Tip:
Highlight text to annotate it
X
ЗЛОУПОТРЕБИ В ИМЕТО НА ЛЕЧЕНИЕТО: Центрове за задържане на наркозависими в Азия
Това е ужасно!
Знам, знам, опитваме се, опитваме се, опитваме се, опитваме се!
Погледни ги! Те плачат!
В Азия, често арестуват употребяващи наркотици въз основа на положителен уринен тест
или твърдение от съсед.
Тези хора могат да бъдат задържани за срок до 5 години
в задължителните рехабилитационни центрове без съдебен процес,
без право на обжалване, или медицинска оценка.
Броят на задържаните възлиза на 400 000
само в Китай, Виетнам и Камбоджа.
Хората са системно измъчвани, сексуално малтритирани и недохранвани.
В някои страни са принуждавани да работят без заплащане,
често в услуга на частни компании, които имат договори с тези центрове, за набавяне на принудителна работна сила.
Как хората попадат в тези лагери?
В много случаи това е в резултат на внезапните проверки на бездомни,
в някои страни полицията има квота за прибрани потребители на наркотици.
Например в Китай те чакат пред метадоновите центрове
и задържат онези, които излизат оттам.
Кои човешки права се пренебрегват в тези лагери?
Първо, принудителният труд сам по себе си е нарушение на човешките права. 22 Може би знаете, че има международен закон, който гласи, че използването на затворническа работна сила е легално,
но тези хора не са затворници. Те никога не са виждали адвокат или съдия.
Ако нарушиш някое правило, а там има много, много правила,
говорих с хора, които наскоро са били освобедени от такъв център,
ако те хванат да пушиш цигара,
или да пиеш чай, или в случай на неподчинение
пред волята на на необучени пазачи, които им казват какво да правят,
тези хора са затваряни в стаи за мъчения, карани са да висят на една или на двете си ръце,
или да коленичат върху стъклени или други остри предмети,
насилвани да стоят клекнали в наводнени стаи, толкова ниски, че не можеш да се изправиш,
а те не искат да лягат, защото не искат да лежат във вода, недохранвани, пребивани.
Условията за работа са такива, че хората работят, докато ръцете им не закървят.
казват им, че ако се прествуват на болни, ще ги пребият.
Измъкват ги от леглата и ги пребиват, ако не са успели да изпълнята нормата си.
Те са лишени от условия да се изкъпят, лишени са от храна,
казва им се, че ако не изпълнят дневната си норма, няма проблем да останат да работят цяла нощ.
Ако попитате някой употребяващ наркотици в Индия,
който е бил в такъв изправителен център, ще чуете много ужасяващи истории за хора, оковавани във вериги за 6-7 месеца,
хора бити и изтезавани.
Понякога да попаднеш в затвор е по-добре,
поне имаш достъп до правната система.
Докато ако сте в задължителен рехабилитационен център, нямате достъп до правната система.
В Китай интервюирахме бивш надзирател от такъв център за заловени наркозависими.
Попитахме го защо рутинно изследват всички за наличие на ХИВ вирус,
а не казват никому какви са резултатите.
Надзирателят откровено каза:
"Изследваме ги, за да разберем кои жени са ХИВ позитивни,
и с кои да използваме презервативи.
Правим секс с тях,
а после ги утешаваме, като им даваме хероин."
Попитахме този пазач и за физическото насилие,
за побоя над употребяващите наркотици в тези центрове.
А той отговори, "ами да, такива неща се случват".”
Попитахме го колко често се случват такива неща,
А той отговори, "ами, около 10%".”
Попитахме го, "Как изчислявате 10%?"”
А той отвърна, "ами, всичко повече от 10% ще доведе до проблем с нарушаването на човешките права".”
Някои хора доброволно постъпват в тези центрове,
защото семействата им са отчаяни.
Но дори и тези, постъпили доброволно, не могат да напуснат по свое желание.
А ако се опитат да избягат, преди да е изтекъл определеният им срок,
понякога големите братя или сестри, които са по-висши задържани,
или пазачите ги бият, чупят им краката и т. н.
Има лагери, в които се задържат хиляди наркозависими в името на контрола на наркотиците,
можете ли да разясните позицията на Европейската комисия по този въпрос?
Не вярваме в принудителното лечение на наркозависими.
Винаги сме поставяли проблема с нарушаването на основните и
човешките права на челно място в дневния ред по отношение на наркотиците.
Вярвам, че тези лагери са нещо отвратително.
Те не изпълняват своята роля.
Честотата на рецидивите е невероятно висока,
а те нямат научна основа.
