Tip:
Highlight text to annotate it
X
В началото на пътешествието ни в света на икономиката
реших да започна с цитат от един от най-известните иконимисти на всички времена,
Шотландският философ Адам Смит.
Може да се каже, че той е първият икономист
в съвременния смисъл на думата.
Цитатът е от "Богатството на народите",
публикувана през 1776 (по съвпадение същата година
като Американската декларация за независимост) и един от най-известните му трудове.
Наистина, той (той, бидейки участник в икономиката) нито цели да спомага за обществения интерес
нито знае колко всъщност спомага за него.
Управлявайки дадена индустрия (значи индустрията се управлява от този отделен участник)
по такъв начин, че произведеното от нея да има най-висока стойност,
той се стреми към постигане на собствената си печалба.
"Той се стреми само към собствената си печалба"
Но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка,
за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения.
И този термин "невидимата ръка" е известен.
Воден от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения.
Той казва, вижте, когато отделните участници действат в свой личен интерес
това често, погледнато съвкупно, води до неща, които никой от отделните участници не е целял.
После казва: както и не винаги е най-лошо за обществото,
че не е било част от намеренията му.
Така че, това не е задължително лошо нещо.
Преследвайки собствения си интерес, той често спомага
този на обществото по-ефективно, отколкото, ако наистина се стремеше да го спомогне.
Това е наистина доста силно твърдение.
Наистина е в основата на капитализма.
И затова отбелязвам, че е публикувано
в същата година, както Американската декларация за независимост,
защото очевидно Америка, Бащите основатели,
които са написали Декларацията за независимост, конституцията,
която говори за това какво значи една държава да бъде демократична
какви са правата на гражданите и.
Но Съединените Щати - усещането да си Американец
е поне толкова повлияно от трудовете на Адам Смит,
от тези, един вид, основополагащи идеи на капитализма.
И тези две неща, случайно или не, са се случили по едно и също време.
Но тази идея не винаги е толкова интуитивна. Отделните участници, по същество преследващи
своите егоистични цели, може да правят повече за обществото, отколкото
ако някои от тях наистина се опитваха да спомагат за цялостното добруване на обществото.
И не мисля, че Адам Смит би казал, че винаги е добре
да се действа за лична изгода, че никога не е добре хората всъщност
да мислят за последствията от действията си в цялостен план,
но той казва, че често .. често това егоистично действие
би могло да доведе до общото благо. Би могло да доведе до повече иновации.
Би могло да доведе до по-добри инвестиции, до повишена продуктивност, до повече блага,
повече, по-голям пай за всички.
И сега Икономиката често е .. когато прави това твърдение, той прави
смесица между микро-икономически и макро-икономически твърдения.
Микро, в смисъл, че отделните актьори действат в своя личен интерес.
И Макро, в смисъл, че може това да е добре за икономиката или нацията като цяло.
И така, днес, съвременните икономисти се разделят на тези две школи,
или в тези два предмета: микроикономика, която е науката за индивидуалните участници (актьори).
Микроикономика .. и тези актьори може да са фирми, хора, домакинства ...
Имаме и макро-икономика, която е науката за икономиката като цяло (агрегирана).
Макроикономика. Разбира се от думите.
Микро -- префиксът се отнася към много малки неща. Макро се отнася към по-мащабното,
към голямата картинка.
И така, микро-икономиката по същество обяснява как актьорите ... вземат решения.
или, може да се каже "разпределения", разпределения .. решения или разпределения.
Разпределение ..
на оскъдни ресурси. Често ще срещаме думите оскъдни ресурси,
когато хората говорят за икономика.
Оскъден ресурс е такъв, от който няма неограничени количества.
Например, любовта може да не е оскъден ресурс. Може да имате неограничено количествоо любов.
Но ресурс, който би бил оскъден е, например, храна или вода, или пари, или време, или труд.
Това са все оскъдни ресурси. И така, микроикономиката изучава как хората решават
къде да поставят тези оскъдни ресурси, как решават в какво да ги впрегнат.
И как това се отразява на цените и пазарите, и какво ли още не.
Макро-икономиката изучава какво се случва като като съвкупност в една икономика.
"Агрегатно"”, какво се случва като цяло в една икономика от милиони индивидуални актьори.
Агрегатна икономика. Сега имаме милиони участници.
И често се фокусира върху въпроси, свързани с политики.
Дали да се увеличават или намаляват данъците. Или, какво ще се случи, когато се увеличат или намалят данъците.
Да се регулира или дерегулира? Как това се отразява на продуктивността като цяло,
когато това се направи. Значи, това е политика, отгоре-надолу .. "отгоре-надолу" казуси.
И при двете микро- и макро-икономиката се наблюдава, особено в съвременния смисъл,
опит да бъдат направени конкретни, строги, да бъдат направени математически.
