Tip:
Highlight text to annotate it
X
Казвам се Джон Гробърг.
Родих се по време на голямата депресия в Айдахо
Презимето ми е Халброк, което е моминското име на майка ми.
Родителите ми, дадоха това име на всичките седем момчета...
...от които аз съм най-големия.
Бяхме бедни, но живеехме щастливо, Правехме огромни количества...
..домашен хляб и семейна музика.
Баща ми беше брокер...и виден демократ...
...което показваше, че той беше единствения демократ в Айдахо.
Веднъж президента, Хари Труман посети града ни...за предизборната си кампания...
...баща ми, беше избран да го посрещне.
Президенатът Труман се справяше най-добре от всички в рода Гробърг, тази година..
Аз отидох в първоначално училище, намиращо се на едно малко местенце.
Една сутрин нашата директорка, Г-ца Бъркър...събра всички нас отпред.
Тя ни каза, че нещо ужасно се е случило... на място, наречено Хирошима, Япония...
...и ни помоли за минута мълчание.
Всичко, което знаех за Япония беше, че водим война с тях
И досега, стоейки пред училището изпитвам нещо към тях.
По-късно в моя живот, щях да изпитам нещо още по-дълбоко кам други хора...
...в далечна земя.
По истински случай
- Извинете! - Хайде, хора!
- Какво правите? Това съм аз! Стига! - Съжалявам!
Ще взема това.
Не мога да повярвам, Джон Гробърг! - Какво искаш да кажеш? С него имаме среща!
- Свърши ти срещата с него! Е, какво? Трябва да дойда на танците сама, защото...ти свириш в група? Какво?
Можеш да дойдеш с когото си поискаш, стига след това да си тръгнеш с мен.
- Наистина ли? - Да. Хайде, искам да ти покажа нещо.
Хайде, последвай ме!
- Точно като рая е. - Харесва ли ти? Цялото е твое.
Направих го специално. Луната също.
Сядай, искам да ти покажа нещо.
Погледни във водата, и ми кажи какво виждаш.
- Виждам луната. - Погледни отново.
Виждам... себе си в луната.
Точно така.
Ти си в светлината на луната.
Знаеш ли, какво разстояние изминава тази светлина, за да те освети?
Предполагам не.
147.680.000 километра. Oгромно е.
- Знаеш ли, какво още? - Какво.
Мисля, че беше на пътешествие.
- Знаеш ли, какво аз си мисля? - Какво?
Мисля, че прекалено много разсъждаваш.
Може би е така.
Където и де ме пратят,
винаги ще сме под една и съща луна.
Айдахо Три месеца по-късно
"Повикани сте на мисия от хората в кралството на..."
"Тонга!" Отиваш в Тонга!
Тонга?
Почакайте малко... Къде се намира Тонга?
- Джон! Погледни натук! - Реч!
- Да, нека чуем реч, Делбърт. - Давай, татко.
Аз... не съм се подготвил... не знаех, как да го направя.
През целият си живот мислех, че Господ обича света, защото му даде Сина си.
Мислех, че зная какво означава това...
Но, не съм знаел.
Не познавам, никой в Тонга, толкова добре...
... за да пратя там сина си. Но предполагам, Господ познава.
Повтаряй си го в трудните моменти, колко много Господ обича, неговите деца.
Чуй се само, все едно знаеш нещо...!
Всички да се качват!
- Обичам те, татко. - И аз те обичам, синко.
Обичам те, мамо.
Не се прибирай, синко. Не се прибирай по-роно.
Три пъти "ура" за Джон Гробърг!
"Скъпа Джиин, не се притеснявай, че не успя да дойдеш на сбогуването.
Не ми се искаше, да те карам да плачеш и да правиш разни физиономии.
И ако не заплачеше, това щеше да е по-лошо.
Бяха останали само седем мисионери на лодката.
Останалите се отправиха към Австралия или Нова Зеландия.
Трябваше да се срещна с гловокомандващия на Самоанската мисияна на пристанището...
... той трябваше да ме прехвърли на друга лодка за Тонга.
Предполагам, той не е знаел, че трябва да дойда, защото не се появи.
След няколко седмици, най-накрая го намерих ..настани ме на лодка плаваща за Фиджи...
...където, по неговите думи, трябваше да хвана друга лодка за Тонга.
Също така ми каза, че ще има двама мисионери,които ще ме чакат на пристанището. "
Слизай от лодката, приятел! Пътуването ти свършва тук!
