Tip:
Highlight text to annotate it
X
В град Язд в Южен Иран
свещеник се грижи за светия огън в един зороастрийски храм.
Казват, че този огън гори без прекъсване вече 2 000 години.
Поколения свещенослужители се грижат за него,
като го подхранват със сандалово дърво
и чистят натрупаната през нощта пепел, за да не загасва никога.
Свещеникът носи маска, за да не замърсява с дъха си огъня.
Този свещен огън не представлява Бог, но в неговата чистота,
в неговата безплътност и в спокойствието, което създава,
хората се опитват да си представят невъзможното
и да опишат онова, което не подлежи на описание.
Самата същност на Бог.
Независимо от дефиницията ви за Бог, дали вярвате в него или не,
светът, в който живеем се определя от универсалното човешко убеждение,
че съществува нещо повече, освен самия живот,
че в центъра на нашата вселена има място, отредено за Бог.
Измислили сме безброй начини да запълним това място,
с един бог или с множество такива -
с божествата на лова, на земеделието и на войната,
на морето и небесния простор.
Представяме си Бог като строг баща
или плодовита майка.
Представяме си ревниви гневни богове,
или бог на правосъдието, мъдростта и безграничната любов.
Но защо всъщност човечеството е започнало да вярва в Бог?
Отговорът на този въпрос може да бъде открит в пещерите,
където нашите предци за пръв път се доближили до своите богове
и в равнините, където все още ги призоваваме за помощ.
В градовете, построени за починалите, където почитаме душите им
и в храмовете, където омилостивяваме боговете с кървави приношения.
Но преди всичко, отговорите се крият в желанието на хората
да се съединим с нещо по-велико от самите нас,
нещо извън нас, отвъд нас или дори дълбоко в нас.
Това, според някои, е истинската реалност,
или просто другото име на Бог.
Този филм е посветен на историята на Бог
и на различните начини, по които хората разбирали Бог
в различните епохи и култури.
Но разказвайки историята на Бог, ще разкажем и собствената си история,
за да разберем малко по-добре какво означава да бъдеш човек.
ИСТОРИЯТА НА БОГ
Животът, вселената и всичко останало...
В хората съществува инстинкт за търсене на божественото.
Търсим го на най-невероятни места.
Предците ни са търсели своите богове в дълбоки мрачни пещери като тази.
Ако историята на Бог има начало, това начало започва тук.
Търсете БОГ с цялото си СЪРЦЕ и ДУША. Второзаконие.
Пещерата Гарга Югозападна Франция
В дълбините на пещерата Гарга се срещам с Жан Клот.
Той изследва такива пещери през почти целия си живот.
Според него това са първите църкви на човечеството.
Пещерите са считани за едни от местата,
където свръхестественото може да бъде докоснато.
Местата, където живеят и могат да бъдат достигнати боговете,
душите на мъртвите и свръхестествените сили.
Жан вярва, че предците ни използвали изкуството,
за да комуникират със света на духовете,
който съществува зад стените на пещерите.
Те използвали рисунки, драскулки върху стените,
за да достигнат до тази сила.
Счита се, че рисунките върху стените изобразяват диви животни.
Но в Гарга има нещо по-различно.
Знакът на първите хора - ръката.
По стените тук има стотици отпечатъци от ръце:
на мъже, жени и деца от Ледената епоха, преди 28 000 години.
Но защо са били направени?
Смятам, че значението им е свързано до голяма степен
с техните вярвания в свръхестествените сили,
които живеят в скалите и в пещерите.
Рисували са ги, за да прекосят границата
и да се доближат до свръхестествените сили там.
Едно от фундаменталните религиозни вярвания на хората е,
че всичко на света е пропито с един общ дух:
животните, дърветата, дори скалите.
Човеците също са пропити с този дух, но има една граница,
където губим контакта си с божествената искра.
Това, което тази вяра, наречена анимизъм, описва,
е последствие от онова,
което ни прави такива, каквито сме - човешкото съзнание.
Точно като Адам и Ева, изгонени от Райската градина,
след като опитали от Дървото на познанието,
ние се чувстваме отделени от света около нас.
Чувстваме се извън средата, в която съществуваме.
Търсенето на Бог започва, когато се опитаме да разчупим
ограниченията на съзнанието
и посегнем към свръхестественото, намиращо се отвъд нас.
