Tip:
Highlight text to annotate it
X
Само времето може да ни покаже
кое е истина и кое легенда.
Някои истини не преживяват
през годините.
Но легендата за детето със сините очи
ще живее вечно
и ще бъде разнасяна от четирите вятъра
на Белите планини.
Ние, Ягалите, ловувахме най-могъщият
от всички зверове -
манак.
Но светът ни започна да се променя.
Манаките започнаха да идват
все по-късно в долината ни.
А понякога изобщо не идваха.
Ловците ни бяха неспокойни,
а народа ни гладуваше.
Само една измежду нас,
онази, която наричахме Старата Майка,
последната от своя вид,
можеше да говори с духовете на Земята
и да помоли Предците
да спасят народа ни.
Моли ги много пъти.
Докато една нощ, те отговориха
на зова й и ни изпратиха знак.
Знак за началото на края.
Открихме я в планината.
Седеше до една мъртва жена.
Изпратена е от Предците.
Дошла е да ни разкаже
за четирикраки демони,
които ще сложат край на света ни.
Ще дойдат в долината
по времето
на последния ни лов.
Но не се бойте.
На този лов ще се появи нов войн.
Тя ще бъде неговата жена.
Те ще ни поведат към новия живот,
в който ягалите
няма да познават глада.
През онази нощ, Старата Майка не видя
лицето на война, за когото говореше,
но знаеше,
че детето със сините очи
е дар, който трябва да защити.
За народа ни,
тя беше Еволе, обещание за живот.
Но за момчето на име Д'Ле,
тя бе нещо много повече.
Само един не повярва в пророчеството
на Старата Майка.
Бащата на момчето,
онзи, който носеше Бялото копие
и свикваше хората за лов с рога си.
Ще се грижа за сина ти,
сякаш е мой син.
Знам това. Но ми обещай
да не казваш на никого защо тръгвам.
Не можем да чакаме последния лов.
Хвърли отново!
Добро хвърляне!
Ка'Рен.
Ка'Рен.
Ти няма да хвърляш.
Баща ти изостави
народа ни. Махай се.
Трябва да победиш, Ка'Рен!
Остави го!
Ка'Рен, казах да го пуснеш!
Д'Ле...
- Той е син на страхливец.
Никога вече не казвай това.
Никой да не го казва.
И ти си сам. Също като мен.
Какво е станало с народа ти?
Бяха убити от четирикраките демони.
Никога няма да бъдеш сама, Еволе.
Виждаш ли онази светлина?
Тя не се движи по небето
като всички останали.
Тази светлина е като теб
в сърцето ми.
Никога няма да си отиде.
- Никога няма да си отиде ли?
Никога.
Еволе, ела тук. Не се отдалечавай
от колибата без да ми кажеш.
В продължение на много луни,
Еволе и Д'Ле се грижеха един за друг,
а любовта в сърцата им нарастваше.
Докато накрая, след много години
настъпи денят на последния лов.
Д'Ле, колко време
трябва да наблюдаваме?
Докато дойдат манаките.
А кога ще дойдат?
- Не знам.
Кога ще стана ловец?
- Когато спреш да задаваш въпроси.
Великия ловец Тик'Тик
отиде в колибата на Старата Майка.
Според нея,
времето на пророчеството е дошло.
Казала му е да не убива манак.
Смята, че Ка'Рен ще спечели
Бялото копие и ще поиска Еволе.
Баку, виж какво ти нося.
Знаеш колко добър ловец е Ка'Рен.
Трябва да избягаме
и да прекосим Големите Планини.
И да изоставим народа си?
Също като баща ми?
Не мога да го направя.
Чаках това много луни.
Единствения начин да бъдем заедно,
е да убия манак.
Тук са! Дойдоха!
Погледнете!
Вижте колко са много!
Днес не аз ще пронижа
сърцето на манак.
Ще го направи някой от вас.
Някой от вас ще спечели Бялото копие.
Нека Предците на ягалите и духът
на Великия Манак изберат най-достойния.
Ка'Рен, ти ще хвърляш пръв.
- Манакът е твой.
Ти ще бъдеш нашият водач.
Ами ти, Д'Ле?
Аз искам да спечеля Еволе.
Всички заедно!
Тик'Тик е открил водача.
По-бавно! Д'Ле!
Разпръскват се!
Да ги съберем!
Баку, идват!
Идват! Идват!
Идва последния! Голям е!
Д'Ле идва!
Ка'Рен, хвърляй!
