Tip:
Highlight text to annotate it
X
25.000
11.
12.
13.
Subtitles downloaded from www.OpenSubtitles.org
Кой е това?
Странни фигури.
Двамата излязоха от гората.
Като някакви привидения.
БОЙ ОТ МЕСТНО ЗНАЧЕНИЕ втора серия
16, др. старшина.
Виждам.
Кажи на Осянина, да изведе бойците на запасната позиция.
Бричкина изпрати при мен.
Пълзешком, др. преводач. Сега ще живеем пълзешком.
Др. старшина.
По - весело, Бричкина.
Помниш ли пътя? - Да.
Най-важното - блатото. - Да знам.
Почакай, Елизавета, не бързай.
Бродът е тесен, нито крачка в ляво или дясно!
Ще мина. - На островчето почини.
Ще доложиш на Кирянова, че обстановката се измени.
Със свой сили няма да се справим.
Остави всичко, за да си по-лека.
На забравяй обувките от лико преди блатото.
Бягай скъпа Елизавета! - Да оставя ли патроните?
Добре, че се прехвърлихме.
Лоша работа, момичета... лоша.
Оказаха се 16...
Ще бъдат тук след около 3 часа. Това трябва да отчитаме.
Бричкина изпратих в частта.
На помощ може да се надяваме едва към вечерта.
Ако встъпим в бой, няма да издържим.
На никоя позиция няма да издържим, защото те имат 16 автомата.
Да гледаме как ще минат покрай нас?
Не трябва да ги пропуснем да минат оттук. Трябва да им променим пътя.
Да ги накараме да обиколят около Легонтовското езеро. Но как?
Немците не са дошли до тук, за да се бият.
Вървят внимателно, тихичко, за да не ги открие противникът.
За да се промъкнат тихо и незабелязано към своята цел.
Може би, е добре да ни видят,
а ние да се правим, че не сме ги забелязали?
Тогава може да отстъпят и да обиколят около Легонтовското езеро.
А това е едно денонощие път.
Но кого да им покажа? Мен и вас четирите?
Разузнаването ще открие, че ние сме петима.
Ще ни обкръжат и без нито един изстрел с 5 ножа ще отстранят и петимата.
Хайде, Рит!
Др. старшина, а ако срещнат дървари?
Откъде тези дървари? Горите са празни, война е.
Сега жените секат в гората.
Вярно, момичета! Хитро замислено.
Ние ще им устроим представление, и знам подходящо местенце за това.
Побързай, нямаме време.
Момичета, нашите идват!
Почакай ще те пренеса - Няма нужда.
Още си болнава.
Идват, др. старшина.
Водата е студена. - Вдигни си полата!
Не е по устава тази команда.
Военните думи засега ще забравим. Тях ги знаят също и преводачите.
Как сте с малката...
Течно лекарство ли ти се прииска?
По влажното не ходи. По-живо, момичета!
Още едно мероприятие трябва да проведем.
С Лизината рокля добре го измислихте.
Жалко, че я скъсахме. - Ще и подарим нова.
И бельото потрябва.
Де да беше само, за да се издокарате!
Загърни се, ще бъдеш с мен. Момичета, време е да започваме.
Огньовете да пущат повече, клоните чупете по-шумно.
Само не се показвайте.
Мяркайте се за кратко, но не много...
Прасковя! - Какво?
Вземи брадвата! - Взех я вече!
Помагай!
Помагам! Раз-два! Хайде, помагам!
Не се запалва, сигурно е влажно.
При мен гори добре!
Още веднъж! Давай! Не иска!
Още! Още!
Пази се! - Тръгна!
Сечи клоните, живо!
Прасковя, след мен!
Маша, изчисти ли картофите?
Всичките! Ръцете ми окапаха!
Пази се!
Момичета, помагайте!
Тръгна!
От района се обадиха, ще изпратят впрягове.
Ще обядваме ли най после?
Когато се сварят картофите ще обядваш!
Момичета.
Пазете се, много ви моля.
Мяркайте се зад дърветата, а не зад храстите
Това дърво съборете сами.
Комелкова, след мен.
Дръж, Галка.
Анюта, дай брадвата!
Потърси своята. Тази е моята и още ми трябва!
Момичета, донесете клони!
Момичета, помогнете!
Може да са си отишли?
