Tip:
Highlight text to annotate it
X
Жак Фреско говори за ревността и любовта Копенхаген, Дания, 27.09.09 г.
Най-трудното нещо за разбиране е ревността.
В бъдещето (ще използвам Роксан за пример),
ако Роксан се влюби в по-млад мъж от мен
или в по-стар от мен – никой не е по-стар от мен...
но в човек на различна възраст от мен,
ако тя иска това, значи не отговарям на нейните нужди.
Ако аз наистина я обичам,
ще й помогна да си събере багажа, защото това е, което тя иска.
Но в тази страна: "Разваляш семейството, да му се не види!
Ти си моя жена, не можеш да ме оставиш!
Ще ти счупя гръбнака, ако напуснеш този дом"!
Това не е любов. Какво става с любовта по време на развода?
Жената казва: "Искам децата и къщата!".
Къде е любовта? Къде е изчезнала? Има ли изобщо такова нещо?
Не, няма. Както казах, любовта е променлива.
Хората дори не знаят как да обичат.
В бъдещето думата "любов" ще бъде изоставена
и ще бъде заменена с друга: "екстензионалност".
Това ще рече – ако сте пилот и дясното ви крило се запали,
при завъртане на самолета настрани, огънят ще се изгаси.
Ако някой ви каже: "В случай на пожар в сградата, намокрете кърпа
и се придвижвайте приведени, защото пушекът отива нагоре".
Това е екстензионално към вас, наистина екстензионално, а не като патриотизма.
"Заклевам се във вярност към Конституцията..."
Това не е мярка за патриотизъм.
Патриотизмът и любовта се състоят в това, което правите,
за да разширите ума или живота на някого.
Момичетата днес се ласкаят, когато им подарите бижута.
Ще кажат: "О, колко е хубаво! Не трябваше".
Тогава си го вземете обратно и вижте какво ще стане.
Целият свят е обърнат наопаки...
Та знаете ли какво значи екстензионалност?
Някой, който може да разшири вашата способност да разбирате света,
в който живеете. Това е истинска любов.
И така, аз се опитвам да дам на всички най-добрата информация,
която ми е налична, освен ако не е комерсиална.
Някой казва: "Забелязах, че твоят хеликоптер няма опашно витло".
Знаете ли какво е това? Когато основната перка на хеликоптера се движи,
тя го кара да се завърта в обратна посока,
така че има витло на опашката, което го балансира.
Ако ме питат: "Как така твоите хеликоптери нямат опашно витло?",
аз не им казвам, защото това може да е комерсиален продукт.
Не искам да идват на моите сбирки само за да вземат всичките прекрасни идеи
и да ги патентоват. Така правеха в миналото.
Идваха при мен, във фабриката за самолети,
за да гледат върху какво работя и да го патентоват.
Разбирате ли? Те нямаха съвест. – Това е конкуренция.
Ами, сметнах го за грубо и жестоко.
А компанията за самолети е собственик на всичко, което измислиш. Знаехте ли това?
Ако отида да работя за "Дъглас" и изобретя нови неща,
те притежават всичко, което съм измислил.
Ако някой създаде нов вид карбуратор в гаража си
и го продаде на "Дженерал Мотърс",
те казват: "И сега, "Дженерал Мотърс" ви представя...",
сякаш "Дженерал Мотърс" са го направили.
Разбирате ли за какво говоря?
В бъдещето изобретателите ще бъдат осигурени като всички останали.
Ще живеят добре, ще карат най-добрите коли,
които страната може да произведе.
Няма да има долнопробно оборудване, което се разваля,
защото ако нещо се счупи, това обременява обществото.
Разхищава ресурсите. Разбирате ли?
И по този начин, ако ти караш Мерцедес,
или каквато и да е скъпа кола, а другият кара стар, очукан Фолксваген,
ако неговите спирачки откажат, ти ще умреш.
Така че не искаме никакви стари коли на пътя.
Една стара кола съдържа толкова ресурси, колкото една нова,
така че преработваме старата. Разбирате ли?
Някой казва: "О, ама вие сте много добри".
Не че сме добри – просто не искаме нищо вредно да се използва.
Така че вадим най-доброто оборудване и го правим достъпно за всички –
не защото сме добродушни.
Ако не работите с най-доброто, наранявате другите хора и себе си.
Разбирате ли?
Децата ще разполагат с всякакви книги, безплатни и достъпни,
защото колкото по-умни са те...
Ако четат "Джак и бобеното зърно", това не ги обогатява.
Ако четат "Пепеляшка", където тя докосва бяла мишка с пръчица
и я превръща в кон... нали разбирате.
Ако отглеждате децата с такива глупости,
те не могат да бъдат екстензионални.
Ако някой попита: "Ти по-бързо ли тичаш от Били?",
и вие кимнете, тогава Били може да се нацупи. Разбирате ли?
И какво ако тичаш по-бързо от Били?
Когато ходех на училище, децата идваха при мен и казваха:
"Аз тичам по-бързо от теб".
А аз отговарях: "Ти сигурно можеш да тичаш двойно по-бързо от мен".
И какво от това? Това е съревноваване. То не поражда нищо добро.
Или някой с футболна топка, който тича на игрището.
Всички обичат спорта.
Същата тъпа история отново и отново, нищо ново.
Тичате с футболна топка и някой се мъчи да ви я отнеме.
Докато продължават да ви държат вниманието с такива глупости,
не можете да напредвате.
В бъдещето няма да има игра, която е константна. Винаги ще има развитие.
Когато играете тенис срещу себе си, ставате по-добър,
но не се опитвате да станете по-добър, за да победите някой друг.
Опитвате се да подобрите преценката си. Разбирате ли?
Ако някой е изключително креативен, много изобретателен,
го пращаме в училищата, за да учи други деца как да изобретяват,
защото си има собствен метод.
Аз мога да науча всекиго на всичко,
освен ако не е със счупени ръце или с повреден мозък.
Работил съм с по 50 деца. Всички изкарваха максимална оценка.
Нямаше разлики в оценките им,
защото работя различно.
Ако учите децата как да рисуват и някое погледне рисунката на друго дете
и ако рисунката на другото е по-добра, те не искат да продължават играта.
Така че слагам преградки между тях и казвам на всяко дете,
че се справя добре: "Ти се справяш много добре",
и те постепенно напредват.
След около три седмици всички стават добри и тогава махам преградите.
Трябва да знаете, че ако съм ви баща и ви кажа:
"Защо не можеш да бъдеш като брат си?
Той чисти след себе си, а ти оставяш всичко разхвърляно".
После когато брат ви падне по стълбите, на лицето ви ще има усмивка,
защото с вас са се отнасяли зле.
Когато отглеждате деца,
никога не се отнасяте с едно от тях като със свое любимо.
Това ще създаде ревност и завист. Когато давате оценки на децата в училище...
Давам ти двойка за неуспех.
Той получава шестица и казва: "Имам шест!".
А всички в училище питат: "Ти каква оценка изкара?".
И така получавате неприятни емоции. Цялото нещо е сбъркано.
Не бива да оценявате хората. Помагайте на изоставащите.
Използвайте тези, които знаят как да свършат нещата по-бързо.
Ако попитате някого: "Как човек става креативен?",
той няма да знае. Ние знаем, затова ще правим всички креативни.
Лекциите на Жак Фреско продължават – Копенхаген, Дания, 27.09.09 г.
Филм на Francoiscamera.web.scom