Tip:
Highlight text to annotate it
X
Странния случай с Бенджамин Бътън
Превод и тайминг : Chochko23
- Какво гледаш, Карълайн?
- Вятъра, мамо.
Казват, че се задава ураган.
Чувствам се като в лодка...нося се.
Мога ли да направя нещо, мамо?
Да те улесня някак?
О, миличката ми, няма какво да направиш.
Такова е положението.
Трудно ми е да си държа очите отворени...
Устата ми пресъхва...
Внимателно, мис Дейзи, ще се
разраните.
Искаш ли още лекарство, мамо?
Доктора каза, че ще ти даде колкото
пожелаеш.
Няма нужда да страдаш.
Една приятелка ми каза,
че не успяла да се сбогува с майка си.
- Исках...
- Всичко е наред.
Исках да ти кажа колко ще ми липсваш...
Карълайн...
- Страх ли те е?
- Любопитна съм...
Какво ли ще е...
Построиха гарата през 1918..
Баща ми беше там в деня на откриването.
Казваше, че е имало и духов оркестър...
Бяха наели най-добрия часовникар в целия юг,
да направи величествения часовник...
Името му било...
... господин Гато.
Г-н Гато.
Бил женен за креолка, която била
от семейство на евангелисти
имали и син.
Господин Гато бил напълно сляп
по рождение.
Когато синът им порастнал,
се присъединил към армията.
Молели се Господ да го опази от
нещастия.
Цели четири месеца, той непрестанно
работил по този часовник.
Един ден..
пристигнало писмо.
И г-н Гато, който бил приключил
с работата си за деня, си легнал
сам.
А синът им се прибрал у дома.
Погребали го в семейното гробище,
където един ден трябвало да лежат и те.
Г-н Гато работил неуморно по часовника...
... за да успее да го завърши.
Бил незабравим момент.
Татко казваше, че имало хора навсякъде.
Дори Теди Рузвелт дошъл.
Върви наобратно!
Направих го така...
...Може би така момчетата,
които изгубихме във войната,
ще се завърнат у дома...
... у дома, където да работят,
да имат деца,
Да живеят дълъг пълноценен живот...
Може би така и моят син ще се завърне
у дома.
Съжалявам, ако съм обидил някой.
Надявам се да харесате часовника ми.
Г-н Гато не бил видян повече.
Някои хора казваха, че умрял от
разбитото си сърце...
А някои казват, че отплавал в морето.
Извинете, имате ли нещо против да се обадя по телефона?
Детегледачка гледа детето ми.
Разбира се.
Надявам се да не съм те разочаровала.
Ти не можеш да ме разочароваш.
Е, знам че няма с кой знае какво да се похваля...
Виж в куфара.
- Имам дневник.
- Това ли?
- Би ли ми почела малко?
- Това ли искаш?
Опитвала съм се да го прочета стотици пъти...
Мамо, той не е много...
- Просто ще слушам гласа ти ...
- Добре.
Датата е "4 април, 1985".
Пише също "Ню Орлиънс".
"Това е последното ми желание и
завещание...
Нямам много за оставяне, малко вещи,
почти никакви пари ...
Преминах през живота по същия начин,
по който дойдох на този свят.
Сам и с нищо.
Всичко което имам е историята ми,
затова я пиша, докато все още я помня.
Името ми е Бенджамин.
Бенджамин Бътън.
И съм роден при необикновени
обстоятелства.
Първата световна война тъкмо била приключила,
И ми разказаха, че било особенно добра нощ,
в която да се родиш.
- Какво правиш тук?
- Томас...
Страхувам се, че ще я изгубим.
Достатъчно!
Всички...махнете се от нея!
Дойдох възможно най-бързо.
Улиците са пълни с хора...
Томас...
Обещай ми, че ще има място за него.
Тя дала живота си за мен...
И затова ще съм и вечно благодарен.
Г-н Бътън...!
Томас!
Томас..
Томас! Къде отиваш?!
Хей, какво правиш?!
Какво държиш?!
Много мило...
Изглеждате много красива тази вечер,
г-це Куини.
по-красива от всякога...
- Роклята ви е съшия цвят като очите.
- О, престани!
И ти не изглеждаш зле.
Хамбърт се завърна в града...
Завърна се без крака, но си е у дома.
Знам, че преди си падаше по него...
Повече, отколкото трябваше.
- Симон се оцапа цялата.
- Господи!
Трябва да престане да прави така!
- Веднага идвам, г-жо Джонсън...
- Хайде де.
Ще се оправят и сами.
Хайде ела с мен, ще се позабавляваме.
Какво, за Бога...!?
Господ му е сторил нещо...
Дано не съм му направил нещо, за
малко да го настъпя.
- Най-добре да оставим това на полицията.
- Горкото бебче...
Аз тръгвам.
Явно никой не е искал да го задържи.
Хайде, миличък.
- Куини? Къде си?
- Идвам!
Джейн Чилдрес, престани да викаш, а вие
г-жо Дюпри, си гледайте работата.
И без това ще се оклепате веднага.
- Някой ми открадна огърлицата.
- Добре, идвам веднага, мисис Холистър.
Връщайте се горе, разбрахте ли?
Ужасно си грозен,
но въпреки това си Божие дете...
Къде си за бога?.
Ей сега идвам!
Така, полежи си тук за малко...
Сестра ми ми подари тези перли, не мога
да ги открия никъде...
- Някой краде тук!
- Ето ги тук , мисис Холистър.
Тук са, на вашата шия.
- Но как...
- Хайде, прегледа ли ви д-р Роуз?
Не знам...
... А вие трябва да избягвате излишно
напрежение...
Надявам се вие дами, да ми помогнете с това.
Никога не съм виждал подобно нещо.
Почти е сляпо, заради катаракта...
Не знам дали чува, костите му
показват напреднала фаза на артрит...
Кожата му е изгубила еластичността си,
Има и шипове по ръцете и краката.
Показва всички симптоми, но не на новородено,
а на 80 годишен човек, който е близо
до смъртта.
- Ще умре ли?
Тялото му отказва, а живота му току що
е започнал.
Къде го намерихте?
На сестра ми е , живее в Лафайет,
случи и се голямо нещастие.
И бебето също пострада.
Горкото...
Има специални места за такива "нежелани"
бебета, Куини...
Тук няма място за още едно гърло.
Нашия старчески дом, въпреки добрите ни
намерения..
не е благотворително дружество...
- Пък и бебе тук...
- Казахте че не му остава много.
Куини, на някой същества не е
отредено да оцелеят.
Не, това бебе е чудо, това е сигурно..
Просто не такова чудо, каквото всички се
надяват да видят.
Чуите ме всички!
Имаме си посетител, който ще поостане
с нас засега.
Сестра ми има дете, но не може да се грижи за него,
затова...
Името му е ...
Бенджамин...
Не е добре, затова ще трябва да се грижим
много за него.
имала съм 10 деца,
Няма дете, за което да не мога да се грижа.
Нека погледна.
Божичко, изглежда точно като
бившият ми съпруг.
Вижте, преждевременно остарял е...
Д-р Роуз каза, че не му остава много.
Ами добре дошъл в клуба.
Хамбърт ти праща много поздрави.
Полудяла ли си ?
Знам че не можеш да имаш свои деца,
но това не е твое, дори не знаем дали е
човек.
Г-н Уедърс, я се върни тук!
Моля те.
"Никога не знаеш какво ти е писано."
Изглежда бях намерил дом.
Това истина ли е?
Имаш така прекрасен глас....
Мамо, тук има стара улична карта.
А часовника все така вървеше назад,
година след година...
Не знаех, че съм дете.
Мислех, че съм като всички останали там,
старец в залеза на живота си.
Спри да удряш с вилицата!
Използва се за хранене, не за игра .
И моля те, слагай си кърпата, г-н Бенджамин.
Куини!
Хей, момче!
Винаги бях любопитен.
Какво имаше нагоре по улицата, зад ъгъла...
Бенджамин, това е опасно!
Върни се тук.
Стой мирно, детенце!
Обичах я много, тя бе моята майка.
Мамо, мамо...
Понякога се чувствам по-различно от преди.
Всеки се чувства различен, по един
или друг начин,
Но всички вървим в една посока,
Просто си избираме различни пътища да стигнем
до там, това е.
Ти имаш твой собствен път, Бенджамин.
Мамо, колко ми остава?
Просто бъди благодарен на това което имаш.
Остана много повече, отколкото се предполагаше.
През някои нощи, трябваше да спя сам.
Нямах нищо против. Слушах как къщата дишаше.
