Tip:
Highlight text to annotate it
X
Има култури, които напълно са изчезнали от живота ни.
Изчезнаха напълно за 20 години.
Макар че растат добре без химикали,
днес продажбата на семената им на пазара е забранена.
Днес тези сортове могат да се намерят почти изключително в генните банки.
Вместо това, могат да се купят индустриално отгледани семена,
които се нуждаят от много химикали, за да растат.
Обикновено химикалите са от същата компания, която продава семената.
ЗАПЕЧАТАНИ ИЛИ СВОБОДНИ
Ласло Бенямин произвежда различни видове тиква.
Фабриките не купуват определен сорт, така наречената тиква Гьомаендрьод.
Проблемът е, че всичките остават такива малки.
Това не е удобно за преработващата промишленост.
– Заради размера на тиквата. – Защо я гледаш тогава?
Има по-добър вкус. Месестата част е по-добра от тази на останалите сортове.
Има по-добър вкус, но фабриките не я купуват. И никой не я произвежда.
Но Бенямин харесва тези стари сортове, така наречените местни видове.
Преди много време можеше да се купят бели пъпеши по 8-10 килограма.
Но после на пазара те бяха изместени от хибридите.
Не защото хибридите бяха по-добри,
а защото бяха нови и всеки искаше новото.
И така семената за тези пъпеши спряха да се намират.
Сега всички ги търсят на пазара. Като ябълките сорт Джонатан.
Сега даже немци се чудят защо са изчезнали ябълките Джонатан.
Ами отрязаха дърветата. Искаха своите си сортове.
Сега им се иска, но вече няма.
Какво означава да изчезне един сорт?
Означава, че семената не се намират и сортът просто отмира.
Според данни на организацията за прехрана и земеделие на ООН,
75% от сортовите култури се изчезнали през последния век
и понастоящем само 12 растителни и 5 животински вида
общо осигуряват прехраната на човечеството.
Този вид домат не може да се намери в супермаркетите.
Генните банки пазят семената, за да не позволят на тези домати да изчезнат.
Намираме се в едно от активните хранилища на генната банка Тапиосзеле.
В активното хранилище има 77 000 обекта
и още около 11 000 в основното хранилище.
Местните сортове изчезват, може би по няколко стотин всяка година.
Тези сортове са добре адаптирани към околната среда на определен регион.
Това са тиквени семена.
За жалост трябва да кажа, че сме се превърнали в датчани.
Това ознзчава, че са останали много малко стари семена.
Понякога човек може да намери стари домати или чушки на селските пазари,
на някои места и праскови или кайсии.
Ябълките са предимно преобладаващите сортове – стари сортове се срещат много рядко.
Преди на пазара се намираха лятна ябълка, кисела ябълка, ябълка за щрудел.
Логиката на промишления мащаб притиска производителите на храни
да обслужват нуждите на големите вериги супермаркети.
Супермаркетите не са особено благосклонни към производителите.
Не се интересуват от доброто качество, а от ниската цена на продукта.
Ако тя не е на унгарски продукт, внасят отвън.
Например купиха моите тикви за 50-60 унгарски форинта, а ги продаваха за 294 форинта.
Как е възможно това? Откъде това четирикратно оскъпяване?
Това кара тези производители на храни
да работят с големи количества евтини и еднакви материали
и да отглеждат по-малко сортове на по-големи площи като използват много химикали.
До средата на 20 век производството на семена
е в ръцете на земеделците и държавните сортови семена.
Днес тази роля е иззета предимно от мултинационални компании.
Днес огромната част от световната търговия със семена
е в ръцете на 3-4 огромни компании.
Тези компании са и сред десетте най-големи производители на пестициди.
В случая на някои културни сортове като царевицата, ситуацията важи и за Унгария.
Интересът на двата промишлени сектора е да изкарат на пазара такива сортове,
каквито служат на нуждите на промишленото земеделие.
За отглеждането на тези видове са нужни големи количества химикали.
Не се нуждае от пръскане.
Ето вижда се колко хубави и здрави са листата на новите филизи.
Хибридът иска пръскане и справяне с вредители.
Хибридът, за който говори Бенямин,
е сорт, разработен от компании,
предимно чрез кръстоска на стари сортове.
Резултатът е растение, което приема определени характеристики на старото растение,
но има значително занижени показатели по други характеристики – например изисква повече химикали.
Вкусът няма значение. Само трайността.
Не можеш да намериш пъпеши така вкусни, както преди 20-30 години,
защото след 2-3 дни те се развалят.
Днешните пъпеши могат да се съхраняват без проблеми 3 седмици.
Но имат усещане на дъвка. Старият пъпеш се топеше в устата.
Срокът на годност е най-важен; вкусът и ароматът са от второстепенно значение.
Трябва да призная, че чуждестранният маркетинг е много по-силен от унгарския.
Всички хибридни сортове идват от чужбина.
Тези сортове бяха носени, натрапвани и развъждани всеки ден и се разпространиха.
Индустриалните семена трябва да бъдат закупувани всяка година,
или качеството на растенията спада.
Определени дистрибутори на семена дори забраняват на земеделците
сами да произвеждат семената си от добитата реколта.
Така те трябва да закупуват семената всяка година.
Местните сортове са един вид свободни сортове.
Това означава, че могат да се произвеждат свободно,
Свободни са от интереси, свързани с култивиране.
