Tip:
Highlight text to annotate it
X
О, Америка. Де да можех да кажа,
че това все още е Америка.
Но осъзнах, че не може
да има държава, без да има народ.
А тук няма хора.
Не, драги приятели...
Сега това не е САЩ, а Зомбиленд.
Невероятно е колко бързо
нещата станаха трагични.
И защо съм жив,
за разлика от другите около мен?
Защото се водя
по определени правила.
Правило номер едно за оцеляване тук
е "кардио".
Вирусът започна да се разпространява
и първите жертви бяха дебеланковците.
Горкият дебелак!
Заразата се разпространи,
хаосът нарасна
и вече не бе достатъчно да си бърз.
Трябваше ти оръжие
и умение да го ползваш.
Това ме води до второто ми правило -
"двойно подсигуряване".
Когато не си сигурен,
че си довършил зомбито,
не се стискай откъм патрони.
Стреляй още веднъж в главата.
Тази дама можеше
да не се превърне в обедно меню.
Щеше? Можеше? Трябваше?
Скоро зомбитата захитряха.
Усещаха кога човек
е силно уязвим.
Не може ли човек
да се изсере на спокойствие?
Не бива да ви хващат по без гащи.
Правило три: "внимавай в тоалетната".
Зомбитата станаха повече от нас
и трябваше да потиснем емоциите си.
Ако момиченцата в квартала
вече са малки чудовища,
е време да започнете
да се движите сами.
Основното е да оцелееш.
Това ни води към правило 4.
Елементарно е.
"Сложи си колан".
Пътят е опасен.
УДИ ХАРЕЛСЪН
ДЖЕСИ АЙЗЕНБЪРГ
ЕМА СТОУН
и АБИГЕЙЛ БРЕСЛИН
ЗОМБИЛЕНД
Това там съм аз.
Намирам се в Гарланд, Тексас.
Сякаш е унищожен от зомбита, но не е.
Месеци след като първата жертва се
зарази от бургер в бензиностанция.
Само два месеца,
а може би съм единственият оцелял.
Може би изглежда странно, че съм жив,
с всичките ми фобии и стомаха ми,
но нямах приятели и близки,
което беше предимство.
Оцелях, защото внимавах и
спазвах правилата... Моите правила.
ПРАВИЛО НОМЕР ЕДНО:
КАРДИО
По дяволите.
ПРАВИЛО НОМЕР ЕДНО:
КАРДИО
Разбира се.
ПРАВИЛО НОМЕР ЧЕТИРИ:
КОЛАН
Копеле.
ПРАВИЛО НОМЕР ДВЕ:
ДВОЙНО ПОДСИГУРЯВАНЕ
Поне успях да си намеря тоалетна.
Друго правило тук е:
"носи малко багаж".
И емоционален.
Затворен съм и избягвам хората
сякаш са зомбита още от преди.
Сега всички са зомбита
и хората започнаха да ми липсват.
Тръгнах от общежитието си
в Остин, Тексас, към Кълъмбъс, Охайо,
където са родителите ми.
Не сме близки, но ще е хубаво
да видя позната физиономия.
Или поне физиономия без кръв по нея
и месо между зъбите.
Благодаря ти.
Какво търсиш?
- Нищо, просто си имам правила.
Там е само багажът ми.
Как се казваш?
- Спри.
Без имена.
Така няма да се сближим твърде много.
За малко да събориш
бутилката си с ножа.
Не, няма нужда да...
- Не.
Накъде си се запътил?
- Към Кълъмбъс. А ти?
Талахаси.
Искаш ли още?
- Не, едно ми стига.
Талахаси и Кълъмбъс са... на изток.
- И?
И... Талахаси, искаш ли да пътуваме
заедно? Поне донякъде.
Слушай, Кълъмбъс.
Труден характер съм,
а усещам, че ще си голяма досада.
Ще ни дам шанс до Тексаркана.
- Наистина? Ще ме закараш дотам?
Голям си дрисльо.
Сложи си колан, по-безопасно е.
- Усещам, че ще ми вземеш здравето.
Не обичам екипите, но реших,
че е по-безопасно да съм с Талахаси.