Всички тези спящи хора, чувствах се...сигурно.
Беше място със строги правила.
Всяка сутрин, в пет сутринта, независимо
от времето,
генерал Уинслоу, военен ветеран,
вдигаше флага.
Г-жа Сибил Вагнер,
бивша оперна певица...
... е, тя пееше Вагнер.
Хайде...
Да вдъхнем малко живот на тези стари кокали....
Току виж си и проходил.
Всяка вечер, независимо от сезона,
вечерята бе в 17.30.
- Мо-ласа.
- Меласа.
Меласа.
Научих се да чета, когато бях на 5.
Дядо ми бе шивач на известен актьор.
Носеше ми всяка пиеса в къщи, за да я чета.
Нежни пазители на дългите, разяждащи ме години,
Оставете Мортимър да почива тук.
Освободете ме от тялото ми,
този дълъг затвор.
И тези сиви окови, предвестници на смъртта
Да известят смъртта на Едмънд Мортимър"
Мислеше, че се шегувам, нали?
Актьорът, за който дядо ми е работил е бил
Джон Уилкс Буут.
Той убил Ейбрахам Линкълн.
Човек не знае какво го чака.
Всяка събота вечер, мама ме караше да
ходя на църква.
Бенджамин!
Амин!
какво мога да направя за теб, сестро?
Органите и са увредени и тя не може да има деца...
Боже, опрости греховете на тази жена,
за да може да стане плодовита.
Нека чудото стане!!
Слава на Бога!
Алелуя!
А какъв е проблема на този старец?
Дявола се е надвиснал над него и се опитва да го
вземе, преди времето му да е дошло.
- Излез Зебюкар!
- Да.
- Излез, Биизълбът!
- Да.
- На колко години си ?
- На седем , но изглеждам доста по-стар.
Господ да те благослови!
На седем е!
Ето това е човек, носещ оптимизъм в сърцето си!
Вяващ в душата си!
Всички сме деца в очите на Бога!
И ние ще те извадим от този стол!
И ти ще проходиш!
В името на Бога, изправи се!
Хайде!
Господ ще те направлява по пътя ти.
Ще се погрижи да проходиш без помоща на
патерици или колички!
Ще се погрижи да проходиш с вярата си в
Божествената сила!
Хайде, върви!
Не го докосвайте!
изправи се, старче!
Изправи се като Лазар!
Да!
Кажете Алелуя!
Хайде, давай! Върви напред.
Като се обърна назад и си спомня,
наистина си беше чудо.
Но знаете поговорката...
Бог дал, Бог взел.
Да живее Господ!
Имаше толкова много рожденни дни ...
... че пестяхме свещите, за да не свършат.
Знаете, че не обичам рожденните дни,
както и тортите.
Смъртта също бе чест посетител.
Хората идваха и си отиваха.
Винаги се усещаше когато някой ни напуснеше,
в къщата се настаняваше тишината..
Беше чудесно място да растеш.
Бях с хора,
които бяха изживяли последствията от
живота си на младини,
и им оставаше само
да се чудят какво ли ще е времето,
каква е температурата в банята,
и да гледат светлината в края на деня.
На мястото на всеки който умираше,
идваше друг.
Бил съм женен 5 пъти.
Заедно с първата ми съпруга
бяхме заловени от канибалско племе.
Избягахме през реката.
За съжаление, жена ми не можеше да плува.
Изядоха я.
Втората ми жена - настъпи една кобра
и също умря.
Очевидно носех лош късмет на всяка
омъжила се за мен.
Това е г-н Оти.
Той е приятел на един мой приятел.
- На следващото лято ни хванаха...
- Той е пигмей.
... и по-късно ни освободиха.
Размениха ни за прасета, обувки и
един странен американец.
Чувам, че изглеждаш най-стар...
но това е просто заблуда.
Какво се е случило, да не си хванал Маджембе?
- Какво е Маджембе?
- Глисти.
Не мисля, че имам глисти.
Просто съм си такъв.
Хайде, да си вземем по бира.
- Лекарствата ти бяха под възглавницата...
- Не ми разрешават, било опасно.
Кой ти каза това?
Хайде, дребосък.
Идваш ли?
Хей, спрете!
...След това ме сложиха във маймунската
клетка във зоопарка във Филаделфия.
3 хиляди души ме посетиха само през
първия ден.
Виж.
"Абориген живее в клетка с маймуни"
- Какво е да живееш в клетка?
- Смърди.
Но затова пък, маймуните правеха
забавни номера.
Хвърлях копия, борех се с орангутаните,
такива неща...
Когато не си играех с маймуните,
ме караха да ходя до решетките
и да плаша хората.
- А след това какво прави?
- Напуснах зоопарка.
Ходих насам-натам.
Поскитах известно време.
Съвсем сам?
През повечето време ще бъдеш сам.
Когато си различен като нас,
е така.
Но ще ти кажа една тайна.
Дебелите хора, слабите хора...
всички са самотни.
Но ги е страх да си признаят.
Понякога си мисля за реката,
до която израстнах.
Мечтая си един ден да се върна там.
Хайде, имам среща.
Ето го моя малък мъж, готов ли си,
сладурче?
Винаги съм готов.
Филамена, това е г-н Бенджамин.
- Приятно ми е да се запознаем, сър.
- Удоволствието е изцяло мое, госпожо.
Ще се оправиш сам, нали?
Хвани линията Сейнт Чарлз до улица Наполеон...
Къде, за Бога, беше?
Влизай вътре!
Знаеш ли че ми изкара акъла?
Божичко, толкова се бях притеснила...
Беше най-хубавия ден в живота ми.
- Как е дишането?
- Слабо.
Колежката ми ще дойде след около 2 часа.
Трябва да взема детето си и да го заведа
при сестра си.
Няма за какво да се притеснявате,
все пак сте в болница.
Ако имате нужда от нещо,
сестрите ще ви обслужат.
- Добре ли сте?
- Да, мисля че да...
Няма да се бавя повече от час.
Какво става?
Нищо, просто Дороти си тръгва.
Продължавай, Карълайн.
"Всяка Неделя семействата идваха
на посещение.."
Беше Денят на Благодарността, 1930.
Тогава срещнах човека, който
промени живота ми завинаги.
Бенджамин, изглеждаш чудесно.
Добър ден, мис Фулър.
Изправен гръб, свежа походка,
каква е тайната?
- Благодаря ви.
- Мамо, виж ме!
Браво! Страхотна си!
Това е внучката ми, Дейзи.
Това е господин...
Бенджамин, опасявам се че не знам
фамилията ти.
Бенджамин е достатъчно.
Никога няма да забравя сините и очи...
Мили гости, вечерята е сервирана.
Знаеш ли, че пуйките всъщност
не са птици?
- Защо го казваш?
- От семейството на фазаните са.
Не могат да летят. Тъжно е, не мислиш ли?
Птици, неспособни да летят.
Обичам такива птици.
- Толкова са вкусни!
- Това е ужасно...
Искам да ви кажа нещо.
С Божията помощ...
най-накрая ми се случи чудо.
Господ отговори на молбите ми.
Какво иска да каже с това?
Благодаря ви.
Ще си имат бебе, глупчо.
И майка ми казваше така, когато щях да
си имам братче...
Но той не живя много.
Не дишаше правилно.
... и накрая получил стъпалата,
които и били обещани от Бог и Конг.
Виждате че било 5 часа, така показвал
часовника на Бог и Конг.
Не е ли интересно?
- Прочети я пак.
- Да, моля те, прочети я пак.
Добре, но след това си лягате.
Обешавам.
Спиш ли?
- Кой е?
- Аз съм, Дейзи.
- Здравей!
- Хайде!
- Къде отиваме?
- Ела, при часовника.
- Запали я.
- Не трябва да си играя с огън.
Не бъди бъзльо. Запали я.
Ще ти кажа тайна, ако и ти ми
разкажеш своя.
Добре.
Видях мама да целува друг мъж.
Поне така изглеждаше.
Сега е твой ред.
Не съм толкова стар, колкото изглеждам.
Така си и мислех.
Не си като старите хора...
като баба например.
- Не, не съм.
- Болен ли си?
Чух мама и Тизи да си говорят веднъж,
казаха че ще умра скоро, но....
аз не мисля така.
Странен си.
Различен си от всички, които съм
срещала.
- Може ли?
- Да.
Какво правите там?
Излизайте веднага и марш по
леглата! Минава полунощ!
- Няма да си играете.
- Да, мадам.
Не много хора изживяват такива неща.
Искаш ли да продължа?
Ами приятелката ти? Какво стана с нея?
