Tip:
Highlight text to annotate it
X
Здравейте, казвам се Питър Джоузеф и добре дошли във
"Въведение в Ресурсно-Базирана Икономика".
Целта на тази кратка презентация е да очертае
основната теза произлизаща от този нов икономически модел,
който се базира НЕ на движението на пари,
а на интелигентното управление на Земните ресурси
взимайки за модел физическия свят
като най-ефикасен, стратегически и устойчив метод
който разрешава нуждите на всички хора на света.
В днешния свят, решенията касаещи обществото са
предимно отговорност на индивиди или
групи в сферата на политиката и бизнеса;
всъщност, точно политиката и бизнесът
са групите управляващи социалния ред, такъв какъвто го познаваме.
И както историята ни показва
когато нещо не върви на определено социално ниво
тенденцията на една група или под-група
е просто да обвини другата затова.
Левицата ще обвини Десницата, Консерваторите ще обвинят Либералите,
новата администрация ще обвини старата и т.н.
Но почти никой не разглежда
основата на самите социални взаимодействия;
повечето хора ги възприемат като даденост.
С други думи, културата изглежда да приема безусловно
обществено-икономическия строй и
политиката и бизнеса се смятат за
естествени човешки положения.
Дори и в свят с нарастващи безработица, бедност,
психически заболявания, наркомания, изчерпване на ресурсите,
глобален упадък на околната среда, тенденция към насилие и войни,
систематично глобално задлъжняване,
ускоряваща се инфлация, промяна в климата
и много други социални и екологични проблеми,
прекалено много за назоване,
все още преобладава отказът да се проумее
че може би самата социо-економическа система е причината.
Ами ако самата ни игра всъщност е проблемът?
Ами ако самта същност на институциите и
методите на нашето време всъщност създават
и насърчават определени тенденции на поведение
които са, на кратко казано, неустойчиви и унищожителни
а ние въобще не си даваме сметка?
С течение на времето, нарастващото
натрупване на човешки познания
е довело до превъзмогването на множество суеверия
и доказано-неефективни социални основи.
Бавно но сигурно навлизаме в истинска епоха
на разсъдъка която признава естествените природни закони
директно доказани физически
и от които този метод на разсъждаване, наречен научен,
ни позволява да извличаме практични изводи за нашето
поведение, осигурпвайки осезаеми резултати
- ако е правилно приложен, разбира се.
Този "Научен извод"
е основата на изобилието от технологии навсякъде,
от самолетостроенето до медицината
та чак дори до схващанията ни за вселената.
Накратко казано, науката е метод за разбиране на света и нас
самите, доближавайки ни
възможно най-близко до истинската реалност.
Разбира се, всички осъзнаваме очевидните
плодове и ползи от този метод на разсъждаване,
обаче все още има една сфера
практически незасегната от научния начин на мислене:
обществения ни строй.
В тази сфера каточели сме заседнали във
времето, използваме традиционни методи
които вече са доказано непрактични.
Например:
предоставяме диктаториални правомощия на политици
и партии под предлога за т.н. "Демокрация"
- политици без всякаква подготовка или убочение по техиническите
въпроси на обществената организирация.
В свят в който на всеки пет секунди едно дете ненужно умира
от недоимък и лишение,
много хора се обръщат към правителствата си за решения
без дори да осъзнават техническата реалност
че изхранването и грижата за хората по света
не са политически въпроси,
а технически,
разрешими чрез управление и разпределение на ресурсите
и интелигентното и стратегическо прилагане на технологиите.
В този смисъл, съществуват т.н. корпорации или фирми които
свободно имат претенции да притежават
ограничените природни ресурси на Земята,
ресурси от които сме зависими.
Те използват тези ресурси за облагата на ограничен кръг хора
чрез система основана на личния интерес наречена свободен пазар.
Всъщност, ако теглиме чертата
съобщението на тази система е много ясно:
или се приобщавате към тази игра на експлоатиране и личен интерес
или просто не заслужавате правото на живот.
Едва ли не трябва да си извоювате правото на живот
което, разбира се за пробудените хора, е псевдо-тоталитарен строй
с цел поддържане на обществената иерархия.
И въпреки всичко тази нечовечност си трае незабелязана
тъй като е вградена в нас.
Раждаме се в тази система и сме склонени да милим
че е естествен факт, че просто такъв е живота...
Точно както ако преди векове сте били
родени роби в робовладелско общество
и тъй като въобще дори не сте чували за свободата
сигурно сте щели да вярвате че да си роб е нормално
все едно че е естественият ред на нещата.
И ако към това прибавим факта че при паричната ни система основана изрично на задлъжняването
което, повечето хора на знаят че математически гарантира
една социална подгрупа винаги да бъде в недоимък,
проглеждаме че чисто и просто
живеем в напреднала версия на феудализма.
Техинически невъзможно е нуждите на
всички да бъдат задоволени в този строй.
В икономическата игра на експлоатиране
просто не е заложено да позволи всички да просперират.
Това е система на победи или загуби която не взема на предвид
състоянието на природата и техническите ни възможности.
