Tip:
Highlight text to annotate it
X
(Хорът на Сретенския манастир пее псалм 33/34): Ще благославям Господа във всяко време;
хвалата за Него винаги е
в устата ми...
Здравейте. Аз съм сестра Васа и смятам да пия кафе сега,
тук във Виена, Австрия. Сега сме в началото на втора седмица на Великия пост,
и днес правя кафето си с бадемово мляко,
защото е с високо съдържание на протеин, а също и
с малко калории. Нали разбирате, че ако постите в съответствие с правилата
на православния Велик пост, през който се консумират вегански продукти, а също и
се въздържаме от мазнина през делничните дни, тогава ще трябва да
си осигурите достатъчно източници на протеини в диетата си, защото в противен случай
ще се тъпчете с неща като хляб, както и с различни видове
захар,
и ще се чувствате гладни през цялото време, - а дори може и да напълнеете!
Така че, консумирайте достатъчно протеин, като боб и леща,
така че да можете да сте здрави и красиви, и за да имате достатъчно сили, за да завършите
постния период.
Просто мислех да започна със съвет по красота, защото
всъщност аз постоянно съм засипвана с въпроси относно съвети по красота,
- както можете да си представите.
Говорейки за красота, през тази неделя -
първата неделя на Великия пост, известна още като "Неделя Православна"
се чества православната традиция на почитане светите изображения,
наречен "икони", като тази, която винаги виждате зад мен.
По-конкретно, през тази неделя ние отбелязваме историческото
събитие, наречено "Тържество на Православието", когато през
843г. едно учение, наречено "иконоборство",
т.е. преследването на иконопочитанието, било окончателно осъдено
във Византийската империя. Днес ние първо ще
поговорим малко за иконоборството, а след това
за иконопочитанието и за това, което то означава за нашия живот
в Христа. (Темата за иконоборството)
Има два
периода на иконоборство, когато епископите
и императорите във Византийската империя изхвърляли
иконите от всички църкви и преследвали онези,
които ги почитали. Първият иконоборчески период
бил между 726 и 787г.,
който започнал при император Лъв III Исавър и завършил на
Седмия вселенски събор през 787г.
И вторият иконоборчески период бил между
годините 814 и 843,
който завършил по време на събитието, което вече споменах
и което ние празнуваме тази първа неделя на Великия пост, когато императрицата
свикала събор в Константинопол, който сложил край
на иконоборството окончателно. Сега, имайте предвид
изненадващия факт, че повечето богословски
образовани епископи от иконоборческите времена
всъщност били привърженици на иконоборството. Какво в тяхното богословие
ги е карало да смятат иконите за неприемливи?
Казано най-просто, - и, разбира се, това не е прост
въпрос - това бил фактът, че иконите се основават на
историята. А тези богослови не приемали
напълно значението на историята за християнството.
Но нека да обясня. И моля, останете с мен, защото това ще прозвучи
малко сложно и философско, но ще
стигнем и до забавната част съвсем скоро. Виждате ли,
византийските богослови били възпитани и използвали езика на
древногръцката философия, която обяснява целия
видим, материален свят, а също и
конкретни, исторически събития, които се случват в този
видим свят, като нещо, което
е по-нисше от по-високостоящият, духовен,
вечен свят. Християнските богослови постепенно
християнизирали езика и понятията
на древногръцката философия. Но това не бил процес, който се случил
за една нощ. Така че, някои древногръцки разбирания,
- които били нехристиянски - се запазили, като обезценяването
на историческите факти и на материалния свят, - особено преобладаващо,
например, в мисленето на великия и много влиятелен
ранно-християнски богослов на име Ориген, от Александрия,
чието влияние върху византийското богословие траело
в продължение на векове. В този начин на мислене, - начинът по който Ориген
е мислел, - историческите събития, като въплъщението на Божия Син,
и Неговото разпъване на кръст и Възкресение, - въпреки че
се случили в реално време, - е трябвало да бъдат възприемани (разбирани), като
символи, сочещи към някаквo по-висше бъдеще, вечна и духовна
реалност, в която физическото тяло на Христос и това на
светиите нямали повече значение. Ето защо, иконоборците
на иконоборческия събор през 754г. попитали:
"Можем ли да изобразяваме светиите,
които сега сияят в нетленна слава и по този начин
да ги принизим към земното?"