Което ни връща към отпечатъците от ръце в Гарга.
Това е много ясен пример за отпечатък.
Как е направен? - Много лесно:
поставяли ръцете си върху стената и издухвали отгоре боя,
която се считала за свещена. Приготвяли я много внимателно.
Сетне я издухвали с уста върху ръката,
използвайки собствения си дъх.
Дъхът на живота. - Точно така.
Така ръката ставала едно цяло със скалата.
Придобивали един и същи цвят.
Когато после свалите ръката, част от нея остава там,
отпечатана върху стената.
Отпечатъкът остава там завинаги.
Едно доказателство, че ръката може да достигне свръхестественото.
Отпечатъците съдържат още нещо интригуващо -
почти всички имат липсващи пръсти.
Какво означава това?
Жан смята, че това е опит на предците ни
да общуват с душите на животните на език, който биха разбрали.
Единственото разумно обяснение е, че са свивали пръстите си
в нещо като символен език, с който са общували с боговете си.
Повечето ловци използвали знаци, когато ловуват, за да кажат:
"Пазете тишина."
Значи, когато са ловували, са свивали два или три пръста.
В зависимост от това, какво са искали да изразят.
Всичко това преди 30 хиляди години. - Най-малко.
Предците ни вероятно са имали много неща, които да споделят с духовете:
притесненията си за здравето и плодовитостта, както и прости въпроси
като това, къде да намерят следващата пържола от антилопа за вечеря.
Но със сигурност е имало и въпроси за едно от
най-фундаменталните неща в живота, а именно смъртта.
Отношението към смъртта вероятно датира от зората на човечеството.
В Испания, дълбоко в една пещера е открита яма с кости,
която говори за това, че древните са погребвали своите мъртъвци
още преди 300 000 години.
Простото полагане на кости в дъното на пещерата
довело до далеч по-сложни обреди за починалите:
от царските пирамиди в Древен Египет
до мавзолеи на средната класа във викторианска Англия.
Гробището Хайгейт, Лондон
Съзнанието за смъртта е друг вторичен продукт на нашето съзнание.
Това притеснително усещане е присъщо само на хората
и е оказало влияние върху формирането на идеята за Бог.
Всяка душа ще вкуси от СМЪРТТА. Коранът
Инстинктът така внимателно да се грижат за починалите
отличава хората от останалите животни.
Но откъде ли произлиза той?
Някои психолози твърдят, че най-правдоподобното обяснение е,
че този инстинкт е развит поради доста по-прости и практични причини.
Така например, хората изпитват инстинктивно отвращение от мършата.
Други животни дори се хранят с нея, но за нас самата идея е отвратителна.
Това отвращение е полезен поведенчески механизъм.
Той вероятно е развит, за да ни пази от консумирането на гниещо месо.
Според теорията, религията отвлича вниманието ни от този инстинкт.
Естествената ни реакция е отвращение, заради разлагащата се плът.
В много култури и религии съществуват мощни табута,
които дори забраняват да се докосват трупове.
Ако човек направи това, трябва ритуално да се пречисти.
Но смъртта поражда и доста по-големи въпроси като:
какво следва след нея? Дали смъртта е краят?
Или е просто началото на нов цикъл от съществуване?
Вярата, че човек живее само веднъж,
води до съвсем различно разбиране за Бог,
отколкото вярата в прераждането.
Ако човешкият инстинкт към божественото
извира от първичния въпрос за живота и смъртта,
то къде е мястото на Бог в цялата тази картинка?
Как сме стигнали до идеята за божествената сила,
която контролира целия свят и нас самите?
Отговорът може би се крие в едно от
най-старите технологични умения на хората.
То възниква преди 10 000 години,
но се практикува до днес - фермерството.
То не само дало на хората храна,
но също така поставило основите на организираната религиозност.
Направи животните ни здрави и големи. Зороастрийска молитва
Фермерството е начин за управление на природата чрез технологии.
В наши дни технологиите са удивително напреднали.
Но фермерите все още се нуждаят от слънцето и дъжда.
Точно затова, дори в епохата на генномодифицираните храни
и клонираните овце,
полетата и фермите в тази енория в Самърсет,
се освещават в дните преди Възнесение
от Преподобния Майкъл Пери, англикански свещеник.
Тази вечер събираме двете паства, за да честваме Възнесение.