Няма собственици на сорта.
Местните видове плодове, зърнени растения и зеленчуци, в продължение на стотици години
са се адаптирали към спецификата на един регион,
например местния климат и почва.
Заради своята адаптивност, те могат да се произвеждат без нужда от химикали,
особено в по-неблагоприятни райони.
Те имат особено добра хранителна стойност и вкус.
Със сигурност растението може да се гледа лесно, защото е пригодено към тукашния климат и терен.
И така, добре е да се купуват свободни сортове, тъй като те могат да бъдат засяти повторно следващата година.
Но има малък проблем: невъзможно е да бъдат закупени.
От една страна стои един правен въпрос:
Дефакто промишлено могат да бъдат отглеждани само сертифицирани от държавата запечатани семена
и местните видове отпадат от промишлено производство.
Има много строги правила за сертифициране от държавата.
Промишлено могат да се отглеждат само онези сортове,
които съответстват на принципите за еднаквост и стабилност.
Само промишлените сортове съответстват на тези приципи.
В развитите страни, например Холандия,
строгите правила,
които прилагаме и ние, а именно,
че могат да се разпространяват само регистрирани запечатани семена,
водят до напълното изчезване на местните видове.
Това се случва не само в Европа, а и в развиващите се страни,
твърдят от „Да пазим бъдещето”, според които
пазарните регулации се диктуват от интересите на производителите на семена.
Всичко това е проблем, защото разнообразието на семена
и растения в земеделието е стратегически ресурс,
тъй като семето е първият елемент на хранителната верига.
Така че има значение какви семена използваме и кой ги контролира.
Това не е единственият проблем за „Да пазим бъдещето.”
Изследване, поръчано от Световната банка и ООН, показва, че
зависимостта на дребните производители от скъпи химикали
и патентовани семена трябва да бъде намалена.
И така в бъдеще може да имаме преобладаващо органично земеделие.
Един ден Ирен Гьорфи, биоземеделец, отива за семена до генната банка Тапиосзеле.
Така тя връща към живот така наречения син картоф.
Това е син картоф, които вътре е бял и има доста жилава сърцевина.
Така го взех от Тапиосзеле.
Готви се също както всеки друг картоф.
Може да се вари, да се пържи, да става на картофена салата и всичко останало.
Ние сме традиционни производители що се отнася до градината.
Мисля по нея си личи ,че поддържаме самостоятелно стопанство.
Живеем в песъчлив район.
Произвеждаме местни видове, например сорт боб на име пясъчен боб.
Взех го от една старица на пазар за семена в Керекегихаза.
Тя го гледаше в малката си градина.
Ето например бобено стъбло дълго един метър. Ирен и семейството и обичат разнообразието,
затова търсят семена от генната банка Тапиосзеле.
Искахме да видим как ще расте този картоф, какъв е,
и дали наистина можем да помогнем той да оцелее.
Защото това е, сега е моментът за опазване.
Държавата има много важна роля да реши различните правни, институционални
и икономически пречки, които в момента пречат на разпространението на местните сортове.
Отглеждането и специалното и традиционно преработване на местните сортове
изисква работа на ръка и повече внимание от производството на промишлените сортове.
Местните сортове са по-подходящи за създаване на работни места извън градовете.
Франция и много западноевропейски страни имат сериозна система:
защитено наименование за произход (АОC - Appellation d'Origine Contrôlée).
Например лукът Мако не се среща навсякъде в страната,
а само в определен район, и изисва определен сорт.
Има цикъл от две години.
Европейският съюз защитава тези продукти,
и марката АOC или, в Европейския съюз, АОР
показва ясно на всеки, че купува нещо уникално и неповторимо.
Унгария е възприела правната рамка, но прилагането и още прохожда.
Доведох всичко това на вниманието на хората, които създават законите на унгареца,
тъй като те носят огромна отговорност.
Ако унгарските закони ще са игра на лобиране
а не закон със строги стандарти, като Защитеното наименование за произход,
то те са в плаващи пясъци.
По света и в Унгария все повече замеделци чувстват,
че не могат да намират на пазара за семена сортове, които могат да се адаптират
към местните условия и да задоволяват нуждите на семейното и органичното земеделие.
Говорим за сортове, които могат да се адаптират естествено и без употреба на химикали
към характеристиките на региона и неговите климатични условия.
Трябва подкрепа за инициативи, които свързват генните банки
с местните земеделски общности и занаятчии.
Бихме могли да се изхранваме с нашите си сортове,
защо е необходимо да внасяме всичкия този боклук?
Всяка година тук в генната банка Тапиосзеле постъпват много молби
и ни е все по-трудно да задоволяваме всичкото търсене.
Цялата система на търговия трябва да се промени.
Трябва да се въведе правило, което не позволява
на супермаркетите да работят с печалба от 100-150%.
Тогава ще можем да продаваме много повече и само това ще ни помогне.
Нужни са мерки на високо ниво и рекламна кампания, за да настъпи промяна.
Филмът е по поръчка на „Да пазим бъдещето” (Védegylet)
Това видео е създадено с финансовата помощ на Европейския
съюз в рамката на консорциума „Създаване на съгласуваност“.
За съдържанието на видеото са отговорни само „Protect the Future”
и в никакъв случай не отразяват позицията на Европейския съюз.