Откъсва се! Задръжте го!
Прекалено е силен.
Ка'Рен, пусни.
Д'Ле, трябва да се пуснеш.
- Не мога, ръката ми се заплете.
Вижте! Това е Д'Ле!
Уби го съвсем сам!
Никой досега не е правил това!
Постъпи много смело.
Д'Ле уби манак.
Не пусна мрежата.
Само той не се пусна.
Какво чакаш?
Мъдри Дух, убих манак.
Искам Бялото копие,
а с него и жена си...
Еволе.
От този ден нататък,
Д'Ле вече не бе син на страхливец.
Ягалите почитаха името му,
затова, че им бе донесъл дарът
на манак за последен път.
И макар Старата Майка
да се радваше,
че вижда Еволе толкова щастлива,
тя се боеше, че онзи,
който бе повалил могъщия звяр,
може да няма кураж за това,
което предстои.
Защо Тик'Тик не празнува с нас?
Д'Ле?
- Трябва да направя едно нещо.
Какво искаш?
Не бях смел.
Не отидох да ловувам сам.
Днес Предците си играха с нас.
Какво да направя? Откажа ли се
от Бялото копие, ще се откажа от Еволе.
Не мога да го направя.
- Принадлежи ли ти, за да се откажеш?
Ягалите нямат обичай да печелят
Бялото копие чрез лъжа.
Върнах Бялото копие на Тик'Тик.
- Защо си го направил?
Не аз убих манакът, Еволе.
- Уби го. Не пусна мрежата.
Излъгах.
Опитах да се пусна с останалите,
но ръката ми се заплете.
След това манакът налетя
на копието ми. Аз не направих нищо.
Еволе, помниш ли какво
ти казах за светлината ни?
Все още чувствам същото.
Винаги ще бъдеш в сърцето ми.
Това никога няма да се промени.
Но все пак се отказваш от мен.
Същата нощ, Великия бял дъжд
се спусна над долината на ягалите.
Студена като дъжда мъка
налегна сърцето на Д'Ле.
А с белия дъжд
дойдоха и четирикраките демони.
Остани тук.
Моха! Внимавай!
Не ги убивайте, а ги залавяйте!
Баку, да се скрием!
Не можем да им помогнем.
Завържете я за моя кон.
Пусни ме!
Пусни ме!
Какво правиш?
- Тръгвам след тях.
През Големите планини?
Това е невъзможно.
Те дойдоха оттам, нали?
Те са демони. Може би могат да летят.
- Не видях да имат криле. А ти?
Смяташ, че можеш да ги сразиш
сам ли? За кого се мислиш?
Не е сам. Аз ще тръгна с него.
Без останалите ловци,
всички ще умрем.
И аз ще дойда.
- Не, Баку, ти ще останеш тук.
Но ти, Ка'Рен, трябва да отидеш.
Не ме докосвай!
Докато те се разделяха със старците
и децата на народа ни,
Мъдрия дух на ягалите
благослови тях и копията им.
Старата Майка знаеше,
че те вече няма да бъдат ловци,
а войни.
Скоро ще мръкне. Ще останем тук.
- Продължаваме. Трябва да ги доближим.
Не мога да виждам в тъмното?
А ти? Ще пренощуваме тук.
Ще се нахраним и наспим.
Защо не носиш Бялото копие?
Боиш ли се?
Отговори ми!
- Заспивай, Ка'Рен.
Баку? Баку!
Какво правиш тук?
Върви си у дома.
- Мога да ви помогна.
Мога да нося водата.
- Върви си у дома!
Убиха майка ми!
Нека дойде.
Само ще ни забави.
Д'Ле, жаден съм.
Огънят все още се усеща.
- Д'Ле!
Жива е! Трябва да побързаме!
Защо й е студено на Старата Майка?
Белия дъжд не е приятел на ловеца.
Той бе погълнал следите
на отвлечените братя и сестри.
Сега трябваше Предците
да им сочат пътя.
Вървяха много дни и нощи
към далечната земя,
където свършват Големите планини.
и където започва историята
за детето със сините очи.
Мястото на което четирикраките демони
бяха избили народа на Еволе.
Вървим от дни,
а все още няма никакви следи.
Може би все пак имат криле.
- Може би.
Но братята и сестрите ни нямат.
Не забравяй да дъвчеш.
Тази вещица оставя следи!
Ще ни донесе лош късмет.
Духът ти ми харесва,
но ще трябва да го пречупя.