Да благодарим на Бог за създаденото от него
и покорно да помним, че зависим от него
за полята и фермите, от които съществуваме.
Благослови тези посеви.
Давай ни дъжд и слънце, за да пораснат и заякнат.
Благослови овцете и кравите и всички животни в това стопанство.
Запази ги от болести и им дай да се размножават,
да ни дават мляко, месо и вълна.
Благослови машините в това стопанство и тези на съседите ни.
Нека който ги използва, да бъде техен грижлив стопанин,
внимателен, когато ги използва и търпелив, когато се развалят.
Фермерите имат по-сложна връзка с природата, отколкото ловците.
Това се отнася и за отношението им към Бог.
Ловецът се моли да има късмет с днешния лов.
Но фермерът е зависим в дългосрочен план -
докато реколтата бъде събрана и сезонът на размножаване приключи.
Земеделието предполага по-дългосрочен контакт между хората и боговете.
Първо се моли, после ори.
Този договор изисква отделянето на специални молитвени дни.
Нуждае се от специалисти, които да следят договора
и специални места, където да бъде почитан.
С други думи Богът на фермерите изисква една организирана религия:
с календар, свещенослужители и храмове.
Ти ли ще ми построиш ДОМ, който да обитавам? Книга на царете
Теотихуакан, Мексико
Това е Пирамидата на луната в древния град Теотихуакан,
намиращ се точно до днешния град Мексико.
Основан преди почти 2 000 години,
той става един от най-големите градове в света.
Но когато ацтеките дошли тук хиляда години по-късно,
открили само огромни руини, погребани под джунглата.
Езикът, културата, дори имената на хората, построили тези храмове,
били завинаги изгубени. Но ацтеките били впечатлени -
те решили, че градът е дело на свръхестествени божества,
затова го нарекли Теотихуакан - градът на Боговете.
Самите ацтеки умеели отлично да строят храмове,
но трябвало нещо повече от работна ръка и хоросан,
за издигането на един храм. За да накарат боговете
да благословят храмовете с присъствието си,
трябвало да ги подкупят със скъпоценни дарове.
Тук това означавало едно нещо - човешки жертвоприношения.
С ритуално избиване на хиляди себеподобни
ацтеките изпращали безпогрешно послание към своите богове.
За да науча повече за кървавите религиозни практики на ацтеките,
разговарям с археоложката д-р Керън Голдсмит.
При жертвоприношенията, първо боговете са дали нещо
и за да ги омилостивят, хората също трябвало да дадат нещо.
Кое е най-доброто, което можем да дадем?
Това, което те са ни дали - живота.
Те искали жертвите на приношението да бъдат невинни, непорочни и чисти.
Вероятно са искали да притежават силата на воините.
Защото ако човек иска да направи подарък на боговете,
то трябва да даде най-доброто.
Тоест да жертва нещо наистина ценно.
Точно така.
Ацтеките практикували приношение, един ужасен ритуал,
който изисквал жреците да бъдат много умели.
Отстраняването на още биещото сърце звучи ужасно. Разкажете ми повече.
Едно от нещата, практикувани тук е,
че те не просто искали сърцето.
Те искали да го извадят, докато е още живо.
Това, което обикновено правели, е да издялат от камък
едно малко нещо, толкова голямо.
Хвърляли отгоре му жертвата по гръб.
Така се откривал гръдния кош,
и можели свободно да стигнат под лявото ребро
и да го отделят от тазовата кухина.
Тук, в Теотихуакан, използвали заоблено острие от обсидиан.
Обсидианът е изключително остро естествено вулканично стъкло.
Докато човекът лежи по гръб, с външния му край
те рязко отрязвали мястото под лявото ребро
и с вътрешния край отстранявали сърцето от артериите,
изваждали го, докато още тупти... - И го вдигали високо.
Да, и това понякога, но също така имали т. нар. куашикали.
Това била специална каменна купа, в която слагали сърцето.
Как са постъпвали с труповете на жертвите?
Те просто изваждали сърцето и пускали жертвата на земята.
Затрупвали са ги с камъни и върху тях строели пирамидата.
Така осигурявали успеха на това, на което е посветена самата сграда
за идните поколения.
Ацтеките практикували приношения в индустриални количества.
Испанските конкистадори свидетелстват, че надушвали
миризмата на клане от храмовете, дълго преди да ги видят.
