Tip:
Highlight text to annotate it
X
"В едно разлагащо се общество, изкуството,
ако е истинско, трябва също да отразява разлагане.
И освен ако не иска да наруши обществената си функция,
изкуството трябва да покаже света като променлив.
И да спомогне за промяната му ".
- Ернст Фишер
Кръвопролитни бунтове срещу правителствения план
да избегне обявяване на неплатежоспособност по заемите си...
...е това, че безработицата расте
и трябва да продължи да расте
просто защото има свръхпредлагане на стоки...
...всичко това са пари, взети назаем...
...а този дълг е към банки от други държави...
П-А-Р-И под формата на удобен личен заем...
...цигара с филтър, която има вкус...
...малцов ликьор "45"... ...Секси ли сте?...
...САЩ планира да бомбандира Иран...
...Америка спонсорира терористични атаки в Иран...
Баба ми беше великолепен човек,
тя ме научи как да играя играта Монопол.
Тя разбираше, че целта на играта е да придобиваш.
Тя трупаше всичко, което можеше,
и впоследствие ставаше господар на игралната дъска.
И после винаги ми казваше едно и също нещо.
Тя ме поглеждаше и казваше: "Един ден ще се научиш как се играе".
Едно лято играх Монопол почти всеки ден от сутрин до вечер
и тогава разбрах как се играе играта.
Стигнах до извода, че единственият начин да победиш
е да се отдадеш изцяло на трупането на придобивки.
Стигнах до извода, че парите и имуществото...
така се бележат точки.
И до края на онова лято бях станал по-безскрупулен от баба си.
Ако се наложеше, бях готов да наруша правилата, за да спечеля...
И онази есен седнахме с нея да играем.
Отнех всичкото й имущество.
Гледах я как дава последния си долар и напуска в пълно поражение.
И тогава тя ме научи на още едно нещо.
И тогава тя каза:
"Сега всичко се връща обратно в кутията.
Всички тези къщи и хотели.
Всички гари, водоснабдяването и електроснабдяването...
Всички имоти и всичките пари...
сега се връщат обратно в кутията.
Нищо от това не беше твое наистина.
Просто се разгорещи заради играта.
Но тя се играе от много преди ти да започнеш да играеш
и ще я има много след като си отидеш – играчите идват и си отиват.
Къщи и коли...
титли и дрехи...
даже и тялото ти".
Защото всичко, което заграбя, натрупам и консумирам,
ще се върне обратно в кутията и ще го загубя.
Затова трябва да се запитате:
когато най-накрая получите мечтаната работа,
когато направите най-изгодната сделка и си купите най-луксозния дом,
когато сте си осигурили финансова стабилност
и сте се изкачили по стълбата на успеха до възможно най-високото стъпало...
И когато тръпката вече я няма –
защото тя непременно ще изчезне...
тогава какво?
Колко дълго трябва да вървиш по пътя,
преди да разбереш накъде води той?
Сигурно ви е ясно –
никога няма да ви е достатъчно.
Затова трябва да се запитате:
Кое има значение?
<i>Те са готини!</i>
<i>Те са богати!</i>
<i>И са разглезени!</i>
<i>Най-гледаното шоу в Америка се завръща!</i>
"Джентъл Машийн Пръдакшънс" представя
Един филм на Питър Джоузеф
Когато бях малък
и живеех в Ню Йорк,
отказах да се закълна във вярност към флага.
Разбира се, изпратиха ме в кабинета на директора.
Той ме попита: "Ти защо не искаш да се закълнеш във вярност?
Всички го правят".
Аз казах, че някога всички вярвали, че Земята е плоска,
но това не я прави такава.
Обясних, че Америка дължи всичко, което има,
на други култури
и на други нации
и че по-скоро бих се врекъл във вярност
на Земята
и всички на нея.
Излишно е да казвам, че не след дълго зарязах училище окончателно
и си направих лаборатория в спалнята.
Там започнах да изучавам науките
и природата.
Тогава осъзнах,
че Вселената се управлява от закони
и че човекът,
заедно със самото общество,
също е подчинен на тези закони.
После дойде кризата от 1929-та.
С която пък започна това, което сега наричаме
"Голямата депресия".
Беше ми трудно да проумея защо милиони
оставаха без работа, бездомни и гладуващи,
а в същото време всички фабрики си стояха в ред.
Ресурсите бяха непроменени.
Тогава осъзнах,
че правилата на икономическата игра
бяха изначално сбъркани.
Скоро последва Втората световна война,
в която различни нации се редуваха
систематично да се унищожават една друга.
След време пресметнах, че цялото разрушение
и всички прахосани ресурси, отишли за войната,
можеха лесно да задоволят
всички човешки нужди на планетата.
Оттогава наблюдавам как човечеството
подготвя сцената за изчезването си.
Наблюдавах как ценните и ограничени ресурси
постоянно се прахосват и унищожават
в името на печалбата и свободния пазар.
Наблюдавах как обществените ценности са ограничавани
до жалък изкуствен материализъм
и безсмислена консумация.
Също така наблюдавах как финансовите сили
контролират политическата структура
на предполагаемо свободните общества.
Сега съм на 94 години.
И се страхувам, че моята нагласа
е същата както
преди 75 години.
Тази простотия трябва да спре.
ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
<i>"Никога не се съмнявайте, че една малка група от мислещи</i>
<i>и отдадени граждани може да промени света.</i>
<i>Всъщност това е единственото нещо, което някога го е правило".</i>
<i>- Маргарeт Мийд</i>
Част Първа: Човешката природа
Представете си, че сте учен
и някъде измежду всичко е набито в главата ви
неизбежното "природа срещу възпитание",
което може да се нареди до "Кола" срещу "Пепси"
и гърци срещу троянци.
И така, природа срещу възпитание –
този вече така свръх опростяващ поглед
за това откъде идват влиянията.
От това как една клетка се справя
с недостига на енергия,
та чак до това кое ни прави такива, каквито сме –
включително най-индивидуалните ни черти.
И ето ви една напълно погрешна дихотомия:
че природата е предопределяща
и е основната причина за всичко.
Животът е ДНК, кодът на кодовете,
Светият Граал – и всичко се определя от него...
А в другия край имаме доста по-социална научна перспектива –
че ние сме "социални организми",
а биологията е за плесените,
че хората са независими от биологията.
Очевидно и двата възгледа са пълна глупост.
Всъщност виждаме,
че е практически невъзможно да се разбере как биологията работи
извън контекста на заобикалящата среда.
<i>Генетично е</i>
Едно от най-откачените,
но широко разпространени
и потенциално опасни схващания е:
"О, това поведение е генетично".
А какво означава това?
Означава най-различни сложни неща, ако разбирате
от съвременна биология, но за повечето хора
това има следното значение:
детерминистичен възглед за живота,
коренящ се в биологията и генетиката;
гените означават нещо непроменимо;
гените означават нещо неизбежно
и не си струва да се хабят
ресурси в опити да се поправят;
спокойно може да не се влагат обществени усилия в опити
да бъдат подобрени, защото са неизбежни и непроменими...
Това са пълни глупости.
<i>Болести</i>
Широко разпространено е мнението, че състояния като
синдромът на дефицит на вниманието
и шизофренията са генетично програмирани.
Истината е точно обратната. Нищо не е генетично програмирано.
Има някои много редки болести,
една шепа
изключително рядко срещани сред населението,
които са наистина генетично предопределени.
За повечето сложни болестни състояния
може да има предразположеност, в която има генетичен елемент,
но предразположеност не означава предопределеност.
Цялото търсене на причините за болестите в генома
беше обречено на неуспех от самото начало,
защото повечето болести не са генетично предопределени.
Сърдечни болести, рак, инсулт,
ревматични болести, автоимунните заболявания като цяло,
психични заболявания, зависимости...
никое от тях не е генетично предопределено.
Например ракът на гърдата – от 100 жени с рак на гърдата
само 7 носят гените на болестта.
93 не ги носят.
А от 100 жени, които носят тези гени,
не всички ще заболеят от рак.
<i>Поведение</i>
Гените не са нещо, което ни кара да се държим
по определен начин, независимо от средата ни.
Гените ни снабдяват с различни начини на реагиране към средата ни.
Всъщност изглежда, че някои влияния
от ранното детство и начинът на възпитание на детето
влияят на това как гените ще се проявят.
Те всъщност включват и изключват различни гени,
с което ви поставят на различен път на развитие,
който да ви помогне да се справите с особеностите на света ви.
Така например,
проучване, проведено в Монреал с жертви на самоубийство,
разгледало аутопсии на мозъците на тези хора и установило,
че ако жертвата на самоубийство – а това най-често са млади хора,
е била насилвана като дете, насилието всъщност
е причинило генетична промяна в мозъка,
която отсъства в мозъка на хора, които не са били насилвани.
Това е епигенетичният ефект –
"епи" означава "над", така че
епигенетичното влияние са фактори на средата,
които активират или деактивират определени гени.
В Нова Зеландия има проведено
проучване в град, наречен Дунедин.
В него няколко хиляди души
са били изучавани от раждането си до 20-годишна възраст.
Това, което откриха, е, че могат да идентифицират
генетична мутация или необичаен ген,
който има някаква връзка със склонността да извършваш насилие,
но само ако индивидът е бил подложен и на тежко детско малтретиране.
С други думи, деца с такъв необичаен ген
не биха били по-агресивни от останалите,
всъщност те дори проявили по-малко насилие
от хората с нормални гени,
стига да не са били малтретирани като деца.
Чудесен допълнителен пример за отношенията,
в които гените не са най-важният фактор –
съществува техника, с която можеш да извадиш специфичен ген от мишка
и тя и нейните потомци няма да имат този ген.
Вие сте "избили" този ген.
Та има един ген, който кодира един протеин,
който има общо с ученето и паметта
и чрез тази невероятна демонстрация –
"избиваш" гена и получаваш мишка, която учи по-бавно.
"О! Генетична основа за интелигентността!".
Това, което беше недооценено в това епохално изследване,
разнасяно от медиите наляво-надясно, е следното:
вземи тези генетично осакатени мишки и ги отгледай в много по-обогатена
и стимулираща среда от тази на обикновените лабораторни мишки
и те ще преодолеят дефицита напълно.
Така че, когато някой каже в съвременния смисъл:
"О, това поведение е генетично",
и то до такава степен, че дори е прието като фраза,
той всъщност казва следното:
има генетичен принос към начина, по който този
организъм реагира на средата;
гените могат да влияят на готовността,
с която организмът ще се справи с дадено предизвикателство на средата.
Но това не е версията, която повечето хора имат в умовете си,
и не искам да звуча твърде гръмко,
но ако се придържате към стария начин на мислене – "генетично е",
то това не е много далеч от евгениката
и неща от този вид.
Това е широко разпространено погрешно схващане
и е може би доста опасно.
Една от причините
биологичното обяснение за насилието...
Една от причините тази хипотеза
да е потенциално опасна, а не просто подвеждаща,
че може действително да навреди...
се състои в това, че ако й повярваш,
би могъл лесно да кажеш:
"Ами няма какво да направим,
за да променим склонността на хората да проявяват насилие;
можем само да ги накажем – да ги затворим или да ги екзекутираме,
но няма нужда да се опитваме да променим
социалната среда или социалните предпоставки,
които могат да доведат до насилствено поведение,
защото "те нямат значение".
Генетичният довод ни дава лукса да пренебрегнем
миналите и настоящите исторически и социални фактори;
и по думите на Луис Менанд,
както е написал в "Ню Йоркър"...
Много проницателно, той е казал:
"Всичко е в гените... обяснение за състоянието на нещата,
което не заплашва това състояние.
Защо някой би се чувствал нещастен
или би проявил антисоциално поведение,
когато той самият живее
в най-свободната и просперираща държава на Земята?
Надали проблемът е в системата!
Трябва да има някаква грешка в него".
Добре казано.
Така че генетичният довод е просто бягане от отговорност,
което ни позволява да игнорираме
социалните, икономически и политически фактори,
които всъщност лежат в основата
на много видове проблемно поведение.
<i>Казус: Пристрастяване</i>
Пристрастяванията обикновено са смятани
за проблем, свързан с наркотични вещества,
но погледнато по-общо,
аз дефинирам пристрастеността като всяко поведение,
което е свързано с копнеж, с временно облекчение
и с дългосрочни негативни последствия,
заедно със загуба на контрол, така че човекът
иска да се откаже и обещава да го направи,
но не успява.
Когато разбереш това, виждаш,
че има много повече видове пристрастявания
от обикновените наркомании.
Има работохолизъм, пристрастеност към пазаруване,
към Интернет, към видео игри...
Има пристрастеност към власт. Хора, които имат власт,
но искат още и още – никога не им е достатъчно.
Придобиване – корпорации, които трябва да притежават повече и повече.
Пристрастеност към петрол
или поне към богатството и към изделията,
които са ни достъпни чрез петрола.
Погледнете негативните последствия върху околната среда.
Ние разрушаваме самата земя,
която обитаваме, заради тази пристрастеност.
Тези пристрастявания са много по-опустошителни
в техните социални последици,
отколкото кокаиновата или хероинова зависимост на пациентите ми от града.
И въпреки това, те биват възнаграждавани и почитани.
Управителят на цигарена компания, който покаже по-висока печалба,
получава много по-голямо възнаграждение.
Той не среща никакви негативни последици, правни или други.
Той дори е уважаван член
на бордовете на няколко други корпорации.
Но болести, свързани с цигарения дим,
убиват 5,5 милиона души по света всяка година.
В САЩ убиват 400 000 души на година.
И към какво са пристрастени тези хора? Към печалба.
До такава степен са пристрастени,
че всъщност отричат
ефекта от своите действия,
което е типично за пристрастените – отричането.
И това е достойно за уважение.
Достойно е да бъдем пристрастени към печалбата на всяка цена.
И така, кое е допустимо и кое е достойно
е много относително в нашето общество
и като че ли колкото по-голяма е вредата,
толкова по-достойна е пристрастеността.
<i>Митът</i>
Съществува общоприет мит, че наркотиците сами по себе си пристрастяват.
Всъщност войната срещу наркотиците се основава на идеята,
че ако се пресече източникът на наркотици,
ще може да бъде овладяна и зависимостта.
Сега, ако разбирате зависимостта в по-широк смисъл,
ще видите, че нищо само по себе си не пристрастява.
Никое вещество, никой наркотик,
никое поведение не поражда само по себе си пристрастяване.
Много хора могат да пазаруват, без да стават маниаци по това.
Не всеки се пристрастява към яденето.
Не всеки, който изпие чаша вино, става алкохолик.
Така че истинският въпрос е какво прави хората податливи,
защото комбинацията от податлив индивид
и потенциално пристрастяващо вещество или поведение е това,
върху което зависимостта процъфтява.
Накратко, не наркотиците пораждат зависимост,
въпросът е доколко е податлив индивидът
към това да стане зависим от дадено вещество или поведение.
<i>Среда</i>
Ако желаем да разберем какво
тогава прави някои хора податливи,
трябва да разгледаме житейския опит.
Остарялата идея, която въпреки това е все още широко разпространена –
че пристрастяванията са генетично заложени –
е просто научно несъстоятелна.
Истината е, че определени преживявания
правят някои хора по-податливи.
Преживявания, които оформят не само самоличността и психологичните нужди,
но също така и мозъка по определени начини.
И този процес започва още в утробата.
<i>Пренатален период</i>
Демонстрирано е например,
че ако бременни майки се поставят под стрес,
техните деца е по-вероятно да са предразположени към зависимости,
и това се дължи на факта, че развитието се оформя
от психологическата и социалната среда.
Така че човешката биология до голяма степен се влияе
и се предопределя от житейския опит, започващ в утробата.
Средата не идва с раждането.
Средата започва още когато имаш такава;
още когато си ембрион, ти си подложен на всякаква информация,
постъпваща чрез майчиното кръвообращение.
Хормони, недохранване...
Един известен пример за това е т.нар. Гладна холандска зима.
През 1944 г. нацистите окупират Холандия
и поради ред причини решават да изземат всичката храна
и да я насочат към Германия;
в течение на три месеца холандците гладували,
десетки хиляди умрели от глад.