Вече не сме приятели.
Понякога се случват такива неща с
високите хора.
Ами тогава...
Сбогом.
Тази година прекарах много време сам.
Ехо?
- Здравейте.
- Днес се нанасям.
Здравейте, госпожо. Очаквахме ви.
Може ли да я заведете в стаята на г-жа Русо?
Съжалявам, но обикновено не пускаме
кучета в дома.
Ами тя е много стара, моля ви,
няма да създава проблеми.
Добре, стига да не пречи.
Оттук, госпожо.
Колкото и да се опитвам
не мога да си спомня името и.
Г-жа Лоусън, Хартфорд или
може би беше Мейпъл?
Странно е как понякога хората, които
помним най-малко са ни направили
най-силно впечатление.
Помня, че носеше диаманти.
Винаги се обличаше добре,
сякаш щеше да излиза,
въпреки, че никога не излизаше
и никой не идваше на посещение при нея.
Тя ме научи да свиря на пиано.
Не е важно колко си добър,
а какво чувстваш когато свириш.
Опитай това.
Опитай се да почувстваш музиката.
Имаше много промени, някой забележими,
други не.
Започнаха да ми растат косми на разни места...
... както и други работи.
Чувствах се доста добре, като
се имаше предвид състоянието ми...
- Миличка, боли ме...
- Добре, мамо, ще извикам сестрата.
Чувате ли новините?
Никой не знае дали да остане или да
напусне града.
Ще увелича дозата, ето така, ще се
почувстваш доста по- добре.
Имахте ли възможност да се сбогувате?
Баща ми чака 4 часа брат ми, които
идваше от Богър сити.
Не можеше да си отиде без да го види.
- Изглежда много мила жена.
- Да...
Напоследък не мога да прекарвам
много време с нея...
- Заета ли си?
- Извинете ме.
- Трябваш ми..
- Разбира се.
"Куини ме пускаше с г-н Доус
на Повърти пойнт..."
да гледаме корабите, носещи се по реката.
Бяха трудни времена.
Казвал ли съм ти, че ме е удяла светкавица 7 пъти?
Веднъж бях на полето, просто си
пасях кравите.
Някои от работниците не се появиха днес...
Някой иска ли да заработи по
3 долара на ден?
Какво ви става?
Никой ли не иска една дневна надница
срещу честен труд?
Никога не плащат.
- Никой ли не иска работа?!
- Аз искам.
Държат ли те краката, старче?
Мисля, че да.
Това ми е достатъчно.
Качвай се на борда.
Бях много щастлив...
Трябва ми доброволец!
и готов да работя всичко...
Да, капитане!
- Изчисти палубата.
- Веднага, сър.
Плащаха ми да върша работа,
която бих работил и без пари.
Името му беше капитан Майк Кларк.
Работеше по влекачите от седем годишен.
Размърдай се!
Слушай...
Можеш ли да го.....вдигаш все още?
Ами да...всяка сутрин.
- Вдигаш го? Стария чеп?
- Ами да.
Кога за последно си бил с жена?
- Никога.
- Никога?
Ами мисля, че не.
Чакай малко.
Искаш да кажеш, че през всичките
тези години..
никога не си бил с жена?
По дяволите! Това е най-тъжното
нещо, което съм чувал.
Никога?
Не.
Мамка му, старче, идваш с мен!
- Откъде е баща ти?
- Не познавам баща си.
Какъв късметлия!
Бащата може само да спре развитието ти.
Аз работех на влекача на баща ми
още от дете...
Да му се не види, този дебел
копелдак.
Веднъж му казах...
"Не искам да прекарам остатъка от
живота си на някакъв влекач!"
Разбираш ли?
Не си искал да прекараш живота си
на влекач?
Разбира се, че не!
И знаеш ли какво ми отговори баща ми?
Каза ми..
"За кой, по дяволите, се мислиш? Какво
си мислиш, че можеш?"
А аз му казах:
"Татко..."
"...искам да стана художник."
А той ми се изсмя .. - "Художник?"
"Господ ти е отредил да работиш
на влекач, също като мен,
и това и ще правиш."
Но аз все пак станах художник!
Рисувам татуировките си!
Всяка една от тези татуировки е мое дело.
И вече никой не може да ми отнеме
изкуството.
А когато умра, ще изпратя на семейството ми
ето тази ръка.
Не давай на никой да ти казва
какво да правиш.
Прави това, което искаш.
- Ето, аз станах художник!
- Но...ти си капитан на влекач?
Капитан Майк, готови сме да ви приемем
с вашия приятел.
Хайде старче, да отиваме да свършим
малко работа.
Здравейте, дами!
Здравейте.
Настръхвам като го гледам.
Този не е за мен.
Как си тази вечер, старче?
Беше запомняща се вечер.
Божичко, да не си Дик Трейси?
- Трябва да си почина.
- Не мога.
- Благодаря ти.
- Не, аз ти благодаря.
- Лека нощ.
- Ще бъдеш ли тук и утре?
Всяка вечер, без Неделя.
Тогава за пръв път оцених защо е важно
да изкарваш пари ...
Благодаря ти, миличък, и да се върнеш!
... и нещата които можех да си
купя с тях.
Времето е лошо?
Мога ли да ти предложа превоз?
Много мило от ваша страна, господине.
- Казвам се Томас, Томас Бътън.
- Аз съм Бенджамин.
Бенджамин...
Приятно ми е да се запознаем.
Какво ще кажеш да спрем някъде и
да изпием по едно?
Добре.
Добър вечер.
- Какво ще поръчате?
- Аз искам каквото си поръча той.
Сазерак, и за двамата, с уиски,
не с бренди.
- Не пиеш много, а?
- Никак дори.
- Защо?
- Никога не съм ходил по такива места.
- Може да бъде интересно по някога...
- Със сигурност.
- За всяко нещо си има време.
- Така е.
Питиетата ви.
Не искам да прозвучи грубо,
но ръцете ти....болят ли те?
- Имам някаква болест по рождение.
- Каква болест?
- Роден съм стар.
- Съжалявам.
Недей.
Няма нищо лошо в старостта.
Жена ми почина преди много години.
Съжалявам.
Умря докато раждаше.
- За децата.
- За майките!
- С какво се занимавате, г-н Бътън?
- Правя копчета.
"Копчетата на Бътън".
Няма копче, което да нямаме.
Най- голямата ни конкуренция са
Б.Ф. Гудрич с проклетите им ципове.
Ще желаете ли нещо друго, господа?
Е, по едно последно, Бенджамин?
Само ако мога да си го позволя,
г-н Бътън.
- А ти, с какво се занимаваш?
- Работя на влекач.
Беше ми приятно да си поговорим.
А на мен да пием заедно.
Бенджаним, ще имаш ли нещо против ако
минавам да те виждам от време на време?
Когато пожелаеш.
Лека нощ, господин Бътън.
Лека нощ, Бенджамин.
Да тръгваме.
Къде беше?!
Никъде, срещнах се с едни хора,
послушахме малко музика...
Божичко, детенце!
Порастването е интересно нещо.
Не усещаш кога се случва.
Познаваш някой, и изведнъж на негово
място сякаш има някой друг.
Вече не беше само кожа и кости.
- Бенджамин, хайде.
- Добре.
Прекарвахме си добре, когато идваше
при баба си за уикенда.
Дейзи!
Дейзи!
Искаш ли да ти покажа нещо?
Но трябва да остане в тайна.
Облечи се, ще те чакам отвън.
хайде!
- Можеш ли да плуваш?
- Мога да правя всичко, което и ти можеш.
Облечи това. Трябва да побързаме.
- Той добре ли е?
- Капитане!
Капитан Майк!
Добро утро капитане, може ли да ни повозиш
по реката?
- Знаеш ли какъв ден е днес?
- Неделя.
И знаеш ли какво означава това?
Означава, че снощи съм се напил здраво.
Но вие се напивате всяка вечер.
Какво е това момиче?
Просто приятелка.
Искам да и покажа реката.
Не трябва да се плава днес.
Мога да си изгубя разрешителното.
Е, какво пък.
Погледнете я...каква красавица!
Направо лети.
Иска ми се да можеше да се
качим при тях.
Каза ли нещо, мамо?
Времето наистина се влошава.
Чуваш ли ме, мамо?
Просто ми чети...
"Нещата се променяха бързо."
Не знам как е възможно, но изглежда
имаш повече коса.
Ами ако ти кажа, че не ставам по-стар,
ами по-млад от всички останали?
Ами тогава бих те съжалила.
Ще трябва да видиш всички любими хора да
умират преди теб.
