The Story behind Your Glasses - Eva timothy

Оптиката, или увеличаване на нашето естествено зрение, е била един от най-големите катализатори за науката през последните 500 години, Интересното е, че не научен интерес, а по-практични въпроси довели до първоначалния напредък в оптиката, започвайки около 1440 г. когато Йоханес Гутенберг изобретил неговата печатна преса. Накратко, книгите, които били рядкост, станали широко разпространено явление. Всички тези нови материали за четене означавало, че повече знание било разпространено, но също така означавало, че повече хора натоварвали очите си, вероятно, тъй като четели на свещи. И докато очилата била изобретени в Италия около 1286 г., потребността от очила за четене нарастнала значително. Сега, когато хората могли да използват лещи да виждат нещата по-ясно, те започнали да се чудят дали зрението може да бъде подобрено за да се видят неща, които човешкото око не може да възприеме само. Робърт Хук се занимавал с микроскопия и през 1665 г. публикувал откритията си за световете в светове, които нарекъл "клетки" в книгата "Микрография." На другия край на спектъра, Галилео правил изобретения с телескопични лещи, и през 1609 г., той направил достатъчно прецизен телескоп, докато имал достатъчно мощен инструмент, с който могъл да види далечни обекти в небето с точност, която никой не е имал преди него. Той открил, че Луната имала кратери и планини, че Юпитер имал собствени спътници, и цялата система управляваща Земята и космоса била поставена под въпрос. Обаче не всеки бил във възторг с всички неща, които Галилео видял. Например, по негово време се учило, че Луната е идеално гладка сфера. Но тук имало визуално доказателство, което било ужасно трудно да се пренебрегне. Като открил луните около Юпитер, той също така потвърдил това, което Йохан Кеплер предполагал: че Земята не е център на Вселената, отхвърляйки друга централна догма от времето на Галилео. После почти една година след смъртта на Галилео, се родил Нютон. Много от нещата, които били неизвестни били видими до тогава, но голяма част от това била просто основата за още повече въпроси. Какво е светлината все пак? Ами цветът, говорейки за това? Какви са законите, които управляват Земята и небесата? И можем ли да ги уловим чрез интензивни наблюдения? Нютон експериментирал обширно с оптиката, и мислил за светлината като за субстанция, а за цветовете като компоненти на светлината на различни честоти. Преди Нютон хората преобладаващо вярвали, че цвета се дължал на различни количества светлина, като червеното било много светлина и синьото било предимно тъмнина. Опитите на Нютон с призми показали, че бялата светлина не само може да бъде разложена на съставните ѝ цветове с една призма, но и че втора леща може да събере тези цветове обратно в бяла светлина, по този начин показвайки, че цветът е въпрос на пречупване на светлината, вместо на това колко е светло или тъмно. Изследванията на Нютон в оптиката довели до развитието на рефлекторния телескоп. Това, заедно с изследванията му за движението на планетите, довело до неговата теория за гравитацията, един от най-големите примери в света за това как можем да се научим да виждаме нещо невидимо, наблюдавайки неговото влияние върху неща, които са видими. Да се пренесем бързо напред няколко стотин години, и ето къде стоим. Ние сме еволюирали от единична леща до оптика, която разкрива раждането на една звезда в друга галактика, или дете, което се развива в утробата, или електрон, въртящ се около атом. В момент, когато толкова много е обозримо, как виждаме света около нас е от значение, дори повече от това, което виждаме. Ще видим ли свят, в който всичко важно вече е открито? Или ще видим такъв, в който вчерашните открития са само прага пред утрешните?