Tip:
Highlight text to annotate it
X
Вероятно това е първата презентация от това естество, която правя
защото голяма част от работата ми е обвързана с Движението Цайтгайст
или с материали, свързани с филмовата ми поредица
но аз приспособих това много внимателно към
нещата, за които прецених, че ще са интересни на аудиторията на това събитие.
Както може би сте забелязали, работното заглавие на програмата е:
"Когато нормалността се превърне в изкривяване: Отраженията на един побъркан свят"
но в хода на лекцията опитах с няколко други
не толкова сензационни заглавия, за да преценя, кое ще е по-подходящо.
Второто, което ми дойде наум бе
"Когато интуицията се провали: Неизбежният крах на човешкото възприятие
и нейните социални последици".
Не е лошо, но думите станаха повечко
така че когато завърших презентацията
ми проблясна нещо малко по-интелектуално
"Малоизмерно мислене в мултиизмерна реалност"
Добре, досадно интелектуално, но върши работа.
Така или иначе, изтъквам това, за да решите сами
кое заглавие е по-подходящо според вас,
защото те познавателно внушават различен контекст
от този, който аз ще ви представя.
Колкото до моето представяне, в тази част трябва
да кажа няколко думи за себе си, за вдъхновенията и опита си
което, смятам, че е редно да интересува всеки от нас.
Една от най-големите несъстоятелности на критическото мислене
е допускането на висш авторитет относно даден набор от данни.
Хората биха си помислили: "Този човек е смятан за експерт в дадена област,
което се дължи на стандартните схващания насадени от културата, следователно
аз сляпо мога да се доверя за всичко, което казва
без да го подлагам на съмнение."
В една дори по-зловеща перспектива, и аз мисля, че повечето от вас ще се съгласят,
че голям брой зверства в историята се дължат
именно на тази сляпа преданост към твърденията
на мними авторитети.
Кой съм аз? Аз съм също като вас.
Аз съм пренаредител и предвестник.
Вие не трябва да се доверявате на нищо от това, което казвам тук
а по-скоро да бъдете подготвени за критична оценка
на всички въпроси, които ви идват наум
в границите на вашето логично мислене и подготовка.
Както ще обясня подробно в течение в този разговор,
тук всъщност няма такова понятие като произход на дадена информация.
Аз виждам знанието като собствена уникална форма на живот.
То няма емпиричен източник
а еволюира и се мултиплицира също като всеки друг организъм
използвайки средствата на нашият колективен човешки опит като пренасочване
и също като биологичната еволюция се самокоригира.
Всяка грешка в мисленето евентуално
(дори след дълго усилие) да бъде видяна от обкръжението и
елиминирана от колективната осведоменост
или както може да се каже още "Колективният Интелект"
за когото ще говоря отново след малко.
Освен това, предпоставката на този разговор
не се отнася до спецификата за всяка дисциплина на знание или разбиране
а до неговата механика и
специално до естеството на неговата промяна.
Аз съм малко заинтересован от това какво мислят хората и повече ме интересува
как те са достигнали до това си мислене и как (и защо) го определят като правилно.
Този разговор не само ще разглежда тези референтни рамки,
както те често се наричат
референтни рамки, които хората използват индивидуално
за генериране и подкрепа на техните решения и вярвания,
но също така и големите правораздавателни институции,
за които възникват тези референтна предположения,
след като те се споделят от достатъчно голяма група от хора
за да определят социалният ред
който е статуквото както ние всички знаем.
Тогава практиките на статуквото ще бъдат квалифицирани и дори околичествени
срещу това което можем случайно да наречем "Нашата обективна реалност",
която ще наложи своята арогантност от напълно различни относителни сравнения
с които по-голямата част от населението на света е запозната
като референтната рамка, която ние трябва да познаваме като "Научен Метод".
Забележете, че казах "случайно наричат обективна реалност". Защо?
Тъй като концепцията за целта може да бъде само хипербола, нали?
Как бихме могли да бъдем толкова арогантни, за да предположим,
че във всеки един момент от човешката история
винаги сме били емпирично прави?
Това просто няма как да се е случило и веднага ще го видите ако хвърлите един по-обширен поглед.
Едва през последните няколкостотин години
този "Научен Метод" бе сериозно приложен
по отношение на човешките дела и обществото.
Какъв е основният механизъм на Научния метод наистина?
Самокоригиране.
Самокоригиране чрез опити, логически калкулации и хипотези.
Самокоригирането е характеристиката, която позволява на науката да се развива.
Не съществува познат феномен,
който не е подложен на постоянна дефиниционна промяна
в хода на еволюцията на знанието.
Сама по себе си истината е пораждащо се разграничение.
Тя не е съществително име; по-скоро е глагол
който изразява стремеж към реалността
който обаче никога не стига до нея.
Това ще рече, че
очевидно вършим нещо правилно.