Ефектът на Гладната холандска зима е следният:
ако си ембрион във второто или третото тримесечие по време на глада,
тялото ти "научава" нещо наистина уникално през това време.
Оказва се, че през второто и третото тримесечие
тялото ти се опитва да проучи средата.
Колко опасен е светът навън?
Колко изобилен? Колко храна получавам
чрез майчиното кръвообращение?
Ако си зародиш, който гладува през това време,
тялото ти се програмира завинаги да бъде
наистина много пестеливо със захарите и мазнините
и ти съхраняваш и най-малкото количество от тях.
Ако си зародиш през тази гладна зима, то след 50 години,
при равни други условия, ще си по-предразположен
към високо кръвно налягане, напълняване или метаболитен синдром.
Така средата се отразява по един много неочакван начин.
Ако поставите под стрес бременни животни в лаборатория,
потомците им ще са по-склонни към употреба
на кокаин и алкохол, като пораснат.
Можете да подложите на стрес човешки майки, например в едно изследване
жени, които са били малтретирани по време на бременност,
са имали по-високи нива на хормона на стреса – кортизол,
в плацентата при раждане
и децата им са били по-склонни да развият състояния,
които предразполагат към пристрастеност, още на 7-8-годишна възраст.
Така че в утробата стресът вече подготвя почвата
за всякакви видове психични заболявания.
Едно израелско изследване на децата, родени от майки,
които са били бременни точно преди войната от 1967-ма година...
Тези жени, разбира се, са били много стресирани
и тяхното потомство има по-голяма заболеваемост от шизофрения
спрямо средната.
Така че сега има достатъчно доказателства, че пренаталните
фактори имат огромно въздействие върху развитието на индивида.
<i>Ранно детство</i>
Важно е да се знае за човешкото развитие
и по-специално за развитието на мозъка,
че то се случва предимно под влиянието на средата
и предимно след раждането.
Ако се сравним с конете, които могат да тичат още от първия си ден,
забелязваме, че ние сме много недоразвити.
Не можем да развием толкова неврологична координация,
равновесие, мускулна сила, зрителна острота
чак до 1,5 или 2-годишна възраст.
Това е, защото мозъчното развитие при коня
започва в безопасността на утробата,
а при човека то трябва да започне след раждането,
като това се дължи на елементарна еволюционна логика –
уголемяването на главата е това, което ни прави човеци.
Разрастването на предния дял на мозъка е това,
което всъщност отличава човешкия вид.
В същото време ходим на два крака, така че тазът ни се стеснява,
за да улесни това.
И сега имаме по-тесен таз и по-голяма глава.
Бинго: трябва да се раждаме преждевременно.
А това означава, че мозъчното развитие,
което при други животни се случва в утробата,
при нас се случва след раждането,
и то предимно под въздействието на средата.
Понятието "неврален дарвинизъм" означава просто
че нервните връзки, които получават подходяща информация от средата,
ще се развият оптимално,
а другите или няма да се развят оптимално, или изобщо.
Ако вземете дете с отлично зрение при раждането
и го поставите в тъмна стая за 5 години,
то ще остане сляпо цял живот,
защото зрителните нервни връзки изискват светлинни вълни, за да се развият,
и без тези вълни дори зачатъчните нервни връзки,
които са налице и активни при раждането,
ще атрофират и загинат, без да се развият нови.
<i>Памет</i>
По много важен начин
ранните преживявания формират поведението на възрастните,
и най-вече онези ранни преживявания,
за които не съществува спомен.
Оказва се, че има два вида памет.
Има съзнателна памет,
при която можете да си припомните факти,
детайли, събития, обстоятелства.
Но структурата в мозъка, наричана хипокамп,
която кодира подробната памет,
дори не започва да се оформя до 1,5 години
и не се развива напълно още доста време след това.
Това е причината почти никой да няма
спомени преди навършване на 18 месеца.
Но има и друг тип памет, която се нарича несъзнателна памет.
Тя всъщност е емоционална памет,
при която емоционалното въздействие
и детската интерпретация на тези емоционални преживявания
се закодират в мозъка под формата на нервни връзки,
готови да се задействат без конкретно напомняне.
И нека ви дам ясен пример –
хора, които са били осиновени,
през целия си живот често изпитват чувството, че са отхвърлени.
Те не могат да си спомнят осиновяването.
Не могат да си спомнят раздялата с родната си майка,
защото в мозъка го няма това, с което да си спомнят.
Но емоционалният спомен за раздяла и отхвърляне
е дълбоко запечатан в мозъците им.
Следователно е много по-вероятно те да изпитат чувство на отхвърляне
и силно емоционално разстройство,
когато се възприемат като отхвърлени от други хора.
Това не е се отнася само за онези, които са осиновени,
но у тях е особено силно изразено
заради функцията на несъзнателната памет.
Хората, които са пристрастени,
според повечето изследвания, а и от моя личен опит,
най-силно пристрастените индивиди, почти без изключение,
са били малтретирани като деца
или са преживели силна емоционална загуба.
Техните емоционални или несъзнателни спомени са от един свят,
който не е безопасен и отзивчив;
където на настойниците не трябва да се вярва
и взаимоотношенията не са достатъчно сигурни,
че човек да бъде откровен до уязвимост.
Оттам и тяхната реакция е по-скоро
да стоят настрана от истински интимни връзки;
да не вярват на настойници,
на лекари и на други, които се опитват да им помогнат;
и като цяло гледат на света като на едно несигурно място...
И това се дължи точно на несъзнателната памет,
която понякога е свързана със събития, които те дори не си спомнят.
<i>Докосване</i>
Деца, родени преждевременно или поставени в инкубатори
или в разни други джаджи и машини за цели седмици, може би дори месеци.
Вече е известно, че ако тези деца се докосват и галят по гърба
дори за 10 минути на ден, това стимулира мозъчното им развитие.
Следователно докосването е съществена част от развитието.
Всъщност ако новородените никога не ги вземат на ръце, ще загинат.
Толкова е фундаментална
нуждата на човешките същества от допир.
В нашето общество има една злополучна тенденция
да казваме на родителите да не вдигат децата си –
да не взимат на ръце плачещи бебета, от страх да не ги разглезят
или за да ги насърчават да спят през цялата нощ.
Не ги взимат на ръце…
Което е точно противоположно на това, от което детето се нуждае,
и тези деца може би заспиват, защото се предават и мозъците им се изключват
като начин за защита срещу уязвимостта
да бъдат изоставени от своите родители,
но подсъзнателно ще запомнят,
че на света не му пука за тях.
<i>Детство</i>
Много от различията се изграждат от ранно детство.
В известен смисъл лошият опит на родителите
от трудния им живот – или пък от лесния такъв,
се предава на децата –
дали чрез депресия по време на бременността,
или чрез избухливо поведение на родителите към децата,
защото са имали тежък ден или просто защото са уморени в края на деня…
Всичко това има много силен ефект при програмиране
развитието на детето, за което вече знаем много.
Но тази чувствителност в ранна възраст не е някаква грешка на еволюцията.
Тя се наблюдава при много различни видове.
Дори при кълновете има ранен процес на адаптация към средата,
в която израстват, но за хората адаптацията
е по отношение на качеството на социалните взаимоотношения.
И така, в ранна възраст –
колко храна и грижи, колко конфликти, колко внимание ще получиш
е индикация за това в какъв свят израстваш.
Дали израстваш в свят,
където трябва да се бориш за това, което ще получиш,
да си пазиш гърба, да се браниш сам, да се учиш да не се доверяваш...
Или израстваш в общество, където зависиш
от взаимност, сътрудничество, където емпатията е важна,
където сигурността ти зависи от добрите взаимоотношения с другите...
А това изисква много различно
емоционално и когнитивно развитие
и това е смисълът на ранната чувствителност,
a родителството почти несъзнателно представлява
една система за предаване на този опит на децата...
опит за това какъв е светът, в който живеят.
Великият английски детски психиатър – Д. У. Уиникът,
е казал, че основно две неща могат да се объркат в детството.
Едното е да се случат неща, които не трябва да случват,
а другото е да не се случат неща, които е трябвало.
В първата категория влизат преживяванията на травми,
оскърбления и изоставяния на моите пациенти от града
и на много пристрастени.
Това са неща, които не е трябвало да се случват.
Но от друга страна имаме и непринуденото,
съзвучно и пълноценно внимание на родителя,
от което всяко дете се нуждае
и което много често децата не получават.
Те не са оскърбени. Не са пренебрегнати
и не са травматизирани, но това,
което трябва да се случи –
наличието на емоционален и грижовен родител, –
просто не се случва заради стреса
в обществото и родителската среда.
Психологът Алън Шор нарича това "емоционално изоставяне" –
когато родителят е наличен физически,
но не и емоционално.
Прекарах...
приблизително последните 40 години от живота си,
работейки с най-жестоките хора, които обществото ни създава:
убийци, изнасилвачи и т.н.
В опита си да разбера причината за тази жестокост,
открих, че най-жестоките от тези престъпници
са били жертва на такова детско малтретиране,
което е извън всякакви граници на това, което считах за детско малтретиране.
Идея си нямах за размера
на извратеността, с която децата в нашето общество
твърде често биват третирани.
Най-ожесточените хора, които видях, бяха онези,
които са преживели опит да бъдат убити, често от страна на родителите си
или на други хора от социалната си среда,
или които са преживели убийството на член от семейството,
на най-близките си роднини, от други хора.
Буда твърди, че всяко нещо зависи от всичко останало.
Той казва, че "едното съдържа многото и многото съдържат едното".
Че не можеш да разбереш нищо, ако не вземеш предвид средата му.
Листото съдържа слънцето, небето и земята, очевидно.
Вече е показано, че това е вярно – като цяло,
и по-конкретно що се отнася до човешкото развитие.
Съвременният научен термин за това
е "био-психо-социален" характер на човешкото развитие,
според който човешката биология
зависи много от взаимодействието
със социалната и психологическата среда.
По-конкретно, психиатърът и изследовател
Даниел Сийгъл от Калифорнийския университет в Лос Анджелис
е въвел фразата "междуличностна невробиология",
с която иска да каже, че начинът,
по който нервната ни система функционира,
зависи много от личните ни взаимоотношения.
На първо място – с човека, който полага родителски грижи за нас.
След това, с други важни хора от живота ни.
И на трето място – с цялата ни култура.
Така че не може да отделите
неврологичното функциониране на един човек
от средата, в която е израснал
и в която продължава да съществува.
И това е вярно през целия жизнен цикъл.
И важи с особена сила, когато мозъкът ви се развива
и вие сте зависим и безпомощен,
но също важи и за възрастните, както и в края на живота.
<i>Култура</i>
Човекът е живял в почти всички видове общества.
От най-егалитарните... ловците и събирачите изглежда
са имали много равноправни общества,
например основани на споделяне на храна, размяна на дарове...
Малки групи от хора, които се изхранват предимно
със събирателство и малко ловуване,
живеейки главно сред хора, които си познавал поне през целия си живот,
дори и заобиколен от близки роднини.
В свят, където съществува голямо
текучество между различните групи;
в свят, където културата не е предимно материална...
Ето така хората са преживели по-голямата част от историята си.
Нищо чудно, че това прави света доста по-различен.
Един от крайните резултати е много по-малко насилие.
Организираното групово насилие не е нещо,
появило се по онова време в историята на човечеството
и това изглежда съвсем ясно.
Къде сгрешихме, в такъв случай?
Насилието не е нещо универсално.
Не е равномерно разпределено сред човешката раса.
Наблюдава се огромна разлика в нивата на насилие в различните общества.
Има общества, в които на практика няма насилие.
Съществуват и други, които се самоунищожават.
Някои анабаптистки религиозни
групи са заклети пацифисти,
като например амишите, менонитите, хутеритите...
Сред някои от тези групи – хутеритите,
не е регистриран нито един случай на убийство.
По време на най-големите ни войни, като Втората световна,
когато са ги мобилизирали,
те са отказвали да служат в армията.
Предпочитали да влязат в затвора, отколкото да служат в армията.
В кибуците в Израел
нивото на насилие е толкова ниско, че тамошните наказателни съдилища
често изпращат криминално проявени – хора, извършили престъпления,
да живеят в кибуци,
за да се научат как да водят живот без насилие...
Защото така живеят хората там.
Така че ние сме силно повлияни от обществото.
Нашите общества, в по-широк смисъл, включително теологичните,
метафизичните, езиковите и т.н. наши влияния.
Нашите общества ни помагат да се оформим, заради тях вярваме,
че животът се основава на греха или пък на красотата;
че животът след смъртта ще ни донесе награда за това как сме живели
или че няма такова нещо.
В по-общ план различните големи общества биха могли
да бъдат дефинирани като индивидуалистични или колективистки
и така се получават много различни хора и различни начини на мислене,
а подозирам, че това води и до развитието на различни мозъци.
Тук в Америка сме едно от най-индивидуалистичните общества,
а капитализмът е система, която ти позволява
да се издигаш все по-нависоко по една пирамида, и работата е там,
че колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-малко сме защитени.
Поначало колкото по-разслоено е едно общество,
толкова по-малко равни има,
толкова по-малко хора има,
с които да създадеш симетрични, взаимни отношения,
а вместо това има само различаващи се петна и безкрайни йерархии...
А свят, в който има по-малко партньорство,
е свят с далеч по-малко алтруизъм.
<i>Човешката природа</i>
И така стигаме до едно невъзможно положение,
в което трябва да проумеем по научно-перспективен начин...
каква е същността на човешката природа.
Знаете ли, в известен смисъл
същността на нашата природа е да не бъдем ограничавани от природата си.
При нас се наблюдава повече социална променливост от който и да е друг вид.
Повече системи от вярвания, повече видове семейна структура
и начини на отглеждане на деца.
Способността ни за такова разнообразие е изключителна.
В едно общество, което е основано на съревнованието
и наистина много често на безжалостното експлоатиране
на едно човешко същество от друго,
на облагодетелстване от проблемите на другите
и много често на създаването на такива проблеми с цел облагодетелстване,
преобладаващата идеология често оправдава такова поведение,
като се позовава на някаква основна и неизменима човешка природа.
Така че митът в нашето общество е,
че хората са съревнователни по природа,
че са индивидуалистични и егоистични.
В действителност реалността е точно обратната.
Ние имаме определени човешки нужди.
Единственият начин да говорите конкретно за човешка природа
е да осъзнаете, че има определени човешки нужди.
Хората имат естествена нужда от компания и от близък контакт,
от любов, привързаност, признаване,
да бъдат видени и приети такива, каквито са.
Ако тези нужди са задоволени,
ние се превръщаме в състрадателни и способни на сътрудничество хора,
а също така и съпричастни към другите.
Така че...
Обратното, което често наблюдаваме в нашето общество,
е всъщност изкривяване на човешката природа
именно защото нуждите на толкова малко хора са задоволени.
Значи наистина можете да говорите за човешка природа,
но само що се отнася до основните човешки нужди,
които са породени от инстинкти.
Или – ако мога така да се изразя, определени човешки нужди
водят до едни отличителни черти, ако са задоволени,
и до други черти, ако не са задоволени.
И така,
когато осъзнаем факта, че човешкият организъм,
който има големи способности за адаптация,
позволявайки ни да оцелеем при най-различни условия,
е строго програмиран да отговаря на определени изисквания на средата
или на определени човешки нужди,
започва да се оформя един социален императив.
Също както телата ни се нуждаят от храна,
човешкият мозък изисква позитивни стимули от средата
през всичките си етапи на развитие,
като същевременно трябва да бъде
защитен от други, негативни форми на стимулиране.
И ако нещата, които трябва, не се случат...
или ако нещата, които не трябва, вземат да се случат...
става очевидно, че вратата може да се отвори не само
за серия от психични и физически заболявания,
но също и за множество пагубни форми на човешко поведение.
И така, като изместим погледа си навън
и вземем под внимание състоянието на нещата в света в момента,
сме длъжни да зададем въпроса:
Дали условията, които сме създали в съвременния свят,
всъщност са добри за нашето здраве?
