Tip:
Highlight text to annotate it
X
Американска полярна станция.
Джери, погледни какво
засече току-що Паломар.
Прилича на НЛО и се е насочило насам.
Колко пъти да ти повтарям, че НЛО
не съществува и няма и да видиш.
Енергийната му следа е голяма.
Какво ще правим?
Никой не ни е инструктирал!
Приех работата, защото нищо
не трябваше да се прави!
Джери, успокой се!
Да определим къде ще е сблъсъкът.
Изглежда ще бъде...
Модесто, Калифорния.
Супернова, тук Червено джудже.
Засякохме едно.
Код Нимой, код Нимой.
Превод и редакция:
E-Tle™ a.k.a. Владислав Владев
ЧУДОВИЩА СРЕЩУ ИЗВЪНЗЕМНИ
Какво правите тук? Пет сутринта е!
- Побързай и пусни телевизора!
...сутрешната мъгла отстъпи
пред слънчевите лъчи.
В момента е 24 градуса.
Идеален ден за разходка.
Или да се оженя за Сюзън Мърфи.
Обичам те, скъпа.
- Аз също.
Добро утро Модесто.
Канал 172
Изглеждаш божествено, скъпа.
- Благодаря, мамо.
Малкото ми момиченце!
- Тате!
Искам да знаеш,
че въпреки женитбата,
винаги ще се грижа за теб.
Не ме карай да плача,
защото ще си разваля грима.
Не мога да се сдържа.
На вниманието на всички,
сватбата започва след 30 минути.
Красивата ми снаха.
- Здравей, майко Дитъл.
Като приказка е.
Синоптикът и жена му.
Колко романтично.
- Знам.
Утре по това време ще съм в Париж
и някой ден няма да сме само
на меден месец там.
Дерек ще е чуждестранен кореспондент
и ще пътуваме по целия свят.
Стискам палци, скъпа.
Единият палец ми е по-къс.
Предава се в семейството.
Дерек няма.
- Прескача едно поколение.
Децата ти ще го имат.
Изглеждаш ослепително.
Ти също... Исках да кажа,
че си красив.
Извинявай, малко съм изтощена.
Прекарах доста време с нашите.
Не се тревожи.
Скоро ще бъдем сами. Само ние.
Ще похапваме сирене
и багети под слънцето.
Ще се гощаваме с шоколад.
Нещо не е наред ли?
- Не, само че...
Има малка промяна в плановете.
Няма да летим за Париж.
- Какво? Но защо?
Отиваме на по-добро място.
- По-добро от Париж?
Къде? Таити?
- Не.
Фресно.
- Фресно! Фресно?
И в коя вселена Фресно
е по-добър от Париж?
Имам прослушване за канал 23
и мога да стана новият им синоптик.
Обади ми се мениджърът им.
Отивам веднага, не е ли супер?
Дерек, това е... невероятно.
Невероятно е.
Не е ли 50-ти по магазини в САЩ?
Всъщност 55-я, но отиваме.
Относно Париж...
Няма нищо... Щом сме заедно.
Фресно е най-романтичното
място на света.
Много се гордея с теб.
- С нас, не само мен.
Ние сме един отбор.
Гордей се с нас.
Сега се махай. Носи лош късмет
да ме виждаш преди сватбата.
Знаеш, че не вярвам в подобни неща.
Чакам те пред олтара.
Красивият синоптик в костюма.
Обичам те.
Ето казах го.
И аз те обичам.
Сюзън!
Къде ли е тя?
Сюзън, къде си?
Сюзън, къде беше?
- Май ме удари метеорит.
Всяка булка я спохожда това усещане.
За бога, виж се. Цялата си изцапана.
Добре, че си нося кърпи.
Направо сияеш.
- Благодаря ти.
Не, Сюзън, наистина сияеш.
Направо зеленееш.
О, не! Дерек!
- Не.
Какво става?
- Всички се смалявате!
Не, ти растеж!
- Накарай го да спре!
Свържете ме с правителството!
Невъзможно е!
Това не може да е истина!
Почакайте, опитайте шампанското,
докато ние разрешим проблема.
Палци! Палци!
Дерек, помогни ми!
Булката идва!
Карл, това е сватбеният й ден!
Дерек!
Заболя ме, по дяволите.
Сюзън.
- Скъпи, добре си.
Какво става с мен?
- Не се панирай, каквото и да правиш.
Дерек!
- Простете, сър.
Кои сте вие и какво правите?
Спрете веднага!
Внимавай!
Пуснете ме! Не знаете ли кой съм?
Моля ви, оставете ме намира.
По-живо! Хайде!
Дерек!
Да я преместим.
Скъпи, ще спреш ли алармата?
