Tip:
Highlight text to annotate it
X
Тук в Шоуленд, всеки е част от забавлението.
Ето защо, нашето оръжие е сатирата.
Погледнете тук, днес имаме много неща за вас.
Имаме Паулет Бейриня, Сузана Естило де Гата,
един номер с Маркиньос Одзара
и сензационно състезание на златните членове!
Това ви харесва, нали?
И аз, с петстотинте странни маски
на най-забележителния нощен живот в Ресифе.
Тази разтърсваща нощ, която ще направи всички форми на власт да се тресат.
Мулен Руж от покрайнините, Бродуей на бедните,
Студио 54 на бедняшките квартали.
Добре дошли на "Сцената-осеяна-със-звезди"!
ТАТУИРОВКА
Моля, заповядайте!
Рота, утро е! Стани!
Тази рота има три минути, за да строите готови за проверка!
Свободно!
Движете се, мъже! Движите се.
Давай, давай, давай!
Мамка му, Киньо. Стресна се.
Затвори шибан завесата, Паулет.
До банята ли беше?
Ти си скапаняк.
Стомаха ме болеше страшно тази сутрин.
Каква липса на класа.
Днес трябва да обядвам в къщи.
Татко иска да имаме семеен обяд.
Не отивай.
Да отидем на плаж.
Можем да прекараме целия ден там.
Така се чувствам днес,
напълно слънчев!
Намали темпото малко, Паулет. Ела и ми помогни с това.
Вчера беше най-доброто ми шоу, досега.
Беше...
Как беше думата, която винаги забравям?
Коя?
Ти забравяш всички думи.
Многознайко за някои неща, тъп като тухла за други.
Тъп педал е мъртъв педал, Киньо.
Смешно...
Искаш да кажеш, че ти не мислиш така?
Събуди ме, само за да ме питаш това? Така ли?
Аха. Повече или по-малко.
Трябва да си повече професионалист
Ела тук.
За да бъдеш специалист, мисли си, че си най-добрият...
Не слънчице, не мисля така.
Не мисля, че съм най-добрият, аз съм най-добрият.
Аз съм Ел Мехор!
Какво?
Ел Мехор!
О, да? Посмали малко.
Ти посмали малко. - Давай, момиче. Направи го.
Ел Мехор.
Е, Фининя, заминаваш или не?
В отпуск си до понеделник.
Не мога, трябва да посетя майка си.
Редник Араяхо, редник Араяхо.
Всеки път, когато става въпрос да се ходи в града, той бяга и се крие.
Страхуваш от бобри, а?
Редник Гусмахо! Играйте с топка, хайде.
Домашния любимец на сержанта.
Хей!
Това е игра!
Да играем.
Ледено!
Какво имаш?
Ананас, ягода, гуава, ябълка, тути фрути.
Дай ми една червена, моля.
Имаш ли голяма?
Не, само малки са днес.
Тогава малка и от бялата.
Искаш ли една?
Няма начин.
Това нещо е направено от отпадъчни води.
Какво каза, момче?
Водата ми се филтрира.
Знам точно от каква вода вие бедните правите леда.
Шибан педал.
Чу ли това, педал!
Откри Бразилия, така ли?
Внимавай, може да нараниш чувствата ми като ме наричаш така.
Колко струва една?
Петдесет цента.
Само една.
Какви грозни крака, човече!
Произведения на изкуството.
Чао!Ела пак, а? Искам едно от канализацията.
От канализацията, хубав и черен!
Не мога да спра да мисля за следващото шоу, Паулет.
Неприличие и сияйност.
Грях.
Праксис на невероятното и Богоявление на безредици.
Праксис и Богоявление, Клесиньо?
Праксис е по-коро действие, отколкото мисъл.
По-скоро чукане, отколкото чекия.
А Богоявление е набелязване на посока съм живота, на тялото към душата.
Отдаване на желанието.
Схванах го.
Тези двамата играят плажен тенис.
Това Праксис или Богоявление е?
Не знам.
Дори идея си нямам.
О, цялата съм мръсна!
Седем, осем, влизайте!
Завъртете се! Във формация! Замръзнете.
Влизат трите дами от театър Пернабукам.
Това е то.
Врява!
По-силно.
Видяхте ли какво причиниха те на цензурата?
Внимателно!
Скрийте се!
Ето идва Надеждата.
Бразилия, страната на бъдещето!
Ела, ела, Надежда!
Страхотно. Пази гласа си.
И Маркиньо, когато Сузана казва Бъдеще и Надежда,
ти вече си влязъл, изиграл си го,
огледал си сцената и си казал молитвата, нали, любов.
Моментът трябва да е точно преценен. Кажи ми, трудно ли е?
Това се притеснявам, Клесио.
Плашливо котенце.
Нервен. Това е от твърде много косми по топките.
Хареса ли ти? - Да.
Мисля,...
че по-скоро е като театър, отколкото просто шоу.
Защото,
с всяко шоу, аз продължавам да мисля,
дали това е наистина толкова важно, толкова сериозно...
Но това е важно за нас, Паулет.
Трябва да имаме две или три неща, представени тук,
та най-малко едно от тях да има някакъв ефект.
Това не означава, че едното е по-добро от другото.
Аз не казвам, че е по-добро, Клесиньо.
Просто мисля, че театърът е по- интелигентен, по-артистичен, разбираш ли?
Не, не, няма такова разграничение, Паулет.
Това тук е част от нашата сделка с бъдещето.
Носим острието на бръснача днес,
така че публиката да донесе ума си утре, любов.
Хей, приключвам сделката за имението.
Няма начин, Клесиньо!
Ако всичко върви по план, всички ще се преместим там. Всички.
Ела тук! Никой не знае нещо,
така че дръж плювалника си затворен.
Нещата се пекат,
така че дръж езика си...
Не ме карай да пазя тайна; тялото ми ще започне да ме сърби.
Овладей се.
Задникът ми е ракета!
Как е тортата?
Страхотна е, мамо. Много вкусна.