Фактът, че сградата, в която се намираме не се е срутила над главите ни
означава, че сме успели да постигнем хармония със съществуващ
естествен физичен закон, който е извън нашия контрол.
Фактът, че разбираме до някаква степен как телата ни работят
създавайки лекарствата, които ни помагат
по положителен начин
показва всъщност, че ние някак сме се синхронизирали
с това, което наричаме природа
противно на търсенето на причина за болестите в богове и демони
както сме правили в миналото
докато този организъм от знания продължава да се развива
Това изглежда е вече съществуваща логика
(това е важно да се отбележи, защото хората го приемат за даденост),
на логиката, която диктува нашата реалност
не и пука какво мислим за нея и се налага.
Оказва се, че ние можем и да бъдем уязвими и да правим най-доброто, което можем за
да се включим в тази хармония, или можем да вървим срещу нея,
да се борим с нея за наши лични и социални вреди.
Жалкото е, че
(както ще разгледам по-късно в детайли)
нашата проста социална конструкция
като цяло, от горе до долу
заедно с доминиращите човешки ценности, които са и присъщи и я поддържат
изглежда, че вървят твърдо против
естествено съществуващият ред (което ние обикновено трудно разбираме)
ставайки все по-различни от съществуващата реалност
и оттук, реално, от нашият начин на живот.
За да обясня на този аргумент бих искал набързо да опростя действието на човешкото възприятие
в два основни операционни режима: пораждащ се и традиционен.
Днес традиционният елемент несъмнено е най-доминиращият.
Културният zeitgeist (духът на времето, не е игра на думи) винаги е базиран на
институции, които имат тенденции за увековечаване на
новопоявилите се нови идеи и духовни учения, както и техните последствия.
Защо? Защото те са форми на психологическа сигурност, нали така?
Те също така са и форми на финансова сигурност.
Цялото ни общество всъщност е базирано на
институционното самоувековечаване:
дали това е запазването на политическата администрация,
доминацията на корпоративните дялове на пазара
или дори доминацията на религията в демографски аспект.
Традиционното понятие е толкова мощно,
че всеки акт на разпит и поставянето му под съмнение
често се посреща с презрение от културата днес.
Някои, в своя защита, дори са отишли толкова далеч, че внушават
равнопоставеност и зачитане на всички вярвания и ценности
и толерирането им в същия елемент на качество.
Това вярно ли е? Нима всички ценности са еднакви?
Дали всеки има правото да вярва
и да действа по негов собствен избор?
Дали всички ние трябва да зачитаме всичко, което другите искат от нас?
Ако аз насоча пистолет към главата ви, имам полза и съм убеден,
че трябва да умрете това приемливо ли ще е за вас?
Дали вие сте фанатици защото не ми позволявате
да изразя своята свобода на убежденията си?
Очевидно е, че ценностите не са еднакви.
Някои вършат работа, други не
или по-конкретно, някои представляват по-тясно сближаване
с реалността, докато други не.
Колкото по-далече са тези стойности от този естествен ред
толкова са по-разрушителни
не само за индивида или за определена група от хора,
а за всички нас като колективно функциониращо общество.
Това почива на различна социална повеля
която често се игнорира или поражда страх.
Табутата, свързани с клишета от рода на "какво мислят другите"
по силата на все още удобната представа, че всички ценности са равни
са просто несъстоятелни.
Вие сте частично отговорни
за помислите и ценностите на другите
и те респективно са отговорни за вашите.
Няма къде да се скриете от колективното съзнание
и основната теза на тази презентация
е, че докато човешкото общество е в състояние да
да намира и споделя основни, общи
работни, отговорни, близо до емпиричното зададени стойности,
които са просто обречени.
Моята надежда е да се генерират
индивидуални и социални разсъждения
по отношение на това, в какво вярваш и защо,
които евентуало да бъдат формулирани в рамките на социалният контекст, което и визирам.
Това ще бъде довод, че провала на "зараждащото се възприятие"
ще бъде видян и чут в света в който живеем
вместо това да се налага
с тези традиционни предположения, които ние сляпо поддържаме като емпирични -
това са психологическите корени на проблемите, които виждаме в света днес:
екологични и социални.
Това са нарушения на ценностната система
което постоянно се създават и подхранват
от социалната система, която обитаваме и споделяме идеологически
и ако тя не бъде коригирана, това може да доведе до
разпада на човешкото общество, каквото го познаваме днес.
Колапс, който (ако обръщате внимание)
в момента набира скорост по целия свят
подхранван отново и отново от набор пагубни
перспективи, които биват до голяма степен неразпознати
също както раковите клетки не се разпознават от имунната ни система.
През 1884 година е публикувана уникална книга със заглавие "Flatland" (Плоска земя)
и с изключение на някои много интелегентни социални коментари
този труд се мъчи да покаже в преспектива
какво би било да се живее в двуизмерна реалност
за разлика от триизмерната, в която ние живеем.
