Tip:
Highlight text to annotate it
X
Ние сме в Тейт Бритън и разглеждаме "Standing by the Rags" на Лусиан Фройд от 1988-89.
Това е много голяма маслена картина, и както много от неговите произведения е направо гола.
Да, има обичайни размери и е странно разположена,
гледана от изпод ъгъл почти отгоре, а ние знаем, че в повечето голи картини преобладава хоризонталното разположение.
странен е факта, че тя е изобразена вертикално, а постепенно забелязваме даже, че тя всъщност стои, но и едновременно се е облегнала. Странно е.
Трудно е пространството да бъде разчетено, отчасти защото дрипите не ни дават
никакъв ориентир за пространството и действително скриват ъгъла образуващ се между пода и стената,
който би могъл да ни подскаже какво се случва.
И така, тя стои на собствените си крака
Но в същото време тя се е облегнала назад, нали?
И после се накланя напред,
към една печка, която всъщност топли дрипите.
Очевидно това е било рисувано през ноята, и може би е било изтощаващо за нея.
Но ето едно нещо за Фройд. Не мисля, че нещо от всичко това е важно за него.
Не мисля, че има съзнателен интерес в разкриващата перспектива
или някакви подобни намерения. Неговата цел е била да покаже преживяването
на самото тяло по най-директния и осезаем начин.
Тъй като всички ние притежаваме тяло
той представя всичко по един изключително изразителен начин чрез самото тегло, плът, кости, температура, тъкан.
Всичко това, внезапното и силно преживяване.
Това което виждам аз е навсякъде боя.
Виждам едно тяло, но в същото време виждам плътните бои,
които го задушават. Около лицето и врата ѝ, и особено гърдите ѝ,
малко по бедрата, прасците и коленете ѝ.
Лицето ѝ направо е унищожено от боите.
Замисли се за традицията при голите картини в историята на изкуството.
Тази идеализация, тази красота.
И това, че боравенето с боите, не само изразява
тялото, но и ни води до такива хрумвания
по доста буен и агресивен начин.
Абсолютно вярно. Започваме да се чувстваме и
да си мислим: "Не искам да гледам това!"
Да.
Реагираме много бързо, интуитивно.
Без съмнение.
От една страна, има нещо като действителност, реализъм,
но от друга- тялото е наистина доста изкривено.
Краката ѝ са твърде големи, дясната ѝ ръка е твърде дълга, смаляването на ръката и китката не изглежда добре.
Има един вид изопачаване.
Когато видя такъв вид изкривявания в произведенията на Лусиан Фройс
откривам нещо като опит да бъде поставено тялото по най-директния начин,
почти непосредствено, за разлика от по-класическите и пропорционални фигури.
Той се опитва да пресъздаде реалността, по-такъв начин,
че чак леко се отклонява.
Съществува нещо като конфронтация на публиката.
Мисля, че това е така.
Да.
Без съмнение.
Тя е толкова близо до нас.
И е отражение на самите нас, въпреки, че ние сме облечени и изправени.
Може би навлизаме в контекст уместен з музеите,
когато разглеждаме картината
Но както и да е, това разкрива действителността на нашите тела.