Дали основата на обществено-икономическата ни система
действа като положителна сила
за човешкото и обществено развитие и прогрес?
Или фундаменталната притегателна сила на нашето общество
всъщност действа против основните еволюционни изисквания,
необходими за създаването и поддръжката
на нашето лично и обществено благосъстояние?
Част втора: Социална патология
Та, може би се питате как е започнало всичко това?
Това, което имаме днес... наистина един свят в състояние
на засилващ се разпад.
<i>Пазарът</i>
Нещата започват с Джон Лок.
Той ни запознава с понятието за собственост.
И той има три условия за справедливо лично право и собственост.
А те са:
Трябва да остане достатъчно за другите,
не трябва да позволяваш да се развали
и най-вече – трябва да вложиш труда си.
Звучи правдиво – влагаш труда си в света
и тогава ставаш собственик на продукта
и докато има достатъчно за другите и не се развали,
и не позволиш да се прахоса, тогава всичко е наред.
Той отделя много време и оттогава неговите държавни трактати
са признатите слова за икономическо, политическо и правно разбиране
и това все още е класическият текст, който се изучава.
След като излага условията, вие почти веднага си мислите
дали подкрепяте частната собственост, или сте против нея.
Той е представил доста правдоподобни и силни аргументи
в полза на частната собственост...
Но се отказва от тях!
Отменя ги просто ей така. Точно в едно изречение.
Той казва: "Виждате ли, когато въвеждането на парите
станало чрез мълчаливо съгласие, тогава станало..."
Той не казва, че всички условия се премахват или изтриват,
но всъщност точно това става.
Така че вече нямаме продукт и собственост,
заслужена с личен труд – о не! – сега вече трудът се купува с пари.
Вече не е от значение
дали има достатъчно за другите;
вече никой не гледа дали ще се развали, защото той казва,
че парите не могат да се развалят – като среброто и златото,
и затова парите не може да са отговорни за прахосването...
което е нелепо.
Ние не говорим за самите пари или сребро, а за тяхното въздействие.
Един погрешен извод след друг.
Просто най-потресаващите логически ловкости,
с които избягва същността на въпроса,
но удовлетворява капиталистите.
И тогава Адам Смит се появява и замесва в това религията...
Джон Лок пръв твърди, че "Бог е установил нещата по този начин"
и че това е божията воля.
А после и Адам Смит се намесва и казва, че не само че това е божията воля...
Е, той не го казва по този начин,
но такава е по принцип философията му.
Той казва, че "не става въпрос само за частна собственост...",
че това е "предварително зададено" – прието е за даденост.
Че има "инвеститори, които купуват труд" – даденост.
Няма лимит на чуждия труд, който те може да закупят,
колко могат да натрупат, социалното неравенство –
всичко това е прието за даденост.
И той идва и споделя голямата си идея
и, отново, тя е представена в скоби – между другото...
Нали знаете, когато хората продават стоки – предлагането,
а другите хора, които купуват стоките – търсенето,
как може да изравним търсенето с предлагането
или предлагането с търсенето?
Как може да ги уравновесим?
Това всъщност е един от основните проблеми в икономиката –
как уравновесяваме тези две сили...
И Адам Смит казва: "Невидимата ръка на пазара" –
тя е тази, която ги балансира.
И така, "Бог" вече се е погрижил за това;
Той просто не е разпределил отначало правата над собствеността,
над финансовите средства и другите "естествени права",
за които говори Лок...
и така вече самата система става "Бог".
Всъщност Смит го казва, когато говори –
и трябва да прочетеш цялата "Богатството на народите”,
за да намериш този цитат.
Той казва: "оскъдностите на съществуването поставят границите
на възпроизвеждането на бедните и природата не може да се справи с това
по друг начин освен с отстраняване на техните деца''.
Така че той е предвиждал еволюционна теория в най-лош смисъл...
това е доста преди Дарвин.
И така, той ги нарича ''раса на работниците''.
И можете да видите: има един присъщ расизъм,
има една присъща слепота за убийството
на безброй деца.
Той мислеше: "Това е Невидимата ръка, която изравнява предлагането с търсенето
и търсенето с предлагането''.
Видяхте ли колко мъдър е ''Бог''?
И можете да видите как много от истински злите,
разрушаващи живота, еко-геноцидни неща,
които се случват в момента,
в известен смисъл имат "идеен ген" и от Смит.
Когато разсъждаваме над оригиналната концепция
за така наречения свободен пазар,
лансиран от ранните философи икономисти,
какъвто е Адам Смит,
ние виждаме, че това първоначално намерение за "пазар"
е било базирано около реални, осезаеми, поддържащи живота стоки за търговия.
Адам Смит никога не е предполагал,
че най-печелившият икономически сектор на планетата
ще стане арената на финансовата търговия,
или така нареченото инвестиране,
където парите се натрупват от движението на други пари
в една произволна игра, от която не произлиза
никаква полза за обществото.
Но въпреки намерението на Смит,
вратата за такива привидно аномални нововъведения
остана широко отворена от един фундаментален принцип на тази теория:
парите се третират като стока, сами по себе си.
Днес във всяка икономика по света,
независимо от обществената система,
парите се преследват заради самите пари и за нищо друго.
Основната идея, която бе мистериозно определена
от Адам Смит и неговото религиозно обявяване на "Невидимата ръка",
е, че самоцелното и тесногръдо преследване на тази въображаема стока
някакси ще донесе личностно и социално благополучие и развитие.
В действителност финансовият стимул,
който някои наричат "парично измерение на стойността",
вече е прекъснал напълно връзката с основната
житейска полза – която може да се определи като
"житейско измерение на стойността".
Получава се така, че има пълно противоречие между тези две стойности
в контекста на икономическата доктрина.
Икономистите мислят, че паричното измерение на стойността
дава житейското измерение на стойността,
и затова те твърдят, че когато повече стоки се продават,
когато БВП се покачи и т.н.
стандартът на живот ще се покачи,
следователно можем да определим БВП като основен индикатор
на социалното благополучие.
Ами, ето ви противоречието.
Става въпрос за паричното измерение,
а това са всички приходи, които постъпват след продажбата на стока,
а икономистите бъркат това с възпроизводството на живота.
И така имаме вградено в основата на самата система
пълното сливане на паричното измерение
и житейското измерение на стойността.
Имаме работа с нещо като структурирана заблуда,
която става все по-опасна,
тъй като паричното измерение не създава
абсолютно нищо.
Това е повреда в системата
и изглежда да е фатална.
<i>Добре дошли в машината</i>
Днес в обществото рядко се чуват отзиви
за развитието на дадена държава или общество
от гледна точка на физическото здраве, щастието,
доверието или обществената стабилност.
Показателите по-скоро са ни представени посредством икономически абстракции.
Имаме брутен вътрешен продукт (БВП), индекс на потребителски цени,
стойност на фондовия пазар, процент на инфлация...
и така нататък.
Но това казва ли ни нещо с реално значение
по отношение на качеството на живот на хората?
Не. Всички тези показатели са свързани
с паричната размяна и нищо повече.
Например, БВП на една държава
е мярка за стойността на продадените стоки и услуги.
Тази стойност се смята за пропорционална
на "стандарта на живот" на населението.
В САЩ здравеопазването заема над 17% от БВП през 2009-та година,
което се равнява на похарчени над 2,5 трилиона долара,
оказвайки положително влияние върху този икономически показател.
Следвайки тази логика,
за американската икономика би било още по-добре,
ако здравните услуги нараснат дори повече...
до 3 трилиона долара... или 5 трилиона,
след като това би довело до растеж,
до повече работни места, съответно би било изтъкнато
от икономистите като подобрение в стандарта на живот.
Но почакайте малко.
Какво всъщност представляват здравните услуги?
Ами, болни и умиращи хора.
Точно така – колкото повече болни хора има в Америка,
толкова по-добре за икономиката.
Това изобщо не е преувеличение или цинична перспектива.
Всъщност, ако се върнем достатъчно назад,
ще разберем, че БВП не само не отразява
истинското публично и обществено благосъстояние по реален начин,
а всъщност е най-вече мярка
за промишлена неефективност
и обществен упадък.
И колкото повече нараства, толкова по-лошо става
по отношение интегритета на индивида,
на обществото и околната среда.
Трябва да създаваш проблеми, за да печелиш от тях.
В момента няма печалба
от спасяването на човешки животи, създаване на баланс на планетата,
осигуряване на правосъдие и мир, и подобни неща.
Просто в това няма печалба.
Една стара поговорка гласи –
приеми закон и създай бизнес.
Без значение дали създаваш бизнес за адвокати, или за други.
Така че престъпността наистина създава бизнес,
също както разрушението създаде
бизнес в Хаити.
В момента има около 2 млн. затворници в тази страна,
а от тях много са в затвори,
управлявани от частни корпорации:
"Кърекшънс Корпорейшън", "Уокенхът",
които търгуват акциите си на Уолстрийт според това колко хора са в затворите.
Ето това е болестно състояние.
Но това е отражение
на изискванията на тази икономическа парадигма.
А какви са точно изискванията на този икономически образец?
Какво поддържа нашата икономическа система?
Потреблението.
Или по-точно – цикличното потребление.
Ако анализираме основите на класическата пазарна икономика,
ще видим един модел на парично обращение,
което в никакъв случай не трябва да бъде спирано или дори съществено забавяно,
ако искаме обществото ни да остане функциониращо.
На икономическата сцена има три основни роли:
работникът, работодателят и потребителят.
Работникът продава своя труд на работодателя срещу заплащане.
Работодателят продава произведените услуги и съответно стоки
на потребителя срещу заплащане,
а потребителят, разбира се, е просто другата функция
на работника и работодателя,
които изразходват пари обратно в системата,
за да продължи цикличното потребление.
С други думи, глобалната пазарна система е базирана на предположението,
че винаги ще има достатъчно търсене на продукти в обществото,
за да се въртят достатъчно пари с такова темпо,
което да може да поддържа процеса на потребление.
Колкото по-високо е нивото на потребление,
толкова по-висок e т.нар. икономически растеж
и така се движи машината...
Но почакайте –
мислех си, че икономика означава да, не знам...
"да икономисваш"?
Няма ли самият израз нещо общо със съхранението,
с ефективността и намаляването на отпадъците?
Как тогава нашата система, която изисква потребление,
и то колкото повече, толкова по-добре,
ефективно ще съхранява или "икономисва" въобще?
Еми... не го прави.
Целта на пазарната система е всъщност точно обратната на това,
което една истинска икономика се предполага, че прави –
ефективно и умерено да насочва
материалите за производство и разпределение
на жизнено необходимите стоки.
Живеем на ограничена планета с ограничени ресурси,
където например петролът, който използваме,
се е образувал с течение на милиони години...
минералите, които използваме – с течение на милиарди години.
Така че... да имаш система, която съзнателно насърчава
ускорението на потреблението
в името на т.нар. "икономически растеж",
е екологично пагубна лудост.
Липса на отпадъци – ето това е ефективност.
Липса на отпадъци?
Тази система е по-прахосническа от всички
досегашни системи в историята на планетата.
Всяко ниво на организация на живота и жива система
е в състояние на криза и предизвикателство,
и разруха или колапс.
Нито едно уважавано научно издание от последните 30 години
няма да ви каже нещо различно от следното:
Всяка жизнена система е в упадък,
в упадък са и обществените програми...
Същото важи и за достъпа ни до вода.
Опитайте се да назовете някоя жизнена среда,
която да не е застрашена.
Не можете.
Няма нито една и това е много, много отчайващо.
Но ние дори не сме изяснили причинно-следствения механизъм.
Не искаме да се изправим лице в лице с него.
Просто искаме да продължаваме така. В това е лудостта –
да продължаваш да правиш едно и също, отново и отново,
въпреки че то очевидно не работи.
Така че всъщност
си имаме работа не с икономическа система,
а, бих дръзнал да кажа, с анти-икономическа.
<i>Анти-Икономика</i>
Има една фраза, че целта на конкуриращия се пазарен модел
е да създаде "възможно най-добрите блага на възможно най-ниска цена".
Това твърдение съдържа схващането за мотивацията,
която оправдава пазарната конкуренция,
основавайки се на предположението, че в резултат от нея
имаме производство на по-висококачествени стоки.
Ако аз реша сам да си направя маса,
ще искам да я направя от възможно най-добрите
и най-трайни материали, нали?
С идеята да остане здрава възможно най-дълго.
За какво ми е да правя нещо некачествено,
знаейки че ще се наложи да го направя отново някой ден
и с това да изразходвам още материали и още енергия?
Това изглежда много рационално в един естествен свят,
но когато сме в пазарния свят,
това е не само абсолютно ирационално,
а дори и не съществува като вариант.
Технически е невъзможно да бъде произведен "най-добър" артикул
от компания, която е в конкурентна среда и която съответно
цели да бъде достъпна за потребителите.
Буквално всичко, създадено и предназначено за продажба
в глобалната икономика, изостава по качество
още в мига, в който е произведено,
защото е математически невъзможно
да се направят най-напредналите, най-ефективните
и стратегически устойчиви продукти.
Това се дължи на факта, че пазарната система
изисква "ценова ефективност" – или нуждата да се намаляват разходите,
да съществува във всяка фаза на производството.
Като се започне от цената на труда,
мине се през цената на материалите и опаковката, и т.н.
Тази конкурентна стратегия, разбира се,
има за цел обществото да купува твоите продукти,
а не тези на конкурентния производител...
който прави абсолютно същото,
та и той да произведе продукти – конкурентноспособни и достъпни.
Това неизменно разхитително следствие на системата
може да се назове "присъщо остаряване".
Само че това е само част от по-голям проблем.
Основен водещ принцип на пазарната икономика,
който няма да намерите в никой учебник, между другото,
е следният:
"Нищо произведено не може да има по-дълъг живот, отколкото е необходимо,
за да остане цикличното потребление непрекъснато".
С други думи, от критично значение е нещата да се развалят,
да дават дефект и да губят валидност след определено време.
Това се нарича "планирано остаряване".
Планираното остаряване е гръбнакът на основополагащата пазарна
стратегия на всяка съществуваща корпорация, която произвежда.
Въпреки че много малко, разбира се, биха признали открито за такава стратегия.
Това, което правят, е да я замаскират
с феномена присъщо остаряване, който дискутирахме току-що,
като често пренебрегват или дори потискат
технологичното развитие,
което може да създаде по-траен и природосъобразен продукт.
Като че ли не е достатъчно прахосничество,
че системата не може да позволи производството
на най-устойчивите и ефективни стоки,
но планираното остаряване е откритото признание,
че колкото по-дълго някоя стока е в употреба,
толкова по-трудно става поддържането на цикличното потребление,
а оттам и на самата пазарна система.
С други думи, устойчивостта на продуктите
е всъщност противоположна на икономическия растеж
и поради това съществува пряк стимул
за осигуряване на по-кратък живот
на всяка произведена стока.
И всъщност системата не може да функционира по никакъв друг начин.
Един поглед към морето от сметища, което сега се разраства по света,
показва действителността на това остаряване.
Има милиарди евтино изработени мобилни телефони,
компютри и други технологии,
всички пълни с ценни, трудни за добиване материали
като злато, колтан, мед...
които сега гният на огромни купчини,
обикновено поради дефект или изхабяване на малки части,
които в едно умерено общество
вероятно биха били поправени или модернизирани,
а животът на продукта – удължен.
За съжаление, колкото и ефективно да звучи това
в нашата физическа действителност,
живеейки на ограничена планета с ограничени ресурси,
то е крайно неефективно за пазара.
За да обобщим:
"Ефективността, устойчивостта и съхранението
са врагове на нашата икономическа система".
Също както продуктите трябва да бъдат
непрекъснато произвеждани отново и отново,
без значение от влиянието им върху околната среда,
така и сферата на услугите работи по същия начин.
Истината е, че не съществува финансова изгода
от разрешаването на проблеми,
по които в момента се работи.
В края на краищата,
последното, което здравните заведения биха искали,
е излекуването на болести като рака,
което би елиминирало безброй работни места и приходи от трилиони.