Човек може да отиде наляво и надясно, напред и назад,
но не съществуват такива понятия като "нагоре" и "надолу".
Следователно перспективата е ограничена.
Ако нещо от третото измерение иска да дойде
и посети тази двуизмерна реалност
възприятието на този обект ще бъде ограничено
заради свойствата, разрешени от двуизмерният кръгозор.
Триизмерен обект, който се движи нагоре и надолу
през двуизмерната равнина би бил възприет от обитателите
като мистериозна мутирала двуизмерна линия.
Бих искал да използвам тази абстрактна идея
като доста свободна метафора по отношение на културното ни възприятие.
Какво ще стане, ако в двуизмерната равнина
всъщност винаги е била в триизмерно пространство
но референтната и рамка е толкова ограничена
от уредите за измерване, които имат
и опита им в съответствие с двуизмерния свят,
свързаните с това ценности са толкова вкоренени и набити още от минали поколения,
че те просто не могат да осъзнаят присъствието му,
въпреки че обекта очевидно е там?
Те вероятно са изградили всичките си философии
и институции на базата на външния вид на техния свят
като "Църквата на Квадратите"
или "Линейна Икономика", или партия "Линия на Политиката"
Но с течение на времето техните знания и инструменти се усъвършенстват
и последствията от глупавите им възприятия започват да се проявяват
и вярванията и институциите, които те са създали
започват да предизвикват объркване и безредие, като част от естествената им еволюция.
Те може да си помислят: "Как може самата същност
на нашите предположения, които всички ние споделяме в тази реалност,
които изглеждат правилни и почти доказуеми в продължение на дълги периоди от време
как биха могли всъщност да са грешни?"
Около 200 г. пр. Хр гръцки математик на име Ератостен
изчислил обиколката на планетата Земя
вероятно първото математическо твърдение, че тя наистина е кръгла, а не плоска и
една доста драматичен констатация, тъй като тя със сигурност изглежда плоска, нали?
В Псалм 93 от Библията се казва, "Светът е твърдо закрепен.
Той не може да бъде преместен." В друг пасаж, тя посочва:
"Слънцето изгрява и залязва, след това бърза да изгрее отново."
Това също би имало смисъл, нали така?
В края на краищата, когато погледнете към небето, то изглежда все едно се движи около нас.
Ние все още използваме този начин на мислене в нашия език:
все още казваме "горе и долу" когато това реално е "извън и вътре".
Ние все още казваме "изгрев" и "залез", интересно наистина.
Това не е било така преди Галилей
действително да лансира очевидната за нас теория за хелиоцентричната вселена ...
слънчева система, извинете ме
и това беше потвърдено като очевидно
след много традиционалистки дискусии.
Тъй като сме на темата на звездите
(за да продължим с този тип примери, придвижвайки се из ценностните системи, които
могат да бъдат споделени в нашето общество)
един от най-постоянните в отминали времена
са човешките индулгенции от началото на писаната история,
е практиката, генерираща процъфтяваща икономическа индустрия до ден днешен
разпространявана в почти всички култури:
практиката на астрологията.
В западната астрология, знаците на зодиака
в зависимост от позициите си в даден момент
имат смисъл и притежават пророческа способност в някаква тълкувателна форма
като хороскопи и така нататък.
Астрологията е толкова популярна днес в целия свят,
че всъщност не можете да четете вестник, без да намерите астрологична колона в него.
Дори съм склонен да бъда питан кой е моя знак по няколко пъти в месеца
когато участвам в различни конференции. Това се случва много често.
Но какъв е основният източник на възприятие за това вярване
особено при Западните традиции?
Това може да бъде "направо" в книгата "Плоска земя".
Преди всичко когато гледате към небето всички съзвездия се виждат като двуизмерни
поради осветяването на тези небесни тела, които образуват тези форми
и всъщност са разделени от огромни разстояния
в триизмерният Космос.
Съзвездията, такива както ние ги знаем, просто не съществуват
извън рамките на картините, които ние виждаме в нощното небе.
Второ, звездите не са фиксирани, както дадохме да се разбере.
Те се раждат и умират като нас.
Това е илюзията за постоянството, като се има впредвид
много по-кратката продължителност на живот на тази планета
по отношение на човешката еволюция в космическото време
които смятаме, че тези 2D снимки ще бъдат вечно едни и същи
притежаващи емпирична стойност.
Трето, за реинтеграция на на този 2D пропуск:
Това е само фиксирано възприемане от планетата Земя.
Ако ние наблюдаваме същите тези звезди от другата страна на
галактиката Млечен Път от различен ъгъл на еклиптиката
те няма да представляват нищо близко до формите, които виждаме оттук.