Мислех, че няма да дойдеш. Мина толкова много време!
О, мамо, нямах възможност.
В казармата е лудница, има толкова много работа.
Лельо Зоза, погледни тези пухкави бузки, толкова са прекрасни!
А бебето, Кеминя?
Бебето ли, момиче?
Сънувах го отново,
Той танцуваше на двора.
Имаше една шапчица Сачи, ярко червена.
За Бога, Кеминя!
Сачи!
Никакво Сачи,
само това ни трябва!
Отгоре на всичко, "нещото" още не е родено!
Арлиндо, виж...
мама направи бродерията,
Не е ли красива?
Погледни...
Момче или момиче ще е?
Не знам. Леля Зозима казва, че ще е момче.
Красиво е.
Мамо, аз отивам да видя Яндира, става ли?
Онзи, за Бога!
Не знам как Албаните позволява на Арлиндо...
Кога ще дойдеш в Ресифе?
Защо да ходя?
Ти си всички, които познавам там, що се отнася до останалите...
А и ти винаги си идваш? Така че...
Аз бих искала да отида в Ресифе.
Така ли? - Да.
Тогава ще те взема.
Сигурно ли е? - Сигурно!
Ще ти покажа къде живея. - Нима?
Чао, мамо.
Благослови ме. - Бог да те благослови, синко.
Не закъснявай.
Кога ще се върнеш? - Не знам.
Побързай, Деоса. - Бързам.
Имам неща за вършене там. Ще доведеш ли Tука днес?
Днес е твоят ден да бъдеш с него. Кога да го доведа?
Първо ме уведоми, обаче. - Направих го, Клесио.
Преди два дни. - Е?
Паулет!
Това е покривката, която ти подарих! - Да, така е.
Какво мислиш? - Прекрасна е, любов.
А ти, прекрасни? Какво мислиш?
Страхотна!
Реши ли какъв искаш да станеш, когато пораснеш, Тука?
Паулет, дай почивка на устата ма момент, става ли?
Имам нещо да обсъдя с Деоса.
Тогава ще отида да дам почивка на почивка устата си.
Знаеш ли, не ми харесва, когато водиш Тука тук, Деоса.
Това не е място за дете.
Клесио, няма такова нещо като подходящо място,
има само подходящо възпитание.
Той ме нарече дете! Каза го.
Да, казах го. - Виж, татко!
Това не е смешно.
Какво? Чу ли това?
Ето ти идиот.
Не ми ли каза, че ще го вземеш днес?
Така ли казах?
Нали, Тука? - Да, каза го.
Тука?
Тукиня?
Каза го. Да.
Добре, какво бих могъл да направя?
Ще го върна утре, тогава.
А ние можем да обядваме с баба ти.
Ей, господине, без бира, чуваш ли?
Разбрах, госпожо Деоса.
При проблем, знаеш какво да правиш: импровизирай.
Това е почти всичко, което знам как да направя.
Добре, Арлиндиньо. Карай я спокойно. - Само още малко, давай.
Утре ще отидем до водопада и ще можеш да поиграеш още малко.
Вие всички сте пияни! - Харесвали ти това?
Можеш ли да го почувстваш?
Какво възбудено малко шибаняче!
Това тук е възбудено! Почти разкъсва панталоните ми.
Ей, мамка му.
Всеки президент има дракон на независимостта, който заслужава.
Всеки Свети Георги има враждуващ дракон, който заслужава!
И всяка "Сцена-обсипана-със-звезди"...
има драконка, която го заслужава! Добър вечер, Сцена!
Партито тази вечер е почит към бразилската Бразилия.
Красивата Телеминя!
Тя обича да пее през пролетта, Пара, а той идва от Кито.
Пара Кийт!
Добра работа има много хора от извън града,
така че те ръкопляскат, без им се напомня.
Щадете дланите си, защото днес те ще има много да ръкопляскат.
Хей, синко,
Хей, синко, казах щади дланите си, нали?
Махни си ръцете от нея. Не ме ли чу?
И така, как се казваш?
Ами... Глаубер.
Глаубер Роса? Не?!
Хвана ни. Лицензирана анархия и ново кино?
Глаубер Роса, народе!
Не, не си ли?Тогава кой си?
Мело. Глаубер Мело.
А аз взех, че се увлякох. Разочарованието.
А тази нимфичка до теб трябва да Соня Брага?
Тя е Глаусе.
Глаусе Роса? Не?! Каква нощ, хора! Глаусе Роса!
Грешка отново. Коя е?
Глаусе Ласерда
Роднина на певицата или на асансьора?
Асансьорът! - Певицата!
Ти си Глаубер Роса: няма ли да позволиш на Глаусе да каже нещо!
Обичам хората, които участват в разговора.
Това е опознавателен разговор. Време е да се стегнем.
Бих искал да поканя на сцената...
някой, който обеща да напише стихотворение специално за нас.
Моля посрещнете нашият изобретател-поет, професор Жубер Мауриц!
Секси!
Оттук. Оттук.
Хей. Какво? - От тук, от тук!
Какво е това, звезда?!
Не, всеки тук е творец, трябва и ти да ни покажеш!
Горе на сцената!
Сцена! Сцена! Сцена!
Идвай горе!
Противоречията в човешките отношения са лайтмотивът на промяната.
Това е различие, което подхранва единството.
Ние се обединяваме в различието.
Да оставим настрана тези болезнени провинциални едностранни възгледи.
Семиотично, да. Изгубени от погледа? Никога!
Ние купуваме нашите дрехи
за модния подиум, който предстои да пристигне.
Аз съм тук, за да гарантирам,
че всеки от вас ще получи от поетичните пръдни, които пускам.
Аз драскам хората с моята сянка...
и точно заради тази сянка съм проклет и белязан.
Падания,
падания, много и винаги.
Към скока!
Татко, аз искам да се оженя!
O, дъще, кажи ми за кого?
Искам да се оженя за войника.
С войника няма да си добре омъжена.
Защо така, татко?
