Tip:
Highlight text to annotate it
X
Остарелите призиви към расов, полов и религиозен шовинизъм,
към бесен национализъм вече не работят.
"Кой съм аз - добър ли съм или лош, успял или не? -
всичко това се учи постепенно."
"Изминат път, който можем да променим, когато пожелаем.
Въпрос на избор. Без усилия, без работа, без спестяване на пари."
"Осъзнах, че не разбирам правилно "играта".
Играта беше да разбера какво съм аз всъщност."
Ще видим колко е важно
да постигнем в човешкото съзнание
радикална революция.
Кризата е криза на съзнанието.
Криза, която вече не може
да приема остарелите норми,
остарелите модели,
древните традиции.
С оглед на днешния свят
с всичкото страдание, конфликти,
унищожителна бруталност, агресия и т. н.
Човекът не се е променил.
Все така брутален,
груб, агресивен,
присвояващ, състезаващ се.
И си е изградил общество по тези правила.
ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО ДОПЪЛНЕНИЕ
"Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве".
- Дж. Кришнамурти
Обществото днес е съставено от ред институции.
От политически институции, правни институции,
религиозни институции.
До институциите на социалната класа,
познатите ценности и професионалната специализация.
Очевидно е задълбоченото влияние на тези традиционализирани структури
за оформянето на нашите разбирания и перспективи.
И все пак, от всички социални институции, в които сме родени,
насочвани сме, и са ни втълпявани,
няма друга система, така приемана за даденост
и неосъзната, като паричната система.
Приемаща почти религиозни размери,
установената парична институция е една от най-неоспорваните
форми на доверие. Как се създават парите,
правилата, по които се управляват, и как те влияят на обществото,
са незабелязани интереси на мнозинството от населението.
В свят, където 1% от населението притежава 40% от богатствата.
Където 34 000 деца умират всеки ден
от бедност и предотвратими болести
и където 50% от световното население живее с по-малко от 2 долара на ден...
Едно е ясно. Нещо не е наред.
Без значение дали го осъзнаваме, кръвта на всички наши установени
институции и следователно на самото общество, са парите.
Следователно разбирането на институцията на паричната политика
е жизненоважно за разбирането за състоянието на живота ни.
За съжаление, на икономиката често се гледа със скука и объркване.
Безкрайни потоци финансов жаргон, придружени с плашеща математика
бързо отблъскват опитите да бъдат разбрани.
Но фактите са следните:
сложността на финансовата система е просто маска,
създадена да прикрие една от най-парализиращите обществото структури,
с които човечеството някога се е сблъсквало.
"Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват, че са свободни."
- Йохан Волфганг фон Гьоте 1749 - 1832 г.
Преди години централната банка на САЩ - Федералният резерв,
публикува документ, озаглавен "Съвременни механизми на парите".
Този документ описва институционализираната практика
на създаването на пари, използвана от Федералния резерв
и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа.
На първа страница документът описва своята цел.
"Целта на тази книжка е да опише процеса на създаването на пари
в банкова система с частичен резерв."
След това се описва този процес на частичен резерв
чрез различна банкова терминология.
В превод тя гласи нещо такова:
Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари.
Обажда се на Федералния резерв и изисква например 10 милиарда долара.
Фед отговаря: "Разбира се, ще купим 10 млрд. в държавни бонове от вас."
Правителството взима някакви хартийки,
печата на тях официално изглеждащи символи
и ги нарича съкровищни бонове.
След това определя цена на тези бонове на стойност $10 млрд.
и ги изпраща на Федералния резерв.
Фед на свой ред рисува някакви добре изглеждащи парчета хартия.
Но този път ги нарича банкноти на Федералния резерв.
И също им определя цена от 10 млрд. долара.
След това Фед разменя тези банкноти за боновете.
Щом трансферът приключи,
правителството взима тези 10 млрд. в банкноти
и ги депозира в банкова сметка.
При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в законно
платежно средство и добавят 10 млрд. към паричния фонд на САЩ.
И това е! 10 млрд. нови пари са създадени.
Разбира се, този пример е обобщение.
В действителност транзакцията би станала по електронен път.
Без никаква хартия. Всъщност само 3%
от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута.
Останалите 97% съществуват само в компютрите.
Правителствените бонове по замисъл са инструмент на дълг.
И когато Фед изкупува тези бонове с пари, реално създадени от нищото,
правителството всъщност обещава да изплати обратно
тези пари на Фед. С други думи, парите се създават на базата на дълг.
Умопомрачителният парадокс как пари или стойност
могат да се създават на базата на дълг,
ще се изясни като продължим нашия пример.
И така, размяната е направена и сега $10 млрд. седят на влог
в търговска банка. Тук става наистина интересно.
Базирано на практиката за частичния резерв,
този депозит от $10 млрд. автоматично става част от резерва на банката.
Както всички останали депозити.
И съгласно изискванията за резервите,
публикувани в "Съвременни механизми на парите":
"Банката трябва да съхранява законово изискуем резерв,
равен на определен процент от своите депозити."
После това изискване се изразява количествено:
"Съгласно текущите регулации,
изискуемият резерв при болшинството транзакции е 10 процента."
Тоест при $10 млрд. депозит,
10 процента или 1 милиард се съхранява като изискуем резерв.
Останалите 9 млрд. се считат за излишни резерви
и могат да бъдат използвани като база за нови заеми.
Логично е да предположим, че тези 9 млрд. се взимат
от съществуващия депозит от $10 млрд.
Всъщност не става така. В действителност тези $9 млрд.
просто се създават от нищото,
върху вече съществуващите 10 млрд. депозит.
Така се разширява паричният обем.
Както е публикувано в "Съвременни механизми на парите":
"Разбира се те (банките) на практика не дават заеми от парите,
които получават като депозит.
Ако това се правеше, нямаше да се създадат допълнителни пари.
Когато дават заеми, те приемат полици (договори за заем),
в замяна на кредити (пари) към сметките на теглещите заем."
С други думи, деветте милиарда могат да се създадат от нищото,
само защото има търсене за такъв заем и има $10 млрд. депозит,
който да задоволи изискванията за резерв.
Сега да приемем, че някой влезе в тази банка
и заеме новопредлаганите 9 милиарда долара.
Най-вероятно този някой ще депозира парите
в своя собствена банкова сметка. И процесът се повтаря.
Защото новият депозит става част от резерва на банката.
10% се заделят, а останалите 90% от новите 9 милиарда,
или 8.1 млрд., са вече свободни новосъздадени пари за още заеми.
И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат да бъдат също заети и вложени,
създавайки допълнителни 7.2 млрд.
После нови 6.5 млрд., които създават нови 5.9 млрд. и т. н.
Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически
да продължава вечно. Средният математически резултат е, че около
90 млрд. могат да бъдат създадени върху първоначалните $10 млрд.
С други думи: за всеки депозит, който се вкарва в банковата система,
около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени от нищото.
Хей, паричковци, поискайте от Американската банка бурканче
бързи пари за укрепване.
П-А-Р-И под формата на удобен личен заем.
След като разбрахме как се създават пари чрез системата
на частичен банков резерв,
ни идва наум логичният, но убягващ въпрос:
какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари?
Отговор: парите, които вече съществуват.
Новите пари на практика крадат стойност от съществуващия паричен обем,
тъй като количеството пари се увеличава без оглед на търсенето на стоки и услуги.
Докато търсенето и предлагането се изравнят, цените ще нараснат,
намалявайки покупателната способност на всеки един долар.
Това обикновено се нарича инфлация.
А инфлацията в действителност е скрит данък върху населението.
Какъв съвет получавате обикновено? Той е: увеличете валутата.
Не казват: обезстойностете валутата.
Не казват: Излъжете хората, които са стабилни. Казват: Намалете лихвите.
Истинската измама е когато изменим стойността на парите.
Когато създаваме пари от нищото, ние нямаме спестявания.
И все пак го има т.нар. "капитал". Затова въпросът ми е:
Как можем да очакваме да решим проблема с инфлацията?
Тоест, увеличено предлагане на пари с още повече инфлация.
Разбира се, че не могат.
Системата на частичен резерв с паричната експанзия е по същността си
инфлационна. Защото увеличаването на парите в обращение,
без да има пропорционално увеличение в предлагането на стоки и услуги,
винаги ще обезстойностява валутата.
Бърз поглед на историческата стойност на US долара спрямо количеството пари,
илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна.
Един долар през 1913 г. отговаря по стойност на $21.60 през 2007 г.
Това е 96% обезценяване откакто е създаден Федералният резерв.
Може би тази реалност на заложена, вечна инфлация
ви изглежда абсурдна и икономически необоснована? Задръжте така.
Защото начинът на работа на финансовата ни система е меко казано абсурден.
Защото в нашата финансова система парите са дълг
и дългът е пари.
Ето графика на парите в САЩ в обращение от 1950 до 2006 г.
Ето и графика на националния дълг на САЩ за същия период.
Колко интересно, че графиките са почти същите.
Колкото повече пари има, толкова повече дълг има.
Колкото повече дългове - толкова повече пари.
Казано по друг начин, всеки долар в портфейла ви се дължи от някой
на някого. Помнете: единственият начин парите да бъдат създадени са заемите.
Следователно ако всички в страната можеха да изплатят дълговете си,
включително и правителството, няма да остане нито един долар в обращение.
"Ако нямаше дългове в паричната ни система, нямаше да има никакви пари."
- Маринър Екълс Управител на Федералния резерв
Последният случай в американската история, когато националният дълг
е бил напълно изплатен, е бил през 1835 г., след като
президентът Андрю Джаксън закрил централната банка, предшестваща Фед.
Всъщност цялата политическа платформа на Джаксън
се базирала на желанието му да закрие централната банка.
В нея се казва: "Наглите опити на настоящата банка да контролира
правителството са знак какво очаква американския народ,
ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаде друга подобна".
За съжаление, това послание не е било чуто.
И международните банкери успели да създадат нова централна банка
през 1913 г. - Федералния резерв. И докато тази институция съществува,
вечният дълг ни е гарантиран.
Досега разглеждахме факта, че пари се създават от дълг посредством заемите.
Тези заеми се базират на банкови резерви,
а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частичен резерв
всеки депозит може да създаде до 9 пъти собствената си стойност.
На свой ред обезценявайки вече наличните пари и вдигайки цените.
Тъй като всички тези пари се създават от дълг
и циркулират свободно чрез търговията,
хората се отдалечават от първоначалния си дълг
и се създава неравенство, при което хората са принудени да се състезават
за работни места, за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация
за покриване на разходите си за живот.
Колкото и нефункционално и обърнато наопаки да изглежда,
все още има едно нещо, което не сме включили в равенството.
А точно този елемент на структурата
разкрива наистина измамната природа на самата система.
Налагането на лихви.
Когато правителството заема пари от Фед или човек заема пари от банка,
почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва.
С други думи, почти всеки съществуващ долар
рано или късно трябва да бъде върнат в банката, заедно с лихвата.