- Стой на място! Ти не си в списъка ни! - Плюя на тъпия ти списък! Момчето слиза!
- Ще го арестувам! - Това си е негов проблем!
- Луд човек! - Отстъпи от талпата, приятел,или аз ще те бутна!
Арестуван си.
Елдър Лой Армстронг?
"Мисионерите във Фиджи ми намериха работа, на товарен караб плаващ за Тонга....
Делях една каюта с момче на име Шуиди...
...който ми обеща момиче на всяко пристанище, ако напусна мисията...и остана на лодката.
Казах му, че едно момиче ми стига. Мисля, че загубих уважението му, от момента в който казах това.
Кагато най-после пристигнах в Тонга, беше по работа, както винаги.
Никой не предполагаше, че ще пристигна.Но мисля, че е станало дума, за момче от Айдахо, което ще идва...
...стоейки на пристанището, внезапно... "
- Гробърг? Елдър Джон Гробърг? - Да, сър.
Молих се дълго за твоето прехвърляне. Мисля, че имам местенце, точно за теб.
- Нютопупапу. - Ново какво?
Това е малък острав, намиращ се на 1300 километра от тук.
Там няма бели и никой си няма понятие от Английски.
- Звучи страхотно. - Имаш две задачи:
Да научиш езика и да построиш кралство. Някакви въпроси?
Не. Тоест, да. Кой ще ми прави компания?
Феки!
Феки, искам да се запознаеш с новия си приятел, Елдър Гробърг.
Добре дошъл, Колипоки! Молех се за теб.
"Най-трудната част от моето пътуване, беше осемдневното плаване до острова.
Морето беше бурно, а лодката твърде малка.
Хванах морска болест още в началото и през цялото пътуване, ми се искаше да умра. "
Колипоки?
Колипоки, стигнахме острова! Пътуването приключи. Да вървим!
"Наричахаме Колипаки, защото не можеха да произнасят Гробърг тук.
Някой ден, вероятно ще разбера, че означава "бял със слаб стомах."
Мислиш ли, че ще има кой да ни посрещне?
Елдър Джон Гробърг. Блогодаря Ви, че дойдохте да ме посрещнете.
Какво им става?
- Какво казват? - Казват, че си бял и нежен. Мисля, че са прави.
Ела.
Ще има ли парти по повод идването ни? Президента на областта?
Добре, ти почакай тук. Ще отида да ги намеря.
Това...е много добро.
Не си чувствам езика.
Довечера ща отпразнуваме пристигането...
...на нашия бял брат, Колипоки...
...който дойде, като Божи пратеник на нашия малък остров.
Той иска да знае, дали имаш нещо да кажеш.
Трябва да отида до тоалетната!
Трябва да пусне една вода.
Белушко трябва да пишка!
Мисля, че и те трябва да отидат.
Нямам търпение да видя, какво ще стане, кагото се къпя?
Феки... Фекиииии...
"Скъпа Джиин, надявам се всичко да е наред с твоето завръщане в САЩ.
Всико е наред, тук в Тонга..
Острава е наистина красив, но много малък.
Всики са свързани по между си, и няколко, които може би ни слушат...
...вече принадлежат към друга църква. Техният министър, ги е предупредил да не ни се подчиняват...
...което е смешно, защото аз така или иначе не мога да говоря езика им.
Командира ми каза, че моята мисия е да науча езика и да построя църква.
За сега, не се справям много добре
Лодката с пощата, пристига само веднъж месечно...
...и те мислят, че търся писма от теб, а аз търся спрея против комари, който командира обеща да ми изпрати.
Те имат болест предаваща се от комари, наречена слонска болест.
Ще продължаваш ли да ме обичаш, ако се прибера, изглеждаш като слон?
Стига толкова съм говорил за мен. Разкажи ми нещо за теб. Какво ще правиш за Коледа?
Как вървят финалите? Папита ли те Едуард, да се омъжиш за него, вече?
Ако е така, мисли за мисионера в Тонга...
...който се опитва да се прибере у дома, без да изглежда като слон.
Обичам те, знаеш го. Пиши ми. Джон.
Президента на областта, иска да говориш с жителите, този Вторник.
Как ще говоря, като не знам езика?!
Каза, че ще се молим за теб.
Ще чуем реч, изнесена от нашия брат, Колипоки.
Ще я чуем сега от Елдър Колипоки.
Каквото и да каже...
...кимайте с глава...
... и се правете на заинтерсовани.