И понеже засегнахме темата...
Престъпността и тероризмът в тази система са нещо хубаво!
Е, поне от икономическа гледна точка...
Тъй като осигуряват работни места в полицията,
създават ценни стоки и услуги в сферата на сигурността,
да не говорим за стойността на затворите,
които са частна собственост – с цел печалба.
Ами войните?
Военната индустрия в Америка е с огромен принос към БВП,
тя е от най-печелившите индустрии,
произвеждаща оръжия за смърт и разрушение.
Любимата игра на тази индустрия е да взривява разни неща
и после да отива да ги възстановява срещу заплащане.
Бяхме свидетели на това с бума от договори за милиарди долари
от войната в Ирак.
Изводът е, че социално негативните характеристики на обществото
се възнаграждават богато в промишлеността
и всеки опит за решаване на проблеми
или за стабилизиране и опазване на околната среда
е враг на икономическата устойчивост.
И затова
всеки път когато видите БВП на някоя страна да расте,
ставате свидетели на увеличаване на нуждите,
независимо дали реално или изкуствено.
А по дефиниция нуждата се корени в неефективността.
Оттам, нарастваща нужда означава нарастваща неефективност.
<i>Разстройство на ценностната система</i>
Американската мечта е основана
на необуздан консумеризъм.
Основава се на факта,
че големите медии
и особено рекламните агенции –
и въобще всички корпорации, които се нуждаят от безкраен растеж –
са убедили или направо са промили мозъците
на повечето хора в Америка и по света,
че е нужно да имаме определен брой материални вещи
и възможност да придобием безкрайно повече материални предмети,
за да бъдем щастливи.
Това просто не е вярно.
И така, защо толкова много хора продължават да купуват по този начин,
който е истински екологичен геноцид по отношение
на кумулативните си ефекти върху системата?
Това е просто класическо оперативно приучване.
Просто се втълпяват някои неща на организма
и в резултат се получава желаното поведение или цели.
И на разположение са им всички технологични ресурси.
И те се хвалят как се промъкват в умовете на децата
и това, което те чуват, вече ги прави пристрастни
към определената марка.
Разбирате ли, ето затова
хората се проявяват такива глупаци.
Те са научени да бъдат глупаци.
Това е разстройство на ценностната система.
Знаете ли, ако съществува доказателство за пластичността
на човешкия ум.
Ако съществува доказателство за това колко гъвкава е човешката мисъл
и колко лесно е да подчиняваш и ръководиш хората
чрез влиянието на околната им среда
и това, което тя подсилва:
доказателството се крие в света на комерсиалната реклама.
Трябва да изпитваме страхопочитание към демонстрираното
ниво на промиване на мозъци,
където тези програмирани роботи, известни като "потребители",
се разхождат наоколо
и току влязат в някой магазин и похарчат например
4000 долара за чанта,
която най-вероятно струва 10 долара и е направена
в нелегална фабрика отвъд океана.
Единствено и само заради статуса,
която марката уж представлява в културата ни.
Или може би заради древните комунални традиции
за увеличаване на доверието и сплотеността в обществото –
които днес са изкривени от собственически материалистични ценности,
заради които си разменяме ненужни боклуци по няколко пъти на година.
И може би се чудите защо толкова много хора днес
развиват пристрастяване към пазаруването и покупките?
Ясно е, че те са научени още от детството си
да очакват в дар материални стоки
като знак на тяхното положение сред приятели и семейство.
Факт е, че основата на всяко общество са ценностите,
които поддържат функционирането му,
а нашето общество, каквото е в момента,
може да работи само ако ценностите ни поддържат разхищението,
без което пазарната система не би могла да съществува.
Преди 75 години консумацията в Америка и голяма част от развития свят
е била наполовина на днешната, изчислено на глава от населението.
Днешната нова консуматорска култура
беше изобретена и наложена
заради съвсем реалната нужда
от все по-високи и по-високи нива на потребление.
И именно затова повечето корпорации днес харчат повече пари за реклама,
отколкото струва самият производствен процес.
Те работят усилено, за да създадат лъжлива нужда, която да задоволите.
И това явно работи.
<i>"Икономистите"</i>
Знаете ли, икономистите всъщност не са никакви икономисти.
Те пропагандират стойността на парите
и ще видите, че всички техни модели
се свеждат до фиктивни размени,
от които се печели едностранно,
понякога и двустранно,
но те са напълно откъснати от реално съществуващия свят на възпроизводство.
В Охайо един възрастен мъж не могъл да си плати сметката за ток –
може да знаете за този случай –
и електрическата компания му изключила тока и той починал.
Причината да спрат тока била, че не било изгодно да му доставят ток,
понеже той не си плащал сметките.
Вярвате ли, че това е било правилно?
Отговорността всъщност не пада върху енергийната компания, задето го е спряла,
а върху съседите, близките и приятелите на този човек,
че не са били достатъчно доброжелателни
да му помогнат да се справи със сметките за тока.
Хмм...
Правилно ли чух?
Не каза ли току-що, че смъртта на един човек поради липса на пари
е отговорност на...
други хора...
или, фактически, на благотворителността?
Тогава предполагам, че ще ни трябват доста телевизионни реклами,
малки окъсани кутии за дарения по кръчмите
и няколко стъклени буркана
за единия милиард хора, които в момента умират от глад
на тази планета...
Поради самата система, която Милтън Фрийдман подкрепя.
Независимо дали разглеждаме философията
на Милтън Фрийдман, Ф. А. Хайек,
Джон Мейнард Кейнс, Лудвиг фон Мизес
или всеки друг бележит пазарен икономист,
принципът на обосновка
рядко напуска паричната размяна.
Това е като религия.
Анализ на потреблението, стабилизиращи политики,
бюджетен дефицит, съвкупно търсене...
Всичко това е един безкраен, затворен,
самоосмислящ се дискусионен кръг,
в който всеобщите човешки нужди, природните ресурси
и всяка форма на поддържаща живота продуктивност
поначало се изключват
и се заместват с единствената идея, че хората,
търсещи преимущество един над друг за пари,
мотивирани от собствения си тесногръд егоизъм,
някакси ще създадат устойчиво, здраво и балансирано общество.
В цялата тази теория, в цялата тази доктрина няма съгласуване с живота.
Какво правят те?
Това, което правят, е да следват паричното движение.
Това е то – следване на парите
и приемане на всичко смислено и важно за даденост.
Първо: няма съгласуване с живота...
Уха! Никакво съгласуване с живота?!
Второ: всички участници
са себични преследвачи на облаги.
Т.е. мислят единствено за себе си
и за това как могат да извлекат най-голяма полза.
Това е доминиращата идея за рационалността –
себичният избор.
И единственото нещо, от което се интересуват,
докато търсят облага, са пари и стоки.
А каква е ролята тук на социалните отношения?
Няма такава, освен в размяната с цел облага.
Каква е ролята на нашите природни ресурси?
Няма такава, освен за експлоатиране.
Каква е ролята на семейството като способ за оцеляване?
Няма такава. Те трябва да имат пари, за да купуват стоки.
Ами, не трябва ли икономиката поне малко да се занимава с нуждите ни?
Не е ли това основната идея – да се задоволяват човешките нужди?
О, думата "нужда" дори не е в речника ви.
Заменена е с "желания"...
И какво е желанието? Това е паричното търсене,
което желае да купува.
Но ако е така, то това няма нищо общо с нуждите ни,
защото човек може да няма парично търсене,
но отчаяно да се нуждае от течаща вода, например.
А може би паричното търсене желае златна тоалетна чиния?
И къде ни води всичко това?
Към златната тоалетна чиния.
И наричате това икономика?
Наистина, ако се замислиш малко,
това трябва да е най-откачената
заблуда в историята на човешкото мислене.
<i>Парична система</i>
Дотук се фокусирахме върху пазарната система.
Но тази система всъщност е само половината
от глобалната икономическа парадигма.
Другата половина е "паричната система".
Докато пазарната система се занимава с взаимодействието между хората,
преследващи печалба в пълния спектър на труда,
производството и разпределението,
паричната система е основният пакет от политики,
установен от финансовите институции,
който създава почвата за пазарната система, освен всичко друго.
На нея са присъщи термини, които често чуваме,
като например лихви, заеми, дълг, паричен обем,
инфлация и т.н.
Може да ви се прииска да си оскубете косите,
докато слушате бръщолевенето на монетаристите:
"Чрез скромни превантивни действия може да се избегне
нуждата от по-драстични мерки на по-късен етап".
Но естеството и ефектът на тази система са всъщност много прости.
Нашата икономика има...
По-точно глобалната икономика има три основни неща, които я управляват.
Едното е банковата система с частичен резерв – банките печатат пари от нищото.
Другото е сложната лихва.
Когато вземеш заем, трябва да върнеш повече,
отколкото си взел, което означава, че ти на практика
създаваш пари от нищото,
които трябва да бъдат обезпечени чрез печатане на още повече пари.
Ние живеем в парадигма на безкраен растеж.
Икономическият образец, в който живеем в момента, е класическа пирамида.
Нищо не расте вечно.
Не е възможно.
Както един велик психолог, Джеймс Хилман, е написал:
"Единственото нещо, което продължава да расте
в човешкото тяло след определена възраст, е ракът".
Не само количеството пари трябва да продължи да расте,
но и количеството на потребителите.
Потребители, които да взимат заеми с лихва,
което да генерира повече пари –
това очевидно не е възможно на една ограничена планета.
Хората са общо взето средства за създаване на пари,
които трябва да създават още пари,
за да не се разпадне цялото нещо,
което всъщност се случва в момента.
Има само две неща, които човек трябва да знае
за паричната система:
1. Всички пари се създават като дълг.
Парите са монетизиран дълг
независимо дали са създадени от държавни облигации,
ипотеки или кредитни карти.
С други думи, ако всичкият неизплатен дълг бъде погасен ей сега,
няма да остане нито един долар в циркулация.
2. Лихва се начислява върху на практика всички взети заеми,
а парите, необходими за изплащане на тази лихва,
не съществуват в парите в обращение.
Чрез заемите бива създадена само главницата
и тя представлява парите в обращение.
Така че, ако всичкият този дълг се погаси ей сега,
не само няма да остане нито един долар в циркулация,
а ще има огромно количество дължими пари,
които буквално не могат да се върнат, защото не съществуват.
Вследствие от всичко това две неща са неизбежни:
Инфлация
и банкрут.
Относно инфлацията, тя се наблюдава като историческа тенденция
в почти всяка страна в днешно време
и може лесно да бъде свързана с причината й –
постоянното увеличение на парите в обращение,
което се изисква,
за да се покрият начислените лихви и да се поддържа системата.
Относно банкрута,
той идва под формата на сриване поради дълга.
Това сриване неизбежно ще се случи с даден човек,
фирма или държава,
и обикновено се случва, когато лихвените плащания
вече са невъзможни за изплащане.
Но има и светла страна на всичко това...
поне по отношение на пазарната система.
Понеже дългът създава напрежение.
Дългът създава робите на заплатата.
Задлъжнелият е много по-вероятно да приеме по-ниско възнаграждение,
отколкото човек без дългове,
и следователно се превръща в евтина стока,
така че за корпорациите е чудесно да разполагат с куп хора,
които не са финансово мобилни.
Но хей – тази идея важи за цели държави...
Световната банка и Международният валутен фонд,
които служат най-вече като пълномощници на международните корпоративни интереси,
отпускат огромни заеми на страни в затруднение, при много високи лихви,
и когато тези страни нагазят дълбоко в калта и не могат да плащат,
към тях се прилагат оздравителни мерки,
корпорациите навлизат стремително и отварят фабрики
за евтината им работна ръка и им взимат природните ресурси.
Това е то пазарна ефективност.
Но почакайте, има още!
Съществува един уникален хибрид между паричната и пазарната система,
наречен фондова борса,
на която, вместо да се произвежда нещо реално,
просто се купуват и продават самите пари.
А що се отнася до дълга, знаете ли какво правят?
Точно така, търгуват с него.
Те наистина купуват и продават дълг срещу печалба.
От размени върху необслужвани кредити,
структурирани облигационни емисии върху потребителски задължения,
до сложни деривативни схеми,
използвани за прикриване на дълга на цели страни,
както се случи с тайното споразумение
между инвестиционната банка "Голдман Сакс" и Гърция,
което почти срина цялата европейска икономика.
Ще се отнася до фондовата борса и Уолстрийт,
имаме съвсем ново ниво на лудост,
породено от паричното измерение на стойността.
Всичко, което трябва да знаете за пазарите,
беше написано в една уводна статия в "Уолстрийт Джърнъл"
преди няколко години,
озаглавена "Уроците на мозъчно увредения инвеститор".
И в тази статия се обяснява защо хората с леко мозъчно увреждане
се справят по-добре като инвеститори
от хората с нормална мозъчна дейност.
Защо? Защото леко увредените хора не изпитват чувство на съпричастност.
В това е ключът. Ако не изпитваш съпричастност,
се справяш добре като инвеститор
и съответно Уолстрийт отглежда хора без съпричастност.
За да отидат там и да взимат решения и да търгуват,
те нямат никакви угризения и не се замислят за това как действията им
биха засегнали другите човешки същества.
Те отглеждат роботи.
Хора, които нямат души.
И понеже вече дори не искат да плащат на тези хора,
сега създават истински роботи –
истински търговци-алгоритми.
"Голдман Сакс" в скандала с високочестотно търгуване:
те свързаха един компютър с нюйоркската фондова борса.
Този, както те го нарекоха – "съвместно разположен" компютър,
движи всички сделки на борсата
и я удря с огромен брой транзакции
по начини, които обират стотинките от борсата.
Все едно източват пари по цял ден.
Миналата година имаха
30 или 60 поредни дни без нито ден на загуба
и правеха милиони долари всеки ден.
Това е статистически невъзможно!
Когато работех на Уолстрийт,
схемата беше да си пробиваш път нагоре с подкупи.
Брокерите подкупват офис мениджърите,
офис мениджърът подкупва регионалния мениджър продажби.
Регионалният мениджър подкупва националния.
Това е общо схващане.
Кой получава най-големия коледен бонус сред брокерите? Инспекторът.
Инспекторът стои там по цял ден;
от него се очаква да се увери,
че не нарушаваш търговските правила
и че "спазваш" закона.
Разбира се, до степента, в която можеш да подкупиш инспектора.
Да, точно така, ти спазваш закона!
Как измамата се е преобразила в самата система?
Тя вече не е вторичен продукт.
Тя е самата система.
Като оня стар виц от Уди Алън. Той казва:
"Докторе, брат ми мисли, че е пиле".
Лекарят казва: "Вземи едно хапче и това ще оправи проблема".
А той казва: "Не докторе, ти не разбираш, на нас ни трябват яйцата".
Нали?
И така, търгуването на измамни искове напред-назад между банки,
за да се генерират такси,
да се генерират бонуси,
се е превърнало в двигателя за растеж на брутен вътрешен продукт
на американската икономика,
въпреки че на практика се търгуват измамни искове,
за които няма абсолютно никаква надежда да се изплатят.
Те обработват, генерират и дават повторни гаранции за едно нищо.
Ако аз напиша $20 милиарда на една салфетка и я продам на "Джей Пи Морган"
и те напишат $20 милиарда на друга салфетка,
и ние си разменим тия две салфетки в един бар
и платим на себе си по четвърт процент такса,
изкарваме много пари за коледния бонус.
Всеки от нас има в счетоводната книга $20 милиардова салфетка,
която няма никаква реална стойност, до момента в който
системата не е способна да поема повече фалшиви салфетки;
и в тоя случай отиваме при правителството да ни спаси.
И заради Уолстрийт и глобалния пазар на ценни книжа,
сега съществуват около 700 трилиона долара
неизплатени фалшиви искове,
известни като финансови деривати,
които чакат да рухнат.
Стойност, възлизаща на над 10 пъти стойността на БВП
на цялата планета.
И докато преди наблюдавахме спасяването
на банки и корпорации от различни правителства...
които поначало са заели парите от други банки, като в една комична пиеса.