Но ако всички пари се заемат от централната банка
и се увеличават от търговските банки чрез заеми,
само това, което се нарича главница,
се създава като пари в обращение.
Тогава къде са парите за покриване на начислените лихви?
Никъде. Не съществуват.
Последствията от това са потресаващи. Сумата на парите, дължими на банките,
винаги ще надхвърля сумата на парите в обращение.
Ето защо инфлацията е константа в икономиката.
Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечният дефицит,
вграден в системата, причинен от нуждата да се изплаща лихва.
Това също означава, че математически банкрутите
са буквално вградени в системата.
И винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са на топа на устата.
Може да се направи аналогия с играта на музикален стол:
Щом музиката спре да свири, някой остава на сухо.
И това е целта.
Това винаги прехвърля истинското богатство от хората към банките.
Ако не можеш да си изплатиш ипотеката, ще ти вземат имота.
Това е особено раздразнително не само заради факта, че такъв фалит
е неизбежен поради практиката на частичния резерв,
но също и поради факта, че парите, които банката ви заема,
дори не са съществували законно в самото начало.
През 1969 г. в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва
изземването на имота си от банката, дала заем за купуването му.
Той пледира, че договорът за ипотека изисква и двете страни
да предоставят легитимна форма на собственост при размяната.
На правен език това се нарича "гаранция":
Всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга.
Дейли обяснил, че парите всъщност не са били собственост на банката.
Защото са създадени от нищото в момента на подписването на договора.
Помните ли какво казва "Съвременни механизми на парите" за заемите?
"Когато се дават заеми, се приемат полици в замяна на кредит."
"Резервите не се променят от транзакциите по заема.
Депозираните кредити представляват нови попълнения
към цялата сума на депозитите в банковата система."
С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи.
Банката просто ги измисля, без да покрива никаква собственост,
с изключение на теоретично задължение на хартия.
С развитието на делото президентът на банката, г-н Морган, свидетелствал.
Според личния меморандум на съдията:
"Ищецът (президентът на банката) призна, че в комбина с Фед е създал парите
и кредитите в своите счетоводни книги."
"Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им.
Г-н Морган призна, че не съществува щатски закон или постановление,
което да му дава право да направи това. Законово постановление
трябва да съществува и да бъде спазвано, за да е валиден договорът."
"Заседателите заключиха, че законова основа за делото няма. Съгласен съм."
Той поетично допълнил: "Само Бог може да създава нещо ценно от нищото".
С това откровение съдът отхвърлил искането на банката за изземване
и Дейли запазил дома си. Значението на това съдебно решение е огромно.
Всеки път, когато заемете пари от банка, независимо дали чрез ипотечен заем
или кредитна карта, парите, които ви се дават,
не са просто фалшификат - те са нелегитимна форма на гаранция.
Следователно договорът за задължението е невалиден.
Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало.
За съжаление, такива правни осмисляния са потискани и игнорирани.
И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава...
И така стигаме до истинския въпрос:
Защо?
По време на американската Гражданска война президентът Линкълн заобиколил
заемите с висока лихва, предлагани от европейските банки,
и решил да изпълни желанието на бащите на нацията -
да създаде независима валута без заложен в нея дълг.
Била наречена "Грийнбак".
Малко след тази мярка, вътрешен документ,
циркулиращ между частни британски и американски банкови интереси, гласял:
"Робството се изразява в притежаването на работна сила и съдържа в себе си
грижата за работниците, докато европейският план е капиталът
да контролира работната сила чрез контрол над надниците.
Това може да се осъществи чрез контрол над парите.
Не можем да позволим съществуването на Грийнбак,
защото не можем да го контролираме."
Политиката на частичния резерв, провеждана от Федералния резерв
която, на практика, е разпространена в болшинството от банките по света,
е всъщност система на модерно робство.
Помислете. Парите се създават от дълг.
Какво правят хората, когато задлъжнеят?
Започват работа, за да се издължат.
Но ако парите могат да се създават само чрез заеми,
как може обществото да изплати всички дългове?
Не може и именно това е идеята.
Страхът от загуба на активи, заедно с усилието да наваксаш
с вечно увеличаващия се дълг и инфлация, заложени в системата,
събрани с неизбежния недостиг на самия паричен обем,
създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят -
това държи робите на заплатите покорни,
въртящи колелото на хамстера като милиони други,
захранвайки една империя,
която облагодетелства само елита на върха на пирамидата.
Защото в края на деня - за кого всъщност работите?
За банките!
Парите се създават в банката и неизбежно се връщат в банката.
Те са истинските господари, заедно с корпорациите
и правителствата, които подкрепят.
Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени.
Икономическото робство изисква хората сами да си осигурят подслон и храна.
Това е една от най-изобретателните измами за обществена манипулация в историята.
И по своята същност представлява невидима война срещу населението.
Дългът е оръжието за завладяване и поробване на обществата,
а лихвите са неговите амуниции.
И докато мнозинството не осъзнава тази действителност,
банките, заедно с правителствата и корпорациите,
продължават да усъвършенстват тактиката си за икономическа война,
изграждайки нови бази като Световната Банка
и Международния Валутен Фонд (МВФ), както и създавайки нов тип войник.
Раждането на икономическия убиец.
"Има два начина да завладееш една нация. Единият е чрез меч.
Другият е чрез дълг." - Джон Адамс, 1735 -1826 г.
Ние, икономическите убийци, сме виновни за създаването на първата
истинска световна империя и действаме по много различни начини.
Джон Пъркинс Автор: "Изповедите на един икономически убиец"
Но вероятно най-честият е набелязване на дадена страна, която има ресурси,
желани от нашите корпорации - като петрол, и после даваме голям заем
на тази страна от Световната банка или от нейни дъщерни организации.
Но парите никога не стигат до държавата.
Те отиват в големите ни корпорации за изграждане
на инфраструктура в страната - електроцентрали, заводи, пристанища.
Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна.
Заедно с нашите корпорации.
Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо.
Обаче цялата държава остава с огромен външен дълг.
Толкова голям, че не могат да го изплатят и това е част от плана.
И тогава икономическите убийци се връщаме и казваме:
"Дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга.
Така че продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании,
позволете ни да построим военна база в страната ви
или изпратете войници в помощ на някое място като Ирак,
или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН."
Да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания
и водоснабдителните им системи и да ги продадат на щатски
или други многонационални корпорации.
Получава се цяла пирамида и това е начинът, по който работят
МВФ и Световната банка. Поставяш една страна в дълг,
и то толкова голям, че да не може да го изплати,
и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг и да платят още лихви.
И изискваш нещо в замяна,
което наричаш "условности" или "добро управление",
което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите,
включително много от социалните служби, компании за битови нужди,
понякога и училищните си системи, наказателните си системи,
застрахователните системи на чужди корпорации.
Това е двойна, тройна, четворна примка!
Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години,
когато демократично избраният Мусадех дойде на власт в Иран.
Смяташе се за надеждата за демокрация
в Близкия Изток и по света. Беше "Мъж на годината" на "Тайм".
Но една от идеите, които издигна и започна да прилага, бе, че чуждите
петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече
за петрола, който експортираха, и иранците трябва да печелят
от собствения си петрол. Странна политика.
На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото
обикновено правехме - да изпратим военните. Затова изпратихме
един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента Рузвелт.
Кърмит отиде с няколко млн. долара и бе много влиятелен и ефективен
и за кратко време успя да свали Мусадех,
и издигна за заместник шаха на Иран, който винаги е бил
благосклонен към петрола. Изключително ефективно.
"Тълпи от хора в Техеран. Военни офицери заявяват,
че Мусадех се е предал и режимът му на диктатор в Иран е приключил.
Портрети на шаха се носят по улиците, докато настроенията се променят.
Шахът е посрещнат вкъщи.
Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха:
"Уау, това беше лесно и евтино". Така се създаде изцяло нов начин
за манипулация на държави, за създаване на империи.
Единственият проблем с Рузвелт бе, че той носеше карта на агент на ЦРУ
и ако го заловяха, последиците можеха да са доста сериозни.
Много бързо се взе решение да се ползват частни консултанти,
парите да минат през Световната банка, МВФ или някоя друга такава агенция,
да се наемат хора като мен, работещи за частни компании.
Така че ако ни хванат, няма да има връзки с правителството.
Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше в ръцете
на "Юнайтед Фрут Къмпани" и големите многонационални корпорации.
Арбенц ползваше този лозунг: "Искаме да върнем земята на хората".
И щом взе властта, провеждаше политика точно в тази насока,
даваше земята отново на хората. На "Юнайтед Фрут" не се хареса това.
Затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма
кампания, за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ,
пресата на САЩ и конгреса на САЩ,
че Арбенц е Съветска марионетка
и че ако той остане на власт, СССР ще имат база в това полукълбо.
А по това време цареше голям страх от червения, комунистически терор.
Така че, накратко, от тази PR кампания дойде ангажиментът
от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек.
И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, "чакали",
изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го направихме.
Веднага щом падна от власт,
следващият, който пое властта, на практика върна всичко в ръцете
на големите международни корпорации, включително "Юнайтед Фрут".
Еквадор от много години се управляваше от проамерикански диктатори,
често брутални.
Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори.
Хайме Ролдос бе кандидат и основната му цел, според него, щеше да бъде
да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа.
И спечели съкрушителна победа.
С повече гласове, отколкото който и да е друг на избори в Еквадор.
И започна да прилага тази политика.
Да се увери, че печалбите от петрола отиваха в помощ на народа.
Е...това не ни хареса тук, в САЩ.
Аз бях изпратен като един от няколко икономически убийци да го разубедим.
Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете.
"Можеш да станеш много богат, ако ни играеш по свирката.
Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш".
Не ни послуша.
Беше убит.
Веднага щом се разби самолетът, цялата зона беше отцепена.
Единствените допуснати там бяха наши военни от близката база
и част от еквадорските военни. Когато започна разследване,
двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи
преди да имат шанс да свидетелстват.
Много, много странни неща се случиха
покрай убийството на Хайме Ролдос.
Аз, като повечето хора, наистина следящи случая,
нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат.
И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец
аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме -
дали ще бъде преврат или атентат, но ще бъде елиминиран,
защото не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.
Омар Торихос, президентът на Панама,
беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах.
Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си.
И когато опитах да го подкупя, ми каза: "Виж, Джон..."
Викаше ми Хуанито: "Виж, Хуанито, не ми трябват парите.
Искам страната ми да бъде третирана справедливо.
Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми
за цялото разрушение, което направихте тук.
Искам да съм в позиция да помагам на други латиноамерикански страни
да спечелят независимостта си, да се освободят от това,
това ужасно присъствие от Севера.
Вие ни експлоатирате толкова лошо.
Искам Панамският канал да е обратно в ръцете на панамския народ.
Това искам.
Така че, остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш".
Беше 1981 г., през май Хайме Ролдос беше убит.
И Омар разбираше това много добре. Торихос събра семейството си и каза:
"Аз сигурно съм следващият, но всичко е наред,
защото изпълних това, за което дойдох.
Предоговорих канала.