Неутолимата жажда на ацтеките за човешка кръв
е едновременно изключителна по рода си и ужасяваща.
Но приношението на животни е често срещано в други религии.
Храмовете от древността били истински кланици,
не само молитвени храмове. Молитвите на вярващите
се смесвали със звуците на стопански двор.
Но в храмовете имало не просто касапи.
Те наемали и писари,
майстори на новото изобретение, наречено писане.
Писането било революция за религията.
Преди било възможно да се прекланят пред боговете.
Сега вече можели и да ги изучават.
Напиши това на ДЪСЧИЦА, за да остане навеки. Книга на Исая
Ървин Финкъл от Британския Музей
е експерт по въпроса за връзката между Бог и писаното слово.
Той ми показа клиновидно писмо
или т.нар. клинопис от Древен Вавилон.
Точно в тази плодородна долина между реките Тигър и Ефрат
се появили първите градове.
Британският музей, Лондон
Първите клинописи представлявали списъци с дарове към боговете.
Но скоро прилежните писари съставяли списъци на самите богове.
Това е нещо изключително.
На пръв поглед прилича на огромна бисквитка за кучета.
Погледнете я отново и ще забележите нещо уникално.
Виждате, че това са много фрагменти от списък на богове.
Така ги наричаме и звучи малко смешно.
Този вид дейност е много интересна глава от историята на религията.
По онова време е имало твърде много богове.
Ето защо те се изхитрили, взели всички богове
и ги подредили по групи. Но не произволно,
защото разбрали, че например, дадено божество от малко място
се различава по функция от другите божества чрез различното си име.
Ето защо те ги подредили като в телефонен указател.
Измислили нещо като система,
с която да упражняват контрол върху света.
След като веднъж съставили списъци с боговете,
те разбрали как могат да ги напаснат един с друг.
Дори се промъкнала идеята за един бог над всички останали.
Този клинопис е забележителен. Това е теологичен документ,
в който някои мислители тръгвайки от идеята за списъците, спорят,
че известните богове всъщност не били отделни,
а представлявали просто фрагменти от Маардук
и се опитват да издигнат Маардук като единствен бог.
Казват, че богът на войната, който лети с армията си през горите,
е въплъщение на Маардук. Тази трактовка е забележителна.
Последната стъпка в еволюцията на тайното писание
били така наречените митове за Сътворението -
първите писмени свидетелства за живота, вселената и всичко останало.
Това тук е един наистина удивителен документ.
Доста е дълъг и в него е представен модел,
чрез който хората могат да разберат
как от водата и хаоса се родило Сътворението.
Разкажете за това Сътворение.
Човекът бил създаден по един доста странен начин.
Богинята-създателка взела глина - основен материал в Древен Ирак
и чрез кръвта на бога накарала глината да оживее.
Така създала първите двама човеци.
Каква е разликата между библейската история и тази тук?
Разликата, според тази теология,
е подчинението на боговете.
Няма я онази романтична история за създаването на мъжа и жената.
Човекът е част от системата и неговата цел е
да служи на боговете, особено що се отнася до храната.
На Маардук и останалите богове на Древен Вавилон
отдавна вече никой не служи.
Храмовете им са сринати до основи.
От поклонниците им са останали само прах и кости.
Но днес още може да се види на живо
как се е служило в храмовете.
Ако тръгнете на изток от Вавилон към Индия
ще откриете религия, точно толкова древна
и едновременно с това жива и колоритна - хиндуизмът.
Подобно на Древен Вавилон хиндуизмът си има
своите сещенослужители, храмове и свещени писания.
Но много по-интересна е идеята за отношенията човек-богове.
Древните вавилонци служели на човекоподобни богове.
Хиндуизмът предлага една по-дръзка възможност - за богоподобни човеци.
Вярващият вижда Бог в СЕБЕ СИ. Бхагават Гита
Това е гр. Мадурай, Южна Индия.
Тук се събират поклонници, за да почетат божествения съюз
между бог Шива и съпругата му Минакши.
А това е един от гостите на сватбата:
братът на Минакши - Вишну, който пристига на златен кон.
Той вече закъснява за сватбата и трябва да прекоси реката,
но като разбира, че няма да успее навреме, той се връща обратно.
Поклонниците също не го виждат.
През вековете тази сцена е повтаряна многократно.
Вишну винаги закъснява и винаги се връща обратно,
но сватбата продължава, както е запланувана.