Сега наблюдаваме опити да бъдат спасени цели държави
от конгломерати на други държави
чрез международните банки.
Но как се спасява цяла планета?
Не съществува държава по света, която да не е затънала в дългове.
Ако погледнем цифрите, то досегашната лавина
от неизплатени национални дългове е само началото.
Изчислено е, че само в Съединените щати
данък доход трябва да бъде увеличен до около 65% на човек
само за да бъдат покрити лихвите в близко бъдеще.
Икономистите сега прогнозират, че до няколко десетилетия
60% от държавите на Земята ще банкрутират.
Но почакайте – нека изясня нещо.
Светът банкрутира,
каквото и да означава това,
само заради тази идея, наречена "дълг",
която даже не съществува реално физически.
Тя е само част от играта, която сме измислили...
и въпреки това благосъстоянието на милиарди хора
сега се съсипва.
Безкрайни съкращения, градове от палатки, разрастваща се беднотия,
налагане на оздравителни мерки, затваряне на училища,
гладуване на деца... и други нива на семейни лишения.
Всичко само заради тази сложна измислица...
Ние страшно глупави ли сме, или какво?!
Хей, Марс, приятелю.
Можеш ли да помогнеш?
Порасни, дребосък.
Сатурн! Как е, човече?
Помниш ли онази яка мъглявина, с която те свързах наскоро?
Слушай, Земя.
Уморихме се от теб.
Дадено ти е всичко, но го прахосваш.
Имаш изобилие от ресурси и го знаеш.
Защо не пораснеш и не се научиш да поемаш отговорности, за бога.
Правиш майка си нещастна.
Оправяй се сам, приятел.
Ех, все едно.
<i>Обществено здравеопазване</i>
Взимайки предвид всичко това…
от машината за отпадъци, известна като пазарна система,
до машината за дълг, известна като парична система,
създаващи парично-пазарната парадигма,
която определя глобалната икономика днес…
Има една последица, която се наблюдава
из цялата машина:
Неравенството.
Дали ще бъде пазарната система, която създава
естествено влечение към монопол и консолидиране на властта,
едновременно с това създавайки групи от богати индустрии,
които се издигат над останалите независимо от полезността си –
така например водещите мениджъри на хедж-фондове на Уолстрийт
прибират над 300 милиона долара на година,
без да допринасят с абсолютно нищо.
Докато учен, търсещ лек за болести,
опитващ се да помогне на човечеството,
може да печели по 60 хиляди на година, ако е късметлия.
Или дали е паричната система,
в чиято структура е заложено класовото разделение.
Например:
ако имам излишни 1 милион долара и си направя депозит при 4% лихва –
ще печеля по 40 000 долара на година.
Без да допринасям към обществото с каквото и да било.
Обаче ако съм от по-долна класа и трябва да взема заем,
за да си купя кола или къща,
трябва да плащам лихва,
част от която отива да покрие лихвите от 4% в сметката на онзи милионер.
Това ограбване на бедните, за да се плати на богатите,
е основен, вграден във финансовата система елемент.
И може да бъде наречен "класово структуриране".
Разбира се, исторически погледнато, социалното разделение
винаги е било считано за несправедливо,
но очевидно е общоприето, тъй като сега 1% от населението
притежава 40% от богатствата на планетата.
Но ако оставим материалната справедливост,
се случва и нещо друго под повърхността на неравенството,
което води до невероятно влошаване на общественото здраве като цяло.
Мисля, че хората често са озадачени от контраста
между материалния успех на нашите общества –
безпрецедентни нива на богатство –
и множеството социални разочарования.
Ако погледнете нивата на злоупотреба с наркотици или насилието,
или самонараняването между децата, или мозъчните заболявания,
очевидно се случва нещо много нередно
с нашите общества.
Информацията, която описвам,
просто показва интуицията, която хората са имали от векове,
че неравенството разделя и разяжда обществото.
Но мисля, че тази интуиция е по-вярна, отколкото някога сме си представяли.
Съществуват много мощни психологически и социални ефекти на неравенството.
Предполагам, по-свързани с чувствата на превъзходство и малоценност.
Този вид разделение, вероятно свързан с уважението или неуважението –
хора, които се чувстват гледани отвисоко...
Което, между другото, е причина насилието да бъде
по-обичайно явление в по-неравни общества.
Искрата на насилието са най-често хора, които се чувстват
унизени и унижени.
Ако има само един принцип, който мога да изтъкна –
най-важният принцип, който е определящ
за елиминацията на насилието.
Той би се казвал "Равенство".
Най-значимият фактор, който влияе на нивото на насилие,
e степента на равенство срещу степента на неравенство
в обществото.
Така че това, което наблюдаваме, е някаква обща дисфункция на обществото.
Не се объркват само едно-две неща,
когато неравенството нараства.
Изглежда че всичко се обърква, независимо дали
става дума за престъпност, здраве или умствени заболявания...
Едно от наистина тревожните открития
в общественото здравеопазване е: никога не допускай да си беден.
Или да се родиш такъв.
Защото заплащаш със здравето си по много начини.
Това е познато като "здравен социално-икономически наклон".
Колкото по-надолу слизате от високите социално-икономически класи в обществото,
толкова по-лошо става здравето ви
за много различни болести.
Продължителността на живота се скъсява, процентът на смъртност при новородените,
всичко, за което се сетите.
Така че остава големият въпрос:
защо го има този наклон?
Един прост очевиден отговор е,
че ако сте хронично болен, няма да бъдете много производителен,
така че здравето тласка социално-икономическите различия.
Това не означава непременно,
че само като погледнете социално-икономическия статус
на едно 10-годишно дете, ще можете да предскажете нещо
за здравословното му състояние след десетилетия.
Важна е причинно-следствената връзка.
Следващ пример: "О, толкова е очевидно" –
бедните не могат да си позволят да отидат на лекар...
Дали е достъпът? Няма нищо общо с това,
защото същите различия се наблюдават и в страни с общо здравеопазване
и социализирана медицина.
Добре, ред е на следващото "просто обяснение":
Статистически, колкото по-беден е човек,
толкова по-вероятно е да пуши,
да пие и да има всевъзможни рискови навици.
Да, те допринасят, но прецизни изследвания показаха,
че те обясняват може би една трета от явлението.
И какво остава?
Това, което остава, e много пряко свързано
със стреса от бедността.
Та, колкото по-беден е човек...
като започнем от човека с един долар по-малко от Бил Гейтс...
колкото по-беден си в тази държава,
най-общо казано, толкова по-лошо е здравето ти.
Това ни казва нещо наистина важно:
връзката здраве-бедност
е не толкова в това да бъдеш беден, а да се чувстваш беден.
Все по-често разпознаваме
хроничният стрес като важен фактор, влияещ на здравето,
но най-важният източник на стрес
е качеството на социалните ни контакти.
А ако има нещо, което понижава качеството на социалните ни контакти,
то това е социално-икономическото разслоение на обществото.
Науката днес ни показва,
че независимо от материалното богатство,
стресът от самия живот в класово общество
води до широк спектър от здравословни проблеми в обществото.
И колкото по-голямо е неравенството, толкова повече те се усложняват.
Продължителност на живота: по-голяма в страни с по-изравнен социален статус.
Употреба на наркотици: по-ниска в страни с по-изравнен социален статус.
Психични заболявания: по-малко в тези страни.
Социален капитал – т.е. способността на хората да се доверяват един на друг:
по-голям в страни с по-изравнен социален статус.
Резултати в образованието: по-високи в тези страни.
Убийства: по-малко.
Престъпност и дял на затворниците:
по-малки в страните с по-изравнен социален статус.
Списъкът продължава до безкрай.
Смъртност на новородените, затлъстяване, бременност при малолетните:
по-ниски в тези страни.
А може би и по-интересно –
иновации: повече в страните с по-изравнен социален статус,
което поставя под съмнение остарялата представа, че конкурентните,
класови общества са някакси по-креативни и изобретателни.
Проведено във Великобритания проучване, наречено "Уайт Хол",
потвърди, че има социално разпределение на болестите,
като се започне от върха на социалната стълбица,
вървейки надолу.
Например се установи, че на най-ниските стъпала на йерархията
има четири пъти повече случаи на смъртност от сърдечни болести
в сравнение с най-високите стъпала.
И тази закономерност съществува независимо от достъпа до здравеопазване.
Съответно – колкото по-лош е относителният ви финансов статус,
толкова по-лошо ще е и здравето ви, средностатистически.
Този феномен е вкоренен в нещо,
наречено "психо-социален стрес",
и е в основата на най-големите социални деформации,
поразяващи обществото ни днес.
Неговата причина?
Парично-пазарната система.
Не се бъркайте –
най-големият разрушител на екологията…
Най-големият източник на отпадъци, изчерпване на ресурси и замърсяване...
Най-големият причинител на насилие,
на войни, престъпления, бедност, насилие над животните и нехуманност…
Най-големият причинител на социална и лична невроза...
на психични отклонения, депресия, безпокойство...
Да не споменаваме – най-големият източник на социална парализа,
който ни възпира да преминем към нови методи
за осигуряване на лично здраве, глобална устойчивост
и прогрес на Земята –
причината не е някое покварено правителство или законодателство...
Някоя гнила корпорация или банков картел...
Някой недостатък на човешката природа
или някой таен заговор, който управлява света.
А всъщност е
самата обществено-икономическа система
в нейната основа.
Част 3: Проект Земя
Нека си представим, че имаме възможността
да проектираме наново човешката цивилизация.
Какво би било, говорейки хипотетично,
ако открием напълно идентично копие на планетата Земя
и единствената разлика между тази нова планета и нашата сегашна планета да е,
че човешката еволюция не се е състояла.
Тя е една открита палитра.
Никакви държави, никакви градове, замърсяване, републиканци...
само една непокътната, дива природа.
Какво бихме направили?
Първо ни трябва "цел", нали?
И е разумно да предположим, че тази цел би била да оцелеем.
И не само да оцелеем, но да го направим по оптимизиран, здравословен,
благоденстващ начин.
Повечето хора наистина искат да живеят
и предпочитат да го правят, без да страдат.
Следователно основата на тази цивилизация
трябва да бъде колкото се може по-здрава
и устойчива в поддържането на човешкия живот –
вземайки предвид материалните нужди на всички хора по света
и същевременно опитваща се да отстрани всичко,
което може да ни навреди в дългосрочен план.
След като сме наясно с тази цел за "максимална устойчивост",
следващият въпрос се отнася до нашия "метод".
Какъв подход ще изберем?
Добре, да видим –
доколкото си спомням, на Земята методът за обществено управление е политиката...
Тогава какво имат да кажат ученията на републиканци, либерали,
консерватори или социалисти по въпроса за обществения дизайн?
Хмм... нищичко.
Добре тогава – ами религията?
Великият създател непременно трябва да е оставил някъде чертежи...
Не... нищо не намирам.
Е, добре – какво остава тогава?
Изглежда да е нещо, наречено "наука".
Науката е уникална с това, че нейните методи изискват не само
предложените идеи да бъдат тествани и възпроизведени...
но поначало всичко, което науката извежда, може да бъде опровергано.
С други думи, за разлика от религията и политиката,
науката няма его
и всичко, което тя предлага, приема възможността
да бъде доказано като грешно.
Тя не се е хванала за нищо, а постоянно се развива.
Ами, това ми звучи достатъчно естествено.
Тогава, основавайки се на текущото състояния на научното познание
в ранния 21-ви век,
заедно с нашата цел за "максимална устойчивост"
за човешкото население,
как да започнем същинския процес на изграждане?
Първият въпрос, който трябва да си зададем, е:
Какво ни е нужно, за да оцелеем?
Отговорът, разбира се, е: ресурсите на планетата.
Дали ще е водата, която пием, енергията, която използваме,
или суровините, с които си създаваме инструменти и подслон,
планетата има набор от ресурси,
много от които са нужни за нашето оцеляване.
Така че знаейки това,
става изключително важно да разберем с какво разполагаме и къде е то.
Това означава, че трябва да направим изследване.
Просто намираме и установяваме всеки физически ресурс на планетата,
както и наличното количеството на тези места –
от залежите на мед
до възможно най-подходящите места за вятърни генератори,
естествените извори на сладка вода,
оценка на количеството риба в океана,
най-плодородната почва за отглеждане на култури и т.н.
Но при положение че ние хората ще използваме тези ресурси във времето,
тогава осъзнаваме, че трябва не само да ги локализираме и определим,
но и да следим количеството им.
Трябва да внимаваме да не ги изчерпаме напълно,
което би било лошо.
Това означава да следим не само скоростта на потребление,
но също и скоростта на естественото им възстановяване,
като например колко време отнема на едно дърво да порасне
или на един извор да се напълни отново.
Това се нарича "динамично равновесие".
С други думи, ако използваме дърветата по-бързо, отколкото те растат,
то имаме сериозен проблем, защото това е неустойчиво.
Тогава как да следим наличността им,
особено като виждаме, че всички те са разпръснати навсякъде.
Имаме огромни минерални мини в Африка,
енергийни източници, концентрирани в Близкия изток,
огромен приливен потенциал на атлантическия бряг на Северна Америка,
най-големите запаси на питейна вода в Бразилия и т.н.
Отново добрата стара наука има предложение:
нарича се "теория на системите".
Тя вижда същността на природния свят –
от човешката биология до земната биосфера,
до гравитационното привличане на Слънчевата система –
като една огромна синергична система – напълно взаимосвързана.
Точно както клетките образуват органите ни,
а органите се свързват, за да образуват нашите тела,
и тъй като нашите тела не могат да живеят без земните ресурси
като храна, въздух и вода, то ние сме безусловно свързани със Земята.
И така нататък.
И както природата предполага, ние взимаме всички тези данни за наличностите
и движението им и създаваме "система", с която да го управляваме.
"Глобална система за управление на ресурсите",
която да проследява всеки важен ресурс на планетата.
Просто няма друга логична алтернатива, ако целта ни като биологичен вид
е да оцелеем в дългосрочен план. Трябва да следим нещата.
Сега вече можем да поговорим за производството.
Как да използваме всички ресурси?
Какъв да бъде процесът на производство и от какво се нуждаем,
за да се уверим, че всичко е максимално оптимизирано
за най-голяма устойчивост?
Първото нещо, което изниква, е фактът,
че трябва непрекъснато да се опитваме да съхраняваме.
Ресурсите на планетата са преди всичко изчерпаеми.
Затова е важно да сме стратези.
"Стратегическото съхранение" е ключът.
Второто нещо е, че някои ресурси не са толкова добри,
колкото други по отношение на качествата си.
Всъщност когато някои от ресурсите се пуснат в употреба,
нанасят ужасни поражения върху околната среда,
което неминуемо вреди на самите нас.
Например: петролът и изкопаемите горива, както и да го погледнем,
отделят някои доста вредни вещества в околната среда.
Затова е важно да правим всичко възможно да ги употребяваме
само когато наистина се налага – ако въобще ще го правим.
За наш късмет виждаме цял куп слънчеви, вятърни, приливни, вълнови,
топлинно-диференциални и геотермални възможности за произвеждане на енергия,
така че можем обективно да градим стратегии
за това коя и къде да използваме, за да избегнем това,
което можем да наречем "негативни обратни действия" –
резултатите от производството или употребата,
които вредят на околната среда, а следователно и на нас.
Ще наречем това "стратегическа безопасност"
и ще я прибавим към нашето "стратегическо съхранение".
Но производствените стратегии не свършват тук.
Ще ни трябва "стратегия за ефективност"
за конкретната механика на самото производство.
И откриваме, че има около три конкретни протокола,
към които трябва да се придържаме:
Първо: всяко произведено изделие трябва да бъде проектирано
да има възможно най-дълга трайност.
Естествено, колкото повече се повреждат нещата,
толкова повече ресурси ще ни трябват да ги заменим
и толкова повече боклук ще се образува.
Второ: когато нещата все пак се развалят
или вече са неупотребяеми по една или друга причина,
е особено важно да спасим или рециклираме възможно най-много.
Така че производственото устройство трябва да вземе това под внимание
още в най-ранна фаза.