Ще бъде страхотна реч.
Аз...
...съм много благодарен...
... да стоя преди вас днес.
Откакто съм малко момче...
... исках като порасна да служа като господар...
...на клозет в двора.
И предполагам, това е съобщението ми към вас днес.
Защо господаря е избрал да прати.... кенеф за двора...
...чак от далечна Америка... кагото всеки един от вас...
...е способен да си напарви.
... кенеф в двора.
Какво казах?
Елдър кенефа!
Да не би, да съм казал това?
Тишина!
Дръжте се добре с Елдър!
Лодката пристига. Ще има поща.
Колипоки!
Колипоки!
Колипоки...
В началото Господ създаде Рая и Земята.
Господ каза: "Нека бъде светлина". И стана светло.
Господ видя светлината, това беше добре.
И Господ, раздели мрака от светлината.
Скъпи Джон, това е четвъртото писмо, което ти пращам, а ти все още не си ми отговорил.
Надявам се, да получа стотици писма от теб, скоро
Също така се надявам и моля, всичко де е наред с теб
Помниш ли, Едуард? Той ми предложи, миналата седмица.
Казах му, че трябва да си помисля, защото с теб имаме уговорка...
... но мисля, че нямам представа, каква е точно тази уговорка.
Посещавам нашето място, за да размишлявам за нас. Луната свети.
Помня какво ми каза: "Където и да се намираме луната, ще бъде винаги една и съща над нас".
Ако мога да се доближа до теб само за миг, това ще стане, ако рая ни свърже.
Липстваш ми. Гледайки в небето. Липстваш ми
Колипоки! Събуди се!
Здрасти, човече.
Къде беше през последните, четири дни?
Колипоки, уплаши ме.
Толкова съм гладен, че мога да изям три прасета.
Печени или варени?
Ти ги заколи, аз ще си ги оправя.
Колко добре говориш. Хайде.
Да вървим на работа.
Нека забавата започне!
Скъпа Джиин, имам напредък с езика. -
И работата върви много по-добре.
Преподаваме на млад мъж на име Фину, който силно се интересува от Евангилието.
Той може вече да се покръсти, но родотелите му няма да позволят това.
Той и няколко от селяните, ни помогнаха да си построим къща.
Беше доста работа...
но най-сложната част беше, да изгоним предишните обитатели.
Браво! Справихме се! Какво ще кажете?
Дом, мил дом.
Плачат за смъртта.
Някой е починал. Те го оплакват, чрез ритуал.
От всички творения на Господ, Неговите децата (хората) са най-великите.
Фифита! Махни се!
Готов ли е пудинга?
- Професионален опечален? - Да.
- Как тя ще си плати? - Място на което да се настани. Храна за ядене.
Най-добрия дар, който можеш да донесеш на погребение в Тога...
... е торба брашно или дебело прасе.
Феки, защо си толкова...
Защо ми вярваш толкова много?
А защо да не ти вярвам?
Дошъл си от толкова далеч, за да ни преподаваш, това което казваш, трябва да е истина.
- Ако те лъжа? - Няма да излъжеш, Колипоки.
Но, ако го направя?
Значи си дошъл от толкова далеч, само за да излъжеш.
Когато бях малък, баща ми беше пияница.
Биеше майка ми.
Не бях достатъчно силен, за да го спра.
Мисионерите дойдоха и му показаха истината.
Само истината беше толкова силна.
Един ден отидох да им благодаря за помоща им.
Казаха ми, че другите мисионери, които се жертват много повече.
Те умират от малария.
Оставят семействата си...
...прекосяват морето, за да проповядват Божието слово.
Застават на колите и крещят: "Да живее Израел".
Всеки път, когато видех татко, след това и той не беше пил...
...мислех за едно и също: "Да живее Израел".
Мисля си това всеки път, когато те чуя да преподаваш.
- Да живее? - Да живее!
- Да живее Израел! - Да живее Израел!
Колипоки!
Колипоки!
Падна от дървото и си удари главата в земята.
Вземи го. Благослови го. Върни ми го.
Хан...
...мъртав е.
Дали е мъртав или не, не знам.
Това, което знам е че го искам обартно. И само ти имаш силата да го направиш.
Лошият въздух излиза, влиза Чистия.
Лошият въздух излиза, влиза чистия.
Лошият въздух излиза, влиза... чистия.
Лошият въздух излиза, влиза чистия.
Лошият въздух излиза, влиза чистия...
Къде се намирам?