Горският дух ги води, може и да са си отишли.
Те са стреляни зайци. За такава работа не изпращат кой да е.
Шура, помогни ми! - Почакай...
Чакай!
Виждам.
Натискай, натискай! Повалили!
Точно навреме.
Разузнаване.
Решиха се все пак.
Сега ще се прехвърлят и всички по дяволите.
Ако разберат, че са открити,
ще ни преброят на пръсти и тогава край.
Така...
Аз прихващам тези двамата.
А докато те стрелят по мен с автоматите,
Вие ще успеете да се измъкнете и да се скриете.
Отивай, Комелкова, отивай при момичетата. Аз ще ви прикривам.
Рая!
Вера! Хайде да се изкъпем!
Стой! Назад!
Ванюша, къде си?
Момичета, хайде да се къпем!
Ей сега, Женя! - Идваме!
Изчакай ни!
Къде? А кой ще работи? Ще ви дам едно къпане!
Работа - не е заек да избяга!
Ще почака!
Пази се!
Женка, там камъните са остри!
Ще ви покажа, как се безделничи!
Ще се къпете след работа!
Отидете на моята позиция. Прикривайте.
По-живо сечете клоните!
Ванюша, къде си?
Женя, водата, сигурно е студена?
Къде се разхлаждаш?
Като не искате недейте!
Аз излизам!
Какво, момичета, отиваме ли да се къпем?
Идвам, идвам!
От района се обадиха, че сега ще дойдат машините, така че обличай се.
Какво искаш?
Махни се от тук, Комелкова!
Страх ли те е да се изкъпеш, Ванюша?
Ваня!
Не мога повече. Сега ще тръгна и ще стрелям.
Не трябва, Соня.
Какво правиш? Ето ти...
Иван Иванович, колите пристигнаха! Чакат ви, по-бързо!
Не си играй с огъня!
Обличай се!
Стоплете я.
Успокой се, успокой се.
Те си отиват, Женя, отиват си.
Добре ги измамихме!
Е, Евгения, все пак ти ме изкъпа.
Тя не нарочно. - Какво?
Не нарочно.
Ох, изгорих си полата! Момичета, вижте!
Нищо, нова ще ти изпишем. Това е всичко.
Сега ги изпратихте да обикалят езерото, няма да се измъкнат.
Ако, разбира се, Бричкина стигне навреме.
Ще успее, тя е бърза.
Какво, момичета, да пийнем ли по малко за това?
Да пием за нейните бързи крачета.
За вашите умни глави.
Най-страшното остана назад.
Когато се върнем, ще представя всички ви за медали.
А Женка за орден.
Правилно, не възразявам.
А засега ви благодаря за службата!
Служим на Съветския съюз!
Чуваш ли?
Културата подведе немците. Кафе им се припи.
Защо мислите така?
Дим се издига, значи са спрели да закусят.
Само, дали са всичките 16?
Ще се наложи да ги броим, Маргарита.
Ако започне стрелба,
взимай момичетата и отидете на изток, чак до канала.
Там ще доложиш за немците, но аз мисля,
че Елизавета ще стигне до нашите.
Ясна ли е заповедта? - Не. А вие?
Ти остави това, Осянина. Не сме тръгнали на разходка.
Какво трябва да отговориш? - Ясна е, трябва да отговоря.
След това ще пеем с теб, Елизавета.
Като изпълним бойната заповед, тогава ще попеем.
Помощ! Помощ!
Женя, страх ли те беше?
Не, но след това се уплаших.
Ако бях сама, но вие бяхте наблизо.
Ненапразно казват: "Смъртта не е страшна сред хората".
Не са си отишли, направили са лагер. Ще сменяме мястото си.
Слава Богу, че при немците няма истински професионален ловец.
Защо? - Чувате се отдалече.
Донесе ли ми кесията с тютюн?
Миличък Федот Евграфович, забравих!
Нищо. Добре, че имам махорка.
Благодаря, че не забравихте мешката ми.
Кесията ми беше за спомен, жалко.
Къде отиваш? - Знам къде е!
Стой! Сядай! Назад!
Сядай!
Трябва да и сменим ботушите. Тропат,
защото са с два номера по-големи.
Сега за нас най-главното е да не се издадем.
Така, че мешките да се подредят така, че да не дрънчат.
