Tip:
Highlight text to annotate it
X
Ти знаеш път.
Франко беше пощальон, питайте него.
Аз съм много стар.
Мен? Аз трябва да доставя пощата.
Каква поща, смахнат стар глупако?
Смахнат стар глупак? Ти си смахнатия
старец, като майка си и баща си.
-Аз знам.
-Ти знаеш?
Знам път. Аз ще ви заведа.
Какво каза?
Какво каза дъщеря ми?
Аз нямам нищо общо с това.
Бишъп. Какво мислиш?
Малката червена шапчица да ни
приведе през гората?
Не знам, сержант.
Тя е страхотна. Наистина, човече.
Чувал съм, че имат и жени Мусолини.
Може да е капан.
Хектор.
Ти си шефът, сержант.
Не добре. Не. Не добре.
Изведнъж стареца проговаря
на английски.
Луда ли си?
Престани.
Забранявам ти да отидеш.
Не се нуждая от позволението ти.
Разбра ли?
Все още си моя дъщеря.
Вижте, ще намерим път и ще излезем
оттук. Да тръгваме.
Чао, американци.
Рената, идвай.
Не!
О!
Цигара? Шоколад?
Не, по дяволите!
Заври си го отзад.
Сержант Стампс нервничи, не знае
на коя страна да застане.
Това нищо не означава, момче.
Аз не вземам страна.
Артуро каза, че ако си
обърнеш главата...
ще дойде рождения ми ден.
Ще получа играчки и много сладки.
Така че моля те, обърни си главата.
Моля те да си обърнеш главата.
Не те разбирам, момче.
Но няма и нужда.
Ти носиш добро на всичко, до което
се докоснеш. Наистина.
Виждаш ли това малко нещо?
Ще те направи невидим.
Дава силата на пет души.
Нищо не трябва да правиш.
Не е нужно да си велик човек.
Всичко, което трябва да направиш
е да вярваш, момче.
Хайде, момче. Хайде.
Може ли да си обърнеш главата
ето така? Виждаш ли?
Господ го е направил чрез човешка
ръка.
Но Господ му е дал форма и смисъл.
И чрез това малко нещо тук,
Господ ти дава нещо друго, момче.
Знаеш ли какво?
Ще ти кажа, ще ти кажа.
Това е тайна.
Чудеса.
Слушай, шоколадов великане.
Трябва да направиш каквото ти казвам.
Обърни си главата, за да дойде
рождения ми ден.
Искаш винаги да остана на осем ли?
Обърни си главата.
Артуро!
Да! Успях!
Вече съм на девет години!
Да!
Девет години!
Ура!
Девет години!
Момче, знак ли получи?
Успях! Девет години!
Нали знаеш, високо, ниско?
Дай пет.
Дай пет. Добре. Добре.
Високо.
Високо, дай пет. Ок.
Дай пет. Дай пет.
Високо. Ниско.
Ниско. Много бавно.
Знаеш ли го това? Дай пет.
Високо.
Ниско.
Много бавно.
Да видим дали имам малко шоколад.
Обичате ли шоколад?
Да.
Как се озовах тук?
Единственото място, където
няма да има германци
е през планината в Пиетрасанта, Лука.
Тук. Виждаш ли?
Точно тук мисля, че ще намериш
и хората си.
-Ето, Хектор.
-Мерси, Трейн.
Момче!
Откъде знаеш?
Наистина ли?
Да, знам.
На кого говориш?
-На Артуро.
-Артуро?
Кой е Артуро?
Моят приятел.
И къде е той?
Ето там, виждаш ли го?
Срамува се пред други хора.
Ей.
Какво мислиш, Артуро?
Да му помогнем ли?
3-70 до Стампс.
Успяхме.
3-70 до Стампс.
3-70 до Стампс. Край.
3-70, тук е Негрон от ротата
на Джордж, край.
Намерих го, сър. Намерих изгубения
взвод.
Ставай.
-Стампс, трябва да дойдеш тук.
-Алелуя.
Май момчето оправи радиото, човече.
-С кого говоря?
-Ротен сержант Стампс.
Ротен сержант Стампс.
Изпратете координати, край.
Западно от Борго, Моцано. Виждаме
планината на Спящия мъж.
Планината...на кое?
В каква посока е това от тук?
Някъде на запад от река Серкио. Край.
Не знам как сте се озовали там,
но трябва да се възползваме.
-Видя ли някакви германски скапаняци?
-Дали съм видял германски войници?
Не, откачалко, само Каб Калоуей
и оркестъра му.
Шшш!
Не. Но мислим, че сме обградени.
Добре. Искаме да хванете един
негодник нацист. Важно е.
Трябва да докладваме възможно
най-скоро. Край.
Просто хванете шваба и се дръжте.
Пряка заповед от генерал Алмънд.
-Да се държим с какво? Край!
-Дадох ви заповед.
Сега намерете този шваба.
Ще се свържа с вас утре сутрин
в 4 часа.
И гледайте да не ви застрелят. Край.
Чудесно. Бишъп, ела с мен.
О, човече.
Това е майтап.
Първо, твоят приятел негъра великан
откача,
сега този неграмотен селянин и фалшив
патриот иска да му заведа заложник.
-Нещо гнило има тук.
-Мислех, че харесваш Ноукс.
-Кой каза, че го харесвам?
-Видях как сияеш пред него.
Това, че не обикалям със свалени
маншети да нареждам карти за покер
не означава, че харесвам Ноукс.
