
свързани с общественото неравновесие, са от голяма важност.
Въпреки това, за да бъдем честни, само понеже съществува склонност към
едно затлъстяло, буйно, разболяно, умствено-неуравновесено,
егоистично, недоверчиво, неграмотно население,
не е задължително това да означава неизбежен
обществен срив, както започваме да разбираме.
И така ще продължим, оставяйки основното благосъстояние на хората
настрана за момент и ще се съсредоточим върху механизмите
на самата социялна система
и по-големите проблеми които се създават.
Добре, ето ви и истината:
Едно от най-важните неща за разбиране,
което без капка съмнение доказва
неустойчивата същност на сегашната ни социялна система
и как тя се нмоси към неиминуем сблъсък с природата е това:
Поради начина по който парите, а от там и пазарната система функционират,
сме поставени в несъвместим пример,
където два взаймно изключващи се операционни принципа,
единият - нуждата от постоянна консумация за "безграничен" разтеж,
се сблъсква с непроменлива, ограничена планета,
и оттам с природните закони на физиката.
Не можем да имаме безкраен разтеж на търговията
и оттам на консумацията, във една затворена система,
каквато е планетата Земя.
За всички тези които не разбират напълно това, нека обясня още.
Планетата Земя по същество е една затворена система, що се отнася до нейните ресурси.
Всички минерали и енергийни депозити които в момента използваме
имат норма на култивация която драматично надвишава
продължителноста на живота на човешките същества.
Например, петрола и изкопаемите горива по принцип
са се появили в рамките на 100 милиона години.
Същото важи и за нашите минерални ресурси.
4,400те вида минерали, които познаваме днес
са отнели безобразно дълго време за да се създадат.
Диамантите които днес намираме
са отнели 3 милиярда години за да се образуват.
Сега, като ни е ясна тази реалност, би изглеждало болезнено очевидно
че най-важната задача за всяко едно замно общество
би била опазването на Земните ресурси, нали?
Изглежда дори, че цялата основа на всяка икономическа структура
би имала, като основен приоритет,
опазването на ресурсите на планетата.
Защо? Защото веднъж изчерпат ли се, изчерпани са.
Например, дори на този етап на научно развитие,
не можем да вземем една автомобилна гума, която съдържа 22 или 26 литра петрол,
и да го преработим обратно в запалимо гориво.
Така вместо да имаме една логична система на ресурсов менаджмент,
където всъщност наблюдаваме Земните ресурси и опитваме, като човешки вид,
да се ориентираме към стратегическа употреба на тези скъпоценни ограничени елементи,
сме измислили нещо много по интересно.
И то се нарича "Образец за Безкраен Икономически Разтеж".
В днешната система ние разграбваме колкото е възможно повече ресурси,
хвърляме ги във каквото и да е, което мислим че някой би купил,
и се опитваме да се манипулираме един друг да купуваме тези неща за печалба.
Всъщност, цялата основа на идеологията за свободният пазар
е използване и размяна на възможно най-много ресурси,
възможно най бърже, за да изкараме колкото се може повече пари,
които на свой ред се използват да се експлоатират все повече ресурси отново и отново.
Създали сме световна парична стремяща се към печалба структура,
която се състои от гръгов разменен "протокол",
където парите трябва да се движат от консуматора, до работодателя
и до работника който отново е консуматорът; и отново, единственият начин да се
подържа този цикъл е хората да продължават да работят,
единственият начин хората да се хранят, единственият начин да държим растежа на БВП, единственият начин да държим покачващите се цени на акцийте,
е чрез условието че стоки и услуги,
състоящи се отново от нашите ограничени ресурси и енергия,
са непрекъснато и продължително използвани и продавани като неограничени,
, без значение от тяхното предназначение, употреба или респект към това което всъщност имаме.
Аз не бих могъл да измизля по-разрушителен начин за
организиране на едно общество.
И тъжното е, че хората изобщо дори не виждат това.
Те са били поставени в идеологий.
Капитализъм, Комунизъм, Социялизъм, и познайте какво?
Всяка обществена идеология, по-специфично икономическа, която категорично
не се интересува за ресурсите на планетата и тяхната изчерпаемост,
които са атрибутите на нашата околна среда и всъщност поддържат живота ни,
е една неприложима и следователно неподходяща обществена идеология.
Типичен пример са петролът и фосилните горива.
Живеем във въглеродна икономика, както убеден съм всички знаете.
Цялата ни икономическа структура, имам предвид производство, дистрибуция,
хранодобив, транспорт и т.н.
е изцяло базирана на енергия, произведена от фосилни горива.
Има 10 калории въглеродна енергия
във всяка хранителна калория, понастоящем консумирана в индустриализирания свят.
Това е М. Кинг Хуберт, геолог,
, и интересно за отбелязване, технократ.
М. Кинг Хуберт предрича в края на 40-те,
че САЩ ще достигне върха на прозиводството си на петрол през 1970.
Разбира се, той е бил обект на подигравки и присмех
от страна на научните среди.
Но, за жалост, се оказал прав.
САЩ наистина достигат върха през 70-те.