Казано накратко, икономическа ни система е изцяло отделена
от природните процеси на физическия свят,
нещо което би довело само до повече проблеми
ако не загърбиме тези остарели вярвания, порядки
и практики.
Така че нека сега да стъпим една
крачка назад извън всичко което ни е било казано
за обществения ни ред и да разгледаме следния въпрос:
Кои са неизменните основи за човешкото здраве и просперитет
и как да съградим система грижеща се за
цялото човечество, разбира се
вземайки на предвид че ресурсите са изчерпаеми,
и същевременно осигурявайки устойчива среда
за идните поколения?
За да отговориме на този въпрос първо трябва да
определим човешките нужди.
От векове философите изучават човешката природа в опит да
открият „общочовешки“ идеи които споделяме.
Това разбира се е отворен дебат с множество теории, но
що се отнася до човешките нужди,
откриваме почти универсален набор от общи черти
за всички живи същества.
Разбира се, ако нямаме достъп до чисти
храна, въздух и вода с времето ще изчезнем.
Ако сме изложени на вещества химически токсични за телата ни
като например поглъщането на живак, ще увредим здравето си.
Ако като деца страдаме от недостиг на витамини
може да се предвиди пагубен резултат за бъдещето ни здраве
като забавен растеж или проблеми с имунната система.
Но с напредъка на човешките науки откриваме че
човешките нужди не спират до това основно, общоприето ниво.
Хората са био-физическо-социални организми,
тоест зависиме възвратно от нашата среда по много
дълбоки и често сложни начини.
Например, ако една майка в напреднала бременност
страда от краен емоционален стрес
тя изпълва организма си с кортизол (хормон на стреса)
и така нервната система на бебето
може да се предвиди като повлияна
по отрицателен начин до края на живота му
тъй като научно доказано зародиша
научава чрез майката какъв е света.
Това също се отнася за бебешките и детскитите
години които са повратен момент в който организма
буквално се приспособява към
естеството на средата в която би съществувал,
впечетление което е установено
че се отразява по различни начини в живота на човек.
И ако този повратен момент е
изпълнен със стрес, страдание
и болка, развитието на това дете най-вероятно
би се довело до определени поведения
по късно, в това число склонности към пристрастност и насилие.
С труги думи, в контекста на човешките нужди
физическото, психическото и емоционалното здраве
вече не могат да се считат за изолирани части от живота.
Ние сме свързани един с друг и
със средата ни истински и по много
начини и ако намерението ни като
общество е да изграждаме уравновесени личности,
цялото общество трябва да бъде основано да посрешне тези нужди,
и освен това да се адаптира в крак с напредъка
на човешките познания.
Така че общественото здраве е
наистина върховия мерител за качеството на социалните системи
заедно, разбира се, с интелигентното
устойчиво управление на земните
ресурси от които черпим нужните
ни суровини, както и общественото устройство
което всъщносто е решаващо за здравето на
отделните личности и така за здравето и прогреса на самото общество.
И така имайки основното познание,
как да се изгради общество което действително
се грижи за хората и в същото
време не уврежда природното равновесие?
Това ни отвежда до понятието Ресурсно-Базирана Икономика.
Ресурсно-Базирана Икономика e директен
отговор на това природно, физично, научносъобразно и
достигнато по пътя на логиката разбиране как да се
задоволят човешките нужди по най-ефективния и устойчив начин
взимайки напредвид какво всъщност
ни поддържа, което на практика е тази
реципрочна и деликатна връзка между нас хората и биосферата.
Изхождайки от този ред на мисли
виждаме че за уредбата на обществото човешкото
мнение е безпочвено, разбира се ако колективната
ни цел е да постигнем оптимална устойчивост и икономическа ефективност.
Системата която описваме е себе-създаващасе; себеочевидна
когато се схванат тези параметри.
Има три основни икономически понятия които
задължително трябва да разгледаме:
Ресурсно Отчитане, Динамично Равновесие и Стратегическо Планиране.
Първо, Ресурсно Отчитане:
обитаваме затворена биосфера на Земята в която
разполагаме с изчерпаеми ресурси.
От този факт логично следва каква
е нашата отговорност ако искаме
да позволим на природата да се
поддържа и за бъдещите поколения
както и да поддържа сегашното население.
Нужно е да организираме отчет.
Истинско икономическо разпределение на ресурсите
не би се постигнало ако нямаме ясна представа с
какво разполагаме и къде се намира.
С течение на времето това би довело до изчислението
на “Товароносимостта на Земята“
което е много важна информация.
Но този отчет разбира се е само първата крачка:
трябва също да следим темповете на промяна и
възстановяване, където е възможно.
Това се нарича “Динамично Равновесие“.
Най-яркия пример към това понятие днес е изсичането на горите.
Дърветата растат за определено време
и ако изсичаме горите преди дърветата наново да
са порастнали, както за жалост днес,
се сблъскваме с проблем, тъй като това е неустойчиво.
Спомнете си, паричната система в която живеем
изисква колкото се може повече
консумиране за да поддържа работни места и икономиката от разпадане.