Освен това, той не е най-лошият.
Човекът ни заряза при Серкио.
Чух те, ти му каза три пъти да
изстреля 105,
-а той не го направи.
-Той не е първият бял,
който не се доверява на думата на
цветнокожи. Ножът е с две остриета.
Ноукс докладва пред Дрискол.
Дрискол ръководи парада.
По дяволите, негро, луд ли си?
Единствената причина белите да мислят
за почтенност в тази армия, е че
германските войници са ги притиснали
здраво и вече не им остават бели
за мрене.
Няма значение.
Те казаха, че не можем да се бием.
Ние се захващаме с проблемите,
работим като хамали, готвим и чистим.
92-ри доказа, че можем да се бием.
Това е и наша страна.
Ние помогнахме да я издигнат от
основи. Тук съм заради децата си
и бъдещите внуци, Бишъп! Става
въпрос за напредък!
Моля ти се, негро. Напред...
Знаеш ли?
Помниш ли този
напредък, старши сержант?
Мхм.
Лагера Клейбърн
Меривил, Луизиана, 1943 г.
-Казвам ти. Лена Хорн.
-И Сачъл Пейдж?
Сачъл Пейдж ми дължи 20 долара.
-Знаеш ги и двамата.
-Слизайте.
Имаме само час преди да се
върнем за маневрите.
И полковник Дрискол ще идва да гледа.
Чуваш ли, Бишъп?
Аз не изучавам Дрискол.
Ето го печелившия в състезанието.
-Добър ден, приятели.
-Здрасти.
Виждам, че имаме немски войници тук.
Скоро ще се приберем вкъщи.
На никой не му се вярва.
Той иска единствено да отиде при
приятелката си.
-Да.
-Какво искате, момчета?
Няма проблем. Искаме само няколко
добри стари сладоледа.
Минете отзад. Ще ви намеря.
Трейн.
И те ли минаха отзад?
Чернилко, кого аз обслужвам
си е моя работа.
Храниш слепите последователи
на Хитлер.
А искаш аз да ям в коритото
в задния двор, сякаш съм прасе?
Искаш ли аз да те застртелям
в главата?
Спокойно!
Свали проклетия пистолет, Хърб!
-Всички тук сме американци.
-На чия страна си? Тяхна или наша?
-Уважавайте униформата.
-Ще ви кажа какво ще направим.
-Аз ще платя проклетите сладоледи.
-Ти на чия страна си?
-Искаш да разрушим проклетия магазин?
-Само опитайте.
Сладоледът е у нас, момчета.
Предлагам да се върнете в базата си,
момчета. Разбрахте ли?
Изкарай тези шваби оттук.
Мърдай, по дяволите, мърдай!
Ставайте! Бързо, по дяволите, бързо!
-Нямам цял ден!
-Нямам време за тези глупости.
Дявол да го вземе!
Движете се бързо!
Не ви ли е учил фюрерът как да
марширувате, момчета? Размърдайте се!
Какво чакате, чернилки?
Глухи ли сте, негри? Тръгвайте.
Време е да се махате.
Искате да ме изнервите? Махайте се!
Тук сме само бели. Кажете на
приятелите си, че не са добре дошли.
Разпръснете новината.
Махай се, голяма маймуно, идиот!
Идиот!
-Какво стана, Стампс?
-Имахте късмет този път.
Къде са сладоледите, Бишъп?
Това да ти бъде за урок, синко. Така
трябва да се отнасяш с тези животни.
Мхм
Докато негри в униформи и страхливи
свободни японци обикалят наоколо
страната отива право в ада.
-Свалете ги.
-Мамка му.
Добър ден. Ти кукуригащ боклук,
луизиански кучи син,
искам си петте сладоледа
с черешка отгоре.
Точно там, където сервира на швабите.
-Разбира се.
-Измий си ръцете преди да сервираш,
явно си чистил обувките
на швабите цяла сутрин.
Моля ви, жена ми и сина ми са тук.
Моля ви, само се успокойте.
Ще направим каквото пожелаете.
-Всичко е наред.
-Стампс.
Промених си мнението. Нека са
за из път.
Не искам да умра, докато ям
в дупка като тази.
Вера? Имаме ли кофички за тези
джентълмени?
-Хайде, бял крекер.
-Секунда.
-Побързай.
-Колко души сте?
-Пет.
-Пет за сметка на заведението.
Хайде момче, идиот!
-И черешки?
-Казах черешки!
-Веднага и черешки.
-Побързай.
Махни капака на това.
-Сега, хайде, момче.
-Бързам колкото мога.
Добре, момче. Трябва да измислим
начин да си говорим.
Имам братовчед вкъщи, който не може
да говори. Затова той потупва.
Така че и ние ще се потупваме. Ок?
Ок. Сега ме гледай внимателно.
Едно потупване е за "да".
Две потупвания са за "не".
Три потупвания са за..."опитай".
Четири потупвания означава...
...че ти се спи.
Пет потупвания означават...
...че трябва да си изпиеш
лекарството.
Шест потупвания, това е много важно,
момче...
Бум! Бум!
Опасно е. Лошо, проблем.
-Ок. Едно.
-Да.
-Две потупвания?
-Не.
Три потупвания?
Не те разбирам момче, но мисля,
че си го разбрал.
Четири потупвания.
Ооо! Пет потупвания.
Добре, момче, остана само още едно.
Готов ли си?
Шест потупвания.
Бум! Бум!
Добре. Добре.
Искаш да научиш италиански?