Всъщност някои изследвания сега показват, че петролни открития в света
най-вероятно са достигнали връхната си точка приблизително по това време.
Точната дата е спорна, но това не променя нищо.
Преди да продължа, знам, че някои от вас си казват:
"От къде да знаем дали тези данни са точни?"
"Как да сме сигурни, че изследователските центрове не знаят
за съществуващи петролни запаси, които все още не са открити?"
"И откъде да знам дали самите петролни компании,
които имат инфомацията, не лъжат само за да повишат печалбата си?"
Ами...това са добри въпроси. Но няма спор
относно спада в САЩ. В момента ние внасяме
повече от 70% от петрола си.
Що се отнася до световната връхна точка, всичко, което трябва да направите,
е да погледнете тенденциите при сондирането на основните корпорации,
за да забележите, че почти всяка голяма петролна компания
отчаяно се опитва да намери нови петролни залежи
и те са отишли почти навсякъде, където законът го позволява.
Петролът на Земята, чието формиране е отнело 100 милиона години,
независимо какви са представите ви за темпа на изчерпване,
ще свърши така или иначе.
Това е неустойчива практика.
Дори няма да се задълбочавам в очевидните опасности, свързани с изгарянето на фосилните горива,
що се отнася до екологичните ефекти,
за които всички ние чуваме днес.
Като допълнение, не е изобщо нерационално
или прибиръзано да се мисли че петрола ще достигне своя връх,
и това може би има нещо общо със факта че Съединените Щати,
които консумират 25% от световната енергия,
докато имат само 5% от световното население,
имат най-големият брой постоянни военни бази е историята,
разположени в близкият изток, без каквито и да било намерения
за напускане на този регион някога.
Обама вече е заявил че ще остави 50 хиляди военни
във Близкият Изток до безкрайност.
- това е човека който спечели нобеловата награда за мир -
докато продължаваме да изпробваме и агитираме държави в Близкият Изток
които притежават, познайте какво, почти всичкият от останалия петрол
за добиване на планетата, като Иран. Помислете малко.
И ако за момент вземете под внимание петролния пик и връзката му
с икономическата система и че геополитиката
може би е съществен фактор в американската намеса в Близкият Изток,
ще усетите как нещата започват да се изясняват.
Както казва М. Кинг Хуберт,
"Намираме се в криза в еволюцията на човешкото общество
Неповторимо е както за човешката така и за геоложката история.
Никога досега не се е случвало и няма как да се случи отново.
Петролът може да се използва еднократно.
Скоро всичкият петрол ще бъде изгорен, а всички метали добити и изразходени.
Това очевидно е катастрофичен сценарии,
но ние разполагаме с технологията.
Всичко, което трябва да направим, е изцяло да преразгледаме културата си
и да намерим алтернатива на парите.
Не започваме от нулата. Разполагаме с огромно количество
съществуващо технологично знание.
Просто въпрос на обединяването му.
Некатастрофично решение е невъзможно
ако обществото не се стабилизира.
Това означава да се сложи край на две аксиоми на нашата култура:
сегашната работна етика и идеята, че растежът е нормално състояние на живот."
{Аплодисменти}
Той продължава в статия, която пише през 1981, наречена
"Две интелектуални системи: Материя-енергия и Монетарна Култура".
Хуберт пише: "Съвременната световна индустриална цивилизация
е осакатена от едновременното съществуване на две универсални,
припокриващи се, но несъвместими интелектуални системи:
натрупаното знание от последните 4 века
за свойствата и взаимовръзките на материята и енергията
и съответната монетарна култура,
която се е развила от бита на праисторическият ни произход."
Просто е невъзможно едно общество да функционира на базата на нуждата
от постоянен растеж, за да се поддържа, по ирония, стабилност.
Имаме на разположение огромен брой алтернативни енергии
и инфраструктурни възможности и сложни начини на изпълнение,
които биха могли драматично да намалят зависимостта от фосилни горива ,
подготвяйки пътя към свят, който би имал нулева зависимост
от въглеводородите енергии.
За жалост няма да видите нещо такова скоро
защото икономическата парадигма, в която живеем
повдига друг прблем, с който трябва да се заемем,
и аз простичко наричам това "?Управленска? парализа".
Като се има предвид огромната зависимост
от въглеводородна енергия на този етап от човешката еволюция,
хората, когато чуят за очевидния проблем с изчерпаемостта,
наивно отказват да го приемат под презумпцията, че управляващите
управляващите всъщност подготвят план за излизане
от зависимостта ни от въглеводородите.
Или пък че управляващите всъщност могат да си позволят
да създадат преход.
За да разберем колко е трудно да се излезе
излезе от сегашната установена енергийна парадигма,
първо трябва да осъзнаем, че от финансова гледна точка
има много малко мотивация да се премине към нова система.
Това е самата природа на установените институции
в монетарната система.
Впрочем, невъобразимо количество пари,
знам, че това ще прозвучи странно на много от вас, невъобразимо количество пари
ще се направят от недостига на енергия,
а всъщност и от колапса на самото общество.
