Tip:
Highlight text to annotate it
X
Интернет през 2009 г.
Изпращаме електронни съобщения, говорим по телефона през интернет
и дискутираме теми, които ни интересуват.
Дори банкирането става виртуално.
Но това, което днес приемаме за даденост,
преди 50 години е било само блян.
За да разберем как сме стигнали толкова далеч,
нека се върнем в 1957 г., когато започва всичко.
Преди 1957 г. компютрите работят само върху една задача наведнъж.
Това се нарича batch processing.
Разбира се, това е било доста неефективно.
Тъй като компютрите ставали все по-големи и по-големи,
те трябвало да се съхраняват в специални охладени стаи.
Но тогава програмистите не можели да работят директно с компютрите –
идвали специалисти, които да свързват машините.
По това време програмирането основно се вършело на ръка
и косвената връзка с компютрите довела до
много бъгове, загуба на време и дразнение сред разработчиците.
Промяната дошла през 1957 г.
За да могат програмистите да работят директно с компютрите,
била установена дистанционна връзка.
По същото време се появила идеята за споделяне на времето.
Това е първата концепция в компютърните технологии,
която споделя процесорната мощност на един компютър между много хора.
На 4 октомври 1957 г. по време на Студената война
СССР изстрелва в орбита първия непилотиран сателит Спутник-1.
Така възникнал страхът от ракетното преимущество на СССР.
За да затвърди американския технологичен напредък,
през февруари 1958 г. САЩ създават Държавната агенция за изследване на модерни технологии за отбрана (DARPA).
По това време само хората обменяли знание.
В DARPA планират създаването на гигантска компютърна мрежа,
за да ускорят преноса на знания и за да избегнат дублирането
на вече съществуващи проучвания.
Тази мрежа се казва ARPANET.
Освен това се развили още три концепции,
които са основополагащи за историята на интернет:
Концепцията за военна мрежа, създадена от американската корпорация RAND.
Търговската мрежа на Националната лаборатория по физика в Англия.
И научната мрежа CYCLADES във Франция.
Научният, военният и търговски подход на тези идеи
са основите на нашия модерен интернет.
Нека започнем с ARPANET, най-известната от тези мрежи.
Нейното разработване започва през 1966 г.
Университетите били много предпазливи към споделянето на своите компютри.
Затова пред сървърите били поставени малки компютри.
Този компютър, IMP, поел контрола върху работата на мрежата,
докато сървърът ръководил само старта на програмите и базите данни.
В същото време IMP служил и като точка за управление на сървъра.
Тъй като само компютрите тип IMP били свързани помежду си в мрежа,
тя се казвала IMP-подмрежа.
Работната група, отговаряща за мрежата (NWG), създала протокола NCP
за първите връзки между компютрите.
По-късно NCP бил заменен от по-ефективния протокол TCP.
Характерното за TCP било проверяването на преноса на данни.
Нека направим кратка разходка до Англия.
Тъй като NPL била разработена като търговска мрежа,
очаквало се да има много потребители и голям пренос на данни.
За да избегнат претоварване на кабелите, данните се разделяли на по-малки пакети,
които по-късно се събирали при получателя.
Родил се процесът packet switching.
През 1962 г. американски самолети откриват ракети със среден и дълъг обсег на действие в Куба.
Те можели да достигнат САЩ.
Това породило страх от ядрен конфликт.
По това време информационните системи имали централизирана мрежова архитектура.
За да няма авария по време на ядрена атака,
трябвало да се разработи децентрализирана мрежова архитектура.
Така дори да загуби един модул, мрежата няма да спре работа.
Тогава комуникациите все още работили с радио вълни,
което би причинило проблеми по време на ядрена бомбардировка:
Йоносферата би била засегната и излъчването на дългите радиовълни би спряло.
Затова трябвало да се използват директни вълни, които обаче нямат дълъг обхват.
По-доброто решение се оказало модела на разпръснатата мрежа.
Чрез нея се покриват големи разстояния с минимални прекъсвания.
Следващото значимо събитие било създаването на френската мрежа CYCLADES.
Тъй като тя имала много по-малък бюджет от ARPANET и оттам по-малко модули,
фокусът бил върху комуникацията с други мрежи.
Така се родил терминът интер-нет.
Нещо повече, CYCLADES стигнала по-далеч от ARPANET и NPL.
Компютрите вече не се намесвали по време на комуникацията между подател и получател,
а служили само като точки за пренос.
Протоколът на CYCLADES преминавал през всички машини, използващи физически слой,
вграден в хардуера.
И така осигурявайки директна връзка с получателя – структура от началото до края.
Вдъхновението от CYCLADES и тогавашната несъвместимост между мрежите
показали, че връзките между компютрите са много важни.
Телефонните компании създали протокала x.25, който позволил на комуникацията
да преминава през техните сървъри – в замяна на месечна такса, разбира се.
Протоколът TCP на DARPA свързвал компютрите през входове.
А международната организация по стандартите ISO създал модела OSI.
Новото при OSI било опита да стандартизира мрежата в нейните краища.
Както и разпределението на каналите в отделни слоеве.
Накрая TCP усвоил спецификациите на OSI
и така бил създаден протоколът TCP-IP –
стандарт, който гарантира съвместимост между мрежите
като най-накрая ги събира и така формира интернет.
До 28 февруари 1990 г. хардуерът на ARPANET бил премахнат, но интернет...
...продължил да работи.
Субтитри Андриан Георгиев