-Опитвам се.
-Рената, омъжена ли си?
-Да.
Казва се Виторио. Войник е като теб.
Вие, негрите сте различни от другите
американци.
Всъщност няма разлика между нас.
Различни сме само когато има
значение. Това е всичко.
-Какво искаш да кажеш?
-Рената, скъпа,
нека ти го кажа така. Ако някога
си била цветнокожа
в Харлемска съботна вечер, нямаше
да искаш да си нищо друго, момиче.
Какво означава това?
Мхм.
-Трябва да ми позволиш да ти покажа.
-Защо си показваш глупостта?
-Къде отиваш?
-Тук вони.
Пушиш ли, скъпа?
Какво ще кажеш за една?
Камел са.
Американски цигари.
Без филтър.
Мек вкус.
Високо качество.
Давай, момиче.
Не трябва да пушиш в църква.
Мхм.
Ей, сержант.
-Има ли нещо по радиото?
-Да, бъркотия.
"Положението е нормално,
всички сме прецакани."
Негри като Бишъп връщат расата
с 400 години назад.
Би си наврял увисналия, светлокож
пенис в 88 годишна, ако можеше.
-Нарече ме гъзолизец.
-Какво?
-Предател.
-Ей, аз не...
Знам. Пуерториканците нямат
нищо общо с това.
Не, сър. Бишъп си е Бишъп.
Това, което има значение е, че
правите много на бойното поле.
-Има нещо нередно.
-Кое?
Започвам да обичам Италия.
Тук не съм негър.
-А съм просто аз.
-Да, същото е и с мен.
Тези италианци имат адски много
проблеми,
но не знаят как се унизяват негри.
Никога през живота си не съм бил
толкова свободен. Срамувам се, че се
чувствам по-свободен в чужда страна,
отколкото в моята.
Всички мои дни бяха посветени на това
Америка да се оправи. А ако не стане?
Просто се наслади на вечерта,
приятелю.
Утре може никога да не дойде.
Хектор. Ела?
Сержант?
Благодаря.
-Вино?
-Със сигурност.
Какво?
Никога ли не си виждал женски
гърди преди?
Рената, красива си.
Мерси.
Кои сте вие?
Кои сте по дяволите?
Партизани?
Кои сте?
Партизани?
Ела тук! Ела тук!
Негодник!
Тръгвай! Тръгвай!
Скапана свиня! Върви!
-Той е, нали?
-Да!
Знаех си, че ще се върне.
Всичко е наред.
Кажи им да свалят оръжията.
-Какво искат?
-Храна.
-Американци?
-Да.
-Познаваш ли ги?
-Да.
Ето го и хляба.
Мерси.
Пепи.
Джани.
Итало.
Хектор, къде са им документите?
Документите ви.
Прочети това.
Тук имаме един умник.
Аз бягах и скочих...
Къде беше, Трейн?
Изведох момчето на свеж въздух.
Имаме проблем, войнико.
Взимай пушката.
-Трейн, вземи си пушката, веднага.
-Какво искаш, момче?
Редник, вземи си пушката!
Трябва да се изпаряваме оттук.
Хектор, вземи радиото.
Не. Оставаме тук и чакаме Ноукс
да се свърже с нас отново.
-Какво те прихваща?
-Така каза той.
Не, каза да вземем немски заложник.
А ние вече имаме такъв по дяволите.
Седи тук и яде като касапско куче.
-Трябва да чакаме според заповедта.
-Знаеш ли, Стампс,
не можем да седим с тези италианци,
докато една от синьорите реши
да ти услужи. Имаше шанс снощи.
Ще извадя това и ще напарчетя
главата ти с него.
Не.
Моля те.
Какво казват?
Тези двамата се карат,
откакто са дошли.
-Искат немеца.
-Ние заловихме немеца, той е наш.
Ще го разпитаме като намерим някой,
който говори немски.
Той е техен заложник.
Ще го разпитат,
-търсят някой, който говори немски.
-Имаме много хора
във военния щаб. Елате с нас.
Ние ще го направим.
При военните щабове много хора
говорят немски. Да тръгваме.
Първо, ние ще му задаваме въпросите.
След това ще ви го предадем.
Искат отговори и докато не ги
получат, той никъде не отива.
Добре. Разбирам.
Да вървят по дяволите!
О, мамка му!
Момче! Момче!
Ти си жив.
Казах ти да бягаш и ти си успял.
Колко добро момче.
Колко добро, умно момче.
Точно като малкия ми брат, Улрих.
Имаш дори същата коса.
Трябва да ме чуеш, малки братко.
Слушай внимателно.
Трябва отново да бягаш.
Махай се.
Прекалено много говори.
Казах ти, че трябваше да го убием.
Разбираш ли? Бягай.
Бягай отново.
Бягай колкото можеш по-бързо.
Млъквай!
Вземи радиото! Имаме немски заложник!
3-70, тук е ротата на Джордж.
Имаме германец.
Повтарям, имаме германец.
Ротата на Джордж, останете на линия.
Ще се свържем с вас. Край.
Разбрано. Край.
И как запали крушките?
Не знам.
Беше чудо.
Знаеш ли какво е истинското чудо?
Че си още жив.
Трейн, Ноукс идва.
Идва сам.
Нещо става, Хек. Нещо лошо.
Никой не мисли, че момчето
вижда нещо.
Но той вижда всичко.
Знам, големи братко.
Това аз го знам.
Мислиш ли, че трябва да го върна,
когато дойде капитана?
