Tip:
Highlight text to annotate it
X
Здравей Фабрицио. - Здравей.
Тази година пак идвам точно по това време . Незнам защо,но пак е така?
Наистина ли?
Приключи училището.Във ваканция съм
Добре, хайде да вървим. - Добре.
Мислех си,че може да си забравил тази дата.
Мина цяла година,откакто се срещнахме.
Чаках този момент,и не искам да загубя нито ден,от ваканцията.
Защо не ми говориш?
Виж,работи все още.
Разкарай я,тая тъпотия!
Хайде!
За мен беше много вълнуващо да срещна Фабрицио отново. Сърцето ми биеше лудо.
Чуствах се страхотно когато ме погледнеше.
Но бях много объркана,защото той сякаш не беше същия.
Не виждах нищо в неговите тъмни очи.
Понякога е като хищна птица, а друг път,е като агънце.
Аз просто не разбирах какво той найстина мисли.
Но той ме кара да се чуствам щастлива отново в нашата гора.
Всяка година през ваканцията идвах тук...
...ние криехме всички наши неща близо до стената на едно скеле.
В миналото,това място е било под вода но не за дълго.
Фабрицио ми каза,че реката внезапно е изчезнала.
Имаше бели камъни и мъх по дърветата.
Бях щастлива,да намеря нещата който ние бяхме оставили.
Преди Фабрицио се усмихваше като времето.
А сега като ме погледне,се чуствах малко уплашена.
Очите му,бяха изпълнени и с нежност и с сериозност.
Понякога си мислех че той ме познава изцяло.
И че той може да чете мислите ми.
Той знаеше всичко за мен.
Това беше странно чуство.
Найстина откачено чуство.
Много ми хареса,да си мисля . че сме възрастни.
Но незнаех защо.
къде е Иро?
Незная,но той ще се върне.
Не,плашиш го ,спри!
когато Фабрицио ме остави,се почуствах уплашена,и седнах.
Защо така ме заряза аз не познавам гората като него.
Той познаваше гората звуците,животните,пътеките.
Разказвал ми е,за магичната тишина в гората.
Гората беше неговия дом но аз се чуствах самотна и уплашена.
През цялото време ме беше страх да не ме ухапе някое животно.
Гадост,изпалши ми плячката.
Нали ти казах,не ме притеснявай стой си там!
Хайде,опитай се да ме хванеш!
Фабрицио,къде си?
Върни се!
Ако се върнеш,ще ти разкажа за моя сън.
Моля те,върни се!
Знам че си наблизо не е смешно.
Знаеш ли какво сънувах?
Че съм в малка лодка в реката.
Първо бях сама изведнъж и ти се появи при мен.
Беше седнал до мен.
Легнах по на долу и заспах.
Аз спях,а ти дойде при мен и започна да вали.
Но снегът не беше бял,а черен. Цялото небе беше черно.
Слънцето,облаците,всичко беше черно.
Много замръзнал сняг и лед падаше върху мен.
Ледът беше навсякъде...
Лодката се опита да излезе от леда но нямаше шанс.
Беше ужасно.Все повече и повече лед Бях много уплашена.
Пищях,и се събудих.
какъв висок връх Утре ще го изкачим .
Това беше мечтата на Фабрицио Да изкачи синия връх.
Той май се обзаложи,пред себе си.
Да се изкачвамe към върха да гледамe от високо,реки полета и дървета.
Следващия ден,ние започнахме да изкачваме синия връх.
По пътя,дърветата и разстенията ставаха все по-странни.
Но Фабрицио,не се отказваше.
Помагаше ми,за да не изоставам.
Вървяхме дълго,и пристигнахме на едно неизвестно място.
къде сме.Нека да погледнем.
Фантастично е!
Едно магично градче се откри,на горе в тъмната гора.
Високи кули,обградени от тъмни дървета.
Градчето беше обградено от бурени и дървета.
Истинско градче - места,стъпала и алеи.