Каналът ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме
преговорите с Джими Картър.
През юни същата година, само няколко месеца по-късно,
той също загина при самолетна катастрофа,
която несъмнено бе изпълнена от "чакали" на заплата в ЦРУ.
Има много доказателства, че един от охранителите
е предал на Торихос диктофон, когато се качвал на самолета.
Малък диктофон, в който е имало бомба.
Интересно ми е как тази система продължава почти по същия начин
с години, само че икономическите убийци са станали все по-добри.
Следващите поред, съвсем наскоро, бяха събитията във Венецуела.
През 1998 г. Уго Чавес бе избран за президент,
следвайки дълга линия на президенти,
които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната.
И Чавес бе избран сред всичко това.
Той се изправи срещу САЩ
и го направи главно, като изиска венецуелският петрол
да се използва в помощ на венецуелския народ.
Това не ни хареса тук, в САЩ.
Така през 2002 г. беше организиран преврат,
за който беше без съмнение, според мен и според повечето хора,
че ЦРУ стои зад него.
Начинът, по който беше изпълнен този преврат,
беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран.
От плащането на хората да излязат на улиците,
до бунтовете, протестите, да кажат, че Чавес е непопулярен.
Ако можете да намерите няколко хиляди души
да направят това, телевизията може да го направи да изглежда
сякаш е в цялата страна и нещата започват да се размножават.
Само че, в случая с Чавес,
той беше достатъчно умен и хората стояха плътно зад него,
и го преодоляха.
Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.
Ирак е идеален пример за начина на работа на цялата система.
Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита.
Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата и да ги убедим да вземат
големите заеми, които после използваме като лост, за да ги управляваме.
Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос
и в Еквадор с Хайме Ролдос - хора, отказващи подкупите,
тогава втората линия на защитата е да пратим "чакалите".
Те или свалят правителството, или извършват атентат.
Щом това стане и дойде ново правителство, нещата се променят коренно,
защото новият президент знае какво може да му се случи.
В случая с Ирак и двата метода се провалиха.
Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин.
Опитахме много упорито да го убедим да приеме договор, подобен на този
на династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не го прие.
И чакалите отидоха да го елиминират.
Не успяха. Охраната му беше много добра.
Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ.
Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, провали се,
но познаваше системата.
През 1991 г. изпратихме военните
и унищожихме иракската армия. На този етап решихме,
че Саддам Хюсеин ще се поддаде.
Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се, но не искахме.
Той е типа силен мъж, който харесваме.
Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите,
да държи иранците на границата си и да добива петрол за нас.
И щом ликвидирахме войската му, мислехме, че ще се поддаде.
И икономическите убийци се върнаха през '90-те, но без успех.
Ако бяха успели, още щеше да управлява.
Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска,
и всичко друго, което поиска, но не можаха, не постигнаха успех.
Чакалите пак не успяха да го елиминират и пак изпратихме военните,
но този път довършихме работата и го ликвидирахме.
По време на това подписахме някои много изгодни строителни договори
да изградим наново страната, която всъщност разрушихме.
Което си е доста добра сделка, ако притежаваш големи строителни компании.
Ирак е пример за трите етапа.
Икономическите убийци се провалиха там.
Чакалите се провалиха. Като крайна мярка военните влязоха.
И по този начин ние наистина създадохме империя,
но го направихме много, много деликатно. Това беше тайна.
Всички империи в миналото са били построени от военните
и всички са знаели, че се изграждат.
Британците са знаели, че създават империя, французите, германците,
римляните, гърците и са били горди с това. Винаги са имали извинение,
като разпространение на цивилизацията, на религията, нещо такова,
но са знаели, че го правят. Ние не го осъзнаваме.
Мнозинството от хората в САЩ,
си нямат представа, че живеем от благата на нашата тайна империя.
Че днес има повече робство по света от когато и да било.
И следва да се запитате: "Ако това е империя, кой е императорът"?
Явно президентите на САЩ не са императори.
Императорът не бива избиран, не служи определен мандат,
и всъщност не отговаря пред никого.
Така че не може да категоризираме президентите така.
Но имаме това, което смятам за еквивалент на император
и което наричам корпоратокрация.
Корпоратокрацията е тази група индивиди,
които управляват най-големите ни корпорации.
И те наистина действат като императорите на тази империя.
Те контролират медиите
или чрез директна собственост, или чрез реклами.
Те контролират повечето политици,
защото им финансират кампаниите,
или чрез корпорациите, или чрез лични дарения,
които идват от корпорациите. Никой не ги избира,
не служат ограничен мандат, не отговарят пред никого
и на самия връх на корпоратокрацията наистина не можеш да кажеш
дали този човек работи за частна корпорация или за правителството,
защото постоянно се местят насам-натам.
Имаме човек, който в един момент е президент
на голяма строителна компания като "Халибъртън",
а в следващия е вицепрезидент на САЩ.
Или президентът, който е бил в петролния бизнес.
И това е независимо дали има демократи или републиканци на власт.
Получава се движение напред-назад през въртяща се врата.
И в определен смисъл правителството ни е в сянка голяма част от времето
и политиката се провежда от корпорациите на едно ниво или друго.
На практика постановленията на правителството
се правят от Корпоратокрацията,
и се представят на правителството и стават държавна политика.
Това е изключително уютно партньорство.
Това не е "теория на конспирацията" в никакъв случай.
Тези хора не е необходимо да се събират и да плетат интриги.
Те всички просто работят под една обща директива
и тя е: "Максимални печалби,
без оглед на последствията за обществото или околната среда".
Този процес на манипулация от Корпоратокрацията,
с използването на дълг, подкупи и политически преврати,
се нарича глобализация.
Точно както Федералният резерв държи американския народ в позицията
на крепостни селяни посредством вечен дълг, инфлация и лихва,
Световната банка и МВФ изпълняват тази роля в глобален мащаб.
Основната измама е проста.
Поставяш една страна в дълг или чрез собствената й недалновидност,
или като корумпираш лидерите й,
и след това налагаш "условия" или "структурни реформи",
често свеждащи се до следното:
Обезценяване на валутата:
Когато цената на валутата пада, с нея пада и цената на всичко,
което се оценява с нея.
Това прави местните ресурси достъпни за хищнически държави
на много по-малка от реалната им, пазарна цена.
Големи финансови съкращения за социални програми:
Тези обикновено включват образованието и здравеопазването,
компрометирайки добруването и интегритета на обществото,
оставяйки населението податливо на експлоатация.
Приватизация на държавни фирми:
Това означава, че важни за обществото системи могат да бъдат
купени и управлявани от чужди корпорации с цел печалба.
Например през 1999 г. Световната банка настоява боливийското правителство
да продаде гражданското водоснабдяване
на 3-тия си по големина град на американската компания "Бехтел".
Веднага сметките за вода на и иначе бедното население скачат до небето.
Едва след цялостен бунт на местните жители договорът с "Бехтел" е анулиран.
Следва либерализация на търговията: Отварянето на икономиката
чрез премахване на ограниченията за външна търговия.
Това позволява набор от издевателски икономически изяви
като например интернационални корпорации да внасят
масово произвеждани стоки, подбиващи цените
на местните производители, съсипвайки местната икономика.
Такъв пример е Ямайка, която след приемане на заем
и условия от Световната банка, загуби най-големите си пазари
за земеделски култури в конкуренция със западни стоки.
В наши дни безброй фермери са без работа, неспособни да се конкурират
с големите корпорации.
Друг вариант е създаването на голям брой, привидно незабелязани,
нерегулирани фабрики с нечовешки условия на работа,
които се възползват от наложените икономически трудности.
В допълнение, поради дерегулация на производството,
разрушаването на околната среда е постоянно, докато ресурсите
на страната се експлоатират от безразличните корпорации,
умишлено изхвърлящи големи количества замърсители.
Най-мащабното дело за замърсяване на околната среда в световната история
се води от името на 30 000 еквадорци и жители на Амазонка срещу "Тексако",
която сега е притежавана от "Шеврон", срещу "Шеврон" за действия на "Тексако".
Замърсяването е 18 пъти повече от това, което "Ексон Валдез" изхвърли
на брега на Аляска. В случая с Еквадор това не беше нещастен случай.
Петролните компании са го направили умишлено, те са знаели,
че го правят, за да спестят пари от разходи по изхвърлянето.
Освен това повърхностен поглед върху представянето на Световната банка
показва, че тази институция, публично претендираща да помага за развитието
на бедни страни против бедността, не е направила нищо освен да я увеличи
и да увеличи класовото разделение, докато корпоративните печалби скачат.
През 1960 г. разликата в доходите между петата най-богата страна
и петата най-бедна страна в света е била 30:1.
До 1998 г. разликата става 74:1.
Докато световният БВП се е повишил с 40% между 1970 и 1985 г.,
живеещите в бедност всъщност са се увеличили с 17%.
За периода 1985 - 2000 г. живеещите с по-малко от $1 на ден
са се увеличили с 18%. Дори Обединеният Икономически Комитет
на САЩ признава, че едва 40% от проектите на Световната банка са успешни.
В края на 60-те Световната банка се намесва в Еквадор с огромни заеми.
През следващите 30 години бедността там се е увеличила от 50% на 70%.
Безработицата и частичната заетост са се увеличили от 15 на 70%.
Гражданският дълг - от 240 млн. на 16 млрд.,
а делът на ресурси в ръцете на бедните от 20% става 6%.
През 2000 г. 50% от националният бюджет на Еквадор отива
за изплащане на дългове.
Важно е да се разбере, че Световната Банка е всъщност
американска банка, защитаваща американски интереси.
Защото САЩ притежават правото на вето над нейните решения
като най-голям доставчик на капитал. И откъде банката е взела тези пари?
Познахте - взела ги е от нищото, чрез банковата система
за частичен резерв.
От 100-те най-силни световни икономики на базата на годишен БВП
51 са корпорации. А 47 от тези 51 са базирани в САЩ.
"Уолмарт", "Дженерал Мотърс" и "Екзон" са по-силни икономически
от Саудитска Арабия, Полша,
Норвегия, Южна Африка, Финландия, Индонезия и много други.
И докато защитни търговски бариери биват разбити, валути - обединявани
и манипулирани на пазара, и държавни икономики биват преобръщани
в полза на отворената конкуренция и глобалния капитализъм,
империята се разширява.
Изправяте се пред 21-инчовия си екран
и виете за Америка и демокрацията.
Няма Америка, няма демокрация.
Има само IBM и ITT, AT&T, и DuPont, Dow, Union Carbine, и Exxon.
Това са нациите на света днес.
За какво мислите, че си говорят руснаците на техните държавни конгреси -
за Карл Маркс?
Изваждат своите линейни програмни графики, теории за взимане на решения,
минимакс решения и изчисляват вероятността цена-разходи
на своите транзакции и инвестиции също като нас.
Вече не живеем в свят на нации и идеологии, г-н Бийл.
Светът е сборище от корпорации,
неуморно направлявани от незаглушимите закони на бизнеса.
Светът е бизнес, г-н Бийл.