Знам колко си близък с него, Трейн,
но това не зависи от мен.
Сега трябва да поговоря с него.
-Давай.
-Мерси.
Е,
как се чувстваш?
Искаш ли шоколад?
Хубав е.
Имам нужда от помощта ти.
-Трейн?
-Момче.
Как се казваш?
Анджело. Анджело Торанчели.
Аз съм Хектор.
От къде си?
От Санта-Анна ди Стацема.
Анджело...
онзи немец...
познаваш ли го?
Да. Имаше много от тях.
Какво ти каза той преди малко?
Каза ми, което и преди.
Каза ми да бягам бързо колкото мога.
Кога?
Преди. При огъня. В църквата.
Какъв огън?
Анджело.
Баща ти и майка ти...
Къде са баща ти и майка ти?
-Хек, остави го на мира.
-Трейн, моля те.
Само още нещо.
Защо толкова се страхуваш от него?
Не се страхувам от него.
Той ми е приятел.
Страх ме е от другия.
Кой?
Убиец!
-Нацист! Мръсна свиня!
-Гори в ада!
Изпратете този кучи син тук.
Отдръпнете се!
Ще му избодем очите!
Пеперудо!
Кой хвърли това?
Дайте го на нас!
Искаме го сега!
Бързо, бързо, бързо!
Имате два дни. Не повече. Кажи им!
Каза, че имате два дни. Не повече.
Той ще остане тук.
Ще остави мъжа.
-Къде отива той?
-Не знам.
Трябват ми още едни очи.
-Кога идва Ноукс?
-Скоро. Идва сам.
-Време е всички да тръгваме.
-Къде?
Извинявай. Може ли един момент?
Хлапето на Трейн.
Каза, че е видяло църква, огън,
италианеца.
Коя църква, кой огън? Кой италианец?
Не знам. Видяло е нещо лошо
и определено е видяло него.
И аз съм го виждал? И какво?
Хлапето не е говорило от дни.
И изведнъж вижда него и проговаря?
-Нещо не е в ред.
-Рисковано е,
но сега нямам време да говоря с него.
Ти, ела тук.
Събери който ще идва, ще ги изведем
през планината.
-Няма да дойдем с теб.
-Защо?
-Нацистите са във всички села.
-Да. Бум, бум.
Стойте мирно и много скоро ще
зазвънят звънци.
Американската армия е пред вас.
Трябва ни армия вътре в къщата сега!
Три години сме чакали.
Първо англичаните, после
американци. Италия се умори да чака.
Нека поговорим с вашия партизанин.
Помоли го да изкачи билото
и да ни каже какво вижда.
Иска да се качиш на планината...
и да ни кажеш какво виждаш.
Хайде.
-Нямам му доверие.
-Той е добър човек.
Партизанин е и е от долината.
-Израстнала е с него.
-Да. Ок. Чудесно.
Не ме интересува дали е Франк Синатра
или самият Джоли Джо ди Маджио.
Има нещо в тези очи, на което не се
доверявам.
Мхм.
Джи. Ай. Джи. Ай. Джи Ай.
Ей! Алесио!
Извикай това щом видиш Хитлер!
Имам още шоколадчета за теб!
Джи. Ай. Джи. Ай. Джи. Ай.
Е?
Безопасно ли е?
Да, безопасно е. Да.
Добре.
-Добре ли е?
-Безопасно е.
Ето, вземи си шваба.
Ела с мен.
Тръгвай.
-Хектор, наблюдавай ги и двамата.
-С удоволствие.
След теб.
Какво е това?
Не разбирам испански.
Какво е това?
Цигара.
Не, не е цигара.
Американски цигари.
Добре.
Много добре.
Как се казваш?
Родолфо.
Хектор.
Мъже, коленичете и се поклонете.
Всемогъщи Боже.
Дървото на живота цъфти
до брега на спокойните води.
Лицето на Христос блести и не се
нуждае от свещ, от никаква светлина...
Нито от слънце.
Няма страдание в Твоето царство.
И молим за твоята прошка,
милостиви Боже...
не сме видяли светлината преди
този ден.
Защото Твоята светлина ще царува
винаги.
Тя е сигнален огън, който осветява
пътеките към небесния Ти трон.
Може да не съм човекът, който искаш
да бъда, о Господи.
Може да не съм човекът, който
е трябвало да бъда, о Господи.
Но ние сме твои хора.
Молим те, Господи, да вървиш редом
с нас в болката и страданието ни,
...като една нация на Твои деца,
които славят името Ти...
до победа.
-Амин.
-Амин.
Амин.
Амин.
Спокойно, момче.
Няма смисъл да скачаш
при всеки шум.
Ето. Давай.
Да.
Ей. Ти...
Все още ли се опитваш да пробуташ
този боклук на някой?
Не трябва да използваш тези
лоши думи пред момчето, Бишъп.
По дяволите.
Той не разбира.
Влез вътре, момче. Хайде.
Какво ще кажеш за всички проповеди,
които правиш вкъщи, Бишъп?
Не вярваш ли в Бог?
Ами, вярвам в момента, в който
ги проповядвам.
След това вече не вярвам.
По дяволите, сега вярвам само на
снимките на бели старци на зеленото.
Е, това не е начин на живот.
Нали знаеш, че Бог не харесва
грозотията, Бишъп.
Не люби много и хубостта.
Трейн, защо мислиш...
Защо мислиш, че Господ позволява
всички тези убийства по света?
Хм?
Виждаш ли?