Алеите и стените,бяха обрасли с много разстения.
Изглеждаше така,сякаш влизахме в някое забранено място...
...и сякаш някой щеше да излезе и да ни накаже,че влизаме в неговото място.
Ще вървим,стой зад мен.
Фабрицио,не отивай там!
Може да е опасно! Не се плаши!
Не,Фабрицио!
Моля те,не го прави.Така тъмно е вътре. Нека да си вървим.
Пак ще се върнем.
Това ще е тайното ни градче.
Виж го,няма да може да лети повече.
Мисля че е паднало от гнездото.
Не го ли харесваш?
Може-би ще ти помогна.
Бъди тих.Тихо-тихо!
Не прави глупости,пази тишина.
Мога ли да те помоля да поправиш клетката?
Защо аз,това си е твоята занимавка.
През тези дни,Фабрицио беше много агресивен,не го харесвах такъв.
Много ме нарани,като ми каза че съм дете и съм била много отегчителна.
Не го разбирах.
Изглеждаше,сякаш се забавлява като ме наранява.
Често се криеше зад дърветата за да ме плаши.
Фабрицио,спри да си играеш с мен!
Изчакай ме!
Лаура,Фабрицио-прегърни ме.
Хванах те,аз печеля!
Подъл си!
Ти си моята плячка! -Ти си моя затворник. Не!
Няма кой да ти помогне!
Ти си луд!
Не се съпротивлявай!
Ти си моя затворник! - Не!
Няма смисъл да се съпротивляваш!
Пищи си,колкото искаш!
Никой няма да те чуе!
Остави ме,Фабрицио!
Ти си луд,какво ще правиш с мен.
Не ме ли обичаш вече?
Спри ме.Аз съм по силен от теб!
Не!Защо ме връзваш!Не!
Помощ!Тук има змия!
Защо винаги трябва да ме нараняваш! Стъмва се,трябва да си ходя,родителите ми ще ме накажат.
Пак ли твойте родители не можем да си поиграем така!
Веднага след като се стъмни,бързаш да си ходиш и плачеш за майка си.
Моля те,разбери ме,те ме чакат Разбираш ли.
Аз няма да те водя до вкъщи вземи кучето.
кучето!Страх ме е от него.
Фабрицио! Не ме оставяй сама.
Страх ме в тъмната гора!
как може да си толкова подъл! Моля те,ела с мен. -Не!
Разкарай се!Бягай от мен!
Ти си толкова подъл.Защо го правиш ?
Хайде - Хвани я!
Опасно е в гората!
Ще си остана тук завинаги! Нокога няма да се върна в къщи!
Защо не ми говориш?
Това ти е проблема.
Не ме следвай!
Защо не ме разбираш? казано ми е да се пробирам в къщи,веднага щом се смрачи.
Ти си идиот,мразя те!
Лаура...Лаура,помогни ми. какво става?
Лаура...Лаура помогни ми..Лаура!
Лаура,аз съм ранен!
Фабрицио,къде си?!
Лаура,помогни ми!
Идвам!
Побързай.Тук съм!
Не мога да те намеря!
По-бързо!
Самоубийство.Ужас!
Задник!Ти си го направил!
Ти си ги убил! Мразя те!
Няма да си играя повече с теб.Знаех си!
Чу ли гръмотевицата?
какво чакаме?
Ела,аз ще се погрижа за теб? - Пусни ме да си вървя!
Хайде ела!Или ще се намокрим.
къде ще ходим!-Тихо!
Много е странно тук. Да,като палат на леда.
Нокога не съм виждала такова нещо преди.
Ела Лаура,може-би ще намерим изход.
Страхувам се фабрицио.Не се притеснявай.
какво става с прожектора? Незнам,може-би батерията.
какво ще правим сега?
Изчакай ме тук.Ще потърся изход Не!
Успокой се.-Не.Изчакай ме. Искам да си ходя!
Ако има изход,аз ще го намеря.