Въпреки интереса на популярната култура,
който всъщност е доста романтичен, като се има предвид дълбокия копнеж
да разберем нашето място и връзка с Вселената
(тази връзка между другото
е най-общото определение за духовността)
ние определено сме оставени да осъзнаем, че
в това, което аз ще наричам "Разширено Измерна Реалност"
развенчаването на малоизмерното възприятие
не се различава от мисленето, че света е плосък или
че Слънцето се движи около Земята
повечето хора днес няма да оспорят тези факти
така драматично, както ще спорят относно вярата си в астрологията.
Друг пример за това ограниченоизмерно възприятие
се поражда от културните особености
на периода на произход на определени идеи.
Също както за съзвездията и до днес
се използват имена като лъжици
и каруци и везни и обичайни животни
в контраст с имената на совалки и телевизори, лаптопи и смартфони
проекциите на мисълта в дадена точка от времето
могат да отразят състоянието на познанието в тази точка.
Изключително очевидно е.
Традиционните религиозни системи
използват реториката не на технологично напреднало общество
или общество, напреднало в гражданските права
или напреднал медицинско лечение, не.
Съдържа в себе си основаните на периода културни ценности,
възникнали преди хиляди години.
Господ ли е измислил човека или човекът е измислил Господ?
Изображенията на монотеистичните богове приличат ли на нас?
Защо? Защо приличат?
Защо имат човешки нрав? Защо са емоционални
и осъдителни и променливи и отмъстителни?
Защо монотеизмът е често срещан в безлюдни, пустинни култури
докато политеизмът е разпространен в тучни, разновидни, джунглови култури?
Случайност ли е, че всички гръцки и египетски богове
са свързани с естествени явления?
Слънцето, луната, звездите, океанът, водата..
Почти сякаш съзнанието на
тези, които са създали историите и идеите,
се е опитвало да проуме какво е природата и какво прави тя
и са могли единствено да наложат културно-специфичните си идеи
докато организмът на познанието е продължило еволюцията си.
Защо боговете в традиционалните африкански религии са черни
а боговете в западните бели? Защо боговете
в патриархалните общества са винаги мъже?
И защо хора, родени в културите,
които поддържат тези вярвания са склонни да ги увековечават?
Колко често чувате арабин, роден в ислямска култура
магически да се превърне в евреин като дете?
Извинявам се, че заставам в това, което може да е противоречива опозиция
на вярванията на всъщност милиарди хора,
което се причисляват да речем към астрологията или теистични религии,
но когато доловимия контекст на произхода на тези вярвания
се вземат предвид
виждаме ясно, ограничено, измеримо възприятие,
маскирано като уместно чрез традиционно увековечаване,
което отрича развиващото се естество на реалността ни.
Това ме довежда до същинската цел на тази лекция (вярвате или не)
за ограниченото възприятие на измеренията (и се извинявам
за дразнещия технически жаргон, но е най-доброто, което успях да измисля)..
Това ограничено възприятие на измеренията
не се изчерпва с тези очевидни примери.
В същността на модерното общество във връзка с
нашата икономическа, законодателна и политическа система, няма нищо по-различно,
да не говорим за огромното количество съвременни изкривявания на ценностите,
които продължават да се представят като надеждни, приложими и нормални.
Колко от тук са републиканци?
Колко от тук са демократи?
Колко от тук са безпартийни?
Колко от тук отхвърлят всички политически партии
и гледат на концепцията за политика като остаряла,
ненаучна и пагубна за обществения прогрес?
Уау!
Колко от тук са капиталисти?
Колко от тук са социалисти?
Колко от тук мислят, че подобни схващания
са също толкова остарели, произволни и безполезни
във връзка с наистина ефективно управление на икономиката? Благодаря!
Точно както хората се раждат в култура,
която поддържа традиционни, религиозни разбирания,
са склонни да съгласуват ценностите си
и да поддържат тези ценности без критично мислене,
така правим и повечето от нас, когато става въпрос за
модерните ни институции,
които мислим, че са интелектуално надеждни
и отделени от религиозната догма.
Да разгледаме правителството и политиката.
Политика на гръцки значи за, относно или свързано с гражданите.
В същността си е метод, който обществото ползва за взимане на решения
и дори и да има някакво несъгласие, най-разпространената форма днес
е някакъв вид представително правителство,
в което се счита, че интересите на хората имат някакъв израз
посредством представители.
В САЩ
се счита, че имаме конституционална република.
Общо взето, това е форма на директна демокрация,
която трябва да управлява в границите на съществуващия конституционален закон,
който е доста скован набор от предварително поставени твърдения,
които се прилагат не само в работата на правителството,
а и спрямо хората.
Защо не чиста демокрация?
Защото чистата демокрация е сто бели мъже, които бесят един черен.
Създателите на тази държава са имали порядъчна интуиция
за опасностите на стадния манталитет.