- Нука...! - Ето сина ти. Той е добре.
Блогодаря ти, Колипоки. Знаех си, че ще успеш.
- Нищо не съм направил. - Татко?
Синът ми.
Скъпа Джиин, много неща се случиха на нашия малък остров.
Феки и аз вярвахме, че Господ е излекувал момчето, целия остров беше съгласен с нас./i>
Смятам, че сега ни приемат по-добре.
Преподаваме на много хубаво семейство и все още работим с Финау.
Нашите уроци се основават на вярата.
Давам им перла, като част от урока.
Освен върху езика, ще се радваш да научиш, че работя много здраво върхо моето уригване.
Имат добрия маниер, да ти носят месо след всяко уригване.
А, мислех през всичките тези години, че съм бил груб, догато правех това.
Значи, Едуард ти е предложил. Каква изненада.
Добре е, че си му казала за уговорката ни, защото до колкото аз си спомням...
... ще си все още лудо влюбена в мен две години и половина...
... след това когато се върна, ще се оженим и ще заживеем щастливо.
Сериозно Джиин, мисля че този остров е най-красивото местенце на земята.
И това, което ще го направи още по красив, би било твоето присъствие тук.
Един ден са надявам, да вървим по пясъка заедно.
До тогава... обичам те, Джон
- Какво има? - Краката ми.
- Да не си спал с отвити крака? - не помня.
- Беше горещо. - Казах ти, никога да не спиш с отвити крака.
- Плъховете ще дойдат, да ти изядат петите. - Какво?!
Почакай тук.
Разбира се, ще чакам тук, кървящ до смърт.
- Какво?! - Краката ти трябва да изсъхнат.
Можем да ползваме горещ нож или слънцето.
На тук, слънцето е най-силно.
Скъпи Джон, радвам се да разбера, че всико е наред с теб.
Мерси, че сподели твоята представа за уговорката ни.
Колкото до моята представа...
... не мисля, че виждам нещата толкова ясно, колкото теб.
Отказах на Едуард. Беше доста разтроен.
Дойде пак седмица по-късно и пак ми предложи, аз му казах че пак трябва да помисля.
Трудно ми е да се надявам за нас, когато ти си толкова делеч.
Какво ще стане, ако аз се разболея от слонска болест, докато те няма?
И какво ще стане, ако аз отказвам на всеки, който ми предлага,
а ти се завърнеш у дома, с някоя принцеса от Тонга?
Не трябва да мислиш за мен, точно сега. Трябва да мислиш за хората от Тонга.
Трябва да им служиш с цялото си сърце, но все пак да отделяш малко време и за мен.
Мисля, че те обичам. Мисля, че ще откажа на Едуард.
Ако пък не, определено ще те поканя на свадбата ми. С обич, Джиин.
- Аси? - Да, Колипоки?
Дъщеря ти Мейли... Защо е толкова тиха?
Тя не ми е дъщеря.
Майка и беше лоша жена,
която избяга с мъжа ми, преди той да се покръсти.
Взех я при себе си и се опитах да я обикна.
Но, острова е прекелено малко място, за да избягаш от корените си.
Тя се измъчва вътрешно, заради греховете на баща и.
Колипоки, презедента каза на хората, че това което се случи с краката ти е наказание от Бога,
заради това, че проповядваш погрешната вяра. Трябва да имаш вяра, сега. Моли се за краката си.
След три дни, ще им дакажем, че са грешали.
Скъпа Джиин, най-после намерих начин да спрем опитите на Едуард.
Прати го със следващата лодка за Тонга. Подготвил съм нещо специално за него.
Днес ще ви научим за отношението на Господ спрямо щастието.
Какво има?
Министърът ни каза, да спрем с уроците, които ти даваш.
Но, няма проблем, защото ще продължим да те хараним.
Не трябва ли, да кажем молитвата, първо?
Добре, става ли аз да я кажа?
Блогодарим ти Боже, за това чудесно семейство.
Блогодарим ти за всичките си молитви, особено...
... за щастието, което даваш на Твоите деца.
Благодарим Ти за Твоя син, Исус Христос...
... който живя и почина, показвайки ни, че един ден всички ще дойдем при Теб.
Благодарим Ти, за щастието....
... поради, което нашите семейства, могат да живеят заедно завинаги.
Благодарим Ти за цялото това щастие,
и за това семейсто, което приготви това невероятно месо.
В името на Исус Христос, амин.