Страх ме е,когато не си близо до мен. Има ли изход?
както влязохме,така ще намерим и изход.
Довери ми се,всичко ще бъде наред.
Винаги ми вярвай.
Студено е.
какво правиш!Спри!
Прегърни ме,и ще се стоплим.
Не се страхувай.Няма да те нараня.
Само искам да видя твоето тяло.
Остави ме,да те съблека.
Моля те,бъди внимателен.
Повярвай ми,ще бъда много нежен.
Усещам топлина.Хубаво ми е.
Моля те,докосни ме.Направи го сега.
Не,боли ме.
Оо,моля те.Ще бъда нежен. Ще ни бъде много хубаво.
Фабрицио?Там ли си?
О,какъв прекрасен колан.-Хвани го!
Не така!Дай ми го.
Слез долу,искам да си играем.
Защо се качваш на високо?
Хайде!Вземи си го,ако го искаш.
Чуй една история Лаура Имало един крал...
...на който му харесвало,да се катери по дърветата И много често го правел.
Много страннен крал.-Не.кралят беше само отегчен от неговото градче.
Той реши да си направи нов,в гората.
Той искал да си живее там,единствен. като мен.
Добре,но аз искам да бъда вашата кралица.
Но вие трябва да стойте в моята страна нощ и ден.
Но това е невъзможно.Аз трябва да се прибера когато се мръкне.
искам да остана тук през цялото време. Но не мога.
Не се прибирай в къщи,ще бъдем заедно завинаги!
Ти си луд.
Добре. Забрави.
Фабрицио си остана сам в гората и аз се прибрах в къщи.
Бях си в леглото,но не можех да заспя.
Имах много странно предчуствие за всичко това.
Изглежда Фабрицио чакаше нещо но само той си знаеше какво.
Нещо тъмно и загадачно.
След като откри това градче той не говореше повече за него.
Той искаше да бъде единствения крал на това градче.
Не искаше да сподели градчето нито гората си.
Глупаво е.Аз исках да разбера повече за неговите тайни.
Това момиче,иска да бъде кралицата на това градче.
Чуваш ли се,кралица,ха ха ха...
Шегаджийка!
Ти никога няма да бъдеш кралица Защото трябва да си ходиш в къщи. Никога!
Не,това не е твоето градче и никога няма да бъде твое!
Значи ти никога няма да бъдеш кралица на това градче. Ясно?
Фабрицио,ислушай ме. -Не
Това е важно за мен. Нали знаеш колко много искам да съм с теб.
Понякога искам да избягам от теб но винаги се връщам.
Искам да съм с теб през цялото време но през нощта е невъзможно.
Моля те,опитай се да ме разбереш.
Тръгвай,отиди си в къщи,но помисли си за това...
...мойте родители ще ме търсят и това ще бъде краят.
Няма да ми позволят,да идвам в гората повече.
Но аз не искам това да свършва. -О,ама че си тъпа!
Фабрицио,нима искаш ли да развалиш нашето приятелство?
Изчакай ме!
Нека да поговорим!
Чуй ме!
Нека да го направим още веднъж както го направихме в пещерата.
Не сме го правили от тогава не ти ли хареса?
Мислех че се обичаме. Искам да го направим пак.
Да свършваш,и пак отново.
Моля те,не ми се сърди повече ще направя всичко което поискаш.
Но през нощта,трябва да си бъда в къщи.
Ще направя всичко което пойскаш.
Фабрицио,аз ще дам живота си за теб.
Покажи си циците! Хайде!
Искам да ги засмуча като бебе.
Искам да го направя сега. какво те прихвана?
Не,не,така не ми харесва.
Защо преди така ми говореше? Не знаеш какво искаш.
Уморих се от теб? Чуваш ли ме!
казах ти да ме оставиш сам. Не ми говори по този начин.
Защо не можеш да си нежен?
Знаеш ли кой живее в тази къща?
Не,никога не съм виждала тази къща преди.
В тази къща живее едно момиче.
