Tip:
Highlight text to annotate it
X
Вие вероятно сте чували за кучета на Павлов,
фразата, която често обобщава
изследвания на д-р Иван Павлов в началото на 20 век,
в които той демонстрира, че може да променяме
слюнкотделящята реакция при кучетата.
Той показа това чрез позвъняване
точно преди да даде храната
на група от кучета.
След много кратно позвъняване,
следвано от подаване на вкусно месо на прах,
на кучетата започвали да им текат лиги
щом чуят звука от камбанката.
Те започвали да отделят слюнка
дори когато храната липсвала.
Този феномен не се ограничава с кучетата.
Помислете за ефекта на плацебо,
при който хапче без активни вещества
поражда същата реакция
като хапче с активно вещество.
В този случай се променя реакцията ни към заболяването,
като намаляване на болката,
а не заболяването само по себе си.
Или да разгледаме любовта към родителите.
Някой би поспорил, че тази любов е инстиктивна,
и може би частично ще са прави.
Но аргумента не е особенно валиден
ако погледнем към любовта
която късно осиновените деца
изпитват към техните осиновители.
Аргумента, изтъкнат от изследователите на
човешкото поведение е валиден и в двата случая.
Родителят, биологичен или не,
постоянно се свързва с неща като:
храна,
усмивки,
играчки,
обич,
игри,
защита,
и развлечения.
Постоянната асоциация на родителите
с тези прекрасни и важни аспекти на детският живот
има подобен, макар и по-сложен ефект,
както храната върху слюнкоотделянето при кучета на Павлов.
С други думи, ако един родител е свързван
с наистина добри или много важни неща,
тогава родителят се превръща
и в наистина добро и важно нещо.
Романтичен съвет също може да се извлече
от наблюденията на Павлов.
Ние всички се нуждаем от храна за да оцелеем, нали?
И някой, който може да предоставя тези неща
във вкусен, слюнко-предизвикващ вид
се превръща в човешкият еквивалент на звънчето.
С други думи,
ако можете да сготвите едно или повече вкусни ястия
за потенциалният любовен обект,
има добър шанс да бъдете окачествен
като по-благонадежден в бъдеще,
дори и ако не приготвяте вкусни ястия сами.
И кой не иска любовта на живота му
да го поглези?
Но животът не е само звън на камбанки и слюноотделяне.
Има и тъмна страна на това заучаване,
наричана "вкусово отвращение".
Вкусовото отвращение се появява, когато поглъщаме храна
от която в последствие се чувстваме зле
и, като резултат, избягваме тази храна
понякога до края на живота ни.
Вкусовото отвращение е толкова силно,
че ефектът може да се види
дори ако гаденето се появи няколко часа по-късно
и дори ако самата храна не е всъщност причината.
Такъв е случаят, когато имаме грип и случайно
сме погълнали храна преди да повърнем.
В този случай знаем, че храната
не е предизвикала повръщането,
но нашето тяло не го знае.
И следващия път, когато ядем тази храна,
има вероятност тялото да я отхвърли.
Сега си представете потенциалните последици
от недоготвено ядене на първа среща.
Ако храната причини гадене на човека,
възможно е той да свърже
лошото чувство не само с храната,
но с вашата храна в частност.
Ако случката е достатъчно травматизираща,
или ако се случи и на следващата ви среща,
може да бъдете свързани с последствията,
също както кучетата на Павлов
свързват храната с камбанката.
С други думи,
вашата поява на следващата вечеря
може да придизвика гадене!
Както гласи старата поговорка:
Пътят към човешкото сърце
минава през стомаха!
(приемайки, че не причинявате гадене в процеса)