Изглежда, Лиза Бричкина е стигнала до нашите.
Щом дойде помощ и открием следите,
ще отведа всички вас зад скалите.
Защо?
По- далече, за да не чувате крясъците.
Без ръкопашен бой тук няма да мине.
Нищо, ние ще потърпим. - Не спори!
Сега ще се маскираме и ще водим наблюдение на всички страни.
Не кихай!
И не кашляй! Защото кихането се чува надалече.
Сякаш, Гурвич викна?
Не, сторило ви се е.
Комелкова, след мен. Останалите да чакат.
След мен.
Немци?
Мълчи. Не е добре... Не е акуратно...
Ето защо е успяла да извика.
Ударът е бил предназначен за мъж.
Не е стигнал до сърцето от първия път.
Погубих те аз тебе.
Полежи тук засега, Сонечка.
Няма време да трепериш, Комелкова!
Отдъхни.
Те са тук.
Близко са. Двама са.
Сега ще се качват нагоре, ще минат наблизо.
Застани зад онази скала.
Когато се изравнят с този бор, шумни с нещо.
Нито по-рано, нито по-късно.
Не стреляй, останалите ще се разбягат. Хайде.
Браво, Комелкова.
Обявявам ти благодарност.
Отдръпнете се. Ох, Господи, какво е това?
Те са престъпили човешките закони.
И за това се оказаха вън от всякакви закони.
Ще се поизмиеш ли?
Разбирам. Трябва да свикнеш, да ти закоравее душата.
Здрави мъже и те...
Засега съвестта си по нов начин, не можеш да прекроиш...
Ще намериш ли нашите сама?
Отивай. При Соня елате там, значи...
Сбогувайте се.
Без истерии тук!
Беше пълна отличничка.
И в училище и в университета.
Да...
Стихове четеше.
А най-важното, деца можеше да народи.
А те, внуци и правнуци.
И нямаше да се прекъсне нишката.
А те по тази нишка с ножа...
Обуй ги!
Защо направихте това?
Защото боецът е бос, ето защо. Не си играем с куклички.
Трябва да мислим за живите. На война важи само този закон.
Заповядвам ти да обуеш ботушите!
Не бива. Как можахте? Аз...
Ще пиша на родителите си.
Стига си лъгала! Нямаш родители, и не си имала!
Ти си подхвърлена, и няма нужда да си измисляш!
Защо си такава? Сега не трябва да се озлобяваме.
Иначе ще освирепеем, като немците.
Вземи.
Дълги редове не стреляй, отклоняват се нагоре.
Знам. - Не жалей дълго.
Значи, така. Излишните неща ще скрием тук.
Всичкото оръжие вземете със себе си.
Разпръсни се!
При мен! Отиват си.
Ранен ли сте?
Не, камъчетата ме одраскаха.
Благодаря ти, младши сержант, за секундата, която ми осигури.
На тази секунда до гроб трябва да сме благодарни.
Спасихме се по чудо. - Аз съм късметлийка.
Късметлийка... Добре, че първи ги видях.
Стойте тук.
Ние с нея, като с човек, а тя...
Комсомолка! Тук всеки боец е от значение.
Др. старшина, комунист ли сте?
Много ясно.
Молим да бъдете председател на комсомолското събрание.
Какъв е дневният ред?
За недостойното поведение в боя на члена на ВЛКСМ.
За страхливостта.
Значи да проведем събранието?
Да осъдим др. Четвертак, да напишем протокола?
А фрицовете да сложат резолюция на протокола, става ли?
Не става.
Затова, като старшина и като комунист,
Отменям засега събранията.
А що се отнася до страха, не е вярно.
Страхът се вижда само във втория бой.
А това е объркване, просто от неопитност.
Вярно ли е, боец Четвертак?
Заповядвам да избършеш всички сълзи и сополи.
Осянина, изтегли се напред, наблюдавай гората.
Останалите бойци да се нахранят и починат, както могат.
Хапни, Четвертаче.
Яж. - Благодаря.
Защо се отклониха от боя, как мислиш?
Не знаеш. И аз не знам.
А трябва да разбираме врага.
Войната - това не е просто, кой кого ще застреля.
Войната - това е кой кого ще разбере по-добре.
Да бяхте си починали малко.
Не мога, Маргарита, трябва да отида да търся. Нямам сили, но трябва.