Нашата икономическа система се основава на правенето на пари нагоре
и надолу по системата. Тези с власта,
връщайки се към документа на Citigroup за който говорех,
имат склонност да се интересуват повече за краткотрайните
финансови облаги от изчерпването на енергийните запаси,
отколкото за основните животоподдържащи атрибути
които тя предоставя.
Ако се върнете назад в историята,
ще видите че загриженоста за изчерпващите се фосилови горива съществува от много време насам.
И много учени през 1960 и 70те са мислели че към 2000та година
ще имаме напълно различна енергийна инфраструктура.
Защо това не се е случило? Защо администрацията на Рейган изстръгна
слънчевите панели от Белият Дом, които Джими Картър бе инсталирал там?
Защо става така, че правителството на САЩ подкрепя петролните магнати,
за да бъде смазана електрическата кола в Съединените Щати?
Отоворът разбира се е, че нашата състема базирана на печалба
създава естествена защитна реакция да спре всичко;
ако тези промени покажат, че утвърдената система е старомодна.
Това вероятно е най-разрушителният атрибут на сегашната ситуация.
Рефлексната тенденция да бъда спряна всякаква продуктивна промяна
само за да бъде запазен пазарният дял и печелба за съответни групи.
Помислете над това.
Ако започнете свой бизнес, наемате работници
и генерирате печалба. Какво сте направили?
Създали сте една институция, на която вие и вашите съдружници разчитате
за вашите доходи и съответно за да оцелеете. Следователно,
ще направите каквото трябва, за да защитите себе си
и вашият живото подържащ бизнес.
Той осигурява стандарта ви на живот. С други думи,
съществува вградено късогледство.
И този елемент на оцеляване, който е валиден
само в сегашната система стремяща се към печалба,
е това което спира реализирането на нужната промяна.
Сигурно мога да дам множество примери за нови открития
които са били пренебрегнати защото са или прекалено ефикасни
или прекалено устойчиви за да бъдат абсорбирани от пазарната система,
или просто не могат да се правят пари от тях в дългосрочен план;
не може да запази системата или изкарва дадена индустрия от употреба.
. Оставя хора без работа. Съществува човешки елемент в това.
И така съществува естествена нужда,естествен атрибут, извинете ме,
където хората казват: "Да добре, това вероятно е по-добро за обществото,
но аз трябва да правя пари сега; не мога да мисля за прехода,
, така че нека оставим това настрана засега." Това е каквото се случва отново и отново.
Не, че са "лоши" хора или нещо подобно.
Това е нещо което тази система е създала.
Същевремено нека напомня че
пазарната система се нуждае от постоянни проблеми.
За да може интересите на масите и консумацията да бъдат подържани,
са нужни проблеми в културното влияние.
Колкото повече проблеми съществуват, толкова по-добра е икономиката, образно казано.
В тази система по наследство е "добро"
за колите да се развалят. "Добро" е
хората да се разболяват от рак.
"Добро" е компютрите бърже да остаряват.
Защо? Повече пари. Да го кажем с едно изречение:
Промяна, изобилие, устойчивост и ефикасност
са враговете на печалбарската структура.
Прогресивни развития в науката и технологията,
които могат да решат проблемите на не-ефикасност и недостиг веднъж завинаги,
в действителност правят предишните учерждения които обслужват
тези проблеми ненужни.
Поради това, в монетарната система, корпорацийте
не се съредновават само с други корпораций;
но също се съредновават със самият прогрес.
[Аплодисменти]
Благодаря.
И отново, ето защо е толкова трудно
да имаме каквато и да била форма на промяна в монетарната система.
Просто не може да имаме установена социялна практика
където се правят пари от не-ефикасноста и недостига и мизерията
и да очакваме бързото въвеждане на нови открития
които биха ни отървали от тези проблеми.
Добре, с това изяснено, нека се върнем обратно към енергийният проблем.
Последната точка на която бих искал да наблегна е следната:
Освен факта че съществува голямо количество пари
от малкото избраници, докато мнозинството страда;
освен факта, че установените енергийни институций имат малък стимул
да пренебрегнат свойте печалби за да променят обществените енергийни източници,
съществува и жестоката реалност,
че поради съществуващият световен дълг в момента
, Земята като цяло е банкрутирала,
колкото и смешно да е това
вероятно няма да има достатъчно пари за да се промени нещо.
Искам всички много сериозно да помислите над това.
Кокото и вълнуващи да са потенциялните възстановими енергий
в сферата на слънчева, геотермична, приливна, водна и други такива,
възможности които са обширно документирани, които биха надхвърлили
световната енергийна консумация с хиляди проценти,
все още съществува сериозен проблем в сегашната ни система,
с финансирането на инфраструктурата за да бъде направен този преход.
Как да преминем към нова инфраструктура, когато всяко едно правителство
на планетата, всяка държава дължи пари на някоя друга?
Когато се наблюдава систематично банкрутиране
започнало да се разраства в Европа - и в Съединените Щати е само въпрос на време.