В самия град Мадурай нещата вървят по-спокойно.
Булката и младоженеца минават през града на път за храма,
където ще отпразнуват сватбата си.
Придвижват се в огромни колесници,
а половин милион поклонници наблюдават зрелището и празнуват.
Но всички тези цветове, глъч и бликащия от енергия спектакъл
не може да скрие факта,
че хиндуизмът е една сложна и трудна за разбиране религия,
изразяваща радикални идеи за същността на Бог.
Храмът Кочикаде, Шри Ланка
Корените на хиндуизма за трудни за откриване, но някои ги отнасят
към сблъсъка на цивилизации отпреди 5 000 години,
когато номадски воини завзели сегашна Индия.
Те били известни като ариани.
Почитали войнствените богове на огъня, бурите и светкавиците,
а жреците им пеели свещени химни, известни като Веди.
Арианите влезли като победители, но постепенно били опитомени
от самия народ, когото покорили.
Народ от фермери, а не от воини.
Те почитали както женски, така и мъжки божества.
Интересували се от плодородието, а не от войната.
Но най-важното е, че вярвали в прераждането
и безкрайният повтарящ се цикъл на раждане, смърт и прераждане.
Тази вяра в колелото на живота
е оказала огромно влияние върху идеите на хиндуизма за Бог.
Независимо от корените си, хиндуизмът предлага
удивително разнообразие от форми и изразни средства.
Във и извън пределите на Индия изглежда има
колкото хиндуси, толкова и начини да бъдеш хинду.
Храмът Бамбалапития, Шри Ланка
Хиндуизмът винаги е бил великолепен образец на плуралистична религия.
Начинът, по който човек осъществява връзка с Бог, мисли за Бог
или се опитва да стигне до Бог е изключително индивидуален.
Това се нарича духовна демокрация. Тя позволява на всеки индивид,
от най-жестокия, до най-образования, да осъществи връзка с духовното
по начин, който най-добре го изразява.
Ето защо сред хиндусите това огромно разнообразие
на проява на вярата, е непонятно за ума.
Но под многобройните лица на хиндуизма кипи същия въпрос,
който изглежда е тревожел и нашите предци,
когато са оставяли отпечатъците си върху стените на пещерата Гарга:
как човек да постигне единение с Бог?
Храмовете са един от отговорите на въпроса, които хиндуизма дава.
В храмовете има редица самостоятелни параклиси,
известни като Гарба-грига или къщи-утроби.
В тези къщи-утроби са поставени свещени изображения.
Тези изображения следват точни изисквания
за размера, пропорциите и детайлите,
дори и молитвите, които майсторите изпълняват, докато ги извайват.
След като бъдат завършени, биват осветени от жреци,
които ги изпълват с дъха на живота.
Оттук нататък се счита, че в тях се е вселило божественото.
За тях трябва да се грижат и да ги почитат като гости.
Събличат ги и ги обличат, поднасят им храна и вода,
почистват ги с любов.
Това е Ганеша, богът със слонска глава, син на Шива
и едно от най-популярните божества в хиндуизма.
Той е повелителят на мъдростта и щастието.
Знае се, че има и специално място за поднасяне на сладки дарове.
По изгрев и залез слънце храмът се оживява
от поклонници на Ганеша и други божества,
които идват тук, за да практикуват бхакти или отдаденост.
Те влизат последователно във всеки параклис,
за да изразят радостта си, че виждат отново изображенията.
Всички тези изображения и статуи в храмовете
се считат за врати към безкрая.
В този смисъл, когато поклонникът застане лице в лице
с избраното от него божество, лицето му се озарява,
защото докосва духовното.
Една от причините хората да ходят в храмовете,
е да зърнат с очите си избраното от тях божество.
На санскрит това се нарича даршан,
което означава да видиш с очите си.
Ето защо те биват озарени и пропити от духовното.
Виждането задейства по-нататък други прояви на почит и любов,
някои изразени тихо и кротко, а други шумно и сред много хора.
Под привидната простота на тези жестове
се крие идеята за нещо много по-дълбоко.
Изисква се изключително строга и твърда дисциплина.
Защото на човек вече не е позволено
да поглежда към нищо друго от външния свят.
А трябва да стане едно чрез отдаване на бога, когото почита.
Това изисква да се откаже от всички светски желания,
които обикновено го съпътстват.