Виждаш ли, ето затова
не вярвам в Него.
Ако не вярваш в Него, Бишъп Къмингс,
тогава...
...защо те е грижа защо точно Господ
е този, който позволява убийствата?
Човече...
Човече, започваш да звучиш
като майка ми.
Жива ли е майка ти, Бишъп?
Трейн, гледай си твоята проклета
работа, момче. Чу ли ме?
Да, съжалявам, друже. Не исках...
Не исках да те обидя, Бишъп.
Твоят Бог ще ни върне ли вкъщи?
Цели?
Ще ни върне ли?
Ако Господ пожелае и реките ще
пресъхнат.
Ей, Рената.
-Накъде си се запътила?
-Шефът ти те иска.
Не. Не ми е шеф, ок?
Момиче, нека окося ливадата ти?
Какво искаш да кажеш?
Синьора, да ти стисна ръката е като
да докосна огнехвъргачка.
Хубава си като вино,
и нежна като мляко.
Обичаш ли да танцуваш?
Обичаш ли джаз?
-Чувала ли си някога за Граф Беси?
-Граф на Беси?
Къде е това?
Мхм.
Искаш ли цигара Камел?
Влез.
Не знаеш, но германците вдигнаха
цената за главата ти?
От 50 000 лири на 100 000 лири...
и една чанта сол.
Не е зле!
Но ти видя, никой от селото
не те предаде.
Дори и фашиста Лудовико...
...който е толкова стиснат, че държи
парите си в долните си гащи.
Дори и Лудовико?
Дори и Лудовико.
Само ако знаеха кой съм,
какво съм направил,
щяха да изтръгнат сърцето
от гърдите ми.
Пепи.
Какво те измъчва толкова много?
Изненадахме немски патрул...
Малкият ми син Робърт обича дъжда.
Малкта ми Анна го мрази.
Млъквайте и двамата!
Да, сър.
Къде отиваш?
Къде отиваш?!
Ще те заколя.
Чуваш ли ме?
Чуваш ли ме?
Ще те заколя.
Колко пъти искаш да го убиеш?
Вече е мъртъв.
Виж какво намерих.
Ето.
Ще ги оставя за семейството ми.
Дъщеря ми е гладна.
Поне мога да й дам храна.
Вземи ги.
Тези пари са изцапани с кръв.
Предполага се,
че ще хванем крадците...
не че ще станем като тях.
Нека не започваме война между нас.
Какво общо има това?
Дадох ви три кървави години.
На Италия и на него.
Три кървави години.
Ти си фашист и винаги ще бъдеш
такъв, като Марко.
Ето.
Вземи си парите и си върви.
Ще ги занеса вкъщи.
Ще ги занеса.
Върви, върви, върви.
Тръгвай!
Приключихме тук.
Ще си платите за това.
Германците бяха заслепени от гняв.
Нападахме ги с месеци.
Бяха побеснели.
Претърсиха планината да ни търсят.
Трябваше да се крием.
Можехме да умрем от глад.
Нямаше никой.
Една приятелка партизанка ни спаси.
Казваше се Пасели.
Тя ми каза какво се е случило
в Санта Анна ди Стацема.
-Яж.
-Мерси.
Изпратих другите до Серавеца.
Трябваше да се срещна с един от
нашите, който отиде да търси запаси.
Но тогава, заради бурята трябваше
да остана в планината.
Те са марширували до Санта Анна.
Събрали са стотици хора,
-жени,
-деца,
деца и старци.
Имало е и бежанци.
Наредили са ги на площада
пред църквата.
Един от вас...
знае...
къде е той.
Един от вас...
го е...
виждал.
И така...
говорете.
Всички мълчат.
Те нищо не знаят.
Невинни са.
Те нищо не знаят.
Дадох ви петнайсет минути...
Те са невинни.
да намерите някой,
който да ни каже...
Те не знаят.
къде е скривалището на Пеперудата?
-Те не знаят.
-И неговите бандити.
Вземете само моя живот.
Умолявам ви.
Все още имате една минута.
Коленичете.
В името на Отца...
И Сина...
и Светия Дух.
Отце наш, който си на небето,
да се свети името Ти,
да дойде Царството Ти,
да бъде волята Ти,
както на Земята...
така и на Небето.
Насъщният ни хляб дай ни днес.
Прости нас греховете ни,
както и ние прощаваме
на длъжниците си.
Не въведи нас в изкушение.
Но избави ни от Лукавия.
-Амин.
-Амин.
Разбрано.
-Има ли нещо?
-Да, сър...
Има заповеди от щабовете.
Да?
Ще бъде сторено.
Отче.
Прости им...
защото не знаят какво вършат.
Те...
са убили толкова много,
че са им свършили мунициите.
Изгорили са толкова много,
че им е свършило горивото.
Каквото стана тук...
всичко, което стана...
е по твоя вина.
Ти обеща да доведеш Пеперудата.
-Каза ми, че ще е тук.
-Не. Не. Не ме интересува.
-Познавам тези хора.
-Ти ще си платиш за това!
Те нямат нищо общо.
Родолфо, имахме сделка.
Не, аз спазих моята част.
Аз го доведох до тук.
Но ти ми обеща, скъпи ми Родолфо.
Вие италианците не знаете как
да спазите една уговорка.
Аз предадох хората си.
Ще горя в ада заради теб.
Вие ненужни италианци.
Ще си платиш!
Всички италианци ще платите за това!
Мамо!
Артуро! Артуро!
Не!