По думите на Томас Джеферсън "Една демокрация
не е нищо повече от власт на тълпата, където 51% от хората
могат да отнемат правата на останалите 49%."
За да е приложима, демокрацията действително разчита
на образованието на масите за тяхното обкръжение,
така че гласовете им да имат смисъл.
Тъй като това е трудно да се причисли към
някаква опорна точка за "права",
следователно Конституцията е трябвало да бъде създадена,
за да позволи някаква форма на регулация.
Надявам се това да има някакъв смисъл,
защото разсъжденията продължават напред.
Това е опорна точка.
Проблемът с опорната точка,
както искам да покажа в това упражнение,
не се появява само при демокрацията.
Той е приложим и към монетарната система,
или, за да бъда по-точен, към пазарната система на монетарната икономика
Днес имаме това, което се нарича "свободен пазар".
Звучи добре, нали?
Изглежда придава същата конотация,
която имаме и за демокрацията,
така наречената "свобода на избора".
"Свободният пазар" означава, че чрез движението на пари,
енергията и собствеността могат да се купуват и продават,
и единственото ограничение е състоянието на богатството ви,
покупателната ви способност, действията на конкурентите ви
и законите, създадени да поддържат реда в тази система
и законът е това, което намирам за най-интересно.
Това е опорната точка: законодателството
или регулаторните "правила на играта", защото това е само игра.
Този регламент е присъщ и за двете-
Свободния пазар и демокрацията,
две идеи, базирани върху обширната, романтична представа за свободния избор.
За мен това е много интересно
за този регламент по принцип се предполага
наличието на трета страна, външна, емпирична реалност,
която всъщност би трябвало да
отсъства от някоя форма на избор
и свободата за тях да съществува, както правят.
Помислете върху това за момент.
Това е противоречие
и това противоречие може да се разглежда като влияние,
идващо от възникналите нови разбирания,
които възникват с развитието на знанието,
нова умело поднесена информация
опитваща се самостоятелно да коригира предишните вярвания
чрез проба- грешка или интуитивна, стъпка по стъпка адаптация.
Главната основополагаща предпоставка
за демокрацията и Свободния пазар, теоритично,
е дефектна от вътре. Очевидно е,
че нещо липсва или липсват много неща,
защото не може да работи сама.
Изисква използването на трета страна при взимането на решения.
Демокрацията е зависима от информираното общество
заедно с определени вечно присъстващи права,
които всъщност са там, защото се предполага, че
обществото не ги знае, а би трябвало.
Свободният пазар изисква правилата на трета страна за да поддържа реда,
правила, които често изискват определена екологична сигурност:
протоколи за замърсяването и ефективността.
Всички знаем, че системата, в настоящия си вид, на Свободния пазар
оставена на своите собствени механизми ще използва почти всичко,
както ще спомена след малко.
Тази система не може да съществува само по себе си, тя ще се самоунищожи.
Тези правила са нужни за да
защитават Свободния пазар и демокрацията от самите тях
иначе те ще се самоунищожат.
Като обширен пример, ако не съществуваха правила
срещу корпоративния монопол
светът отдавна щеше да се ръководи
от една корпорация.
Въпреки статистически недействителните,
напълно лъжливи понятия, увековечени от икономистите,
че колкото по "свободен" е пазарът, толкова е по ефикасен.
Конкуренцията на Свободния пазар е
една от най- господстващите, създвани някога.
Докато демокрацията, управлявана от тълпата (отново, продължавайки нашето сравнение)
може да причини масово безразсъдство без никакво реално основание,
ако не е правилно обособена чрез правата и образованието.
Съжалявам, че задълбавам, но това е много важно.
Между другото, препоръчвам книга наречена:
"Тълпата: Изследване на народното съзнание"
ако искате да прочетете за това как психиката на тълпата
може да замени независимата мисъл по много саркастичен начин.
Добре документирано е, че хората губят своята обективност
и своето чувство за контрол, когато са част от тълпата.
Не става въпрос само за футболните бунтове. Това става и чрез медиите.
Става по много различни начини.
Тогава...
Какъв е моделът, който продължаваме да виждаме?
За какво наистина се отнася в по- широкия смисъл? Използвайки примера
на правата за демокрация и регулиране на Свободния пазар.
Към какво се стремят тези два проблема?
Към естествения ред
или по- конкретно, причинно- следствената връзка.
Това е което изплува на повърхността.
Най- опасната заблуда, която се разпространява в културата днес
(надявам се, че всички ще се вслушат много внимателно в това)
най- опасната заблуда, която се разпространява в културата ни днес
е идеята, че който и да е от нас има свободата да избира
или право на собствено мнение
особенно, когато става въпрос за човешкото оцеляване
и устойчивост.
Не можем да избираме. Можем само да се присъединим,
ако искаме да оцелеем и да успеем, точка.