- Пропуснете октоподите. - Това беше страхотна молитва, Колипоки.
Следващият път, аз ще я кажа!
Благодаря за вечерята.
Поне знам, че на един от нас му е харесало.
- Много добре, Колипоки. - По-добре късно, отколкото никога, нали?
Оставете ги!
Томаси?
Защо ни помогна?
Преди много години, бях сираче на голям остров.
Мисионери, като теб се погрижиха за мен. Записаха ме в училище.
Бяха добри с мен.
След това се преместих тук. Където няма мисионери...
... за това и забравих за църквата.
До тази вечер, когато министъра ни накара да заловим мисионера.
И аз си спомних нещо: И аз съм такав.
За Томаси. Мисионера.
Една година на острова
- Готов? - Да, да вървим.
- Кой иска да си направим пикник? - Всички отзад!
Ноли!
Помогни ми, Елдър!
Изкълчих си глезена.
Боже... Това никога нямаше, да се случи в Айдахо!
Ела с мен.
- Не мога да направя тава. - но, мислех че ме харесваш.
- Харесвам те, просто... - Тогава, защо ми отказаш?
- Не съм ли красива? - Доста си хубава...
Тогава, ела. Нека правим любов.
Ела с мен на плажа, там ще говорим за любов.
- Любов, която е вечна. - Ще говорим за любов?
Да, за истинската любов. Която е повече от това.
Чакай! Изчакай ме!
Скъпи, Джон. Вчера отидох на пикник, заедно с Едуард.
Той се опита да ме съблазни.
Късметлия си, че не трябва да се тревожиш, за такива неща.
Томаси?
Томаси? Тук сме, за да те отведем на църква.
Мисионери... Дойдохте да ме покръстите ли?
Да... нещо подобно.
- Няма повече пудинг. - Да, забелязах.
Тогава, какво?
Какво не е наред, Ноли? Какво те тревожи?
Каза, че ни обичаш и се опита да ни помагаш,
но си мислиш, че си твърде добър за моята дъщеря. Не е ли, достатъчно красива за теб?
Дъщеря ти е много красива.
Мъжът ми, ти предложи стотици хектара от най-добрата ни земя.
Предложих ме ти дъщеря си, а ти продължаваш да се дърпаш.
Какво искаш?
По-добро предложение, няма да се наложи да живееш с дъщеря ни или да живееш на острова.
Просто ни дари с здраво, бяло момченце. И ние няма да ти досаждаме повече.
Определено не може да си такъв егоист, да не го направиш за нас.
- Е...определено няма значение... - Какво е тогава? Това, че сме мургави?
- Харесва ми това, че сте мургави. - Толкава ли си богат, че не можеш да го споделиш с нас?
- Не е толкова просто. - Нито пък е толкова сложно.
Аз... не мога да го направя, докато не се омъжа.
И не мога да се омъжа, докато съм, все още мисионер.
Взе ми си почивен ден. Няма човек на този остров, който да не направи всичко...
... за да прекара един час с моята дъщеря.
Да. И поради тази причина, тя трябва да се пази.
Да пази най-хубавото нещо за мъжа, който ще я обича. Погледни това.
Това е снимка на моята голяма любов.
Ние искаме да се омъжим, когато аз се върна у дома.
Затова си обещахме, да се пазим един за друг.
- Виждаш ли, колко е красива? - Наистина е много красива.
Тя ми даде обещение.
Мислиш ли, че аз трябва да наруша моето обещение към нея?
Колипоки...
Спази си обещението. Върви сега.
Благодаря ти, че ми каза. Няма да ти досаждам повече.
Риба за закуска! Както ви обещах!
- Финау! - Идваме!
Махнете си ръцете от него!
Хайде! Хайде!
- Красива бяла лодка. - От Нова Зеландия!
Лодка е.
Имаме стая за трима!
Моля ви, тези мъже няма, какво да ви дадат!
Ванела, върни се!
Моля ви, стига вече! Тези мъже взеха всико, не върнаха нещо в замяна.
Боже мой.
Меле.. не го прави. Бил съм там, където отиваш. Това е тъмно място.
Разкарай се, старче...!
Меле... забрави за мен и моите грехове, имай по-добър живот от мен.
Меле!
Лавания Софили Нахао, с провомощията даде ни ми от Исус Христос, те кръщвам...
... в името на отца и сина и светия дух. Амин.
Мисионерите, синко. Те са тук, нали това искаше.
Той има тетанус. Можем да се помолим за него.