Интеграцията на света като едно цяло,
конкретно под формата на икономическа глобализация
с митичните качества на капитализма на "свободния пазар",
представлява една истинска "империя"...
Малцина са се изплъзнали от "структурните реформи"
и "условностите" на Световната банка, на МВФ или от арбитражите на СТО.
Тези международни финансови организации, колкото и неадекватно,
но все още определят какво означава икономическа глобализация...
Силата на глобализацията е такава, че в рамките на нашия живот
вероятно ще видим интеграцията, макар и неравномерна,
на всички национални икономики на света, в световна система на свободния пазар.
Светът се превзема от сили на бизнеса, които доминират природните ресурси,
необходими за живот, и парите, с които достигаме до тези ресурси.
Крайният резултат ще бъде световен монопол,
базиран не на човешкия живот, а на финансова и корпоративна мощ.
С нарастването на неравенството
естествено все повече хора се отчайват.
Тогава статуквото беше принудено да намери нов начин
за борба с всеки, който се противопоставя на системата.
Така се родиха "терористите".
Терминът "терорист" е празна квалификация, запазена за всяка
личност или група, която дръзне да предизвика установения ред.
Не трябва да се бърка с измислената "Ал Кайда", която е всъщност името на
компютърна база данни за поддържаните от САЩ Муджахидини през 80-те години.
"Истината е, че няма ислямска армия или терористична група,
наречена Ал Кайда. И всеки осведомен офицер от разузнаването знае това.
Но има пропагандна кампания да се накара обществото да повярва
в съществуването на такъв обект. Държавата зад тази пропаганда е САЩ."
През 2007 г. министерството на отбраната на САЩ получи 161.8 млрд. долара
за т.нар. световна война с тероризма.
Според националния център по антитероризъм през 2004 г.
около 2000 души са били убити в цял свят вследствие на предполагаеми
терористични атентати. В това число 70 американци.
Използвайки това число като средна статистика, което е много щедро,
е интересно да отбележим, че два пъти повече хора годишно
умират от алергия към фъстъците, отколкото от терористични актове.
Същевременно, водещата причина за смъртност в САЩ са сърдечно-съдовите
заболявания, взимащи средно 450 000 жертви годишно.
През 2007 г. правителствените субсидии в тази област
са били около 3 млрд. долара.
Това значи, че правителството на САЩ през 2007 г. е похарчило
54 пъти повече средства за борба с тероризма, отколкото за
превенция на заболяването, което убива 6600 пъти повече хора годишно.
И тъй като етикетът тероризъм и Ал Кайда
са произволно лепени на всяка новина, за всяко действие срещу интересите
на САЩ, митът се разраства.
В средата на 2008 г. главният прокурор на САЩ
предложи щатският конгрес официално да обяви война на тази фантазия,
да не говорим, че до юли 2008 г. има официално повече от 1 млн. души
в американския списък на предполагаемите терористи.
Тъй наречените антитерористични мерки, разбира се, нямат нищо общо
с гражданската безопасност и всичко общо със запазване на установения ред
сред нарастващите антиамерикански чувства
едновременно по света и у нас,
които с право са основани на омразата към алчната корпоративна
имперска експанзия, която експлоатира света.
Истинските терористи на нашия свят не се срещат в тъмна доба
или викат "Аллах акбар" преди някоя жестока проява.
Истинските терористи на нашия свят носят костюми за 5000 долара
и работят по най-високите позиции в сферата на финансите,
политиката и бизнеса.
Така че, какво да правим?
Как да спрем една система на алчност и корупция, която има такава сила
и инерция? Как да спрем това отвратително групово поведение,
което не чувства състрадание за милионите избити в Ирак и Афганистан,
за да може корпоратокрацията да контролира енергийни
ресурси и продукцията на опиум, за да осъществява печалби на Уолстрийт.
Преди 1980 г. Афганистан е произвеждал 0% от световния опиум. След като
поддържаните от САЩ муджахидини спечелиха съветско-афганската война,
до 1986 г. страната произвежда 40% от световното предлагане на хероин.
До 1999 г. те вече произвеждат 80% от световното предлагане.
Но тогава се случва нещо неочаквано.
Талибаните идват на власт и до 2000 г. премахват по-голямата част
от опиумните полета. Производството пада от 3000 тона на 185 - 94% намаление.
На 9.09.2001 г. плановете за нахлуване в Афганистан са на бюрото
на президента Буш.
Два дни по късно те получиха своето извинение.
Днес производството на опиум в контролирания от САЩ Афганистан
достига 90% от предлагания в света хероин, рекордни добиви се постигат
всяка година.
Как да спрем една система на алчност и корупция,
която обрича бедното население на робство във фабриките за печалбата
на Мадисън авеню?
Или организира фалшифицирани терористични атаки с цел манипулация?
Или създава вградени модели за социална манипулация,
експлоатационни по природа?
Или систематично редуцира обществени свободи и нарушава човешки права,
за да предпази себе си от собствените си недостатъци.
Как да се справим с множеството скрити институции,
като Консулството за чуждестранни отношения, Трилатералната комисия
и Билдерберг групата и останалите недемократично избрани групировки,
които зад затворени врати заговорничат за контрола над политически,
финансови, социални и екологични елементи от нашия живот?
За да намерим отговора, първо трябва да намерим истинската причина.
Себичните, порочни групировки, опиращи се на печалби
и икономическа сила, не са причината за проблема.
Те са симптоми.
"Алчността и конкуренцията не са резултат от неизменни човешки нрави...
Алчността и страхът от оскъдица всъщност биват създавани и усилвани...
пряко следствие от което е, че трябва да се избиваме помежду си,
за да оцелеем.
- Бернар Лиетар, основател на валутната система на ЕС
Името ми е Жак Фреско.
Аз съм индустриален дизайнер и социален инженер.
Много съм заинтересован от обществото и създаването на стабилна система
за всички хора.
Преди всичко, думата "корупция" е монетарно изобретение -
отклонение в поведението,
поведение, вредно за добруването на хората.
Обаче говорим за човешко поведение, а човешкото поведение изглежда
се определя от околната среда.
Тоест, ако сте отгледани от индианци Семиноли и никога не сте виждали
нищо друго, щяхте да се придържате към тяхната ценностна система.
И това се отнася за нациите, за индивидите, за семействата.
Те се опитват да внушат на децата си своята вяра,
своята страна и да ги накарат да се почувстват като част от това.
И са установили общество, което те наричат установено.
Утвърдили са работеща гледна точка и се опитват да я запазят.
Само че всички общества всъщност се развиват, а не са установени.
И така, те се борят срещу новите идеи, които биха нарушили установения ред.
Правителствата се опитват да запазят това, което ги държи на власт.
Хората не са избирани на политически позиции,
за да променят нещата.
Те са поставени там да запазят нещата каквито са.
Виждате, че основата за корупция съществува в самото ни общество.
Нека се изясня. Всички нации са на практика опорочени,
защото подкрепят съществуващите институции.
Не искам да надценявам или омаловажавам някоя нация,
но комунизмът, социализмът, фашизмът, системата на свободния пазар
и всички други субкултури са еднакви.
Те всички са грешни.
Най-фундаменталната характеристика на нашите социални институции
е необходимостта от самосъхранение.
Дали имаме работа с корпорация, религия или правителство,
главният интерес е да се запази самата институция.
Например, последното нещо, което една петролна компания би искала,
е използването на енергия извън нейния контрол.
Това би направило компанията по-маловажна за обществото.
По същия начин Студената война и разпадът на Съветския съюз
беше в действителност начин да се запази и продължи
установената икономическа и световна хегемония на САЩ.
Така и религиите внушават на хората чувство за вина от естествените си
наклонности, като всяка претендира да предлага единствения път за спасение.
В сърцето на самосъхранението на институциите лежи монетарната система.
Защото парите осигуряват средствата за контрол и оцеляване.
Така както един бедняк е принуден да краде, за да оцелее,
също и за институциите е естествено да правят всичко възможно, за да печелят.
Поначало е трудно за базирани на печалба институции да се променят,
защото промяната заплашва не само оцеляването на големи групи хора,
а също и така желания материалистичен начин на живот,
свързан с влиянието и силата.
Следователно, парализиращата необходимост да се съхрани
дадена институция, независимо от социалното й значение,
е дълбоко залегнала в нуждата от пари, от печалба.
Начинът на мислене е: "Какво ще спечеля аз от това?"
Ако човек печели от продажбата на даден продукт,
то той ще се бори срещу съществуването на друг продукт,
заплашващ неговата институция.
Следователно хората не могат да бъдат честни и хората не се доверяват
един на друг. Ако някой ви каже: "Имам точно къщата, която търсите",
той е брокер.
Ако докторът ви каже: "Мисля, че трябва да ви извадим бъбрека",
не знам дали се опитва да си плати яхтата или наистина имам проблем.
В една монетарна система е трудно да се доверяваш на хората.
Ако влезете в магазина ми и ви кажа:
"Моите лампи са добри, но тези отсреща са по-добри",
няма да остана на пазара много дълго. Няма да стане.
Ако съм етичен, ще загубя.
Когато казваме, че индустрията се грижи за хората, това не е вярно.
Те не могат да си позволят да бъдат етични.
Значи вашата система не е създадена да служи за добруването на хората.
Ако още не схващате - нямаше да има износ на производство,
ако се интересуваха от хората. На индустрията не й пука.
Наемат хора, само защото работата още не е автоматизирана.
Не ми говорете за благоприличие и етика -
не можем да си го позволим и да останем в бизнеса.
Важно е да се подчертае, че независимо от социалната система -
дали ще е фашизъм, социализъм, капитализъм или комунизъм -
фундаменталният механизъм винаги са парите, трудът и конкуренцията.
В комунистически Китай няма по-малко капитализъм, отколкото в САЩ.
Разликата е в степента на намеса на правителството в предприятията.
Действителността е, че "монетаризмът", така да се каже, е истинският механизъм,
който движи интересите на всички държави на планетата.
Най-агресивният и следователно доминиращ вариант на монетаризма
е системата на свободното предприемачество.
Фундаменталната позиция, изложена от ранните икономисти на свободния пазар е,
че личният интерес и конкуренцията водят до обществен просперитет,
тъй като конкуренцията създава мотивация за хората да продължат напред.
Това, за което не се говори, е как икономика, базирана на конкуренцията,
води до стратегическа корупция, консолидация на властта и богатството,
социално разделение, технологична парализа, експлоатация на труда
и в крайна сметка скрита форма на държавна диктатура
от богатия елит.
Думата "порочност" често се дефинира като "морална извратеност".
Ако една компания изхвърля токсични отпадъци в океана, за да спести пари,
повечето хора смятат това за "порочно поведение".
По-деликатен пример -
когато "Уолмарт" отваря врати в малък град и изтиква малките предприятия
от бизнеса чрез конкуренция, засягаме една сива област.
Какво точно прави "Уолмарт" неправилно?
Защо трябва да им пука за кварталните магазинчета, които унищожават?