Просто няма такова нещо като свобода
когато еталонът на научната причинно-следствената връзка
е въведен в уравнението във връзка с всяко действие или цел.
Единственото възражение е възникващата несигурност
на еволюцията на познанието,
което изисква определен праг на гъвкавост.
Защо? Защото не знаем всичко,
но изглежда всякаш с времето сме
до емпирични разбирания.
Има ли наистина свобода,
когато организираме икономиката ни на планета с изчерпаеми ресурси,
ако целта е да създадем най-ефикасните
устойчиви методи на производство,
дистрибуция и възобновяване?
Не, няма.
Индустрията е технически процес, изчислителен проблем,
в който променливите на човешките нужди,
физическата наука и земни ресурси
са доведени до единствено, регулаторно уравнение.
Свойствата на нашите ресурси могат да бъдат научно описани сега,
стратегически преценени според целта им,
стратегически ориентирани според дизайна,
и по най-логичния начин
разпределени по същата логика на чиста ефикасност.
Имаме глобализация на тази планета! Какво по дяволите правим?
Ние заграбваме неща от целия свят
експлоатираме труда, местим го навсякъде, харчи тонове енергия,
когато просто можем да развием методи за продукция на местно ниво
така ще спестиме огромно количество енергия.
Разстоянието за преместване на елементи е много по-малко.
Лудост е,
но все пак системата го поддържа. Тази тема е много обширна
и сега нямам време да навляза в нея.
Стратегически можем да орентираме индустрията, където е най-очевидно,
позовавайки се на физиката за това къде се намират нещата в действителност.
Това ще ни позволи ефикасност непозната до сега.
Става очевидно от самосебе си. Защо бихме искали
във връзка с устойчивоста нещо по-малко от това?
Колкото противно на интуицията и на културните схващания да звучи
няма свобода или мнение в нашата техническа реалност.
Има само най-ефикасния начин до сега
и останалото е просто неефикасно.
Дефиницията на икономика от гръцки означава: оправление на домакинството.
Намаляването на отпадъка и максималната ефикасност са в същноста
на тази сграда.
Това ли е начина, по който сегашната система на свободен пазар функционира?
Нека се върнем отново. Какво движи глобалната икономика?
Консумацията и колкото повече толкова по-добре.
Повече консумация означава повече работни места, по-добър БВП
и това позволява повече консумация
чрез покупателната способност. Това ефикасно ли е?
Не би ли следвало, по дефениция, рециклирането и намаляването
на отпадъка да е в основата на икономиката на една ограничена планета?
Как може икономика базирана на нуждата от постоянен растеж и обрат
и дори икономика базирана на постояната нужда от работа
да "икономисва" нещо изобщо?
Има го и това нещо, наречено "ефективност на разход".
Ефективността на разход изискива съкращение на разходи,
за да се запази конкурентноспособността.
Всеки един продукт, създаден от която и да е корпорация днес,
без изключение, е автоматично с нискокачествен дизайн,
защото пазарните изисквания да се занижат разходите за изработка
за сметка на намаляването на пазарната цена на продукцията,
за да се запази конкурентоспособност,
автоматично намалява качеството на какъвто и да е предмет по подразбиране.
Невъзможно е да се направи стратегически оптимално,
дълготрайно каквото и да е в обществото ни
и това се пренася в безобразни количества похабени ресурси.
По подобен начин същият механизъм също засилва
пренебрежението към околната среда, опразването и замърсяването.
Всеки се опитва да спести пари.
Защо си мислите, че наистина им пука за околната среда?
Нелогично е.
Виждаме тази константа в света днес
измежду много други проблеми, които мога да изредя.
Ако за момент наистина се отдръпнете и помислите върху това,
не само че тази неефективност е характерна за пазарния модел,
а всъщност е основния й двигател.
Да имате чиста, незамърсена вода в дома ви
може да изглежда като хубаво нещо на пръв поглед,
но фактът, че не се разменят пари за това
е анатема на икономическата устойчивост, която познаваме.
Повече замърсяване значи повече печалба. Повече болести значи повече работа
и така до безкрай.
Ще дръзна да кажа, както посочих тук, че
устойчивостта, ефикасността и запазването
емпирично са враговете на икономическатан и система
и това, за съжаление, е суровата реалност.
Тези, които говорят за зелена икномика
сякаш може изобщо да съществува такова нещо в тази система,
предлагат решения в този структурен ред
като възобновими източници на енергия, енергийни кредити
въглеродни емисии,
не разбират как реално работят нещата.
Не можеш да имаш истински зелена, или близо до
какво и да е, което да се счита за устойчива икономика
в икономика с пазарен модел.
Технически невъзможно е. Системата ще се срине,
ако някога искаме да работим на същински техническо, устойчиво ниво,
защото системата се захранва
от точно противоположните механизми.
