Tip:
Highlight text to annotate it
X
(Хорът на Сретенския манастир пее Псалм 33/34): Ще благославям Господа във всяко време;
хвалата за Него винаги е
в устата ми...
Здравейте. Аз съм сестра Васа
и смятам да пия кафе сега, преди да отида на работа тук,
във Виена, Австрия. За щастие,
мога да ви информирам, че няма да бъдем прекъсвани от строителни шумове днес
като по време на шоуто миналата седмица, както моите милиарди и милиарди зрители
сигурно си спомнят.
Нашите адвокати бяха в състояние да сложат край на строителството -
поради нарушение на разпоредбите за зониране, всъщност.
Да, те са умни за такива неща. Но не беше лесно,
а и полицията трябваше да бъде включена, както и да се обърне внимание на личната ми сигурност,
а и гримьорът ни беше отвлечен, - и трябваше да платим откуп...
и цялата работа се превърна в огромна бъркотия, но най-важното е,
че това вече свърши и вече можем да се заемем с нашето шоу.
Ако не сте гледали шоуто, между другото,
тогава трябва да разберете, че
на практика всички останали са го гледали, така че се надяваме,
че ще се присъедините към нас от сега нататък,
тук във Виена.
(Били Джоел пее: "Когато разбереш... -
Виена те очаква... ")
Сега е четвъртата седмица на октомври,
и днес ще размислим върху живота
на мъчениците Маркиан и Мартирий,
чествани на 25. октомври. (Животът на светиите)
Свети Маркиан и Мартирий
били осъдени на смърт заради вярата си
от еретиците ариани в Константинопол
в средата на 4-ти век. Ще ви обясня, кои са арианите, само след минута.
Св. Маркиан бил четец, а св. Мартирий
бил иподякон. И двамата работили при
епископа на Константинопол, св.Павел Изповедник.
Те работили като
"нотариуси" или секретари. Този епископ
първо бил пратен в изгнание, а след това бил убит от арианите,
защото той самият не бил арианин. След това,
еретиците опитали да примамят светите Маркиан и Мартирий
в техния лагер, като им предлагали пари, след това им предлагали да ги направят епископи,
и когато всичко това не дало резултат, те ги измъчвали и ги
осъдили ги на смърт
през 355г. в Константинопол.
Всичко това се случило по време на царуването на императора-християнин Констанций,
който бил един от синовете на първия християнски император
Константин Велики. Констанций
бил много заинтересуван от религиозните въпроси
и особено от основния богословски
въпрос на своето време, който все още не бил решен
в сърцата и умовете на епископите от християнския Изток.
И този въпрос бил: Каква е
точната връзка на Божия Син,
Иисус Христос, с Бог Отец?
Дали Христос, се питали те, е Бог,
толкова, колкото и Бог Отец е Бог?
Или Христос е нещо като полубог,
създаден от Бог Отец
със специална цел? Или Иисус бил, може би,
се питали те, роден като обикновен човек,
и след това станал бог, поради неговите изключително специални
добродетели? Всъщност, Църквата вече била отговорила на тези въпроси
на Събора в Никея, недалеч от Константинопол,
през 325г., по време на царуването на
бащата на Констанций, известния Константин Велики.
Този събор обсъдил
и отхвърлил учението на александийския свещеник Арий,
който учил, че Божият Син, Иисус Христос,
бил по-нискостоящ от Отца и бил създаден
с времето. Съборът
провъзгласил напълно ясно,
че Иисус Христос е Бог "единосъщен"
с Отца, или на гръцки "хомоосиос"
с Отца. И така, макар и Събора
да бил провъзгласил тази вяра, много ясната формулировка
или провъзгласяването на божествеността на Христос
не съвпадала с мисленето на по-голямата част от епископите на Изтока,
- дори не и с тези, които били подписали указа на Събора.
