Tip:
Highlight text to annotate it
X
Царицата на животните е разочарована. Наскоро тя представи първите избори за цар,
при които спечелилият най-много гласове взимаше титлата.
Въпреки че в началото демокрацията се крепеше на многото кандидати, явяващи се на изборите,
системата се превърна в двупартиен модел, при който гражданите не харесваха нито една от двете партии,
но не можеха да сторят нищо от страх да не се разпръсне техният вот.
Един от подчинените на царицата, идещ от далечна земя – Кенгуруто, преложил решение за проблема:
Гласуване по метода на алтернативите. Какво е по-различното при него?
За да разберем, нека видим как протича изборният ден при двете системи.
Има пет кандидати за нов цар, двама от които са членове на големите партии на Горилата и Леопарда,
както и трима други кандидати: Костенурката, Совата и Тигъра.
Методът "победителят взима всичко" позволява на Катеричката да избере само един от кандидатите.
Червената катеричка много харесва Костенурката и дори е участвала в нейната предизборна кампания.
Но тя знае, че нейният съсед – Сивата Катеричка, ще гласува за Горилата.
Сега Червената Катеричка започва да се чуди за кого ще гласуват останалите животни?
В дебатите по националната телевизия бяха взели участие само големите партии
и Червената Катеричка смята, че битката ще бъде най-вече между Горилата и Леопарда.
Катеричката не е привърженик на Горилата,
но много се страхува от Леопарда. Тъй като може да гласува само за един от кандидатите,
Катеричката пуска гласа си за Горилата с надеждата, че Леопардът няма да стане цар.
Този вид стратегическо гласуване става необходимост, когато получилият най-много гласове печели изборите.
Но сега, нека видим как Малкото Кенгуру ще обясни метода на алтернативите на Катеричката.
Вместо да избира само един от кандидатите, тя може да ги подреди по ред от най-предпочитания
към най-нежелания кандидат. В този случай, на същата бюлетина като преди,
Катерицата посочва първо Костенурката като фаворит, след това – Совата,
а след нея и Горилата. Катеричката не харесва нито Тигъра, нито Леопарда,
затова приключва с подредбата дотук и пуска гласа си в урната.
Сега Червената Катеричка не се притеснява за последствията
и защото е заета бързо си тръгва. Но вие бихте искали да знаете как ще бъдат преброени гласовете,
а именно: Костенурката, макар и обичана от гражданите,
успява да събере едва 5% подкрепа и затова напуска надпреварата.
Тъй като гласоподавателите предварително подредиха гласовете си, можем да разберем какво би се случило,
ако Констенурката не беше спечелила. Ако нея я нямаше, гласоподавателите като Катеричката
биха гласували вместо това за Совата, затова гласовете им се прехвърлят към Совата така,
сякаш Костенурката въобще не е била сред кандидатите. Затова понякога този вид гласуване се нарича
"директен балотаж", тъй като играе ролята на няколко тура избори, където
след всеки тур се елиминира най-нежеланият кандидат, без да е необходимо да се губят толкова време и пари,
колкото биха били нужни за провеждането на няколко последователни кампании.
С метода на алтернативите се премахват най-нежеланите кандидати до момента,
в който някой спечели мнозинство или остане само един кандидат.
Тъй като никой няма спечелено мнозинство, Тигърът също отпада от борбата.
Получените от него гласове се прехвърлят на Леопарда съгласно волята на гласоподавателите.
В последния кръг, Горилата също отпада. Нейните гласоподаватели са посочили
Совата на второ място, затова с тези гласове тя печели мнозинство и е провъзгласена за цар.
Методът на алтернативите е по-добър, защото крайният резултат е приемлив
за по-широк кръг от гласоподаватели. Той също има недостатъци, но всички те се
срещат и при гласуването от вида "получилият най-много гласове" е победител.
И при двете може да се осъществи подмяна на вота, няма пропорционалност при гласуването,
има излъчване на победител по принципа на Кондорсе (тук няма да се впускаме в математически подробности),
и след известен период от време се установява двупартиен модел.
Въпреки това, метода на алтернативите от математическа гледна точка е по-добър
от другия затова, защото при него няма възможност за разпиляване на вота.
Представете си избори, на които двамата големи кандидати – Горилата и Леопарда
очакват да спечелят с 55% към 45%. Но тогава друг кандидат – Тигърът, решава да се включи в кампанията.
Той успява да убеди 15% от феновете на Леопарда да го подкрепят. При гласуване, при което
получилият най-много гласове е победител, Горилата щеше да спечели, въпреки че мнозинството не я иска за цар.
По метода на алтернативите, привържениците на Тигъра биха
поставили Леопарда на второ място и той би спечелил, защото мнозинството от гражданите биха предпочели
той да царува вместо Горилата.
При метода на алтернативите гражданите биха могли да подкрепят и малките партии без да се страхуват,
че някой, когото не харесват, би спечелил изборната надпревара.
След като осъзнава разликите между двата модела, царицата заповядва гласуването
в Царството да става по метода на алтернативите и всички животни са щастливи... е, почти всички.
Двете големи партии вече не могат да си осигурят победата толкова лесно и се налага да влагат повече усилия в своите кампании.
Методът на алернативите беше разяснен от мен, C. G. P. Grey.
Благодаря ви за вниманието. Превод на български: Кирил Боянов