Той рита задници, а...
- Там си ме бива.
Скоро обаче стана ясно,
че има едно слабо място.
Какво правим тук?
- Това е камион за доставки.
Да, видях това. И?
- Хапва ми се "Туинки".
Идваш ли?
- Да, само момент.
Занасяш ли ме?
- Не.
И ти трябва да се разкършиш,
особено ако ще слизаме там долу.
Не мисля. Да си виждал лъв да се
разкършва, преди да нападне газела?
"Сно-болс"...?
- Да.
Къде са шибаните "Туинки"?
- Обичам "Сно-болс".
Мразя кокоса.
Не вкуса, а консистенцията.
Не сме приключили.
Ще намеря "Туинки" някъде.
Моментът може да не е подходящ,
но ми се доходи до едно място.
Наистина ли?
- Да.
Знам. Отново? Толкова скоро?
Какво да ви кажа.
Страдам от постоянно безпокойство.
Винаги съм имал фобии
и съм се боял от доста неща.
От отливите, универсалните магазини
или от това да съм сам с бебе.
Но най ме е страх,
дори повече от зомбитата...
от тъпите клоуни.
Когато те е страх от всичко наоколо,
спираш да излизаш.
Това правих,
преди да станем Зомбиленд.
Петък вечер.
Трета седмица затворен вкъщи.
Уърлд ъф уоркрафт.
Кутии от пица, безалкохолно.
Не съм горд,
а достойнството ми отдавна го няма.
С девствеността ми
се спекулира основателно.
Цял живот искам
да намеря момиче,
в което да се влюбя,
да го запозная с нашите.
Но родителите ми
са затворени като мен,
така че може би тя
ще ме запознае с техните
и най-сетне
ще имам нормално семейство.
408? Има ли някой?
Моля ви, спешно е.
Обикновено не отварям вратата,
но съседката от 406 е много красива.
Много, много ти благодаря.
Приятно ми е да се запознаем.
Заповядай.
Безалкохолно?
- Да, с вкус на череша.
И малко чипс.
Опаковката го е запазила хрупкав.
Добре.
Какво се случи?
- Той беше бездомен и болен...
Говорех по телефона,
докато се прибирах от бара
и изведнъж видях
как той спринтираше към мен.
Не бягаше, а спринтираше.
Мислех, че бяга от някого
или го гони...
но той беше полудял.
Може би е бил дрогиран.
- Не.
Дори не ти казах най-лошото.
Какво стана?
- Опита се да ме ухапе.
Права си, това е най-лошото.
- Извинявай. Просто се уплаших много.
Нормално е да си уплашена.
Онзи е искал да те изяде.
Всеки се плаши от това.
Аз се плаша от безсмислени неща...
От клоуни и носовете им
или от кърпите за забърсване,
които ползват по ресторантите.
Наистина ли?
- Важното е, че съм до теб.
Няма да напусна апартамента,
докато си тук.
Може ли да затворя очи за миг?
Разбира се.
- Благодаря ти.
Като изключим бездомния канибал,
беше като сън.
Цял живот съм искал да прибера
косата зад ухото на някое момиче.
Лека нощ.
- Лека.
Боже мой.
Добре ли си?
Добре, добре.
Спри, спри.
Какво правиш?
406, отстъпи назад.
Не искам да пострадаш, но...
По дяволите.
Боже мой.
Много съжалявам.
Не можеш да се довериш на никого.
За пръв път допускам момиче
до себе си, а тя иска да ме изяде.
Чуй ме, 406.
Ако си някъде там...
ти си болна.
"ПРАВИЛО 2: ДВОЙНО ПОДСИГУРЯВАНЕ"
Това бе първият ми сблъсък
с чумата на 21-ви век.
Помните ли "луда крава"? Е, тя стана
"луд човек", а той - "лудо зомби".
Вирусът те оставя с отекъл мозък,
силна треска и желание да буйстваш.
Засилва и апетита ти.
Ти върти волана, а аз ще бутам.
- Добре.
Чувал съм, че не навсякъде е така.
- Да, на изток.
И ти ли си чувал същото?
На запад чуваме за изтока,
на изток - за запада.
