Tip:
Highlight text to annotate it
X
Ако се вземат три точки от две страни на един триъгълник,
третата страна се скъси или се скъсят и трите страни,
така че полученото от трите нови части да образува...
Луис Алън и Дана Ходждън представят
филма на Питър Брук
ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА МУХИТЕ
По романа на Уилям Голдинг
ЕВАКУАЦИЯ в 11.00 ч. автобус до летище Лондон.
Продуцент Луис Алън
Режисьор Питър Брук
Хей! Хей, почакай ме!
От тези пълзящи работи едва се движа.
Другите деца сигурно са се пръснали в тъмното. Трябва да ги намерим.
Леля ми е казала да не тичам, защото имам астма.
Астма? - Да.
Бях единственото момче в училище с астма.
И още от тригодишен нося очила.
Къде е самолетът? - Бурята сигурно го е отнесла.
Вероятно на него все още е имало деца.
Има ли някакви възрастни?
Не мисля. - Как се казваш?
Ралф. - Няма значение как ще ме наричат,
стига да не е както ми викаха в училище.
Как са те наричали?
Викаха ми Прасчо. - Прасчо!
Само не казвай на другите!
Татко е капитан във Флота.
Като се уволни някой ден, ще дойде да ни спаси.
Няма ли да дойдеш? - Горещо е.
Леля не би ме пуснала заради астмата.
Тъпата ти астма!
Сигурно не можеш да плуваш.
Виж! - Това е рапан.
Виждал съм такъв у едно момче, окачен на стената.
Наричаше я "раковина". Надуваше я, за да повика майка си.
Надуваше я оттук долу.
Ти успя!
Ехо! Има ли някой там?
Ехо! Ехо!
Мисля, че трябва да проучим.
Как се казваш? - Пърсивал Уилямс Медисън.
От Викаридж, Харткорт, Сейнт Антъни. Телефон - 241.
А ти как се казваш? - Джордж.
Как се казвате? - Сам и Ерик.
Сам и Ерик. - Сам и Ерик.
Хор, спри!
Къде е човекът с тръбата? - Няма такъв. Само аз съм.
Няма ли възрастни? - Не.
Значи трябва да се оправяме сами.
Правим събрание. Елате и вие!
Той добре ли е? - Сложете го на сянка, бързо!
Оставете го сам! - Но, Меридю...
Ще се оправи. Саймън често се преструва, че припада.
Сега да решим какво ще правим!
Затова Ралф свика събрание, за да решим какво ще правим.
Знаем имената на повечето. Това са близнаците - Сам и Ерик.
Аз съм Сам. - Аз съм Ерик.
Аз съм Ралф.
А ти? - Дъглас Робин.
Ти? - Чарлз.
А вашите имена какви са?
Хенри.
Морис.
Робърт.
Уилбърт.
Херолд.
Бил.
Роджър.
Саймън. - Аз съм Джак.
Момчето там е... - Говориш твърде много.
Млъкни, шишко! - Не е шишко.
Истинското му име е Прасчо. - Прасчо?
Да решим как да се спасим!
Трябва ни вожд, който да решава. - Да, някой трябва да ръководи.
Аз ще съм. - Онзи с раковината. Той ни събра.
Аз съм отговорник и водач на хора.
Нека да гласуваме!
Добре. Ще гласуваме. Кой иска Джак да бъде вожд?
Кой е за мен? - Аз!
Аз! - Аз...
Тогава аз съм вожд. - Да...
Джак ще отговаря за хора. Какви искаш да бъдат?
Ловци. Хористи, свалете си тогите!
Защо носите тези смешни дрехи?
Това ни е униформата.
Чуйте всички! Ако това не е остров, може веднага да ни спасят.
Трябва да разберем какво е. Трима ще отидат да разузнаят.
Отиваме аз и Джак. И...
Вземете мен, моля ви... - Ти. Добре ли си вече?
И аз идвам. - Не, трима стигат!
Бях с него, когато намери рапана. Бях с него преди всички останали.
Не може да дойдеш. - Каза им това, което ти споделих,
въпреки че ти казах, че не искам. - За какво говориш?
Онова за Прасчо.
Казах, че няма значение, стига да не ми викат Прасчо.
И ти казах да не го разгласяваш, но ти отиде и се раздрънка веднага!
По-добре Прасчо от Шишко. Но съжалявам, че се чувстваш така.