Това е ужасна отговорност.
Никога не се бях замислял за живота и
смъртта по този начин преди това.
Бенджамин, нормално е да губим хората,
които обичаме.
Как иначе ще оценим колко означават за нас?
И в един есенен ден, стар гост ни навести...
Искаш ли да отидем до аптеката?
Тя ме научи да свиря на пиано...
Амин!
...и какво е да ти липсва някой.
Да тръгваме.
Бях ходил в бордей, изпих първото си питие,
..сбогувах се с един приятел,
погребах друг.
През 1936, когато бях на 17 години...
...си събрах багажа и се сбогувах.
Познавайки живота,
предполагах, че нямаше да ги видя повече.
- Успех, синко.
- Благодаря.
- Обичам те, мамо.
- И аз те обичам, миличък.
Искам да си казваш молитвата всяка
вечер, чуваш ли?
И да се пазиш!
Бенджамин!
- Къде отиваш?
- В морето.
Ще ти изпратя картичка.
От всякъде.
Пускай ми картички от всякъде.
Представяш ли си ?
Наистина ми пращаше картички от
всякъде.
От всяко място, където бе работил...
Нюфаундленд, Бафин Бей, Глазгоу,
Ливърпул, Норуик...
Навсякъде, където ходеше с този
капитан Майк.
Капитан Майк попдиса 3 годишен договор с
компанията на братята Моран .
Сложиха на кораба нов дизелов двигател.
Отидохме до Флорида, както
и до Атлантическото крайбрежие.
Екипажа се състоеше от 7 души.
Капитан Майк и аз, Бисквитката,
Прентис Мейс от Уилмингтън, Делауеър...
... близнаците Броуди, Рик и Вик...
... които по море се разбираха чудесно,
но стъпехме ли на сушата...
не спираха да се бият.
Ето!
Една на всеки 8 лодки никога не се завръща,
Това бе Джон Грим,
който си заслужаваше името...
и всички загиват.
... от Белведер, Южна Дакота.
както и Плезънт Къртис от Нешвил,
който не разговаряше с никой друг,
освен със себе си.
Постоянно му пишех.
Казах му, че ме бяха поканили на
прослушване в Ню Йорк
в училището по американски балет.
Вие останете. Благодаря ви.
Благодаря ви.
Вие може да останете.
Приеха ме в основната група на
училището.
Бенджамин, когато дойде при мен,
беше не по-едър от малко момче..
Знам че пия доста, но ми се струваш
пораснал и подмладен.
Каква е тайната ти?
Ами капитане,...
Май си пийвате повечко.
Отседнахме в малък хотел с величественото име-
"Зимния дворец".
Нямаш представа за какво говориш.
Колибрито не е просто птица.
Сърцето му бие с 1200 удара в минута.
Крилете му правят 80 замаха в секунда.
Ако спрат да махат с криле,
ще умрат за по-малко от 10 секунди.
Това не е просто птица,
а проклето чудо!
Заснели движението на крилете им
с хиляди снимки,
и видяли, че краищата на крилете им
правят това движение...
Знаете ли какво означава този математически
символ?
Безкрайност.
Безкрайност!
Всички хора, независимо от
разликите помежду им
народност, цвят на кожата,
имаха едно общо нещо...
... когато се напиеха,
ставаха еднакви.
- Трети етаж, моля.
- Бихте ли задържали асансьора?
Много ви благодаря.
Името и беше Елизабет Абът.
Не беше красива.
Бледа като платно.
Но за мен беше хубава като картина.
Какво гледате ?
Знаете, че имаме споразумение да не се
прибираме трезвени.
- Нали така, мили?
- Точно така, скъпа.
Съпруга и беше Уолтър Абът...
Беше министър на Британската търговска
мисия в Мурманск, и беше шпионин.
- Оттук мила?
- Благодаря.
Счупих токчето на една от обувките си.
Иначе нямам навика да ходя боса.
Дните бяха дълги там...
А нощите дори по-дълги...
Една нощ, не можах да заспя.
Извинете...
Не мога да заспя.
Мислех да направя малко чай.
- Вие искате ли?
- Не, благодаря ви.
- Мляко, мед?
- Мед, моля.
Дано обичате мухи в меда си.
О, може би не тогава.
О, може би е по- добре да го пооставите
да поеме малко.
- Да поеме?
- Да се накисне.
Знам ли, по принцип така се прави чай.
Там къде израстнах, беше важно само
да е горещ.
Ами , правилно.
- Значи вие сте морски?
- Моряк.
Надявам се да не прозвучи грубо...
...но не сте ли малко старичък за моряк?
Няма възрастови ограничения.
Стига да си вършиш работата.
И имате проблеми със съня?
Благодаря.
Доскоро не. Преди спях като бебе.
Е, някои неща ме държаха буден.
Когато беше на около 80 години, баща ми бе
толкова убеден, че ще умре докато спи..
..че беше ограничил съня само до
следобедни дрямки.
Беше убеден, че ще излъже смъртта.
- И така ли стана?
- Кое?
Докато спеше ли умря?
Умря, седейки в любимия си стол,
слушайки любимото си радио.
Значи е имал право.
Мъжът ми е Британския министър на търговията.
Живеем тук от 14 месеца.
- Божичко!
- Трябваше да отидем в Пекин...
Но това така и не стана.
- Бил ли си в Далечния Изток?
- Не. Всъщност почти никъде не съм ходил.
Като изключим пристанищата.
- А откъде сте?
- Ню Орлиънс...Луизиана.
Не знам да има друг.
Тя ми разказа за местата на които е била,
какво е видяла...
Говорихме чак до изгрев слънце...
А след това се отидохме в стаите си,
всеки се върна към своя живот.
Но всяка вечер се срещахме отново
в хотелското лоби.
Един хотел, през ноща, може да е
наистина вълшебно място.
Промъкващото се мишле.
Съскащия радиатор.
Полюшващата се завеса.
Има нещо нещо приятно, дори успокоително
в това да знаеш, че любимите ти хора
спят в леглата си, където нищо лошо
не може да им се случи...
Елизабет и аз губехме представа за времето
и стояхме до изгрев слънце...
Мисля, че може би съм създала грешно
впечатление у теб.
Моля?
По принцип омъжените жени не стоят
до посред нощ
с непознати мъже по хотелите.
Не знам какво правят или не омъжените
жени.
Лека нощ!
Мурманск...
"Срещнах някой и се влюбихме."
Мамо...
- Това беше преди повече от 60 години...
- Обичаше ли го, мамо?
Какво знае едно момиче за любовта?
- Не съм облечен.
- Изглеждаш чудесно.
Не обръщай много внимание на виното
и сиренето,
те са напълно обикновени,
но затова пък хайвера и водката-
те са разкошни.
И така...
Разнеси го...
и не изяждай всичко наведнъж,
така няма да има на какво да се
наслаждаваш.
А сега, пийни си малко водка,
докато хайвера е все още в устата ти.
Не си бил с много жени, нали?
Не и в неделите.
- И досега не си опитвал хайвер?
- Не, госпожо.
Когато бях на 19 се опитах да стана
първата жена
преплувала Ламанша.
Наистина ли?
Но течението бе толкова силно,
че въпреки усилията ми ме избутваше назад.
Прекарах във водата 32 часа,
и когато бях на 3 км от Кале..
...заваля порой.
Плувах до предела на
силите си и спрях.
Просто спрях.
Тогава всички ме питаха ще опитам ли пак.
Отговарях им "Защо не"?
Но така и не опитах.
В интерес на истината, след това
не съм постигнала нищо в живота си.
Ръцете ти са толкова груби.
Усещам вятъра по бузите ти.
Опасявам се, че трябва да тръгвам.
Беше първия път в който ме
целуна жена.
Някои неща никога не се забравят.
- Бенджамин!
- Караш ме да се чувствам по-млад.
И ти ме караш да се чувствам много
по-млада.
Ще ми се да бях.
Щях да променя толкова много неща.
Да поправя всичките си грешки.
Какви грешки?
Постоянно чаках...
Мислех си, че трябва да промeня някой неща .
Да направя нещо...
Каква загуба,
никога няма да се върне...
... изгубеното време...
Ако ще имаме любовна авантюра,
няма да ме поглеждаш през деня,
и винаги ще се разделяме преди
изгрев слънце.
И никога няма да си казваме
"Обичам те".
Това са правилата.
- Да не ти е студено?
- Направо замръзвам.
Тя беше първата жена, която ме
обичаше.
Искаш ли да прескоча тази част?
Не, радвам се че е имало кой да
го топли.