И в двата случая можем да започнем с някои идеи, някои от философските идеи,
сиреч логическите идеи, които някой, например Адам Смит, е изразил.
Значи, имаме тези основни идеи, относно това какм мислят хората и как вземат решения.
Значи, философия, „философия” за хора, за вземане на решения,
В случая Микроикономика – „вземане на решения”.
И тогава правим някои предположения, относно казуса
или го опростяваме .. нека го напиша .. опростяваме.
И наистина опростяваме. Казваме "о, всички хора са рационални".
„всички хора ще действат в свой личен интерес или всички хора ще максимизират печалбата си”,
което не е вярно – човешките същества са мотивирани от един куп неща.
Опростяваме нещата, за да можем да оперираме с тях по математически начин.
Значи, опростяваме, за да можем да оперираме по казуса с математически методи.
Това е важно, за да избистри мисленето ни.
Може да ни позволи да доказваме неща, на база на предположенията си.
И така, можем да започнем да визуализираме нещата математически, с диаграми и графики
и да мислим за това какво би станало всъщност с пазарите.
Много е ценно да имаме това математическо, аналитично мислене.
В същото време, обаче, това може да бъде малко опасно, защото правим
огромни опростявания и, понякога, математиката може да доведе до някои много строги изводи.
Изводи, в които можем да сме силно уверени, защото изглежда, че сме ги доказали
по същия начин, по който можем да докажем относителността, но те са базирани
на някои предположения, които може или да са грешни, или да са прекалено опростени,
или да не са относими към контекста, за който се опитваме да направим изводите.
Така че е много много много важно да ги приемаме със зрънце скептицизъм,
да запомним, че всичко се базира на някакво опростяващо нещата предположение.
А макро-икономиката вероятно е още по-виновна в това отношение.
В макро-икономиката вземаме тези много сложни неща, като например
човешкия мозък, как хората действат и отвръщат един на друг и тогава,
агрегираме всичко това на база милиони хора и става ултра-сложно.
Имаме милиони от тези безкрайно сложни хора, всичките взаимодействащи помежду си.
Значи, това е много сложно. Многомилионни интеракции и то фундаментално
непредсказуеми интеракции и после се опитваме да правим предположения за тях,
опитваме се да правим предположения и после да правим математика върху тях –
това може да доведе до някои изводи или да ни насочи към някои предсказания.
И, още веднъж, това е много важно. Ценно е, ценно е да се правят тези математически модели,
с тези математически предположения за тези математически изводи,
но винаги трябва да се приема със зрънце скептицизъм.
Така, значи вече сме заредени с необходимия скептицизъм и сме фокусирани върху вярната интуиция.
И това е най-важното, което трябва да ни остане от един курс по икономика.
Така че винаги да можем да мислим логично за това какво е вероятно да се случи,
може би, дори без математиката.
Ще ви оставя с два цитата. Тези цитати са малко... малко смешни и странни,
но мисля, че е полезно да се имат пред вид,
особено когато задълбаете в математическата страна на икономиката.
Така, това тук е цитат от Алфред Кнопф, който е издател от 1990-те.
„Икономистът е човек, който заявява очевидното с термините на неразбираемото.”
И предполагам, че това, котето има пред вид под „неразбираемото” са математическите работи,
които участват в икономиката и, да се надяваме, ще успеем
да ги направим възможно най-разбираеми.
Ще видите, че в това има стойност.
Но твърдението, което прави е много важно.
Често се взема интуитивно вярно нещо.
Взема се нещо, което е очевидно ... очевидно е.
И е много важно винаги да имаме това пред вид,
да имаме интуиция за това какво се случва зад математиката
или да знаем кога математиката отива в посока, която е странна,
на база на прекалени опростявания или грешни предположения.
И следва цитат от Лоурънс Джей Питър,
Известен с „Принципите на Питър”, провесор в USC (University of Southern California)
“Икономистът е експерт, който утре ще знае защо нещата,
които е предсказал вчера не се случват днес.”
И отново – важно е да се има пред вид,
защото е особено отбосимо към макроикономиката, защото в макроикономиката
винаги има всякакви видове предсказания, относно състоянието на икономиката:
за това какво трябва да се направи, колко дълго ще продължи дадена рецесия, какъв ще бъде икономическият растеж догодина,
накъде ще тръгне инфлацията ... и те често се оказват грешни.
Всъщност, малко икономисти постигат дори частияно съгласие, относно много от тези неща.
И е много важно да си дадем сметка за това, защото често, когато задълбаем
в математиката, може да ни се струва, че икономиката е наука като физиката,
но тя не е наука като физиката. Тя е отворена ... отворена е към субективизъм
и около предположенията, които избираме да направим има много субективизъм.