Друг деликатен пример,
когато някой бъде уволнен, защото нова машина може да го замени
и да върши същата работа с по-малко разходи,
хората обикновено приемат това като "начинът, по който стоят нещата",
без да виждат заложената нехуманност на това действие.
Факт е, че дали ще изхвърлят токсични отпадъци,
монополизират пазара или съкращават работна ръка,
мотивът е един и същ:
Печалба.
Това са различни степени на един и същ механизъм за самосъхранение,
който винаги поставя добруването на хората на второ място след печалбата.
Следователно порочността не е някакъв страничен продукт на монетаризма,
тя е неговата основа.
Повечето хора осъзнават тази тенденция в една или друга степен,
но мнозинството остават наивни за широките последствия
да имаме такъв егоистичен механизъм за водещ манталитет на обществото.
Вътрешни документи показват, че след като компанията категорично е знаела
че имат медикаменти, заразени със СПИН,
са ги изтеглили от пазара в САЩ,
и са ги продали във Франция, Европа, Азия и Латинска Америка.
Правителството на САЩ е позволило това да се случи.
FDA е позволило това да се случи, сега правителството си затваря очите.
Хиляди невинни болни от хемофилия са загинали от вируса на СПИН.
Компанията е знаела категорично, че медикаментът е заразен със СПИН,
продали са го, защото са искали да превърнат тази катастрофа в печалба.
Както виждате, порочността е вградена в системата.
Всички се лъжем един-друг
и не може да очаквате благоприличие от това.
Чувстват, че не знаят кого да изберат.
Те мислят в контекста на демокрацията,
която не е възможна в една икономика на монетаризма.
Ако имаш повече пари да рекламираш своята позиция,
позицията, която искаш във властта, това не е демокрация.
Това облагодетелства хората на високите етажи.
И винаги е диктатура на елита, на финансово заможните.
"Можем или да имаме демокрация в тази страна,
или да имаме голямо богатство, концентрирано в ръцете на малцина,
но не можем да имаме и двете." - Луис Брандис, Съдия от Върховния съд
Интересно е да забележим как привидно непознати личности
се издигат за кандидат-президенти, като с магическа пръчка.
И преди да се усетим, някак си сме оставени
да избираме измежду малка група изключително заможни хора,
които подозрително имат една и съща широка социална гледна точка.
Очевидно това е фарс. Хората от изборната листа са там,
защото предварително са избрани като приемливи
от установените финансови сили, които в действителност командват парада.
Много хора разбират тази илюзия за демокрация, но си мислят:
"Само ако можехме да издигнем нашите честни, етични политици на власт",
всичко щеше да бъде наред.
Тази идея, разбира се, изглежда логична
за нашия установен мироглед,
но за нещастие е още една заблуда.
Защото когато наистина се стигне до най-важното,
политическата институция и следователно самите политици,
нямат абсолютно никакво реално значение за начина,
по който функционират нашият свят и общество.
Политиците не могат да решават проблеми.
Те нямат технически способности. Те не знаят как да разрешават проблеми.
Даже и да бяха честни, те не знаят как да разрешават проблеми.
Техниците са тези, които изграждат обезсолителните станции.
Техниците ви дават електричество.
Те ви дават моторни превозни средства,
отопляват къщата и ви охлаждат през лятото.
Технологиите разрешават проблемите, а не политиката.
Политиците не могат да решават проблеми, те не са обучени да го правят.
Малцина в наши дни се замислят
какво в действителност прави живота им по-добър.
Парите? Очевидно не.
Парите не стават за ядене, не могат да се пъхнат в резервоара на колата.
Политиката? Политиците могат само да създават закони,
определят бюджети и обявяват война.
Религията? Естествено, че не. Религията не дава друго освен
неуловим емоционален комфорт на тези, които се нуждаят.
Истинският дар, който ние, като човешки същества притежаваме,
който единствен е виновен за всяко подобрение в нашия живот,
са технологиите.
Какво представляват технологиите? Това е моливът,
позволяващ идеи да се материализират на хартия.
Това е автомобилът, позволяващ ни да пътуваме по-бързо.
Технологията е чифт очила, връщащи зрението на нуждаещите се.
Приложената технология е просто продължение на човешките атрибути,
намалява човешките усилия, освобождава хората от досадни проблеми.
Какъв би бил животът ви днес без телефон
или електрическа печка, или компютър, или самолет?
Всичко във вашия дом, което приемате за даденост - от звънеца,
до масата, до миялната машина,
е технология, създадена от градивната научна изобретателност на техниците.
Не парите, политиката или религията.
Това са фалшиви институции.
А да пишеш до твоя конгресмен е фантастично.
Казват: "Пишете до вашия конгресмен, ако искате нещо да бъде направено".
Хората във Вашингтон би трябвало да са авангардът на технологиите.
Авангардът на човешкото познание, на борбата с престъпността.
Всички фактори, оформящи човешкото поведение.
Не трябва да пишете на вашия конгресмен.
Що за хора избират за тази работа?
Бъдещето ще е изпълнено с големи трудности...
А въпросът, който политиците си задават, е:
"Колко ще струва проектът?"
Въпросът не е: "Колко ще струва?".
Имаме ли ресурсите?
А ние имаме ресурсите днес да подслоним всички,
да построим болници по целия свят,
да построим училища по целия свят,
най-доброто оборудване за лаборатории, за обучение и медицински изследвания.
Виждате ли, ние имаме всичко това, но живеем в паричната система,
а в паричната система има печалба.
И кой е фундаменталният механизъм, направляващ печалбата
освен личния интерес?
Какво съдържа в себе си върхът на конкуренцията?
Висока ефективност и издръжливост?
Не. Това не е част от дизайна.
Нищо произведено в нашето печалбарско общество не е издръжливо или ефикасно,
иначе нямаше да има многомилионна индустрия за поддръжка на автомобили.
Нито пък средният живот на повечето електроника ще да бъде три месеца,
преди да остарее морално.
Дали е изобилието? Абсолютно не.
Изобилието, според законите за търсене и предлагане,
е всъщност нещо негативно.
Ако компания за диаманти намери 10 пъти нормалното количество диаманти
по време на сондиране, предлагането на диаманти се увеличава,
а цената и печалбата за един диамант пада.
Фактите са, че ефикасността, устойчивостта и изобилието
са врагове на печалбата.
С една дума,
механизмът на недостиг увеличава продажбите.
Какво е недостиг? Поддържането на висока цена на продукцията.
Забавянето на добива на петрол повишава цената.
Липсата на диаманти поддържа цената висока.
Диаманти се изгарят в мината "Кимбърли".
Те са направени от въглерод. Това поддържа цената висока.
Тогава какво означава за обществото, ако недостигът,
бил той естествен или манипулиран изкуствено,
е положително нещо за индустрията?
Това означава, че устойчивостта и изобилието абсолютно никога
няма да съществуват в такова общество.
Това е против самата природа на такава структура.
Следователно е невъзможно да имаме свят без война или бедност.
Невъзможно е постоянно да усъвършенстваме технологиите
до най-ефикасните и продуктивни нива.
И, което е най-страшното,
невъзможно е да се очаква човешките същества да се държат
по наистина етичен или приличен начин.
Хората използват думата "инстинкт", защото не могат да отчетат поведението.
Преценяват всичко със своята липса на познания, нали разбирате,
и казват неща като:
"Хората са устроени по определен начин и алчността е нещо естествено",
като че ли с години са размишлявали по въпроса.
А това не е по-естествено от носенето на дрехи.
Това, което искаме да постигнем, е да елиминираме
причините за проблемите.
Да елиминираме процесите,
които създават алчност, тесногръдие, предразсъдъци,
експлоатацията на хора от хора и елитизма.
Да елиминираме нуждата от затвори и помощи.
Винаги сме имали тези проблеми, защото винаги сме живели в недостиг,
и бартер, и парични системи, които произвеждат недостиг.
Ако изкореним причините, създаващи
така нареченото социално неприемливо поведение,
то няма да съществува. Някой пита: "Те не са ли вродени?" Не, не са!
Няма човешка природа, има човешко поведение,
и то винаги се е променяло в историята.
Не се раждате с тесногръдие и алчност, извратеност и омраза.
Попивате това от обществото.
Война, бедност, корупция, глад, мизерия, страдание -
няма да се променят при една парична система.
Тоест, ще има съвсем незначителна промяна.
Необходимо е реорганизирането на нашата култура,
нашите ценности, и трябва да е свързано с капацитета на ресурсите на Земята,
не нечие мнение или вижданията на някой политик
за това какъв трябва да бъде светът.
Или някое религиозно схващане за човешките дела.
За това става дума в Проекта "Венера".
Обществото, за което ще говорим,
е свободно от старите суеверия,
задържане, затвори, полиция, насилие и закони.
Всички закони ще изчезнат,
ще изчезнат и професиите, които вече не са валидни,
като стокови брокери, банкери, рекламни агенти.
Изчезват! Завинаги!
Защото вече не са необходими.
Когато осъзнаем, че технологиите,
създадени от човешката изобретателност,
освобождават човечеството и повишават стандарта ни на живот,
ще разберем, че най-важният приоритет, който можем да имаме,
е интелигентното управление на земните ресурси.
От тях черпим материалите, с които да продължим просперитета си.
Щом разберем това, ще видим,
че парите съществуват като бариера към тези ресурси,
защото на практика всичко има финансова стойност.
А защо са ни нужни пари да добиваме тези ресурси?
Заради реален или предполагаем недостиг.
Обикновено не плащаме за въздух и дъждовна вода,
защото те са в такова изобилие,
че да ги продаваме е безсмислено.
Тогава е логично да предположим,
че ако ресурсите и технологиите за създаването на всичко в нашите
общества като къщи, градове и транспорт, бяха в достатъчно изобилие,
нямаше да има нужда да се продава нищо.
Също така, ако автоматизацията и машините са достатъчно напреднали,
за да освободят хората от физическия труд,
няма да има причина да работите.
И с изчезването на тези социални аспекти,
не би имало нужда от пари въобще.
И остава най-важният въпрос: Имаме ли достатъчно ресурси на Земята
и технологично познание,
да създадем общество с такова изобилие,
че всичко, което имаме сега, да бъде достъпно без етикет с цена
и без нуждата от полагане на работа?
Да, имаме.
Имаме ресурсите и технологията да изпълним това като минимум
заедно с възможността да вдигнем стандарта на живот толкова много,
че хората от бъдещето ще гледат назад към днешната ни цивилизация
и ще се надсмиват колко примитивно и незряло е било обществото ни.
Проектът "Венера" предлага изцяло различна система,
съобразена с познанията на днешния ден.
Никога не сме поставяли пред учените проблема
как да се създаде общество, което да елиминира скучния и монотонен труд,
което да елиминира транспортните катастрофи,
което ще осигури на хората висок стандарт на живот,
което ще премахне отровите в храната ни,
ще ни даде нови източници на енергия, които да са чисти и ефективни.
Можем да направим това.
Ресурсно-базирана икономика (РБИ)
Главната разлика между РБИ и паричната система е,
че ресурсно-базираната икономика наистина е загрижена за хората
и тяхното добруване, докато паричната система е толкова изкривена,
че проблемите на хората са на второ място, ако са засегнати изобщо.