Нямах търпение да я видя отново.
Виждахме се всяка вечер.
Винаги използвахме една и съща стая.
Но всеки път беше ново
и различно...
Ела тук.
Елизабет...
Лека нощ.
Докато една нощ...
Вчера, 7 декември 1941,
е ден, който ще остане в историята.
За мен, това променя близкото бъдеще
а може би дори и далечното.
Промяна в плановете, момчета.
Може би вече знаете.
Японците бомбардираха
Пърл Харбър вчера.
Франклин Рузвелт иска от нас да
се помогнем с каквото можем.
"Челси" е призована да служи
на Американската армия.
Да поправя, помага , спасява...
Ако не искате да ходите на война,
сега е момента да го кажете.
Но качите ли се на кораба,
считайте че сте част от флота, приятели.
Да, аз исках да говоря с теб , Майк.
Жена ми не е добре. Искам да я видя
поне още веднъж.
Чувствай се свободен да
се прибереш както можеш, Мейс.
Щом той напуска, кой ще готви?
Хранителните отравяния са една от основните
причини за смърт в морето.
Веднага след неработещите
спасителни уреди.
Аз мога да готвя, капитане.
Правя го цял живот.
Да, знам.
Не знам дали ставаш за водене
на война, Бенджамин.
Както и да е, ще взема със себе си
всеки мъж готов да срита японците.
Това е! Стягайте си багажа!
Отиваме на война, господа!
Беше оставила бележка.
Беше написала "Приятно ми беше да те
срещна" и това бе всичко.
Войната не беше това, което
очаквахме.
Имаше само стари , разнебитени кораби,
за нищо не ставаха...
Ако е имало война, не успяхме
да я видим.
Назначиха един военен на борда.
Той обичаше Военноморските сили,
но повече от тях обичаше Америка.
Няма друго място като Америка...
Името му беше Денис Смит и
и беше чистокръвен индианец-чероки.
Семейството му беше американско
от 500 години.
Пацифистите.
Казват, че съзнателно не желаят да се бият.
Къде щяхме да сме сега, ако всички
разсъждаваха като тях?
Престани, вожде!
Хей, наблюдавах те. Изглеждаш ми като добър човек.
Ако се случи нещо с мен....
... би ли предал това на жена ми?
Даде ми всичките си пари.
Не беше похарчил и цент.
Искам семейството ми да знае, че
съм мислел за тях.
Всички на палубата!
Кораби срещу нас, момчета!
Войната най-накрая стигна до нас.
Пълен стоп!
Освети мястото!
Транспортен кораб, превозващ 1300
души, бе разцепен от торпедо.
Ние бяхме пристигнали първи.
Спрете двигателя!
Пълен стоп!
Единствено ние издавахме звук.
Пригответе се!
Със сигурност те са потопили кораба,
мръсници такива.
Задръж позиция!
Какво?
Това последната ли е?
Капитане!
Надупчиха ми кораба!
Дай ми ръка.
Всичко ще бъде наред, капитане.
Добра битка, добре ги уцелихме...
Можеш да се ядосваш колкото си искаш...
да ругаеш, да проклинаш съдбата си..
... но когато наближи края...
... трябва да се примириш.
Капитане...
1.328 души умряха в този ден.
Сбогувах се се индианеца чероки
Денис Смит,
със Джон Грим, който беше прав,
че ще загине там...
изпратих парите на съпругата
на Плезънт Къртис...
Казах последно сбогом на близнака
Вик Броуди...
... и на Майк Кларк,
капитан на влекача "Челси".
Сбогувах се и с всички останали,
които имаха свои мечти.
Всички онези мъже, които искаха да
станат моряци, доктори, адвокати
или индиански вождове.
Този път не може да се поправи.
Тук смъртта не изглеждаше естествена.
Не бях виждал колибри толкова навътре в морето...
... преди и след това.
А през Май 1945,
когато бях на 26 години,
се завърнах в къщи.
- Куини?
- Да.
Божичко, ти се прибра!
Боже, наистина се върна!
- Виж се само!
- Кой е това, мамо?
Брат ти, Бенджамин.
- Не знаех, че ми е брат.
- Много неща не знаеш, детенце.
Отиди да доизметеш, измий си ръцете
и ми помогни за масата.
Хайде, отивай.
Погледни се само! Като прероден си!
Свеж си като пролетта.
Май онзи проповедник наистина те
дари с втори живот.
Още в първия момент в който те зърнах,
знаех че си специален.
Коленете ме болят, защото всяка
нощ коленичех
и молех Господ да те върне
жив и здрав.
Помниш ли какво ти казах?
- Никога не знаеш какво те очаква.
- Точно така. Сядай!
Научи ли нещо, което си заслужава да
се разкаже?
- Видях доста неща.
- Видял си болка.
Ами радост?
- Разбира се, и това също.
- Ето, това искам да чувам.
- Погледни се...
- Къде е Тизи?
Миличък...
Г-н Уедърс почина в съня си,
една нощ през миналия април.
- Мамо, ужасно съжалявам.
- Няма нищо.
Вече останаха само 1-2 от старите.
Всички останали са нови.
Явно так е било писано.
Толкова се радвам, че се върна
в къщи при мен.
Сега трябва да ти намерим жена и
нова работа.
Хайде, помогни ми с масата.
Бенджамин, губиш си времето.
Тя е глуха. Ще спиш в стаята, в
която беше мисис Дезероу.
Много си голям да делиш стая с
някой друг.
Прибирането у дома е странно.
Изглежда същото. Мирише по същия
начин. Усещаш го по същия начин.
Казвал ли съм ти, че ме е удряла светкавица
7 пъти?
Единия път просто си се возех в камиона си.
Осъзнаваш, че ти си се променил.
А една сутрин, малко след
като се бях завърнал...
Извинете, тук ли е Куини?
Дейзи?
- Аз съм, Бенджамин.
- Бенджамин?
Божичко!
Разбира се, че си ти !
Бенджамин!
Как си...
Толкова време мина, искам да ми разкажеш
толкова много неща...
- Кога се върна?
- Преди няколко седмици.
Говорих с Куини, тя ми каза че си
участвал във войната,
някъде в морето, токова се бяхме
притеснили за теб.
Добре съм.
Погледни се само. Прекрасна си.
Спря да ми пишеш.
"Когато заминах, беше момиче,
а когато се върнах - жена.
Беше най-красивата жена, която
съм виждал."
Красива.
Най-красивата.
Помниш ли баба Фулър?
- Разбира се.
- Тя почина.
- Чух. Много съжалявам.
- Не мога да повярвам, че се срещаме тук.
Трябва да е съдба...
Не, не , как му казваха - "Кисмет"?
- Чувал ли си за Едгар Кейси, ясновидеца?
- Мисля, че не.
Той твърди, че всичко е предопределено...
но аз си мисля, че това е съдба.
Не знам какво е точно, но се радвам
че се случи.
Бил ли си в Манхатън? Намира се от другата
страна на реката, срещу дома ми.
93 0
Виждам Емпайър Стейт Билдинг
от леглото си.
Ами ти, къде беше?
Разкажи ми всичко.
Последно чух, че си бил в Русия.
Винаги съм искала да отида в Русия.
Наистина ли е толкова студено, колкото казват?
- Два пъти по-студено е.
- Чудесно.
Винаги казваше, че си различен.
Наистина мисля, че си.
Писа ми, че си срещнал жена.
- Получиха ли се нещата?
- Ами, изчерпа се..
Помниш ли това?
Това е картинката на старото
кенгуру в 5 следобед.
Искаш ли да вечеряме заедно?
Казвала ли съм ти, че танцувах за
Баленчино?
Много известен хореограф.
Казваше, че имам идеална стойка.
Веднъж, на репетиция,
един танцьор падна.
И той включи падането във
спектакъла.
Представяш ли си, нещо
такова в класическия балет?
Танцьор да пада нарочно?
Дори измислиха ново име за този стил-
нарича се абстрактен.
Разбира се, той не е единствения,
също така и Линкълн Кърстейн, Лусия Чейс...
О, и Агнес ДеМил...
тя разби всички клишета,
всички общоприети неща,
Не беше важно нищо друго, освен самия танц...
Разказа ми за този нов свят...
... тези имена, които не значеха нищо за мен.
Дори не чувах много от нещата, които ми
разказваше.
Ново е, модерно , американско е...
Наблягат на физиката ни...
- Божичко, не спрях да говоря.
- Не, не, приятно ми е да те слушам.
- Не знаех, че пушиш.
- Достатъчно съм голяма.
Достатъчно голяма съм, за много неща.