Скъпи, защо не я спираш?
На меден месец сме.
Какво става тук?
Има ли някой тук?
Тихо, може да ни чуе.
Има ли някой?
Има ли някой там?
Ще ми кажете ли къде се намирам?
Какво беше това?
Привет.
Би ли престанала?
По-внимателно!
Моля ви, госпожице.
Спрете да правите това!
Който и чалнат учен да ви е създал
направо е прекалил.
Ти можеш да говориш.
Привет.
- Гръбчето ми!
Пошегувах се.
Нямам гръб.
Прости му, както виждаш
той няма мозък.
Оказва се, че не ми и трябва.
Хората преувеличават. Всъщност...
Аз дори нямам...
Забравих да дишам.
Забравих да дишам.
Помогнете ми, д-р Хлебарка. Помощ!
Поеми дъх, Боб.
Благодаря, докторе.
Спаси ми живота.
Виж се само.
Знам какво си мислиш.
Като за първи ден в затвора искаш
да ступаш най-страшния тук.
Да те видим само...
Боже. Остана без думи.
- Тя ли?
Пред нас стои рядко женско чудовище.
Невъзможно, момче е.
Виж му гърдите.
Трябва да си поговорим.
- Господа,
опасявам се, че не правим
добро първо впечатление.
Ей, аз говоря. Имаме ново попълнение.
Надявах се да бъде върколак
или мумия, някой с когото
да играем карти.
Ще ни кажете ли името си, госпожице?
- Сюзън.
Не, имаме предвид
името ти на чудовище.
Какво крещят хората,
когато те зърнат?
Нещо като: Вижте я, идва...
Сюзън.
- Наистина ли?
Сюзън. Самият аз се стреснах.
Плашещо си е.
Време за кльопачка!
Това е противно!
- Обичам чехли!
Господи, кажи ми, че това е само сън.
Претърпяла нервна криза
и сега съм в лудницата на лекарства.
В момента халюцинирам.
Не плаши Инсектосор. Ще се подмокри.
Направили го лошо ни се пише.
Всички към изхода!
Има врата, нали?
Спокойно приятел.
Не се страхувай.
Коя е красивата буболечка?
Харесва ти, когато ти галя коремчето.
Моля ви, не принадлежа тук.
Пуснете ме!
Хей, това не е добра идея!
- Пуснете ме!
Чудовища, обратно по клетките!
Благодаря ти Боже.
Истински човек.
Човек сте, нали?
Не сте получовек полумашина, нали?
Или както го наричате там.
- Киборг?
О, не! Вие сте киборг!
- Госпожице, уверявам ви, че не съм.
Казвам се ген. Монгър.
Аз съм шефът тук. Последвай ме.
Време е за обиколката ви.
През 1950 бе решено,
че обществото не може
да приеме, че има чудовищата.
Трябваше да се насочи към по-важни
неща. Като плащането на данъците.
Правителството убеди народа,
че чудовищата са просто мит.
След това затворихме тварите тук.
Но аз не съм чудовище,
а обикновен човек.
Не представлявам опасност за никого.
Не й позволявайте да ме хване!
- Простете.
Колко време ще бъда тук?
- Неопределено.
Може ли да се чуя с нашите и Дерек?
- Не.
Знаят ли изобщо къде съм?
- Не и не трябва да узнават.
Това е като досиетата Хикс,
обвито в параноидна конспирация.
Никакъв контакт с външния свят.
7, 8, 899
1000...
Мога да изкарам и до 10 хиляди.
Сюзън, случайно да ти
се намира уран под ръка? Мъничко.
Отменя се привилегията на д-р Хлебарка
да си играе с такива играчки.
Накарахме психолога ни
да ти украси килията.
Опитва се да ви държи спокойни.
- Но аз не искам плакат.
Искам живо коте на истинско дърво.
Искам вкъщи.
Стига де, ще се разплача.
Не мисли на това като на затвор,
а като на хотел,
който е заключен отвън.
И още нещо. Правителството те
прекръсти на Джинормика.
Стартиране на последователността
за пробуждане.
Кой смее да ме буди?
Квантониум бе локализиран
на далечна планета в квадрант Омега.
Квадрант Омега?
Координати?
Траекторията на метеорита
бе проследена до сектор 72-4.
Планетата е известна още като Земя.
Каква мизерна дупка!
Изпратете сонда!
Извлечете квантониума
много внимателно.
Искам го всичкия.
До последната капка.
Слушам, Галаксар.
Нищо не може да ми се противопостави.
Не ме пришпорвай, Кейти.
Прости не съм готов още.
Отпусни се, Кътбърт,
като танците е, нали?
Кейти, имам среща в салона утре.