Трето: бързоразвиващите се технологии като електрониката,
които са подложени на най-бързите темпове на технологично остаряване,
ще трябва да бъдат проектирани да предвиждат
и да са приспособени за физически подновявания.
Последното нещо, което ни трябва, е да изхвърлим цяла компютърна система
само заради една част, която е счупена или остаряла.
И така, просто проектираме съставните части да се подновяват лесно,
една по една – стандартизирани и универсално заменими,
според текущата тенденция на технологична промяна.
И когато осъзнаем, че механизмите на "стратегическото съхранение",
"стратегическата сигурност" и "стратегическата ефективност"
са чисто технически съображения,
лишени от човешки мнения и предразсъдъци,
просто програмираме в компютъра тези стратегии,
които могат да измерят и изчислят всички значими параметри,
позволявайки ни да получим оптималния метод за устойчиво производство,
базиран на текущите разбирания.
Това може да звучи сложно,
но е просто един прехвален калкулатор.
Да не споменаваме, че системи,
включващи множество параметри за вземане на решения и контрол,
се използват и в днешно време, за ограничени цели.
Просто трябва да ги използваме по-широко.
И така...
Сега не само разполагаме със система, управляваща ресурсите,
но също така и със система, управляваща продукцията,
като и двете могат да бъдат лесно компютърно автоматизирани,
за да максимизират ефективността, съхранението и сигурността.
Информационната реалност е, че човешкият ум,
или дори умовете на група от хора,
не могат да проследят това, което трябва да бъде проследено.
Това трябва и може да бъде извършвано от компютри.
И това ни довежда до следващия етап: разпределението.
Какви стратегии за устойчивост изглеждат разумни тук?
Знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия.
И тъй като на транспортните средства е необходима енергия –
колкото по-късо е разстоянието, толкова по-ефективно е транспортирането.
Произвеждането на продукти на един континент и превозването им до друг
има смисъл само за стоки,
които просто не могат да бъдат произведени на определени територии.
Противното е разточителство.
Трябва да позиционираме производството така,
че разпределението да е лесно, бързо и да изисква
минимално изразходване на енергия.
Ще наречем това "близостна стратегия",
което просто означава, че намаляваме движението на стоките
колкото се може повече – както на суровините,
така и на готовите за консумация продукти.
Разбира се, важно е да знаем какви продукти транспортираме и защо...
А това попада под категорията на търсенето.
Търсенето е просто това, от което хората се нуждаят,
за да бъдат здрави и да имат високо качество на живот.
Спектърът от материални човешки нужди варира –
от основни неща от жизнена необходимост
като храна, чиста вода и подслон...
до неща от социален и развлекателен тип,
които осигуряват отдиха и личното и обществено забавление.
И двете са основни фактори в човешкото и общественото здраве като цяло.
Затова, съвсем просто, правим още едно проучване.
Хората описват своите нужди, търсенето бива изчислено
и започва производство на база на това търсене.
И понеже нивото на търсене за различни стоки
ще варира и ще се променя в различните области,
трябва да създадем "Система за следене на търсенето и разпределението",
за да избегнем евентуален излишък или недостиг.
Разбира се, тази идея не е новост.
Използва се във всяка голяма верига магазини днес,
за да се поддържа оптимална наличност.
Само че този път проследяването ще бъде в световен мащаб.
Един момент! Не можем напълно да разберем търсенето,
ако не вземем под внимание реалната употреба на дадена стока.
Ще бъде ли логично и оправдано всеки човек да има
по едно от всички произведени неща? И то без значение дали го използва?
Не. Това би било прахосническо и неефективно.
Ако човек се нуждае от нещо, но примерно само за 45 минути средно на ден,
би било много по-ефективно, ако тази стока се предостави на него
и на други хора само когато има необходимост.
Много хора забравят, че искат не продукта,
а крайното му предназначение.
Щом осъзнаем, че продуктът сам по себе си
е само толкова важен, колкото ползата от него,
виждаме, че това "външно ограничение",
което днес бихме нарекли "собственост",
е крайно прахосническо и природно необосновано
във фундаментален, икономически смисъл.
Затова се налага въвеждането на стратегия,
наречена "стратегически достъп".
Това ще бъде основата на нашата
"Система за проследяване на търсенето и разпределението",
целта на която е да бъдат задоволени нуждите на хората за достъп до нещата,
от които се нуждаят, когато и да се нуждаят от тях.
Колкото до физическото получаване на стоките –
централизирани и регионални центрове за достъп
биха били напълно удачни в мнозинството от случаите,
разположени в близост до населението,
така че човек просто да отива, да взима въпросния артикул,
да го използва и като приключи, да го връща,
след като повече не му е необходим.
Горе-долу на принципа на библиотеките.
Всъщност тези центрове няма просто да съществуват в общността
по същия начин, както днешните квартални магазини.
Специализирани центрове биха съществували в специфични зони,
където определени стоки са често оползотворявани,
като така се спестява повече енергия с по-малко излишен транспорт.
Веднъж заработи ли тази Система за следене на търсенето,
тя ще бъде свързана със Системата за управление на производството
и, разбира се, със Системата за управление на ресурсите,
по този начин създавайки единна, динамично обновявана,
глобална машина за стопанско управление,
която ще осигурява нашата устойчивост,
като се започне с подсигуряване целостта на изчерпаемите ресурси
и се стигне до производството само на най-добрите,
възможно най-стратегически стоки,
като същевременно разпределя благата
по възможно най-интелигентния и ефективен начин.
И уникалният резултат от този базиран на съхранението подход,
който е интуитивно отхвърлян от мнозина,
е, че този логически, синтезиран,
емпиричен процес на съхранение и ефективност,
който единствен може да очертае истинската
устойчивост на хората на тази планета,
вероятно би осъществил нещо невиждано досега в човешката история.
Изобилие...
не само за някакъв процент от световното население,
а за цялата цивилизация.
Този икономически модел, обобщен току-що...
Този отговорен, системен подход за тотално управление
на земните ресурси и процеси,
направен само и единствено за да се погрижи за човечеството като цяло
по най-ефективния и устойчив начин,
може да бъде наречен:
"РЕСУРСНО БАЗИРАНА ИКОНОМИКА".
Тази концепция е формулирана през 1970-те
от структурния инженер Жак Фреско.
Още тогава той разбрал, че обществото е поело пътя
към екологична и социална катастрофа – защото е неустойчиво на всяко ниво,
както и че ако нещата не се променят,
ще се самоунищожим, по един или друг начин.
Възможно ли е всички тези неща, за които говориш, Жак...
могат ли да бъдат построени с днешните ни знания?
Или само предполагаш... позовавайки се на сегашните ни възможности.
Не, всички тези неща могат да бъдат построени със сегашните ни знания.
Би отнело десет години, за да се промени лицето на Земята.
Да направим света втора райска градина.
Изборът е само във вас.
Глупостта на ядреното въоръжаване...
разработването на оръжия...
Опити да решим проблемите си чрез политиката,
като гласуваме за тази или онази партия...
Всичката политика е затънала в корупция.
Нека го кажа отново:
Комунизъм, социализъм, фашизъм... демократи, либерали –
ние искаме да включим всички хора.
Всички организации, които вярват в по-добър живот за човека.
Няма негърски проблеми или полски проблеми,
или еврейски проблеми, или гръцки проблеми,
или женски проблеми – има човешки проблеми!
Не ме е страх от никого; не работя за никого;
никой не може да ме уволни.
Нямам началник.
Страх ме е да живея в обществото, в което живеем днес.
Обществото ни не може да се поддържа от такава некомпетентност.
Системата на свободния пазар беше супер
преди около 35 години. Тогава за последно беше полезна.
Сега трябва да променим начина си на мислене или да загинем.
Филмите на ужасите в бъдещето ще бъдат за нашето общество...
Провалите му
и политиката...
биха били част от филм на ужасите.
Много хора в днешно време употребяват израза "студена наука",
понеже е аналитична,
а дори не знаят какво значи "аналитичен".
Наука означава: все по-голямо доближаване до начина,
по който светът в действителност работи.
Тоест, казва истината – това е науката.
Ученият не се опитва да стане по-приятен на хората.
Просто съобщава откритията си.
Всяко нещо трябва да се постави под въпрос,
и ако някой учен покаже с експеримент,
че определен материал има определени качества,
други учени трябва да могат да повторят експеримента,
така че да постигнат същите резултати.
Дори ако един учен прецени чрез сметки и изчисления,
че дадено самолетно крило
може да понесе определено тегло,
те все пак го натоварват с торби пясък,
за да видят кога ще се счупи,
и казват дали изчисленията са били верни, или не.
Обичам тази система, защото е свободна от предубеждения
и не се уповава сляпо на математиката.
Математиката също трябва да бъде поставена на изпитание.
Мисля, че всяка система,
която може да бъде тествана, трябва да бъде тествана.
И че всички решения трябва да се базират на изследвания.
Ресурсно базираната икономика е просто научният метод,
приложен към решаване на социалните проблеми –
подход, напълно отсъстващ в днешния свят.
Обществото е техническо изобретение.
Най-ефективните методи за оптимизиране на човешкото здраве,
физическа продукция, разпределение, градска инфраструктура и т.н.
се дължат на науката и технологиите,
а не на политиката или паричната икономика.
То работи по същия систематичен начин, както например един самолет,
а няма "републикански" или "либерален" начин да построиш самолет.
По същия начин, самата природа е физическата отправна точка,
която използваме, за да проверим науката си.
А природата е фиксирана система,
нищо че ни изглежда по-голяма, когато научаваме повече за нея.
Всъщност тя не се интересува от това какво ти субективно мислиш
или вярваш, че е истина.
Тя по-скоро ти дава избор:
можеш да се учиш и да приемеш нейните природни закони
и да се съобразяваш с тях,
което неизменно води до добро здраве и устойчивост...
или можеш да плуваш срещу течението – напразно.
Няма значение колко вярваш, че можеш просто да станеш ей сега
и да ходиш по стената отсреща –
законът за гравитацията няма да го позволи.
Ако не ядеш – умираш.
Ако не те докосват като бебе – умираш.
Колкото и жестоко да звучи, природата е диктатура
и ние можем или да се вслушваме и да бъдем в хармония с нея,
или да си носим неизбежните неблагоприятни последствия.
И така, ресурсно базираната икономика не е нищо повече
от набор доказани схващания от жизнена важност,
където всички решения имат за цел
оптимизиране на човешката и природна устойчивост.
Тя взима предвид емпиричната "жизнена основа",
от която всяко човешко същество се нуждае,
независимо от своята политическа или религиозна философия.
Този подход не се влияе от културните различия.
Не е и въпрос на мнение.
Човешките нужди са си човешки нужди
и достъпът до нещата от жизнена необходимост,
като чист въздух, питателна храна и чиста вода,
заедно с поощрителна, стабилна и възпитателна среда без насилие,
е необходим за нашето психично и телесно здраве,
за нашата еволюционна способност,
а оттам и за оцеляването на човешкия вид.
Една ресурсно базирана икономика
би била основана на наличните ресурси.
Не можеш просто да закараш много хора на един остров
или да построиш град за 50 000 човека, без да имат достъп до нещата
от първа необходимост.
Така че, когато използвам термина "цялостен системен подход",
говоря за първоначално описване на наличността в района
и установяване какво може да се осигури в този район –
не само архитектурен подход,
не само проектен подход.
Дизайнът трябва да отговаря на всички условия
за подобряването на човешкия живот.
Ето това имам предвид под цялостен начин на мислене.
Храна, дрехи, подслон, топлина, любов –
всички те са необходими
и ако лишиш хората от някое от тях,
имаш по-слабо човешко същество, по-малко функционално.
Както беше подчертано,
ресурсно базираната икономика има синтезиран, глобален,
системен подход към добива, производството и разпределението,
който е основан на поредица от истински икономически механизми, или "стратегии",
които гарантират ефективност
и устойчивост във всяка сфера на икономиката.
И така, в този ред на мисли, отнасящи се до логическия дизайн,
какво следва в нашето уравнение?
Къде се реализира всичко това?
В градовете.
Появата на града е определяща черта на съвременната цивилизация.
Неговата роля е да осигури ефективен достъп до нуждите на живота,
заедно с увеличена социална подкрепа и взаимодействие в обществото.
Та, как бихме проектирали идеалния град?
В каква форма трябва да го направим?
Квадрат? Трапец?
С оглед на това, че ще се придвижваме из него,
сградите му може да са еднакво отдалечени за улеснение...
следователно – кръг.
Какво трябва да съдържа градът?
Имаме нужда от жилищна област, област за производство на стоки,
област за генериране на енергия, земеделска област.
Но като човешки същества, ние се нуждаем и от възпитание –
култура, природа, развлечение и образование.
Нека да включим и хубав открит парк,
зона за забавления и събития с културни цели и за социализиране,
както и образователни и изследователски центрове.
И тъй като си имаме работа с кръг,
изглежда разумно да поставим тези институции в пояси,
в зависимост от размера на земята, необходима за всяка от тях
и за улесняване на достъпа.
Много добре.
Нека се заемем с подробностите:
първо трябва да вземем под внимание инфраструктурата, или вътрешността,
на градския "организъм".
А това са транспортните канали, пренасящи храна, вода, стоки, отпадъци и енергия.
Точно както днес имаме канализационна система под всеки град,
ще развием тази концепция,
за да вградим и системи за рециклиране и доставяне в сградите.
Няма да има нужда от пощальони и боклукчии.
Всичко е вградено. Дори можем да използваме
автоматизирани пневматични тръби и подобни технологии.
Същото се отнася и за транспорта.
Той трябва да бъде интегриран и проектиран така,
че да намали и дори да премахне нуждата от самостоятелни автомобили.
Електрически трамваи, конвейери, трансвейери и маглев влакове,
с които можете да отидете където и да е в града, дори нагоре и надолу,
като също може да ви закарат и в друг град.
И, разбира се, когато някой има нужда от кола,
тя е на автопилот, управлявана чрез сателит – много по-сигурно и ефективно.
Всъщност тази технология се ползва и в момента.
1,2 милиона души загиват в автомобилни катастрофи годишно,
а 50 милиона биват ранени.
Това е абсурдно и не трябва да се случва.
С помощта на ефективната инфраструктура и автоматизираните коли
тази мрачна цифра ще изчезне.
Земеделие.
Днешните безотговорни индустриални методи,
ползването на пестициди и прекомерното количество торове и други практики
са разрушили повечето от обработваемата земя на планетата,
да не споменаваме как това вреди и на нас самите.
Всъщност индустриални и земеделски токсини
сега се отчитат при изследването на всички хора, включително и бебета.
За щастие, има алтернатива –
безпочвените хидропоника и аеропоника,
които изискват 75% по-малко вода и хранителни вещества
в сравнение със сегашните методи на отглеждане.
Храната може да се отглежда органично в индустриален мащаб
в затворени вертикални ферми.
Например 50 етажа с по 4 декара на етаж,
като така като цяло се премахва нуждата от пестициди и въглеводороди.
Това е бъдещето на индустриалното култивиране на храна.
Ефективно, чисто и в изобилие.
Модерни системи като тази ще бъдат, отчасти,
това, което съставя нашия земеделски пояс,
произвеждащ всичката необходима храна за един цял град,
без нужда от внос на нищо отвън,
пестейки време, отпадъци и енергия.
И, говорейки за енергията...
Енергийният пояс ще работи чрез системен подход
към добива на електричество от изобилните възобновяеми източници –
вятърна, слънчева, геотермална, енергия от топлинните разлики;
а близо до водни басейни – енергия от приливите и от вълните.
За да избегнем прекъсванията и да сме сигурни,
че ще получаваме повече, отколкото изразходваме,
тези източници ще бъдат вкарани в интегрирана система,
захранващи се един друг, когато е нужно,
същевременно съхранявайки излишната енергия
в големи суперкондензатори под земята,
така че нищо да не се губи.
Не само градът ще се захранва сам,
но определени структури също ще се захранват самостоятелно
и ще генерират електричество чрез фотоволтаични бои,
структурни датчици за налягане, термодвойки
и други съществуващи, но недооценени технологии.