Като се има предвид сегашното състояние на нещата и спешната нужда от промяна,
особено с пика в продукцията на петрол, как въобще бихме могли да си позволим
да направим преход към тези възобновяеми енергии
преди недостига на петрол да започне да предизвиква сривове
поради прекалено високи цен, поради търсенето и предлагането?
Изследване от водещ експет от Швеция предрича, че до 2030
светът ще изразходва 10 барела петрол
петрол за всеки новоткрит или добит барел.
Това наистина не е много далеч.
И така, как можем да очакваме, че САЩ,
с повече от $12 трилиона дългове, едвам успявайки да си покрие
разходите за лихви към други правителства, при случващи се държавни банкрути,
безработица на нива близки до депресия, орязване на социалните програми-
вече разпродаваме инфраструктура на други държави-
как можем да очакваме да си позволим преход към нова инфраструктура?
Използвам енергията просто като конкретен пример;
има много други проблеми, с които трябва да се справим.
През 2008 изпълнителният директор на Международната Енергийна Агенция заяви,
ще струва $22 трилиона в инвестиции
за да се актуализира световната доставка на енергия и инфраструктурата до 2030.
22 трилиона долара! Откъде ще дойдат тези пари?
Наистина ли смятате, че ще се измъкнем просто като произволно печатаме
още и още пари в централните банки
без да повлиаем на инфлацията или да се стигне до дългов срив?
Запомнете, всички пари се създават чрез заеми.
Трябва да има инициатор. Всеки един долар
в портфейлите ви се дължи на някого от някого.
И това отново ни води към същността на болестта:
Икономическата монетарна система или "Играта"
както обичам да я наричам - защото тя е точно това;
тя винаги е била това, игра -
и ние можем да променим играта когато пожелаем.
Само трябва да убедим тези, които печелят играта
да спрат за момент и да се запитат дали играта,
която играят, наистина ще бъде печеливша за тях в дългосрочен план
В докалд идващ от AFP има все повече доказателства,
, че сегашният темп на изразходване на ресурсите
наистина има времево ограничение. Докладът казва:
"В момента човечеството всяка година изпозва ресурсен еквивалент
на почти една и половина планети Земя, за да задоволи нуждите си".
казва Global Footprint Network, интернационален инкубатор на идеи.
"Изпозваме природните дадености -
изразходвайки ресурси и създавайки въглеродни емисии - със скорост 44% по-бърза
от това което природата може да регенерира и поеме.
Това означава, че на Земята си й нужни по-малко от 18 месеца, за да произведе
екологичните услуги, от които човечеството се нуждае за 1 година.
И ако човечеството продължи да изразходва природни ресурси
и да прозивежда боклук със сегашната си скорост,
до началото на 2030-те ще се нуждаем от ресурсите
на 2 планети, за да посрещаме нуждите си.
"Ненаситно ниво на екологична консумация,
с тяхната терминология, която може да причини колапс на жизнено важни екосистеми", казва докладът.
Сега, между другото искам да отбележа,
, че когато хората чуят това и мислят за малтуисианство,
те считат моделите ни на консумация за някакси свойствени
и че те няма да се променят.
Наскорох четох една статистика, а и за новият ми филм ще направя
голям рапортаж за отпадъчният принос на дадени индустрий.
И това което съм открил е, че от цялата произведена продукция,
средно 75% са отпадъци.
75% е боклук.
От всички материяли които се създават пускат и изкарват от употреба,
90% от тях завършват на сметища.
И това става в рамките на 6 месеца.
Тук не става въпрос за някакво естествено човешко нещо което правим.
Става въпрос за вманиячаването на обществената система към непрестаното консумиране
в интереса на икономическото развитие.
В едина анализ направен от IRRC, до 2025та
е предречено, че 2/3ти от света ще изпита недостиг на вода.
Две трети от света до 2025та.
Много привидно заможни държави вече минават към обезсоляващи процеси.
В същото време над 1 милиярд души на планетата гладуват.
След всичко което обсъдихме,
смятате ли, че някои от тези неща ще се подобрят,
имайки в предвид сегашната финансова криза?
И отново, в случай че не сте се досетили, проблемите като недостиг на вода
и храна са наистина 100% икономически.
Съществуват много видове процеси на обезсоляване
които биха могли да вземат солена вода и да я превърнат в чиста
сладка вода във всички тези бедни държави. Но познайте какво?
Никой няма никакви пари за да въведе този вид решение
в бедни държави. Същото се отнася и за храната.
Достигнали сме до етап на технологическо развитие, където
вече дори не се нуждаем от обработваема земя,
която между другото се свлича с около 3см всяка година,
поради злоупотреба от използваните земеделски методи.
И моля отбележете, че отнема около 500 години за появата на свеж горен пласт на почвата.
Хидропониката и Аеропониката сами по себе си , ако бъдат използвани правилно, биха могли да доставят
храна за всички хора по света, без изхабяването на водни ресурси,
от части, и без прекомерната нужда от торови оплодители на нитрогенна основа.
Всъщност, може да бъдат построени тези устройства,
на етажи върху изхабената земята .
Може да имате небостъргачи ако щете, от органична
органична продукция на храна на индустриялно ниво.