Ти лие смъкна гюрука?
Слава богу, полицията!
Нищо не правихме, офицер.
Да, ама хич.
Защо се оставих
да ме въвлечеш в това?
Да се махаме от тук!
- Не, нека проверим какво е.
Кейти, полудя ли?
Не ме оставяй самичък!
Глезенът ми!
Мисля, че е счупен.
Кейти!
- По-лоша среща не съм имала.
Кейти, страх ме е.
За първи път е било забелязано снощи
от двойка прегърнати влюбени.
Никой не знае какво е
или откъде идва.
Всички поделения на военните
незабавно пристигнаха на мястото.
Какъв ли е този хеликоптер?
Току-що научих, че президентът
на Съединените щати пристигна.
Той ще осъществи първия контакт.
Ще отида сам.
Ще бъдат мирни преговори.
Да, г-н Президент.
Периметърът е чист.
Нека силата бъде с теб, татко мечок.
Командире, извършете нещо насилствено.
Чухте президента. Очистете го!
Положението е тежко тук долу.
Нуждаем се от въздушно подкрепление.
Извънземни вървете си вкъщи!
Отбой!
Отстъпление! Всички да отстъпят!
Татко мечок отлита.
- Не, почакайте.
Така ли искаш да си играем?
Хапнете от това извънземни!
Явно ядат олово.
- Бързо в хеликоптера.
Аз съм смел, смел президент.
...остават ни само две седмици.
Навлезе ли в населено място
ще настъпи пълна катастрофа.
Нуждаем се от най-добрите учени.
Свържете ни с Индия.
Може да транспортираме САЩ
на по безопасна планета...
Да му дадем зелена карта.
В такъв момент бих се запитал:
Какво ли би сторила Опра?
Престанете. Какъв е смисълът?
Това е цяло бедствие.
Сър, спрете!
- Недейте!
С този бутон се изстрелват
всичките ни бойни глави.
Тогава кой е за експресо?
Това ще да е другият, сър.
Кой идиот го е проектирал?
- Вие, сър.
Ясно. Уилсън, уволнете някого!
Чуйте ме всички!
Няма да бъда запомнен като президента,
останал си в кабината,
когато светът е на ръба на унищожение,
така че някой да измисли нещо бързо!
Капучиното си го бива.
- Г-н Президент.
Не само имам идея, но и план.
Конвенционалните оръжия нямат
ефект върху това чудо,
а всички знаем, че атомните
бомби не са вариант.
Разбира се, че са. Само натискам...
- Не, не бутона, почакайте!
Няма да ви залъгвам, г-н Президент.
Настъпиха трудни времена.
Странностите са срещу нас.
Нуждаем се от груба сила.
Имаме нужда от...
Чудовища.
- Естествено.
Толкова е просто.
Не следях мисълта ви.
През последните 50 държа чудовищата
в секретен подземен комплекс.
Толкова таен, че самото му
споменаване е федерално нарушение.
Ако има предвид зона 51...
Г-н Президент,
запознайте се с Инсектосор.
Г-це Ронсън, моля ви се!
Ядрената радиация го е превърнала
в 100 метра твар, нападнала Токио.
Това тук е липсващото звено - Линк.
20 хил. годишен замразен човек-риба.
Бе изкопан от учените ни.
Избяга и започна да беснее из водите.
Този красавец е д-р Хлебарка.
Най-умният човек на света.
Изобретил е машина,
която ще даде на хората
способността на хлебарките
да оцеляват.
За нещастие имаше страничен ефект.
Наричаме това нещо Боб.
Някой няма ли да я разкара от тук?
Много благодаря.
Генетично изменен домат кръстосан
с генетично изменено желе на поднос.
Получената лепкава смес имаше разум,
то е неразрушима желатинова маса.
И последното ни
попълнение - Джинормика.
Продължете, генерале.
Цялото й тяло излъчва чиста енергия,
придавайки й огромна сила и размер.
Тези чудовища са единственият ни
шанс да надвием робота.
Не ни ли е достатъчен
проблемът с извънземните,
че да си създаваме такъв
и с чудовищата?
Да имаш по-добра идея, зубър?
Останете където сте си.
Съгласен съм с предложението ви,
чудовища срещу извънземни.
Давай, ти си.
Да ти се намират... тройки?
Да, как го правиш?
Голям си късметлия.
Късметът няма нищо общо с това.
Какво по... Хей!
Нарекоха ме луд,
но аз ще им покажа.
Предпочитам да не се смееш откачено,
докато съм вързана към машината.
Прав си. Позволяваш на тоя хахо
да експериментира с теб вече месец.
Не съм хахо, а луд учен!
Има разлика!