- Няма да проповядваш твоите молитви в тази къща. - Момчето умира. Само това, ще помогне.
Виждам... светлината.
Светлината? Виждаш светлината?
Отиди към нея, Финау. Посрещни светлината.
Идва... към мен.
Не...
- Трябва да вървим. - Но ние, туко що дойдохме.
- Вятъра е силен. - Той винаги е силен.
Трябва да немерим място, да се скрием. Да вървим.
Момичето ми... трябва да го намеря!
Лита! Лита!
Внимавай!
Лита! Къде си?
Лита! Къде си?
Лита!
Ето я там!
Да тръгваме, Лита!
Давай! Не спирай!
Внимавай!
Влизай...!
Меле...
Справя ли сме се с това и преди, ще се справим и сега.
Съберете всички паднали плодове, съберете семето от земята.
- Какво е станало с телеграфа? - Бурята го е счупила.
Лодките ще пристигнат след две седмици. Трябва да разпределяме внимателно храната.
- Министре, ще кажете ли молитва? - Несъмнено.
Господи, дойдохме преди теб на този остров, молейки се да не ни накажеш.
Ние сме малко, но сме силни. Обичаме те.
Благодарни сме на това, че много от нас оцеляха на тази буря.
знаем, че бурята беше породена от ярост, от някъде другаде,
ще се молим за тези по пътя,
които са били изхвърлени от вълните на морето.
Моля ти се, грижи се за тях, така както се грижиш за нас. Амин.
Лодката се е разбила. Трябва да дойдете! Бързо!
Меле...?
Слава Богу, Меле!
В името на Исус Христос, амин.
Разрязвам го, ти си избери.
- Хайде де. Взе по-малкото. - Защото съм по-малък.
- Искаш ли? - Не, благодаря.
Мислиш ли, ча лодката ще е тук след две седмици?
Нямам представа, Колипоки.
Четири седмици след бурята
Все още няма лодка, нито пък риба.
Водата в лагуната е ужасна.
- Готов ли си за обяд? - Да.
По-добре малко, отколкото нищо.
Скъпи, Джон.
изминаха шест седмици от последното ти писмо,
мразя да го отбелязвам, но се тревожа.
След всичко, което ми каза за Феки, знам че си в добри ръце.
Надявам се че се грижи добре за теб.
Осем седмици след бурята Скъпа, джиин.
Не знам, дили ще съм жив, когато получиш това писмо.
Силите ми изчезват, постоянно си представям, че се нимирам на друго мясото.
Красиво място и се уверих, че дили ще живея или умра, няма голямо значение.
Единственото нещо, за което съжалявам е че ти не си тук с мен.
Ще умра със спомена за теб...
...за да бъде ясно, че ние никога няма да се разделим.
Разбира се, все още не си се омъжила за Едуард.
Джиин, научих неща през последните няколко седмици, които са трудни за обяснение.
Има връзка между Рая и Земята.
Намирането на тази връзка, придава смисъл на всичко, включително и на смъртта.
Липсата прави всичко безсмислено, включително и живота.
Моля те, направи всичко възможно, за да успокоиш мама и татко.
Сега започвам да разбирам любовта на родителя към детето му.
Скъпи Джон, изминаха три месеца, откакто аз или твоите родители сме чули нещо за теб.
Добре ли си?
- Какво виждаш? - Виждам... виждам светлината.
Върви към нея, Джон. Посрещни светлината.
Идва към мен.
Колипоки.
Искам да вземеш това. Аз съм вече стар и скоро ще умра.
Тази буря ме нарани. Но ти си млад и има още живот пред теб.
Моля те, изяж моето сладко и живей.
Прости ми за моите постъпки спрямо теб.
Не те познавах. Бях уплашен.
От всички твоерния на Господ, хората са най-великото.
Ти служиш на тези хора с цялото си сърце.
Колипоки... Колипоки...!
Идва лодка. Спасени сме. Да вървим!
Ти тръгвай. Аз оставам тук.
Отивам да ти донеса храна.
Има нов командир.
Той иска аз да бъда областния президент.
Иска да основа училище, да започна да проповядвам и да му кажа двама помощници, с който ще работя,
а за теб...
да се връщам в строителството?
Сбогом.
- Трудно е да те напусна, братко. - Да така е.
Имам подарък за теб.
Перлата на Финау... трябва да я пазиш, за да си го спомняш.
- Не, ти трябва да я пазиш, за да си спомняш мен. - Не, беше достатъчно това, че се жертва за мен.