Но отново, кой има пари да направи това?
И към една крайно изнервяща и тъжна подробност,
колкото повече обществен срив преживяваме,
толкова повече човешка експлоатация, престъпления и злоупотреба ще се срещат.
Докато тук в Америка ние мислим, че робството е било премахнато преди много десетилетия,
фактът е, че днес има повече роби
роби по света отколкото когато и да било в човешката история,
от даденото определение за думата робство.
Все пак този път не се отнася до притежанието на хора,
а е просто атрибут на глобализацията
от експлоатацията на евтина работна ръка.
Ще спра до тук,
що се отнася до негативните атрибути заложени в нашата система
заедно с растящият обществен колапс,
на който между другото аз лично не му виждам края още много дълго време,
ако изобщо някога преминем към нещо по-устойчиво.
Личните и потребителски заеми например, са толкова високи сега,
че ще се наложи да се спукат още доста балони
преди да възникне каквато и да било от т.нар. стабилност.
Както и да е, преди да премина към финалната част от тази лекция,
която е един вид въведение към Проектът Венера
и ресурсово-ориентирана икономика, нака обобщя като кажа,
че монетарната парадигма за икономическа структура
която познаваме, е отново, основният систематчен източник на булшинството
от световните проблеми които съществуват около нас.
В тази система, ако ракът се остави да се разрасне непокътнат,
разсейвайки своите злокачествени тенденций по света, откъсвайки ни напълно
от природата и носещият капацитет на Земята,
унищожавайки изчерпаемите ресурси които всички споделяме,
ние вървим към нищо повече от
нещото което никой не може да си представи, към колапс.
И не казвам, че ще се събудим един ден и никъде няма да има нищо.
Не е така. Говоря за бавното разяждане до момента в който
ценностите културата и съзнанието станат толкова смутени
объркани че нивата за качеството на живот станат оправдани.
Когато започнете да приемате все по-малко.
Всичко ще се забави до пълзене.
И неизменно ще има някой драматични акценти,
ако щете, от сериозни проблеми, особено що се отнася
до очертаващата се енергийна криза.
Трябва да се направи нещо радикално. Наближаваме краен етап.
Част 3: Лечение.
Съществуват два фактора, на които трябва да се обърне внимание, при опита да се разрешат тези проблеми.
Първият е културният манталитет, както говорихме преди,
културните програми.
А вторият е настоящата структура на социалните операций.
Както беше отблеязано по-рано в дискусията ни, тези две характеристики са дълбоко свързани.
Що се отнася до първия фактор на културно обуславяне, обаче,
ние трябва да възприемем израза, като движение трябва да възприемем израза
"Социална Терапия"
Социалната Терапия насочва вниманието към коригирането на социалните ценности,
към промяна на ценностните програми.
Трябват ни устойчиви ценности, за да имаме устойчиви практики.
Първата програма, която бих предложил да се деинсталира
от менталния ни хардуер, е социалната деформация,
която поражда крещяща консумация, стимулирана
от корпоративния блок от рекламни агенции.
Ценностната нагласа да имаме все повече и повече неща
без оглед на тяхната полезност или функция е неустойчива идеология
по своята същност на планета с изчерпаеми ресурси.
Отново консумеризма и материализма са болести,
културно създадени за да удължават цикловата консумация
необходима за захранването на пазара и трудовата система.
Точно това се опитва да направи движението Цайтгайст.
Не можем да направим нищо докато не разберат нуждата към тази насока
за това сме тука, точно сега;
за това тази лекция е в интернет;
за това хората занимаващи се с "движението" работят усърдно,
не за да се създава вече инфраструктура, а да се опита да наложи тези ценности.
Ще говорим за насоката на "движението'' през втората част на програмата.
Нещо повече, що се отнася до самата структура на обществото,
опасявам се е необходима пълна, тотална ревизия.
И тук отново се намесва Проектът Венера.
Ще изброя пет атрибута които смятам за основни
необходими за преминаването към ресурсово-основана икономика.
Първо трябва да преминем от икономика основана на Растеж към икономика основана на стабилност.
Раковите последици от парадигма с непрестаният растеж
трябва да бъдат спряни преди да стане прекалено късно.
Във финалните анализи, имайки в предвид технологическата ни изобретателност на този етап,
ние предлагаме абсолютното, АБСОЛЮТНОТО премахване на самата парична система.
Не съществува реформа способна да спре това което тази система причинява.
Недостигът и боклука които виждаме около нас е създаден от нас,
не от някакъв съществен природен процес
или някаква Малтусиянска наследствена тенденция.
Нуждата от пари не е вече необходима
и е всъщност крайно пагубна.
Второ, трябва да преминем от примитивната, конкурентно
изобретателно-ориентирана работна система към система на сътрудничество.
Не само всички стоки произведени в сегашното ни общество са по рождение некачествени, между другото,
поради нуждата да подържаме конкурентна ценова база на пазара,
но и конкурентната система също генерира огромни количества корупция.