Не! Спри! Спри!
Бягай! Бягай!
Бягай!
Убиец на деца!
Гнусен предател!
Хайде!
Мърдайте!
Живо! Живо! Живо!
Върнете го!
Тръгвайте!
Довършете го!
Убийте го!
Живо, живо. Не можем
да се върнем без него.
Къде е тази свиня?
Ето там.
Дори да живея сто години...
от този ден аз съм мъртъв.
Пепи.
Нужна е много повече смелост
за да живееш, отколкото да умреш.
Но чуй ме.
Трябва да приемеш истината.
Някой те е предал.
И ти трябва да намериш предателя.
Единственото, което знам...
е че германците сбъркаха като
предизикаха Спящия мъж.
Защото, ще видиш...
накрая,
той ще ни защити.
Ще защити земята си.
Аз съм до тук.
Сера на майката на Хитлер.
Ако бях в Сан Хуан, щях да ям
от една хубава чиния ориз и боб.
И една любима за десерт.
Кой е той?
Ще срещна тази свиня...
в ада.
Не разбирам.
Не, не, не. Хайде.
Къде е немеца?
Американците го взеха и ме изритаха.
Казах ти, че ще стане така.
Трябва да се махаме веднага.
Пълно е с германци, които си
проправят път към Спящия мъж.
Германците изгубиха, всички го знаят.
За какво говориш? Който е направил
грешката, трябва да си плати.
Родолфо...
Лудовико не е предателя във всеки
случай.
Ще го намерим. Повярвай ми.
Спомняш ли си...
...когато Марко цяла седмица
гледаше вторачено планината...
убеден, че Спящия мъж ще се събуди?
И как майка ми му крещеше!
Разбира се, че помня.
Спи. Спи.
Марко е мъртъв.
Аз го убих.
В приятелси бой с неговите
фашистки другари.
Той щеше да направи същото за мен!
Защото сме партизани.
Няма нищо друго за гледане тук.
Пепи...
Слушай, ако някой извърши грях...
голям грях...
и след това се разкае...
и си признае,
мислиш ли, че ще отиде в ада?
Не знам. Не съм свещеник.
В какво си се превърнал?
Вече не мога да те позная.
Ти се правиш на разумен тук.
Винаги говориш за мъртвия ми брат.
Какво искаш от мен?
Искаш ли да знаеш кой те предаде
при Санта Анна?
Трябваше да задържим немеца, вместо
да го даваме на американците.
Може би щяхме да открием, че говори
италиански.
Може би той щеше да те издаде.
Познаваме се цял живот, и мислиш,
че съм аз?
Това е война, Пепи.
А на война хората страдат, умират!
Мислиш ли, че хората при Санта Анна
е трябвало да умрат за тази война?
Не това казах.
Доверих ти се.
Теб трябваше да срещна,
за да взема провизиите.
Ти предложи Санта Анна като
безопасно място.
Какво искаше да направиш?
Искаше ли отмъщение, задето убих
брат ти?
За последен път...
Трябваше да ми кажеш, тогава
щях да ги оставя да убият само мен.
Спри да говориш за мъртвия ми брат.
Ти го уби!
Стотици невинни хора.
Ти ме изпрати в ада...
Негодник!
Стампс!
Стампс!
-Имаме проблеми.
-Къде беше?
Къде е шваба?
Този кучи син Родолфо му преряза
гърлото.
После уби и Пепи.
-Какво е станало с врата ти?
-Опита се да убие и мен.
-Казах ти, че не става.
-Трябва да сме готови,
преди да е дошла тежката артилерия.
Иди да се превържеш. Вземи радиото.
Бишъп! Къде ти е оръжието?
Тук съм.
-Къде е Зигфрид?
-Италианеца го е убил.
Без майтап?
Ноукс все пак идва, нали?
Вземи си екипировката, бързо отиди
до къщата на стареца.
Ако не беше пратил онзи глупак там,
сега нямаше да сме тук.
Никъде не съм изпращал този
дебел негър. Глупости.
Това, което направи е по-лошо.
Преби мъжа за 1 400 кинти.
Женската е била сама толкова дълго,
че някой трябваше да се погрижи.
Говори!
Ще те убия!
Ще те убия! Ще те убия! Ще те
накарам да глътнеш този златен зъб!
-Ей! Махни се от него!
-Какво?
Казах махни се! Ноукс е тук!
-Ноукс е тук!
-Махни се от мен!
Убивайте са когато сте сами.
Ей, момчета. Кой от вас е Стампс?
-Сър.
-Намерихте ли гадния немски боклук?
-Капитане...
-Не искам да слушам глупости,
а как така се озовахте на километри
в грешната страна на долината.
Швабата е зад ъгъла.
Бърдсонг, разбери какъв му е проблема
докато аз доведа нациста.
Стампс, имаш две минути
да се стегнеш.
-Отърви се от това дете!
-Опитах, сър.
Но предполагам, той няма да ме
пусне. Той е едно мило малко момче.
-Не е ли сладък?
-Казах да се отървеш от него.
Не знам какво да правя с него, сър.
Няма да го оставя.
Така че реших, да го взема с мен.
Не говори много, но може да потупва.
Виждате ли? Гледайте сега.
-Аз правя така и после...
-Какво ти става по дяволите?
Два дни си рискувахме задниците,
за да дойдем при вас.
Добри мъже, бели мъже в армията на
този човек удържат нападението,
и ти ще ми говориш за някакво
проклето италианско хлапе?