Дори ще дръзна да предизвикам
тези, които общо взето
не са "за" пълното премахване на пазарната икономика
като решение за разрушаването на околната ни среда, да не споменаваме и
разпадането на самия социален ред, който виждаме,
докато се опитваме да заменим тази система с истински технически подход
към управлението на ресурси: подходящо, научно разпределение,
което търси най-високото възможно ниво на ефективност
във всяка стъпка от производството и дистрибуцията
за максимална устойчивост, което е техническа обособеност,
която включва правилното разпределение на труда и всичко останало
наистина, просто се впускаме в кърпене.
Няма да има полза в далечен план
и ние си пилеем времето, защото времето буквално изтича.
Това отново, връщайки се към въведението ми,
е резултат от ограниченото ни възприятие на измеренията.
Базирали сме икономиката си на остарели представи за човешко поведение
и сме струпали понятия за предполагаема свобода
и сме игнорирали истинската техническа реалност, истинската реалност за околната среда,
която всъщност ни захранва и поддържа
и създава добро обществено здраве.
Това проникновение, че опорната точка на икономиката ни
е наука, от което следва очевидното само по себе си
изчисление, което ни е нужно да усъвършенстваме ефикасността си,
инстинктивно обезсмисля цялата основа
на самата икономиката на свободен пазар. Не мога да повторя това достатъчно,
просто защото няма никакъв техничен смисъл научно
и най-вероятно
в момента работи срещу оцеляването и ускоряването ни.
Връщайки се на политиката, нека направим един голям скок
извън традиционалните предположения за момент.
Какво всъщност вършат правителството и политическата институция?
Защо изобщо ги имаме?
Те работят, за да компенсират неефикасността на икономиката.
Това е! Това е единствената причина да са там.
Когато нуждите на хората не са осигурени
те често прибягват до, така нареченото "престъпление"
така че, правителството измисля закони, за да заглуши
жертвите на икономическата ефективност.
По същия начин, ако ни трябват ресурси, намиращи се в друга независима държава,
с други думи, регион от планетата,
и не се разбираме икономически с тях
започваме война за да откраднем тези ресурси,
да не споменаваме, че се отбраняваме
от други, които може да искат да откраднат нашите.
Няма война в историята,
която да не е базирана върху придобиване или предпазване на ресурси.
По същия начин, светът е разделен на шайки, забелязали ли сте?
Все още имаме тези неща, наречени държави.
Все още поддържаме социално Дарвинистки претенции
със самото съществуване на тези държави,
да не говорим за разединяващите изкривявания на патриотични ценности,
които произтичат от това.
Тук още веднъж имаме ограничените триизмерни перспективи
сблъскващи се с зараждащата се многоизмерна реалност.
Имат ли значение държавите в техническо отношение?
Как можем да ги изключим от нашите мнения?
1) Всички хора имат едни и същи основни нужди
и 2) ресурсите, от които всички имаме нужда
си нямат понятие какво е държава
и те са разпръснати навяскъде по тази планета
в една единствена, обединена екосистема.
Ако има нещо положително от американо-руската студена война,
която за малко не задейства тотално атомно бедствие преди десетилетия
е осъзнаването, че радиационното разпадане в атомната зима
никога не е чувало за държави, знамена или суверенитет.
Точно като замърсяването от японските електроцентрали,
които се разтопиха неотдавна
нямаха нужда от паспорти за да преминат в атмосферата на други държави.
Надявам се, че ме разбирате. Фактът е, че има
и може да има само една глобална икономика.
И има само едно и може да има само едно глобално общество
за нашата икономическа предпоставка и това е, което ни определя
и това е нашето оцеляване.
Социално-икономическата система на нашето време е
толкова старомодна, догматично- религиозна и псевдо- научна
колкото, което и да е догматично религиозно вярване.
Те са напълно дистанцирани от основата на нашата
израстваща научна реалност, която е отричана и
държана в застой от традиционни, неразвиващи се институции,
които, помнете думите ми,
ще разрушат живота на планетата какъвто го познаваме,
ако многоизмерната релност, която изниква
не бъде осъзната и не бъде изравнена със земята.
Главният проблем пред, който стойм е, че системата в действителност
все още систематично се засилва
продължавайки да държи тази парадигма на място
чрез продължаващите ценности и действия на масите,
които не виждат истинския източник на проблема,
защото са затворени в него
и те ускоряват ефектите му.
Ако някой определя своето чуство на ръководство
или успех, основавайки се на пари или прищявка
то вас ви очаква грубо събуждане.
Не можах да не прочета брошурите
на всички добронамерени презентации за това събитие
и изглежда, че те поставят подобна рамка на нещата
до колкото се отнася до начина, по който те самите се виждат в системата.
Не ги обвинявам и не ги нападам,
но се надявам тази дефиниция с времето да се промени.
Какво е истински успех?
