Tip:
Highlight text to annotate it
X
.
Намираме се в "Белведере" във Виена, пред "Целувката" на Густав Климт от 1908г, вероятно най-известната му картина.
Трябва да призная, че всъщност бях забравил, че картината представлява идеален квадрат.
Защото на толкова много плакати съм я виждала изрязана като правоъгълник.
Картината е много голяма и е така отрупана със златно, че е трудно да не си помислиш за религиозна икона.
И мисля, че до някаква степен Климт се е опитал да създаде модерна икона.
Нещо, което да внуши чувство за превъзходство.
Да, няма и съмнение, че с това злато човек се сеща за византийската традиция,
може би някои от керамичните мозайки в Равена.
Оформянето на пространството около главата сякаш създава някакъв ореол.
Климт използва злато релефно. Тези златни кръгове всъщност се подават от платното.
И улавят светлината, точно както златото в средновековните картини.
В мъжката фигура преобладават правите линии,
а при женската - виждаме повече криви линии, повече кръгове и овали.
Това, което спомена за духовната страна на картината, наистина се усеща силно.
По-тъмният златен фон създава усещането, че фигурите са изгубени в космоса,
изгубени в силата, във вечността на тази целувка.
И изцяло отделени от ежедневието.
Трябва да имаме предвид, че това е време на модернизация във Виена.
През предишните 30 години Виена е трансформирана в модерен град.
Тук Климт се абстрахира чрез универсалното преживяване от травмата, от трудностите, от грижите на ежедневието.
Добре е да разгледаме и връзката с "Фризът на Бетовен" на Климт.
Там фигурите се сблъскват със зли сили, тези митични фигури.
А накрая е тази прегръдка и целувка, това изплуване от злото и постигане на завършеност.
Преди малко видяхме картина на Егон Шиле, наречена "Прегръдката".
Но там имаше много повече усещане за физическото съществуване на телата.
Начинът, по който тук телата не присъстват, а са облечени в тези декоративни форми, ни напомня
колко много Климт, макар и изучаващ този вид чувствителност, все пак я крие под някаква декоративност.
И това е така, с изключение на лицата. Тук вече цялата картина се променя.
Женската фигура е фронтална, но разположена хоризонтално,
така че имаме красотата на пасивното приемане на целувката.
Но имаме и чувство за дълбокото ѝ усещане заради затворените очи.
Пръстите ѝ внимателно го докосват, а той я държи за главата.
Вратът му е издължен напред и над нея, така че усещаш неговото физическо надмощие над нея,
а също и дълбочината на неговото желание.
И също така и двамата са коронясани.
На неговата глава има венец от листа. На нейната - сякаш звездите от небето.
Шиле ни представя изображение на двойка, наелектризирана от вълнение.
Ш иле ни показва истината чрез енергията на момента,
докато Климт сякаш търси да покаже истина, която е за вечни времена.
Толкова е изящно - сякаш съществува някаква абсолютна вечност.
.