Първо, войника си набутва хуй в оръдието,
а след това го набутва и на теб.
Татко, аз искам да се оженя!
O, дъще, кажи ми за кого?
Искам да се оженя за травестита.
С травестита, ще бъдеш добре омъжена.
Защо така, татко?
Тъй като травестита може да служи първо като мъж,
а след това и като жена.
Малка пеперуда запърха откъм казармата.
Дойде да види блудствата в публичния дом!
Аз съм пеперудка, красива и възбудена,
пърхам сред мъжете, чакам някой да ме поиска.
Ти, лигльо! Ела си вземи чехъла!
Ще кажа на майка ти за това!
Топлината! - Каква топлина ?!
Жегата под тази шапка! - Върви на Северния полюс!
Върви си вкъщи и никога не се връщай!
Никога не се връщай! Никога не се връщай!
Ей, сине мой, и аз бях там!
Ей, сине мой, и аз бях там!
Видях войници да падат в гората!
Видях войници да падат в гората!
Върви си вкъщи и никога не се връщай!
Върви си вкъщи и никога не се връщай!
Тази вечер отивам в Джандира
да оставя нещо на зет си.
Ела с нас, на плажното парти, всички отиват.
Не мога. Трябва да дойда да видя шоуто. Ще има шоу.
Ще поговоря с Паулиньо, той може да те вкара безплатно.
Майната му шоуто. Ти винаги си зает.
Не ти ли казах?
При първото споменаване на бобър, този пич побягна.
Виж тази летяща путка Фининя, погледни.
Погледни тук! Виж тази путка!
Педераст.
Добър вечер!
Добър вечер!
Добър вечер! - Добър вечер!
Бих искал да говоря с Паулиньо.
Паулиньо. Името му е Пауло Батиста.
Не го познавам.
Той работи тук. Нося един пакет от сестра си.
Той каза, че ако дойде мога да остана и да гледам шоуто.
Познаваш ли някой Пауло Батиста?
Странно. Трябва да е Паулет.
Паулет.
Долорес, извикай Паулет!
Върни се, защото тази болка ме прорязва.
И животът повече не ме интересува
Ако ти ще живееш с някой друг,
върни се,
аз ще простя твоите забежки, твоите пороци
Ще се върна в началото,
и ще те нося за пореден път от бара.
Върни се,
не мога да живея без теб,
не мога да избирам
между твоя мирис и нищо изобщо.
Върни се,
кажи ми, че нашата любов не е лъжа
и че все още имаш нужда от мен.
Моли за прошка още един път.
Мили Боже, Яндра е луда, нали, Арлиндо?
Какво ме гледаш тъпо през цялото време?
Не знаех...
Мислех, че си човек на изкуството.
Виждате ли някакви други творци тук?
Аз съм творец, синко.
Актьор.
Стой тук, ще се върна след минута.
Имаш ли бира, Паулиньо?
Сониня, донеси една бира на зет ми.
Веднага се връщам.
Така че търсех
по улиците на Аурора и ридаех.
Признавам, може да съм хвърлила
твоите снимки и плочи в морето
Така че търсех
твоя мирис. По улиците, по които минах,
по телата на мъжете, които съм обичала,
опитвайки се да те намеря
Аз позволявам на кожата ми да настръхне.
Аз късам свещеното от профанното
и знам писмото от миналото наизуст.
Аз давам звук на инструментите.
И дори преди
и дори преди риданията на нещата посечени...
от корпоративни думи.
Аз съм, който посича мъртвите
и бъркам салатата от сладострастни нощи,
празна провинция
и крилати молци.
Аз нося студеното време
и скъсвам неясната вълна от киното,...
която никога, никога, не ще бъде открита.
Аз давам безсрамие на тялото
и халби на обичащите.
Давам на стомаха повръщане, бягам по тротоара надолу,
смачквам формата на леглото,
давам съдържание на празнотата, мълча.
Ах, този мъж е обзел...
мен и всичко, което исках.
С детските си очи,...
с очите на бандита.
Ах, този мъж е обзел...
мен и всичко, което исках.
С детските си очи,...
с очите на бандита.
Той е в живота ми, защото иска да е там.
А аз, за всичко, което може да се сбъдне.
Той пристига по залез...
и изчезва преди зазоряване...
Той е това, което иска...
Той е мъжът...
Аз съм само жена.
Жена.
Браво!
Хора, това тук е Арлиндо.
Веднага ви казвам, че ми е зет.
Аз обичам сестра си, но познавам и трупата си,
така че - дръжте ръцете си настрани
Паулет, любима моя.
Ревността е първата стъпка на капиталистическото притежание.
Там, където желанието смесва с капитала
и обърква разума. - Не, Джо-Джо.
Ти объркваш разума ми с тази твоя философия.
Аз току-що играх Лейди Макбет.
Знам всичко, което трябва да знам.. Не се нуждая от такъв тип говорене.
Да отидем да подготвим всичко.
Ранен старт на анархия и удоволствие.
Клесио.
Приятно ми е да се запознаем. - Удоволствието е мое.
Седни. Маркиньо, мръдни се.
Пиеш ли? - Да.
Арлиндо, нали?
Добре, Арлиндо, как се казва гаджето ти?
Сестрата на Паулет. - Джандира.
Джандира. - Чух те.
Знаеш ли, че Джандира е име на едно стихотворение от Мурило Мендес?
Хареса ли ти?
Кое?
Шоуто, къщата...
Аз?
Това е първият ми път в място като това.
Хареса ми пеенето ти.
В този костюм не ти ли е горещо?
Или мислиш за жегата или за елегантността, нали?
Това е истинска случайност.
Бях сигурен, че ще се появиш един ден.
Леля ми Зозима казва, че съвпаденията са доказателство за съществуването на Бог.
Значи сме натясно, тогава.
Традиция, семейство, всичко това е липса на собственост.
Къде живееш?
Живея в казармата.
В казармата?
Шпионин?
Таен агент на диктатурата?
Какво правиш тук, момче?