Трябва да тръгвам, Колипоки.
Ще построя много църкви. Където ти, ще можеш да проповядваш, Колипоки.
Да живее Израел!
Да живее Израел!
Така, защо продължавам да чувам за кражбата на косовови орехи?
Момичета? Разврат?
Вие сте моите помощници, да ги преброим заедно.
- Те имат привилегиите да са по-горе от нас. - Какви привилегии?
- Твоя съсед има кокосови орехи... - Жена му.
- Не са обвързани с църквата! - Така стават нещата тук.
Аз отглеждам кокосови орехи, за да мога да изхраня семейстовто си, продавам на висока цена,
За да съм сигурен в това, карам дъщеря ми да посещева губернатора веднъж седмично.
Това беше, преди да те срещна.
Сега, той му дава бутилка ликьор. Всеки петък, да си има за почивните дни.
Томас, знаеш че това е против религията.
Да пиеш ликьор е против религията.
Но да го даваш... това е вид благотворителност.
- Забранявам ти, да го правиш отново. - Какво?
Казах, че ти забранявам да даваш алкохол. Като мой помощник, трябва да даваш добър пример.
Томаси, къде отиваш? Предстой ни пътуване утре.
Не разбираш, Колипоки.
Трябва да давам, по-добър пример.
Мислех, че се молеше за попътен вятър.
Може би има други в морето, които се молят за същото.
Трябва да направим възможно, Господ да благослови всички, като се молим единствено за добър вятър.
Всеки, ще каже своя молитва.
Качвай се там.
Ако искаме да стигнем до залез, трябва да тръгваме веднага.
Къде да стигнете?
Има семейство, което иска да чуе Евангилието.
Качвай се.
останете там за през ноща. Ще има вятър чак утре.
Вземете това с вас.
Защо правиш това?
Реших за започна да служа на Бога, чак като се уморих и остарях.
Уморих се от греха.
Ти си млад, а вече даде живота си в служба.
Не мога да бъда млад отново, но днес мога да бъда господаря на вятъра.
Мамо! Татко! Тук са! Дойдоха!
Скъпи, Джон. Островите, хората, всичко това звучи прекрасно.
Ти звучиш прекрасно, също. Почти мога да усетя твоя допир.
Трудно е да си представя, че мога да те загубя.
Няма нужда да се притесняваш, тряба просто да бъдеш себе си.
Почти завърших, вероятно ще продължа, като учителка.
Иска ми се, да преподаваше тук.
Чуваш ли ги, Джиин? Чуваш ли децата, как пеят?
С цялата си любов.
Две и половина години на острова
Колипоки! Елдър! Командира е тук.
Здравейте.
Вие трябва да сте новия командир, не ви очаквах.
Бях на път за Виваху, лодката ни спря тук за през ноща.
Приятно ме е да се запознаем. Тук ли ще останете.
Не, имам си стая в селото.
Не чух много от теб. Надявах се да ми дадеш отчет с дейностите си.
Безспорно.
Вървам, че правим тава, за което ни помолихте.
Основахме училище, пътувахме до други острови да проповядваме и кръщаваме.
Кои покръстихте?
- Покръстихме Вика, Хале, Пита... - Нямам документи за тях.
- Имаш ли някакви доклади за роботата си тук? - Беше доста работа...
Когато кръщаваш някого, трябва да му направиш документ за това.
Трябваше да ми пращаш доклади, с това което се занимаваш.
От всичко, което знам, явно си бил на ваканция тук, през последните две години.
Никой не ме е молил за доклади, освен президента на клона в Фелимея...
- Нямаме клон в Фелимея. - Не, имаме той се състой от 32 члена.
- Има и малка църква, също. - Кой ти разраши, да основаваш клон в Фелимея и да построиш църква?
Стана поради това, че покръстихме толкова много хора...
От къде намери парите? На чия земя, го посрой?
Не знам, кой е собственика на земята, но всички в Фелимея знаят...
Всики знаят в Фелимея, но не и тези в моя офис!
Елдър Гробърг, къщата на Господ е къща на реда.
- Има формуляри за тези неща. - Формуляри...
Гомандире...!
Това са покръстените, ръкоположените свещеници...
... кръщенетата, които сме правили и църквите, които сме постройли.
Извинавям се, че не знаех за формулярите.
Стоях буден цяла нощ, притеснявайки се за това, което ти казах вчера.
Явно и ти си бил буден, цяла нощ. Аз...
