Tip:
Highlight text to annotate it
X
Хърватия е в много тежка икономическа ситуация. Не е единствената
в Съюза, а ЕС реформира основно икономическото си управление.
Така че, имаме Европейския семестър. Доколкото знам, Хърватия ще участва
частично в него, макар и само на доброволна основа.
Как, според вас, това ще се отрази на фискалните политики на правителството?
Първо, важно е да се отбележи, че Хърватия провежда редовен
икономически диалог с Европейската комисия дори и в контекста на
присъединяването. Вероятно си спомняте, че различни хърватски правителства
в миналото приеха така наречената предприсъединителна икономическа програма (ПИП)
която придружава всички присъединителни усилия, всички преговори в този контекст.
Сега, когато Хърватия е на път да стане пълноправен член на
1 юли 2013 г., почувствахме, че е добра идея да се присъединим към упражнението,
наречено "Европейски семестър", което е новост и за страните-членки.
Правно го има от известно време, но на практика се прилага от 2011 г.
Идеята е да участваме неформално в този предварителен контрол
върху икономическите и фискалните политики. Вярваме, че това е
добро послание, първо за да разберем как функционира координацията на икономическите
политики на европейско ниво, а също и за да бъдем внимателни какви мерки
да предприемаме в контекста на кризата, защото целта е да се провежда
стабилна икономическа политика и ние усещаме, че Европейският семестър ще помогне на Хърватия
да излезе от кризата.
Но предвид факта, че той ще е на доброволни начала, тоест това не задължава правителството
да прави нищо по семестъра, който всъщност е засилено сътрудничество и координация?
Точно така, това е засилен икономически диалог. Препоръките, които Комисията
обикновено отправя на другите страни-членки, няма да са обвързващи
за Хърватия през 2013 г., но това е много добра подготовка за официалното включване
в Европейския семестър през 2014 г. Така че, според мен, това е добро нововъведение.
Имаше призиви наскоро, че Европейският семестър всъщност
ще попречи на страната да провежда независима фискална политика,
особено предвид трудната ситуация. Вярвате ли в това?
Не, според мен всяка страна-членка в ЕС има определени лостове
за провеждане на собствена икономическа политика, но кризата показа,
че е нужна по-силна координация, по-силен обмен на информация,
а също и контрол от страна на институциите на ЕС. Така че, от тази гледна точка
може да е само от помощ. Това, което е нужно според нас е по-силна демократична
легитимност върху това упражнение. Идеята е, че бюджетите на национално ниво
не бива да бъдат, да речем, съгласувани предварително между правителството
и Комисията и след това просто сервирани на националните парламенти.
Трябва да са публични.
Точно така. Трябва да направим много сложно взаимодействие между властите на национално
ниво, които в действителност приемат ключов закон като бюджета във всяка европейска държава
и този вид предварителна комуникация, която става между правителството и ЕК.
Като казвате това имате ли нещо конкретно предвид?
Има ли проблем с отчетността, с бюджета в момента например?
В момента нашата партия беше много ясна, още когато бюджетът беше в програмата през есента.
Тогава казахме, че този бюджет, начинът, по който беше направен от правителството, ще бъде много
труден за изпълнение, заради практическия натиск и ето, че вече виждаме съобщения на
правителството за неговото актуализиране. Следователно е много важно да бъдем достатъчно проницателни
предварително, за да не се стига до предложения, които после да не можем да изпълним.
Добре, но тази актуализация трябва ли според Вас да бъде консултирана с Комисията
от гледна точка на Европейския семестър, макар и това да е на доброволна основа?
Както казах, в присъединителния процес имаше икономически диалог.
Не е необичайна практика да се консултираме с ЕК. Знаете също, че ЕК
произведе цялостен доклад за Хърватия през октомври. Предстои публикацията
на последния доклад по нашата готовност буквално до няколко седмици
и следователно диалогът, който правителството води в момента с ЕК,
включително и за бюджета, е нещо, което възприемаме като обичайна практика.
Много важен елемент от Европейския семестър е процедурата по дисбалансите. Мислите ли,
че Хърватия трябва да бъде включена и в кои сфери според Вас е възможно да има дисбаланси?
На този етап не виждам автоматично включване в процедурата по дисбалансите.
Мисля, че е важно да се положат всички усилия просто да се намери решение за излизане
от кризата. Днес [22 февруари] имаше нови данни от ЕК за растежа в ЕС
и за Хърватия, така че новините за съжаление не са много положителни,
доста са мрачни. Дори и предишното правителство, а и настоящето
вземат мерки за облекчаване на последиците от кризата
и вярваме, че например текущата сметка е балансирана в момента - почти
имаме излишък. Външният дълг също е сравнително стабилизиран.
Така че, на този етап не мисля, че такова нещо предстои.
А по отношение на законодателството, свързано с икономическото управление,
Хърватия готова ли е с хармонизирането му? Готова ли е да го прилага?
Както знаете, всеки новодошъл трябва да си напише добре домашното по отношение на транспонирането
на общностното законодателство. Това е упражнение, което хърватските правителства,
различни в миналото, провеждат вече 10 години и законодателството е налице.
Довършваме и донастройваме части от него, за да може да го съобразим
с онези регламенти, които ще имат директен ефект от 1 юли.
Така че, ще тече много интензивно законодателно упражнение в хърватския парламент
през оставащите четири месеца. Но, доколкото знам, основните закони са вече
транспонирани, особено по отношение на усвояването на европейските фондове.
Едно законодателство, което мисля е много важно в този контекст е
законът, който регламентира отношенията между хърватското правителство и хърватския
парламент по европейските въпроси. И точно тук, както казах по-рано, е мястото на демократичната
легитимност по отношение на нашите позиции в европейския контекст в Съвета, които трябва
да бъдат одобрени или поне консултирани в зависимост от това за коя политика става дума
в хърватския парламент.
Достатъчно ли се обсъжда Европейският семестър в публичното пространство? Хората разбират ли какво е това?
Бих казал, че експертите, ключовите хора в академичните кръгове, разбира се
в правителството, националната банка, институтите, научните кръгове, са наясно.
Отговорните за това хора в политическите партии - също, но дали хората като цяло
са наясно, според мен все още е необходима политическа педагогика, за да се обяснят
по-добре нещата за това как работи цялата правна структура
на Европейския семестър и какви са оперативните последици от него.
Мисля, че определено има какво да се подобри в този смисъл.
Хърватия обмисля ли възможността да се присъедини към фискалния пакт?
Доколкото разбирам, има общ интерес Хърватия да се присъедини.
Предишното правителство на г-жа Косор прие закона за фискалната отговорност.
Така че, логиката на фискалния пакт е нещо, което вече е налице, има го в основните
насоки на хърватската политика дори и на настоящото правителство, но и на предишните.
Така че, предполагам, че е въпрос на инициатива на сегашното правителство,
но доколкото разбирам, има интерес за това.
А кога ще стане, не мога да ви кажа днес.
Но не знаете дали Вашата партия би подкрепила?
Нашата партия винаги е била ясна, че искаме силна фискална отговорност и
фискалният пакт е един от новите правни инструменти, целият договор - Договор за стабилност,
координация и управление - е определено един от онези механизми, които трябва да гарантират, разбира се,
по-голяма дисциплина и да бъдат един от елементите, които помагат на страните да излязат от кризата.