Връщай се, Прасчо, и научи имената! Това е задачата ти сега. До скоро!
Хей, вижте!
Едно, две, три.
Бутай!
Бутай!
Ние сме на необитаем остров.
Ще се грижим сами за себе си.
Но островът е хубав. Има много плодове, вода
и съм почти убеден, че няма опасни животни.
Положението не е толкова лошо.
Няма пострадали. Няма опасност.
Трябва да си направим подслон, за да ни е удобно.
Ако сме разумни, ако действаме правилно
и не загубим разсъдъка си, всичко ще е наред.
Къде ще спим? - Ще направим заслон.
Ще бъде много забавно.
Не може всички да говорят едновременно.
Ще вдигаме ръцете като в училище. И ще даваме раковината на говорещия.
Съгласен съм с Ралф. Трябва да имаме правила.
Не сме диваци, а англичани. А те са най-добри във всичко.
Ще имаме много правила, а когато някой ги наруши...
Прасчо! - Тишина!
Не оставяте Ралф да стигне до най-важното.
Кой знае, че сме тук?
Никой не знае.
Може да са знаели къде отиваме, а може и да не са.
Но не знаят къде сме - не пристигнахме където трябваше.
Може да останем тук до смъртта си.
Той иска да знае, какво ще правим с нещото подобно на змия?
Разкажи ни за нещото!
Казва, че приличало на малко чудовище.
Чудовище?
Грамадно като змия. Видял го е. - Кога?
В тъмното, докато се е криел в джунглата.
Казва, че когато спряло да вали,
нещото заприличало на едно от въжетата по дърветата,
дето висят от клоните.
Той пита: ''Нещото ще се върне ли довечера?''
Няма никакво чудовище. - Казвам ви, че няма чудовище.
Ралф е прав. Няма змия, но ако има, ще я уловим и убием.
Още нещо. Ако има кораб наблизо, може да не ни забележат.
Да сигнализираме с дим от планината! Да накладем огън!
Хайде, последвайте ме! - Да, да вървим още сега!
Като хлапета са. Като тълпа хлапета.
Предполагам, че е станало време за чай.
Някой има ли кибрит?
Боже, каква купчина сте направили! - Очилата на Прасчо! Хайде!
Отдръпнете се от светлината! Роджър, хей! Ела насам!
Очилата ми!
Ралф, ще разделя хора на групи - тоест ловците ми.
Ще отговаряме за поддържането на огъня.
Ще направим голям буен огън, който ще изкара цяла нощ.
Хайде, ще ни помогнете ли?!
Внимание!
Ето, носим един.
Този е хубав.
Един момент! Внимавайте!
Давай! - Не!
Няма да те удари!
Давай, давай!
Убий го!
Не хвърляйте пясък!
Ралф, ела тук! Това е самолет! Самолет!
Не го ли чуваш? Ралф! Той лети. Побързай, Ралф!
Не виждам пушека. Къде е?
Пушекът...
Очилата на Прасчо! Ако огънят е изгаснал, ще ни трябват!
Спри! Върни се!
Върни се!
Оставили са скапания огън да изгасне.
Убий прасето! Заколи го! Утрепи го!
Хей, Ралф!
Убий прасето! Заколи го! Утрепи го!
Виж, убихме прасе! Издебнахме го. - Оставили сте огъня да изгасне.
Можем да го запалим отново.
Трябваше да си с нас, Ралф! Имаше много кръв. Да я беше видял!
Мина самолет!
Ако ни бяха видели, можеше да си идем вкъщи.
А ти говориш за кръв, Джак Меридю!
Глупавият ти лов! Можехме да си идем вкъщи!
Месото ни трябваше.
Не биваше да оставяте огъня да изгасне.
Очилата ми!
Ето, ето ги тук!
Само почакай! - Това беше гаден номер.
Добре де, добре! Съжалявам. Искам да кажа - за огъня.
Ето, извинявам се!
Тогава запали пак огъня! - Хористи!
Прасчо. - Не, Ралф, недей! Моля те!
Ще ги върна.
Ще му се надуят ли краката? - Дай ми краче!
Дай ми го! - Дай ми парче, моля те!
Аз няма ли да получа нещо? - Не си ловувал.
И Ралф не е. Нито Саймън.
Яж, по дяволите!
Убий прасето! - Грух, грух, грух.
Убий прасето! Заколи го! Утрепи го!
Тишина!