Всичко са глупости.
Ти си като пингвин на Северния полюс,
който е чул, че на Южния е по-добре.
На Северния полюс няма пингвини.
Искаш ли да усетиш
колко силно удрям?
Е, кога беше?
- Кога съм забивал пирони ли?
Кога последно разклати кошарата?
Игра си с пиленцето...
Какво пиле?
- Изпразни торбичката, язди кончето.
Кога те огря?
- Кога за последно правих любов?
Ами просто секс.
Преди три седмици.
В един изоставен камион.
Стига бе!
Аз бях тръгнал на изток,
а тя - на запад.
Подслонихме се в камиона.
Беше пълен с недоставени пратки.
Тя как се казваше?
- Бевърли.
Бевърли Хилс.
- Ах, ти!
Ами ти?
- Аз?
Боже, отвратително.
Това ме натъжава.
Ако нещата бяха както преди,
щях да съм в задния двор,
опитвайки се да хвана някоя светулка.
Нямаше да гледаме това.
Това те кара да се чувстваш...
- Гладен.
Притесняваш ме.
- Каквото и да те чака в Кълъмбъс,
няма да е по-красива гледка
от обяда на тази дама.
Талахаси имаше извратено
чувство за хумор към зомбитата.
Те не са симпатични,
но той наистина ги мразеше.
Единственото, което желаеше повече,
бе да намери "Туинки".
Нещо в десертчето
му напомняше за старите времена.
Когато нещата
бяха прости и спокойни.
Сякаш, ако отхапе от десерта,
светът щеше се оправи.
Злато ли ще търсиш?
Леле майко. Опасен си.
Ще рискуваш живота ни за "Туинки"?
Там има цяла кутия.
И не е каква да е.
Това е последната кутия с "Туинки",
на която някой ще се наслади.
Ако щеш вярвай,
но "Туинки" имат срок на годност.
Някой ден в близко бъдеще
вече няма да има "Туинки".
Време е да действаме!
Когато Талахаси е на лов за зомбита,
става опасно.
Не го е страх,
няма какво да губи.
Това си е изкуство.
Оцапал си се!
Не замахвай...
Давай!
Благодаря ти.
- Длъжник си ми.
Страхотен си.
- Знам.
"Туинки", "Туинки", "Туинки"...
Здравеняк.
Ела, едрия,
ще си клъцна малко само от горе.
Наистина са занемарили вида си.
- И са толкова дебели.
Мисля, че е добре да продължим.
Мислех си само "Какъв е шансът?".
Още едно момиче,
което да мога да запозная с нашите.
Елате бързо.
Плаче да й прибера
косата зад ухото.
Идвам ей сега.
"Правило 22:
винаги имай резервен изход".
Сестри са и малката е била ухапана.
Дръж се нормално, не я плаши.
Кълъмбъс.
Уичита. Литъл Рок.
И си направил това заради "Туинки"?
- Не, не, той беше.
Аз съм нещо като Санчо Панса.
Не й остава много.
- И двете го знаем.
Търсим изход.
Не, не, тя е малко момиченце.
- Не говорете все едно ме няма.
Извинявай.
Знам, че си много болна.
Но сестра ти иска да те...
- Решението не е нейно.
Мое е.
Обещах си.
Сбогувахме се, но нямахме оръжие.
Не сме сигурни, че няма лек, нали?
- Не ти стиска!
Дай му пушката.
Чакай.
Аз ще го направя.
Обичам те.
- И аз.
Трябва ли ти помощ?
- Сега като каза...
Искаме оръжията ви,
ключа за колата и амунициите.
И дъвка без захар, ако имате.
- Какво става, по дяволите?
Защо го правите?
По-добре вие да сбъркате да ни
се доверите, отколкото ние на вас.
Най-сетне готино момиче, а тя
ме накара да се чувствам като идиот,
открадна ми пушката и каза,
че не може да ми има доверие.
Браво бе, гений.
- Ти й даде оръжието.
Тези бяха тъпи.
Избягвай огледалата.
- Спокойно, току-що минах за зомби.
Какво бих дала за един...
- Не казвай "душ", моля те.