В Ню Йорк стоим будни по цяла нощ...
гледаме как слънцето изгрява над
сградите...
Там винаги има какво да правиш.
Утре трябва да се връщам.
- Толкова скоро?
- Ще ми се да можеше да остана.
На танцьорите вече не им трябват костюми
и декори.
Представям си как танцувам напълно гола.
Чел ли си Д.Х. Лорънс?
Книгите му бяха забранени.
Думите му са като правене на любов.
В нашата група...се научихме да се
доверяваме взаимно.
Сексът е част от това.
Много от танцьорките са лесбийки.
Имаше една жена, която искаше да спи с мен.
- Това натъжава ли те?
- Коя част по-точно?
Това, че някой иска да спи с мен?
Ти си привлекателна жена, предполагам
че почти всички искат да спят с теб.
Да се връщаме в дома, можем да си
намерим стая.
Ти ще си съблечеш сакото...
Виж, Дейзи, не че имам нещо против..
но мисля, че ще те разочаровам.
Бенджамин, била съм с много мъже.
Утре сутрин се връщаш в Ню Йорк,
може би е по-добре да си с приятелите си.
-Пък и си много малка.
- Достатъчно съм голяма.
Дейзи, просто не днес, това е всичко.
Можем да отидем да послушаме музика...
Живота ни се определя от възможностите,
дори и тези, които сме пропуснали.
Изглеждаше толкова красив...
подмладен.
- Казват, че урагана ще ни пропусне.
- Слава Богу.
Той остана при майка си известно време,
майка му, нямаше нищо против.
Бенджамин?
"Нещата се променяха за мен..."
Косата ми вече бе съвсем леко сива,
и стана по-гъста.
Обонянието ми се изостри, слуха също.
Можех да вървя повече и по-надалеч.
Докато всички остаряваха, аз
се подмладявах-съвсем сам.
Влез.
Бенджамин...
- Помниш ли ме ?
- Разбира се, господин Бътън.
- Какво се е случило?
- Инфекция на крака.
Добре дошъл у дома, приятелю.
- Виждам, че още пиеш Сазерак с уиски.
- Навици, какво да правиш.
- Още ли посещаваш онова място на улица Бърбън?
- Не, не съм ходил отдавна.
Интересни времена настъпиха.
Производството на копчета ни се
увеличи от 40 хиляди на половин милион на ден.
При мен работят 10 пъти повече хора,
работим денонощно.
Срамота е...
Войната беше добра за нашата индустрия.
Знаеш ли..
Болен съм. Не знам колко ми остава.
- Съжалявам да го чуя, господин Бътън.
- Да..
Нямам си никой. Сам съм.
Надявам се няма да имаш против,
бих искал да прекарвам с теб повече време.
Ще направя каквото мога.
Бенджамин, какво знаеш за копчетата?
"Копчетата на Бътън" е създадена
от семейството ми преди 124 години.
Дядо ми бил шивач, имал работилница
в Ричмънд.
След Гражданската Война, се
преместил в Ню Орлиънс,
А баща ми бил достатъчно умен,
за да започне собствено производство.
И така, с негова помощ, работилницата
се превърнала в това.
А днес, аз дори не мога да шия.
Това е много интересно.
Нещата са се развили добре за вас.
Така че... с какво мога да ви помогна,
г-н Бътън?
Бенджамин, ти си мой син.
Съжалявам, че не ти казах по-рано.
Ти си роден в деня на края на Гражданската
война
Майка ти умря при раждането ти.
Мислех те за чудовище.
Обещах на майка ти, че ще се
погрижа за теб.
Не трябваше да те изоставям.
Майка ми?
Имахме лятна къща, на брега
на езерото Пончъртрейн.
Когато бях малък, обичах да се
събуждам преди всички останали,
да тичам до езерото и да наблюдавам
как деня започва.
Сякаш само аз бях жив.
Влюбих се още първия път, когато видях майка ти.
Маика ти се казваше Каролин Мърфи.
Работеше в кухнята на дядо ти.
Тя беше от Дъблин.
През 1903 Карълайн , заедно с братята
и сестрите и се премести
да живее тук, в Ню Орлиънс.
Намирах си причини да слизам в кухнята,
само за да мога да я видя.
25 април, 1918,
най-щастливия ден в живота ми,
деня в който се ожених за майка ми.
Защо просто не ми каза?
Планирам да ти оставя всичко.
Трябва да тръгвам.
- Къде отиваш?
- У дома.
Какво си въобразява този?
Че може да се появи просто така,
и всичко ще е наред?
И изведнъж трябва да станем приятели?
Да, ама не е познал! Никак даже!
Беше оставил 18 долара в ноща,
в която те намерихме.
18 долара и една мръсна пелена!
- Лека нощ, мамо.
- Лека нощ, миличък.
Казвал ли съм ти, че ме удряла светкавица 7 пъти?
Единия път просто си разхождах кучето.
Ослепях с едното око..
Едва чувам, губя си мисълта често.
Но знаеш ли какво?
Господ просто ми напомня, че съм късметлия
да съм жив.
Идва буря.
Събуди се...
Хайде да те облечем.
Можеш да се ядосваш колкото си искаш...
да ругаеш, да проклинаш съдбата си...
... но когато наближи края...
... трябва да се примириш.
Красиво погребение.
Ще го погребат до майка ти.
- Ти си майка ми.
- Миличък...
Досега не бях виждал Ню Йорк.
-Извинете, приятел съм на Дейзи.
-Насам.
Дейзи!
Дейзи!
Кой ме търси?
- Бенджамин...
- Здравей.
- Какво правиш тук?
- Реших да намина, да те видя...
Да прекарам малко време с теб.
Трябваше да се обадиш.
Така ме изненада.
- Пак си прекрасна.
- Благодаря ти, чудесни са.
Не можах да откъсна поглед от теб.
Беше удивителна.
Благодаря ти. Много мило.
Трябва да се преоблека, ще ходим
на едно парти.
Искаш ли да дойдеш?
Милех си по-скоро за ресторант.
Позволих си да направя резервация,
за всеки случай.
Просто танцьорите винаги излизат
заедно след шоуто.
Разбира се, ти си добре дошъл.
Ще отида да се преоблека.
Това е Дейвид. Един от танцьорите.
Това е Бенджамин, разказвала съм ти за него.
Да... как сте?
Ще отида да взема питиета.
Да не сте приятел на баба и или
нещо такова?
Да, нещо такова.
Извинете.
Хей, виж, нямах идея че ще идваш!
Божичко, Бенджамин...
Какво очакваше?
Да зарежа всичко?
Това е моят живот.
Идвате ли с нас в центъра?
Хайде...
Ще се позабавляваме.
- Ще има музиканти, много интересни хора..
- Не е нужно да правиш това. Вината е моя.
Трябваше първо да се обадя
Мислех си как ще дойда и просто
ще ти се подкосят краката, или нещо такова.
- Дейзи, хайде!
- Идвам.
Изглежда свестен? Обичаш ли го?
Мисля, че да.
Радвам се за теб.
Ще се видим в къщи.
Добре.
Шоуто беше чудесно!
Дойде да ми каже, е баща му е починал.
- Нямало е как да знаеш.
- Бях на 23 години.
Просто не ми пукаше...
- Какво стана след това?
- Там има снимки.
В предния джоб.
Товага бях в най-добрата си форма
като танцьорка.
В продължение на 40 години..
... танцувах навсякъде.
Лондон, Виена, Прага..
Никога не съм виждала тези снимки.
Мамо, никога не си разказвала
за танцуването.
Аз бях единствената американка,
поканена да танцува с балета на Болшой театър.
Беше невероятно.
Но Бенждамин винаги беше в мислите ми.
И се усещах как понякога казвах...
Лека нощ, Бенджамин.
- "Лека нощ, Дейзи."
- Това ли е казвал?
"Живота не бе толкова сложен.
Дори бих могъл да кажа, че търсех
приключения."
Бенджамин, госпожа Ла Турно току що почина.
- Г-н Бенджамин Бътън?
- Аз съм.
- Добър ден.
- Да, господине?
- Мис Дейзи Фулър?
- Секунда.
- Моля, седнете.
- Благодаря.
Понякога ни предстоят трудности,
но просто не го знаем.
Дали е по случайност или просто съдба,
нищо не можем да направим.
Една жена в Париж бе тръгнала на пазар.
Но си забравила палтото и се
върнала да го вземе.
В този момент звъннал телефона и,
тя се върнала да го вдигне и
поговорила няколко минути.
Докато жената била на телефона, Дейзи репетирала
за представлението си в Парижката опера.