Не слизайте на плажа! Ще правим събрание.
Нещата излизат извън контрол.
Не знам защо. Всичко започна добре.
После започнахме да забравяме кое е важното.
Най-важно за всички нас е да ни спасят.
Сега ще обсъдим кой какво ще прави, а когато решим...
... можем да започнем отначало и ще внимаваме за неща като огъня.
Добре, огънят загасна. Но ние сме ловци и осигурихме месо.
А ако има звяр, ловците ми са тези, които ще ви защитят.
Как се казваш?
Тишина!
Как се казваш?
Пърсивал Уилямс Медисън от Викаридж,
Харткорт, Сейнт Антъни. Телефон...
Телефон...
Тел...
Какво каза?
Каза, че има звяр. Излязъл е от морето.
Татко каза, че не познават всички животни в морето.
Татко каза, че има животни... Как ги наричате?
Отделят мастило и са дълги десетки метри.
И поглъщат китовете цели. - Сепиите не излизат от водата.
Може би е видял някакъв призрак.
Може звярът да е това - призрак.
Изобщо не вярвам в призраци.
На кого му пука в какво вярваш, дебеланко?
Може да има звяр.
Изслушайте го! Раковината е в него.
Искам да кажа, че проблемът може да е в нас.
Глупости!
Да оставим всичко това за утре по светло!
Уморени сме.
Ще гласуваме за призраците.
После се връщаме по заслоните.
Кой смята, че може да има призраци?
Ясно. - Не гласувах, че има призраци.
Всички вие запомнете това! - Млъквай, дебело мекотело!
Аз държа раковината! - Джак, остави го да говори!
И ти млъкни, кой си та да ни нареждаш?!
Нито ловуваш, нито пееш! - Избраха ме за вожд.
Какво общо има избирането с нареждането?
Прасчо държи раковината. - Защитаваш го както обикновено.
Джак! - "Джак"!
Нарушаваш правилата! - Кой го е грижа?
Правилата са всичко, което имаме.
Майната им! Силните сме, ловци сме. Ако има звяр, ще го хванем.
Какво биха казали възрастните? "Вижте ги!"
Мисля, че трябва да се откажа от това да съм вожд.
Не можеш, Ралф. Не сега.
Надуй раковината! Трябва да си твърд!
Накарай ги да правят това, което ти искаш!
Ако надуя раковината и не се върнат, значи е свършено.
Прасчо, има ли призраци? Или зверове?
Разбира се, че няма.
Защо? - Защото няма логика.
Къщите, улиците... телевизорите...
... нямаше да функционират.
Да предположим, че на този остров е различно!
Да предположим, че призраците ни наблюдават и ни дебнат!
Продължавай да бъдеш вожд, Ралф! - Кой е там?
Аз - Саймън.
Иска ми се леля да беше тук. - Каква полза от това?
Възрастните знаят много неща. Не ги е страх от тъмното.
Ще се съберат, ще пият чай и ще обсъдят нещата.
После всичко ще е наред.
Сам. - Какво има?
Имаше козина. Нещо се движеше зад главата му...
... крила. Сякаш беше седнало.
Имаше очи, зъби и нокти.
Бягахме с всичка сила. Удряхме се в разни неща.
Звярът ни последва. После ме хвана.
Не ни занасяте, нали?
Ще го хванем. Кой идва? - Аз...
Но тези пръчки са от дърво, не бъди наивен!
Уплашен ли си? - Разбира се, кой не би бил?
Да вървим! - Кой ще се грижи за малките?
Прасчо. - Ясно! Предпазваш го от опасността.
Помисли! Как ще ни помогне Прасчо с единственото си око?
Джак, има ли място на острова, на което не сме ходили?
Само... Разбира се! Издадената част, където са натрупани камъните.
Аз съм вождът. Ще отида сам.
Останалите - изчакайте тук и се скрийте!
Мислиш ли... - Бях навсякъде. Трябва да е тук.
Не вярвам, че има звяр.
Предполагам, че няма.
Не можех да те оставя да го направиш сам.
Какво добро място за укрепление!
Звярът не е тук.
Да вземем другите и да отидем горе! - Момчета...
Тази история е за мястото, на което живях.
Наричаше се Кембърли. Кембърли е един доста стар град,
но са го наричали така дълго време.
Преди се е наричал Кембриджтаун.
Но са разменяли писмата
за Кембридж, с тези за Кембриджтаун.