Здравей.Искаш ли да си поиграеш с нас?
Не!
какъв е проблема? Защо не говориш с мен?
Млъквай.Нищо не разбираш.
Ако ти си тъжен,и аз съм тъжна.Млъквай! Простотий
През нощта,когато всички заспят аз ще те чакам навън.
Изчезвай!
Може-би твойте глупости така ме побъркват!
Не ме следвай! Разкарай се!
Ти найстина си ужасен.
Аз никога няма да те нараня.Знаеш го.
Изчезни! Звяр!
Да ужасяваш малките момичета засрами се!
Добре ли си? Не се страхувай повече!
Стига вече плака,като малко момиченце.
Исплаших Иро заради теб! Иро ми е най-добрия приятел.
Само заради твоя постоянен страх!
Затова те мразя! Мразя те!
Но все-пак искам да ти простя. Но при едно условие!
Трябва да ми доведеш русото момиче.
Ето ме!-Добре дошли в моята империя.
Глупав сте.
казвам се Силвия.
А твоето име е Фабрицио,крал фабрицио.
Добър истрел !
Хей,пилето иска да избяга - стреляй!
Вързано е.
Стреляй!
Вие сте напълно луди,луди и жестоки!
Умри,малко пиле!
Фабрицио и Силвия!
Фабрицио,моля те спрете!
Чуваш ли я да плаче?
Фабрицио,обичам те! Фабрицио,остави ме да си ходя!
Добре,ако ми се помолиш.
Хайде,сложи си маската.
Фабрицио,тя не иска да си играе с нас.
Разкарай си задника,ни ще си играем.
Аз никога повече няма да си играя с вас. -Никога не казвай това.
Ние през цялото време се шегувахме. Не разбра ли?
Това е просто шега.
Спри да плачеш!Мразя те!
Погледни ме Фабрицио,имам рана.
Ти си откачена? Защо направи това?
Не хленчи,това е само драскотина!
какво стана с твоята смелост?!
Така е по-добре.Не ме боли вече!
Тя няма никаква рана! Прави го за да ме накара да се чуствам зле.
Толкова сте подли!
Фабрицио,сънувах: бях с лодката в реката...
...не разбрах какво се случи..."
...Аз спях Фабрицио,но усетих всички тези неща..."
...Неочквано започна да вали... незнам защо...
...лодката не успя да се измъкне... лед имаше навсякъде....
...Аз спях,а снега валеше... но аз видях всичко това....
...спях... спях... като принцеса..."
Питам се Фабрицио,: какво найстина се случи в моя сън?
Тя найстина има болка в главата.
Нека да я вържем,и да я храним с червени мравки.
Не,по-добре да я удушим с примка.
Моля ви,пуснете ме да си вървя...
Не издържам повече.
Ако искаш да си свободна,трябва да се откупиш.
Ние ще ти простим.
Щях да я убия,тя найстина ми лази по нервите.
Не,не сега.
Аз мислия,че е по-добре да я убием.
Не,ако я убием,няма да има кой да ни дразни.
Нека да измислим нещо,с което да я унижим.
Нека да си свали гащите,и да ни покаже как пикае.
Веднъж съм я виждал при водопада.
Тя си мислеше,че никой не я гледа.
Хайде Лаура,покажи ни как пикаеш.
Направи го,както при водопада.
Ние ще се скрием,и ще гледаме.
Хайде,това е последния ти шанс да си свободна!
Няма кой да ти помогне,направи го! Иначе ше те убием!
Побързай,искам да гледам!
Това е последния ти шанс.Действай!
Но аз съм много притеснена.
Не мога да го направя!
Ужасена си до смърт. Трябва вече да си подмокриш гащите.
Не ти се вярва,но ще те убием!
Заваля!Фабрицио го направи по-добре.
Нашата прислужница е свободна но тя не иска да си отиде.
Моли ни да остане.
Ние ще и простим.
Но прислужницата трябва да ни се подчинява от днес нататък.