Това разбира се е просто природо-убийствено.
Спомнете си също че една от основите на икономиката е да бъде икономична
тоест планирано ефикасна и пестелива.
Може да се каже че в днешно време живеем в “анти-икономика“,
и така стигаме до Стратегическото Планиране.
Ефикасното посрещане на човешките
нужди на планета с изчерпаеми ресурси
по устойчив начин изисква стратегически оптимизиран
отчет на ресурсите и пестеливост.
Днес това не се извършва, или ако се, то е случайно посредством
произволни паричните реализации
Става дума за това какво може да си позволи
производителя, и следователно потребителя, а не какъв е най-ефикасния и стратегически начин.
Да не споменаваме за продължимостта
на живот на определена стока и ако тя се повреди.
Всички тези елементи трябва да бъдат замислени предварително
без намесата на пазара и нарочното некачествено
производство с цел печалба, които възпрепятстват устойчивия дизайн.
Истинската икономика има за цел ефективността,
това което е научно доказано най-правилно, а не
каквото някоя си компания може да
си позволи за да бъде конкурентноспособа на пазара.
Стратегическия отчет, разпределението и планирането
са нужни защото произлизат от доказани технически
данни които осигуряват ефективност и устойчивост.
Всичко останало е чисто и просто нехайство.
Ресурсно Отчитане, Динамично Равновесие и Стратегическо Планиране
сформират основата на Ресурсно-Базираната Икономика.
Нека продължим това заключение...
Основавайки се на тези елементи
достигаме до специфични организационни изводи:
1 - Нужно е да преминем от растежна към стабилна икономика.
Динамичното Равновесие е несъвместимо с растежната икономика
тъй като непрестанния растеж е невъзможен на планета с изчерпаеми ресурси.
2 - Трябва да преминем от съперничество към сътрудничество.
Стратегическо Планиране е неизпълнимо
в система на конкуренцията.
Впрочем, печалбата за семтка на качеството е противоположното
на технологичната производителност.
3 - Нуждаем се от планирана, интелигентна система,
система която изрично се основава на разпределението на
ресурсите, Динамичното Равновесие и Стратегическото Планиране.
Разпиляната, хазартна корпоративна система дори не е близко
до това и липсата на ефективност, както и прахосването в нея, са недупостими.
4 - Автоматизацията замества човешкия труд на всички нива.
Това също попада в графата на Стратегическото Планиране.
Не само че продуктите са замислени да бъдат възможно най-работопроизводителни,
а и самите процеси на изработване
трябва да бъдат също толкова стратегически
с цел увеличаване качеството и непрахосването.
Много хора не знаят че производството
днес е противоположно на
работозаетостта в повечето сфери, което значи че
е безотговорно да не автоматизираме труда с цел изобилие.
И 5 - Преминаваме от система на собствеността към тази на достъпа
и следователно премахването на самата парична размяна.
Има много голяма разлика между
сегашното положение и оскъдицата
съществувала в миналото.
Технологията на поизводство днес
е толкова напреднала, че създава достъпно изобилие,
и система на разпределение на ресурсите
би позволила свободен достъп до продукти и услуги
вез нуждата от каквато и да била валута.
Вместо мисленето да ни е основано на собствеността
и парите, което изисква презапасяване и защита,
изграждаме система на универсален достъп
като например системата на библиотеките днес.
В общество в което, аз например
бих карал колата си само няколко часа на ден, дали
е наистина смислено от практическа
гледна точка аз да съхранявам тази
кола неизползвана 90% от времето в месеца?
И ако приложите този начин на
мислене за всички стоки, се вижда че производството
може да се намали, понижавайки черпенето на ресурси и увеличавайки
практичноста и едновременно позволявйки по-широк достъп
на продукти за населението когато са им нужни.
Понятието би било “Стратегически Достъп“.
Знам че за много хора е доста
трудно да си представят общество базирано на достъпа а не на
собствеността, имайки на предвид
материализма с който сме закърмени, който служи за основа на
разточителното консумиране което
е гръбнака на пазарната система, но
практичността на това понятие,
беднъж всички тези фалшиви изисквания
на паричната система се премахнат,
правилно приложено практичността на
този подход е просто несравнима.
Търсенето на стоки може да се
следи динамично премхвайки липси и презапасявания
използвайки най-напредналите технологии за автоматизиране и доставка.
Облагите от тази система биха надминали 99%
от това което света знае днес,
без да споменаваме спада на престъпността до поне 90%.
Изводът е че парите вече не са нужни в свят в
който има достъпно изобилие.
Това заключение е само генерално обобщение на
основните принципи на Ресурсно-Базираната Икономика.
Тя перфектна ли е? Утопия ли е? Не,
но би била абсолютно нестравнимо по-добра от
сегашната система която наранява нас, природата и
дава признаци че ще става все по-зле.
Ако искате да научите повече за Ресурсно-Базираната Икономика
както и за световната организация която работи за
нейното прилагане, посетете TheZeitgeistMovement.com and TheVenusProject.com
за повече информация. Благодаря ви за вниманието.
http://www.thezeitgeistmovement.bg/