Дойде да ни шпионираш ли?
Да ни накажеш?
Или си тук, за да ни арестуваш?
Днес, искам най-красивата роза
Това е песента, за която ти говорех.
Знаеш ли я?
И сега ще се появи първата звезда.
Има специфичен глас.
Не изглежда така, но когато я чуеш
невъзможно е да си представиш някой друг.
Наричат ме Фининя в казармата.
Фининя?
Това е по-добре от Арлиндо.
Не че Арлиндо е грозно име, но Фининя ти подхожда повече.
И ти не изглеждаш като Клесио.
Изглеждаш като нещо друго.
Да танцуваме!
Искам радостта на завръщаш се кораб,
Искам нежността на срещнати ръце,
за да украся нощта за моята любов.
Никога не съм танцувал така с мъж преди.
Никога не съм танцувал така с войник.
Искам всичката красота на света,
за да украся нощта за моята любов.
Миришеш сладко.
Сладко?
Тук е горещо.
Аз служих в армията, но никога не съм чувствал тази миризма.
Бил си в армията?
На колко години си?
И как моята любов се забави по пътя.
Не изглеждаш на толкова.
Бил ли си наистина в армията?
Баща ми е офицер.
Той смяташе, че службата в армията ще ме направи хетеро.
Ще направи от мене мъж.
Някога целувал ли си мъж?
Това за първи път ли ти е?
Сладко.
Педал. - Педал.
Искаш ли да отидем на бодисърфинг?
Г-н Надо, толкова е горещо, толкова е горещо вътре в тази кабина.
Ако аз сграбча твоя, и ти сграбчи моя.
Г-н Надо, толкова е горещо, толкова е горещо вътре в тази кабина.
Ако ти сграбчиш моя, и аз ще сграбча твоя.
Не, Надо, шегувам се.
Господин Надо, ей там, отдясно ще видиш къща
с куп млади откачалки, много млади откачалки
и педали, купища педали, клатещи мачтата.
Това са педали на мачтата, Надо! Много педали на мачтата.
Надо просто си седи там, с усмивка.
Продължавай да се усмихваш Надо, а когато стигнем там - голяма усмивка
и хуят ти ще бъде готов след три разклащания.
Виж, Деоса! Деоса, жено моя! Жена на Бог!
Стани! Хайде, скачай, ти чудно нещо.
Не сега, Паулет. - Аз тръгвам!
Да вървим Тукет, Тукет!
Внимавай, хлапе! - Да вървим, Надо!
Паулет, скъпа!
Бях хвърлил око на тази къща много отдавна.
Тук е чудесно, можем да репетираме,
да подготвяме нещата, да провеждаме някои срещи.
Да, край на почивните дни?
Не, ще оставим сцената за шоу, пиеси, сещаш се.
Матракът отива тук,
или бандата ще го прилапа
и никога няма да имам отново добър сън през нощта.
А кутиите с плочи, тук или в твоята стая?
Плочите могат да останат тук, те са общи.
Но не и моето легло.
Мога ли да остана тук тази вечер? - Тука!
Друг ден, Tукиня.
Доесети, не вярвай на нищо, което той говори за мен, чуваш ли?
Паулет беше трън в задника.
Ревнува. - Какво?
Ревнува.
Внимание, внимание!
Времето на гювеча свърши, нека започне времето на храносмилането.
Вижте къде беше това преди началото на партито!
Да вървим! Наредете се тук.
Този педал е толкова красив! Този педал е толкова красив!
Ей, ти оставаш!
Ще те разкарам от очите си.
Ще те разкарам от очите си.
Ще те разкарам от очите си.
Ще те разкарам! Ще те разкарам от очите си.
Залепнал си за мен като размазан грим
след малко забавление.
Мили.
Не искам да чувам твоето бла бла бла
Ще те разкарам от очите си.
Ще те разкарам от очите си.
Ще те разкарам! Ще те разкарам от очите си.
Не е ли малко нагло, Фининя?
А?
Истинско шибано шоу.
Просто мога да чуя Паулет:
"Ах, Клесиньо, Фининя е там, където е, така че....
Фининя мече не е толкова добър сега, нали?"
Не ми ли каза, че имаме договор,
че никой не принадлежи на никого?
Но с Ерико,Фининя?
Мамка му с Ерико от всички хора!
Аз отивам да спя.
Шибано съм уморен.
Излез - Да изляза?
Ти стоиш тук и ме чакаш, а ми казваш да се махам.
Какво е тази миризма? Миризмата?
Каква миризма? - Тази.
На боб.
Къпа ли се? А?
Много си потен, изчезвай.
Ревнуваш ли? - Да ревнувам, момче?
Ти беше супер ревнив. - Порасни.
Затвори вратата. - Какво?
Затвори вратата, хайде!
Някой обича ли майка си тук?
Ние уважаваме нашите майки, но ние обичаме нашата страна, сър!
За кого дължите послушание и уважение?
На страната и само страната, сър!
Внимание рота, по моя команда!
Рота, мирно!
Фининя!
Хей, какво не е наред?
Какво има, човече?
Знам, че ти харесва. Хвани го.
Дай ми ръката си, сложи я тук. Какво има?
Какво има? Какво не е наред, човече? Няма ли да го хванеш?
Моля те.
Да го направим, аз и ти.
Знам, че си разстроен, но трябва да говорим.
Ах, мамка му.
Виж, Паулет казва, че влизат пари,
но никой не ги вижда
Това е просто Паулет, защо позволяваш това да те тревожи?
Тукиня има проблем в училище, чуваш ли?
Какво става?
Те искат да го изхвърлят.
Имало бой в класната стая.
Той казал учителя, че няма Бог, а само Богини.
Боят бил, защото той е син на самотна майка, а баща му е педал.
Той каза, че така го нарекли.
Мили Боже.
Той как е реагирал?
Той направил това, което ние му казвахме да прави. Попитал: какъв е проблемът?
Тогава съучениците му казали...
че проблемът е, че Бог е създал мъжете за жени.