Може да го е изпуснала.
Горещо е.
- Баку, не се отдалечавай.
Какво беше това?
Трябва да ги освободим тази нощ.
- Не.
Мястото не е подходящо.
Знаят, че ги дебне опасност и
ще са нащрек. И ние ще направим същото.
Аз ще пазя първи.
След мен е Ка'Рен, а после ти.
Д'Ле, ела.
Разбирам болката ти,
но трябва да си търпелив.
Магията ти може да въздейства
на господарят ми,
но не и на мен.
Д'Ле!
Никога вече няма да те оставя.
Насам.
Д'Ле!
Бягайте!
Насам!
Ка'Рен!
Бягайте! Бягайте!
Тик'Тик, тръгвай!
Тик'Тик!
Д'Ле, Еволе! Тук горе!
Д'Ле!
- Ще взема момчето!
Не отивай!
- Ще се върна за теб. Обещавам.
Баку!
Не би трябвало да си тук.
Кой е той?
- Май говори за Д'Ле.
Опитай отново и ще убия
и двама ви.
Никога повече не бягай от мен.
Д'Ле ще се върне.
Обеща ми.
Ка'Рен, мислиш ли, че е жив?
- Това вече няма значение.
Опита се да ни спаси.
Прости ми, Тик'Тик.
Трябваше да те послушам.
Тази нощ ще ти донеса храна.
Старата Майка влагаше всичките си сили,
за да бди над пътуването им
и духът й винаги бе до тях.
Но през онази нощ, тя не можеше
да управлява природните сили
и да спре водата
падаща от небето.
Д'Ле трябваше да се изправи сам срещу
могъщия звяр, който владееше тези земи.
Не ме изяждай,
когато те освободя.
Боях се, че си мъртъв.
- Не се страхувай за мен.
Погледни натам.
Били са нападнати.
Чух викове.
Там са отишли.
Тик'Тик, отдръпни се.
Д'Ле, ела.
Дръпни се.
Трябва да ме помниш.
Аз ти подарих живота.
Говориш с Острозъбия?
Откъде знаете езика ни?
Не харесвате ли храната ни?
Различна е, но е вкусна.
Дойдохме отвъд планините.
- Знаем откъде сте.
Откъде знаете?
И как така говорите езика ни?
Преди време дойде човек от планината.
Търсеше нова земя.
Мъдреца ми каза да науча езика му.
Лицето ти прилича на неговото.
Какво е станало с него?
Беше отведен преди много време.
- Къде?
Ела.
Когато баща ти дойде при нас,
той стана мой приятел.
После злите духове го отведоха,
също като мнозина други.
Водят ги в гнездото на Големите птици
и прелитат над пясъка.
Къде ги отвеждат?
В Планината на боговете.
Досега никой не се е завръщал.
Мъдреца казва,
че ти ще ни отведеш там.
Аз ли?
Предсказано е,
че един ден ще се появи човек,
който ще освободи народа ни.
Човек, който говори с Острозъбия.
Докато Наку погребваха мъртвите,
изпратиха до всички племена вестта,
че онзи, който говори
с Острозъбия се е появил.
Призоваваха хората на война.
Защо мислят, че мога да ги освободя?
Трябва да знаеш нещо
за баща си.
Когато майка ти почина
при раждането ти,
баща ти пое грижата не само за теб,
но и за всички нас.
Гладувахме.
Той не можеше да чака пророчеството
на Старата Майка да се сбъдне.
Баща ти не избяга.
Тръгна, за да спаси народа ни.
Защо ме остави да вярвам,
че баща ми ни е предал?
Защото той искаше да е така.
Баща ти носеше Бялото копие.
Боеше се,
че други могат да го последват
и да изоставят народа ни.
Защо ми го казваш сега?
Добрите хора правят кръг около себе си
и се грижи за хората в него.
Жена му и детето му.
Други хора правят по-голям кръг,
в който включват братята и сестрите си.
Но на някои
им е отредена велика съдба.
Около себе си те трябва да направят
кръг, включват много повече.
Баща ти беше от тези хора.
Трябва да решиш за себе си,
дали и ти си такъв човек.
Това е Каву, най-бързият ни бегач.
Носи вести от хората,
живеещи натам.
Отвели са мнозина и са се отправили
към Големите птици. Бързат.
Трябва да ги открием
преди да стигнат до птиците.
Нямаш ли жена.
Отнеха живота й
ден преди да дойдеш.
Отведоха сина ни.
Казвам се Баку.