Произвежданите продукти са с цел изкарване на пари.
Ако има обществен проблем и не могат да се спечелят пари
от решаването му, значи няма да бъде решен.
Ресурсно-базираната икономика не се доближава до нищо, опитвано досега.
И с всичките технологии днес можем да създадем изобилие,
да подобрим начина на живот на всички. Изобилие по целия свят,
ако използваме технологиите разумно и пазим околната среда.
Това е много различна система
и е много трудно да се обсъжда,
защото обществото не е достатъчно добре информирано
за състоянието на технологиите.
Енергия
Днес не е необходимо да използваме изкопаеми горива.
Не е нужно да ползваме нищо, замърсяващо околната среда.
Съществуват много налични източници на енергия.
Алтернативните енергийни решения, прокарвани от властите, като водород,
биомаса и дори ядрена енергия, са силно неефективни, опасни
и съществуват само, за да продължат печелившите структури на индустрията.
Ако погледнем отвъд пропагандата и самообслужващите решения,
предлагани от енергийните компании,
ще открием привидно безкраен поток от чиста,
изобилна и възобновяема енергия за генериране на електричество.
Слънчевата и вятърната енергия са добре познати на обществото,
но потенциалът им остава неизразен.
Енергията, получавана от Слънцето,
е толкова изобилна, че един час светлина по пладне
съдържа повече енергия от консумацията на целия свят за година.
Ако можем да уловим една стотна от процента от тази енергия,
светът вече няма да има нужда от петрол, газ или нещо друго.
Въпросът не е в наличността, а в технологията за добиване.
А днес има много напреднали методи за постигане именно на това,
ако не ги спираше нуждата да се състезават за пазарен дял
с вече установените енергийни структури.
Стигаме до енергията на вятъра.
Вятърната енергия отдавна е смятана за слаба.
И поради зависимостта от местоположението - непрактична.
Това просто не е вярно.
Министерството на енергетиката на САЩ призна през 2007 г.,
че ако вятърът бъде напълно използван в едва 3 от 50-те американски щата,
може да захрани цялата нация.
Съществуват и по-непознатите енергии на вълните и приливите.
Приливната се получава от движението на приливите и отливите.
Инсталирането на турбини да уловят това движение ще генерира енергия.
Във Великобритания 42 обекта са отбелязани като подходящи.
Прогнозира се, че 34% от енергията там може да идва по този начин.
Енергията на вълните, която се получава от вълнението на океаните,
се оценява на световен потенциал от 80 000 терават/часа годишно.
Тоест 50% от енергийната консумация на планетата може да се получава
само от това.
Важно е да се подчертае, че приливната, вълновата, слънчевата и вятърната
енергия нямат практически никакъв разход на енергия за добив,
за разлика от въглища, петрол, газ, биомаса, водород и всички други.
В комбинация тези четири източника, ефикасно използвани от технологиите,
могат да захранват света завинаги.
Въпреки това, съществува друга форма на чиста, възобновима енергия,
която ги бие всичките. Геотермална енергия.
Геотермалната енергия използва т.нар. сондиране за топлина - обикновен процес,
използващ вода, който може да генерира огромни количества чиста енергия.
През 2006 г. доклад на Масачузетския Технологичен Институт
разкри, че 13 000 зетаджаула енергия са достъпни в момента
с възможност за лесен добив на 2000 от тях с подобрена технология.
Общата консумация на енергия на всички страни по света е около
половин зетаджаул годишно.
Това означава, че около 4000 години планетарна енергия може да се добива
само от този източник.
А когато осъзнаем, че земната топлина постоянно се подновява,
тази енергия реално е неограничена. Може да се използва вечно.
Тези енергийни източници са само част от наличната възобновима енергия
и с времето ще откриваме още.
Крайното заключение е, че имаме пълно изобилие от енергия без нуждата
от замърсяване, традиционно съхранение или дори цена!
Ами транспорта?
Основни начини на пътуване в нашите общества са с автомобил и самолет,
и двата изискващи изкопаеми горива.
В случая с автомобила, акумулаторната технология,
необходима за захранване на електрическа кола, развиваща над -100- км/ч
за повече от 320 км с едно зареждане, съществува от много години.
Но петролната индустрия притежава акумулаторните патенти
и ги ограничава, за да запази пазарен дял,
и поради политическия натиск от енергийната индустрия,
достъпността и -цената- на тази технология са ограничени.
Няма никаква друга причина освен порочния интерес за печалба,
всеки автомобил в света да не бъде
електрически и съвсем чист, с нулева нужда от бензин.
Колкото до самолетите, време е да осъзнаем,
че този начин на пътуване е неефективен, тромав,
бавен е и причинява прекалено много замърсяване.
Това е влак -Маглев.-
Задвижва се от магнити.
Напълно поддържан от магнитно поле
и изисква по-малко от 2% от енергията, необходима за пътуване със самолет.
Влакът няма колела и нищо не може да се износи.
Текущата максимална скорост на версии на тази технология,
използвани в Япония, е 580 км/час.
Тази версия на технологията обаче е много остаряла.
Организация, наречена ЕТ3, свързана с Проекта "Венера",
е изградила тръбна версия на Маглев, който пътува със скорост до 6400 км/час
в -неподвижна тръба без триене, която преминава над земята или под водата.-
Представете си пътуване от Лос Анджелис до Ню Йорк за обедната ви почивка
или от Вашингтон до Пекин за два часа.
Това е бъдещето на континенталното и междуконтиненталното пътуване.
Бързо, чисто и само с частица от енергията,
използвана днес за същото пътуване.
Всъщност с влаковете Маглев, с напредналите акумулаторни батерии
и с геотермалната енергия няма да има никаква причина
да горим изкопаеми горива изобщо.
И можем да направим това сега, ако не ни спираше парализиращата
структура на печалбите.
Работа
В момента Америка клони към фашизма.
Има склонност от доминиращата философия и религия
да издигат фашистки виждания.
Американската индустрия е на практика фашистка институция.
Ако не осъзнавате това - със започването на работното време,
навлизате в диктатура.
Внушава ни се да уважаваме труда.
А аз гледам на него като на платено робство.
Възпитани сте да вярвате, че трябва да изкарвате прехраната си с пот.
Това пречи на хората.
Да освободим хората от отегчителната, монотонна работа, която ги прави невежи.
Вие ги ограбвате.
В нашето общество, в ресурсно-базираната икономика,
машините освобождават хората.
Не можем да си го представим, защото никога не сме познавали подобен свят.
Автоматизация
Ако погледнем назад във времето, ще видим много ясен модел
на автоматизация, бавно заместваща човешкия труд.
От изчезването на човека в асансьора
до почти пълната автоматизация на автомобилен завод.
Факт е, че с развитието на технологиите нуждата от хора в производството
постоянно ще намалява. Това създава сериозен сблъсък,
който доказва грешността на трудовата система, базирана на пари.
Заетостта е в директна конкуренция с технологичното развитие.
И предвид фундаменталния приоритет на печалбата за индустрията
с времето хората постоянно ще бъдат заменяни от машини.
Щом индустрията въведе нова машина, вместо да намалят работния ден,
те съкращават работна ръка. Губите си работата и с право
се страхувате от машините.
В една високотехнологична РБИ
около 90% от всички професии в момента
могат да се изпълняват от машини.
Освобождавайки хората да живеят живот без слугуване.
Защото това е целта на самите технологии.
И с времето, посредством нанотехнологиите и други
напреднали форми на науката, не е преувеличено да си представим
дори сложни медицински процедури, изпълнявани от машини.
И, доколкото показва опитът, с по-голяма успеваемост от хората днес.
Пътят е ясен, но нашата монетарно-базирана структура,
която изисква труд, за да има приходи, спира прогреса.
Защото хората имат нужда от работа, за да оцелеят.
Изводът е, че тази система трябва да си отиде или никога
няма да се освободим и технологиите винаги ще са парализирани.
Имаме машини, които чистят канали и освобождават хората от тази работа.
Гледайте на машините като на продължение на човешките способности.
Още повече, много днешни професии просто няма да имат почва
за съществуване в една РБИ.
Всичко, свързано с управлението на пари, рекламата,
както и правосъдната система.
Без пари болшинството от престъпленията, извършвани днес, няма да се случват.
Почти всички форми на престъпление са последица от паричната система -
или пряко, или чрез неврози, породени от липса на финанси.
Следователно самите закони може някой ден да изчезнат.
Вместо табела: "Карайте внимателно, хлъзгав път",
сложете абразив на магистралата, за да не е хлъзгав пътят.
Когато някой кара пиян и колата криволичи по пътя,
има едно малко махало,
което се люлее напред-назад и дърпа колата обратно.
Не закон. Решение.
Сложете сонар и радар на автомобилите, за да не могат да се сблъскват.
Законите, направени от човека, са опити да се справим с проблеми
без да знаем решението - създаваме закон.
В САЩ, най-приватизираната, капиталистическа страна на планетата,
не бива да ни учудва, че имаме и най-голям брой затворници в света.
Нарастващ всяка година.
Статистически повечето от тези хора са необразовани
и произлизат от бедни общества на лишения.
Противно на пропагандата, именно условията на тяхната среда
ги тласкат към криминално и агресивно поведение.
Но обществото си затваря очите за този проблем.
Правната и наказателната система са още примери
как обществото ни избягва изследването на причините за нашето поведение.
Милиарди се харчат всяка година за затвори и полиция,
когато само частица от тези пари отива за програми за бедността -
една от най-основните величини, отговорни за престъпността по принцип.
И докато имаме икономическа система,
която предпочита и всъщност създава оскъдица и лишения,
престъпността няма да си отиде.
Мотивация
Ако хората имат достъп до неща от първа необходимост
без слугуване, дълг, бартер, търговия,
те биха се държали различно.
Искаме всичко това достъпно, без етикет за цена.
Добре, няма да имаме етикети с цена. Какво тогава ще мотивира хората?
Ако човек има всичко, което пожелае, просто ще си лежи на слънце.
Това е митът, който се поддържа.
Хората в нашата култура са научени да вярват,
че паричната система създава мотивация.
Ако имат достъп до благата, защо да вършат каквото и да било?
Биха си загубили мотивацията.
Това ви учат, за да поддържате паричната система.
Ако махнете парите от сценария,
ще има други мотиви, съвсем други мотиви.
Когато хората имат достъп до насъщните неща,
мотивацията им се променя.
Какво ще кажете за луната и звездите? Появяват се нови мотиви.
Ако нарисувате картина, която харесвате,
ще ви харесва да я подарите на други хора, не да я продавате.
Образование
Голяма част от образованието днес е всъщност произвеждането на човек
за дадена работа. Прекалено е специализирано. Няма обща култура.
Хората не знаят достатъчно за широк спектър от теми. Нямаше да може
да пратите хора на война, ако знаеха достатъчно за много неща.
Мисля, че образованието е повече зубрене,
не ги учат да решават проблеми.