Пращали писмата на човек от Кембриджтаун
до друг от Кембридж.
Било много объркващо. Затова решили да променят
името на пощенската станция, защото точно тя
създавала проблемите при сортирането на писмата.
Решили за запазят "кем" от Кембриджтаун
и "бър", което е име на река, има доста реки в областта.
Така станало "Кембър". После добавили "ли".
Много от околните градове, завършвали на "ли".
Така го нарекли - "Кем-бър-ли". Кембърли.
Това е истинската историята на града.
Не бива да оставяме Прасчо с малките. Не и цяла нощ.
Не бива да допуснем нещо да се случи на Прасчо, нали?
Някой трябва да се върне и да каже, че ще се върнем по тъмно.
Аз ще отида. Не ми пречи. Наистина.
Ще отидем на плажа. Можем да се качим на върха утре.
Разбира се, щом те е страх!
Добре тогава. Кой иска да тръгнем сега?
Виждаш ли?
Ще се изкача още сега, за да търся звяра.
Идваш ли? - Не съм против.
Разбира се, ако не си против! - Ни най-малко!
Глупаво е да отидем само двамата.
Ако срещнем там нещо, двамата няма да се справим.
Добре. Ела с нас, Роджър!
Ако не искаш да продължиш, ще отида сам.
Тогава върви! Ще чакаме тук.
Тихо!
Видях нещо на върха. Също чух шум като...
Стойте ниско до земята!
Ето там - върху скалите!
Първо - вече знаете, че видяхме звяра.
Пропълзяхме нагоре. Бяхме на крачки от него.
Звярът се изправи и ни погледна.
Не можехме да се бием с нещо толкова голямо. Честно!
Говорим сериозно. Не можем да се бием с тигър.
Скрихме се. Дори Джак би се скрил.
Ами ловците ми? - Момчета въоръжени с пръчки?
Добре тогава!
Той не е ловец. Никога не ни е носил месо.
Само нарежда и очаква да му се подчиняваме за нищо.
Той е като Прасчо. Говори като него. Не е добър вожд. Той е страхливец.
Когато с Роджър се качихме, той остана отзад.
И аз се качих. - След това.
Качих се, после се върнах, както и ти.
Наречи ме страхливец! - Празни приказки...
Добре. Няма да съм част от групата на Ралф.
Отивам сам на скалите, ще ловувам, ще пирувам и ще се забавлявам.
Който иска може да дойде!
Джак!
Можем и без определени хора. Но сега трябва да решим.
Можем без Джак Меридю. Има и други освен него на острова.
Но сега звярът е истински, макар че ми е трудно да повярвам.
Трябва да стоим близо до платформата.
Мисля си за нещо, Ралф. - За какво?
Нямаме огън на планината, но защо да не напалим огън тук долу?
Чудесна идея! Можем да го запалим точно тук между заслоните.
Мисля, че трябва да се качим в планината.
Какъв е смисълът?
Какво друго ни остава?
Сложете малко сухи листа! Уверете се, че са сухи!
Ако са влажни, огънят няма да гори добре.
Хайде!
Хайде!
Сега!
Право в задника.
Заострете пръчката в двата й края!
Тази глава е за звяра. Тя е дар.
Не могат ли да видят? Нима не разбират?
Ако не поддържаме огъня, ще умрем.
Какво стана, Прасчо?
Защо всичко се обърка?
Не знам, Ралф.
Изглежда, че ще вали много. - Какво ще стане с огъня?
Хей, върнете се!
Няма да се върнем при вас.
Дайте им малко храна!
Банани!
Кой ще се присъедини към племето ми?
Джак, аз ще дойда в племето ти.
Кой ще дойде в племето ми? - Аз.
Дадох ви храна, а ловците ми ще ви пазят от звяра.
Кой ще дойде в племето ми? - Аз, Джак.
Аз съм вожд. Какво ще стане с огъня? Раковината е при мен!
Не си я взел със себе си. Оставил си я там.
Разбираш ли, умнико?
Раковината не се зачита тук.
Зачита се и тук и навсякъде на острова.
Кой ще дойде в племето ми?
Аз... - И аз!
Да влезем в племето на Джак! - Да!
Ела настрани, че ще имаме неприятности!
Убий звяра!
Убий звяра! Убий прасето!
Заколи го! Утрепи го!
Убий звяра! Заколи го! Утрепи го!