Голямата грешка на подобно мислене, вдъхновено от неоплатоническото
обезценяване на видимия свят, е обезценяването на историческите християнски събития
и превръщането им в някакъв символичен мит. В действителност,
православното учение за иконите също използва език, който е взет от Платоновата
философия.
Иконата възпроизвежда или
пресъздава личността, изобразена върху нея, или
нейния "прототип." А според св. Йоан Дамаскин,
велик богослов по икони, иконата "участва"
в благодатта, защото тя пресъздава човек, изпълнен с благодат.
По този начин, иконите са посредници,
а не източници, на енергията (гр. енергеиа) на Светия Дух.
Почитанието или "проскинесис"
на гръцки, - а не "латреиа" или обожанието, което се отдава само на Бог -
на иконите - "проскинесис" или почитането на
иконите не се състои в почитането на дървото или на боята
на иконата, а на светата личност, изобразена върху нея.
Голямата, съществена разлика между идеите на
Платон и християнското учение за иконите е, че всяка една
икона се корени в историята. Не може да се изобразява онова,
например, което не сме видели действително в историята.
Ето защо е неканонично да изобразяваме Бог Отец
като човек с брада, - въпреки че, разбира се, ние го правим въпреки това, - защото никой не Го е виждал.
И затова също е забранено в православната иконография,
според 82-ро правило на Трулския събор (691-692г.),
да се изобразява Христос като агне. Защото това не е начинът,
по който Той ни се е представил в историята. (Мисъл на деня)
Нека да размислим малко повече върху историческия факт
на Въплъщението; върху действителното физическо и личностно
влизане на Бог в историята, в лицето на Неговия Син;
върху добрата новина, че "Словото стана плът"
"о логос саркс егенето", както Евангелието от Йоан казва (Йоан 1:14);
върху факта, че Христос се е родил и е ходил сред нас,
бил е разпнат, погребан, и е възкръснал, и върху това, че Той
е изпратил друго Лице на Светата Троица, Светия Дух,
в нашия свят. Защото всичко това прави възможно
нашето много лично, съкровено и непрекъснато, -
и също физическо общение с Бога в нашия изпълнен с благодат,
духовен живот, чрез изпълнени с благодат материални символи,
като светите икони, като светите хора, като водата в кръщението,
като хляба и виното в Евхаристията... Това е не само духовно общение,
но също така и физическо. Ние, като християни, не общуваме
с Бога, нито пък ставаме по-добри хора,
чрез мъртъв набор от правила, които Той ни е оставил
и след това просто някак си е отлетял, за да остане далеч от нашия живот.
Не, на нас ни е дадено много повече от това. Защото Бог е дошъл при нас
лично и в реално време, както физически, така и духовно.
Тъй като нашата историческа реалност не е само духовна,
но също така и физическа. Ето защо по време на Великия пост
ние включваме и нашите тела в усилията ни да се съсредоточим върху общението си с
Бога...
чрез физическия пост. И като се стремим към духовен прогрес,
към постигането на добродетели като целомъдрие,
смирение, търпение, любов..., ние не се стремим към някаква
абстрактна "система от морални ценности", но към лично
общение с личността на Духа, както се молим
във великопостната молитва на св. Ефрем, която е придружена от
физически поклони. Ние казваме: "Но ДУХ на
целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов
дарувай на мене, Твоя раб." Защото
нашият Бог е личностен Бог, и общението с Него включва
цялата ни личност, духовната и физическата.
Това е за днес, дами и господа!
Честита втора седмица на Великия пост! Благодаря.