Представи си объркването!
Някой ми е взел десерта със сметана и искам да ви кажа,...
че е по-добре да го скриете или лайната ще ударят вентилатора!
Жена на Бог!
Отиваш ли някъде Паулет?
Не виждаш ли, че всички работят тук?
Премиерата наближава А ти не си направил нищо...
Аз излизам, Клесиньо,
защото съм уморен от раздаване, раздаване и
без да получа нищо, освен лоши погледи и думи.
Така че сега аз отивам да дам нещо друго, което е далеч по-важно.
Това не е бърлога на наркотици, та този дилър да се навърта наоколо.
Не искам дилъри тук, всъщност, никой не иска.
Това е всичко, което ни трябва, примадона да диктува условията.
Клесио, не забравяй, преди да отидеш да изриташ някого...
или да доведеш някого, ние всички имаме еднакви права тук, схвана ли?
Да, Паулет, намилай за това цяла нощ, момиче.
Съжалявам те, Паулет!
Ще ти го казвам право в лицето,
на теб и на всички останали тук, освен на Клесио, ясно ли е?
Или той ще изрита и мен.
Чао!
Утре ще говорим с психолог.
Не, Деоса, аз няма да дойда.
Отиди там и говори с тези откачалки?
Има и още...
Сега пък какво, Деоса?
Спомняш ли си онова стълкновение с армията?
Знаеш ли кой е беше сред войниците? Фининя.
Той не ме видя, но аз го видях. Също и Жубер...
и ние все пак...
аз все пак не искам синът ми да е край подтисник, нали?
Не сме ли ние против тези глупости?
Не искам синът ми да е край войник.
Твоят живот си е твоя работа, но Тука е наша.
Какъв шибан ден!
Вън!
Гледах филма в Рио. - Така ли?
Те поставят малки черни кръгчета за да покрият пичките на момичетата.
За да ги скрият? - Как ти се струва?
Не можеш да си представиш. Просто, когато момичетата започнат да тичат
тези малки кръгчета подскачат заедно с пичките им
Като лов на пички. - Така изглеждаше.
Абсолютно нелепо! А филма, добър ли беше?
Беше шибано брилянтен.
Ще мине много време, преди да го видим тук.
Имаше една наистина абсурдна сцена.
Момчетата, които бяха истинска тежка артилерия,
взеха една скулптура на хуй и чукаха жена с него.
Това беше много, много голям хуй, Маркиньо.
А имаше ли малко черно кръгче върху него?
Мисля, че беше твърде голям за това.
Ти си откачена!
Но пък си имаше собствени топки и приличаш на поклащаш се хуй!
Поклащаш се хуй?
Какво е това? - Люлеещ се хуй!
Това е гадно! Дискриминация на секс като този! Да се забрани!
Никога не съм виждал хуй да заколи някой или путка да застреля някой.
Но те трябваше да го покрият, те трябваше да го скрият...
Представяш ли си, да поставят малки черни кръгчета и на нашите концерти?
Кръгчета на циците, на топките, на путките.
Докато Сониня да се грижи за цензорите...
ние ще сме без малки черни кръгчета.
Внимавай да не погълнеш собствената си отрова, педал!
Здрасти, Маркиньо. Върна ли се вече от Рио?
Клесио там ли е?
Мамка му, Фининя? Не така!
Ела да си платиш таксата и ни дай малка целувчица.
А моята?
Влизай. Той е в стаята си, много концентриран.
Ех, Фининя.
Деоса е бясна...
аз също.
Никой не обича да върви по улицата със звука...
на шибана палка, звъняща в ушите му, нали?
Деоса, от всички хора, е най-добрият човек, когото познавам
и ти знаеш това...
А сега тя не те иска близо до Тука.
И е права.
Ние учим момчето, че тези неща...
не са правилни и ето те теб, бам по средата.
Аз изпълнявах заповеди. - Да, знам.
Знам. Ти изпълняваше заповеди, това е твое задължение...
и прочие, и прочие.
Но тук, Фининя, всеки говори, че ни шпионираш.
Чакай, стой така.
Ти шпионираш.
Не знаеш ли,че тези хора са параноични за армията?
Ти знаеш, че не шпионирам? - Знам.
Аз не съм къртица. Аз не шпионирам никого.
Аз знам. Аз. И само аз.
Никой тук не е длъжен да мисли това или онова
Сега, казваш, че не си част от това...
че твоята работа е вътрешна, със зъболекаря,
но всеки те вижда да обвиняваш хора по улицата!
Аз не съм при зъболекаря вече.
Гласът ти звучи ужасно, заглушен.
Когато се опиташ да се говориш, говори по-силно, става ли?
Казах, че не съм при зъболекаря вече.
Сержантът ме прехвърли.
Защо той направи това, можеш ли да ми кажеш?
Те казаха, че се движа с вас, момчета.
По-силно, не мога да те чуя.
Те казаха, че се движа с вас, момчета.
Така че той се ядоса и ме прехвърли от зъболекаря.
Как така?
Ядосан ли беше?
За какво е всичко това, а, Фининя?
Защо е бил ядосан?
Имах нещо с него.
Тогава той се ядоса, когато някой му казал, че аз ...
че аз и ти...
знаеш, Клесио
Значи си имал флирт с този сержант, така ли, Фининя?
Така ли?
През нощта тръгвам към града на радоста
зашеметена от големите сгради
и изправена пред човешката вяра,
подхранвана от низки страсти.
Всичко, което е останало е романтичната илюзия,
Роклите върху застаряващи жени,
и изкупление, чрез метаморфоза
От идолопоклонник - до благородник.
Кой знае, някой ден,
аз ще умра от скука.
Дори изживяващите
тази тропически радост.
От карнавала
единственото, което остава е алкохолът.
За да удавиш всички тъжни мисли.
Никога не съм чувала за такова нещо.
Не знам.
Живея от толкова дълго, но никога не съм чувала нещо подобно.
Родена без глава?
Горкичката.
Нейното име е Андрея.