Вижте!
Звярът!
Убий... Убий!
Прасчо, само ти ли остана? - Останаха няколко от малките.
Те не се броят. Няма ли от големите?
Сам и Ерик. Отидоха да събират дърва.
Някой друг? - Не знам за други.
Прасчо...
Прасчо. - А?
Имаше убийство.
Престани! Не е хубаво да говориш така!
Беше тъмно. Разигра се кървав танц!
Гърмеше, святкаше и валеше!
Бяхме уплашени! Не е станало... това което каза.
Прасчо!
Беше инцидент.
Той беше подивял. Търсеше си го. И стана инцидент.
Боже мой, искам да си ида вкъщи!
Махнете го оттук!
Утре ще ловувам отново. После ще оставим нова глава за звяра.
Част от вас ще останат и ще пазят входа.
Звярът може да се опита да влезе.
Помните ли как се промъкна? Дойде маскиран.
Звярът може да дойде, въпреки че му дадохме главата, за да я изяде.
Затова пазете и внимавайте!
Но нали го...
Не. Как бихме могли да го убием?!
Той ви каза - звярът е бил маскиран.
Утре, като си осигурим месо, ще си направим угощение.
Вожде? - Да, Бил?
С какво ще запалим огън? - Ще вземем огън от другите.
Трябва да се измъкнем от това! - Какво искаш да кажеш?
Трябва да ни спасят. Сериозен съм.
Ако не се измъкнем скоро оттук, ще полудеем.
Ще загубим разсъдъка си. Ще се смахнем.
Писал ли си наскоро писмо на леля си?
Не знам къде е сега. А и нямам плик или марка.
Освен това няма пощенска кутия или пощальон.
Нищо смешно не казах.
Прасчо...
Прасчо...
Не издавай нито звук! - Ще те хванем, Прасчо!
Прасчо? - Къде си, Прасчо?
Идваме за теб!
Прасчо, изглеждаш променен! Прасчо...
Взех раковината, за да кажа това...
Не мога да виждам без очилата си и трябва да си ги върна.
Какво ще правим?
Хей, кой ходи там?! - Не бъди глупав! Виждаш кой съм.
Свиквам събрание.
Не ме оставяй, Ралф!
Седни и ме изчакай тук! Вземи!
Какво искаш?
Върви си, Ралф! Стой си в твоето място!
Това е моята част и моето племе. Трябва да ме оставиш на мира!
Взел си очилата на Прасчо. Трябва да ги върнеш!
Трябва? Кой го казва? - Аз. Това беше гаден номер.
Щяхме да ви дадем огън, ако беше помолил.
Но не. Промъкна се като крадец.
Я повтори! - Крадец!
Кой е крадец? - Ти.
Ралф! Спомни си за какво дойдохме!
За огъня и за очилата ми.
Не разбираш ли? Наблизо може да има кораб или самолет.
Хванете ги! - Джак!
Завържете ги!
Виждаш ли? Правят каквото им кажа.
Ти си звяр, свиня и гнусен крадец!
Давай, Джак! Давай!
Остави ме да говоря! Раковината е в мен!
Кое е по-добре?
Сбирщина запъхтяни диваци като вас...
или разумни хора като Ралф? Кое е по-добре?
Да има правила и разбирателство или лов и убийства?
Прасчо!
Сам и Ерик! Хей, Сам и Ерик! Аз съм Ралф.
Когато ме намерят, какво ще ми направят?
Роджър заостри една пръчка в двата й края! Утре ще те наранят.
Ще си даваме сигнали като този... Но по-силно, разбира се.
Сега трябва да тръгваш, Ралф!
Няма ли да дойдете с мен? Тримата ще имаме повече шанс.
Бързо, Ралф! Ще те покрия. Едва ли ще се сетят да огледат.
Кой е там? Внимание! - Ерик, тук е Роджър.
Ето, вземи това!
Внимание!
Скаутски поздрав.
Ела тук!
Носиш ли очилата на Прасчо? Ще запаля огън.
Трябва да е някъде тук.
Заобиколи оттук! Ще го задушим.
Нещо се движи. Роджър, ела да помогнеш!
Носиш ли пръчката?
Казах ти. Той е опасен.
Убий прасето! Заколи го! Утрепи го!
Убий прасето...
Превод: erikka
С благодарност за помощта на Fittipaldi
Translator's Heaven http://subs.sab.bz © 2008