Кулминацията на вярата е момента,
в който човек вече не прави разлика между себе си и Бог.
Това е краят на бхакти. Когато вярващият не може
да различи себе си от обекта на вярата си
и се потапя в абсолюта.
Отдадеността е начин да се избяга от затвора на човешкото съзнание,
начин за директна връзка с Бог.
Точно като отпечатъците в пещерата Гарга.
Но с кой точно Бог?
Отговорът на този въпрос води до един удивителен парадокс,
който лежи в сърцевината на хиндуизма:
колкото повече божества, толкова по-рядко човек се среща с тях.
Според някои хиндуистки традиции, божествата наброяват общо 30 милиона.
Цифрата е толкова голяма, че е почти необозрима
и точно там е въпросът.
Хиндуизмът често е наричан политеистична религия,
което ще рече, че се базира на почитането на много богове.
Когато погледнете фасадата на хиндуистки храм,
гъмжаща от толкова много богове и богини, е лесно да разберете защо.
Но когато те наброяват милиони, числата вече губят смисъл.
Един от начините на хиндуистите да ги обозрат,
е чрез разбирането за това, че боговете са само проявления
на един единствен божествен източник, наречен Брахман.
Често описват Брахман като абсолюта.
Той стои зад привидната реалност на материалния свят.
Изкушаващо е да си представяме Брахман като Бог в западния смисъл на думата.
Но същността му е далеч по-дълбока.
Брахман е безкраен, вечен и непознаваем.
Но може да бъде усетен във всяко живо същество.
Той е най-ясно доловим във всеки отделен човек,
подобно на слънцето,
отразено в безкрайно много лъчи по повърхността на морето.
Едно течение в хиндуизма дори твърди,
че човешката душа и Брахман са едно и също нещо.
И че единствената религиозна истина е, че ние всички сме богове.
В хиндуизма има много дефиниции на Бог и много пътища към него,
но тяхната единствена цел е една и съща:
да дадат отговор на въпроса за прераждането.
Това звучи като добре дошла възможност,
но за хиндуистите безкрайният цикъл на раждане, смърт и прераждане
е тегоба, от която те търсят мокша или освобождение.
Има много и различни начини за постигане на освобождение,
но всички изискват човек да се откаже от нещата, които го правят човек:
от желанието, илюзиите, нетърпението, дори от съзнанието.
Само чрез отказа от всичко човешко,
човек може да постигне божественото.
Преди 2 500 години в северна Индия се появил един учител,
който проповядвал идеята за освобождение от колелото на живота.
Той поставил тази идея в основата на нова религиозна философия,
която напълно прекроила връзката между Човека и Бога.
Аукана, Шри Ланка
Този учител бил Буда, Просветленият.
Идеите му за Бог били толкова радикални,
че някои ги смятали за проява на атеизъм.
Буда не отричал съществуването на боговете,
а просто смятал, че нямат отношение към проблема на човечеството,
хванато в капана на колелото на живота.
Най-добрият Начин е да се освободите от Страстите. Буда
Решението на Буда на проблема за вечното прераждане бил прост:
именно желанието държи хората в капана на колелото на живота.
За да постигнем освобождение трябва да се откъснем от всичко земно
и особено от онези неща, които са ни най-скъпи.
Точно това е посланието, което децата получават
в това будистко куклено шоу. То разказва легендата за един цар,
който се отказал от всичко, за да постигне Просветление.
Това включвало и собствените му деца,
които попадат при един доста неприятен селянин,
който решава да ги направи свои роби.
Удивително, но децата от публиката не изглеждат притеснени
от тази потресаваща приказка.
Може би просто очакват с нетърпение големия танц накрая.
Това е Полонарува в Шри Ланка.
Преди около 1000 години, по времето на римското владичество
това бил един голям град.
Считали го за свещен град, посветен на учението на Буда,
който починал в Индия, преди повече от 1500 години.
Всъщност, според последователите му, Буда въобще не е умирал.
Той постигнал Нирвана - излязъл от човешката си обвивка
и духът му се съединил с абсолюта,
която стои зад очевидната реалност на вселената.
А тази статуя изобразява Буда в момента,
в който излязъл от колелото на живота,
освободен от желания, илюзии, от всичко, което ни държи нас,
непросветлените, вързани към това колело на живота.