Дали това е колко добре управляваш компанията си,
продаваш книга, придобиваш печалба
или нещо, което е свързано със сегашната социално-икономическа парадигма?
Ако сте съгласни с това, което преди малко описах
с уважение към икономическата система
тези, които са се насочили към материалния успех в
краткосрочен план може би много добре подпомагат
собствения си провал и падение, защото те
само подпомагат пагубната социална система и накрая тя
ще вземе най-доброто от всички нас, ако не бъде спряна.
Не би ли следвало истинският успех да бъде способността Ви
да се адаптирате към появата на нова информация и
подобряването на взаимоотношенията ви с естествения еталон,
за който говорим?
Наистина, има ли нещо друго, което би могло да
определя успеха във вазможно най-широкия смисъл?
Правилното изравняване с реалността, каквато и да се окаже тя,
и напредването ви заедно с нея.
Дали нашите взаимоотношения, бракове, банкови сметки
и дори нашите деца, статус, одобрение
наистина значат нещо, когато погледнем цялата картина за
това какво означава да си свързан със света, в който живееш?
Има общ термин, който чуваме много често тези дни: корупция.
Сякаш е по всички новини и не може да избягате от него.
Как ще дефинирате корупция най-общо?
Аз бих я дефинирал като
започването или подкрепата на лишаването,
експлоатацията и/или злоупотребата
било то социална или на околната среда.
Ако тази дефиниция е приета
тогава е логически правилно да кажа,
че всички актове на търговия са корумпирани по своята същност.
Ако определяте корупцията като лишения, експлоатация или злоупотреба
всеки път, когато слагате цена на стока, която продавате
или заобикаляте правилата за да спестите пари
вие участвате в лишение, експлоатация и злоупотреба
поради систематичната причинно-следствена връзка и присъщите обосновки.
Такова поведение изисква нашата система за да продължава
и това изкривяване в момента е маскирано като нормално.
В заключение
и като последен измамен пример за тази
ограничена, триизмерна перспектива,
в смисъл възникваща, многоизмерна реалност,
която се саморазрушава
в нея няма "Вие" и няма "аз".
Живеем в свят, който предполага разделение, защо?
Защото това е, което възприемаме с петте си сетива,
ограничени сетивни органи,
но молекулярно проучване доказа обратното.
Не го вижда по този начин.
Има вечен прилив и отлив, и обмен в молекулярните данни.
Постоянно се случва вътре във вас и извън вас,
преплитане със средата ви, по всяко време и на различни нива.
Едновременно с това поддържането на живота ни е симбиотично.
Имаме нужда от ресурси за да живеем и
връзката ни с нашите еволюционно адаптирани местообитания
това най-общо ни изгража в поколенията.
Няма абсолютно никакво изключване.
В думите на Жак Фреско
"Не виждате щепсела излизащ от задника ви,
но той е там."
И тогава имаме...
Тогава имаме също нивото на знание,
както споменах преди.
Съществуваме като групово съзнание.
Нютон не е изобретил гравитацията,
както и Айнщайн не изобретил теория на относителността.
За да стори това той трябва да е изобретил
цялото математичеко развитие от съществуването му
заедно с всички инструменти и подкрепящите ги разпоредби
и всичко останало, в което се състои неговото знание
естествено до този етап на историята.
Всяка дума излизаща от устата ми е била научена.
Имаме само илюзията за новоста,
защото всеки от нас изглежда,
че произхожда от привидно различни джобове на опита
в тази свързана хармония, която делим.
Нашите предполагаеми изобретения изглеждат уникални, оригинални
и нови, но те са просто разширение.
Както започнах в началото няма къде да се скрием
от колективното съзнание и ние всички сме отговорни за останалите.
Подчертаното значение на тази презентация
е, че докато човешко общество отново е способно да намери
основен, общ, работещ, отговорен ценностен апарат,
над който можем да се съгласим,
който постоянно да свисти срещу възникващите еталони
на нашата научна реалност
имаме много труден път пред нас.
В този контекст докато слушаме света около нас
Смятам,че най-активните ценностни ориентации, които можем да имаме,
които почти гарантират съпричастна реакция,
които надявам се могат да поддържат това социално усърдие, което е необходимо
смятам, че приемането на нашето присъщо обединяване
е най-мощната форма на изразяване на тези идеии:
признаването на единството в поетичния смисъл.
Това единство над ценностите за разделение
изглежда, че е най-добрия пример (или поне до този момент)
на нашите ограничени размерни възприятия
превзети от многоизмерната реалност
и ако съм правилно разбран
няма да има причини за война.
Не би могло да има логика за алчност.
Не би съществувало такова нещо като неефикастност и прахосничество.
Няма да има основи за бедност или класово разделение.
Колкото и абстрактно и неразбрано да ви звучи
не би имало основа за определяне на "вас"
и не би имало основа за определяне на "мен"
Благодаря.