- Какъв друг избор имам?
Ако ме направи нормална
или поне смали ще се махна от тук.
Ще се върна към предишния си живот.
Ще съм в...
- Нека позная - Фресно?
Това е само началото, после Милуоки,
Ню Йорк и някой ден може би...
Да, знаем - Париж.
- Продължете, докторе, но без смеха.
Ще почувстваш лека болка в мозъка.
Прощавай.
Сюзън!
- Отново ли съм си малка?
Опасявам се, че не, скъпа.
Даже може би си пораснала малко.
Няма страшно, докторе.
Ще опитаме отново утре.
Не ти ли стана ясно?
Чудовище няма да излезе от тук!
Не е вярно. Невидимият успя.
Напротив, не ти споменахме,
за да не те разстроим.
Умря от сърдечен удар
преди 25 години.
Не може да е истина!
- Истина е.
В онзи стол там.
- Все още ли е там?
Сега разбираш ли?
Никой няма да си тръгне от тук.
Имам добри новини чудовища.
Излизате от тук.
Поне до днес.
Нека си го изясним, Монгър.
Искаш да се бием с извънземен робот.
В замяна президентът
ще ви осигури картбланш.
Не мога да повярвам. Скоро ще съм в
обятията на Дерек... или той в моите.
Едвам ще дочакам пролетната ваканция,
за да уплаша всички на Коко бийч.
Аз ще се върна в лабораторията
и завърша експериментите си.
Не, това съм аз Боб.
- Тогава ще съм голяма мадама.
Това е Сюзън.
- Ще се върна в Модесто при Дерек.
Да, това все още е Сюзън.
- Заслужавам да се пробвам с Дерек!
Да потегляме.
Всички да се движат в тясна колона.
Положението е извънредно.
Градът се евакуира.
И да нямате дребни не се тревожете.
Размърдайте се!
Това е Сан Франциско.
Недалеч от вкъщи.
Усети вятъра в антените си.
Не е ли прекрасно?
Не съм бил навън от 50 години.
Невероятно е.
По-топло е откакто го помня.
Да няма парников ефект?
Би било много убедително.
Е, това е роботът!
- Огромен е!
Не го чупете много,
искам го за колекцията си.
Почакайте! Не споменахте,
че ще е огромен.
Не ни оставяйте!
Мисля, че ни вижда.
Привет, как си?
Добре дошъл.
Ние сме тук да те унищожим.
Не мога да се бия с това нещо...
Страдам от хипертрофия.
Да ви се намира огромна торбичка?
- Споко.
Държа нещата под контрол.
- Скрий се в града, Сюзън.
Стой настрана от публичните домове.
Най-после екшън. Ще превърна
тая извънгабаритна консерва в...
назъбена извънгабаритна консерва.
Някой да вижда къде е Инсекто?
Вижте колко е голямо само.
Отдръпни се!
- Хванах го, момчета, хванах го...
Не се тревожете, няма да го пусна.
Дърпам го надолу...
Виждате ли, забавя крачка.
Върви в града, Линк,
ще ви настигна веднага щом мога.
Или вие ще трябва да ме настигнете.
Не!
Хванах му цаката.
Да, това определено болеше.
Скачай, имам план.
Хот дог!
Добре, Линк, докато аз го занимавам,
ти се качи горе и открий
централния процесор...
Момчета, дръжте ме!
Продължавайте да се движите!
Никакви клаксони!
Извинете. Пазете се.
Извън контрол са...
О, не!
Всичко ще бъде наред.
Ще те измъкна. Дръж се.
Махнете се от моста преди...
Помощ!
Не, не! Махни се от мен!
Пристигам.
Без паника.
Космат, къде беше?
Да, знам. Татенцето е загубило форма.
Ехо, опитва се да ме убие!
Защо го прави...
Справяш се чудесно!
- Та аз правя всичко!
Не за дълго. Хайде момчета.
Да го тръшнем.
Щит, напълно нормално.
Не можете да смачкате хлебарка.
Стигнах. Готово.
Инсектосор. Инсектосор!
Боб, помогни ми!
- Какво?
Прощавай, бях се зазяпал
в онази птичка.
Трябва да изведем хората от моста.
- Ясно.
Махни блокадите.
Да, вярно. Моя грешка.
Тръгвайте, по-живо!
Линк!
- Не се чувствам добре.
Сюзън, можеш да го направиш.
Добре, да го тръшнем.
Мисията неизпълнена.
Не се разстройвайте,
случва се на всеки.
Тази нисша форма на живот си мисли,
че може да ми открадне квантониума?
Изпрати втора сонда незабавно.
Квантониумът не може
да бъде извлечен с робот.