Леля Зозима каза, че ще бъде момче...
Но тя се роди момиче. Андрея.
Никога не бях виждала дете, родено без глава.
Това е знак от Бога.
Лельо Зозима!
Животът се върти като капка вода...
а ти си играеш с търпението на хората!
Хората мислят, че грехове остават ненаказани, но човек винаги плаща.
Може ли да е заради това?
Наказанието е толкова тежко.
Ако беше момче, щях да го нарека Андре.
Но е момиче.
Няма такова нещо като грях.
Това са измишльотини
Сега нещата са наистина са объркани!
Бащата беше комунист, а синът е атеист!
Няма комунисти или атеисти тук.
О, Боже мой. Не знам, какъв съм грях съм сторила
че трябва да изтърпя това.
Да живееш за нечие удоволствие и да се примиряваш с това.
Никой ли няма да ми помогне?
Може би по добре да ослепея...
за да не трябва да гледам тази мръсотия. Боже, помогни ми.
Ще я събудят.
Колко дълго ще останеш?
Бебешки погребения са толкова тъжни.
Връщам се утре.
Тъй като изхвърлят утайките от тръстика не можем да плуваме тук.
Как са нещата в Ресифе?
Искам да остана там.
Изхвърлят утайките от тръстиката?
Искам да остана там.
Ето ни и нас. Ние сме Сцената, осеяна с най-много звезди.
Нашата сцена е на път да блесне,
но не се бъркайте, че ние сме опасни
Вкусни и изпълнени с любов,
Елате и се присъединете към този танц.
Елате да видите върха на копието.
Елате и се присъединете към този танц.
Елате да видите върха на копието.
За пореден път по време на премиерата в нашия град...
членовете на Сцената- осеяна- със звезди...
изложи театралната публика...
на своите много опасни хепънинги.
Бла, бла, бла..
Позовавайки се на чувственост...
те предизвикаха само инцидентен смях,
който беше кът.
Но всеобщото усещане беше ужас. - Не думай!
Що се отнася до ръководителя, екстравагантния Клесио Вандерлей..."
Лъжат за екстравагантен. - Аз съм екстравагантния тук.
Хора, този човек по-добре да ме обича.
Групата скачаше, подиграваха се...
и измъчваха други произведения за свои собствени цели...
Безплатна негативна реклама, с други думи, публиката гарантирана.
Паулет, искам да говоря с теб по-късно.
С мен?
Седни.
По-близко.
Точно така.
Да направим сделка.
Какво сделка?
Ние, Паулет, сме жълтъка на едно и също яйце...
Знаеш нали?
Тогава изведнъж ти тръгна по друг път...
а аз...по друг
И мисля, че е време да... - Ти беше този, който се отдръпна.
Мисля, че е време да поправим този часовник.
Намирам те отдалечен, Паулет. Инат.
Деоса казва, че ревнуваш от Фининя.
За Бога. Точно това ми е нужно за чуя.
Ревнив, Клесио?
Момчето излиза със сестра ми...
Той я изоставя, не й казва нищо...
затваря се с теб в твоята стая и ти казваш, че аз ревнувам?
За Бога.
Джандра не спира да се обажда, да пита какво става, а аз не мога да й кажа.
Защото ако го направя, аз ще съм отрепката, аз ще съм кучката.
Спокойно, не смесвай нещата.
Фининя е много млад, той не знае...
как да се справи с положението... - На неговата възраст
аз вече вършеех по небето... - Това е различно, Паулет.
Ти си роден в лудница, момчето е в самото начало.
В началото?
Паулети, повиках те тук, за да се справим с това, можем ли?
Аз съм притеснен за теб, Паулет.
Винаги си извън релси.
Тръгвам да те търся, а ти си пиян като скункс.
Клюмна два пъти по време на репетицията, Паулет. Два пъти!
Къде е професионалния актьор, който обича театъра?
Ние ще дебютираме с това представление скоро.
Нека го направим заедно. Всички.
И стой далеч от този дилър, той не е мъж за теб, Паулет.
Надрусан и див е едно нещо...
но с този индивид тук - съвсем друго.
Никой не го иска тук, никой.
Той е беда, той е кандидат затворник.
И спри да повтаряш, че ви ограбвам, момчета.
Престани с това, става ли?
Виждаш ли, Клесиньо, виждаш ли?
Никога не съм казвал това, Клесиньо. - Казвал си го.
Никога не съм казвал, че ни ограбваш.
Това, което казах и казвам е, че ние работим, работим, работим...
а парите не идват, схвана ли?
Бизнесът се разраства, но не виждам парите.
Добре, добре. Може би, ако пушеше по-малко трева...
идваше на събранията и беше попитал Ерику, Телвиня...
който и да е, щеше да знаеш, че аз не крия пари в задника си.
Всеки знае къде са парите, освен кой?
Паулет.
Така че престани, става ли?
Защото това боли.
Давай, фукло!
Фукла е майка ти, кучи сине.
Добър ден, моя Луна. - На кого му пука?
Съжалявам, че се появих и затъмних твоето слабо, недорасло сияние...
Глупости, Слънце.
Всъщност харесвам отразяващата услуга, която ми правиш.
Знаеш, царят не струва пукната пара, когато гол.
А аз помислих, че съм изличил твоят лош вкус.
Хей, Слънце, писна ми от твоята светлина.
Ти, чието великолепие няма своята собствена светлина.
Как уморяваш моята красота и играеш с търпението ми!
Знаеш ли, че веднъж ако те видят от близо...
поетите ще започнат да наричат лице с акне, вместо сателит?
Може да съм лице с акне скъпи, но представи си...
ти с тези твои отвратителни изригвания.
Кучи син!
Слънчево затъмнение!
Вина? Каква вина?
Можеш да я хвърлиш на боклука по средата на улицата.
Не, не, не, мой добри ми, скъп ангел.
Мислиш ли, че за да завладееш света не трябва да се изцапаш.