Туду.
- Не, казвам се Баку.
Баку, Туду.
Баку, Туду.
Убива го! Трябва да му помогнеш!
Пусни го!
Удряш ме, за да зарадваш вещицата?
Само опитай.
Ще съжаляваш за това.
Вестта се разпространи бързо
и отвсякъде дойдоха много войни.
Тук Тук, които се движат като бягащи
птици и крият лицата си зад маски.
Куура, ниски като нашите деца.
От долината, в която не грее слънце,
дойдоха онези, с боядисаните глави.
Но най-силни от всички
бяха Хута.
Водачът им заговори
от името на всички.
Кажи му, че ако хората му дойдат с нас,
ще успеем да победим.
Каза, че си просто момче.
Кажи му, че съм по-възрастен
отколкото изглеждам.
Куина в Хута. Те не се смеят.
Вървяха бързо и на спираха нито,
за да се нахранят, нито, за да починат
И всеки ден към тях се присъединяваха
все повече хора.
Към реката. Бързо!
Какво означава "яхала"?
"Трябва да ги победим."
Големите птици са пристигнали.
Еволе!
Еволе!
Баку, Д'Ле е тук.
Туду, онзи с копието...
Той няма да се откаже.
Той и тя...
Може би момчето е право.
Д'Ле не може да лети
над водата като тях.
Но кой би могъл да се бие
срещу толкова много копия?
Реката се движи като змия
под слънцето.
Каза, че окото на змията
почива под слънцето,
а когато се появи луната,
не мърда.
Има ли пряк път
към главата на змията?
Трябва да търсим отвъд Големия пясък.
Но никой не можел да стигне дотам.
Планината и пясъка си приличали.
Ще изгубим пътя си.
Всички ще умрем.
Ще открием главата на змията...
...и ще освободим хората!
Трябва да си починем.
Човекът им бе казал истината.
Много дни вървяха в кръг
и изгубиха пътя си.
Но не можеха да открият
окото на змията.
Трябва да забравиш човекът,
който те следва.
Никой досега не е преминавал пясъка.
Всички те ще умрат.
Тик'Тик! Тик'Тик!
Открих окото на змията!
Виждаш ли онази светлина?
Помниш ли какво ни казаха?
Окото почива под слънцето,
а под луната не мърда.
Накуду, предай им какво казах.
Светлината ще ни заведе
до главата на змията.
Когато последната луна изгряла
над долината на ягалите,
изглеждало сякаш всички духове
били напуснали Старата Майка.
Дълго не се хранела
и не говорела,
защото знаела, че трябва да изпълни
една последна повеля на съдбата.
Велики дух, това съм аз, Катан.
Планината на боговете.
И главата на змията.
Еволе, добре ли си?
- Не говори.
Баку, ела тук!
Как може хората
да постъпват така с манак?
Те не са хора като нас.
- Какво са тогава?
Някои казват, че са дошли от звездите.
Други вярват,
че са прекосили Голямата вода,
когато земята им потънала в морето.
Трябва да работят по-бързо.
- Какво да направя, Всемогъщи?
Жертвай някого.
Всемогъщият не е доволен!
Трябва да му принесем жертва!
Прекалено много са.
Никой не може да ги срази.
Не, Д'Ле.
Онези, които принуждават да работят,
са повече от тях.
Мислиш ли, че ще се бият редом с нас?
Ти трябва да разбереш това.
Задръж ги.
Д'Ле! Д'Ле.
Не се страхувай, Баку.
Ще те заведа у дома.
Къде е Еволе.
- Жените спят в друга колиба.
Но днес я видях.
Тик'Тик чака сред пясъците,
заедно с още мнозина.
Днес убиха Моха.
Пожертваха го.
Аз съм виновен за всичко.
Прости ми.
Предците избраха ти да ни водиш.
Ще бъдем до теб.
Кажи им с колко хора разполагаме.
Поискай да се бият заедно с нас.
Броят няма значение.
Хората не могат да победят боговете.
Той има магически сили.
Говори с Острозъбия.
Казва, че слепия
знае много за боговете.
Някога им е служил, но е избягал.
Оттогава го крият тук.
Мъдрецо...
Разкажи ни повече за боговете.
Били са трима,
но сега е останал само един.
Има ли начин да го сразим?
Казва, че веднъж чул богът да говори
за човек, от когото се страхува.
Има пророчество за човек,
носещ знак,
който можеш да видиш
на нощното небе.