Въглеродната форма на живот,
позната като Сюзън е прекалено силна.
Мислиш си, че щом си
голяма и силна...
можеш да ми унищожиш робота
и ще ме накараш да бягам и крия?
Тези дни вече свършиха.
Компютър, задай курс към Земята.
Сам ще си взема квантониума.
Дори, ако се наложи да го отделям
от всяка нейна клетка.
Внимавайте. Горещо е.
Ако преди седмици бихте ме питали
дали ще надвия този робот бих отрекла.
Но аз успях!
Видяхте ли колко силна бях?
Няма буркан на света,
който да ми се опре.
Беше героиня, мила моя.
Лично ми хареса как
спаси хората на моста.
Брилянтен подход.
Не беше ли върха, Линк?
Да, супер. Няма втора като нея.
Хареса ми.
Горкият Линк, толкова се хвалеше,
а едно момиче те надви.
Нищо чудно да си депресиран.
- Не съм! Уморен съм!
Че от какво? Нищо не направи!
Не спах добре, ясно?
Страдам от безсъние!
Без... Безсън...
Все тая, не е забавно.
Линк е малко кисел,
така де недоспал.
Ще си в свои води скоро.
Аз също.
Какво стана с буркана,
който не можел да ти се опре?
Да не си намерила такъв? С какво беше?
Гигантски буркан с краставички?
Това, което се опитва да каже той е,
че новата Сюзън направо ни изумява.
Съжалявам.
- Много мило от ваша страна.
Нормалният живот ме очаква.
Кажи ми как ще стане това,
като си с размерите на блок?
Няма да съм такава винаги.
Дерек няма да спре,
докато не открие лек...
за състоянието ми.
Ние сме екип.
Нямаме нищо против Дерек.
Може да се запознаем с него.
Сериозно? Искате да го видите?
Първа спирка - Модесто.
Джинормика, уведомих семейството ти,
че се връщаш вкъщи.
Наредих на полицията
да не стреля по теб.
Благодаря, генерале.
Запомнете, тези хора не са свикнали
да виждат нещо като...
Теб, теб или теб.
Така че бъдете готини.
Правете като мен.
Спрете! Това беше случайно!
Не чупете нищо.
Сюзън?
- Момичето ми!
Мамо, татко.
- Експериментираха ли с теб?
Не, мамо, добре съм.
Всичко е наред. Те са с мен.
Това са новите ми приятели.
Дерек, липсваше ми много.
Мислех си, че повече няма
да бъдем заедно.
Мисълта за теб ме крепеше в затвора.
Обичам този човек, обичам го.
Не, Боб, това е майка ми!
Задушаваш я!
Скъпа, добре ли си?
- Имаше вкус на шунка.
Съжалявам, мамо. Обича прегръдките.
Къде е Дерек?
На работа, скъпа.
- Знаеш го какъв е.
Няма да празнуваме без него.
- Какво да правя с приятелите ти?
Предложете им чипс.
Ще изядат всичко.
Амброзия!
Как сте?
Как е, друже?
Разкърши се, Инсекто.
Кой иска да поплува с Линк?
Привет, аз съм бензоат
остицилен бикарбонат,
но може да ми викаш и Боб,
което ще ти е по-лесно.
Много директен ли бях?
Прости ми, малко съм груб.
Бях в затвора през целия си живот.
За какво пък го изръсих това?
Не исках да те уплаша.
Ще си вървя.
Чувствам се толкова нелепо.
Запазете спокойствие.
Не ги провокирайте с нищо.
Някой да иска атомно шампанско?
Доста е...
Разбиващо.
- Хлор, влезе ми хлор в очите!
Бягайте!
- Спасявайте се!
От какво пък се уплашиха?
Много весело, Джим. Точно този хумор
ще ми липсва във Фресно.
С вас за последно беше Дерек Дитъл.
Лека нощ Модесто!
- Канал 172.
И стоп камера!
Хареса ли ти речта ми?
Току-що си я съчиних.
О, божичко! Почакай!
Дерек, няма да повярваш какво
преживях последните три седмици.
Единствено мисълта
за теб ме крепеше.
Не мога да си поема дъх!
Господи, много съжалявам.
Така по-добре ли си?
Все още не мога да свикна
с новите си сили.
Наистина си голяма.
Все още съм момичето,
в което се влюби.
Като изключим, че разруши
моста Голдън Гейт.
Само така можех да спра робота.
Вярвал ли си, че мога
да сторя подобно нещо?
Не. Съвсем искрено мога да заявя,
че изобщо не ми е идвало на ум.
Знам, малко е странно. Добре де...
много, но все някак ще се справим.
Заедно ще открием как да си
върна предишните размери.