По-важно е да стигнем.
Дали са верни?
- Кои?
Слуховете за "Пасифик Плейленд".
- Там няма зомбита.
Единственото такова място.
Повярвай ми.
Велосипедът му е професионален,
като от на "Тур дьо Франс".
Докато кара, главата на зомбито
е до зъбното колело.
Представи си как веригата се върти.
Много готино. Но...
за убийство на зомби на седмицата?
Не мисля.
Видях един строителен работник,
не те занасям.
Седи си той на валяка,
а зомбито изскача отпред.
Навивал ли си паста за зъби?
- Да, разбира се.
Главата на зомбито бе капачката.
Винаги ли се опитваш
да развалиш чуждите истории?
Не. Имах познат,
който бе много по-добър в това.
Искам само да им намеря колата.
- Което ме подсеща...
По-рано нямах подобни проблеми.
Прави каквото искаш с един мъж,
но не му пипай колата.
Миниванът изглежда готин.
- Да, хубав е.
Хубав ван.
Талахаси смята, че чат-пат
трябва да изпуска парата,
защото иначе ще полудее.
Щом му помага и не го отнасям аз,
нека го прави.
Искам си кадилака!
Тъпи кучки!
Май си разтегнах нещо.
Смяташ ли, че двамата
сме способни на подобна измама?
Колебаеш се.
Предпочиташ да си умен
или да имаш късмет?
Я виж какво намерихме.
Хайде де.
Супер.
- Помириши пръста.
"ПРАВИЛО 31:
ПРОВЕРИ ЗАДНАТА СЕДАЛКА"
Бог да поживи селяните.
Ето на това викам
голяма кола и големи оръжия.
Не бързай.
Знаеш поговорката "Ако търсиш
отмъщение, копай два гроба".
Два гроба.
Един за голямата и един за малката.
Плашещо щастлив си.
Защо не ги забравим
и просто не си тръгнем към дома?
За дома ли ти се говори?
За мен домът бе кученцето ми Бък.
Най-сладкото куче на света.
Загубих го
заради глупавите зомбита.
Няма как да си го върна,
така че си търся нов дом.
Утре може да се изкъпем голи
в река Йелоустоун
и да се размотаваме
из някое голямо имение, но днес -
имаме спортна кола,
кутия пълна с амуниции
и дай Боже едно вкусно "Туинки".
Трябва да се радваме
на малките неща.
Не слушам хората с вид на бандит,
но това ще си го запиша.
Правило 32:
радвай се на малките неща.
Като ги знам, сигурно е капан.
Почакай тук.
Ако дам сигнал, ела с колата.
- Няма да ги застреляш, нали?
Освен ако те не ме застрелят.
Дано да го направят.
Явно са заминали.
Сигурно са тръгнали на запад.
Карай бавно и бъди нащрек.
Отзад са, нали?
- Само аз.
Съжалявам.
Издебна ме.
12-годишна те взе за заложник?
- Момичетата растат по-бързо.
Тя е доста зряла.
- В днешно време е така.
Оръжието, ако обичаш.
- Все едно някога би го ползвала.
Не ме убивай
със собствената ми пушка.
Ех, тези видеоигри.
Благодаря. Сега натисни клаксона.
- Какво?
Натисни го.
А, ето я сестра ти с оръжието ми.
Здрасти.
Колко жалко.
Сега излез от колата.
Ще седиш отпред.
Това момиче ми харесва.
Не е типичната готина надута мацка.
Още преди Зомбиленд
Уичита е въртяла момчета като нас.
Какво търсите?
- Годежния си пръстен.
Свалих го, за да заредя.
Мислех, че е в чантата ми,
но явно е паднал.
А закъснявам за самолета си...
Ще го открия
и ще ви го пратя по куриер.
Ще ви възнаградя за това.
- Стига глупости.
3000 долара...
Колата ми струва по-малко.
Само ми дайте телефона си.
Аз ще го намеря.
Веднага започвам да го търся,
защото си нямам друга работа.
Някога бях сгоден, но сега съм сам.
Чао.
Дано си хванете самолета.
Знам, че е някъде наоколо,
а готиното е, че сега заминава.