Наричат го "Уруана",
"Знакът на ловеца".
Най-ярката от всички звезди.
Пита дали носиш Знакът на ловеца.
Без знака,
не можеш да сразиш богът.
Почакай! Откъде имаш тази гривна?
Дал му я е човек, спасил живота му.
- Къде е той?
Костите му са погребани
в пясъка, заедно с всички останали.
Иска да знае
защо питаш за този човек.
Това е баща ми.
Попитай го къде е Тик'Тик.
Проследили са ни!
Дойде и моето време.
- Не говори така. Имаме нужда от теб.
Няма да се бият с нас.
Имат друго пророчество.
Пророчеството има много лица
и много начини да се изпълни.
Баща ти ми даде това.
Не, то е твое.
- Вземи го.
Бъди като баща си.
Бъди като баща си.
Бъди като баща си.
Ела при мен.
Освободих те и сега
ще бъдеш моя.
Откраднал си робиня от Всемогъщия.
- Тя е моя.
Това не го определяш ти!
Дай ми го.
Дай ни ножа.
Виж белезите й!
Те са част от...
...Знака!
Открихме Знака!
На ръката на една робиня!
Всемогъщи, не смея
да ти кажа какво открихме!
Говори.
Знака на ловеца.
Това е невъзможно.
Д'Ле, знам какво е чувството
да изгубиш добър приятел.
Баща ти ми беше приятел.
- Почти не го помня.
Той помнеше теб.
Сърцето му се късаше, когато говореше
за сина си, отвъд Големите планини.
Когато го отведоха, тъкмо
се приготвяше да се върне при теб.
Д'Ле, хората чакат.
Ние, Ягалите,
ловуваме най-могъщият
от всички зверове - манак.
Той е голям, а ние малки,
но все пак го сразяваме.
Защото ловуваме заедно.
Като един.
Когато изгрее слънцето
ще отидем при братята и сестрите си
в Планината на боговете
и ще ги убедим да се бием заедно.
Като един!
Какво става?
Баку, днес трябва да станеш ловец.
- Аз ли?
Яхала.
Вземете си я, Всемогъщи!
- Замълчи, изменнико.
Как белезите могат да бъдат Знака?
Измерихте ли ги?
Много пъти, Всемогъщи.
Какво още знае конникът?
Следва я човек от планините,
заедно с много войни.
Значи Ловецът е тук.
Виж. Този.
Баку, открихме водача.
Куина, още не.
Сега!
Ка'Рен, погледни.
Трябва да качим всички на площадката!
Ка'Рен, недей!
Робите идват!
Тя ще ги спре.
Изведете я и я разкъсайте.
Спрете!
Казва, че който следва тази жена,
трябва да си тръгне
или тя ще умре.
Като този предател.
Върни се в планините.
Можеш да вземеш жената.
Кажи му, че приемам предложението.
Кажи му, че приемам.
Кажи му!
Но ще взема и хората си.
Всички ягали.
Кажи му!
Твои са.
Попитай го какво
ще стане с останалите.
Казва, че принадлежат на богът.
Ще изпълняват заповедите му. Завинаги.
Не.
Няма.
Той не е бог!
Д'Ле!
Еволе!
Помощ! Помощ!
Кърви!
И ти няма да я имаш.
Ти дойде за мен.
Не. Моля те, недей!
Ти дойде за мен.
Моля те. Моля те.
Да стигне дотук,
да върви до края на света,
да срази онзи,
когото наричаха "всемогъщ",
само, за да се завърне без Еволе.
Старата Майка не бе предрекла това.
Но в момента в който мислеше,
че я губи завинаги,
започва легендата
за детето със сините очи.
Еволе бе донесла обещание
за живот на народа ни.
Сега, с последния си дъх,
Старата Майка й го връщаше.
Баща ти искаше да ти дам това.
Ще нахранят народа ви.
Кажи им, че ягалите
им благодарят.
Благодаря, братко Накуду.
Сърцето ми ще бъде с теб, братко Д'Ле.
Тогава за последен път видяха
приятелите си от Наку.
Дългото пътуване към дома започна.
Върнаха се! Върнаха се!
Така както онези,
вървели до Предците
очаквали напътствия от тях,
така ягалите чакали
Еволе и Д'Ле да ги поведат.
И когато първата луна
отново изгряла над долината,
със себе си донесла
първите плодове на земята им.
Виж как бързо растат.
И така, обещанието за живот
било изпълнено.
Превод
StraightEse
http://subs.sab.bz