Сюзън, опитай се да го видиш
от моя гледна точка.
Аудиторията разчита
на мен за новините,
времето, спорта и
сърцераздирателни истории.
Очакваш да се откажа от това,
докато се опитваш да бъдеш като преди?
Като аз нямам нищо общо
със случилото се.
Да, точно това очаквам.
Какво стана с плановете ни
за бъдещето? Вече не го ли желаеш?
Разбира се, само че не виждам...
как биха се осъществили с теб.
Дерек, моля те.
Не го прави.
Осъзнай фактите, Сюзън.
Не ме смачквай,
но не искам да се оженя
и живея в сянката на някой друг.
А твоята сянка си е доста голяма.
Съжалявам, но всичко
между нас приключи.
Успех, Сюзън.
Напускате Модесто
Каква забава беше само!
Родителите ти наистина знаят
как да се забавляват.
Да, партито беше върха.
Едно от най-добрите след затвора.
Сигурно съм бил на друго парти,
тъй като останах с друго впечатление.
Не мисля, че твоите ме харесаха,
а желето май ми даде фалшив номер.
Е, поне боклукът беше без пари и...
- Кого заблуждаваме?
Може да спасим всеки един град
и пак ще се отнасят така с нас.
Като с чудовища.
Да, чудовища.
Както и да е, как е Дерек?
Дерек е егоистичен идиот!
Не е вярно!
- Напротив.
Всичко, което говореше за нас
и че ще отидем във Фресно...
Никога не е имало "нас",
а само Дерек.
Защо ми трябваше да ме удря
метеорит, за да го разбера?
Защо си мислех, че животът
с Дерек ще е чудесен?
Вижте колко неща постигнах без него.
Борих се с извънземен робот.
Това бях аз, а не той.
Бях невероятна.
Срещата ми с вас... Невероятно.
Д-р Хлебарка, вие можете
да пълзите по стените и...
да сглобите суперкомпютър от кутия,
две консерви, спрей за коса.
И кламер!
- Невероятно!
На теб не ти е нужно представяне,
ти си липсващото звено, Линк!
Носил си 250 студентки и можеш
да пребориш националната гвардия.
И бреговата охрана и спасителите.
- Невероятно.
Боб, кой друг може да падне от такава
височина без дори да се одраска?
Линк?
- Не, ти!
Невероятно!
Имаш право, Инсекто.
Сюзън, не се подценявай.
Повече никога няма да го сторя.
Сюзън!
Само така, Инсекто!
Инсекто, пази се!
Инсектосор, не!
Ще се оправиш.
Всичко ще бъде наред.
Погледни ме.
Не си затваряй очите.
Да не си посмял да го направиш.
Не можеш...
Сигурно си ужасена.
Събуждаш се на странно място,
облечена в странни дрехи.
Затворена от странно същество,
носещо се на странно устройство.
Странно, нали?
- Едва ли.
Не ми е за първи път.
- Много си директна.
Погледни залата за извичане!
- Какво искаш от мен?
Открадна това,
което ми принадлежи по право.
Нищо не съм крала от теб!
Огромното ти тяло съдържа квантониум.
Най-могъщият елемент във вселената.
Наистина ли смяташе,
че ще ми го отнемеш?
Затова ли било всичко?
Унищожи Сан Франциско.
Изплаши милиони хора...
Уби приятеля ми заради мен?
Тишина, гласът ти смущава
слуховите ми рецептори.
Жалко, че няма да станеш свидетел
на мощта на квантониума
в пипалата на някой,
който знае какво да направи с него.
Много добре знам как.
Наблюдавай само...
Не си прави труда.
Силовото поле е непробиваемо.
Какво по дяволите!
Това ще спре жалките ти усилия...
Компютър, затвори вратите
на хангар две.
Затвори хангар три.
Хангар четири.
Затвори ги всичките!
Компютър, започни
с извличането на квантониума.
Най-накрая ще възродя
цивилизацията си на нова планета.
Някакви идеи къде да бъде?
Може би на Земята?
- Дръж си пипалата настрана от нея!
Можеше да ме спреш,
докато квантониума бе още у теб.
Сега ти си едно нищо.
Има невинни хора,
които не са ти сторили нищо.
И на моята имаше преди
да бъде унищожена.
Съжалявам за планетата ти.
О, не бери грижа, аз бях виновен.
Обърка ли се?
След като ти разказах историята си
и всичко ти стана пределно ясно...
Компютър, стартирай
клониращата машина.
Слушам, Галаксар.
Преди много години,
докато все още бях малка сепия
открих, че родителите ми са...
Никое дете не бива да понася това.
Така че се озовах
на пътя с огромна...