Не им дават средствата, емоционално или в тяхната област,
за това как да мислят критично.
В една РБИ образованието би било много различно.
Главната грижа на нашето общество е умственото развитие
и да мотивираме всеки човек да достигне върховния си потенциал.
Нашата философия е - колкото са по-умни хората, по-богат е светът,
защото всеки допринася за цялото.
Колкото по-умни са вашите деца, толкова по-добър ще бъде моят живот.
Защото ще допринасят по-конструктивно към заобикалящата ни среда
и към моя живот. Защото всичко,
което създаваме в една РБИ,
се прилага в обществото, няма да има нищо, което да го спира.
Цивилизация
Патриотизъм, оръжия, армии, флот -
всичко това е знак, че още не сме цивилизовани.
Децата ще питат родителите си:
"Не видяхте ли необходимостта от машините?"
"Тате, не видяхте ли, че войната е неизбежна,
когато създавате недостиг?"
"Не е ли очевидно?" Естествено, детето би разбрало,
че вие сте марионетки - отгледани да служат
на установените институции.
Ние сме такова отвратително, болно общество,
че няма да ни пишат в учебниците по история.
Просто ще кажат, че големи нации са взимали земя от малки нации,
използвали са сила и насилие. Историята ще говори
за порочно поведение през времето до началото на цивилизования свят.
Тогава всички нации ще започнат да работят заедно.
Световно обединение, работа за общото благо на всички хора
и без никой да е подчинен на никого.
Без социално разделение - било то технически елитизъм
или някоя друга форма на елитизъм - изкоренени от лицето на Земята.
"Държавата" не прави нищо, защото няма "държава".
Системата, за която ви говоря -
глобална ресурсно-базирана икономика, не е перфектна,
просто е много по-добра от тази в момента.
Никога не можем да достигнем съвършенство.
"Страната ми е светът...
а религията ми е да върша добро."
- Томас Пейн 1737 - 1809 г.
Социалните ценности на обществото ни, изразяващи се във вечна война,
корупция, потискащи закони,
социално разделение, неадекватни суеверия,
екологично разрушение и деспотична, социално безразлична,
печалбарски ориентирана управляваща класа
основно са резултат на всеобщо невежество
към две от най-фундаменталните прозрения на хората за реалността.
Израстващият и симбиотичният аспект на природните закони.
Израстващата природа на реалността е,
че всички системи - дали познание,
общество, технологии, философия или която и да е друга -
оставени без външна намеса,
търпят плавна вечна промяна.
Това, което смятаме за обикновено днес,
като модерни комуникации и транспорт,
биха били немислими в древни времена.
Аналогично, бъдещето крие технологии,
реализации и социални структури,
които днес не можем да си представим.
Стигнали сме от алхимия до химия,
от геоцентрична Вселена до хелиоцентрична,
от вярване, че демони причиняват болестите,
до модерна медицина.
Това развитие не показва признаци да спре,
то е идеята, която ни поддържа
и ни води по безкрайния път на развитие и прогрес.
Статично, емпирично познание не съществува.
Трябва да разпознаем израстването
на всички системи.
Това означава, че трябва да сме отворени за нова информация,
дори ако тя заплашва текущата ни система от вярвания и следователно,
идентичността ни.
За жалост, днешното общество не осъзнава това,
а установените институции парализират растежа,
защитавайки остарели социални структури.
Същевременно, населението страда от страх от промяна.
Внушена им е статична идентичност
и оспорването на нечия ценностна система
обикновено води до обиди и изолация.
Да грешиш неправилно се асоциира с провал.
А всъщност доказаната грешка трябва да се празнува.
Тя издига човек до ново ниво на познание,
разширява възгледите.
Няма такова нещо като умно човешко същество,
просто въпрос на време е
текущите идеи да бъдат обновени, променени или изкоренени.
А тенденцията сляпо да се придържаме към система на вярвания,
да я пазим от нова, трансформираща информация,
не е нищо друго освен форма на интелектуален материализъм.
Паричната система увековечава този материализъм
не само чрез самосъхранителните си структури,
а и чрез безбройно многото хора,
на които е внушено сляпо и безмозъчно да поддържат тези структури,
превръщайки се в самозвани пазители на статуквото.
Овце без нужда от овчарско куче да ги контролира.
Те се контролират един друг, като изолират тези извън нормата.
Тенденцията да се съпротивляваме на промяната,
да поддържаме съществуващи институции в името на идентичност, комфорт,
сила и изгода е напълно нестабилна
и ще произвежда още повече небалансираност,
разделение, смущение
и неизбежно - унищожение.
Време е за промяна.
От ловци и събирачи към земеделската революция,
до индустриалната революция - моделът е ясен.
Време е за нова социална система, адекватна на разбиранията ни днес.
Монетарната система е продукт от период от време,
когато недостигът е бил реалност. Сега, в ерата на технологиите,
тя вече не е адекватна за обществото.
Изчезва заедно с извратеното поведение, което причинява.
Така и доминиращите мирогледи
като теистичната религия работят със същата социална неадекватност.
Ислямът, християнството, юдаизма, хиндуизма и всички други
съществуват като бариери за личното и социално развитие.
Всяка от тези групи поддържа един затворен мироглед.
И това крайно познание, което те проповядват,
просто не е възможно в една развиваща се вселена.
Но религията е успяла да потисне осъзнаването на това развитие
чрез внушаването на психологическата заблуда за вяра,
където логиката и новата информация се отхвърля
в полза на традиционализирани, остарели вярвания.
Концепцията за бог е всъщност метод
за обясняване природата на нещата.
В древни времена хората не са знаели достатъчно
за това как се формират нещата, как работи природата.
Затова си измислили собствени историйки,
и създали бог по свой образ и подобие.
Някой, който се гневи, когато хората не се държат прилично.
Той създава наводнения и земетресения
и казват, че е божията воля.
Бегъл поглед върху потиснатата история на религията
показва, че дори основните митове
са развиващи се кулминации, оформени под влиянието на времето.
Например, основна доктрина на християнството
е смъртта и възкресението на Христос.
Тази идея е толкова важна, че в самата Библия се казва:
"И ако Христа не бе възкръснал, то нашите проповеди са празни
и вашата вяра е празна."
Но е доста трудно да приемем буквално това твърдение,
не само защото няма исторически източник, потвърждаващ това
свръхестествено събитие в нецърковната история,
но и знанието за огромния брой предхристиянски спасители,
които също са умрели и възкръснали,
моментално поставя тази история в сферата на митовете и легендите.
Ранни църковни фигури като Тертулиян
са положили големи усилия да разбият такива асоциации,
претендирайки, че дяволът е причината за тези прилики.
От II век от н. е.:
"Дяволът, чиято работа е да изопачава истината,
имитира точните обстоятелства на Светите Тайнства.
Той кръщава своите последователи и обещава опрощение на греховете...
празнува предлагането на хляб и изписва символа на възкресението.
Нека тогава познаем лукавостта на дявола,
който копира някои неща от тези, които са свещени."
Което е обаче наистина жалко,
ако отхвърлим идеята, че митовете от християнството,
юдаизма, исляма и всички други са буквална история
и ги приемем за това, което в действителност са -
чисто алегорични изрази, извадени от множество вярвания,
виждаме, че всички религии делят обща нишка.
Този обединяващ императив трябва да бъде разпознат и оценен.
Религиозните вярвания са причинили повече разделение и конфликти
от всяка друга идеология.
Само християнството има повече от 34 000 различни подгрупи.
Библията е обект на интерпретация.
Като я четеш, си казваш:
"Мисля, че Исус е искал да каже това." "Мисля, че Йов е казал онова."
"О, не! Той е мислел това."
И така имате лутераните, адвентистите от седмия ден,
католиците, а разделената църква не е църква.
И тези думи за разделението,
което съществува при всички теистични религии,
ни водят до втория провал на осъзнаването.
Погрешното вярване в разделението
чрез отхвърляне на симбиотичната връзка на живота.
Освен осъзнаването, че всички естествени системи израстват
и всички идеи за реалността постоянно се развиват,
променят и дори изкореняват,
трябва също да разберем, че всички системи всъщност
са измислени фрагменти, просто в името на разговора.
Няма такова нещо като независимост в природата.
Цялата природа е унифицирана система от взаимозависими променливи,
едновременно причина и следствие, съществуващи като концентрирано цяло.
Не виждаме щепсела, свързващ ни с природата,
и ни изглежда, че сме свободни, разхождайки се наоколо.
Ако махнем кислорода, всички умираме моментално.
Премахваме растенията и умираме.
А без Слънцето всички растения загиват.
Значи сме свързани.
Трябва да вземем предвид цялото.
Това не е само човешко съществуване на тази планета, а всеобщо съществуване.
И знаем, че без растения и животни не можем да оцелеем.
Знаем, че не можем да оцелеем без четирите стихии, нали?
Тогава кога ще започнем да отчитаме всичко това?
Това значи да бъдеш успял.
Успехът зависи от това колко добре се свързваме с всичко около нас.
Добре ми е известно, че моят внук не може да се надява
да наследи един устойчив, мирен, стабилен, социално справедлив свят,
ако всяко дете, растящо днес
в Етиопия, Индонезия, Боливия, Палестина, Израел
няма същите очаквания.
Трябва да се грижим за цялото общество
или ще си имаме сериозни проблеми.
А сега трябва да видим, че целият свят е обществото.
И трябва всички да се грижим един за друг.
И това не е просто общество от човешки същества,
а общество от растения, животни и елементи.
И трябва наистина да осъзнаем това.
Това ще ни донесе и радост, и удоволствие.
Това липсва в живота ни в момента. Можете да го наречете духовност,
но фактите са, че радостта идва
от това блаженство на свързаност.
Това е духът на нашия бог. Това е тази част от нас,
която наистина чувства, и можете да го почувствате вътре във вас.
Това е онова страхотно, чудесно чувство и вие знаете, когато го усетите.
Не го получавате от парите, получавате го от връзката.
"И това ако не е заплаха за тази страна.
Как ще строим ядрени оръжия, нали се сещате?
Какво ще се случи с оръжейната индустрия
като осъзнаем, че сме едно цяло?
Ще се прецака икономиката. Икономиката, дето никаква я няма.
Т'ва ще е истински резил.
Вижда се защо правителството е в паника...
от идеята за безусловна любов."
"Вярвам, че голата истина и безусловната
любов ще имат последната дума накрая".
- д-р Мартин Лутър Кинг младши 1929 - 1968 г.
Когато разберем, че цялостта на личното ни съществуване
е изцяло зависима от цялостта на всичко друго в нашия свят,
тогава действително сме разбрали значението на безусловната любов.
Любовта е връзката, а гледайки на всичко като на теб
и на теб като всичко останало, не може да има никакви условности,
защото ние сме всичко едновременно.
Ако е истина, че всички идваме от центъра на звезда,
всеки атом във всеки от нас, значи ние всички сме едно.
Дори автомат за кола или цигарен фас на улицата
са направени от атоми, дошли от звезда.
Всички са били рециклирани хиляди пъти като мен и теб.