Но, разбира се, това поражда въпроса:
как тази техника, и всички продукти като цяло,
ще бъдат въобще произведени?
Това ни отвежда към производството:
индустриалният пояс, освен че ще има болници и прочее,
ще бъде и център на промишленото производство.
Напълно локализиран,
той, естествено, ще добива суровини посредством
Системата за глобално управление на ресурсите, описана преди малко,
като търсенето ще се генерира от населението на самия град.
Колкото до механиката на производството,
трябва да обсъдим един нов, мощен феномен,
който изгря много наскоро в човешката история
и е на път да промени всичко.
Нарича се механизация –
или автоматизацията на труда.
Ако се огледате наоколо, ще забележите,
че почти всичко, което използваме днес,
е построено автоматично.
Обувките ви, дрехите, електроуредите, колата и т.н.
са направени от машини по автоматичен начин.
Може ли да се каже, че обществото не е било повлияно
от тези големи технологични постижения?
Разбира се, че не.
Тези системи наистина определят нови структури
и нови нужди и правят много други неща излишни.
Така че развитието на технологиите ни
и на употребата им от нас нараства експоненциално.
И автоматизацията със сигурност ще продължи.
Не можете да спрете технологиите, в които има смисъл.
Технологичната автоматизацията на труда лежи в основата
на всяка голяма обществена трансформация в човешката история.
От селскостопанската революция и изобретяването на плуга,
до Индустриалната революция и изобретяването на силовите машини,
и до информационната ера, в която живеем,
благодарение на изобретяването на модерната електроника и компютрите.
Що се отнася до напредналите производствени методи днес,
механизацията в момента се развива сама.
Преминавайки от традиционните методи
на сглобяване на елементи в една конфигурация –
към модерен метод на създаване на цял продукт чрез един-единствен процес.
Като повечето инженери, аз съм възхитен от биологията,
защото е пълна с примери за удивителни инженерни решения.
А биологията – това е наука за това как нещата създават свои копия.
Вероятно най-добрата ни дефиниция за "живот".
И пак като инженер, винаги съм бил заинтригуван
от идеята машините да се размножават.
Реп-Рап е триизмерен принтер –
включваш го към компютъра си
и вместо да прави двуизмерни образи върху лист,
прави истински, физически, триизмерни обекти.
Тази идея не е някаква новост.
Триизмерни принтери има вече близо 30 години.
Важното при Реп-Рап е, че "печата" повечето от собствените си части.
Така ако имаш един,
можеш да направиш още един и да го дадеш на приятел,
също можеш да напечаташ и много други полезни неща.
От обикновеното принтиране на основни неща за дома
до принтиране на цял автомобилен корпус наведнъж,
модерното автоматизирано 3D принтиране сега има потенциала
да преобърне почти всяка сфера на производството.
Включително строенето на жилища.
Контурното конструиране е
всъщност производствена технология –
това е т.нар. 3D принтиране – непосредствено създаване
на триизмерни обекти от компютърен модел.
Чрез контурното конструиране е възможно
да се построи жилище с площ 190 кв.м.
само от машини, само за един ден.
Причината хората да се интересуват от автоматизацията на строителството е,
че наистина носи доста предимства.
Например, строенето е доста трудоемко
и въпреки че осигурява работа за сектор от обществото,
има също и проблеми и усложнения.
Например, строителството е сред най-опасните професии.
По-лошо е от миньорството и селското стопанство.
Има най-високо ниво на смъртни случаи в почти всички държави.
Друг проблем са отпадъците.
Една обикновена американска къща ще създаде между 3 и 7 тона отпадъци.
А това е много, ако погледнем въздействието на строителството
и знаейки че около 40% от всички материали
в света се използват за строителство.
Така че това е голяма загуба на енергия и ресурси
и голяма вреда върху околната среда.
Да строим къщи с чукове, дървесина и пирони
при настоящото ниво на технологиите е наистина абсурдно
и ще последва пътя на работническата класа
в производствената индустрия в Щатите.
Наскоро имаше едно изследване на икономиста Дейвид Отър от МИТ,
което твърди, че средната класа е отживяла времето си
и бива изместена от автоматизацията.
Съвсем просто, механизацията е по-продуктивна,
ефективна и устойчива от човешкия труд
в на практика всеки сектор на икономиката днес.
Машините не се нуждаят от отпуски, почивки, застраховки, пенсии
и могат да работят по 24 часа на ден, всеки ден.
Производственият потенциал и точността
са ненадминати в сравнение с човешкия труд.
В крайна сметка: монотонният човешки труд става непрактична
отживелица по целия свят
и безработицата, която виждаме в днешно време,
е в основата си резултат от тази еволюция
в ефективността на технологиите.
Години наред икономистите са пренебрегвали тази нарастваща тенденция,
наречена "технологична безработица",
защото винаги е изглеждало,
че нови сектори се появяват и поемат уволнените работници.
Днес секторът на услугите е единственият оцелял
и в момента дава работа на повече от 80% от американската работна ръка,
като повечето индустриални страни поддържат сходна пропорция.
Въпреки това, в момента този сектор
все повече бива заплашван от автоматизирани павилиони,
автоматизирани ресторанти и дори автоматизирани магазини.
Днес икономистите най-накрая признават това,
което години наред са отричали:
технологичната безработица не само увеличава текущата криза в заетостта,
която се наблюдава по света поради глобалния икономически спад,
но и колкото повече се задълбочава рецесията,
толкова по-бързо индустриите се механизират.
Уловката, която не осъзнаваме,
е, че колкото повече се механизира, за да се пестят пари,
толкова повече хора се съкращават –
толкова повече намалява покупателната способност на обществото.
Това означава, че дори и корпорациите да произвеждат всичко по-евтино,
все по-малко хора ще имат парите да купят каквото и да е,
независимо колко евтино ще бъде то.
В крайна сметка, тази игра на "труд срещу заплащане"
бавно отива към своя край.
Всъщност ако се замислим за момент
за професиите, които съществуват днес
и които автоматизацията може да отнеме още сега –
75% от работната ръка по света
може да бъде механизирана още утре.
Ето защо в ресурсно базираната икономика
няма да има парично-пазарна система.
Няма да има никакви пари...
защото от тях няма да има нужда.
Ресурсно базираната икономика осъзнава ефективността на механизацията
и приема предимствата, които тя предлага.
Не се бори с нея, както правим ние в момента.
Защо? Понеже е безотговорно
да не се интересуваме от ефективността и устойчивостта.
И това ни връща обратно към нашата градска система.
В средата е Централният купол,
който не само приютява образователните и транспортните структури,
но също и главната структура,
която управлява техническите операции на града.
Самият град е фактически една голяма машина.
Той има сензори във всички технически зони,
за да проследява функционирането им –
селското стопанство, енергодобива, производството, доставките и т.н.
Дали хората ще трябва да следят тези операции
при случай на повреда или нещо такова?
Най-вероятно – да.
Но с въвеждането на подобрения необходимият брой хора ще намалява.
Понастоящем ще са нужни около 3% от населението на града,
за да се свърши тази работа.
И мога да ви уверя,
че в икономическа система,
която наистина е проектирана да се грижи за вас
и да ви подсигурява,
без да ви принуждава да се подчинявате
на някаква частна диктатура всеки ден...
обикновено за работа,
която е или технически безполезна, или социално безсмислена,
докато често се борите с дългове, които реално не съществуват,
просто за да свържете двата края...
Гарантирам ви, че хората ще дават доброволно всичко от себе си,
за да поддържат една система,
която действително се грижи за тях.
А заедно с този проблем за мотивацията
идва и честото предположение,
че ако няма някакъв външен натиск,
принуждаващ хората да работят, за да оцеляват,
те просто ще се размотават, без да правят нищо,
и ще се превърнат в мързеливи дебели търтеи.
Което е безумно.
Системата на труд, която имаме днес,
всъщност е генератор на мързела,
а не неговото разрешение.
Върнете се назад към детството си –
тогава сте били пълни с живот, с интерес към новите неща,
създаващи и изследващи...
Но с течение на времето системата ви е притиснала
да се концентрирате върху правенето на пари.
И от детската градина
до университета сте били ограничавани.
Докато се развиете като създание,
служещо като зъбно колело в един модел,
който дава всичките си плодове на онзи 1% на върха.
Научни изследвания показаха,
че всъщност хората не се мотивират от парично възнаграждение,
когато става въпрос за изобретателност и създаване.
Творението само по себе си е награда.
Всъщност парите изглежда служат като мотивация
само за повтарящи се, шаблонни действия –
нещо, което вече показахме, че може да бъде заместено от машини.
Когато се стигне до изобретателността – реалната употреба на човешкия мозък,
паричното поощрение се е доказало като пречка,
възпрепятстваща и отвличаща от творческото мислене.
И това обяснява защо Никола Тесла, братята Райт и други изобретатели,
които са допринесли неимоверно много за днешния свят,
никога не са показали интерес към паричното поощрение.
Парите всъщност са фалшиво поощрение
и причиняват сто пъти повече вреди,
отколкото ползи.
Добро утро, ученици! Моля, настанете се удобно.
Първо, бих искала да обиколя стаята
и да попитам всеки какъв иска да стане, като порасне.
Кой иска да е пръв?
Сара, искаш ли?
Като порасна, искам да работя в "Макдоналдс" като мама!
О, семейна традиция, а?
А ти, Линда?
Като порасна, ще бъда
проститутка по улиците на Ню Йорк!
О! Красавица, а?
Много амбициозно.
Ами ти, Томи?
Като порасна, ще бъда богат, елитарен бизнесмен,
който работи на Уолстрийт
и печели от разпадането на чуждестранни икономики.
Предприемчиво...
И чудесно, че виждам интерес в различни култури!
<i>Жертви на културата</i>
Както споменахме по-рано, ресурсно базираната икономика
прилага научния метод към социалните проблеми,
и то не само в рамките на техническата ефективност.
Също така, пряко се взимат предвид
човешкото и социално благосъстояние, както и в какво се състоят.
Каква е ползата от една социална система,
ако в края на краищата не създава щастие и мирно съвместно съществувание.
Така че, важно е да се отбележи,
че с премахването на паричната система
и с осигуряването на жизнените нужди,
ще забележим глобално намаление на престъпността
с около 95% почти незабавно,
тъй като няма нищо за крадене, за незаконно присвояване, измами и т.н.
95% от всички хора в затворите днес са там
поради някакво парично престъпление или за злоупотреба с наркотици,
а наркоманията е заболяване – а не престъпление.
А останалите 5%?
Истински насилствените...
които често изглеждат обсебени от насилие, заради самото насилие...
Те просто "зли" хора ли са?
Причината, поради която откровено мисля, че е загуба на време
да се впускаме в морални ценностни отсъждания
за насилствените деяния на хората,
е, че това по никакъв начин не обогатява
нашите разбирания нито за причините,
нито за предотвратяването на насилственото поведение.
Хората питат понякога дали вярвам в "опрощаването" на престъпленията.
Моят отговор за това е:
"Не, в прошката вярвам точно толкова,
колкото и в заклеймяването".
Само тогава, когато ние като общество
се научим да се отнасяме към насилието по същия начин
както като проблем от общественото здраве и превантивната медицина,
вместо като към морално "зло"...
само когато направим тази промяна
в собствените си гледища и допускания, и ценности,
едва тогава действително ще успеем да намалим
нивото на престъпността, вместо да я стимулираме –
което е каквото правим сега.
Колкото повече търсиш справедливост, толкова по-оскърбен ставаш,
защото няма такова нещо като справедливост.
Съществува единствено това, което съществува. Това е.
С други думи, ако хората са обучени да бъдат фанатици и расисти –
ако са отгледани в среда, която проповядва това,
защо обвинявате отделния човек за това?
Той е жертва на една субкултура.
Следователно трябва да му се помогне.
Идеята е, че трябва да преустроим средата,
която поражда анормално поведение. Това е проблемът.
А не да хвърляме човека в затвор.
Затова съдии, адвокати,
"свобода на избора" – такива концепции,
са опасни, защото дезинформират.
Схващането, че човекът е "лош"... или че е "сериен убиец".
Серийните убийци се създават,
точно както войниците се превръщат в серийни убийци с автомати.
Те се превръщат в машини за убиване,
но никой не гледа на тях като на убийци или терористи,
защото това е "естествено".
И обвиняваме хората.
Казваме: "Този е нацист, измъчвал е евреи".
Не, той е бил възпитан да измъчва евреи.
Веднъж като приемеш факта, че хората имат личен избор
и са свободни да избират...
свободни да избират означава – без да бъдат повлияни,
а това не мога да го разбера.
Всеки от нас е повлиян във всеки от изборите си
от културата, в която живеем, от нашите родители
и от ценностите, които доминират.
Ние сме повлияни, значи няма как да сме свободни да избираме.
Коя е най-великата страна на света? Верният отговор е:
"Не съм бил във всички страни по света и следователно не знам
достатъчно за различните култури, за да отговоря на въпроса".
Не познавам никой, който би отговорил така.
Всички казват: "Добрата стара Америка
е най-великата страна на света".
Без да са проучили... "Бил ли си в Индия?" – "Не".
"Бил ли си в Англия?" – "Не".
"А във Франция?" – "Не".
Върху какво тогава основаваш заключенията си?
Не могат да ти отговорят, а само ти се ядосват.
Веднага ще ти кажат: "Мамка му, кой си ти да ми казваш какво да мисля!".
Сещате се... Не забравяйте, че говорите с изкривени хора.
Те не са отговорни за отговорите си,
те са жертви на културата и това значи,
че са били повлияни от нея.
Част 4: Възход
Когато говорим за ресурсно базирана икономика,
често има множество аргументи, които...
Ей!
Ей!
Я чакай малко!
Знам какво е това. Нарича се марксизъм, приятел.
Сталин е убил 800 милиарда души заради идеи като тази...
Баща ми умря в ГУЛАГ!
Комунист! Фашист!
Като не харесваш Америка, махай се!
Добре, нека просто всички се успокоим...
Смърт за Новия световен ред!
Смърт за Новия световен ред!
И безумието на публиката
растеше, шокирани и объркани:
изведнъж разказвачът получи фатален сърдечен удар.
И това, което изглеждаше като филм за комунистическа пропаганда, изчезна...
<i>Системна грешка</i>
<i>Резервно копие – възстановено</i>
Но знаете ли, казвал съм тези неща на хората,
когато е ставало въпрос за планиране на бъдещето,
знаете онези организации като Римския клуб и прочее...
Те казват: "Марксист!".
Какво? Марксист? Това пък откъде се взе?
Но те само това имат и се държат за него,
като техен Свети Граал,
и това просто е лесният начин.
Хората ме питат дали съм социалист, комунист или капиталист.
Аз не съм нито едно от тези.
Защо си мислят, че това са единствените опции?
Всички тези политически концепции
са създадени от писатели, които са смятали,
че живеят на планета с неизчерпаеми ресурси.
Нито една от тези политически философии
не е допуснала, че нещо може да е в недостиг.
Мисля, че комунизмът, социализмът, свободният пазар и фашизмът
са част от социалната еволюция.
Не можеш да направиш гигантска стъпка
от една култура към друга –
има други системи помежду им.
Преди каквито и да е "-изми" имаме основа за живот,
а основата за живот, както току-що я описах,
са условията, необходими за да поемеш следващата глътка въздух –
а това включва въздуха, който дишаш,
водата, която пиеш, сигурността и достъпа до образование –
всички тези неща, които споделяме и използваме
и без които животът в която и да е култура не може.
Така че трябва да се върнем към поддържащите основи на живота,
където вече няма "-изми".
Това е "Анализ на ценностите в живота".
<i>Извън рамките</i>
Прост исторически факт е,
че доминиращата интелектуална култура в едно общество
отразява интересите на господстващата група в това общество.
В едно робовладелско общество
разбиранията за хората и за човешките права
отразяват нуждите на робовладелците.
В обществото, което е основано
на властта на определени хора да контролират и печелят
от живота и работата на милиони други,
доминиращата интелектуална култура отразява
нуждите на господстващата група.