Никъде по света, не съм виждал по-щастлива група от светци.
Продължавай в същия дух.
Още нещо... ще удължа мисията ти с шест месеца.
- Звучи страхотно. - Ще посроим още две нови църки в твоя район.
Тъй като, те ще го направят от бетон... вероятно искаш да придобиеш острова.
Кули, имаме посетител.
Лоше е да се криеш.
Плувай обратно до вкъщи и побързай!
Веднъж, родителите ми ме оставиха на бензиностанцията.
Плаваме покрай местността, нали?
- Как ще се научи, ако не му покажа. - Ако има акули? Ако му се схванат краката?
Той ми е син. Ще се оправи.
- Дръж платното! - Държа го!
Помогни ми да го издърпам!
- Стой там, Колипоки! - Вземи платното, Томас!
Кули!
Дръж се!
Кули!
Томас!
Скъпи, Джон.
Разтреперих се, като чух за новата ти задача, въпреки това смятам, че ще се справиш.
Почувствах се така, когато завърших училище и започнах първата си работа в Анахейм.
Всичките ми приятели се върнаха в Юта, а моето семейство в северен Холивуд.
Тук имам само моите студенти и много време да мисля за теб.
Добре ли си, Джон? Остава ли ти време да мислиш за мен..
... или си се напълно изгубил в работата си?
В Библията пише, че намираш живота си, като го загубиш.
И колкото и да ми липстваш, те подкрепям в това търсене.
Изгуби себе си Джон, всяка част от себе си.
Тогава, като се прибереш...
... ще знам, ме съм влюбена в това, което Господ те е направил.
Той е ето там.
- Колипоки! На тук! - Плувай!
Плувай, Колипоки!
Това не е място за почивка.
Понякога, Господ успокоява бурята. Понякога, спасява моряка.
Понякога, просто го оставя да плува.
Толкова съжалявам, Колипоки.
Нещо за мен?
- Ще ми кажеш ли, какво пише? - Не знам, поверително е.
Скъпи, Едуард Гробърк. Точка.
Молба за изтегляне от Салт Лейк. Точка
Лодка до Нова Зеландия. Полет до Ей Ей следващата седмица.
Точка.
Напусни острова, възможно най-бързо.
Точка.
- Благодаря ти за училището, Колипоки. - Няма защо, бъди добро момиче.
Имаме подарък за теб, Колипоки.
- Погребални дрехи? - От Саут Лейк.
Казаха ни да ги пазим, но де не ти казваме.
Радваме се, че не се наложи да ги ползваме.
Блогодаря ви. Аз също се радвам.
Има още една изненада за теб, Калипоки.
Кон движещ се със скоростта на светлината. Облак от дим.
Самотния Рейнджър.
Връщаме се назад към миналато. В онези дни...
Скъпи, Джон. Иска ми се...
... да можеш да видиш това,...
... което виждам аз.
- Томас... - Грижи се за себе си.
Господ ще бъде с теб, докато се сращнем пак.
Ще те води по пътя...
...ще те пази...
Можеш и да не си тук, но духа ти винаги ще ни напомня за теб.
Благодаря.
Довиждане, Колипоки.
Колко хубаво е да ходиш в планините.
Запомни: Истинската любов.
- Е вечна любов. - Точно така.
Скъпа, Джиин. Най-накрая се прибирам у дома.
Забовно, чуствам повече, че напуснах дома.
Праз последните три години, живеех сред хора, които не притежават нищо...
... сега вече, притежават всичко.
В този живот плават в морето. В следващия ще летят в небето.
Искаше ми се да има повече хора, като тях.
Искаше ми се, да бъдеш до мен.
Джиин, Джиин...
Ще ме обичаш ли и след смъртта?
Лавита и съпруга и, емигрират в САЩ през 1975г.
Живели в северна Калифорния...
... с двете си деца и петте внука.
Ники се прамести в САЩ през 1973г. Омъжи се скоро след това.
Той и неговата съпруга имали седем деца.
Той живял и работел в Сан Франциско.
Феки се омъжил за прекрасно момиче от Нуй, през 1958г.
Той ръководил строежа на летище в Нуй, както и строежа на първия хотел.
Той починал от рак през 1972г.
Джон и Джиин се омъжили през 1957г.
Те отгледали огромно семейство, връщали се на Островите в Пасифика много пъти...
... като продължавали, своята мисионерска служба.
Превод: AshleY Hell Crew 2009