Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Darina Stoyanova
Казвам се Джошуа Уолтърс.
Аз съм изпълнител.
(Бийтбокс)
(Смях)
(Ръкопляскания)
Но освен изпълнител,
аз съм човек, на когото е поставена диагноза
биполярно афективно разстройство.
Приемам този факт от позитивната му страна,
защото колкото по-луд съм на сцената,
толкова по-забавен ставам.
Когато бях на 16 години и бях в Сан Франциско,
имах проблясващ маниакален епизод
през който мислех, че съм Исус Христос.
Може би това ви изглежда страшно,
но всъщност няма лекарство, което да вземете,
което да ви накара да се чувствате толкова всемогъщ,
както когато мислите, че сте Исус Христос.
(Смях)
Изпратиха ме на място,
психиатрично отделение,
и в психиатричното отделение
всеки си има своя номер и го изпълнява.
(Смях)
Няма аудитория като тази която
да оправдае всичкото време прекарано в репетиции.
Те просто се упражняват.
Един ден ще дойдат тук.
Сега, когато излязох от там,
ми поставиха диагноза
и ми предписаха лекарства
по препоръка на психиатър.
"Окей, Джошуа, защо да не ти предпиша малко -
защо да не ти предпиша Zyprexa.
Окей? Мммм?
Поне това пишв на писалката ми."
(Смях)
Някои от вас са с мен, усещам го.
Чувам шума ви.
Първите години в гимназията
се разви битката с маниакалния епизод,
а втората половина
прекарах пиейки твърде много от тези лекарства,
и проспах почти всички часове.
Втората половина бе една голяма дрямка, най-вече, в часовете.
Когато напуснах
имах избор.
Можех или да отрека
психичното си заболяване
или да прегърна
психичните си умения.
(звук от тръба)
В момента се надига вълна от хора,
които променят психичното заболяване в позитивно -
или поне хипоманията.
Ако не знаете какво е хипомания,
тя е като двигател, който не можете да контролирате,
може би двигател на Ферари, без спирачки.
Много от лекторите тук, много от вас в аудиторията,
притежават този креативен вихър,
ако разбирате за какво говоря.
Мотивирани сте да направите нещо,
което всички ви казват, че е невъзможно.
Има една книга на Джон Гартнър.
Джон Гартнър написа книгата "Хипоманийната проницателност"
в която Христофор Колумб и Тед Търнър и Стив Джобс
и всички тези бизнес умове
притежават тази проницателност да се съревновават.
Една друга книга беше написана наскоро
в средата на 90-те,
която се казва "Докоснати с огън" на Кей Редфийлд Джеймисън
и в нея той разглежда това в креативен смисъл,
в който са го имали Моцарт и Бетовен и Ван Гог,
защото всички те са страдали от маниакална депресия.
Някои от тях се самоубиха.
Така че не беше книга само
за добрата страна на болестта.
Наскоро,
отбелязаха напредък в тази област.
И имаше статия в "Ню Йорк Таймс"
през септември 2010,
в която се казваше:
"Просто достатъчно маниaкални".
Просто бъдете достатъчно маниакални,
така че инвеститорите, които търсят предприемачи,
които да притежават тези качества -
знаете за какво говоря -
може да не е точно за хора с биполярно афективно разстройство,
но са в биполярния спектър -
където от една страна
можете да си мислите, че сте Исус,
и от друга страна
може би те просто ще ви направят много пари.
(Смях)
Изборът е ваш. Вие решавате.
И всеки е някъде там по средата.
Всеки някъде по средата.
И знаете ли, може би
няма такова нещо
като лудост
и да ти поставят диагноза, свързана с умствено заболяване
не означава, че си луд.
Но може би означава,
че си по-чувствителен
към това, което повечето хора не могат да видят
или да почувстват.
Може би никой не е наистина луд.
Всеки е малко луд.
Колко малко
зависи от това къде попадаш в спектъра.
Колко малко
зависи от това какъв ти е късмета.
Благодаря ви.
(Ръкопляскания)