Просто взимаш плътта и стволовата ДНК, за да се съсредоточиш
върху славата, която идва от семейството и дома.
Мислиш само за традицията и хералдиката.
Нека твоето удоволствие се разлее извън организма, през душата!
Достатъчно!
Аз ще съставя уравнението на радостта,
конвоя на желанието,
автобуса на щастието!
И няма да се поддам и на най-малката следа
на съмненията, които ще изгоря.
Съмнения...
Съмнения, съмнения, съмнения.
Бабо? - Аз?
Бабо!
Бабо!
Боже, какви големи зъби имаш, бабо!
И този език, бабо?
И тази брада, бабо?
Тиквата!
Бабо!
Кавга...
Видя ли това, което направиха с цензурата?
Всъщност Врява, това пронизва сърцето ми!
Единственият, който не забеляза е Арестът!
Какво ?! Не съм забелязал! Аз няма да повторя това, което вие двете
Кавга и Врява, разпространявате наоколо.
Знаете,
например... някои неща.
Пазете се!
Скрийте се!
Ето, че идва Надеждата!
Бразилия, страната на бъдещето!
Някои задници са стегнати
Някои задници са широко отворени
Някои задници са мазни
Някои задници са наистина вкусни
Някои задници са бомби
които избухват, когато пръднат
Някои задници излизат от релсите
Някои задници са само възвишени
Някои задници, някои задници Някои задници, някои задници
Някои задници, някои задници Някои задници, някои задници
Има задник за всеки Има задник за мен
Има задник за вас Има задник безплатно
Има задник за продажба Някои задници
Някои задници носят медали
Полковникът има задник,
това носи радост за казармата.
Някои задници са социално слаби Някои задници са на роднини
Някои задници принадлежат на други
А ето го и нашият собствен задник!
Някои задници, някои задници Някои задници, някои задници
Благодарим Ви!
Някои задници, някои задници Някои задници, някои задници
Благодарим Ви!
И папата има задник
Нашият знаменит президент има също.
Работната сила има задник
Самия Бог може да има дори
Вездесъщ, всезнаещ, всемогъщ задник
Някои задници, някои задници
Някои задници, някои задници
Това е единственото нещо, което ни спасява, което ни обединява
Единствената възможна утопия е утопията на задника
Говорих с Джандра.
Разказах й всичко.
Да?
Браво на теб, Фининя.
Как мина при майка ти, със сестра ти?
Ужасно.
Кеминя е по-зле от всякога.
Мама казва, че тя не може да понесе, че бебето е родено обезглавено.
Без глава, не обезглавеното. - Не мога да кажа тази дума.
Мога ли ти покажа нещо?
А сержантът?
Изпрати ме обратно при зъболекаря.
Така ли? - Да.
Зъболекарят ме изискал.
Но няма нищо, което да се случва със сержанта.
Аз съм толкова мекушав.
Много, много мекушав.
Липсваше ми устата ти,
пръстите ти,
играта с ухото ти.
Липсваше ми, онова под пъпа ти.
Твоят аромат.
Миризмата на подмишниците ти.
Твоята е още по-сладка...
твоят аромат,
твоите мишници,
Сладка миризма.
Всеки път, при мисълта за за теб се надървях.
Сериозно!
При мисълта за теб, на където и да погледнех
всички мъже бяха ти.
Жените бяха ти.
Всеки момък беше ти, всяко момиче беше ти.
Ти беше в моята чаша кафе на закуска...
плуващ там...
златист.
Искаш ли да се чукаме?
Да.
Дай ми банана.
Ти няма да го ядеш. - Пушен банан.
Хора... Хора.
Забранили са шоуто. - Какво е това момиче?
Каква е това, жено? - Забранили са шоуто.
Сериозно? - Но как така, Соня?
Какво се е случило?
Кучи син!
Какво се е случило, Соня?
Говорих мило с него, не е имало проблем.
Какво искаш да кажеш? Човекът не дори дойде да инспектира сцената.
Той не дойде да види шоуто на репетициите, а сега това?
Върви на майната си. - Върви на майната си, така ли?
Чакайте, спрете, няма смисъл да казвам на никого
да си го начукат, всички ние сме прецакани така или иначе
Трябва да оправим това.
Ще трябва да дръпнем някои струни. - За да разрешат шоуто?
Всички струни, които имаше а дърпане, бяха вече дръпнати.
Какво е това, що за бунт е това? - Маргаритката пристигна!
Ние се потяхме от бач, докато ти се потеше по друг начин.
Какво, по дяволите, Паулет? Вече?
Шегата настрана, това е сериозно. - Какво се е случило?
Вината е на Соня, Клесио! - Телеминя!
Тя е тази, която трябваше да се погрижи за цензурата?
Да се опита да помогне! - Телеминя!
Чакай те, чакайте.
Писано е неотменимо и неподлежащо на обжалване.
Няма начин, няма начин.
Жубер се обади, вашият приятел, делегата се обади.
Няма нищо, което аз мога да направя! Заповедта дойде от по-горе.
Вие отидохте твърде далеч този път, нали?
Вие дори не дойдохте да видите репетициите, като бяхме се разбрали.
Защо не дойдохте? - Чакайте малко, какво е това?
Дойдохте тук, за да ми окажете натиск?
Заплашвате ли ме?
Никой никого не заплашва, по дяволите.
Хей. - Спокойно. Вижте.
Всичко, което искаме, е да дойдете и да видите шоуто,
ще кажете какво не искате и ние ще го отрежем.
Бихме могли да се опитаме да оправим нещата.
Не знам, бихме могли да определим ден, в който вие ще дойдете...
Съжалявам. Заповедта дойде от по-горе.
Няма хипотеза как това шоу може да продължи на Сцената обсипана със звезди.
Добре, предвид, че никой не си направи труда да дойде и да го види
донесох някои от скиците, част от сценария.
Не искам да гледам тези драскулки, не искам да чета нищо.
Единственият текст, който има значение е този, ето тук!
Чуйте какво е написано тук: "Явно неуважение
на ценностите на нацията, в защита на семейството и приличието.