-Съжалявам го, сър.
Съжаляваш го?
Ок.
Ок, в готовност, качвайте се в джипа,
и нека се махаме оттук.
Няма оправдание за такива приказки
пред едно дете, сър.
Няма да го разплаквате сега, сър.
-Не.
-Спокойно, Дизел.
Никой няма да говори така
с момчето ми.
Ругаейки и бучейки и викайки
и така нататък. Плюейки.
-Леко, големи приятелю.
-Той е едно дете, сър.
Сър. Сър. Трейн има свой
собствен акъл.
Моя беше идеята да доведем хлапето.
Намерихме го при река Серкио.
Истината е, че хлапето не ни остави.
Казах на Трейн да го вземе.
Мхм.
Оправи се с хората си.
Мърдай.
-Капитан Ноукс има мръсна уста.
-Ела тук.
-Рената.
-Ела тук! Трейн.
Дай хлапето на уличницата.
Тя ще свърши добра работа.
-Тя не му е майка.
-Знам, но трябва да го оставиш.
Тя не го познава добре като мен. Имам
баба вкъщи, която ще го гледа добре.
-Трейн, дай ми го. Моля те.
-Сержант.
Ела тук. Ела при мен.
-Той не иска.
-Ела при мен, моля те.
Това някакво скапано
театрално шоу ли е?
Мърдай! Махнете се от пътя ми!
Махнете се от пътя ми! Мърдайте!
Този проклет шваба е мъртъв!
Един по-малко от екипажа.
Как е попаднал в това състояние?
Предполагам, че някой го е убил, сър.
Виждам, ротен сержант Стампс.
Но как са го убили?
-Не сложи ли човек да го пази?
-Да.
-Партизанина го е убил.
-Глупава грешка!
Ти се провали! Този път наистина
прецака всичко.
Сега и четиримата ще бъдете
изправени пред военен съд.
Първи, втори, трети и четвърти.
Сър, вече трябва да се оттегляме.
Сега се качвайте, войнико.
За детето? Ако може само да поговря
с вас за...
За последен път, войнико. Казах ти
да се качваш в проклетия джип.
Не е нужно да застрелвате човека
заради дете.
Можем да го заведем в щабовете.
Имаме стая.
Да. Няма проблеми. Можем да вземем
детето.
Лейтенант Бърдсонг, вземете
проклетото дете.
-Хм?
-Чухте ме.
Не ми създавай грижи,
големи приятелю.
По-добре не се приближавай.
Не бих го направил, сър.
-Задуши го, Трейн!
-Трейн, за Бога!
-Задуши чернилката.
-Свали го.
Свали го, войнико!
Достатъчно му е. Свали го долу.
Изкарай глупостта от този негодник!
Свали го веднага!
Шоколадов великане!
Спящия мъж.
-Дизел, убиваш го.
-Свали го!
Остави го на мира, Стампс.
Точно така, големи приятелю.
-Бърдсонг! Добре ли си, синко?
-Смахнат черен негодник!
-Ела тук.
-Помогни ми да го взема.
Отръпнете се. Отръпнете се.
Нека го взема.
-Пак ще се видим, Стампс.
-Надявам се.
-Хайде!
-Да се изнасяме! Да тръгваме!
Хайде. Да се изнасяме.
Германците!
Наталина!
Давай! Давай! Давай!
Наталина!
Идвай. Ела с мен.
Хектор! Иди да вземеш Лудовико!
Върви!
Чакай!
Бишъп! Прикривай ме!
Давай, давай, давай!
Лудовико!
Наталина!
Татко! Татко!
Бишъп! Бишъп!
Бишъп!
Бишъп! Бишъп!
Трейн!
Напред! Напред!
Разпръснете се!
Мърдайте! Разпръснете се!
Напред. Бъдете нащрек.
Господи Ийсусе, Бишъп, не мога
да си мръдна главата.
-Живо ли е момчето ми?
-Да.
Живо ли е?
Има само малка драскотина,
но ще се оправи.
Това е добре. Това е добре.
Кажи на Хектор да му сложи онзи стар
малък кръст.
-Нека знае кой е татко му.
-Ок.
Ето. Вземи това.
Виждаше го през цялото време,
нали Бишъп?
Знаех си. Знаех си...
Трейн, ще взема детето и ще се
върна за теб.
Веднага ще се върна за теб.
Добре. Ще бъда тук.
Свобода!
Сега ще се върна за теб.
По дяволите!
Напред!
Трейн.
Бишъп!
Бишъп! Бишъп!
Мърдай, мърдай, мърдай.
Претърсете селото. Мърдайте!
Разчистете сградите!
Хайде, убийте чернилките!
Онези прасета. Оттук.
Натам.
Давай! Давай! Давай! Давай!
Не стреляйте! Не стреляйте!
Мърдай. Мърдай.
-Давай! Давай! Давай!
-Бягай! Бягай!
Стампс!
Залегнете!
Ние сме фашисти!
Фашисти!
Стампс!
Анджело.
Вече не си мъртъв.
Отвори очи.
Анджело.
Артуро, къде съм?
Не е важно.
Трябва да тръгваме.
На небето ли отивам?
Не, отиваш си вкъщи.
Къде е вкъщи?
Ще ти покажа, Анджело.
Кой е там?
Татко ти. Помниш ли го?
Ами приятеля ми...
шоколадовия великан?
Трябва да го запомниш,
мен,
всичко това.
Това беше нашето време като деца.
Ела.
Приготви се да умреш.