С кого ще отидете?
Добър боец си ти, Осянина, а устава не знаеш.
А уставът... в устава какво е казано?
Командирът - не е само военачалник.
Той е длъжен да бъде и възпитател.
Не трябва. По-добре с Женка.
Разбира се, по-добре е.
Не може да допуснем, човек да престане да се самоуважава.
Следвайте ни на голяма дистанция, леко, само с оръжието.
Ако чуете изстрели, или два кряка,
скрийте се и чакайте, докато дойдем.
Ако не дойдем отстъпете,
скришно, през старите позиции, на изток, докато срещнете хора.
На колко години си? - Честно? Седемнадесет.
Излъга ли във военкомата?
Излъгах, че немците са убили родителите ми.
Оха!
Нали съм имала родители?
Фамилия ми дадоха в детския дом.
Домакинът я измисли. - Хубава фамилия.
Харесва ли ви? - Дребно нещо, но ценно.
Скрий се! Все едно те няма!
Мамо!
Първо отделение заобиколи отзад!
Останалите след мен!
За нашата Съветска родина, ура!
Да бягаме, Рита, те нали са двама!
Недей, Женя, заповедта си е заповед.
Обкръжете ги момчета! Бий фашистките гадове!
След мен! Напред!
По фашистските гадове, огън!
Както искаш. Тогава отивам сама.
Боец Комелкова, не играем на стражари и апаши. Това е война!
За Сталин! Напред!
Чуваш ли?
Отклонява ги от нас и Галка.
Обеща, че ще се върне до сутринта.
Да пийнем ли още чай?
Те са шестима.
Ще се справят.
Колко са светли нощите...
Светли, и студени.
Север.
Да не се простудят момичетата.
Как се случи с теб това, Елизавета?
Много бързах.
Федот Евграфич! - Федот Евграфич!
Др. старшина!
Федот Евграфич, ние сме! - Тук сме!
Миличък! Федот Евграфич!
Жив!
Скъпи! Дочакахме! Дочакахме!
Стига, момичета, какво ви стана!
Хапнахте ли, поспахте ли?
Не ни беше до това, др. старшина.
Какъв др. старшина, сестрички? Аз сега съм ви, като брат.
Така, че казвайте ми Федот или просто Федя, както ми казваше мама.
Името ми не е от най-хубавите, но какво да се прави.
Погребахме Галя.
Нашите другари паднаха със смъртта на храбрите.
Галя Четвертак в престрелка.
А Лиза Бричкина потъна в блатото.
Излиза, че заедно със Соня, вече загубихме трима.
Така е.
Но затова пък противникът се върти тук, вече едно денонощие.
Така, че да поменем нашите сестрички.
Да ги поменем с добро.
Защо не изпълнихте заповедта?
Каква заповед?
Заповядах ли ви да отстъпите на изток?
Отстъпихме.
Отстъпили... - Събрахме всичкото имущество.
Благодаря за имуществото. А сега слушай новата заповед.
Заредете, стегнете се и марш от тук!
Не чакаме помощ от никъде.
А немците идват насам. Няма за кога да се заседяваме.
А ти, Федот?
Сега е мой ред да спечеля денонощие.
Трите, които не можеш да върнеш,
ми стигат до края на дните ми.
Какво загуби, Федя?
Останах без артилерия. Загубих запалката.
А граната без запалка- все едно парче желязо.
Камъкът е по-добър.
Нищо, Федот, ще се оправим.
Ще се оправим, др. старшина.
Хайде и помен да не остане от вас! Давам ви три минути!
От тук никъде няма да мръднем!
Аз вас за неизпълнение, ще ви дам под съд!
Какво правите с мен, момичета?
Ние също се вълнуваме, др. Трети.
Повече от 2 денонощия.
Изчезнаха безследно.
Никого не е изпращал. Не е изпращал никого, казвам!
Знам приблизително маршрута.
Слушам, незабавно да дойда!
Др. бойци!
Противникът, въоръжен до зъби се движи към нас.
Съседи нямаме, нито от ляво, нито от дясно.
И помощ не очакваме.
Затова заповядвам на всички бойци,
и лично на себе си да държим фронта.
Да го държим. Даже, когато нямаме сили, пак да го държим.
От тази страна, няма място за немците!
Защото зад нас е Русия.