Докато репетирала, другата жена затворила
телефона...
и слязла да си вземе такси.
Шофьора на таксито бил
оставил клиент по-рано...
... и спрял да изпие едно кафе..
А през цялото време Дейзи репетирала.
Същия таксиметров шофьор,
който спрял за кафе по-рано
взел дамата, която отивала на пазар
тъй като тя изпуснала предното такси.
Таксито трябвало да спре, заради човек
пресичащ улицата,
Той тръгнал за работа 5 минути
по-късно,
тъй като забравил да си включи алармата.
Докато този мъж, закъсняващ за работа
пресичал улицата,
Дейзи приключвала с репетицията
и вече взимала душ.
Докато тя се къпела,
таксиметровия шофьор чакал пред
един бутик жената да вземе един пакет.
Пакетът обаче все още не бил опакован,
тъй като момичето което трябвало да го
направи, скъсала с приятеля си предната вечер.
Пакетът бил опакован, жената се
върнала в таксито,
което пък било блокирано от
един камион,
а през това време Дейзи се обличала.
Камионът се преместил и таксито
успяло да тръгне,
докато Дейзи, която се облякла последна,
чакала приятелка, чиято връзка
на обувката се скъсала.
Докато таксито чакало на един светофар,
Дейзи и приятелката и излезли
през задния вход.
И ако само едно нещо се бе
случило различно
ако връзката не се бе скъсала,
или ако камиона се бе преместил
секунда по-рано.
Ако пакета бе опакован и готов,
защото момичето не бе скъсала
с приятеля си,
Ако мъжът бе включил алармата си
и бе станал 5 минути по-рано.
Ако таксиметровия шофьор не бе
спрял да си вземе кафе.
Ако жената не си бе забравила палтото
и бе хванала предното такси,
Дейзи и приятелката и щяха да пресекат улицата
и таскито просто щеше да премине покрай тях.
Но тъй като живота е такъв,
серия от преплитащи се
животи и инциденти,
които не са под ничий контрол,
таксито не я подминало,
шофьора бил моментно разсеян...
Дейзи!
...и таксито ударило Дейзи.
Дейзи! Помощ!
И кракът и бил премазан.
Дейзи...
- Кой ти каза?
- Приятелката ти ми прати телеграма.
Много мило от твоя страна да дойдеш,
за да видиш че съм добре.
Ти би направила същото за мен.
Божичко...
Погледни се само.
Изглеждаш перфектно.
Не трябваше да идваш.
Не искам да ме виждаш така.
Кракът и бе счупен на 5 места.
И с много лечение и след много
време, може би щеше да ходи отново,
но никога повече нямаше да може
да танцува.
Ще те взема у дома с мен.
- Искам да се грижа за теб.
- Няма да се върна в Ню Орлиънс.
Тогава аз ще остана в Париж.
Не разбираш ли?
Не искам помоща ти.
Знам, че се самосъжалявам,
но не искам да съм с теб.
Опитах се да ти кажа това още в Ню Йорк,
но ти просто не чуваш.
- Може да си промениш мнението.
- Вече не сме деца, Бенджамин.
Стой вън от живота ми.
Бях много груба. Той така и не разбра.
Не можех да позволя да ме гледа така.
"Не си тръгнах веднага...
останах в Париж за известно време,
за да се погрижа за нея."
Не знаех това.
Мила, повикай сестрата.
Отново се научих да ходя.
Хванах влака за Ню Орлиънс.
Нека да погледна.
Нормално е. Пулса и е слаб, ще
се затруднява с дишането.
- Ще се оправите ли?
- Да.
После казва, че се е върнал у дома
и след това има много откъснати страници.
"... слушах звука на къщата.."
Това вече го четох.
Разлял е нещо върху тази част,
трудно е да се прочете.
Пише нещо за "плаване".
Разбираш ли го?
Ще плавам с една стара платноходна лодка
на баща ми от къщата му на езерото.
Няма да лъжа,
бях в компанията на една две млади дами..
... или може би бяха три.
Няма смисъл да метеш, Сам.
Утре пак ще си е там.
Мамо.
И през лятото на 1962...
... Тя се завърна.
- Искаш ли да знаеш къде бях?
- Не.
Защо не писа нито веднъж?
Просто изчезна...
- Трябваше да направя нещо за себе си.
- Никога не съм мислела че си егоистка.
Надявам се да не съм грешала.
Обикновено съм права в преценките си
за хората.
- Лека нощ, мамо.
- Лека нощ, миличък.
Забавлявайте се.
- Не обелваш и дума.
- Не искам да развалям момента.
- Ще спиш ли с мен?
- Абсолютно.
Помолих я да дойде с мен.
Плавахме в залива и към
Флорида кийс.
Толкова се радвам, че не се открихме
един друг когато бях на 26 години.
- Защо го казваш?
- Бях толкова млада.
А ти беше толкова стар.
Случи се, когато трябваше.
Аз бих се наслаждавал на всеки момент.
Обзалагам се, че мога да остана тук
по-дълго от теб.
Убеден съм.
Със всеки изминал ден имам все повече бръчки.
Не е честно.
Обичам бръчките ти.
Какво е да се подмладяваш?
Не мога да кажа...
Винаги го гледам през собствените си очи.
Ще ме обичаш ли когато остарея и
кожата ми увисне?
Ами ти мен като имам акне?
Като подмокрям леглото?
Като се страхувам какво има под стълбите?
Какво? Какво си мислиш...
Мислех си как нищо не е вечно.
И колко жалко е това.
Някои неща са вечни.
- Лека нощ, Дейзи.
- Лека нощ, Бенджамин.
Мамо?
- Кога се запозна с татко?
- Малко след това..
- Каза ли му за този Бенджамин?
- Знаеше достатъчно, миличка.
Мамо!
Куини!
Ехо?
Здравейте, госпожо Картър. Аз съм Бенджамин.
Къде са всички?
Бенджамин.. Куини почина.
Много съжалявам.
Много съжалявам за загубата ви.
Тя беше забележителна жена.
Погребахме я до любимия и
мистър Уедърс.
И за да имаме собствени спомени,
продадохме къщата на баща ми на улица Еспанейд.
Прекрасна стара къща, мила.
Мисля, че ще сме много щастливи тук.
- Каква дълга семейна история...
- Вървят с къщата.
Хайде.
Трябва да видиш спалнята.
Купихме си двустаен апартамент.
Обичах тази къща...
Толкова много спомени.
Не спирай, мила.
"Това бе един от най-щастливите
периоди в живота ми."
Нямахме никакви мебели.
Правехме си пикник в хола.
Ядяхме когато си искаме,
стояхме будни по цели нощи,
Обещахме си да не се даваме на рутината.
Да си лягаме или да се будим по едно
и също време.
Живеехме на този матрак.
Съседката, мисис Ван Дам,
бе физиотерапевт.
Живеехме на 4 пресечки от
обществения басейн.
Можеше да изкараш още няколко години.
Но ти избра да правиш нещо толкова
специално и уникално,
че може да се прави за много кратко време.
Така че дори и да не ти се беше случило
нищо,
...пак щеше да си тук.
Не ми харесва, че остарявам.
Слагат прекалено много хлор тук.
Обещавам ти никога повече да не се
самосъжалявам.
И мисля, че тогава осъзна,
че никой от нас не е перфектен
завинаги.
Намери покой.
Отвори студио и започна да учи
млади момичета да танцуват.
Точно така!
Завъртете се!
Чудесно!
Лека нощ!
Със сигурност си красива за гледане.
В танца е важна линията...
... линията на тялото...
Рано или късно,
губиш тази линия и никога повече
не я възстановяваш.
Мислех си...
Ти си роден през 1918,
преди 49 години.
Аз съм на 43.
Почти на еднаква възраст сме.
- Срещаме се по средата.
- Най- накрая успяхме.
Чакай...
Искам да ни запомня такива, каквито
сме в момента.
Бременна съм.
Сестрата ми каза, че е момче.
Но аз мисля, че е момиче.
Знам че те е страх.
- Не го крия.
- Добре.
- Какъв е най-големия ти страх?
- Че ще се роди като мен.
Тогава ще го обичам още повече.
Добре. Как ще съм баща като
отивам в обратната посока?
Не е честно спрямо детето.
Не искам да съм в тежест на никой.
Накрая всички сме с пелени.
Ще се получи.
Искам го и то с теб.
Искам да имаш всичко, което желаеш.
Просто не знам как ще го направим...
Би ли казал на слепец, че не може да има деца?
Заповядайте.
Бъди баща толкова дълго, колкото можеш.