Е, те подписали указа, главно защото
император Константин го подкрепял - а той го подкрепял с военна сила, -
изпращайки в изгнание тези, които не били съгласни и разпореждайки се да бъдат изгорени техните книги
и забранявайки те да бъдат четени, и така нататък. Въпреки това, както казах,
по-голямата част от епископите не била напълно съгласна с тази формулировка.
Защо не? Защото думата "хомоосиос",
"единосъщен," била нещо ново,
разбирате ли; не била традиционна. А
епископите били големи традиционалисти.
Тази дума не била в Библията и
имала съмнителна история в християнското богословие.
Епископите също се опасявали, че
тази дума ще въведе някакакъв вид политеизъм
или езичество в християнството, защото тя сякаш предлагала
да има двама бога, а не един. Така че това бил страхът от новото,
който мотивирал християнските епископи на Изтока, -
по-голямата част от тях, - а също и християнските императори,
постепенно да се отдръпнат от силната и ясна дума
"хомоосиос", "единосъщен", и да се
опитат да я заменят с други,
по-неясни, еретически формулировки, по време на светите Маркиан и Мартирий.
Но хора като тези двама светци, както и
техния шеф, епископ Павел Изповедник,
не били съгласни с тези разводнени формулировки, и затова
били осъдени на смърт.
Така че ние ще поговорим малко повече за този феномен на "страха от новото",
а също и за ереста през 4-ти век. (Страхът от новото)
(Били Джоел пее: "Някои хора стоят
далеч от вратата, ако има риск
тя да се отовори,
те чуват глас в коридора отвън, и се надяват, че той просто ще отмине... ")
Всъщност нямало нищо ново
относно този страх от новото през 4 век,
който е нещо човешко, наистина. Новото е по-малко известно
от старото и познатото и по този начин е някак непредсказуемо
и застрашава нашето чувство за сигурност и ред,
което ние сме склонни да чувстваме със старото и познатото.
Както Клайв Стейпълс Луис отбелязва: "Нютоновата
теория за атома съвпада много повече с това, което сме очаквали
(и желали) от квантовата физика." Дори още преди ерата
на християнските императори, за които говорим днес,
езическото римско общество от по-ранни времена
било твърдо традиционалистко, придържащо се към
външни белези, дори и след като те били изчерпали своя смисъл.
Но хора като Маркиан и Мартирий
не се страхували от новото. Те приветствали новите думи
от Никейския събор, защото старите вече станали недостатъчни
да достигнат до сърцата и умовете на хората от своето време,
- дори и на по-голямата част от епископите на Изтока.
Което все пак било ново в лош смисъл, в християнската империя,
било държавното преследване
на религиозните разногласия и на ересите. Езическите римски власти
на по-ранни времена, както може би си спомняте, преследвали християните,
които отказвали да изпълняват външните движения на езически ритуали.
Но римляните не се интересували, какво хората действително мислели
или вярвали за Бог. За разлика от
езическите власти, обаче, християнските се интересували
- и използвали сила срещу тези, които не се съгласявали с тях
по богословските въпроси. Някои от светите отци
на това време, - не много, за съжаление - като Св. Атанасий,
герой или дори супергерой на 4-ти век,
и шампион по Никейска вяра - Знам, знам...
Успокойте се, - винаги е вълнуващо да говорим за Атанасий -
той увещавал християнския император и му напомнял
че вярата в Христос е въпрос на свободен избор.
В този контекст Св. Атанасий цитира думите на Самия Господ (Мат. 16:24):
"Ако някой ИСКА да върви след Мене,
нека се отрече от себе си, да вземе кръста си
и Ме последва", което ни напомня днес
простия и свободолюбив факт,
че ако изберем да следваме Христос, ние правим така
защото искаме.
Е, това е всичко за днес. Свети Маркиан и Мартирий,
дами и господа!
Благодаря ви.
(Посетете "Кафе със сестра Васа" във Фейсбук)