Хайде.Дай символа на власт на кралицата.
Може ли да ти среша косата?
Изглеждаш чудесно..
Ти си вън.
Там е твоето място. сигурен съм,че няма да ни намериш.
Добре,но не се отдалечавайте много. -Почвай да бройш.
1, 2, 3, 4, 5... 10! Ще ви намеря!
къде сте? Фабрицио,Силвия.
Печелите.Уморих се да ви търся!
Това не е смешно!
Е,добре.Намери ни.
кажи ми:-Нали не искаш да се целуваш с него?
Приеми го.Това ти е наказанието да ни гледаш.
Ти трябва да ни се подчиняваш!
Помоли да останеш.И ние ти простихме.
Е,гледай ни!
Ела тук и ни гледай.
Вижте каква пропаст.Представете си какво ще стане ако паднем.
Аз не мога да гледам.
Ела.
Лаура,изпей ни песен.
Имало едно време,в едно магично градче едно красиво момиче.
Но кралят не я обичеше вече... - Млъквай!
Нека да я убием! - Защо?
Не мога да я понасям повече. -Добре.
Да я хвърлим долу!
Нямаш шанс,да избягаш!
Тъпаци! Не ме пипайте!
Нали се закле да ни се подчиняваш?
Спрете! Наранявате ме!
Не,не съм.Тя лъже!
Ставай! Не...Не...
Хайде.- какво правиш,готова ли си?
Не ни се подчиняваш. - Пуснете ме!
Бавно ли искаш да умираш?
Ще бъде много дълго падане! Много дълго!
Слушай Лаура.Съвсем нормално е да те убием! Ти вече си осъдена.
По закона на моето кралство и сега-изпълнение...
Приготви се.Дълбока безна.
Може-би около 50 метра.
Ще се удариш в скалите,и умираш.Това е!
Започвам да броя.
Хайде,да започваме.Не искам да играя тази игра!
Това не е забавление; Надявам се че не ви харесва! - Не!
1, 2, 3, 4, 5, 6... 7, 8, 9... - какво чакаме?
Внимание! Ти си пред пропаста!
И сега.....падаш!
как е на небето?
Довиждане Силвия. - Чао.
До скоро!
А ти.Вече закъсняваш.Тръгвай към къщи!
Силвия си тръгна.
Искаш ли аз да остана?
Защо.Искам да остана сам.
Добре.както искаш.
кажи ми,защо спиш в гората?
Защото ми харесва.Чуствам се много добре.
На мен не ми харесва толкова.
Предпочитам топлото легло,и хубав душ.
Душ? Аз се къпя в морето.
Много си страннен.Никога не съм срещала някой като теб.
Един ден,усетихме настъпването на есента.
Гората и разтенията,промениха своите цветове. Небето стана тъмно.
Скоро всичко шеще да приключи.
Денят на заминаването наближаваше.
И сега,към края на лятото Фабрицио ставаше все по-внимателен.
Изглеждаше сякаш страда. Вече не беше толкова забавен.
Дори когато бяхме до него той изглеждаше много самотен.
Скоро ще се разделим с ваканционото настроение.
Беше незабравима ваканция.
какво ти има?
Почуствай вятъра.Есента наближава.
Не ме оставяй сам.Остани с мен в гората.
Не ставай глупав,Фабрицио.
Аз съм сериозен.Остани с мен завинаги.
Добре.Ще го обмисля.
Ще ти кажа какво съм решила,може-би тази нощ може-би утре.
какво реши?
какъв е отговорът ти?
Незнам.Чао
Аз тръгвам по този път. Чао! - Чао!
Ние утре тръгваме.В неделя трябва да си бъдем в къщи.
Уф...трябва да ходя на училище. - Тук ми беше толкова приятно.
Днес е последня ден от ваканцията.
Не успяхме да изкачим синия връх.
Можем да го напрамим сега!
Да вървим! Бързо!
Вижте облаците над планината.Трудно е да се отиде до там.