Родината, казано по-просто.
Ще стреляте само тогава, когато немците нагазят във водата.
Дотогава да се диша тихо, за да не чуят и птиците, разбра ли?
Разбрах.
Вземи, но през реката стреляй с карабината, автомата пази.
Когато започнат да форсират, той много ще ти трябва, разбра ли?
Разбрах. - Почакай.
Наблюдавай отсреща. Гледай да не минат.
Ясно. - Хайде.
Др. старшина.
По-бързо! Рита!
Насам.
От какво? - Граната.
Вода... вода...
Сега. - Не бива.
Парцали дай! От бельо!
По-живо!
Не памучни, дай ленени! - Няма.
Благодаря ти, Женя.
Немците? Къде са?
Отивай... отивай.
Ще ни прикриеш ли? - Аха.
Няма нищо... нищо... Рита.
Осколки са, отгоре. Ще зарасне.
Отивай... иди там. Женка е там.
Къде сте се забързали?
Отклонява ги. Отклонява ги след себе си.
Остави ме.
Остави.
Обкръжи ги! След мен!
Той ми казваше -
Стани ти моя,
И ще заживея аз,
Изгаряйки от страст.
Прелестна усмивка,
Удоволствие за погледа
Те ми обещават,
Радостите на рая.
И се усмихваше,
и лееше сълзи,
И се усмихваше,
и лееше сълзи!
Ах, не ме обичаше той...
Казваше така на бедното сърце...
Ах, мръсници! Хайде елате насам зарази!
Казваше така на бедното сърце,
Но не ме обичаше, Не, не ме обичаше...
Не ме обичаше!
Свършиха... На мен!
Той ми обеща...
Интересно.
Ей, вие!
За Рита! За Галка! За Соня! За Лиза!
Той ми казваше -
Като ярка звезда
Хладната ми душа
Ти озари!
Ти си ми надеждата...
Вселила се в сърцето ми!..
Елате насам!
Хайде, елате!
А, страхувате ли се?
Гадове!
Веднага ли умря?
Веднага.
Можеше да се скрие, не поиска.
А немците, къде са?
Отидоха очевидно за взрив.
Не ни победиха! Разбираш ли? Не ни победиха
Боли ли?
Ето тук ме боли.
Не ви опазих аз вас, и петте ви не опазих.
И за какво? За десетина фрица?
Защо говориш така?
Всичко е ясно... война е.
Докато е войната - разбирам.
А после, когато има мир?
Ще разберат ли?
Какво да отговоря, когато попитат:
какво направихте, вие, мъжете,
за да опазите нашите майки от куршумите?
Недей, ние защитавахме Родината.
Не се измъчвай.
Полежи тук, докато аз поогледам наоколо.
Останаха два патрона.
Но въпреки това с тях е по-спокойно.
Почакай.
Ела тук.
Помниш ли, че аз срещнах немците рано сутринта?
Тогава избягах в града при мама.
Там имам син, Игор, на 3 години.
Мама е много болна.
Не се тревожи, Рита, разбрах всичко.
Благодаря ти.
Аз сега ще проведа разузнаване и ще се върна.
До довечера ще се доберем до нашите.
Целуни ме.
Бодеш...
Отивай. Покрий ме с клони и отивай.
И непременно стигни до нашите.
Заедно ще стигнем.
Какво направи, момиченце? Какво направи?
Хенде хох!
Лягайт!
Аллес! Аллес! В угол!
Аллес! В угол!
В угол! Хенде хох!
Хенде хох!
Е какво, минахте ли?
Минахте ли?
Пет момичета!
Пет момичета бяха всичко. Всичко пет! И не успяхте да минете!
До никъде не стигнахте! Ще издъхнете тук!
Всички ще издъхнете! Лично ще убия всеки, лично!
А после нека ме съдят! Нека ме съдят!
{Y:i}Говори Москва. От съветското информбюро.
{Y:i}Вечерно съобщение.
{Y:i}В течение на 3-ти юни, на фронта нищо съществено не се случи.
{Y:i}На някои участъци на фронта
{Y:i}се проведоха боеве от местно значение.
Харесва ли ти? - Много.
Привиденията са още тук.
Това е, тате.
Добре, Игор.
Превод и субтитри: kvmat
Best watched using Open Subtitles MKV Player