Успява ли лагерът да ги възпре от бъдеща употреба на наркотици?
По национални данни,
около 95% се връщат към употребата на наркотици.
Какво е мнението на учените за задължителното лечение като цяло?
Ефективно ли е?
Има достатъчно доказателства,
че лечението в затворени условия, което е по-дълго от 3 до 6 месеца,
не дава желания резултат.
Изолирането на някого в изкуствена среда в продължение на години
не повишава способността му да се социализира в обществото.
Има ли някаква връзка между това да си задържан в такъв лагер
и риска от предаването на ХИВ?
Абсолютно. Има много доказателства, сочещи,
че във Виетнам, в Китай рискът от ХИВ нараства,
защото, разбира се, в лагерите хората продължават да употребяват наркотични вещества.
Хората в лагерите по-често споделят иглите си, отколкото в общността.
Можете ли да обясните как институциите на ООН,
особенно УНИЦЕФ, са въвлечени в поддържането на тези лагери?
Когато направихме първия си репортаж за Камбоджа,
в тези центрове документирахме злоупотреби с деца,
а УНИЦЕФ финансираше един от тези центрове и бяха много отбранително настроени.
Предполагаха, че сме разбрали грешно фактите и сме се оказали на неправилните места.
След дълго противопоставяне,
те най-накрая признаха, че на тези места се злоупотребява с много права.
Но не става въпрос само за УНИЦЕФ,
правителството на САЩ също финансира много от тези центрове,
а по-назад във времто са имали финансовата подкрепа и на Глобалния фонд.
Няма как хората в насилственотрудови лагери доброволно да се изследват за ХИВ.
Няма как и хората взаимно да се обучават в тези лагери.
Тези центрове трябва да се затворят
и на тяхно място да се създадат ефективни
дороволни програми в общността за наркозависими.
INPUD and ENDPUD не одобряват задължителните лечебни центрове.
Ние не ги искаме.
Бихме предпочели да има доброволни такива.
Бих искал тази сутрин да приветствам изпълнителния директор, Антонио Мария Коста.
Хиляди хора биват задържани в името на контола над наркотиците.
Има ли възможност Вие и UNODC да преговаряте
с правителството на Камбоджа за подобряване на действителността там?
Това е следващата ни цел,
но не просто UNODC, а ООн като цялостна система
няма почти никакво влияние в Камбоджа.
Искам първо да се уверя, че всички в ООН са се фокусирали върху този проблем,
като за начало екипът ни в Камбоджа;
не просто върху целта, а по-скоро
фокусирани върху затварянето на тези принудителни лечебни центрове.
Трябва да бъдем готови
да говорим за човешки права
и злоупотреби, независимо къде се появяват те.
Престъпленията, които днес се извършват
в името на задържане на наркозависимите трябва да бъдат осъдени.
Всички задължителни лагери за задържане на наркозависими
трябва да се закрият и на тяхно място
да се създадат наистина работещи центрове,
които отговарят на етичните стандарти и норми за човешки права.
Каква е етичната дилема на донорите?
Да променят и подобрят положението в тези центрове или да ги затворят?
Това е един наистина сложен въпрос,
как бихте постъпили Вие, ако знехте, че в тези лагери се случват ужасни неща,
а хората страдат?
Тази дискусия е почти толкова стара, както онази за концентрационните лагери.
При положение, че хората в концентрационен лагер умират от глад,
ти ще им занесеш ли храна?
Кога идва моментът, в който трябва да кажем,
че копромисът с тази система е гнил компромис.
В такъв случай приемаш нещо, в което поголовно се злоупотребява и е фундаментално грешно,
а реално причиняваш повече вреди, отколкото ползи.
Но ако не успявате да се откъснете,
най-добре не се захващайте с това изобщо,
защото не говорим за затворите,
които са необходими.
Може би това са ужасни, трудни места, но те са необходими.
А в случая имаме предвид онези незаконни, ненужни, неефективни и жестоки институции.
Затварянето им е постижима цел.
Центърът в Кохл Кор, заснет в началото на този филм,
беше затворен през 2008 г. благодарение на огромния натиск
на организации, защитници на човешките права, върху правителството на Камбоджа.
Финансираният от УНИЦЕФ Чом Чоу център
затвори врати през Юни 2010 г.,
а децата, които се намираха там, бяха върнати на семействата си.
Спрете злоупотребите в името на лечението! Затворете лагерите СЕГА!
За повече информация прочетете тези доклади, посветени на човешките права.
Субтитри: Катерина Бакунина