Да, съгласен съм, че стимула да се конкурираме
създава и някои подобрени стоки и услуги,
, до определена степен, но този плюс е напълно засенчен
от планираното изхабяване, вроденото планирано изхабяване,
и всеобщото безразличие за околната среда създадено
от нуждата да държим преднина пред някой друг.
Като допълнение, представете си за момент, ако най-добрите инжинери
на водещите автомобилни компаний, вместо да се конкурират,
седнат заедно и решат да си сътрудничат
в направата на възможно най-добрият автомобил за времето си.
Представете си ако установим система която поощрява,
която събира хората за да създадат най-доброто,
вместо да се конкурират и да произвеждат вродени нискокачествени стоки.
Помислете над това. Един отворен свят
където всички се събират за да произвеждат стоки
от които всички да имат полза.
Помислете над това. Прогресът би бил невероятен,
без да споменавам, че би спестило огромни количества ресурси.
Защото вече няма да има нужда всичко постоянно да се дублира.
Няма да имаме две фирми които произвеждат една и съща стока;
това е един вид съхранение, ако работят заедно.
Трето, трябва да преминем от безсистемни разпокъсани индустриялни методи,
към централизирана, планирана система на модернизирана функционалност.
Аз ли не съм добре или е абсолютно откачено че внасяме ягоди от Бразилия
или банани от Еквадор или вода от Фиджи,
когато всички тези неща могат да се произведат и у нас?
Както Жак Фреско би описал относно неговите градски системи,
всичко е възможно най-самостоятелно.
Като друг пример, вземете под внимание основните пътища на производство.
От добива на материалите до създаването на предварителни компоненти,
до сглобяването на тези компоненти и тяхната дистрибуция.
Съществува постоянната нужда за транспортиране
от едно място до друго,
изхабявайки огромни количества енергия.
Помислете над това за момент. Помислете какво би станало ако
ако рационализираме всички действия на обществото; помислете колко плавно би ставало всичко
и какво всъщност означава това.
Сега, за да разширя тази теза, в лекция която нарекох "Накъде сме тръгнали?"
описах обобщен световен подход
към мрежа от организаций,
която всъщност е ресурсно-основана икономика.
И описах защо параметрите са такива каквито са.
Нямам време да опиша всичко, но нека хвърлим един бърз поглед
към аргументите ми за тези които никога дори не са се замисляли
за някаква друга социялна система извън това което днес познаваме.
Много просто, Земята е система и трябва да бъде третирана като такава.
Има ресурси навсякъде по Земята и следователно,
трябва да има система спосбна да наблюдава тези глобални ресурси
в една глобална технологическа инфраструктура.
Поради това трябва да имаме система за обратна връзка, която трябва да бъде глобална по природа,
произлизаща от носещият капацитет на Земята,
и той да бъде начална точка за всички индустриялни решания.
Първата крачка е следната - правим пълно проучване на Земните природни ресурси.
Не можем да взимаме интелигентни решения ако не знаем
от какви атрибути се състоят тези решения.
Трябва първо да разберем пълният обхват и капацитет
на Земните компоненти за да можем да си правим изводи
за нашите възможности.
Има много природни ресурси на Земята които могат да бъдат взети под внимание,
но за сега искам отново да се фокусирам върху енергията.
Тъй като енергията в общи линии е горивото на обществото,
това е добра отправна точка.
И така, какво правим? Сканираме Земята, в нейната цялост.
Да, можем да сканираме цялата планета,
отбелязвайки всички значими енергийни локации и възможности.
Възможностите, разбира се, зависят отчасти от нивото
на развитие на технологиите. Не желая да навлизам в подробностни относно
технологичните възможности и неща от този род.
Например, соларните технологии понастоящем имат огромен потенциал
поради навлизането на нано-технологиите.
Наблюдаваме евентуално експоненциално нарастване в потенциала,
където наистина малко соларни панели биха могли да имат до 97-98% ефективност
от радиацията, която улавят.
Да продължим нататък. Имаме тази необработена информация. Какво правим?
Просто категоризираме всеки ресурс на базата на способността му да се регенерира, замърсяване
и всички фактори, които имат нещо общо с начина на добиване,
и всичко останало.
Нещата стават подразбиращи се, подчинени изцяло на
целта за постигане на устойчивост и максимална ефективност.
На ресурсите, които имат най-негативни странични ефекти,
се дава най-нисък приоритет при изпозването.
Например, фосилните горива повече няма да се нужни;
те се са възобновими; те замърсяват околната среда.
Като се има предвид огромната геотермална енергия, вятърната, вълновата и слънчевата взети заедно
няма, отново, никаква причина да горим фосилни горива.
След като осъзнаем това, преминаваме към трената ни точка: дистрибуция и мониторинг.
Проектите за енергийна дистрибуция и инфраструктура ще бъдат по пътя на логиката разработвани
на базата на технологичните възможности
и естествено на близостта до ресурсите.
С други думи, ако имаме вятърна енергия създавана в Азия,
е малко вероятно тя да бъде доставяна в Латинска Америка.
Така че дистрибуционните параметри ще бъдат подразбиращи се,
базирани на приложимостта на технолигията и на принципа на близост.