Ще ти се обадя пак.
Ей, намерила си пръстена ми.
Благодаря ти, навсякъде го търсих.
Вашия пръстен?
- На приятелката ми.
Ще й го пратя.
- Аз какво ще спечеля?
40, 60, 80, 400... това е.
Това е цялата каса.
Току-що направи някого много щастлив.
- И вие.
Чудесно. Колко ни останаха?
- Да видим.
Достатъчно, за да стигнем Калифорния.
Един ден искам да имам такъв.
Давам ти го срещу
мизерната сума от 30 долара.
Може да постигнеш много с евтини
бижута и безмилостно поведение.
Имаме късмет,
че просто не ни оставиха на пътя.
Благодаря ти, Уичита.
Благодаря ти, Литъл Рок.
За Бога, спрете се!
Преследват ни откачалки!
Малко ли са ни проблемите?
"Взеха ми Хамъра", "Не си вярваме"...
Осъзнайте се! Не може ли
да пътуваме нормално два часа?
Мамка му!
Знам.
Нека бъда по-умния.
Та накъде сте тръгнали?
Към "Пасифик Плейленд".
- Увеселителният парк ли?
Извън Лос Анжелис?
- Да, ходили сме там като малки.
Това място не струва.
Толкова е хубаво.
Забавление за цялото семейство.
Всъщност и аз съм ходил там.
Сега дори може да е по-евтино.
Чували ли сте, че там няма зомбита?
- Да, чували сме.
Няма да те застрелям,
но продължаваш много да ме дразниш.
Така че няма да дойда да си играем
в "Пасифик Плейленд".
Ще започне да ви харесва.
- Наистина ли?
Не, става по-зле.
- Добре.
Хайде да играем на мълчанка?
Започваме.
Канех се да ви питам... Чували ли
сте нещо за Кълъмбъс, Охайо?
Играл ли си на мълчанка?
В Кълъмбъс, Охайо, играят на нея.
Градът е пуст, изгорен до основи.
Ти си Кълъмбъс.
Извинявай.
Не осъзнавах, че е...
Не знам кое е по-трагично -
че семейството ми го няма
или съзнаването,
че никога не съм имал семейство.
И в двата случая няма да открия
това, което търся, вкъщи.
Аз нямам дом.
Можем да те закараме.
Може да видиш града
или да се заселиш другаде.
Усещах, че тя знае как се чувствам.
В Зомбиленд всички сме сираци.
Знам, че е откачено да отиваме
в "Пасифик Плейленд", но...
толкова отдавна
не е била истинско дете.
Трудно е да израснеш в Зомбиленд.
- Трудно е да пораснеш.
Може да вземеш тази кола.
Надявам се да откриеш хората,
които търсиш.
Намериш ли ги, не ги напускай.
Не само че нямах къде да отида,
а и в този момент ми стана ясно.
Исках да бъда там,
където е и това момиче.
Трябва да спрем някъде, тясно ми е.
Уонтамиро Уомпъм, тук става.
- Добре. Но какво ще правим?
Слушай го, повярвай ми.
Стойте.
Кой иска да е пръв?
Много искам да впечатля Уичита,
но така ще наруша
може би най-важното правило -
не се прави на герой.
Давай ти.
- Нямам нищо против.
Как смяташ?
Убийство на седмицата?
Близо, но не.
Наградата печели
сестра Синтия Никърбокър.
Горкото размазано копеле.
Парфюм?
- Какво?
Това парфюм ли е?
- Одеколон.
Ланком Магнифик?
Говори по-силно,
в Санта Фе не те чуха.
Боже, Боже.
Искаш да спиш с Уичита.
Желанието ти се сбъдна.
От 24 часа насам само ни ебава.
Успех, петунийке.
Нека започна извинението си
от три части като кажа,
че си готин
и имаш голям потенциал...
Бил съм хора
за много по-дребни неща.
Със сигурност.
- Ще усетиш 45% от силата ми.
Благодаря ти.
Хайде, счупи още някоя.
Супер.
Не е ли чудесно?
Талахаси е прав.
Трябва да се радваме на малките неща.