И следователно, това съм само аз.
От какво има да се страхуваме? От какво има нужда да се уединяваме?
Нищо. Няма от какво да ни е страх, защото всичко това сме ние.
Проблемът е, че сме били разделени с раждането
и с получаването на име и на идентичност.
Били сме отделени от единството и това експлоатира религията.
Това, че хората се нуждаят да са отново част от едно цяло.
И те експлоатират това. Наричат го бог,
казват, че има правила, а аз мисля, че е жестоко.
Мисля, че можеш да го правиш и без религия.
Чуждопланетен посетител, изследващ разликите в човешките общества,
би счел тези разлики за нищожни, сравнени с приликите.
Животът, миналото и бъдещето ни са свързани със Слънцето,
Луната и звездите. Ние, хората, сме видели атомите, които изграждат
цялата природа и силите, оформили света...
И ние - въплъщението на очите и ушите, и мислите,
и чувствата на космоса - започваме да се питаме за произхода си...
звезден прах, осмислящ звездите, организирани сборища от 10 милиарда
милиарда милиарда атома, осмислящи еволюцията в природата,
проследяващи тази дълга пътека, по-която е достигнало самосъзнанието
на тази планета Земя... Дългът ни е към вида и към планетата.
Задължението да оцелеем и да преуспеем дължим не само на себе си,
но и на този космос, древен и необятен, от който сме дошли.
Ние сме един вид. Ние сме звезден прах, жънещ звездна светлина.
- Карл Сейгън 1934 - 1996 г.
Време е да поискаме единството,
остарелите ни социални системи се разпаднаха,
и да работим за създаването на устойчиво,
глобално общество, което се грижи за всички
и всички са наистина свободни.
Вашите лични вярвания, каквито и да са,
са без значение, когато става дума за жизнени необходимости.
Всеки човек се ражда гол
и се нуждае от топлина, храна, вода, подслон.
Всичко друго е второстепенно.
Следователно, най-важният проблем в момента
е интелигентното управление на земните ресурси.
Това никога не може да се постигне в парична система,
тъй като преследването на печалба е преследване на личен интерес,
следователно дисбалансът е вроден.
Същевременно, политиците са безполезни.
Истинските ни проблеми са технически, не политически.
Още повече - идеологиите, разделящи човечеството,
като религията, имат нужда от силен отглас в обществото
във връзка с тяхната стойност, цел и социална значимост.
Да се надяваме, че с времето
религията ще загуби своя материализъм и суеверна основа
и ще се измести в полезната област на философията.
В действителност, обществото днес е наопаки,
с политиците постоянно говорещи за защита и сигурност,
вместо за съзидание, единство и прогрес.
Само САЩ харчи около $500 милиарда годишно за отбрана.
Това е достатъчно да изпратим всеки американски гимназист
в колеж за четири години.
През '40-те проектът "Манхатън"
създаде първото истинско оръжие за масово унищожение.
Тази програма ангажираше 130 000 души и огромни финансови разходи.
Представете си животът ни днес, ако тази група учени,
вместо да работи над начин за избиването на хора,
беше работила за създаването на устойчив, изобилен свят.
Животът днес би бил много, много различен, ако това беше тяхната цел.
Вместо оръжия за масово унищожение,
време е да отприщим нещо много по-мощно.
Оръжия за Масово Съзидание.
Истинската ни божественост е способността ни да създаваме.
Въоръжени със знанието за симбиозните връзки на живота
и направлявани от развиващата се природа на реалността,
няма нищо, което да не можем да извършим или постигнем.
Разбира се, срещаме сериозни трудности
под формата на установени властови структури,
които отказват да се променят.
В сърцето на тези структури е паричната система.
Както вече обяснихме, политиката на частичен резерв
е форма на робство чрез дълг,
където е буквално невъзможно за обществото да се освободи.
На свой ред капитализмът, под формата на свободна търговия,
използва дълга да зароби света и да манипулира държавите
в подчинение на шепа крупни политически и бизнес сили.
Освен тези очевидни неморалности,
самата система се базира на конкуренцията, което веднага изключва
възможността за широко сътрудничество за общото благо,
по този начин парализирайки всеки опит за истинска устойчивост на света.
Тези финансови и корпоративни структури днес са излишни
и трябва да ги надраснем.
Не бива да сме толкова наивни да мислим, че финансовият и бизнес елит
ще са съпричастни на тази идея, защото те ще изгубят сила и контрол.
Мирни и високо стратегически действия трябва да се предприемат.
Най-силният начин на действие е прост.
Трябва да променим поведението си, за да изместим структурата на властта
към народа.
Трябва да спрем да поддържаме системата.
Единственият начин да се промени установеният ред
е като откажем да участваме,
постоянно подчертавайки безкрайните му дефекти и порочности.
Те няма да се откажат от паричната система
в името на нашите идеи или препоръки.
Системата трябва да се провали
и хората трябва да изгубят доверие в избраните лидери.
Би било голяма повратна точка,
ако Проектът "Венера" бъде видян като алтернатива.
Ако не, страхувам се от последствията.
Тенденциите показват, че страната ни върви към банкрут.
Вероятно страната ще премине към военна диктатура,
за да предотврати бунтове и пълна социална разруха.
Щом САЩ колабира,
всички други култури ще претърпят подобни промени.
В момента световната финансова система е на ръба
на разруха поради собствените си недостатъци.
Регулаторът на валутата заяви през 2003 г.,
че лихвата по националния дълг на САЩ
няма да може да се изплаща след по-малко от 10 години.
Теоретично, това означава пълен банкрут за икономиката на САЩ
и последствията за света са огромни.
На свой ред паричната система с частичен резерв
достига своите теоретични граници на разширение
и банковите фалити, които наблюдаваме, са само началото.
Ето защо инфлацията скача до небето,
дълговете ни са на рекордни нива
и правителството и Фед наливат нови пари,
за да спасят разгнилата се система.
Единственият начин да поддържаме банките е да печатаме още пари.
Единственият начин да правим още пари е да създаваме повече дълг и инфлация.
Само въпрос на време е нещата да се преобърнат
и да няма кой да взима нови заеми,
докато задълженията растат и хората не могат да изплащат заемите си.
Тогава разширението на парите ще спре
и ще започне свиване от невиждан мащаб,
водейки до завършека на вековна пирамидална схема.
Това вече се случва.
Трябва да изобличим този финансов провал такъв, какъвто е,
да използваме слабостта му в наша полза.
Ето някои предложения: 1. Изобличете банковата измама.
"Ситибанк", "Джей Пи Moрган" и "Банк ъф Америка" са най-влиятелните
участници в корумпираната Система на Федералния резерв.
Време е да бойкотираме тези институции.
Ако имате банкова сметка или кредитна карта в някоя от тях,
прехвърлете парите си в друга банка.
Ако имате ипотека, рефинансирайте от друга банка.
Ако имате техни акции - продайте ги. Ако работите за тях - напуснете.
Този жест ще е израз на презрение към истинските сили
зад частния банков картел, известен като Федерален резерв.
И ще покаже измамата на самата банкова система.
2. Изключете тв-новините.
За информация търсете новите независими новинарски агенции в Интернет.
CNN, NBC, ABC, FOX и всички други
представят новините филтрирани, за да запазят статуквото.
С четири корпорации, притежаващи всички големи медии,
обективната информация е невъзможна. Това е красотата на Интернет.
И властта губи контрол поради този свободен поток на информация.
Трябва да пазим Интернет, защото това е нашето спасение в момента.
3. Не позволявайте вие,
член на семейството ви или ваш познат да влезе в армията.
Това е остаряла институция,
използвана в момента единствено за поддържане на ред,
който вече няма значение.
Войниците в Ирак работят за щатските корпорации, а не за народа.
Пропагандата ни убеждава, че войната е естествена
и армията е почитаема институция. Щом войната е естествена,
защо има по 18 самоубийства всеки ден
на американски ветерани с посттравматичен синдром?
Ако нашите военни - мъже и жени, са толкова на почит,
защо 25% от американските бездомници са ветерани от войните?
4. Не поддържайте енергийните компании.
Ако живеете в отдалечена къща, изключете се от мрежата.
Използвайте всички средства да направите дома си самоосигуряващ се
с чиста енергия.
Слънчева, вятърна и други възобновими източници на енергия
днес са на достъпни цени
и поради постоянно покачващите се цени на традиционните източници,
вероятно това е рентабилна инвестиция.
Ако шофирате, вземете възможно най-малката кола и обмислете
някоя от многото конверсионни технологии, с които колата ви да стане
хибрид, електрическа или да се движи с всичко друго освен установените горива.
5. Отхвърлете политическата система.
Тази илюзия за демокрация обижда интелигентността ни.
В една парична система няма такова нещо като истинска демокрация
и никога не е имало.
Имаме две политически партии, притежавани от същите корпоративни
лобисти, издигани са на постовете си от корпорациите,
с популярност, изкуствено представяна от техните медии.
В система на вродена корупция смяната на личния състав
на всеки няколко години има много малко значение.
Вместо да се преструвате, че политическата игра има някакво
значение, фокусирайте енергията си върху надмогването на тази провалена система.
6. Присъединете се към Движението.
Идете на www.thezeitgeistmovement.com
и помогнете да създадем най-голямото движение за социална промяна,
което светът някога е виждал.
Трябва да мобилизираме и образоваме всички
за вродената порочност на световната система
и за единственото истинско устойчиво решение -
обявяването на всички естествени ресурси на планетата
за общо наследство на всички хора,
и да информираме всички за истинското състояние на технологиите
и как всички можем да бъдем свободни, ако светът си съдейства,
вместо да воюва.
Изборът е във вас.
Можете да продължите да робувате на финансовата система
и да наблюдавате войните, депресиите и несправедливостта по света,
докато се упоявате с празни забавления и материалистични боклуци,
или да фокусирате енергията си върху истинска, значима, трайна,
цялостна промяна, която има реалистичната способност да поддържа
и освободи всички хора без изключение.
Но накрая, най-важната промяна
трябва да се случи в самите вас.
Истинската революция е революция на съзнанието
и всеки от нас първо трябва да елиминира
разделящия, материалистичен шум,
който ни е втълпен като истина,
докато откриваме, усилваме и се настройваме
към сигнала, идващ от истинската ни, емпирична цялост.
От вас зависи.
Това, което се опитваме във всички разговори и дискусии тук,
е да видим не можем ли да постигнем радикална трансформация на ума.
Не да приемаме нещата такива, каквито са...
а да ги разберем, да вникнем в тях, да ги изучим,
да отдадем сърцето и ума си, всичко, което имаме, за да открием
различен начин на живот.
Но това зависи от вас, а не от някой друг.
Защото в това няма учител, няма ученик,
няма лидер,
няма гуру,
няма майстор, няма спасител.
Вие сами сте учителят и ученикът, вие сте майсторът, вие сте гуруто,
вие сте лидерът, вие сте всичко!
И да разберем означава да променим.
Присъединете се: www.TheZeitgeistMovement.com
www.TheZeitgeistMovement.bg