Слушайте, слушайте! Научете се да слушате!
С две думи, всички изпълнения на това ваше шоу
са безвъзвратно и безспорно спрени.
Единственото нещо, което има значение е
че висшите заповеди трябва да бъдат изпълнявани! Точка!
Аз съм просто един цензор тук.
Да вървим.
Ние сме тук днес, за да решим...
дали искаме да носим този белег!
Днес сме тук, за да загубим нашата причина!
Запали света, Жубер!
заедно с дърводелеца, с травестита,
с момичето със кривите крака, което продава цветя
на входа на сцената обсипана със звезди!
Ние сме тук, за да заложим на неизбежността на наказанието,
на шанс на нашите действия.
Ние сме тук, за да започнем края
и да открием бъдещето!
да използваме предпазната мрежа на страха
и сложим всички наши задници, задници, задници, задници, задници, задници
Задници, задници, задници
във релси!
Това са нашите единствени средства
и това е моят принцип.
И той е:
Достатъчно!
Какво е свободата, така или иначе?
Това ли е, което винаги правя, когато си поискам?
Или е това, което се иска от мен?
И което правя, когато те пожелаят.
Шоуто е към края си
Луната е обявява края и аз се питам:
Демокрация? Какво по дяволите е демокрация?
Демокрацията свобода ли е?
Има ли демокрацията символ?"
Задникът!
Плъхове!
Не забравяйте, плъхът яде месото си сурово!
И други неща също.
Мога ли да довърша? - Да.
Има ли свободата
символ?
Да! Символът на свободата е задникът,
тъй като всеки има по един!
Символът...
Символът на свободата...
е задникът!
Тъй като е демократично, всеки има по един!
Някои задници са стегнати
Някои задници са широко отворени
Някои задници са мазни
Някои задници са истински вкусни
Някои задници са бомби
които избухват, когато пърдят
Някои задници излизат от релси
Някои задници са само възвишени
Някои задници, някои задници
Някои задници, някои задници
Сан Паоло, 23 Февруари, 1979
Мамо, карнавалът наближава
но тук, в Сан Пауло няма карнавал.
Аз все още си търся работа, но това не е лесно.
Наистина всички ми липсвате.
защото все още нямам приятели тук.
А вкъщи? Как са нещата там?
Леля Зозима излезе ли вече от болницата?
Целуни Кеминя и леля Марока от мен.
Ще ти пиша отново, веднага след като си намеря работа.
Ще изпратя малко пари вкъщи.
Целувки.
С много любов, липсваш ми, синът ти, Арлиндо.
Вижте,
ще ви разкажа за моята страст,
за валето пика.
Той живее точно тук: на ръката ми.
Вижте колко силно е то.
Докато един ден, вятърът го отнесе.
Надалеч.
Закъсняваме!
Мама ти изпрати целувка, каза, че й липсваш. Дай ми целувка.
Ще закъснеем.
Закъсняваме, нали? Добро утро.
Откъде ще минеш?
Мисля по Санта Изабел, а след това край парка.
Така ли? - Изглеждаш прекрасно.
Нали? Ти също. Помириши това.
Аромат! - Дървесен.
Виж!
Това е хубаво, нали? - Харесва ми.
Да. Нервен ли си?
Дори не го споменавай. - Татко.
Фининя ми изпрати картичка...
на някакъв парк в Сан Пауло.
Казва, че е добре и че си търси работа
като охранител там.
Но той все още не е намерил работа, заради татуировката.
Правят проверки за татуировки, знаеше ли това?
По-трудно е за хора с татуировки.
На господаря, с любов. - Господарят!
А новото шоу? " Затворът и аз"?
Готов ли си?
Е, професор Жубер, какъв точно е вашият филм?
Какво ще видят хората?
Какво е "Фантастика и Философия"?
Важното не е това, което хората ще видят,
а това, което няма да видят.
Реши ли какво ще правиш, когато пораснеш?
Аз пораснах, Паулет! - Той е репетирал това у дома!
Ела тук Тука.
Тукиня...
Клесиньо...
Това е малката ми сестра, Джандра.
Здравей, радвам се. - И аз.
Чувал съм много за теб.
Аз също. И аз съм чувал много за мен.
Той ме научи всичко, когато пристигнах тук.
Той ме научи, какво е метафора.
20-ти век, както аз го виждам, приключи.
20-ти век, драги зрители, свърши!
Нека бъдещето да дойде! Но ще има ли бъдеще?
Ще има ли бъдеще?
Аз попитах пръв. Тъй като се съмнявате
аз си запазвам правото да запазя моят отговор.
А филма? - Нека първо го изгледаме?
Нека. Благодаря. Можем да продължим след това.
Успех. - В бъдеще, в бъдеще.
Сцена осеяна със звезди!
Филмът духовниците ПРЕДСТАВЯ
Фантастика и Философия
Създадена от Дионисиевата Сцена осеяна със звезди
и апокалиптичният Жубер
Вратата към бъдещето бе отворена
чрез непрекъснати експерименти.
А когато всички младежи остаряха
и цялата болка издържана, ние ще бъдем в бъдещето.
Даваме на бъдещето една разходка
на това, което "малкият човек" ще види и ще ни донесе.
Ще донесе белезите, които досега бяха изчезнали.
Белезите на кристалната топка.
С колко очи ще загубим поглед над себе си,
след премахването на половете?
Попитайте замаяния, стар Аргонавт.
Всичко, което ще остане е символа, който представлява равенството.
Раят!
Раят!
И хералдиката на бедността ще бъде...
заметена под стиснатите идеи на нормално разделение.
Развявай бял флаг, моя любов
И тук, с поглед в бъдещето
започва нашата не-история.
Тук ще започнем със скалните рисунки
една нова епоха.
Бял флаг, моя любов.
Повече не мога да търпя
копнеж, който ме напада за да иска мир.
ТАТУИРОВКА
Превод, тайминг и субтитри: sofiaguy(Trademark), 2015