Дори това да значи унищожението
на много малки неща.
Какво мирише на парфюм?
Не знаеш кой е Уили Нелсън?
- Не.
Уили Нелсън.
- Да, не го знам.
Да, бръсна се всяка сутрин,
но понякога към 16:30 почва да боцка.
Магистрала е и може да вдигаш
до 110 км/ч, но не и над 120.
Не вдигай над 30.
- Не се бой.
Сляпото петно е
за останалите водачи.
Никога ли не слагаш колан,
или само при дълги пътувания?
Навсякъде има зомбита.
Най-малкият ми проблем е...
Да, така е.
- ... коланът.
Не е. Известна е само в ролята
на Хана Монтана с онази перуката.
Ясно.
- Значи...
Чувствам се по-свободно.
- Да.
За пръв път от много време
си прекарвахме забавно.
Противоречеше
на стратегиите ни за оцеляване,
но решихме да останем заедно
до "Пасифик Плейленд".
Недоспиването е основният
здравен проблем в Америка.
Може би вторият основен.
- Вторият...
Възхитително.
Трябва да намерим къде да спим.
Имам идея. В Холивуд сме,
да си изберем някое шикозно място.
Вземи една карта.
Хайде.
- Побързай!
Сякаш всички актьори живеят тук.
Какво правим в 90210?
Мислех, че Том Круз
е в по-хубав квартал.
Тук е нищо в сравнение с мястото,
което съм си намислил.
Отиваме у човека, който е на върха.
У кого?
- Ще видите.
Големи букви БМ.
- Но не идват от Боб Марли.
Тук е страхотно.
Дами и господа,
добре дошли в имението на Мъри.
А, Бил Мъри.
- Стига бе.
Този човек има
страхотно чувство за хумор...
Кой е Бил Мъри?
Досега не съм удрял дете, но това
е все едно да питаш кой е Ганди.
Кой е Ганди?
- На 12 е.
Няма "Туинки".
- По дяволите!
Трябваше да отидем у Ръсел Кроу.
Никой не ме слуша.
Тихо де!
Поне докато се уверим, че сме сами.
Талахаси и Уичита, проверете натам.
Литъл Рок, ела с мен.
Защо ще съм с нея?
Сякаш няма край.
Ела насам.
- Има си собствен киносалон?
Ще ти кажа някои неща за Бил Мъри.
Кралят е спал тук.
- Заплювам си го.
И без това ми е твърде меко.
Толкова е вълнуващо.
Ще научиш на кого да се обадиш.
На ловците на духове.
Това е зарибяващо.
Събуй ми ботушите.
Хайде, събуй ми ботушите.
Добре, сам ще си ги сваля.
Бил Мъри, зомби ли си?
Господи! Боли!
- Не си зомби. Ти говориш.
Жив си.
- Разбира се!
Извинявай, не знаех, че си си ти.
- Защо изглеждаш така?
Така се смесвам с останалите.
Зомбитата не нападат други зомбита.
Един от гримьорите ми ме научи.
Царевично брашно, боровинки,
сок за дамите.
Пасва ми идеално.
Обичам да излизам навън.
Ходих да поиграя голф на Ривиерата.
Нямаше никой там.
По дяволите, това е Бил Мъри!
Трябваше да го направя.
Толкова е невероятно.
Сигурно постоянно ти се случва,
но съм ти огромен фен. Гледал съм
всичките ти филми по милион пъти.
Обичам дори драматичните ти роли.
Абсолютно всичко.
В света има шестима оцелели
и единият е Бил Мъри!
Гледам те откак мастурбирам.
Не че двете неща са свързани.
"Бивш градинар ще се превърне
в шампион по голф."
Правим го за такива като теб.
- Обичам те, Бил.
Благодаря ти.
- Зазяпала си ме. Това е перука.
Просто много ми напомняш
на Еди Ван Хелън.
Преди малко го видях.
- Наистина ли? Къде?
В "Холивуд Боул".
- Как е той?
Ами, зомби е.
- Кофти работа.
Аз съм ви домакин.
Да ви донеса нещо? Какво ще желаете?
Леко е, нали?
Побързайте, той е на тавана.