Също така, отново, активен мониторинг на ресурсите, правен от сензорите на Земята,
ще създава поток от непрекъсната информация за темповете на потребление,
темповете на изразходване и възтановяване
или за всеки параметър, който си заслужава да бъде следен.
Това е централно за нас ако искаме да поддържаме това,
което ние разбираме под балансирана икономика.
Ако ще се стигне до недостиг на някой ресурс,
ние ще го видим в голямо предварение, ще можем да го предричаме
и да вземаме подходящи коригиращи мерки
преди да се е стигнало да много голям проблем.
Идеята разбира се не нищо ново. Виждате това в мастилния си принтер.
Принтерът ви има ниво на мастилото и ви казва какво е то.
И само за да ви покажа, че това не е някаква
странна, неприложима идея,
Хюлет-Пакард наскоро излезе с това, което
те за изненада на всички нарекоха "Централна Нервна Система за Земята",
където човекът, от чиято уста всъщност за първи път чух това изречение,
е Жак Фреско и точно това се
опитват да направят, в умален вариант.
Те се опитват да разработят безжична сензорна система,
за да извлекат сеизмична информация за земята с изключително висока резолюция.
И точно това е посоката.
Смешно е с нещата, за които се говори от много време,
и хората казават: "О, това никога няма да се случи", а виждаме, че се случва лека-полека,
ако желаете.
Всичко, което трябва да направим, е
да го уголемим и разширим за нуждите ни.
Така, какво имаме досега? Имаме местоположението
на нашите енергийни ресурси. Когато имаме параметрите на производството, потенциалът
и дистрибуцията, базирани на стратегическо потребление,
ще проучим населението, за да видим от какво се нуждаe.
Точно както някой отива в магазина. Те казват на продавача "Искам това".
Получават това от което имат нужда и нещата се превръщат в статистически въпрос.
Затова става въпрос за динамичен мониторинг на темповете на консумация.
И на последно място, имаме система за активен мониторинг на ресурсите, който дава сведения
сведения за нивото на енергийни запаси, темповете на потребление и за други съществени тенденции.
Знам, че минавам през темата много бързо. Ако искате да получите
по-задълбочена представа за този въпрос,
можете да отидете онлайн и да гледате лекцията "Накъде отиваме?"
С други думи, с цялата тази концепция ние създадохме състема,
системен подход към енергийния мениджмънт на планетата.
Системата се състои от информация и статистически данни, добивани в реално време.
Механизмът не е базиран на мнението на човек или група,
на прищевките на корпорации или правителства,
а на естествения закон и логиката.
С други думи, щом веднъж остановим,
че оцеляването и оттам устойчивостта е целта ни
като видове, което се надявам всички тук споделят,
всеки един параметър, който трябва да се вземе под внимание относно ресурсния мениджмънт,
става абсолютно очевиден.
Това се нарича "достигане до решения",
а не "правене" на решения, което е субективно действие,
базирано на непълна информация
и много често на културни и лични предразсъдъци.
Използвайки този енергиен модел като процедурен пример, ще започна да минавам много бързо,
тъй като не осъзнах колко дълга беше тази презентация - вече е почти 17:30 -
ще обединим тази информация в компютърна, мениджмънт програма
и това ще бъде логично средство за мониторинг и автоматична система,
която да коригира проблематични елементи.
Искаме да премахнем субективността, която понастоящем доминира в обществото ни.
Това е като нервна система. Няма причина да се гласува за каквото и да било;
няма причина да се дебатира за каквото и да било в Конгреса.
Нека преминем към четвърта точка.
В името на човечеството и ефективността
трябва да спрем с губенето на време за работни процеси, който са създадени
от пазарната система, за да поддържат заетостта.
Трябва да преминем към осъзната автоматизация на всичко, което можем.
Имайки предвид съвременното ниво на развитие на технологиите днес, няма абсолютно никаква причина
за това да съществува сервитьор в който и да е ресторант.
Няма абсолютно никаква причина за когото и да е да работи в пощенски офис.
Няма абсолютно никаква причина някой да
бъде, в която и да е фабрика.
Работя над статистическа база данни
за проект, който разработвам относно заетостта в Америка,
за това какъв процент от сегашната работна сила
може да се автоматизира на съвременното ниво на технологично ноухау.
Заедно с елиминирането на позиции, които нямат никакъв социален принос,
като Уол Стрийт, включително всички работни места, които имат нещо общо с пари.
{Аплодисменти}
Както би казал Жак, в системата ни няма пари,
няма банки, няма касиери.
Наскоро стигнах до обобщеното заключение,
върху което работя от продължително време, и ще го споделя тук.
Вярвам, че 65% от американските работни места могат да се премахнат още утре
със знанието, което притежаваме сега.
Не става въпрос за проекции на тенденции, които правят нещата катастрофични,
а за знание, което имаме в момента.
{Аплодисменти}
Но това не е просто фантастична идея за, да кажем, "О, ще имаме повече свободно време";
тук също така има и социален императив.