Така че ако погледнем нещата отстрани –
идеите, които проникват в психологията,
социологията и историята,
политическите и икономическите науки –
по същество отразяват определени интереси на елита.
И академиците, които задават прекалено много въпроси,
обикновено биват премахвани настрани
или биват смятани за радикали.
Доминиращите ценности на една култура
обикновено поддържат и разпространяват онова,
което се възнаграждава в тази култура.
А в общество, където успехът и общественото положение
се измерват чрез богатството,
а не чрез приноса към обществото,
е лесно да се види защо светът е в такова състояние.
Имаме си работа с разстройство на ценностната система –
абсолютно откъсната от природата, –
където личното и общественото здраве са на второ място,
а приоритет имат изкуственото благосъстояние и неограниченият растеж.
И, също като вирус, това разстройство
сега се просмуква във всяка област на правителството,
медиите, забавленията и дори образованието.
В неговата структура са вградени
механизми за защита от всичко,
което може да попречи.
Последователите на парично-пазарната религия,
самозваните пазители на статуквото,
постоянно търсят начини да избегнат всяка мисъл,
която би попречила на техните убеждения.
Най-обичайните от които са проектираните двойствености:
ако не си републиканец, значи си демократ;
ако не си християнин, може би си сатанист,
и ако смяташ, че обществото може да бъде подобрено
до такава степен, че... не знам –
да се грижи за всички?
Тогава значи си утопист.
И най-коварното от тях –
ако си против "свободния пазар",
значи си против самата свобода.
Аз вярвам в свободата!
Всеки път когато чуете думата "свобода" някъде
или "правителствена намеса", казано някъде, дешифрирано означава:
спиране на максималното превръщане на парите
в повече пари за частни притежатели.
Това е. Всяко друго нещо, което кажат:
"О, имаме нужда от повече стоки за хората",
"О, ние сме за свободата пред тиранията",
всеки път като го видите, можете да го разкодирате,
и мисля, че ще откриете тази връзка
всеки път когато ги използват.
И това можем да го наречем един вид "синтаксис".
Ръководещ синтаксис за разбиране и оценяване.
Та, той ги ръководи, без да бъде осъзнаван.
Биха казали: "Ама аз изобщо нямах това предвид!",
но в действителност, точно това имат предвид.
Точно както използвате граматика, като говорите,
и имате граматически правила,
без изобщо да знаете какви точно са те...
Това аз го наричам "Синтаксис на властващите ценности",
който лежи в основата. Всеки път когато използват тези понятия:
"правителствена намеса", "свобода", "липса на свобода",
"прогрес" или "развитие",
ще разпознаете точно какво означават.
Разбира се, като чуете думата "свобода",
в същото изречение най-вероятно ще има и нещо,
наречено "демокрация".
Интересно е как хората днес изглежда вярват,
че наистина имат влияние върху решенията на правителството;
забравяйки, че по същността си нашата система
е способна да продаде всичко.
Единственият вот, който има значение, е вотът на парите
и няма значение колко много активистите призовават към етика и отговорност.
В пазарната система всеки политик, всяко законодателство
и съответно всяко правителство е за продан.
Дори след 20 трилиона долара, хвърлени от 2007 г. насам за спасяване на банки –
достатъчно пари, с които например глобалната енергийна инфраструктура
можеше да премине към напълно възобновяеми методи,
вместо да отидат при редица институции,
които буквално не правят нищо в помощ на обществото,
институции, които могат да бъдат премахнати още утре
без никакви проблеми...
Дори и след това сляпото вярване, че политиката и политиците
съществуват в името на общественото благополучие, продължава и днес.
Фактът е, че политиката е бизнес –
не по-различен от всеки друг на пазара.
И те се интересуват първо от собствената си изгода преди всичко друго.
Аз наистина, честно, дълбоко в себе си, не вярвам в политическата воля.
Мисля, че системата процъфтява и запада, когато си поиска.
И пригодява към себе си всички промени.
Смятам, че движението за граждански права беше
пригаждане от страна на хората, които притежават страната.
Мисля, че те ясно виждат къде лежи личният им интерес,
виждат, че известно количество свобода може да бъде полезно –
илюзията за свобода – да дадем на хората избирателен ден
всяка година, за да имат илюзията за незначителен избор.
Незначителен избор – да отидем, като роби, и да кажем: "О, аз гласувах".
Границите на един дебат в тази страна са определени
още преди дебатът да е започнал
и всеки друг е изолиран и направен да прилича
я на комунист, я на някакъв друг нелоялен човек –
на луд. Има една дума...
и това е "конспирация". Те я измислиха.
Нещо, което не бива да си го представяме дори за минута:
че властимащите може да се обединят и да имат план!
Не може да бъде! Ти си луд! Конспирационист!
И от всички механизми за защита на тази система,
има два, които отново и отново се появяват.
Първият е идеята, че тази система е била "причината"
за материалния прогрес, който имаме днес.
Да, ама не.
Има основно две причини,
които създадоха повишеното т.нар. "благосъстояние"
и нарастването на населението, което виждаме днес.
Първо: експоненциалното развитие на производствените технологии;
а оттам и на научните изобретения.
Второ: първоначалното откритие на изобилната хидрокарбонова енергия,
която в момента е в основата на цялата обществено-икономическа система.
Свободната предприемаческа, капиталистическа, парична,
пазарна система – както и да я наречете,
не прави нищо, освен да яхне вълната на тези събития,
с изопачена система за мотивация и случаен,
ужасно неравен метод за използване и разпределение на плодовете.
Втората защита на системата е войнствено социално предубеждение,
генерирано от години пропаганда,
разглеждащо всяка друга социална система
като път към така наречената "тирания",
с редица имена под нея като Сталин, Мао, Хитлер...
и жертвите, които са причинили.
Колкото и деспотични да са били тези мъже,
заедно със социалните методи, които са използвали...
като стане дума за игра на смърт,
като стане въпрос за систематични
ежедневни масови убийства на човешки същества,
нищо в историята не може да се сравни с това, което имаме днес.
Случаите на глад, поне за последния век от историята ни,
не са били причинени от липса на храна.
Били са причинени от относителна бедност.
Икономическите ресурси са били толкова несправедливо разпределени,
че бедните просто са нямали достатъчно пари,
с които да купят храната, която е щяла да бъде достъпна,
ако са можели да си позволят да платят за нея.
Това е пример за структурно насилие.
Друг пример: в Африка и други райони,
аз ще се спра на Африка,
десетки милиони хора умират от СПИН.
Защо?
Не защото не знаем как да лекуваме СПИН.
Има милиони хора в богатите страни,
които изкарват забележително добре
благодарение на медикаментите, с които се лекуват.
Хората в Африка, които умират от СПИН,
не умират заради ХИВ вируса,
а защото нямат пари за лекарствата,
които биха поддържали живота им.
Ганди видя това и каза:
"Най-смъртоносната форма на насилие е бедността".
И това е точно така.
Бедността убива много повече хора, отколкото всички войни в историята,
повече хора, отколкото всички убийци в историята;
повече, отколкото самоубийствата в историята...
Структурното насилие не само убива повече хора,
отколкото всички видове поведенческо насилие, взети заедно,
но структурното насилие също така
е основната причина за поведенческото насилие.
<i>Отвъд предела</i>
Петролът е в основата
и присъства в цялото изграждане на човешката цивилизация.
Има 10 калории хидрокарбонова енергия – петрол и природен газ –
във всяка калория от храна, която ядем в индустриализирания ни свят.
Торовете се правят от природен газ.
Пестицидите се правят от петрол.
Карате задвижвани от петрол машини, за да засаждате, орете, наторявате,
жънете, транспортирате и пакетирате. Опаковате храната в найлон,
който се прави от петрол. Пластмасата е петрол.
Има 26 литра петрол във всяка автомобилна гума.
Петролът е навсякъде, той е вездесъщ.
И само заради петрола в момента има 7 милиарда души,
или почти 7 милиарда, на тази планета.
Появата на тази евтина и достъпна енергия,
която между другото е равнозначна
на милиарди роби, работещи по цял ден,
коренно промени света през последния век
и населението нарасна 10 пъти.
Но до 2050 г. петролните залежи ще могат да захранят
по-малко от половината световно население с днешния начин на живот.
Приспособяването към различен начин на живот е огромна задача.
Сега светът употребява 6 барела петрол за всеки 1 барел добив.
Преди 5 години числото беше
4 барела за всеки добит.
След една година ще използваме
осем барела за всеки един.
Това, което ме притеснява,
е липсата на всякакви реални усилия от правителствата по света
и индустриалните лидери да направят нещо различно.
Правят се някакви опити за изграждане на повече ветрогенератори
и може би нещо с приливната енергия...
Има опити да се направят колите малко по-ефективни,
но няма нищо, което наистина да прилича
на революция – тези опити са твърде малки
и смятам, че това е плашещо.
И правителствата, които се управляват от тези икономисти,
които въобще не разбират за какво говорим,
се опитват да стимулират консумеризма,
за да възстановят предишното благосъстояние,
с надеждата, че могат да върнат миналото.
Те продължават да печатат още пари, които нямат никакво покритие.
Така че ако икономиката се подобри
и се възстанови и ако прословутият ръст се върне отново,
това ще бъде за кратко,
понеже в рамките на няколко месеца,
а не няколко години, отново ще ударим границата –
ще има нов ценови шок и дори по-дълбока рецесия.
Така че смятам, че се въртим в порочен кръг.
Имаш икономически ръст, пик на цените и всичко спира. Това наблюдаваме сега.
После пак започва да се покачва, но този път разликата е,
че вече няма възможност за евтина енергия.
Стигнахме върха – производството на петрол вече върви надолу.
Няма начин да извлечем от земята повече за по-бързо,
което значи, че нещата спират, цената на петрола пада,
което стана в началото 2009 г., но тогава настъпи "възстановяване"
и цената започна да се покачва отново.
Доскоро се колебаеше около 80 долара за барел и това, което се случва,
е, че дори и при тази цена на хората им е трудно да си го позволят
заради финансовия и икономическия колапс.
Световното производство на петрол
в момента е около 86 милиона барела на ден.
След 10 години ще имаме около
14 милиона барела на ден, които ще трябва да бъдат заместени.
А не разполагаме с нищо,
което би могло да посрещне това търсене.
Ако не направим нещо скоро,
ще имаме огромен енергиен дефицит.
Мисля, че голямата грешка беше,
че преди десетина години не осъзнахме
необходимостта от разработването на по-устойчиви енергийни източници.
Мисля, че това е нещо, на което внуците ни ще гледат много критично.
"Вие сте знаели, че работите с изчерпаем ресурс...
Как изобщо сте построили икономиката си
върху нещо, което е щяло да изчезне"?
За първи път в човешката история
ние сме изправени пред изчерпване на основен ресурс
за настоящата ни система на оцеляване.
За капак на всичко, икономическата система ще продължи сляпо да налага
злокачествения си модел на растеж дори и когато петролът е на изчерпване...
Така че хората ще купуват още коли с вътрешно горене,
за да генерират БВП и работни места... втежнявайки упадъка.
Има ли алтернативни решения,
които да заместят въглеводородната икономика?
Разбира се.
Но пътят, по който могат да се постигнат тези промени,
не е пътят на пазарната система и методите й,
тъй като новите решения ще могат да бъдат
осъществени само чрез механизма за печалбата.
Хората не инвестират във възобновяеми енергии,
понеже няма печалба в тях нито в дългосрочен, нито в краткосрочен план.
А отдадеността, необходима за това,
може да се появи само при тежки финансови загуби.
Значи няма паричен стимул, а ако в тази система
няма паричен стимул, нищо не се случва.
На всичкото отгоре пикът на петрола
е само една от последиците, които излизат на повърхността,
от социалната и природна верижна катастрофа, която набира скорост.
Има и други неща в упадък: прясната питейна вода –
същността на нашето съществуване, –
която в момента е в недостиг за 2,8 милиарда души,
като тенденцията е да станат 4 милиарда до 2030-та.
Производството на храна:
унищожаването на обработваемата земя,
от която получаваме 99,7% от храната си,
се случва 40 пъти по-бързо, отколкото е необходимо за възстановяването й,
а за последните 40 години
30% от обработваемата земя е станала неплодородна.
Да не говорим, че въглеводородите са гръбнакът
на земеделието днес и ако то западне,
предлагането на храна ще го последва.
Колкото до ресурсите като цяло,
при текущите ни темпове на консумация,
до 2030-та ще са ни необходими 2 планети за поддържането на тези темпове.
Да не споменаваме непрекъснатото разрушение
на животоподдържащото биоразнообразие,
с което се заличават биологични видове
и се дестабилизира околната среда по цялата планета.
И заедно с всички тези проблеми
имаме едно почти експоненциално нарастване на населението,
при което до 2030 г. може би ще надминем 8 милиарда души на планетата.
Само енергодобивът ще трябва
да се увеличи с 44% до 2030 г., за да посрещне тези нови нужди.
Но, след като парите са единственият стимул за действие,
можем ли да очакваме, че всяка държава по света ще може да си позволи
огромните промени, необходими за съществено нов тип земеделие,
водоснабдяване, енергодобив и прочее?
Когато глобалната пирамидална схема на дълговете бавно спира целия свят...
Да не споменаваме факта,
че безработицата, която виждате в момента,
ще стане нещо нормално заради същността на технологичната безработица.
Работните места няма да се върнат.
И накрая – обширна социална перспектива.
От 1970 до 2010 г. бедността на планетата се е удвоила заради тази система...
И имайки предвид настоящото ни положение,
наистина ли мислите, че ще видим нещо друго освен ново удвояване,
още повече страдания и масов глад?
<i>Началото</i>
Няма да има възстановяване.
Това не е някаква дълга депресия,
от която някой ден ще се измъкнем.
Мисля, че следващата фаза, която ще видим
след следващата серия икономически сривове, са масови обществени бунтове.
Когато спрат да изплащат помощите за безработица заради липсата на пари.
И когато нещата толкова се влошат, че хората загубят
вяра в избраните лидери, те ще изискат промяна,
ако преди това не се се избием
или не унищожим околната среда.
Просто се опасявам, че ще стигнем точка, от която няма да има връщане
и това ме притеснява много.
Правим всичко възможно да избегнем това положение.
Ясно е, че сме на ръба на голяма промяна в човешкия живот...
Че това, на което сме свидетели, е фундаментална
промяна в начина на живот, който познаваме през последния век.
Трябва да има връзка между икономиката
и ресурсите на тази планета,
включително животинския и растителния свят,
здравето на океаните и всичко останало.
Тази парична парадигма няма да ни остави на мира,
докато не унищожи и последния човек.
"Вътрешната група" ще направи всичко възможно да остане на власт,
не трябва да забравяте това.
Ще използват армията, флота и лъжи...
и каквото е нужно, за да запазят властта си.
Те няма да се откажат,
защото не познават друга система, която да ги поддържа.
<i>На живо от Ню Йорк</i>
<i>Глобални протести спират световната икономика</i>
<i>На живо от Лондон</i>
<i>Китай</i>
<i>Южна Африка</i>
<i>Испания</i>
<i>Русия</i>
<i>Канада</i>
<i>Саудитска Арабия</i>
<i>Ръст на престъпността на Запад</i>
<i>ООН обявява глобално извънредно положение</i>
<i>Световната безработица стигна 65%</i>
<i>Продължава страхът от световна война</i>
<i>Сривът на дълговете вече причинява недостиг на храна</i>
<i>Вземете си ги</i>
<i>Въпреки че няма данни за насилие</i>
<i>при продължаващите безпрецедентни протести...</i>
<i>изглежда че еквивалентът на трилиони долари</i>
<i>систематично биват теглени от банкови сметки</i>
<i>по целия свят</i>
<i>и очевидно сега биват изхвърляни</i>
<i>пред централните банки по света.</i>
ТОВА Е ТВОЯТ СВЯТ
ТОВА Е НАШИЯТ СВЯТ
РЕВОЛЮЦИЯТА Е СЕГА
www.TheZeitgeistMovement.com
www.TheZeitgeistMovement.bg