Свалете го.
Давай, Рей.
- Ще се от другата страна, Пийт.
Отвратителни сте.
Не пресичай струите.
Не искам да пресичам...
- Не пресичай струите!
Дълго е 10 метра и тежи към 300 кг.
- Това е голямо "Туинки".
Сестра ти си няма гадже, нали?
Няма си някой другаде, нали?
Не.
- Добре.
А какви момчета харесва?
Пада си по лошите.
Наистина ли?
- Да.
Значи Кълъмбъс е страхливият?
- Да, като зайче е.
Отивам при него.
Само гледайте.
Спокойно, уцелих го.
Така ли казвате здрасти
в родния ти град?
Боже. Не мога да повярвам,
че застрелях Бил Мъри.
Г-н Мъри?
- Викай ми Бил.
Бил?
- Да?
Не мисля, че ще можем да те зашием.
О, там боли.
- Ще можеш ли да оздравееш?
Не.
- Много съжалявам.
Действах инстинктивно.
- Вината е моя.
Никога не ме е бивало в шегите.
- Съжаляваш ли за нещо?
Може би за "Гарфилд".
Съжалявам, така ми действа.
Но все пак е тъжно.
- Така е.
Извинете.
Просто е двуцевка.
Готов съм.
3, 2, 1.
Искате ли карамел?
- Да.
Безплатен паркинг! Това е и
най-хубавото нещо на Зомбиленд.
Не, най-хубавото е,
че ги няма статусите във Фейсбук.
"Роб Къртис се готви за петъка."
На кого му пука?
Най-готиното е, че вече
не пускам водата в тоалетната.
А най-лошото?
- Освен че застрелях Бил Мъри ли?
Това е лесно.
Загубих Бък.
Кученцето му.
Никога не съм мислил,
че мога да обичам нещо толкова.
В деня, когато се роди,
загубих ума си.
Съжалявам.
Толкова си приличахме.
Имаше същия характер,
смеха ми, апетита ми.
Смях? Тогава осъзнах нещо. Беше
ме срам, че ми отне толкова време.
Осъзнах, че не само аз бягам.
Направихме това портмоне
от тиксо заедно.
Когато човек загуби сина си,
той губи всичко.
Не съм плакал така
от "Титаник" насам.
Здрасти.
Искаш ли акъл?
Издишай бавно
и после натисни спусъка.
Не ме карай да пия сама.
- Добре.
От 1997-ма. Жор... Жорж...
Никога не съм учил френски.
Жорж де Латур?
От 97-ма?
- Да.
Хубава година ли е била?
- Боже.
Беше страхотна година.
За пръв път гледах филм за възрастни.
"Анаконда".
- А, "Анаконда".
Първата ми татуировка, делфин.
Наистина ли?
- Беше фалшива.
Първата ми целувка.
Със Скоти Линч.
- С език ли?
Може би.
Ревнуваш ли?
- Да.
Май ти завиждам за цялата 1997.
Да видим моята.
Първият ми ортодонт.
Сложи ми скоби.
Първата ми петица.
- Стига бе.
Страшно като "Анаконда".
Беше по трудово,
което и без това не се брои.
За първи път ходих на танци.
Благодаря.
Дами канят.
Никой ли не те е избрал?
- Момичетата канеха.
Патки!
- Така е.
Не, не мога да го приема.
От името на всички осмокласнички,
искам да ти се реванширам.
Спокойно, Скоти е в миналото.
Дори не знам как се казваш,
но ми е много приятно.
Знаеш ли? Между нас казано...
Намирам те за сладък.
Наистина ли?
Доста си страхлив,
но това не ми пречи.
Наистина ли?
Поне съзнателно
ще ти дам да ме целунеш.
Ще ми помогнете ли
да преместя един диван?
Правим укрепление.
Може би така е по-добре,
защото ми харесваш, Кълъмбъс,
но със сестра ми сме готови
на всичко, за да оцелеем.
Надявах се да се прави
на недостъпна,
но явно човек
трудно й печели доверието.
На сутринта тя си тръгна.
Ти си като машина против секс,
разработена в тайна лаборатория.
За малко да го целуна!