Скоро след това се ожених.
Всичко вървеше добре,
докато тя не пожела...
Казах й, че няма начин,
а тя напротив и аз...
Вече ти казах прекалено много.
Моята нова планета вече ще се нарича
планетата на Галаксар!
За пореден път НЛО
се приземи в Америка.
Единствената държава, в която
очевидно извънземни се приземяват.
Извинете.
Какво било? Ясно.
Получаваме връзка директно
от извънземния кораб.
Хора на Земята, дойдох с мир.
Не се плашете от мен.
Не ви желая нищо лошо.
Все пак е важно да отбележа,
че повечето ще сте мъртви до 24 часа.
Тези, които оцелеят ще бъдат
поробени и участват в експерименти.
Не го приемайте лично,
това е просто бизнес.
Накратко: Идвам с мир,
няма да ви навредя
и ще умрете.
Галаксар край!
Добре момчета, обявете код кафяво,
защото се нуждая от смяна на гащите.
Какво ще правим, докторе?
- Не знам.
Ще ви кажа какво.
Няма да оставим Инсекто неотмъстен.
Качваме се горе, намираме Сюзън
и смъкваме това нещо на земята.
Господа, разполагате с гориво да
стигнете дотам, но не и да се върнете.
Ще се върна за вас щом мога,
ако не го направя значи съм мъртъв.
Или закъснял. Бях ваш надзирател
в продължение на 50 години.
Но това вече не е така.
Вече сте нещо.
Това бе грубо. Какво сме му сторили?
- Не, Боб, той показва уважението си.
Генерале, взети сме под прицел.
- Това е идеята. Задръж курса.
Плавно, плавно.
Рязко надясно!
Не мога да му избягам!
Дръжте се, ще се повозим!
Ето защо винаги си нося
парашут, лейтенант.
Вече можеш да ме пуснеш.
На кого сигнализираш? Ние сме тук!
- Замълчи!
Да живее Галаксар.
Не всички, само ти!
Как да се изразя? Третият отзад.
Не, не, този до теб.
Този когото соча!
Ти... клонингът!
Да, най-после!
Отведи затворничката
в камерата за изгаряне.
Вече не ни е нужна.
- Да живее Галаксар.
Джинормика е толкова...
не огромна вече.
Как ще се доберем до нея?
Те са прекалено много.
Невъзможно е!
Може и да ми липсва мозък,
господа, но имам идея.
Няма да се получи!
Стой!
Аз, Галаксар, ви заповядвам да
ми предадете затворника незабавно.
Очевидно си безвъзвратно повреден.
Охрана, отведете този
дефектен клонинг в пещта.
Е, какво чакате? Вие двамата!
- Сериозно ли?
Отведете затворничката
и дефектния клонинг в пещта.
Слушам, сър.
- Ето ви за всеки случай и пропуск.
Оръжие ще ви трябва ли?
- Разбира се.
Момчета, вижте.
Не мога да повярвам, че дойдохте
да ме спасите. Благодаря ви.
Не думай. Ние чудовищата
трябва да се подкрепяме.
Но аз вече не съм чудовище.
Аз вече съм си... аз.
Скъпа, размерът няма значение,
ти винаги ще си...
нищо повече от отвратителна
въглеродна форма на живот!
Да живее галаксар!
- Да живее!
Тези униформи са бомба!
Измислих го. Последвайте ме!
Единственият начин да...
- Да живее Галаксар.
Единственият начин да спасим...
- Да живее Галаксар.
Земята е като взривим кораба
преди инвазията да е започнала.
И как ще го направим?
- Трябва да открием захранващото ядро.
Простете, бихте ли ни упътил
накъде е захранващото ядро?
С удоволствие, точно над
залата за извличане.
Много ви благодаря.
- Гледай къде го насочваш, безмозъчен!
Я ми го дай. Оръжие като това
трябва да е в някой отговорен.
Какво?
- Да живее Галаксар?
Чудовища!
Чудовища? На вниманието на всички,
убийте чудовищата!
Искате малко от това ли?
Ако искаш да нараниш приятеля ми,
то трябва да минеш през мен.
Като че ли успяхме!
Пресвети боже!
Добро утро нарушители.
Никога няма да отгатнете цветния код.
Шестоъгълна цветнокодова система.
Фасулска работа.
Червено, зелено, синьо,
жълто, оранжево,
светлосиньо, мораво, розово,
кафяво, мока, авокадо...
Давай, докторе, танцувай!
Движенията ти не могат да се мерят
с протоколите ми за сигурност.
Не можем да ги задържаме още дълго.
Едно нещо не ти
е известно за мен, скъпа.
Докторант съм по танци.
Пробив в протоколите за сигурност.