Но преди да стане Просветлен, Буда бил млад индийски принц,
глезен и крехък човек, който притежавал три замъка:
по един за горещия, за студения и един за дъждовния сезон.
Едва когато напуснал замъците си, принцът осъзнал,
че те са малки мехурчета от лукс и изобилие
в един свят на бедност, болести и смърт.
И заради прераждането хората са обречени
да носят тези товари во веки веков.
Младият принц решил да намери начин да се справи със света,
дефиниран от страданието.
Но пътят към Просветлението не бил лесен.
Той медитирал по цели дни. Гладувал до смърт.
Задържал дъха си до припадък. Подложил се на
най-жестоките духовни практики, за които знаел.
Но нито един от тези традиционни методи
не дали отговор на въпросите, които търсел.
Търсенето му приключило, когато седнал да си почине
под едно смокиново дърво.
Казват, че това дърво е издънка от онова,
под което Буда седнал и получил Просветление.
То било донесено в Шри Ланка преди около 2 000 години,
което го прави най-старото живо документирано дърво.
След 6 дни медитация Буда получил Просветление.
Той разбрал следното:
всички хора са хванати в капана на колелото на живота,
а животът означава страдание, неизбежно страдание.
Следователно прераждането повтаря страданието до безкрай.
А от боговете няма никаква полза.
Те също са в капана на колелото на живота.
Ето защо зависи от всеки отделен човек
да постигне Нирвана - абсолютът.
Голямата ступа, Анурадапура
Първата стъпка по пътя към Нирвана започва с приемане
на това, което Буда нарича "четирите благородни истини".
"Животът е страдание.
Желанието води до страдание.
Нирвана слага край на страданието.
Нирвана може да се постигне, следвайки пътя на Буда".
За да разбера повече за Нирвана,
разговарях с преподобния Вималаратана, будистки монах.
Разкажете ми за същността на Нирвана,
която е толкова неразбираема за ума на западния човек.
Какво е Нирвана?
Основната цел на будистката практика
е да се сложи край на страданието.
Така че Нирвана означава -
значението на думата "Нирвана" е -
"Липса на страдание".
Ако човек умре, се преражда отново.
Но когато Просветленият умре,
не се преражда отново - това е края на страданието.
Нирвана може да се постигне в този живот.
Буда е постигнал Просветление в този си живот.
Има и други, постигнали Просветление.
Те са достигнали Нирвана, макар че физическото им тяло още функционира.
Но те вече не са привързани с никого.
И към нищо.
Будизмът атеизъм ли проповядва? - Да, Буда не е Бог.
Той никога не е отричал своята човешка природа.
На Запад хората казват, че будизмът е лична религия.
Означава ли това, че будизмът се отнася повече за начина,
по който живееш, отколкото да вярваш в нещо конкретно?
Не става въпрос за сляпа вяра. Човек трябва да бъде уверен.
В будизма вярата означава увереност, базирана на познание.
Ако човек практикува и развива ума си,
той е способен да постигне Просветление.
Всеки един човек може да достигне това състояние.
Спасението се крие в самия човек. - Точно така.
Будизмът със сигурност е една от най-прагматичните
религиозни системи в света. Буда рекъл на следовниците си:
"Учението ми не е нещо, пред което да се прекланяте.
То е като сал, с който можете да прекосите река.
Само глупак би носил сала със себе си, след като е стигнал до другия бряг."
Докато хиндуизмът умножава божествата си до милиони,
а Буда ги приравнява с нищото,
на други места се появила една много различна идея за същността на Бог.
В Иран един пророк, наречен Зороастър или Заратустра
заявил, че съществува само един Бог -
Ахура Мазда, Мъдрият Бог.
И човечеството трябва да избере между него и силите на мрака.
Всеки евреин, християнин или мюсюлманин
бързо би разпознал есенцията в учението на Зороастър:
човек се ражда, не за да служи на боговете или да търси Просветление.
Човек се ражда, за да стане част от една космическа битка на морала
между Доброто и Злото.
Хвала на добрите ДУМИ, добрите МИСЛИ и добрите ДЕЛА. Авеста Ясна
Това е 15-годишният Берус.
Той бива въведен в зороастризма в една иранска общност.
Свещеникът увива три въжета около кръста му.
Те въплъщават есенцията на зороастризма -
добрите думи, добрите мисли и добрите дела.