Какво е правилото ни?
Доверявай се само на двете ни.
- Само на двете ни.
Двете.
Току-що оцеляхте апокалипсиса,
преминавайки половината страна.
Къде ще отидете?
- В "Пасифик Плейленд"!
Сезам, отвори се.
Това е лошото
да си близък с някого.
Като си тръгне,
се чувстваш празен.
Талахаси ме караше
да се чувствам още по-самотен.
И без това нямаше да те огрее.
Аз се появих в самото начало.
Затова не допускам хора до себе си,
винаги оставаш опарен.
Не думай.
Знаеш ли как викат на "Туинки"
в Мексико? Лос събмаринос.
Натам отивам, приятел.
- Все ми е тая.
О, не.
Тръгвам след Уичита.
- Чел ли си "Тя не си пада по теб"?
Не показвай, че си лесен.
- Не ми пука, искам да съм с нея.
Приятно прекарване в Мексико.
Хайде! По-бързо!
Влизай!
Хайде!
Пали!
На три!
Едно... две... три!
Добре ли си? Хайде.
Бързо, ставай.
Да бягаме.
Натам!
Не ме бива в сбогуванията,
така че...
Чао, прасе.
По-ужасно сбогуване не съм чувал,
а дори е от филм.
Поздрави дамите от мен.
И нейните снимки
са в нечие портмоне.
Качвай се.
Да яхнем влакчето на ужасите.
Благодаря.
Качвай се!
Някога беше по-забавно.
Стреляй по контролното табло.
Кълъмбъс.
- Талахаси.
Май този път
ще им е нужна помощта ни.
Слагай колана.
- Отдавна го направих.
Време е да действаме!
По дяволите.
ПРАВИЛО 2:
ДВОЙНО ПОДСИГУРЯВАНЕ
Майка ми винаги ми е казвала,
че един ден ще съм добър в нещо.
Кой да знае,
че ще е в убиването на зомбита?
Няма кой.
Виж!
Трябва да започнем
да мислим извинението си.
О, не!
Горе сме!
- Боже!
Те са горе. Добре са.
- Какво чакаш? Нали е твоето момиче?
Елате!
Хапнете си от Талахаси!
Има ли гладни?
Талахаси е тук!
Хайде, елате грозотии!
По дяволите!
По дяволите!
Леле, майко!
Мамка му, свършиха ми патроните.
Бинго!
Заповядай!
Уичита! Литъл Рок!
Боже мой.
Глупав клоун.
Разбира се, че трябваше
да се появи и клоун.
Трябваше да има и клоун.
А Уичита ме накара да осъзная, че
някои правила трябва да се нарушават.
ПРАВИЛО 17:
БЪДИ ГЕРОЙ
Време е да действам!
Майната му на клоуна.
Благодаря ти.
- Уичита.
Криста.
Може би е време да си ходим.
Най-сетне я целуна.
Бива си го този кльощав женчо.
Къде е Флорида?
ПЪРЖЕНИ "ТУИНКИ"
Имам предчувствие.
Къде сте вкусни шуплести жълтури?
Къде сте?
Фалшиви реклами!
Мили Боже.
Искаш ли "Сно-болс"?
Божичко!
Нямам думи.
- Много е скоро.
Дали не можем да извадим куршума
и да изядеш останалото?
Не!
Не!
В този момент осъзнах,
че тези умници в колата
и този едър човек
с яке от змийска кожа
са нещото, което винаги съм искал,
но не съм имал.
Семейство. Доверих им се
и те се довериха на мен.
Правило 32:
радвай се на малките неща.
Талахаси получи "Туинки" и макар
животът вече да не е толкова лесен,
хапвайки шуплестото десертче,
ние имахме надежда. Имахме един друг.
Ако няма други хора,
е все тая дали си зомби.
Много ти благодаря.
- Вързахме ти се.
Много смешно.
Помнете: кардио, колани
и това няма нищо общо,
но слънцезащитният крем е полезен.
Аз съм Кълъмбъс, Охайо,
от Зомбиленд и ви желая лека нощ.
Превод: Виктория
http://subs.sab.bz
Translator's Heaven 2009