Беше активирано саморазрушението.
Пълно унищожение след 6 мин.
Започни инвазията тогава!
- Невъзможно.
Отклони квантониума към мостика
и приготви спасителната ми капсула!
Виж ги само. Бягат в уплах.
Чудовищата победиха.
Не мисля, че бягат от нас.
Самоунищожение след 5 мин.
Да живее Галаксар.
- Няма да успеем.
Дръжте се!
Няма смисъл.
Не помръдва.
Ако бях Джинормика щях да я отворя.
Сюзън, махай се,
докато все още имаш време.
Не говори така.
Няма да ви изоставя.
Напротив, Монгър те очаква
навън в самолета.
Тръгвай, докато все още има време.
Саморазрушение след 4 мин.
Не се тревожи за нас, Сюзън.
Най-после ще си върнеш стария живот.
Вече не го искам.
Мислеха си, че ще ме спрат?
Нищо не постигнаха.
Женската въглеродна форма
на живот или Сюзън е на свобода.
Какво?
На вниманието на всички роботи,
смачкайте землянката!
Хангарът с роботите бе унищожен.
Открий огън с фазовите оръдия!
Полудя ли?
Можеше да ме убиеш!
Значи сме квит!
Отвори вратата и пусни приятелите ми.
Или какво? Нали не смяташ,
че може да се мериш с мен?
Квантониумът е прехвърлен на мостика
и спасителната капсула е в готовност.
Както ти казах по-рано, да ме беше
победила, докато все още имаше сили.
Приятни фойерверки.
Отвори вратите!
- И да исках не мога.
Така става, когато нагласиш
кораба на самоунищожение.
Сега всички ще умрем
и ти нищо не можеш да направиш!
Сюзън...
На твоя страна не бих
била толкова сигурна.
И се казвам Джинормика.
Пълно унищожение след 1 мин.
За мен бе чест да те познавам, д-ре.
- Чувствата са взаимни, друже.
Ще се видим утре за обяд.
Точно така, Боб.
- Ще има сладки, торта и балони.
Торта и балони за обяд?
Това ще е най-прекрасният ми ден!
Обичам ви, момчета.
В името на Хокинг!
Пълно унищожение след 30 сек.
Къде е Монгър?
- Трябваше да е вече тук!
Каза, че ако не е тук
или е мъртъв...
Или закъснял.
Инсектосор, ти си жив!
И си пеперудка.
8, 7, 6,
5, 4,
3, 2, 1...
Хайде де, хайде!
Нищо не се случи.
Може би броячът ми...
Върха.
Майчице!
- Сюзън!
Татко!
- Още като дете знаех, че някой ден
ти ще спасиш Земята
от извънземно нашествие.
Благодаря, но заслугата
не е само моя, мамо.
Ехо, дръпнете се. Минавам.
Сюзън!
- Дерек?
Скъпа, размишлявах надълго
и широко за нас двамата.
Искам да знаеш, че ти прощавам.
- Прощаваш ми?
Не беше виновна, че те удари метеорит
и провали всичко. И знаеш ли какво?
Не провали всичко. Получих обаждане
от Ню Йорк. Предложиха ми работата.
Всичко, което трябва да направя
е да ти взема интервю.
Наистина ли?
- Аз получавам работата, ти мен.
Двойна победа за екип Дитъл.
Дерек, това е невероятно.
Камерата снима ли?
- Разбира се.
Хубаво, защото не искам
феновете ти да изпуснат това.
Сюзън Мърфи каза:
Сбогом, Дерек!
Боб, би ли...
Дерек, ти си егоистичен идиот!
И знаеш ли какво?
Срещнах някой друг. Тя е светлозелена
с 14 парченца ананас.
Тя е всичко, което искам за себе си.
Вече съм щастлив, Дерек,
без теб! Всичко приключи!
Спри камерата.
Гордея се с вас. Бих се разплакал,
ако не бях ранен във войната.
Сълзите ще трябва да почакат.
Светът отново се нуждае от вас.
Какво има, генерале?
Охлюв е паднал във
френски атомен реактор.
Докато говорим Скаргетуа
си проправя път към Париж.
Винаги съм искала да посетя Париж.
Е, кой е с мен?
Какво ще кажеш, Пеперудко?
Брой ни.
И аз!
- Мен също.
Довиждане, скъпа.
Безопасен полет.
Да и се дръжте.
Сбогом, Дерек и дано успееш
да ме забравиш.
Боб, той няма да забрави никога мен.
Какво и ти ли си излизала с Дерек?
Дерек е мижитурка!
Превод и редакция:
E-Tle™ a.k.a. Владислав Владев
Translator's Heaven 2009