Край.
Съберете ранените...
и заровете нашите мъртви.
Да вървим.
Защитавай се.
-Лекар! Трябваш ни веднага!
-Тук!
Момчета, трябва ни помощ.
Задръж. Вдигай!
Внимавайте всички. Много леко.
Всичко ще бъде наред, Бишъп. Връщаш
се вкъщи в Ню Йорк, човече.
Разузнавателните снимки бяха точни.
Генерал Алмънд нямаше да ни послуша.
Вземи личните знаци.
Да, сър.
-Трябва ми пълен доклад,
възможно най-скоро.
-"Стампс, Обри."
-Записах го.
-"Къмингс, Бишъп."
-Отметнат е.
-"Трейн, Самюел."
-Разбрано.
Браво, ефрейтор.
Спечелихте си Пурпурно Сърце.
-Заведете го в пункта за първа помощ.
-Да, сър!
Тръгвай.
Хайде, г-н Негрон. Чист сте
като здравен фонд.
Нямате деца, дългове. Нямате врагове.
За годините служба - Пурпурно Сърце.
Защо да пъхате немски Лугер в нечии
гърди три месеца преди пенсиониране?
Чакат те 25 години до доживотна,
приятел.
Върховен Съд Манхатън
Януари, 1984 г.
Щата срещу Хектор Негрон.
Дело 14, извлечения 79А и 34Б.
Председател е съдия Тринкоф.
Всички да станат.
Питър Хамънд, районен адвокат,
представя народа, щата Ню Йорк.
Майкъл Декер, представя
държавната защита.
Това е Зана Уайлдър.
Майкъл, аз ще поема оттук.
Държавната защита се оттегля. Г-жа
Уайлдър ще бъде съдия на защитата.
Не казвай нищо, не прави нищо.
Ваша Чест, пледираме гаранцията
да бъде определена на два милиона.
Подсъдимият е убил хладнокръвно мъж.
Освен това е притежавал известен
изчезнал артифакт, откраднат в Италия.
Старият случай с открадната глава на
статуя. Какво стана с него?
Жертвата е мъртва, Ваша чест.
Рудолф Трингали от Санта Анна ди...
нещо си друго, в Италия.
Имигрант, текстилен работник,
живял е в Бронкс.
Не той. Главата на статуята.
О, тя е върната във Флоренция,
Италия, Ваша чест.
Предложена е гаранция за два милиона.
Защитата?
Подсъдимият ще плати гаранцията
в кеш.
-Г-жо Уайлдър, приближете се.
-Да, Ваша чест.
Какво правите? Да не би Ексон
да купува американските пощи?
Това е коледен подарък.
Фокус.
Друг път. Подушвам нещо гнило.
Ако очакваш да те изберат
в апелационния съд догодина,
предлагам да си затвориш очите.
Гаранцията е определена
на два милиона. Следващото дело.
-Може ли да ви питам нещо, г-жо?
-Каквото пожелаете, г-н Негрон.
-Коя сте вие?
-Приятел на приятел.
-Дженифър, да тръгваме.
-Зад теб съм.
-Благодаря.
-Мхм.
Г-н Негрон. Г-н Негрон,
кой е Спящия мъж?
Кой е той? Г-н Негрон?
Кой е Спящия мъж?
-Къде сме?
-Роуз Айлънд, Насау, Бахамите.
-Един твой приятел иска да те види.
-Не.
-Истинските ми приятели са мъртви.
-Не и този.
Приятелят ти е научил, че животът
не се контролира.
Където и да отидеш, където и да се
скриеш, има риск.
Приятелят ти го разбра и
превърна знанието в откритие:
Колани, устройства за безопасност и
други. И той направи състояние.
Хората плащат за контрол, дори и
да нямат такъв.
Безопасността е най-големият риск,
защото безопасността не оставя
място за чудеса.
А чудесата са единственото сигурно
нещо в света.
Г-не, говорите глупости.
Аз не искам чудо.
Искам само да се присъединя към жена
си Лурдес в небесната слава.
Прекалено много ли искам?
Аз единствен останах.
Аз съм единственият останал, който
знае.
-Аз съм последният.
-Не сте последният.
Имаше едно малко момче.
-Това съм аз.
-Анджело.
Анджело!
Анджело.
Анджело.
Анджело.
Той държи целият свят
в ръцете Си.
Той държи целият свят
в ръцете Си.
Той държи целият свят
в ръцете Си.
Той държи целият свят
в ръцете Си.
Той държи вятъра и водата
в ръцете Си.
Той държи вятъра и водата
в ръцете Си.
Той държи вятъра и водата
в ръцете Си.
Той държи целият свят
в ръцете Си.
Той държи птиците и пчелите
в ръцете Си.
Той държи птиците и пчелите
в ръцете Си.
Той държи птиците и пчелите
в ръцете Си.
Той държи целият свят в ръцете Си.
В Неговите ръце
Той държи слънцето и луната.
В ръцете Си
Той държи слънцето и луната.
В ръцете Си
Той държи слънцето и луната.
В ръцете Си
Той държи целият свят в ръцете си.
В ръцете Си
Той държи мъничките бебета.
В ръцете Си
Той държи мъничките бебета.
В ръцете Си
Той държи мъничките бебета.
В ръцете Си
Той държи целият свят.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи целият свят в ръцете Си.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи теб и мен.
В ръцете Си
Той държи целият свят.
В ръцете Си
Той държи целият свят.
В ръцете Си.
Непреведени субтитри -