Проклятие,ще има буря.
Върха е твърде висок.-Хаиде да отидем до магичното градче.
Побързайте!Ще завали като из ведро.
Чакайте!Уморена съм!Спрете!
Стига сте дрънкали.Бурята наближава.
Бързо!Влезте вътре.
Изглежда като лабиринт. -Да това е моята империя на подземния свят.
Не искам да навлизам.Много е тъмно.
Изморена съм,и е късно.Трябва да се прибирам вече.
Не го прави.Искам да си отида у дома.
Невъзможно е.На вън е тъмно.Няма да намериш пътя до вкъщи.
Трябва да останем тук.
Проклятие!Трябва да си ходя.
Изгубихме се.Няма да можем да се върнем у дома.
Ако търсим изход,ще го намерим.
Ще прекараме нощта в пещерата. Няма шанс.
Не,не ми причинявай това Фабрицио!
Родителите ми ще ме търсят ще си имам големи неприятности.
Няма път на вън!
Така че спри да плачеш.Успокй се Силвия.
Фабрицио,нека да се махнем от тук. Това е само шега,нали?
Аз ще направя всичко за теб. Покажи ми изхода.
Силвия,отчаяно търсеше изход.
Препъваше се наоколо,и плачеше.
Тя не спираше да плаче.
Висикомерието,я бе напуснало.
Беше само ужасено малко момиче в пещера.
Малко момиченце,плачещо за майка си.
Плачейки,и ридаейки ми падна в ръцете.
Не можех да мръдна,бях твърде объркана.
Аз я прегърнах,и я галех по косата.
Но аз не и казах,че Фабрицио знаеше изхода.
Всъщност,аз лесно можех да намеря пътя.
Във един момент ние седнахме. Тишина.
Тишина,много по-ужасна и от най-силния шум.
Исках да заплача,но не можех.
Фабрицио и Силвия,бяха само две сенки на стената.
Не забелязвах нищо около мен.
Чуствах се уморена,много уморена.
Исках само да спя.
В въображението си виждах зелените дървета,когато се събудя.
Никога не съм била,толкова уморена.
Този лабиринт,беше просто сплашване. красотата си беше отишла.
Сега Силвия,показваше свойте истински цветове.
Сигурно е рано сутрин. Нека да тръгваме вече.
Фабрицио,отведи ме от тук.
Много съм уплашена.Ако ме обичаш отведи ме от тук.
Не Силвия.Не искам да те загубя.
Ще останем заедно завинаги. - Не... Не...
Махни си ръцете,не ме пипай. Искам да си отида у дома.
Уплашена съм до смърт! Ще полудея.
Фабрицио,искам да се махна от тук...
Силвия,чакай.къде отиваш?
Няма да намериш пътя.Само аз го знам.
Силвия! - Искам да се махна от тук!
Моля те чакай! - Пуснете ме! Помощ!
Искам да се върна при майка! -Успокй се Силвия
Остани при мен. - Не!!!
Защо искате да ме оставите сам?
Не искам да те загубя!
Не ме пипай! Искам да изляза!
Ужасена съм до смърт! Ще полудея!
Фабрицио,какво направи?
Лесно ще намериш изхода.
Ние и преди го намерихме,помниш ли го!
Вземи прожектора. Моля те,върви!
А ти.какво ще правиш?
Аз ще остана тук.
Не,аз не мога да те оставя сам!
Моля те,ела с мен. Ще направя всичко за теб.
Ще остана в твоятя страна в гората.
Никога няма да се върна в къщи .
Остави ме сам!
Върви и не се обръщай. - Защо?
Моля те,ела с мен!
Фабрицио,нека да сме си приятели !
Всичко свърши.
С тези две момичета,напрвихме първите любовни игри.
Минаха години.Но аз никога не ги видях повече.
когато се потопя в спомени,мисля че това беше диво и незабравимо преживяване.
Превод и тук-там субтитри Бегай-Мааний-Бегай