Сега свещеникът призовава Берус да се посвети на Ахура Мазда,
Мъдрият Бог, богът на зороастрийската вяра.
Така този съвременен младеж
се обвързва с една традиция, простираща се хилядолетия назад.
Днес в Иран доминира исляма, една монотеистична до крайност религия,
основаваща се на принципа, че съществува само един истински Бог.
Но в Исфахан в Централен Иран останките от един храм
ни напомнят, че хората тук са приели един истински бог
векове преди исляма.
Храмът Аташга, гр. Исфахан
В сравнение с Буда, знаем твърде малко за пророка Зороастър.
Някои казват, че е живял преди 3 000 години,
други - 2 000 години по-рано.
Знаем със сигурност, че е бил ариански Брахман или жрец,
посветил се на служба на боговете на огъня, бурите и светкавиците.
Но всичко това се променило, когато достигнал момента на Просветление,
досущ като Буда.
Историята разказва, че Зороастър стоял до колене в леденостудена река,
взимайки вода за религиозна церемония, когато получил Откровението.
Пантеонът на арианските богове и ритуалите,
които ги съпътствали, се оказали една огромна грешка.
Имало една по-проста и чиста истина - съществува само един Бог,
Ахура Мазда, Мъдрият Бог. Всички останали богове били дяволи.
В центъра на зороастризма стои идеята за титаничния сблъсък
между мъдрия Ахура Мазда и гневния Ариман,
въплъщение на невежеството и тъмата, пред които спира дъхът.
Всеки човек притежава свободата да реши коя страна ще вземе.
Но изборът ни има последици не само за нас самите,
но и за света, в който живеем.
Силите на злото обитават света ни
и постоянно се опитват да ни подмамят,
но Заратустра съветва
да застанем на страната на Ахура Мазда,
да вършим праведни дела и постепенно силите на злото ще изчезнат.
Трябва да застанем на страната на Ахура Мазда, а не да му служим,
защото не сме негови слуги.
Ние сме негови съмишленици.
И в крайна сметка резултатът от сътрудничеството с Бог
ще ни съживи отново.
Той използва думата "фрешокерти", която означава повторно съживяване.
Светът ще стане по-добър и ще надделее над злото.
Това, според зороастризма, е смисълът на живота.
Зороастрийците не вярват в прераждането.
Мигът на смъртта е мигът на истината,
когато изборът, който човек е направил в живота си,
определя съдбата му в задгробния живот.
Онези, избрали Доброто, попадат в света на щастието.
Другите, избрали Злото, попадат в огнения ад.
Когато зороастриец почине, не го погребват или кремират,
защото това би осквернило елементите на земята и огъня.
Ето защо мъртвите се поставят на върха на хълм в постройки,
наричани "кули на тишината".
Заклещени между ада и рая, труповете са изяждани от лешоядите,
свещени птици според зороастрийците.
Докато тялото гние, душата се изправя пред Бог.
Съдбата й зависи от изборите, които сме правили между Добро и Зло.
Зороастрийците в Иран вече не оставят мъртвите на открито.
Ислямът налага свои правила как да се отнасят с починалите.
Ето защо сега те биват погребвани в сянката на кулите,
които не са толкова тихи, а ехтят от ръмженето на местни мотоциклетисти.
В своята родина зороастризмът е поставен под обсада -
факт, който натъжава онези, които се борят да го запазят жив.
Това, което ме натъжава от загубата му за света е,
че Бог се състои от малки частички, каквито сме всички ние.
Бог е комбинацията от всички нас.
Бог не може да бъде анализиран или дефиниран.
Някои виждат в Бог любов, други правосъдие, трети - мъдрост.
Мисля, че хората си помагат в това да разберат Бог
и колкото повече взаимопомощта липсва,
толкова повече се губи разбирането за Бог.
И става опасно. Тогава остават само един или два бога.
Тогава представата за Бог се изкривява.
Зороастризмът може и да е застрашен,
но идеите му за Бог все още оказват влияние върху нас.
Големите световни монотеистични религии:
юдаизмът, християнството и ислямът ще се съгласят с идеята на зороастризма
за основната цел, с която се раждаме на земята.
Зороастър твърди, че животът е подготовка за смъртта -
една вяра, станала основа на множество монотеистични религии.
Един Бог, един живот, един ден на Страшния съд.
Превод и субтитри: Bluesky
http://kolibka.com