Много е важно да се подчертае, че исторически погледнато
колкото повече в една индустрия сме минавали към автоматизация или това, което се нарича "механизация",
толкова по-продуктивни сме ставали.
Всъщност, продуктивността сега е обратно пропорционална
на заетостта в много изследвани сектори,
което озачава, че е социално безотговорно
да не се автоматизира колкото се може повече,
защото така се постига по-голямо богатство и ефективност.
Това е графика на Г7 развитите индустриални страни,
която показва как заетостта в индустрията спада,
докато индустриалното производство се е покачило значително.
Тази конкретна тенденция наблюдаваме повсеместно, а и защо не?
Тези машини не се нуждаят от обедни почивки,
не се нуждаят от ваканции, не се нуждаят от осигуровки.
Това е напълно логично. И като много бърз коментар,
това, което ще открием, е ниската цена на машините -
машните в момента стават толкова евтини,
технологиите се развиват експоненциално с толкова бърз темп.
В мобилния ви телефон имате малък микрочип, който е по-мощен
от най-добрия суперкомпютър, съществувал преди 50 години.
И сега е наистина евтин; първият добър суперкомпютър е струвал
милиони и милиони долари.
Повечето корпораций вече няма да могат да си позволят хора като работна ръка.
Те ще се автоматизират защото вече не могат да измислят начин
да оправдаят подържането на човешка работна сила,
освен разбира се за идеологични неща.
И пето
трябва да преминем от система на материализъм и собственост
към система на универсален достъп.
Сега, преди тази мисъл да бъде отхвърлена като комунистическа пропаганда,
нека вземем под внимание поредицата от идей.
В икономика основана на ресурси, където продукцията е добре организирана
да максимализира качеството и минимализира отпадъците и дублирането,
идеята за собственост излиза от употреба, и е всъщност пагубна.
Хората не трябва да се запасяват или да опазват нищо.
Те просто се нуждаят от достъп до това от което се нуждаят когато им потрябва.
Най-добрият пример е автомобилът. Днес научно сме открили,
и са правени тестове на коли които могат да карат на автопилот.
Тествано е че сателитно-управлявани автомобили могат да се движат много добре.
И Жак също така от години говори за това, използвайки Доплеровият радар
така, че колите просто не могат да се блъскат помежду си.
Тези неща стават реалност. Така че в бъдеще, ако трябва да отидете някъде,
повиквате колата от която се нуждаете, тя идва и вие я използвате,
а после когато стигнете до мястото където отивате, тя се връща и помага на някой друг.
Вместо да стои на някой паркинг,
губейки време и място вероятно за 80% от живота на автомобила.
Това е което се случва. Изхабяваме толкова много място и ресурси...
[Аплодисменти]
Изхабяваме толкова много място и ресурси с тази примитивна
концепция за частна собственост.
Тя е пагубна за околната среда и социално не-ефективна.
И между другото, идеята за собственост не е нито Американска нито капиталистическа.
Тя е наистина само примитивна умствена переспектива генерирана от поколения на недоимък.
Хората са обявили легална собственост просто като форма на защита.
Тя всъщност е и контролирано ограничение.
Разбирате ли, вече никой няма да трябва да живее на едно място.
Човек би могъл постоянно да обикаля света, ползвайки това от което имат нужда докато пътуват.
Всичко необходимо е достъпно без ограничения. Няма дори причина
нещо да се "краде" и това е изключително важна точка.
Как може да откраднеш нещо което никой не притежава?
Определено не можеш да го продадеш понеже парите не съществуват.
И ето вече имате 95% от цялата престъпност елиминирана.
[Аплодисменти]
В заключение, колкото и парадоксално да изглежда,
колкото по ефикасни и консервативни ставаме,
толкова по-добре организирани,
и толкова по-голямо изобилие може да бъдете създадено за всички ни.
В днешно време много хора по света често казват,
"Иска ми се да можехме да живеем като Американци." Знам, че сте чували това и преди.
Но... не.
Изкуствената, привидна насока
и подозрителните консуматорски тенденций на Американската култура
трябва да презирани от всички други държави на планетата.
Имаме 5% от световното население...
[Аплодисменти]
Имаме 5% от световното население и консумираме
30% от световните ресурси. Това е лудост.
В ресурсно-основана икономика където базираме продукцията
и дистрибуцията върху физически предмети,
определени от носещият капацитет на Земята;
където подобряваме нашите трудови изисквания към неща
с дългосрочна обществена възвращаемост;
където се отърваваме от рака известен като финансовата система
и започваме да споделяме нашите ресурси по прилежен начин,
работейки заедно, избягвайки фалшивите ценности като материализъм
и консумация които са ни насилствено наложени от нашата култура,
открили сме че можем да подсигурим високо качествен живот за всички на планетата
като същевременно елиминираме всички основни причини за война,
бедност, лишения, насилие, криминално, поведение и неврози.
Би било зората на един свят който всъщност може да бъде наречен цивилизация.
И ако това не е цел към която си струва да се работи,
не знам кое е. Благодаря ви.
www.thevenusproject.com
www.thezeitgeistmovement.bg