Знам какви ще са последствията. Приела съм ги.
Да те обичам си заслужаваше всички жертви.
Трябва да пишкам.
Днес първата жена в света
преплува Ламанша.
Тя достигна до Кале.
Задръжте рестото!
Плуването и отне 34 часа,
22 минути и 14 секунди.
68-годишната Елизабет Абът пристигна
в 5.38 британско време,
...уморена, но щастлива.
Мисис Абът, как бихте обобщили
постижението си?
Предполагам....че всичко е възможно.
- Това ли е?
- Да, благодаря ви.
Готов ли си?
Да.
През пролетта, в един съвсем
обикновен ден...
Ще се върна след час!
Скъпа!
Повикай линейка!
Бебето излиза!
Трябва ми линейка!
Всичко е наред. Имате прекрасна дъщеря.
Скъпа...
Тя роди 2.5 килограмово момиченце.
Брои ти пръстите.
Идеална е.
"Кръстихме я на майка ми - Карълайн."
Този Бенджамин ми е баща?
И ми казваш по този начин?
Извинявай.
... Налице са всички признаци за
ураган...
възможно е и да е от 5-та степен.
Знам, че ви е тежко.
Тук не се пуши!
Никой не може да каже къде точно
ще удари урагана...
"Ти порастна нормална и здрава, както
беше казал доктора..."
Ще трябва да и намеря истински баща.
Какво искаш да кажеш?
Ще и трябва някой, с който да остарее.
Ще приеме нещата такива, каквито са.
Ще те приеме.
Мила, трябва и баща, а не връстник.
- Заради мен ли е?
- Разбира се, че не.
Възрастта ми ли те притеснява?
- Разбира се, че не.
- Това ли искаш да ми кажеш?
Не можеш да отглеждаш и двама ни.
Беше първия ти рожден ден.
Организирахме парти, къщата
бе пълна с деца.
- Как си?
- Здравей, приятел.
Докато се обърнеш и ще е в
гимназията.
Продадох лятната къща...
и фабриката "Копчетата на Бътън""...
Продадох и яхтата на баща ми и
сложих парите в спестовен влог.
И когато ти и майка ти имахте достатъчно,
си тръгнах.
Преди да можеш да ме запомниш.
"Взех само дрехите на гърба си."
Не искам да чета това сега.
Може ли просто да ми кажеш къде е отишъл?
Не знам.
За мен е.
1970. "Винаги твой"
"Честит рожден ден. Бих искал да мога да те целуна"
Всички са за мен.
5 години. "Бих искал да те заведа
на училище."
6 години.
"Искам да съм там и да те науча да
свириш на пиано."
1981, 13 години.
"Бих искал да ти кажа да не
преследваш някое момче."
"Бих искал да те прегърна, когато
си страдала от разбитото си сърце."
"Бих искал да мога да съм ти баща."
"Каквото и да правя, нищо не може да
замени това."
Предполагам е бил в Индия.
"Каквото и да значи, никога не е късно..."
... или както в моя случай, твърде рано,
да си този, който искаш да бъдеш.
Няма ограничения във времето,
можеш да спреш, когато поискаш.
Можеш да се промениш или да
останеш същия, няма правила в това.
Можем да извлечем най-доброто
или най-лошото.
Надявам се да извлечеш най-доброто.
Надявам се да видиш неща, които
да те изумят.
Да почувстваш неща, които не си
чувствала преди.
Надявам се да срещнеш хода
с различен мироглед.
И да живееш живот с
който да се гордееш.
А ако не е така...
"... се надявам да имаш сили да
започнеш отначало."
Нямаше го много дълго време.
Ще се видим следващия четвъртък.
Лека нош, миличка.
Съжалявам, затворено е.
Мога ли да ви помогна?
Да вземете някой ли сте дошъл?
Защо се върна?
Мамо?!
Мамо!
Готова ли си?
Мамо, какво има?
Просто чух една много тъжна история за
един наш общ приятел,
Когото не съм виждала от много време.
Карълайн, това е Бенджамин.
Познава те от бебе.
Здравейте.
Това е просто семеен приятел.
Бенджамин Бътън.
- Това е съпруга ми, Робърт.
- Приятно ми е.
На мен също.
Беше ми приятно да се запознаем.
Ще те чакаме в колата, скъпа.
- Добре.
- Довиждане.
Само ще заключа.
Красива е, като майка си.
- Танцува ли?
-Не много добре.
- Явно това е наследила от мен.
- Прекрасно момиче е.
Изглежда ми малко объркана...
но кой ли не е така на 12 години?
До голяма степен ми напомня за теб.
Съпруга ми е...тоест беше вдовец.
Много мил, умен и с приключенски дух.
- Той е прекрасен баща.
- Чудесно.
- Изглеждаш толкова по-млад.
- Само външно.
Беше прав.
Нямаше да мога да отглеждам и двама ви.
Не съм толкова силна.
Къде си отседнал?
Какво ще правиш?
Отседнал съм в Пончатрейн хотел
на булеварда.
Не знам какво ще правя...
Чакат ме .
Помня тази случка. Бил е той.
Ураганът е променил посоката си.
Скоро ще стъпи на земята.
Трябва ли да правя нещо?
Уредили сме преместването на
пациентите,
но в крайна сметка зависи от вас.
- Не, ще останем.
- Ще ви кажа ако има промени.
"Тази вечер, докато се чудех
защо изобщо се върнах,
се почука на вратата."
Влез.
Добре ли си ?
Съжалявам, не знам какво правя тук.
Нищо не е вечно.
Никога няма да спра да те обичам...
Бенджамин, та аз съм стара жена.
Някои дни никога не се забравят...
Лека нощ, Бенджамин.
Лека нощ, Дейзи.
И както си знаех,
просто я гледах как си отива.
Това е последното нещо, което е написал.
След като баща ти почина...
... получих обаждане по телефона.
Ало? Да, на телефона.
Съжалявам, не разбирам.
На ъгъла, да.
Заповядайте!
Аз съм Дейзи Фулър.
Аз съм Дейвид Хернандез от
Социалните служби.
Живееше в изоставена сграда.
Полицията намери това в него...
Името ви бе вътре.
Той е болен.
Заведохме го в болницата.
Не знаеше името си и откъде е.
Казах на г-н Хернандез, че Бенджамин е
един от нас.
Винаги може да остане при нас.
Бенджамин.
Свириш прекрасно.
Не обича да го питат.
Има моменти в които не е съвсем
на себе си.
Докторите казват, че е начална
фаза на деменция.
Помниш ли ме?
Аз съм Дейзи.
Аз съм Бенджамин.
Приятно ми е да се запознаем, Бенджамин.
Имаш ли нещо против да поседя при теб?
Бих искала да те послушам как свириш.
Познаваме ли се?
Всеки ден се отбивах, за да се
уверя че е добре.
Знам какво правите!
Всички сте проклети лъжци!
Не вярва, че току що е закусвал.
Да видим дали можем да ти намерим
какво да правиш.
Имам чувството, че не помня много неща.
Какво например?
Сякаш съм изживял цял живот...
и не мога да си го спомня...
Не се притеснявай. Нормално е
да забравиш някои неща.
Много често той просто забравяше кой е
и къде се намира.
Не беше лесно.
- Бенджамин!
- Виждам всичко!
- Виждам и голямата река!
- Точно така. Можеш да видиш всичко, миличък.
Мога да видя и много други хора.
- Искам да слезеш.
- Ами ако мога да летя?
Познавах човек, който можеше да лети.
Слез долу и ще ти разкажа за него.
Някой да се качи горе.
Той беше на 5 години когато се нанесох...
... на същата възраст бях и аз,
когато се запознахме.
"Това е Голямото Кенгуру в 5 следобед,
когато то получилo красивите си крака."
Дните минаваха и аз го гледах как
забравя как се ходи...
Как е името ми?
... как да говори.
Аз съм Дейзи.
Можеш ли да кажеш Дейзи?
През 2002 сложиха нов часовник на
гарата...
А през лятото на 2003
... той ме погледна,
и разбрах, че знаеше коя съм.
А после затвори очи, сякаш
просто заспа.
Ще ми се да го познавах.
Сега го познаваш.
Мамо...
Ще ида да видя какво става.
Лека нощ, Бенджамин.
Някои хора са родени да
седят край реката.
Някои ги удря светкавица.
Някои имат музикален слух.
Някои са артисти.
Някои плуват.
Някои разбират от копчета.
Някои знаят Шекспир.
А някои......са майки.
А някои хора....танцуват.
Превод и тайминг : Chochko23